7 милиона тарикати
Какво НЕ правят финансовите експерти с парите си
07.09.2016
Как да бъдем професионалисти, а не аматьори
19.09.20167 милиона тарикати
Според речниците, които използвам, думата „тарикат“ означава „безцеремонен, хитър и нахален човек“. Преди повече от 120 години Алеко Константинов събира всички отрицателни черти на българина и ги въплътява в незабравимия образ на бай Ганьо Балкански, който макар и прост е изключително изобретателен в лъжите и измамите. Той продължава да живее в и днес във вицовете, където побеждава англичанина, французина, американеца или руснака с нестандартните си действия, без да се притеснява, че става за срам и посмешище.
За разлика от други страни, в които не се гледа с добро око на нахалството, използвачеството, арогантността и дребните измами, в България това е основна качество в борбата за надмощие и доказване. Дори чужденците, които остават за по-дълго у нас, стават малко по-тарикати.
Преди няколко години, когато бях вътрешен одитор, имахме среща с един от директорите на компанията – възрастен белгиец, който от доста години работи в България. Ние много държахме да се направят промени в един от процесите, което щеше да донесе дългосрочни ползи, но щеше да намали краткосрочните печалби. До тогава практиката, която се използваше от почти всички компании, беше на границата на морала. Директорът твърдо отказваше, като на нашия въпрос „Защо?“, той отговори „Тук всички така правят. Ако беше в Белгия или Германия, нямаше да го правя, но ТОВА Е БЪЛГАРИЯ“.
Явно тарикатщината е свързана с нашите земи и с територията, защото когато отидат българи на Запад, те стават по-стриктни от местните и спазват всички правила и закони в държавата. На въпроса ми защо го правят, повечето отговарят „Тук е така. Няма друг начин. Ако пресечеш на червено – 500 долара глоба, втори път – взимат ти книжката. Изхвърлиш си боклука на улицата – 300 долара глоба. Ако го направиш отново – 1000 долара“. Прословутото българско „кафе с цигара“ също не се практикува от българите, живеещи в чужбина. На втората цигара вече си на борсата и си търсиш работа.
Значи може! А защо тогава у нас живеят 7 милиона тарикати?
За мен, определенията на думата, които написах в началото на статията, са непълни. Ще се опитам да формулирам какво за мен означава думата „тарикат“. Това е „човек, който с дребни хитрини иска да прецака другите“. Колко повече са прецаканите, толкова по-тарикат е един човек.
Сигурно си казвате „Какво лошо има в това? Това са само дреболии. Явно така се успява в България“. Сигурно е така, но това поведение ни пречи да се развиваме като нация и всеки от нас да става по-богат. Защото днес аз прецаквам 10 души, но утре аз съм прецакания. Освен това, всеки накрая си плаща за тарикатлъка. Може да не е днес, да не е утре, но рано или късно и това става.
Карай, шофьоре, карай по-нагоре – там на баира става панаира
И така, да започнем с дребните на пръв поглед хитрини, които правим всеки ден, докато шофираме. Ние сме на право на светофара, но не ни се чака да мине цялата колона, и затова решаваме да застанем в лентата за ляв завой. Прецакахме цели 6,7,8,9 коли и 3, които искаха да свиват наляво. Отнесохме малко псувни и клаксони, но какво от това. Нали сме по-добри и по-хитри от тях.
Или не даваме предимство на друг шофьор. Какво като излизаме от малка уличка на главен път. Пак сме хитреци и спестихме малко време. Какво като шофьора отзад наби рязко спирачки и малкото му дете, което се вози на задната седалка си нарани ръката (реален случай). Чудо голямо.
Ами, когато паркираме точно пред входа на магазина или искаме да спрем на 2 метра от вкъщи. Пресен пример от миналата седмица. Отиваме на ресторант, който има голям паркинг, точно зад заведението, като входа е широк, колкото да се разминат две малки коли. Една руса кифла беше паркирала колата си точно на този вход, за да си гледа колата от терасата и да не се измори, ако походи няколко метра на токчета. Резултатът за един час – няколко ожулени брони и огледала, доста загубено време във въртене на волана напред-назад, и доволно количество пот и нерви на шофьорите. Коментарът на кифлата – „Като не могат да карат, да не си купуват коли“.
