На всеки му се налага в един момент да изтегли потребителски кредит, за да направи ремонт вкъщи, да си купи някаква техника или за други текущи нужди. Тогава трябва да изберем между банков заем с много документи и неясни условия, бърз кредит с високи лихви или специализирана онлайн компания. В тази статия ще ти споделя кои са основните критерии за разумен избор на кредитираща финансова институция, какви капани ни дебнат и дали има онлайн кредити с по-ниски лихви и прозрачни условия.
Няма нищо идеално на този свят и потребителските заеми не правят изключение. Все пак на база на моя опит и работата ми с клиенти, синтезирах основните 7 критерия, на които трябва да отговарят финансовите институции и предлаганите от тях кредити.
Знам, че всеки си гледа собствения интерес, но за мен не е особено справедливо банките да имат огромен марж (разлика) между лихвите по кредитите и тези по депозитите, както и непрекъснато да увеличават таксите и комисионите си. За бумащината и прекалено многото клонове и служители в тях, да не говорим. Всичко това води до огромни печалби за банковия сектор и финансови загуби за вложителите и кредитополучателите. Все си мисля, че трябва да има по-справедлив модел на разпределение.
Всеки от нас е виждал реклами по телевизията, билбордове по пътищата и онлайн предложения на банки, в които е посочено, че лихвата по потребителските кредитите е 4.5%, например, но когато отидем в банковия клон се оказва, че това е само чистата лихва и заедно с всички останали разходи, годишният процент на разходите става почти двоен. Дори да ни предоставят примерен погасителен план с месечна вноска, след това се оказва, че към нея има една застраховка, такса за управление на сметка, такса за разглеждане и още куп други допълнителни разходи.
Във времена на пандемия (а и не само), да си губиш времето да ходиш до офис на банка или друга финансова институция, да се редиш на опашки (докато служителите си водят лични разговори по телефона) и накрая да попълваш десетки документи на хартия с едни и същи лични данни, е практика от миналото. Изцяло онлайн кандидатстване (включително потвърждаване на самоличност) и електронни разплащания са настояще за много иновативни компании, които предоставят кредити.
Ако някой е прочел целия си договор за кредит, заедно с общите условия (дали има изобщо такъв човек), се е сблъскал със сложни термини, объркващи клаузи, препратки към различни нормативни актове и различни проценти и суми, които не е ясно дали и кога се плащат. Резултатът от всичко това е, че реално не знаем върху какво се подписваме и стискаме палци (или палим свещи), всичко да е наред с договора и да нямаме проблеми с изплащането му. За съжаление, има все повече случаи на изненадани кредитополучатели, които плащат по-големи суми от очакваните, както и такива, на които банката променя условията. Със сигурност не искаме да имаме нищо общо с подобни финансови институции, нали?
Някой дали си е правил труда да разбере как се определя банкова лихва по кредит? Аз го направих. Обикновено тя има два компонента – фиксирана и променлива част. За фиксираната е ясно – тя не се променя през срока на кредита (освен, ако не се случат част от ситуациите, описани с дребен шрифт в договора).
По-интересна е променливата част. Формулата за нея е описана в документи от по няколко страници в отделните банки. За съжаление, като човек с висше икономическо образование и взети две висши математики (плюс сериозен стаж в банковата сфера), аз трудно се ориентирах как се изчислява тази част от лихвения процент, а да се намерят данни за неизвестните във формулата е невъзможно.
А какво ще кажеш да има ясно определена лихва, която остава фиксирана за целия период на кредита? Да, има такава и след малко ще ти разкажа къде да я намериш.
В Закона за потребителския кредит ясно е записано, че такава такса не се дължи, независимо дали става въпрос за частично или пълно предсрочно погасяване. Разбира се, някои финансови институции тълкуват закона в своя полза и изискват такава такса (като процент или твърда сума) при определени условия (през първата година, ако е по-малка сумата и т.н.).
