Излизаш от вкъщи и се качваш в новата си кола, оставяш я на летището и хващаш самолета за Париж. Настаняваш в шикозен апартамент с гледка към Айфеловата кула, а след това решаваш да отидеш на море и вилата на плажа те очаква. Не е нужно да даваш стотици хиляди левове за да си купиш кола, апартамент или вила на морския бряг, като може просто да ги наемеш. Всичко това е възможно, благодарение на компаниите от т.нар. „икономика на споделянето“. В тази статия ще ти споделя как всеки от нас може да се възползва от тази нова област и как тя ще промени завинаги живота ни.

Икономика на споделянето

Когато отиваме на море не си купуваме целия хотел, а наемаме стая, нали? В случай, че искаме да се разходим с яхта, отново не я купуваме, а я ползваме за определено време срещу заплащане. Точно този принцип, че е доста по-изгодно да наемем дадена вещ, отколкото да я купуваме, е в основата на новата икономика на споделянето. Тя е най-ефективна за активи, които са с относително висока цена и не се използват през 100% от времето. Този бизнес модел е подходящ и за хора, които търсят свободата, гъвкавостта и мобилността, които дават наемането, а не притежаването на дадена вещ.

Първият ми досег с наемането беше в някъде в 3-ти клас. Домашните видеа бяха станали популярни и аз и брат ми накарахме родителите ни да ни купят едно с някакви детски влогове (добре че го направихме, защото хиперинфлацията няколко години по-късно щеше да ги обезцени). Една нова видеокасета с филм струваше между 80 и 100 лева и парите ни бяха стигнали само за два. Въртяхме филмите доста пъти, но накрая ни омръзнаха. Тогава се появиха видеокасети под наем за между 1 и 2 лева. С брат ми всеки ден гледахме нов филм.

Разбира се, сега възможностите са доста по-големи. Описаната история в началото на статията е възможна благодарение на фирми като Uber, Airbnb и още хиляди, които предлагат споделено използване на жилища, автомобили, кемпери, къщи за гости, инструменти и дори костюми и рокли за сватби (чух, че вече има и домашни животни под наем, но може да е само слух).

Сред предимствата на новата икономика на споделянето за всички нас са:

Финансови ползи. Най-големият плюс за всички финансово разумни хора на това да наемеш, вместо да купиш, е възможността да спестят немалки разходи като в същото време получаваш качествени стоки и услуги. Да не говорим, че малцина могат да си позволят да притежават нова кола, яхта, самолет или апартамент в Париж, например. Разбира се, в някои случаи говорим и за допълнителни критерии при избора, но финансовите ползи за всеки един човек определено са важни.

Гъвкавост. За мен това е една от най-важните ползи. Аз не искам да се чувствам роб на вещите и искам да имам различни варианти, за да ги ползвам. Благодарение на мобилните технологии и онлайн плащанията, наемането е вече много лесно и не е нужно да се посещават магазини или офиси, а договорите могат да се сключват онлайн, а заплащането да става за секунди. За колите това означава, че може да вземеш нова кола под наем срещу една месечна вноска и да я замениш за друга след няколко месеца. Може да избереш електрическа кола за града и SUV за ваканциите, например.

Независимост. Аз ценя свободата си и едно от най-неприятните неща в корпоративния свят беше, че трябваше всеки ден да ходя в един и същ офис и да прекарвам там между 8 и 10 часа на ден. Сега мога да работя отвсякъде. Това също е част от споделената икономика, в която компании имат екипи от специалисти, базирани в различни държави и континенти. Това се случва и благодарение на co-working пространствата.

Ползотворно използване на ресурсите. Не на последно място трябва да помислим и за природата. Консуматорското общество доведе до ситуация, в която се произвеждат милиони (дори милиарди) стоки по света, които се изхвърлят след едно използване, а в същото време има недостиг в много точки на света. В новата икономика един актив може да се ползва от много хора и така да се намали свръхпроизводството и замърсяването.

Между консуматорството и минимализъма

Аз съм от поколението, което цени вещите си, защото израснах във време на дефицит за много стоки. Като дете имах едно камионче, няколко метални колички, малко пластмасови войничета, една гумена футболна топка (докато не се спука и друго дете трябва да си купи, за да играем) и още 2-3 играчки. Бях много внимателен с тях, защото ако се счупят или повредят, няма откъде да си купиш други, дори да имаш парите. Една от най-неприятните случки в детството ми беше, когато ми откраднаха колелото. Трябваше баща ми да търси връзки няколко месеца, за да купим друго.

Поради тази причина всичко се пазеше и нищо не се изхвърляше, защото дори да е непотребно сега, „все някой ден за нещо ще потрябва“. Постепенно апартаментът ни се напълни с „прахосъбирачки“ – рафтовете на секцията се отрупаха с различни „спомени“ от пътувания, а шкафовете преливаха от ненужни вещи, грижливо пазени, най-вече от майка ми. Родният ми дом сега е променен след няколко ремонта и преустройства, но голяма част от вещите са си още там.

Всичко това ме накара да преосмисля живота си преди няколко години и да стана почитател на минимализъма, но не в неговата крайна форма. По-скоро се стремя да не ставам роб на вещите си и да купувам само това, което ще използвам най-често и има смисъл да го притежавам. Всичко останало се опитвам да вземам под наем от фирми или от приятели и познати (винаги предлагам заплащане, а ако не са съгласни имат почерпка от мен).

Примерите, за които веднага се сещам са два. При първият случай съм организатор на събитие, в което има външни лектори. На един от тях му трябва специфичен кабел за мултимедията. Цената в близкия магазин е близо 100 лева, като ще го ползваме само веднъж и при това за около 30 минути. Звъня на няколко познати и един от тях ми донесе кабела минути преди презентацията.

Вторият случай е от миналата година. Трябва да изкопаем 20-ина дупки за ограда на вилата. На ръка няма да стане и ще ни отнеме много време. Проверяваме в един голям магазин и цената на бензиновите свредели с по-голяма мощност е 800 лева, което не ни харесва особено. Продавачът ни предлага да вземем един под наем като цената е 35 лева за 24 часа. Свършваме работа за няколко часа, връщаме инструмента, взимаме си депозита и сме готови.

От друга страна, всеки ден виждам хора, които са роби на вещите си. Вместо те да ги притежават, вещите притежават тях, защото всяка една от тях иска грижи и поддръжка, а в някои случаи струва немалко пари. Личният ми фаворит е един съсед, който си купи доста скъпа кола, която кара за 2-3 часа през уикенда. През останалото време се грижи за нея – чистия я от снега, минава купето с прахосмукачка, забърсва летите джанти и други подобни действия. Знам всичко това, защото колата му е точно под прозореца на домашния ми офис.

За финал

Икономиката на споделянето бързо навлиза в много сфери от нашия живот и предлага огромен брой възможности да наемем неща като апартаменти, ваканционни имоти, автомобили, градинска техника, дори дрехи и домашни любимци (да, и това го има). Това от една страна ще оптимизира разходите ни, а от друга ще спомогнем за разрешаването на проблема със замърсяването в световен мащаб. Трябва само да приемем, че не във всички случаи трябва да притежаваме нещата, които използваме, а просто може да ги наемем за известен период от време.

Тази рубрика е с подкрепата на компанията Simpl, която предлага дългосрочен наем на нови автомобили, които може да вземем само срещу една месечна вноска. Тази вноска включва наема и всички разходи за поддръжка, застраховки, смяна на гуми, данъци и други. Единствено трябва да си плащаме горивото и автомивката (компанията може да съдейства и за това).