8 лъжи за парите, които е време да престанем да си повтаряме

До кога ще трябва да работите?
15.06.2015
Как да мислим като предприемачи, за да се издигнем в кариерата
29.06.2015

8 лъжи за парите, които е време да престанем да си повтаряме

„Заслужил съм си го” и „Къде ли не са отишли тези 5 лева” са безобидни думи, които си казваме всеки ден и ни се струват абсолютно нормални, защото „всички така правят”. Но вие не искате да сте като всички, нали? Искате всеки лев, който изкарате да го похарчите за нещо стойностно или да ви носи допълнителен доход, за да не се превърнете във вечен роб на парите. Ако е така, отървете се от тези лъжи и ще почувствате много скоро положителна промяна във финансовото ви състояние.

Лъжа № 1 Това са само пари

Това е все едно да кажем „Това е само въздух”. Да, но ние се нуждаем от тях, за да живеем. Един приятел веднъж ми каза „Имам 100 лева и ще ми стигнат до края на живота …стига да не си купувам нищо”. За съжаление, няма да стане по този начин (или поне аз не знам как). Това пренебрежително отношение към парите няма да ви позволи да подобрите финансите си. Ако харчим все едно утре никога няма да дойде, познайте какво? Утре ще е доста кофти ден. Съгласен съм, че парите не ни правят щастливи, но липсата ни е основна предпоставка да не се чувстваме добре.

Ако това са само пари, защо не живеете без тях? Отидете в някое село, произвеждайте си храната и се задоволете с нещата, които ви дава природата напълно безплатно. Дори не искате и да си помислите за такъв вариант, нали? Тогава престанете да изричате тази очевидна лъжа и уважавайте парите, а те ще ви помогнат да живеете по-добре и да постигнете целите си.

Лъжа № 2  Живей за мига

Съгласен съм, че трябва да се наслаждаваме на всеки миг от нашия живот, но убеждения като „Само веднъж се живее” (хора тип „Ден да мине, друг да дойде) само ще ви доведат до живот в лишения, увеличаване на вашите дългове и постоянен стрес дали ще имате пари да си покриете разходите за следващия месец. Ние няма да живеем вечно (поне още не са открили начин за това), но имаме дълги години пред нас, за които трябва да помислим сега.

Както стана въпрос в предишната статия, не можем да разчитаме на държавата да осигури нашите старини и ние сами трябва да го направим. Да разчиташ на късмета си и, че „нещата ще се оправят” не са особено умни стратегии. Добро начало е да заделяте 10% от вашите доходи за попълването на вашия авариен фонд, а след това и за финансиране на вашите цели. Ако все пак спечелите от тотото, винаги може да похарчите спестените пари, нали?

Лъжа № 3 Нуждая се от това

Това в повечето случаи е лъжа, нали? Наистина ли се нуждаем от последния модел смартфон или това е само наше желание, породено от това, че всички останали го имат вече? Наистина ли се нуждаем от това да изхарчим всичките си спестявания (и тези на родителите) за една абитуриентска вечер или една сватба? Не, нали?

Разбира се нашият мозък ще търси причини за тези решения и всеки окуражаващ разговор с приятел и подкрепа ще служи като извинение за покупката на тези ненужни вещи. Бъдете честни със себе си – преценете дали нещо ви трябва или просто имате желание да го купите с едничката цел да си купите петминутно късче щастие и завист в очите на другите? Финансово грамотните хора много добре знаят разликата между двете и учат на това децата си, защото те са най-податливи на хилядите реклами, които ги облъчват ежедневно.

Лъжа № 4 Заслужил съм си го

„Работих наистина много през последните месеци и заслужавам да си купя този таблет/костюм/рокля/обувки” – казвали сте си го, нали? Аз също съм бил в това положение, особено когато съм работил няколко месеца, почти без почивка. Когато си одитор, това е нормално през т.нар. „активен сезон” от ноември до март. В такива моменти ние очакваме награда за тези усилия. Така е устроен животът. Но не ни ли струват малко скъпо тези „награди”?

В такива моменти, вместо да подобрим качествено живота си с допълнителните средства, които сме получили за усилената работа и завършването на „онзи проект”, ние си купуваме пасиви, които ни носят само допълнителни разходи и ни правят още по-бедни. Защо с тези пари не си купим вместо малко ендорфин нещо много по-ценно – време и свобода?

Лъжа № 5 Трябва да си го купя – на промоция е!

