През последните години съм се срещал с много хора и от професионално любопитство съм ги разпитвал за това какви финансовите правила са спазвали през техния живот. За голяма част от тях, темата за парите е била (и продължава да е) табу. Те имат непрекъснато парични проблеми и разчитат най-вече на късмета си. Но има и други, които имат добра финансова грамотност и се радват на спокоен живот, без да се страхуват за утрешния ден. За едно такова семейство и неговите финансови навици ще ви разкажа в тази статия.
С Мария и Петър (имената са променени по тяхно желание) се запознах преди около месец. Сметките ми показаха, че те имат нетно богатство от над един милион лева, но не се вписват в типичния профил на богаташите в България. Малко над 50-годишни са, живеят извън София в малка, но уютна къща, карат практична кола от среден клас и имат син, който е вече самостоятелен. Петър е мениджър в търговския отдел на голяма компания, а Мария има малка фирма за счетоводни услуги и работи от вкъщи.
Как мислите, че са натрупали това богатство? Наследство от богати родители? Червено куфарче с комунистически пари? Мафиотски бизнес?
Нито едно от тези неща. Когато ги попитах за тяхната „тайна” за забогатяване, Петър се усмихна и ми каза, че няма никаква тайна – просто са изградили добри финансови навици и ги спазват, откакто са семейство, като най-важният от тях е ВИНАГИ да заделят част от дохода си и да го инвестират.
Досега са преодолели всички кризи в България през последните 25 години с умни решения за техните активи, които включват недвижими имоти, земеделска земя, депозити, доверително управление и малко акции на български компании (само за спорта, както каза Петър).
Сега ще ви представя финансовите навици на Мария и Петър, които са изградили в течения на годините и които са ги направили милионери:
Този навик винаги е бил основополагащ за семейството, с което се запознах. Разказаха ми за всички трудности, през които са преминали и как нито веднъж не са си позволили да „надскачат” стандарта си и да си купят нещо, което не могат да си позволят. Дори сега, живеят като нормално софийско семейство. Не ходят често по заведения, а предпочитат да канят приятелите си на барбекю в двора. В дома им също няма нищо излишно и луксозно.
Единственото по-скъпо нещо, което си позволяват веднъж в годината е 10-дневната им почивка в някой от испанските курорти, като съчетават излежаването на плажа с кратки екскурзии до близките градове и селца. И този прост навик да живеят „според чергата си” е изграден още от студентските им години, когато са заживели заедно.
Това означава, че винаги са купували не според цената на актива, а това какво получават срещу парите си и какъв е потенциалът за повишаване на цената му. „Някой път е по-добре да дадеш някой лев отгоре за нещо качествено, отколкото да се заблуждаваш, че евтиното е по-изгодно” ми каза Петър. След това ми разказа как „демокрацията” го е заварила в държавно предприятие като машинен инженер без никаква перспектива за развитие.
Една среща е променила живота му. В началото на 90-те години той се е запознал с немец, който търсел фирми в България, които да произвеждат машинни части. Немецът бил изненадан от ниските цени на имотите у нас и посъветвал Петър да инвестира спестените си пари в тези активи. Тогава, този съвет не му се сторил толкова добър, защото почти никой не купувал и продавал имоти. С нарастването на инфлацията, обаче, парите на семейството се обезценявали и те трябвало да решат как да ги запазят.
Тогава се сетили за имотите. И така, започнали да купуват малки парцели в различни квартали на София, докато изплащали още собственото си жилище. Така дошла 1995 година и хиперинфлацията била близо. Тогава по съвет на техен близък финансист, те инвестирали почти всичките си спестявания в имоти. Само за няколко месеца изплатили собственото си жилище (с две месечни заплати на Петър) и се сдобили с две търговски помещения и малък апартамент в централната част на София. И двамата чукат на дърво, че са попаднали на „свестни” брокери, защото е имало много измами по това време.
Когато започва строителният бум в София, те вече имали доста ценни активи – свободни парцели в регулация. За едни получават обезщетение от инвеститорите, а за други – пари в брой.
Този навик Мария и Петър са придобили още преди да прочетат книгите на Кийосаки. Всъщност, това беше и причината да се видя с тях – „може да съм им полезен в някакъв момент”. И двамата са висшисти, но са завършили по „старата” система и не са имали никакво понятие за това как действат икономическите механизми. Всичко са научили сами и от „точните хора в точния момент”. Още като студенти разбрали, че ако искаш да научиш нещо, просто трябва да попиташ, колкото и глупав да ти се струва въпросът ти.