Всички тези дребни тарикатщини струват много загинали и ранени по пътищата. Просто защото ТОВА Е БЪЛГАРИЯ. Ами, колко струва това на всеки от нас? Колко струва това на държавата, като цяло? Сигурно милиони левове в закъснения за работа, ремонти на автомобили и за медицински разходи.
На въпроса „Кога ще се оправим?“, бих казал „Когато всеки в България спазва Закона за движение по пътищата“. По пътищата има всичко, което се случва в една държава – взаимоотношения между шофьори и пешеходци, престъпления, наказания, морал, корупция, писани и неписани правила, справедливост и други, характерни за едно общество.
…аз ги лъжа, че работя
След сутрешното родео по пътищата стигаме до офиса. Работния ден започва с …почивка. За кафе. И цигара. Няма как – вървят заедно. Обсъжда се колко са ниски заплатите във фирмата и как Иван от другия отдел е напуснал и се е отървал. Сега работи на едно по-добро място. Там имат даже служебно кафе. А ние тук трябва да си плащаме по 60 стотинки.
В офисите е пълно с тарикати. „Защо аз да го свърша това, като може да го направи Петър? Неговата заплата и без това е по-висока. А и получи по-голям бонус миналата година. Освен това, тази дейност я няма в длъжностната ми характеристика“. И така започва едно надлъгване кой да работи по-малко.
Има, разбира се, победител – Гери. Тя не е идвала в офиса от месец и половина. Малко фалшиви болнични, малко отпуска, пак болнични и накрая официални празници. Когато някой я накара да свърши нещо, тя мига с очи и казва „Това не знам как да го направя. Все пак съм само от една година тук“. Шефката е „яхнала метлата“, заради крайния срок по проекта и няма време да се занимава с нея. Дава работата на Добри, защото знае, че той ще я свърши. Като Гери са повечето служители в тази фирма, а Добри е само един.
Ще остана още малко, докато си намеря работа
Тези хора са превърнали тарикатщината в изкуство. Това са безработните младежи, които живеят при мама и тате. Защо да работя, като нашите ми дават пари за кафе и за гориво. Лъжа ги от време на време, че ходя на интервюто за работа, но криза, не наемат хора без опит, заплатите са смешни. Те ме успокояват „Спокойно, моето момче, ще си намериш работа. Няма да им работиш за 400 лева. Ти имаш две магистратури. Ето ти 20 лева да се почерпиш с приятели“. Все още съм млад. На 32 години съм. Още ми се живее. Дали да не запиша още една магистратура?
Каква мотивация има един такъв младеж да започне работа? Идвали са на интервю при мен, но дилемата им не е дали да изберат позиция 1 в малка фирма с повече свобода, или позиция 2 в голяма фирма, но скучна и еднообразна работа, а дали изобщо да работят или не. Няма как да убедя такъв младеж да приеме офертата, а и не мога да му предложа същите условия, както мама и тате.
В тези случаи, които изброих, кой лъжем? Работодателя, родителите си, половинката си, държавата? Или себе си. С дребни хитрини може да стигнем с няколко минути по-рано на работа, да не се претоварваме в офиса или да поживеем малко на гърба на някой друг, но такъв живот ли искаме? Днес, аз те прецаквам, утре – ти, и накрая имаме 7 милиона тариката и 7 милиона прецакани хора.
Знам, че това е част от нашата народопсихология и има много дълбоки корени в миналото, но не е ли време да престанем да сме тарикати на дребно и да започнем да спазваме правилата и законите. Така няма ли да живеем по-лесно? Няма ли да превърнем България в Швейцария на Балканите, но този път наистина, а не само на хартия в страхотния пътепис на Алеко Константинов „Какво? Швейцария ли?“.
Започнахме и завършихме с Щастливеца. Не беше така замислено в началото, но добре се получи. Нека сме повече като Алеко – фин и образован човек, общественик, адвокат, писател и основател на организираното туристическо движение в България, а не като героя му бай Ганьо Балкански – дребен тарикат, който с простотия и нахалство си мисли, че е надхитрил другите.
31 Comments
Много отдавна се замислям над тези въпроси. Стигнах обаче до трагични изводи. Само искам да допълня, че за чудесните качества на българина пишат и хора като Славейков, Чудомир и.т.н., а също и интересни свидетелства могат да се намерят в историческите книги за новата история на България след Освобождението, особено свързани с простотията и крадливостта на управлението.
