На една от последните ми лекции, госпожа на около 55 години ми каза „Как да ви вярвам, че мога да си осигуря по-добро финансово бъдеще като на два пъти със съпруга ми загубихме всичките си спестявания – с хиперинфлацията през 1996 година и в КТБ”. В тази статия ще ви разкажа как аз преодолях кризите и измамните схеми в България през последните 25 години.

Първи стъпки в частния бизнес

Преди 1989 година да се говори (а и прави) частен бизнес или изобщо нещо, в което не участва държавата, беше немислимо. През 1990 година направих първия си „старт-ъп”, когато бях в 4-ти клас. Той беше по-скоро комисионерски. Тогава картинките от дъвки Турбо, лепенките с коли и празните цигарени кутии (за роботи) бяха универсалната училищна „валута”, която лесно можеше да се превърне в истински стотинки.

За разлика от останалите съученици, нямах амбицията да събера цялата серия, а да изкарам пари за дефицитни стоки като шоколадови яйца, шоколади Линд (от тогава са ми любими), електронни игри, кенчета кола и други, които се продаваха само в Кореком преди това. И така, аз свързвах хората, които търсеха с хората, които предлагаха, като работех на малка комисионна в стока или пари. Най-големият ми удар беше сделка за 25 лепенки с коли, на които от обратната страна имаше голи каки.

След това дойде манията с миришещите листчета, но някой пусна слуха, че в тях има наркотици и бизнеса замря. Така приключи първият ми собствен бизнес, като печалбата отиде за много шоколадови яйца и електронна игра CASIO Rabbit Farm (уникална за онова време).

През 90-те години на миналия век се случваше още нещо – връщаха се земите и имотите на хората. Баща ми сега е пенсионер, но тогава работеше като маркшайдер, т.е. имаше знанията, уменията и техниката да мери имотите и да участва в разделянето им. Роднини го викаха, за да спестят някой лев от „техници”. Първоначално, той не им вземаше пари, но аз го убедих да мисли малко „по-пазарно” и да постави твърда такса, от която аз печелех 10%. Печалбата отиваше за модни стоки като маратонки и дънки.

Пирамиди и фараони

Преди да ви разкажа за финансовите пирамиди от 90-те години, нека се върнем в началото и да разберем откъде са тръгнали тези схеми в България. А вие спомняте ли си това начало? Сега ще ви припомня. Наричаше се „писмо на щастието”. Трябваше да го препишеш 10 пъти на ръка и да го пуснеш в пощенската кутия на 10 човека. Така ще ти се сбъдне най-съкровеното желание. Ако прекъснеш веригата, обаче, те чакат всички познати и непознати нещастия на земята. Може да ви се струва забавно, но когато си дете, нещата са доста по-сериозни.

След това, някъде към средата на 90-те години се появиха едни листчетата с написани имена на тях. Пускаш 2 лева на първия и влизаш в играта. Хората бяха полудели по това. Носеха си легенди за хора от различни краища на България, които са си купили апартаменти за 2-3 месеца като са платили в… двулевки. Всеки в схемата очакваше към него да завалят пликове с пари. Уви, това се случваше на малцина.

По времето, когато супершоу „Невада” беше в своя зенит, банките ставаха все по-несигурни, а хиперинфлацията чукаше на вратата, се появиха дружества като Лайф чойс, който предлагаха уникален „финансов продукт”. На притежателите му бяха обещавани 10% месечна и над 150% годишна доходност. По-късно се появяват и американски доверителни разписки, наричани още „златни сертификати“, лихвата по които беше 217%.

Някъде по това време и баща ми беше разбрал за тях от негов приятел, който вече печелел луди пари без абсолютно никакъв риск. След няколко дни отиде и на среща с представители на компанията, за да му разкажат по-подробно как може да спечели и той. Не че съм разбирал толкова от финансови пирамиди по това време, но нещо ми подсказваше, че е твърде хубаво да получаваш много повече от банков влог. Убедихме баща ми да не влага семейните спестявания там.

Всички си спомняте какво се случи след това. Броят на засегнатите беше толкова голям, че срутването на пирамидата се превърна в сериозен политически въпрос. Тогава никой от вложителите не се замисли каква дейност трябва да развива това дружество, за да изплаща лихва десетки пъти над основния лихвен процент. При тази схема спечелиха само малцина от горните нива на структурата.

Виденовата зима и хиперинфлацията

Следващата криза, която преодолях беше хиперинфлацията и прочутата „Виденова зима”, когато цените на стоките растяха буквално за минути и левовете се обезценяваха много бързо. Една година преди това влязох да уча в Техникума по икономика. Един учител веднага ми направи впечатление – г-н Захариев, на който ще съм благодарен вечно, че ме запали по финансите и икономиката. Той имаше малка счетоводна къща, освен преподаването. Разликата между неговите часове и останалите беше, че той залагаше на практиката и ни караше да гледаме икономическите новини, да следим курсовете на валутите, да се интересуваме от бизнес моделите на компаниите, а не само какво произвеждат.