Колко от вас имат дрехи, които са обличали само веднъж (или нито веднъж), купени на разпродажба? Аз имам поне няколко такива. „За тази цена, дори да не ми харесват, ще си ги нося вкъщи или на село” съм си казвал, но познайте какво? Сега изобщо не ги нося, защото цвета не ми харесва или не ми стоят добре.

На промоциите финансово грамотните хора гледат по два начина – или като възможност да се спестят пари, или да изкарат пари. Въпреки това, много хора си купуват всевъзможни неща, само защото са на разпродажба. По този начин правят само едно – губят пари. А това ли е целта?

Ще ви дам пример – ако си купите пасатор за 40 лева, който е намален от 60 лева, вие си мислите, че сте спестили пари. Но, ако изобщо не се нуждаем от пасатор (поне при нас се оказа така), не само, че не сте спестили 20 лева, а сте похарчили 40 лева. Това поведение (и оправданията за него) също е дълбоко вкоренено в нашето съзнание. Когато купуваме на промоция, ние спестяваме пари и това е хубаво. Но, когато влезем в тази спирала и непрекъснато трупаме вкъщи вещи от разпродажби, това е просто начин да си купуваме ненужни неща и да харчим глупаво парите си.

Лъжа № 6 Кредитите са евтини пари при нужда

Не, не е така. Заемите са доста скъпи начини за финансиране. Освен да връщате главницата и лихвата, има още десетки малки такси и комисионни, за които дори не подозирате. След въвеждането на ГПР (годишен процент на разходите) и желанието за прозрачност при цената на кредитите, много банки и небанкови институции се изхитриха и въведоха такси, които не се включват в този процент. А дори да се включват, колко от вас внимателно анализират цената на този продукт?

Много хора си мислят, че лимитите по кредитните карти, овърдрафтите и другите подобни продукти, са евтини пари, които да използваме при нужда, вместо да спестяваме. Да, те не ви струват нищо, когато ги вземате, но когато трябва да ги връщате, нещата стоят по различен начин, нали?

Лъжа № 7 Имам късмет

Да разчитаме на късмета, за да променим съдбата си, е доста безразсъдно. Да, случва се понякога и по тази причина стотици хиляди хора си купуват билети за тото, лотария и всякакви моментни игри. Може също да наследите милиони от неизвестна леля. Въпреки тези „възможности” ние сами създаваме собствения си късмет или си „накъсметяваме” нещата, както казва една позната. Изборите, които правим всеки ден определят нашата съдба.

Когато работим здраво и следваме една посока, рано или късно, нещата ще станат. Късметът помага в определени ситуации, но никога не е движеща сила. Поне при мен е било така. Когато се обърна назад виждам някаква последователност в моите действия и пътя, който съм извървял, сякаш невидима сила ме е насочвала по него. Но, ако аз не бях работил здраво, нищо нямаше да стане. Ако не сте съгласни с мен, пожелавам ви късмет, ще ви трябва.

Лъжа № 8 Вашата лъжа

Всеки от нас си има една малка лъжа или оправдание за парите, което си казва всеки ден, за да се почувства по-добре, че нещата не стават точно така, както ни се иска.

„Имам ниска заплата, а не мога да си намеря друга работа”, „Нямам финансово образование” или „Прекалено е късно вече” – коя е вашата малка невинна лъжа, която ви пречи да подобрите вашето финансово бъдеще?

Стойне Василев
Казвам се Стойне Василев и съм независим личен финансов консултант, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на бестселъра „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

7 Comments

  1. Gigor каза:

    Хубава статия и всичко в действителност е точно така, бих добавил няколко неща: – Не спестявайте от здраве и храна, там всеки лев е не разход, а инвестиция… И нещо, което не разбирам е, ако държавата ми прибира около 200 лв за осигуровки месечно, а може би и повече… Отделно всеки лев ДДС, акциз, данък, такси, винетки и прочие… Как да не изисквам някой ден нищо от нея и да ги забравя все едно не съм ги дал? Добре е всеки да живее с нагласата, че държавата му е длъжник, както и той на нея. Иначе всички тези взети предварително пари биха били напразно изхвърлени… Аз лично ако ще живея в държава (без значение коя) бих желал след като ми прибира част от парите, да дава нещо срещу тях – правосъдие, ред, инфраструктура, здраве, пенсия… Мисля, че не е много, просто всеки трябва да държи сметка на държавата си какво се случва и къде отиват парите му… И не говоря за пенсия от много хиляди евро, или пък престъпниците да са осъдени до 2 дни… Просто да се спазва някаква справедливост, че след като си дал, имаш право да изискваш…

  2. Стойне Василев каза:

    Григор, напълно съм съгласен с теб. И аз изисквам от държавата, общината или отделната служба да си изпълняват задълженията, след като аз съм изпълнил моето, а именно да си платя всички данъци и такси. За здравето и храната е страхотна добавка към статията.