И аз имам своите шампиони и фаворити в следните образи, някои от които се въплъщават в един човек:
– Мотористите – бунтуват се и са компактна маса, недоволстват за условията на пътя, но дълбоко в себе си всеки знае истината. Аз не съм виждал моторист да не кара посредата на шосето създавайки ситуации и стрес на всички, не съм виждал моторист който изпреварва нормално, не съм виждал моторист да си чака реда на светофар. Как тези хора, които за мен създават най-опасните ситуации на пътя, така че аз да трябва да се изпотя и да подложа на опасност себе си и моите пътници за да ги пазя могат да имат претенции?
– Кучкарите – едни от най-наглите същества на света. За повечето кучето е статус или играчка и докато то се изхожда на улицата те се правят на разсеяни. Улиците са осеяни с кучешки лайна като в някой средновековна държава. Никой не му пука освен на тези с малки деца. Никой не си е направил и труда да прочете и опасните болести разнасяни така. Когато ги провокираш тези хора отговарят, че всичко ни е наред в държавата и до тяхните ли кучета стигнахме. Аз имах идеи за инициативи малко да се пропагандира за това, попрочетох в интернет и се отчаях като видях в разни форуми, че вместо да се осъждат масово тези хора дори наделяват по форумите, че дори и хора без кучета за на мнение, че това не е голяма работа.
– Пушачите – тях няма какво да ги коментирам. Не може хора като Слабаков да ми наглеят по телевизията. Цигарите са вредни, доказано е. Никой не е длъжен да търпи.
– Ремонтите – българина прави ремонт години, той не може да извика 10 човека за пет дни да свършат всичко. Не, той трябва да чука и трака събота и неделя на съседите си. Трябва седмици наред да блокира по цял ден пътя със прегради, че като дойде камиона с отпадъците да има къде да спре. Майстори се викат като му скимне, съседи не се предупреждават че ще има прах да си приберат прането. Забраната за шум от два до четири не важи за тях.
– Климатиците – мдаа, купуваме си най-големия боклук втора употреба, нищо че цяяяла нощ трещи и утре много хора няма да са трудоспособни.
– Зимнинка – дни наред печем чушки, няма значение че може да идем на село да го направим и да не опушим прането на съседа
– Имаме си гараж ама трябва да си паркираме и двете коли на улицата за да не може хората без гараж да паркират.
И те така…мога да изреждам още много.
С удоволствие бих се включил във всяка една инициатива с пари и безплатен труд, която ще намали кое да е от тези безчинства, а нещата които мога да направя не са малко и като технология, и като идеи и като финансиране. Проблема е друг. Май на повечето българи това и така им харесва, май ако аз купя 3 кашпи и ги поставя на тротоара да не могат да си качват джиповете ( Абе и аз имам джип ама как един път не паркирах там ) хората ще почнат да ме сочат като луд и неуравновесен. Аз не съм някой Дон Кихот. Аз съм човек учил в бизнес училище и знам откъде изгрява слънцето. Аз мисля, че обществото не е готово, мисля че дори и да се опиташ да направиш нещо логично и добро за него ще останеш учуден и наранен от реакцията му.
Искам да знам,от къде да си закупя такива лепенки???
Аз също искам такива лепенки, ще ги лепя на дебилите дето паркират по тротоарите. Аз никога не съм паркирал така, искам да знам хората които го правят защо го правят? Също и тия дето паркират до кофите за боклук, че да нямаш достъп, тях се чудя направо боклука върху колите ли да почна да им го хвърлям, що за гнусяри…да не говорим, че и скъпи коли паркират така…
Има още един вариант:
На лепенката да пише: “Днес е лепенка, следващия път спрейче. Добре паркирали сте ни!”
Поздрави 🙂
Колеги четящи: Ще ви открехна най-приятната тайна за този вид стикери. Можете да си ги направите по следния начин:
1. влизате в Office1 питате за стикери под формата на лист с формат А4 (има различна подредба – на два, на четири, на 20, на 36 и т.н. брой лепенки на формата от А4);
2. вземате си един “колчан” от средно големите (например 10 бр/лист А4 или нещо от този род разделение) и се прибирате в офиса където отваряте един файл на Excel;
3. файла на ексел си го правите под брой на колони и редове колкото са лепенките на листовете А4 (като трябва да са и с подобни размери – за 1 мин става нагласяването на око);
4. Измисляте си текст като например аз по коледа “Дядо Коледа Ви моли да паркирате само където трябва” или през пролетта -> ” Тук цветя щяхме да садим, моля преместете си колата” и т.н.. Имам текстове с благодарности от Снежанка, от Пуйката по деня на благодарността, от Тиква по време на Halloween и тн. С функцията insert можете да вкарате даже малко лого (като забранено паркиране) или снимка изобразяваща майка с детска количка etc.