Някъде в края на 1995 година той ни каза да „обърнем” всичките спестявания на семействата ни от левове в германски марки или долари, защото ще последва висока инфлация, която ще обезцени българската валута. Веднага, когато се прибрах вкъщи започнах да убеждавам родителите ми да го направим. Обясних им какво ни е казал г-н Захариев и те се съгласиха, може би за да не ми секват ентусиазма. Изтеглихме всичките ни спестявания и си купихме долари, които държахме вкъщи, пак по препоръка на г-н Захариев (тогава не го разбрах това за банковата система, просто му се доверих).

Аз също, когато получавах по-голяма сума (като стипендия, напрамер) веднага отивах в близкото чейндж бюро, за да си купя долари. Малко по-трудно станаха нещата с баба ми и дядо ми. Тогава бяха продали малко земя и имаха спестявания за един апартамент. Когато им разказах, те ми отговориха, че никога не са виждали американски долари, не знаят какво е това и как ще си купят нещо с тях в България. Накрая, все пак, се съгласиха да си купят долара с половината от сумата, но останалата част, както и спестовния влог в ДСК-то останаха.

Всички си спомняте какво стана. След деноминацията всички спестявания на баба ми и дядо ми бяха не повече от 100 лева сегашни пари. Те още си мислят, че Иван Костов им е „взел” парите, защото е махнал три нули от банкнотите, а не Жан Виденов, но това е друга тема. През 1996 година изплатихме и всичките си кредити (включително жилищния) към ДСК, които бяха около 18,000 лева, т.е. 10-ина долара.

И така, парите ни в долари бяха спасени. Не станахме по-богати от тези транзакции, но поне не загубихме стойността на парите ни. След като видях, че финансите са не просто наука и някакви формули, а реални принципи, които може да приложиш в живота си, се запалих още повече да стана добър в управлението на парите. Сега, като се обърна назад към този период си казвам, че всеки е можел да направи същото. Щом един учител от провинциален град е знаел какво ще се случи, значи не е било голяма философия – просто трябва да знаеш основни икономически механизми и да може да четеш „знаците”.

Масовата приватизация

Следващата голяма „измама” според повечето българи беше т.нар. „масова приватизация”, т.е. прехвърлянето на държавната собственост в ръцете на народа. И тя беше такава, ако си от страната на губещите. Аз се включих във втората вълна, защото за първата все още нямах 18-години и не можех да участвам. Събрах боновете на всички роднини, които се съгласиха и така станах собственик на близо 2,500,000 инвестиционни лева. С тях можех да участвам на специални търгове, организирани от държавата.

Информацията за предлаганите акции беше оскъдна, но все пак се доверих на усета си и купих дялове от Пиринско пиво и няколко фирми от сферата на туризма. Голямата печалба дойде от акциите на пивото, когато Карлсберг придоби благоевградския производител и отправи търгово предложение към малките акционери като мен. На фона на стотинките, които бях дал за боновете, печалбата беше огромна, още повече, че тогава бях студент. Даже „наех” един по-едър приятел да ме охранява, когато взимам парите от банката, а таксито ме чакаше отвън.

Какъв е изводът от тази история? За мен той е, че сам избираш дали да си от страната на губещия и жертвата или от страната на победителите. Тази гигантска измама за много от българите ми донесе доста добра сума – просто приложих моята финансова грамотност на практика. Нищо повече. Не съм стоял цели нощи да изчислявам някакви сложни формули и да замислям световна конспирация. А това може да го направи всеки от вас. Стига да иска, разбира се.

Балонът за недвижими имоти

Тук ще ви разкажа една история. Тя е за бащата на Джон Ф. Кенеди – Джо. Един ден през октомври 1929 година, той се спрял при ваксаджията до входа на негови офис, за да му лъсне обувките за важна среща. Заговорили се и г-н Кенеди попитал човека дали успява да изкара достатъчно пари от този занаят, за да храни семейството си. Ваксаджията отговорил, че освен тази професия, играе и на борсата и е купил много добри акции –

Джо Кенеди изведнъж станал, платил на човека и без да каже нищо се затичал към неговия кабинет. Веднага след това се обадил на брокера си да продаде всичките му акции на борсата. На изумените хора в офиса му казал, че „когато и ваксаджиите започнат да ти дават съвети за акции, е време да продаваш и връхната точка е достигната” („You know it’s time to sell when shoeshine boys give you stock tips. This bull market is over”).

