Това лято реших да започна да играя тенис на маса – спорт, който не съм практикувал от тийнейджърските си години. Намерихме си зала с един приятел и започнахме да играем по 1-2 пъти в седмицата. В този клуб има турнири в края на всеки месец и аз реших да участвам. Завърших на почетното 6-то място …от 6 участници. Въпреки накърненото ми самочувствие, аз научих много важни уроци от моя първи турнир, които ще споделя сега с вас.

Урок № 1 Без практика няма успех

Случвало ли ви се е да отидете на гости и детето на вашите домакини да играе някаква игра на телевизора или компютъра, и  да ви помоли да играете с него? На мен ми се случи преди няколко седмици. Отидохме на гости в братовчед ми и сина му, който е 3-ти клас, ме помоли да играя с него на новата му игра FIFA 2015. Аз тактично отказах, но след 10-тото „Моля те, чичо Тони, само една игра. Моля те!” се съгласих. Играл съм в местния футболен отбор като малък, играл съм и на една от първите игри за футбол, а това е като карането на колело – не се забравя.

Започнахме и аз получих гол още в първите секунди. Докато се усетя вече губех с 0:2. Спортната ми злоба се появи – не може едно 10-годишно дете да ме размазва така. Стегнах се, средоточих се максимално …и получих нов гол (от засада, според мен, но това е друга тема). Скоро резултата стана 0:8 и вече се молех по-бързо да свърши този мач. Крайният резултат беше 1 гол за мен и 9 за хлапето. „Още една игра, чичо Тони?”. ”Не, благодаря ти”.

Както на турнира по тенис, така и в мача с племенника ми, можех да измисля хиляди причини за загубата – нямах късмет, не се чувствах добре, мислех за други неща, боли ме ръката и т.н., но истината е само една – не съм практикувал достатъчно. Точка. Едно умение се развива с практиката и няма такова нещо, като „ако го можеш, го можеш”. Дори карането на колело се забравя – когато се качих преди няколко години на велосипед за пръв път, откакто бях дете, се блъснах в една спряла кола.

Ако се върна на злощастния ми първи турнир (където имам 5 загуби от 5 мача), нещата стояха по същия начин. Другите участници тренират всяка седмица по 3 пъти от доста години и никакъв късмет не може да ми помогне да ги бия. Единственото, което мога да направя е да съм по-усърден от тях, да тренирам повече, за да имам някакъв шанс.

Така е и в управлението на пари и придобиването на финансова грамотност. Практиката е в основата на всичко. А какво е практиката, ако не да престанем да правим грешните неща и да изградим добри навици, като с времето подобряваме резултатите си. Изкушенията, обаче, са много. Дали да спестя 200 лева този месец или да си купя онова готиното яке? И аз съм имал такива дилеми в началото, но много бързо разбрах, че постоянството и практиката ще ми помогнат да направя качествения скок във финансите си (а и в тениса на маса).

Урок № 2 Ако се откажеш, губиш на 100%

Когато разбрах, че има такъв турнир всеки месец, веднага си казах, че трябва да се запиша и да премеря сили с най-добрите. Моят приятел веднага се отказа – „Какъв е смисълът? Само да се излагаме. Просто останалите са по-добри и това се вижда. Аз няма да участвам”. Какво можех да загубя аз? Нищо. Можех само да стана по-добър. В деня на турнира отидох по-рано в залата и направих една тренировка с един от участниците. Това ми помогна да се надъхам още малко и вече бях готов.

Първата среща вървеше точка за точка, но при 6:6 много бързо стана 11:6 и загубих първия гейм. Така стана и в останалите два. Много бързо се случиха нещата. Първи мач – първа загуба. Е, какво от това? Във втората среща бях по-спокоен и когато аз сервирах си давах няколко секунди, за да помисля какво се случва и как мога да реагирам. Това ми помогна да спечеля първия гейм. В следващите три, обаче, губех с по 1-2 точки накрая, и при това от мои грешки. В останалите 3 мача нямах никакъв шанс. Съперниците бяха много по-подготвени и всяка моя точка я приемах за успех.

Какво спечелих от този турнир, въпреки тоталната загуба? На първо място опит, на второ – уважение от останалите, че съм участвал и не на последно място – ментор (едно от момчетата ми показва различни удари и ми дава съвети в различни ситуации). Моят приятел не загуби нищо, но и нищо не спечели, освен гордото „Аз казах ли ти!”. Думите на Уейн Грецки „Пропускаш 100% от възможностите, които не предприемаш” вече не са само мотивиращ цитат за мен, а ценен урок.

Урок № 3 Банката винаги печели

Преди започването на турнира, след като организаторът ни запозна с правилата му, ни каза, че има традиция да се събират по 10 лева за награден фонд. Това е добра идея, а и като има заложени пари, мотивацията се повишава. Накрая, резултатите бяха изчислени и победителят трябваше да получи полагащата му се награда. Преди обаче, това да се случи, домакинът (пенсионер на заплата към читалището) си прибра 10 лева за „организацията” и даде останалите 50 лева на победителя.

Така от игра с нулева сума (един печели, но друг губи същата сума), този турнир се превърна в игра с „ненулева” сума за организатора. Този урок може да се приложи с пълна сила и за личните ни финанси и ще ви дам пример за това. Много хора играят  на FOREX пазара (да, това е игра, а не инвестиция), където за да спечелиш, друг трябва да загуби. При акциите е различно – ако цената се покачи от 1 до 2 лева на дял, много хора ще спечелят без никой да загуби. Ако тази същата компания раздаде и част от печалбата си във вид на дивидент, пак много хора ще спечелят. Същото важи и в обратната посока, само че там доста хора могат да загубят.

Този урок е приложим и в бизнеса – вместо да се включвате в игра с нулева сума, създайте игра, в която ще печелите, независимо от резултатите на участниците в нея. Всъщност, такъв е бизнес моделът на инвестиционните посредници – те получават комисионната си, независимо от това дали вие печелите или губите пари.

Ако искате да разберете как да изградите вашата машина за пари, запишете се за безплатния ми уебинар на 1 октомври от 19.00 часа:

Button