5. Печатате на обкновен офисен принтер и си пеете (защото си представяте как се лепи лесно и после как се отлепя с нокти от предното стъкло :), но най-добре е на страничното, защото там няма чистачки и вода, или на огледалата за обратно виждане .. там е като екстра, ако сте в настроение.
Поздрави и добре дошли в колектива с лепенките !
Аз искам да сложа 3-4 кашпи на едно място, гледам колегите във съседство са наредили камъни. Това законно ли е?
Ако ги бетонираш кашпите, кой ще докаже че си ти ? 🙂
За зла беда винаги има зорко бдящи съседи по балконите. ще ми се разнесе славата.
Тони сам си отговори колко му пука на българина за тези неща. На статия посетена от 4000 човека, коментираме четири човека, като някои коментари са с по 2 думи. Неее…просто хората това им харесва, те са си такива и така искат да си живеят. Както вече казах, исках да поведа инициатива да се повиши вниманието към хората които си изсират мастиите на улицата. Проучването ми показа обаче, че това не пречи на на народа. Пречи само на няколко по-съзнателни майки и това е. То те повечето хора и хигиена нямат. Свидетел съм как торбите от колата се слагат по земята до кучешките лайна и после същите тия торби отиват на кухненската маса. Същите тия хора бият лекари, недоволстват че не ги вземат на работа като не показват качества и гледат предизвикателно с тарикатски поглед.
Само искам да поясня, че като отворихме границите 90-те и тука взеха да идват всякакви чужденци, понеже бяха малко по-културни от нас ние си мислехме, че са балъци само дето 20 години по-късно всички работим за балъците които лъжехме по курортите и то без да си даваме сметка за това.
А и още нещо. Политиците дето изкарват България земен рай всичките им деца учат в чужбина. Защо? Защото второто поколение вече се осъзнава за простотията и как няма шанс да се оправи и бяга, а тука го имат за плантация. Лихвата във Франция по кредити е 2%, а тука 10%
Генчо Пенчев,
Може би, си прав, което е жалко. Трябва да съм голям наивник, ако си мисля, че мога да променя нещо с личен пример и статии в медиите, но все пак ми се иска да тръгнат нещата в по-добра посока. За кучешките изпражнения и аз съм се борил на местно ниво. Имаме малко дете, което непрекъснато си играе в поляните и в пясъчниците, където “добросъвестни” кучкари водят питомците си на тоалетна. Правих забележки, слагах табели, но резултатът е почти нулев.
Все още съм оптимист за нещата, макар че с възрастта и той намалява.
Специално за кучешките лайна имам уникална идея. Прави се една ФБ група и един мейл-лист, това само с цел да има единна система за комуникация когато се решат мерките. След това всички масово почват да правят снимки на лайната и да ги тагват в Гугъл Мапс, ще станем известни в цял свят. Можем и да си правим статистики от точка А до точка Б колко лайна има. Другото, което ми дойде наум са малки знаменца които да се забиват в произведенията на шампионите със ФБ групата.
А вече конкретните мерки могат да дойдат от общините. Като има организирани 3000-4000 хиляди човека с искане много бързо ще приемат подходящо законодателство. Яки глоби за кучкарите които да може всеки гражданин да спечели от тях заснимайки кучкаря с право да го задържи намясто докато дойде кварталния патрул. Ако можеш да изкараш 100лв ей така изведнъж нещата ще се променят. А, пред общините големи екрани където да се прожектират лицата на нарушителите за назидания. Освен това като ги почнат ще ги цедят докрай – кой не регистирал, кой няма ваксини, кой не си платил данъка. Ай да видим тогава как ще им замръзне наглата усмивка.
Даже знаменцата може да са високи 100на см с различни болести и да излъчват послание: Здравей, Аз съм тения, занеси ме у дома!
Поздрави за страхотната статия, Стойне – наистина ми хареса как е написана. Редовно четя вашият блог но досега никога не съм участвал в дискусий… Тази ме заинтригува и за това реших да се включа и да дам своето мнение.
