Умствената ни нагласа е основният фактор за успех в почти всяка дейност от нашия живот. С други думи, от мисловните ни модели, които прилагаме всеки ден зависят до голяма степен резултатите, които постигаме. Често предприемачите са приемани едва ли не като създания, които притежават свръх способности да влияят на обстоятелствата и да ги променят. В повечето случаи, разбира се, това са само митове и те са далеч от определението за „идеални” хора. Въпреки това, собствениците на бизнес изграждат начин на мислене, който може да ни помогне в много ситуации, с които се сблъскваме като служители.
Всичко, което ще ви споделя в тази статия съм го прилагал на практика като служител и мениджър в български и чуждестранни компании през последните 12 години, и тези техники са ми помагали да постигам целите си. Дали ще свършат работа и на вас зависи много от фирмата, в която работите, мениджърите и ценностите в нея.
Думата „отговорен” е с главни букви, защото това е много рядко срещано качество сред служителите на компаниите у нас. Ако отворите тълковния речник, ще видите, че тази дума означава съзнание за дълг, за поет ангажимент. Колкото си на по-висока позиция, толкова повече отговорност трябва да носиш, като един от основните принципи на мениджмънта е, че може да делегираш задачи, но не и отговорност. Ако нещо не се направи, си отговорен ти, а не твоя подчинен.
Този принцип, обаче, е много далечен за много от мениджърите в България. Редовно на оперативки съм чувал, даден служител не си е свършил работата и затова проекта е закъснял, вместо съответния ръководител да поеме „политическата” отговорност. За една такава случка от моята кариера съм описал в Бизнес казус: Гафът. Служителите не падат по-долу от своите шефове – „Това не е моя работа!”, „Генади го направи!” и „Бях в отпуск и не съм разбрал за случая” са само малка част от оправданията на съгрешилите.
Предприемачите, от друга страна, имат невероятната възможност да създадат нещо ново от нулата, но това е свързано с вземането на трудни решения за това какво, как и кога трябва да се направи. Като собственик не може просто да чакаш нещата да станат от само себе си или някой да ти нареди да го направиш, нали? Ако се провалиш, дори да не искаш да си го признаеш, ти си отговорен. Добрите предприемачи не търсят оправдания, слагат загубата в графа „Научено от грешки” и продължават напред.
Знам, че не е лесно да се изправиш пред твоите колеги и да кажеш „Аз не се справих в тази ситуация”, независимо дали грешката е лична или на екипа ти. Трябва, обаче, да го направиш в някакъв момент и да поемеш отговорност за действията си. В противен случай цял живот ще живееш като мишка.
Една мисъл, която намерих наскоро казва, че ако работиш здраво за нещо, което не харесваш, се нарича СТРЕС, а ако работиш нещо, което обичаш, се нарича СТРАСТ. Силна е, нали? Предприемачите са силно отдадени на това, което правят. Това, според мен, е нещото, което ще ви направи успешни във вашата кариера и личен живот. Помислете малко – това по цял ден в офиса да мечтаете да сте на друго място и да правите нещо различно, как ще ви помогне да получите повишение?
Даааа, знам, животът е труден, не може да си позволите да загубите тази работа (въпреки, че не ви харесва или откровено я мразите), и на другите места ще е същото, от вашата страст няма как да изкарвате пари… Чувал съм ги. Спестете ми ги. Просто искам да поспрете за миг и да си помислите – има ли нещо, което обичате да правите (или поне не ви отвращава като сегашното)? Кога за последно се събудихте пълни с енергия и с неочакване за днешния ден? Ами, това е вашето „нещо” – вземете си го.
Съгласен съм, че работата е важна част от нашия живот и всеки трябва да полага усилия, за да получи това, което иска, но ходенето на някакво място и имитирането на дейност по 8-10 часа на ден е чиста загуба на време. Помислете си какво градивно бихте направили, ако имате толкова много часове и дни на разположение. И последно „Живеете, за да работите или работите, за да живеете?”.
Случвало ли ви се е да чуете от колеги „Това винаги така сме го правили. Защо да го променяме” за нещо, което може да се подобри много лесно, но досега не е направено? Аз като одитор го чувах непрекъснато. Тези хора просто чакат някой да им нареди „отгоре”, за да променят нещо, въпреки че то засяга ежедневната им работа. Обаче защо да се напрягат като им се плаща за прекарано време, а не за постигнати резултати. Ако резултатите имаха реално значение (а не като една от хиляди неизвестни при определянето на годишния бонус), то служителите щяха да търсят начини за по-ефективна работа, нали?