  3. Rob каза:

    Поздравления, Бат Тони,

    Особено ми хареса текста “Парите не ни правят щастливи, …..но тяхната липса ще кажа, че ни прави нещастни”. Има и други неща, но ти се концентрирал….да кажам в приоритетните 7.

  4. Gigor каза:

    Между другото, макар и да не точно по тази тема ще е много добре да има някъде точно и конкретно описани начините на записване на информацията за един вид бизнес или лични финанси, така че да е прегледно, правилно, разбираемо за собственикът му.

    Имам предвид, че теоретичните знания за финансите са ОК, но когато човек седне пред една празна екселска таблица, или не дай си боже пред нещо като Ажур – просто не знае как да започне да си записва дейността, така че после всичко да му е ясно. После как да си направи отчет така че въз основа на него да взема правилни решения… При мен беше особено трудно да разбера принципите на двустранното записване на операциите, а без него няма как да е прегледно и ясно, защото всеки има някакъв вид склад със стока, няколко банкови сметки, няколко източника на приходи… И записването на всичко това води до объркване как да станат прегледно и ясно нещата.

    На мен примерно винаги в главата ми е била графика как след всяко действие или транзакция трябва да показва дали вървим нагоре или надолу. Отне ми няколко месеца да разбера, че тази графика трябва да представлява моята нетна стойност (активи минус задължения) в течение на времето, като след всяка транзакция трябва да внимавам следващата точка в графиката да е по-нагоре от предишната. Лично аз съм си направил мой софтуер за целта, но за хората непрограмисти ще е важно и полезно как да се случва всичкото това отчитане, записване и проследяване на нещата, така че човек с един поглед да може да си направи сметка защо е станал днес, какво е постигнал вчера – но не на думи, а прегледно записано и отчетено. Това е огромна празнина в момента и хората, четящи статии за финанси, винаги си мислят – ами то добре, ама каква е практическата полза от това. Ами ето я – да знаете защо работите, дали го постигате, има ли смисъл да промените нещо – за това ще помогне отчета на това, което сте записали, но трябва да знаете как да го записвате и после анализирате. Това е голямата празнина между теорията и ползите от нея. Знанието трябва да се прилага, иначе няма полза от него. А ако се приложи – ползата трябва да може да се измери, да е записана, да е контролируема… И съм сигурен, че ако е добре обяснено не е задължително човек да има икономическо образование за да го приложи…

  5. Стойне Василев каза:

    Gigor, много добро предложение. Всъщност, повечето софтуери за отчитане на лични финанси имат такава опция – да показват нетната ти настояща стойност след всяка транзакция. Както казваш има доста объркване в тази посока. Дали след като си купиш някакъв актив ставаш по-богат или не е въпрос, за който хората не се замислят. Всъщност, ти си на нула, защото един актив – пари са се превърнали в друг актив.

  6. Тодор Чолаков каза:

    Малко опит по №3:
    Когато кажа, че имам нужда от нещо или искам нещо (обикновено някаква техника) отлагам покупката. Колкото е по-скъпо, толкова по-дълго отлагам. Специално за нов GSM обикновенно купувам миналогодишен флагман.
    Как помага това?
    Отлагайки покупката имаш време да си изясниш какво точно ти трябва и къде и колко струва това. Телефон на промоция в един магазин може да има по-евтина нормална цена в друг. А и “имам нужда от нов телефон” е различно от “имам нужда от телефон с много добра камера, GPS и възможност да стартира еди кои си приложения”. Тоест отлагането ни дава време да конкретизираме желанията си за да изберем най-доброто за парите си или най-евтиното за желанията си. И не на последно място – с времето техниката поевтинява. За една година един телефон може да поевтинее наполовина. Това пак е същия телефон, но вече доста по-евтин. Същото е с голяма част от техниката. Ако сте избирали умно, покупката ви ще ви върши работа поне 2-3 години, а за лаптоп примерно поне 5.
    И последно. Именно времето прави разликата между “искам” и “нуждая се”. Ако сте успели да отложите една покупка няколко месеца е по-вероятно да я “искате”, а не да “се нуждаеете” от нея. Това може да не попречи да я купите, но все пак помага за осъзнаване на това какво всъщност правим и за какво харчим парите си.

  7. Стойне Василев каза:

    Тодор, напълно съм съгласен с теб. И днешната ми статия е по тази тема.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.