От 11 годишен живея в Англия, сега съм на 27 – тоест по-голямата част от живота ми е минала зад границата. Въпреки това, съм по-силно свързан с България отколкото с Англия. Именно поради тази причина се вълнувам много от темата над която сте написали вашата статия.
Причината поради която хората емигрират и напускат държавата ни(поне според мен) а и ключовата разлика между една Швейцария или Англия и България е върховенността на закона. Както вие сам подчертахте, тарикатите в България не са тарикати в западна Европа. Във момента в който това стане и в България, всичко ще се промени светкавично бързо. Хората са същества който вършат повечето неща който вършат просто по навик а навикът е нещо което отнема(според учените) между 21 и 42 дена докато се внедри в подсъзнанието на човека.
Това за да стане е нужна много голяма политичека промяна – все пак – все известно е на всеки един от нас в каква форма е съдебната ни система. Това за съжаление е трудно постижимо – или поне така изглежда. Но аз съм искренно убеден че там се крие тайното лекарство за премахването на рака който ние тук наричаме ‘тарикатщина’.
Мерси за интересната статия!
Антонио, и аз това си мисля – не случайно от ЕС ни натискат толкова за реформи в съдебната система, защото каквото и да стане, опираме до нея. В България го няма чувството за справедливост, всеки си прави каквото си иска (буквално). Същите тези тарикати обаче, когато се нарушат техните права, вдигат вой до небето как законът не ги пази, как няма държава и т.н. Ако един ден реша да напусна България физически, това ще е заради нещата, които съм написал.
Поздрави и успех,
Стойне
Много интересно, мен нещата които си написал ме вълнуват живо и коментирам статията, не мога да остана безразличен. Посетих я няколко пъти с цел да видя дали има някаква дискусия. Май накрая ще се окажа прав, за това че българина така му харесва. Споделих с мой познат за статията и как никой не коментира и той ми отговори, че най-вероятно масата се разпознава в статията и затова няма и какво да коментира.
Също така разсъждавах по въпроса. Според мен има две причина за тази ситуация и опростачването на българина. След идването на комунизма на власт интелигенцията е потъпкана и бяга, реално я няма, и на власт идват хора дето довчера са пасли овце. Какво можем да очакваме от тези хора и техните наследници освен тарикатлъци, съответно рибата знаеш как се вмирисва и всички възприемат този подход.
Другата причина е, че преди демократичните промени всички бяхме равни, няма касти, слоеве разделение, все естествени неща в дъртите капиталистически, а и не само държави. Съответно чисто физически живеем силно смесено, затова и си пречим и се дразним един от друг. Случва се в уж скъп квартал да живеят простаци щото винаги са си живели там и съответно обратното. А и ги няма така обособени тия жилищни квартали както примерно в Щатите, тука са корейците, там японците, тая улица са само лекари и.т.н.
Адмирации за статията. Много добре описана народопсихология. Поздравления за цялостната идея на smartmoney.bg. Пожелавам значително увеличаване броя на посетителите, защото ще означава, че ще се увеличи и броя на хора търсещи смисъл и промяна….. !!!
От известно време се опитвам да обясня на приятели и познати, че не живея в чужбина заради по-високите заплати, заради по чистия въздух, дори не е заради по-доброто здравеопазване. Не искам да живея в България заради отношението на хората едни към други. Дори ‘тарикатщината’ съм готов да преглътна, с агресията имам проблем. Пасивната и активна агресия, в магазини, институции и по улиците. Като прекарам повече от два дни в България и искам да се махна, започва с леко изнервяне и ескалира. Забравям си усмивката и аз започвам и аз да се държа като околните. Заразно е. Не съм оптимист за бъдещето на България вече. Съжалявам.