Сигурно ти се е случвало някоя институция да ти поиска удостоверение, че кредитът ти е изплатен или че ти си титуляр по банковата сметка, която си предоставил на работодателя? Отиваш в банката и любезна служителка ти казва, че този документ по тарифа ще ти струва от 20 до 50 лева. „За един лист с подпис и печат!?!“ си казваш на ум, но вадиш пари от портфейла и си плащаш, защото нямаш друг вариант. Аз не искам да плащам суми за подобни „услуги“ и търся институции, които няма да ми взимат пари, за да сложат „мокър печат“ на лист хартия.
Може да вземем пари от приятели или познати, но аз предпочитам да ползвам кредити от финансови институции. Ето какви са възможностите в България за потребителски кредит.
Както видяхме, традиционните банки не изпълняват нито едно от горните условия и критерии. Основният им интерес е да трупат печалби с високи лихви по кредитите и ниски по депозитите в съчетание с нарастващи такси и комисионни. Дори някои от тях да имат възможност за онлайн кандидатстване, накрая винаги се стига до „Елате в клон на банката, за да се разпишете и да попълните няколко допълнителни формуляра“.
Тези финансови институции не се славят и с ясни условия по договорите си, а как точно се определя лихвата по кредитите е най-строго пазената тайна (не съм сигурен, че дори банковите служители разбират формулата). Няма да те учудя и че тарифата на банките с таксите и комисионните е десетки страници и човек трудно може да се ориентира кога, как и колко пари ще му вземат.
Това е втората ни опция, ако търсим потребителски кредит, като може да кандидатстваме за различни суми – от 100 лева до десетки хиляди левове. В интерес на истината някои от тези компании предлагат доста опции за онлайн кандидатстване и получаване на заеми, но големият проблем при т.нар. „бързи“ кредити са високите лихви, не толкова прозрачните условия и допълнителните такси и комисионни, които заобикалят тавана за ГПР от 50% на година.
Донякъде всичко това е обяснимо, защото тези компании таргетират хора с ниски доходи, без трудови договори, с лоша кредитна история или „само срещу лична карта“. Всичко това води до огромен процент на лошите и невърнатите кредити, като разходите за тях се поемат от съвестните и коректните платци, които плащат високи лихви, такси и комисионни. Самите небанкови компании също трябва да си осигурят печалба и да плащат за многото си агенти и посредници.
Вече ти разказах за модела на работа на р2р компаниите в тази статия, както и за Klear която от 2016 година предлага потребителски кредити, както и възможност за инвестиране в тях. Сред основните предимства на този модел са по-справедливото разпределение на средствата между кредитополучатели и инвеститори, защото първите получават по-ниски лихви от банковите, а вторите доста по-висока доходност от депозитите в банките.
Ето как изглежда това на практика:
Също така, Klear предлага фиксиран лихвен процент за целия кредит без скрити условия и дребен шрифт. Няма сложни формули и променливи компоненти, които могат да направят нашата лихва много по-висока от първоначално договорената. Няма и такси за предсрочно погасяване, независимо кога искаме да го направим и с каква сума. От компанията не искат и заплащане за всички документи и удостоверения, които издават.
Всичко това е чудесно, но за мен най-важното нещо е, че целият процес е изцяло онлайн базиран и не се изисква никакво разкарване до офис на компанията и редене на опашки. Това спестява най-ценния ни ресурс – времето.
Дори за нещо толкова познато като тегленето на кредит е добре да имаме ясно дефинирани критерии за избор на финансиращата ни компания. През 20 век банките бяха монополисти в тази дейност, но през 2021 година има много повече алтернативи, които предлагат по-добри условия, 100% онлайн процес и без цялата бюрокрация и хартиени формуляри. За мен, това е бъдещето на кредитирането, както и компании като Klear, които го правят възможно още днес.
Тази статия достига до вас с подкрепата на Klear.
1 Comment
Благодаря