Защо ви разказах тази история? Ами, в България се случваше същото по отношение на пазара на недвижими имоти. Имаше масова истерия. По това време работех в банка и хората купуваха жилище на килограм, защото „ще се свършат” и не се интересуваха от цената на квадратен метър, а още по-малко дали може да си го позволят и как ще плащат вноските, ако останат без работа.

Икономисти, брокери, финансисти и други „експерти” се надпреварваха да се появяват по новините на телевизиите и да вещаят светло бъдеще за този пазар. Репортажите винаги завършваха с щастливо младо семейство от Горно Нанадолнище, което току що е изтеглило огромен ипотечен кредит, с което е купило така мечтаното жилище на само 20 минути пеша …от най-близката бъдеща метростанция.

Натискът от родителите ми да си купя и аз жилище („както направиха братовчедите ти”), се засилваше от всеки репортаж по телевизията по темата, че „точно сега е моментът да си купиш нещо свое”. „Защо да плащаш наем, като този апартамент никога няма да стане твой. До сега да си изплатил половината жилище. Какво чакаш? Нали работиш в банка – ще ти дадат кредит” – бяха „дежурните” им реплики.

Икономическата ми логика подсказваше, че 2006/07 година не беше най-подходящото време за закупуване на имот. Нямаше как това безумие да продължава. Семейства с общ доход от 1,000 лева да купуват жилище за 100,000 евро и да плащат вноска от 800 лева на месец. Балонът щеше де се спука, рано или късно. Така и стана, въпреки че началото на края дойде с финансовата криза отвън.

Купихме си жилище през 2011 година на 50% по-ниска цена от пика през 2008 година, а и моите доходи се увеличиха, нашето участие в покупката също беше по-голямо. Изплатихме целия кредит за около 3 години и сега сме кредито-независими. Не такава е съдбата, обаче, на хиляди хора, които си загубиха жилищата и дължат още пари на банките. Всеки ден получавам писма от такива хора и не е приятно четиво, уверявам ви.

КТБ и балъци за милиони

Последната голяма криза/измама беше тази с КТБ. Всеки трезво мислещ човек в България знаеше, че в тази банка нещо не е наред. Въпреки това, най-честите думи, които чувах от хората, които се поблазниха от високите лихви бяха, че „щом държавата си държи парите там, значи е сигурно”. Не беше нужно да си икономист или финансист, за да разбереш, че бизнес модела на Цветан Василев и сие ще доведе, рано или късно, банката до фалит.

А той беше „вземаме от народа и държавните фирми пари като депозити и даваме кредити на наши фирми (повечето кухи и без дейност), като така си осигуряваме икономическо и политическо влияние”. Дори нищо да не разбираш от банки, беше достатъчно да прочетеш една обширна статия за кредитирането на КТБ в Капитал, както и едно приложение на вестника, в което беше обяснено като за дете в 5-ти клас, че тази банка е много рискова по много обективни показатели.

Дори последните седмици, преди банката да затвори, казвах на всички да си изтеглят парите от там, защото рискът за парите им стана много по-висок от предлаганата доходност. Не се страхувах да казвам на мои лекции (въпреки, че ме чакаше присъда за дестабилизиране на банковата система), че банката е фалирала, а не просто „временно затворила”, както ни убеждаваше заекващия и потен управителя на БНБ в една набързо скалъпена пресконференция, чиято цел беше да успокои хората. От къде знаех ли, че КТБ е фалирала? Ами от първите ми уроци по икономика, в които ни казваха, че ако една организация не може да плаща задълженията си, то тя е във фактически фалит и я чака ликвидация, която е малко по-дълга процедура.

Много хора изгубиха парите си (с изключение на гарантираните 100,000 евро), които са спестявали цял живот или са били от продажба на имущество. Тях ги водеше едно от двете основни чувства – алчност (другото е страх). Сигурно си казвате „Нека им е! Откъде ги имат тези пари?”. Не е така. Аз съм разговарял с хора, които имаха дарителски сметки там за скъпи животоспасяващи операции в чужбина, както и хора, които цял живот са спестявали тези пари.

Всички тези губещи от големите кризи и измами през последните 25 години се дължаха на ниската ни финансова грамотност. Аз вярвам, че всеки сам определя съдбата си и си плаща цената за взетите решения. Въпреки това, някой път просто няма кой да ти каже и от къде да разбереш как да постъпиш правилно. Моята мисия е да „засаждам”, като едно зрънце, идеята за по-доброто финансово бъдеще, а вече всеки човек да се грижи сам за нея, за да може тя да израсне и да дава плодове.

Ако искате и вие да станете част от нашето мини-общество на будни и осъзнати хора, запишете се за нашия Бюлетин, в който споделяме с вас полезна информация и съвети от света на финансите.