Статията, както всички на автора, ми импонира изключително. Дай боже наистина повече хора като Алеко Константинов да се раждат, възпитават и оцеляват тук, че иначе губя надежда. Много ме развълнуваха обаче сега и коментарите след нея, най-вече тези за кучешките изпражнения – ей, страшно болна тема ми е! Три деца имам – е как пък веднъж не оставих л…а им така на земята! Значи ние с децата можем да ги почистваме, а тези с кучетата най-нагло си оставят животните да сеят мръсотия навсякъде! И ме е яд на себе си, че все не ми стиска да вляза в препрекание, а отвътре ми кипи! Готова съм да се включа във всяка инициатива и аз, Генчо Пенчев – пък дано постигнем нещо накрая. Безобразното паркиране – приятелката ми имаше гараж на приземно ниво, с излаз на тротоара и и се налагаше да вика такси, за да отиде на работа, защото не може да си изкара колата, заради наглеца, който паркираше пред вратата на гаража и. Да не говоря аз пък как се минава с близнашка количка между паркирали по тротоара или на пътеката коли. Друга простотия или тъпотия – не знам вече как да го определя, но ме изумява – как пък за повече от 10 години (откакто има контейнери за разделно събиране) не се научи тоя народ да изхвърля разделно боклуците си?! Ей така му е по-лесно – без да мисли, да бута на едно място, пък после да му мислят най-вече тези, дето имат нещастието да са им изградили сметище в близост до домовете… И ред други дребни тарикатщини…просто плачат за глоби. Та се чудя на тези наши общини пари от глоби не им ли трябват?…
Според мен, българина може да влезе в правия път, само ако му се бръкне в джоба. И аз съм се чудил стотоци пъти на тези общини и на тази държава пари не им ли трябват?!? И съм си отговарял – желание трябва. А то, желанието, що се отнася до каузи касаещи повечето от нас никакво го няма. Всеки гледа да си живурка мирно и тихо в службицата, и да се впише във всеобщата воня…
Не критикувайте хората, които само четат без да коментират. Вярвам, че те с радост биха се включили във всякакви инициативи, стига да имат зад тях креативни идеи и някой пред тях, който да ги води. (идеята на Генчо Пенчев е страхотна). Има хора с идеи, хора за действие, хора за креативна критика, хора за обединяване на останалите в едно …, но всички те са необходими за постигане на дадена цел, каквато и да е тя, така че не ги обвинявайте, че не са достатъчно активни в коментарите под статията…
Здравейте и от мен. Днес прочитам тази статията, хареса ми, но и всичко тук написано ми харесва. Поздравления г-н Василев!
Това което ме накара да напиша моя коментар бе коментара на Генчо Стоев за всички дребни тарикатски номера най вече за кучешките изпражнения. Как запалих и се раздразних. Аз имам финансовата възможност да гледам куче, храна, ваксини, каишки и тн. Но не си вземам куче, не защото нямам пари да му осигурявам необходимото, а защото не мога да го гледам. Защото за да се грижа за куче не е необходимо само храна и ваксина. Необходимо е пространство, необходимо е време, а не само сутрин да го изведа за да се из.ере на тротоара или на алеята. Не само да го мъкна с мен за да ме видят, колко съм добра и грижовна и видите ли как се грижа за едно “бедно хайванче” (но ще ме е срам, да ме видят, да се навеждам как чистя след него). А е необходимо да мисля първо за него и неговите нужди, щом съм решила да го отглеждам и после да мисля за мен и моите нужди. Преценила съм че това на този етап от моя живот аз не мога да направя, просто не мога да дам необходимото. Живея в панелен блок, пространството е ограничено, а и не живея сама, съжителствам с други хора, естествено имам и съседи под мен, над мен до мен. Съседите няма да са доволни ако цял ден кучето лае. Защото моите комшии като ги няма, кученцето им с часове лае. Събота и неделя излизат сутринта и се прибират вечерта, а то горкото само лае, по цял ден, тъгува по стопаните си. Е туй отговорно ли е?! Цял ден съм на работа, а животинчето ще стои затворено между четири стени в повечето случаи повече от 10 часа и ще чака добросъвестната му стопанка да се прибере за да го изведе на разходка. А ако стопанката е получила примамлива оферта за бира след работа, забрави за кучето. И да, трябва да има глоби за недобросъвестни стопани. Не само да се впечатляваме от жестокото отношение към животните. Тези кучешки мини по тротоари и алеи пречат и на мен, нищо че отдавна децата ми са минали възрастта да ги водя по паркове и градини. А точно тези ежедневни дребни нещица и камъчета са нещата които обръщат колата. Според мен трябва да се учат хората как трябва да се гледат животни и то в града. Да минават изпити, тестове и ако се провалят никакво животно. Няма смисъл да мъчат животинката и себе си и околните.