Ще ви издам една тайна – да правиш повече, отколкото очакват от теб, е основният начин да растеш в корпоративната йерархия – поне в добрите компании. Ако не сте в такава, какво чакате? Колкото и да обичат подмазвачите, мениджърите имат нужда и от хора, на които могат да разчитат да свършат работата. Шефовете много добре знаят, че ако не оценяват тези служители, те ще напуснат. По-добре да им дадат малко от големия кокал, вместо да търсят други като тях. А както знаем работливите и инициативни служители са по-малко от головете на Валери Божинов.
Предприемачите имат изключително ниска търпимост към проблеми, които спъват работата или я правят неефективна. Ще ви разкажа една реална история от преди няколко години. Както е ставало на въпрос, „наследих” екип от 5 души ревизори (както те сами се наричаха). Те имаха лаптопи, които стартираха за около 1 час (буквално) преди да са готови за работа.
Никой от тях, обаче, не си беше направил труда за толкова години да си поиска нормален лаптоп. Защо ли? Докато „загряваха” машините, хората си пиеха кафето, закусваха и се „подготвяха” за поредния работен ден. Направих елементарна сметка и се оказа, че това загубено време струва на компанията около 10,000 лева на година.
Не ги давах аз парите, но подобно разхищение на време и пари е непонятно за мен. Отидох при IT мениджъра и след доста доклади за „реалната необходимост” от нови лаптопи, той ни даде втора ръка, но времето за реакция при тях беше само около 3 минути.
А ти можеш ли да дадеш повече, докато никой не те гледа, и то без гаранция за успех?
Какво представлява един бизнес – система за продажби, нали? Много често, ако не сме „на фронта” при клиентите, забравяме кой плаща нашите заплати. Ще ви подскажа – не е Лили-то от човешките ресурси. Каквото и да правим, трябва да мислим как ще се отрази това наше действие на клиентите ни – ще им спести ли време или пари, ще им даде ли повече сигурност, ще се усмихнат ли когато си получат по-рано от очакваното стоката или услугата.
Това мислена ми се струва нормално, но има служители, за които клиентите като приоритет са някъде след подмазването на шефа, личния комфорт, n-тото кафе с цигара и „има си правила, господине (госпожо)”. Нагледал съм се на ситуации, в които сме губили важен клиент, само защото някой не иска да свърши работа за 5 минути и „Тука пише, че ДО 3 дни е срокът – какво сте се разбързали?”.
Мениджъри, които не са продали един хляб през живота си, непрекъснато измислят нови справки, доклади и работни групи, за да се покажат колко са важни, вместо да оставят хората си да продават и да ги подкрепят. Предприемачите знаят много добре кой плаща сметките вкъщи и „слага” хляба на масата им. Всяко тяхно действие е насочено към клиентите и продажбите, които те генерират.
Когато следващия път се видите с колегите ви от „Продажби”, помолете ги да ви вземат с тях за един ден, за да видите как е „на фронта”. Гарантирам ви, че след като се срещнете с клиент, който изнервен чака вече 20 минути за една елементарна справка, никога вече няма да го оставите „за след обедната почивка”.
Това бяха принципите, които съм прилагал през целия си професионален път. Някъде са се оценявали, а на друго място – не. Приложете ги и вие – ако не спечелите, поне няма да загубите нищо. Може единствено да се почувствате по-добре, че правите нещо смислено не за другите, а за себе си.
Ако искате тази статия да достигне до повече хора, които да приложат тези техники, споделете я в социалните мрежи. Благодаря ви!
2 Comments
Мда, забелязал съм, че от другите отдели които нямат пряк контакт с клиента се помайват защото не гори огън под техния задник. Много добра идея е наистина да се пратят за едни ден на предна линия. Не да ходят да ми се помайват. От друга страна пък съм виждал търговски отдел, търговците по-принцип са по нахакани, да тормози спомагателните отдели защото те били изкарвали парите. Според мен е добре и двете страни да са наясно с работата на отсрещния и нейните предизвикателства.
Когато фирмата е по-малка е лесно да се види какво прави всеки, но когато порасне се започват едни конфликти търговци – бек офис, маркетинг – продажби и много други. Само едно казване на оперативки колко са важни всички отдели не е достатъчно. Една кратка смяна на местата ще им покаже истинската картина.