Г-н Стоев не знам какво знаете за овцете и тяхното отглеждане, но никак не е лесно да се пасат по цял ден. А ако отидете на село и говорите с някой овчар, който по цял ден пасе овце, ще останете впечатлен от мъдрите думи и опита който уж е “селски”.
А по отношение на статията, мисля, че тарикатското мислене, отношение, поведение ще бъде наш постоянен “български” спътник. За съжаление, никой не обича промените, дори да казваш че е за хубаво… никой не иска да си промени навиците.
Успех на всички!
Мене пък ми писна от инициативите на всякакви животновъди и хора, които идея си нямат от хигиена и опасностите от уличните животни, а и не само. Писна ми да се събират пари и да ги гледам по телевизията с отвлечените си каузи за изкуство, за бездомни кучета и всякакви такива неща. НЕ не искам да знам и не поддържам това. Аз съм човек и се трогвам от детски сълзи. И докато има опашка за финансиране на лечението на деца и докато последното дете в България не му е осигурено всичко нужно АЗ се обявявам против събирането на всякакви пари за животните и финансирането на такива дейности от държавата. То е ясно, че крадат едни пари пък разни фирми от уж грижата за уличните кучета, които пускат и после пак им плащат да приберат. Как може изобщо да се мисли за такъв тип благотворителност и такива ресори като има дечица в нужда? И ако това не е лицемерие пък на! И който иска да гледа псета трябва да наложат глоби по 1000лв за изсиране и 5000лв данък за лукса да имаш псе на година и парите да отиват за децата.
Мира, благодаря ти за коментара. За съжаление, отговорните хора като теб не са толкова много и не ги мислят тези неща.
Генчо, взе ми думите от устата. Аз съм израснал на село и обичам животните. Имахме кози, овце, коне, крави, кокошки, кучета, котки, рибки, хамстери, папагалчета и още каквото се сетиш. Но не разбирам как хората мислят за бездомните кучета, които ни хапят и се изхождат на детските площадки, а не за болните и бедни български деца, които няма какво да ядат. Да, има програми за кучетата, които трябва да се “усвоят”, но пак не го разбирам. Ние сме хуманни и сме европейци. Интересно е какво се случва с бездомните кучета в европейски страни като Германия след Втората световна война – не са били особено хуманни. Идеята ми е, че ние сега сме в началото и не може да се сравняваме със западни страни по отношение на животните. Има прекалено други сфери, които трябва да си оправим преди да се грижим за бездомните кучета.
Тя, дамата от по-горе го каза много хубави. Никой не иска да мъти водата. Особено пък повечето държавни служители, които нямат никаква мотивация да си вършат работата, или пък ако решат да я вършат получават пречки от колегите си, които не им се занимава и бързо нарочват нормалните.
Пак сме пишман европейци. Разни проскубани Круели Девил по телевизията ще ми обявяват каузи за животни, изкуство и тем подобни постотии, докато има плачещо българско дете, докато има гладно българско дете, докато болно българско дете.
В тази държава предимство трябва да получат децата. Първо за здраве, после за образование и всичко друго. Нека порастнат здрави, нормални и задоволени и така света ще стане по-добър. Защото страдалото дете, като порасне на свой ред прави света лош.
Огромни такси за кучкарите! Огромни глоби и граждански механизми за контрол. Сещам се за един пример в щатите при който ограбвана банка била обсадена от 100на граждани, които се скъсали от стрелба, що, ми щото имало награда 5000 долара за главите на крадците. Общината да сложи 1000лв глоба за сране, от които 500лв да отиват за тоя дето прати филмчето в общината и да видиш коолко бързо ще ги изловим. После филмите да се прожектират на билборд пред общината да видят всички.
Подобряването на живота ни трябва да стане от най-ниско ниво:
– от шума и мръсотията който прави съседа
– от паркиралите идиоти
– от кучкарите и лайната на мъстиите им
Мога да предложа много бързи и работещи механизми придружени с технология за решаването на тези проблеми. Например КАТ правят един сайт в който като в Инстаграм граждани да качват паркиралите идиоти, дупки на пътя и.т.н. и да ги тагват. Те идиотите са си идиоти и като качат 3ма човека една регистрация на кола 3 пъти от 3 различни места от 3 различни телефона , ей ти ги готови свидетели, може в самото приложение да има отметка, че си ОК да си свидетел и си под клетва ( телефоните са лични ) , или пък ако не го приемат за доказателство при 4то провинение и тагване на кола със същия номер автоматично системата да изпраща съобщение до най-близката патрулка. И така най-големите идиоти бързо ще паднат. И това не е скъпа система. За месец може да се направи и то с готови софтуери от един единствен човек и един програмист на цена не повече от 10 000лв.
Нещата не са така прости както ги описвате – напр.липсата на паркоместа в центъра, вкл.и за живеещите там при платени такси синя зона. Некоректността, неспазването на правилата, агресията водят до още агресия и няма да решат нищо ( вкл.и с лепенките за колите).
Начинът е само един – стриктно спазване на Закона, промяна признаваща снимки и др.записи , ако ги подкрепиш със свидетелски показания даващи възможност за НЕОБЖАЛВАЕМИ глоби за малките суми ( напр.20лв.) и директно събиране от НАП на неплатените суми, както и покачване на цената на гр.отговорност следващата година след определен таван – както е навсякъде.
Не вярвам, че нещо от гореописаното в статията ще се промени в обозримо бъдеще. Аз лично вече нямам физ.и психическа енергия и желание да се боря с вятърни мелници и тотална нечуваемост. Успех на борещите се за общото благо.
К.Н.,
Напротив, нещата са прости, или поне така трябва да бъдат. От всеки от нас зависи дали ще обикаля 20 минути старата част на Лозенец, за да си намери място или ще паркира пред гараж или ще запуши други коли. За санкциите съм съгласен напълно.
Здравейте,
Много ми хареса както статията, така и предложенията за решения от Генчо Пенчев 🙂 За съжаление до момента не съм успял да измисля начин да накарам някой удобно окопал се чиновник да се задвижи доброволно, за да си свърши работата … Автоматичните системи са безкрайно лесни и удобни, но за да могат да бъдат пуснати в употреба искат и доста сериозни законови промени, които честно казано в момента не виждам кой и как може да прокара. Иначе лично аз съм привърженик на теорията за счупения прозорец, макар че българинът винаги гледа в паничката на другия и основно спазва максимата “Законите важат, но само за другите” и чака някой да оправи някъде нещо, за да се подобри собствения му живот …
Представете си следната ситуация. Оставяте 2 кучета гладни в продължение на няколко дни в една стая и на 5-тие ден им хвърляте една филия хляб. Кучетата скачат и се испохапват едно друго за филията, без да ви обърнат внимание, нищо че вие сте виновни за положението в което се намират. Та и вие ми приличате на кучета, гладни озлобени и с празни глави. Помислете за стикерите дали няма по-подходящо място да се лепят.
Ех….
Доста общи приказки и едно и също преливане от пусто в празно. Всеки живял малко повече време в чужбина ще потвърди че положението във фирмите е подобно – хората са си хора. Иначе поздравления за извлияниата стил “студент 12 клас, който се кани да кандидатства в чужбина”.
Специално в прехвалената Германия, която за нас е някаква утопия, където всичко са работливи, честни и интелигентни, положението не е много по-различно – казвам го като човек работил с няколко от най-големите IT компании там. Има по-строги правила и хората по същия начин се научават да ги заобикалят.
Нищо де – тея статии винаги ще вървят и ще генерират трафик – българина изпитва някакъв душевен оргазъм да ги пише, чете и коментира. Ако искате да промените нещата към по-добро обаче, по-скоро напишете нещо оригинално или позитивно, вместо да рециклирате все едно и също мрънкане за нашата народопсихология.
Успех.
О год,
За съжаление, няма да спрат и коментарите като твоя – аз съм чувал, че… или една жена в магазина ми каза. В тази статия, говоря от личен опит и положението е много по-различно. Последното нещо, което правя е да мрънкам, но трябва да покажем какво не е наред, да намерим проблема, за да го решим.
Той човека ако е наглец, тая табелка ще си я рамкира и ще си я закачи на стената като грамота 🙂
В България работят само кардинални реформи: валутен борд, плосък данък. Трябва да се измисли и нещо такова за борба с тарикатите, дребната престъпност, вандализма, организираната престъпност, както и образование/възпитание.
Даже и Дейвид Камерън бе потърсил помощ от САЩ като не можеше да се оправи с британските вандали! https://www.dnevnik.bg/sviat/2011/08/14/1138838_kamerun_podrazni_britanskata_policiia_s_naznachavaneto/