Така, в продължение на годините, Мария и Петър са питали наистина много хора. Част от тях са искали да ги измамят и са ги съветвали само за собствената си изгода („имаме доста такива случки”, казва Мария), но други са им помагали да постигнат финансовите си цели. С много от тях са семейни приятели и се виждат поне веднъж в месеца. Имат добър юрист, финансист, банкер, брокер на недвижими имоти и „бизнес човек” в техния „борд”. С всеки от тях си говорят спокойно за пари, за инвестиции и за бизнес.
Когато Петър и Мария инвестирали парите си с основната идея да съхранят парите си във времето и да „живеят добре”, приемали нещата като игра и отдавали всичко постигнато на късмета. Когато обаче активите станали повече, трябвало да се отнесат по-сериозно с тази дейност. Изкушението да заживеят като новобогаташи с голяма къща и лъскави коли било голямо, но те устояли. Направили си една екселска таблица и започнали да записват всичко, което се случва с техните инвестиции.
„Оказа се, че с малко е трудно, но с много е още по-трудно”, сподели Мария – „Започнахме да четем още повече икономическа литература и да търсим възможности за инвестиране, а такива не липсваха. „Семейният съвет” и „Бордът” обаче решиха да не инвестираме в нещо, което не разбираме. Така се отказахме от акции, фючърси, опции и други, които бяха далече от нас”.
Когато стана въпрос за това, откъде намират информация за управлението на личните си финанси, Мария ми каза, че и двамата четат по една бизнес книга на седмица (похвали раздела с ревюта на бизнес книги на SmartMoney.bg, откъдето е намерила доста от „попаденията” си). „Сега е лесно да се намери информация за каквото и да е. Преди сме молили наши приятели, които ходят в чужбина да ни купуват бизнес книги на немски”. Този навик са го предали и на сина им, който е завършил в Германия и в момента работи там.
Накрая се разделяме с Мария и Петър с молбата да публикувам поне част от тяхната история и финансовите навици, които са ги направили милионери. „Само да сменим имената, ако може, че хората у нас са завистливи. А и не пишете къде живеем, че селото ни е малко и всичко се знае, ще тръгнат едни приказки…” ме изпраща Мария.
Ако искате да четете още подобни истории, запишете се за нашия Бюлетин, като имате две лесни стъпки – оставете имената и имейла си и след това потвърдете включването си в списъка. Благодаря ви!
7 Comments
Страхотна история! Те са пример за хора, достатъчно находчиви, че са спечелили от прехода 🙂
Дори сега има достатъчно възможности и аз гледам да се възползвам ( от тези, които разбирам също ) и постоянно да се обучавам на темата за финансовата грамотност.
Толкова просто , а толкова сложно за хората. И аз съм правил лично за себе си такива “анализи” на различни успели финансово хора и при всичките има нещо общо, а то е точно тези простички стъпчици.Няма никаква тайна ,а просто дисциплина и ментална настройка. А общото е Обучение (може би на първо и най-важно място макар ,че тук няма важно и маловажно ,а всичко трябва да е като добре смазана машина) , “екип” или както искате го наречете от съветници и хора ,които разбират повече от теб ( все пак не може да се разбира от всичко нали хаха) , мащабно мислене , някакъв план ( дори и не толкова добър, пак е по-добър от никакъв) и останалите писани по горе +/- още една две.
И нека споделя една мисъл с вас от една интересна книга ,която разлиствах вчера (не на такава тема или поне по-голямата част не е на тази тема, но важи за всички аспекти от нашия живот)
“Нека сравним (_________) ,*тук оставям място за да може всеки да постави това ,което смята за добре*, с нещо популярно ,например играта “Не се сърди човече”. Правилата и целта са известни на всички. Какво ще е отношението на участниците, дали ще се сърдят или ще запазят самообладание и ще играят ,зависи от тях. Защото накрая играта приключва за всички.
Поздрави от мен !
П.С Иползва ли се още този поздрав по сайтовете , понеже не съм писал скоро..
Здравей Петър,
Благодаря ти за коментара. Не мога да отрека, че Мария и Петър са имали малко късмет, за да стигнат дотук, но пък късмета помага на смелите, нали така. Дори да не бяха направили тези ходове с имотите, те пак щяха да са много добре финансово. Всъщност, както казваш, всеки може да го направи. Имаме едни активни около 40 години, в които получаваме доходи. Ако заделяме дори само 10% от тях, без да се лишаваме, ще сме финансово добре. Има само няколко прости финансови навика и семейството, за което ви разказах ги прилага още от преди много от читателите да са били родени.
За съжаление много от българските преводи на бизнес литература не са на ниво. Издателствата не разбират или не искат да инвестират, човек който е наясно да прочете книгата и да направи нужните корекции. В резултат се получават някакви нелепици.
“…ниските цени на имотите у нас и посъветвал Петър да инвестира спестените си пари”
Мхм, а колко хора в страната имат спестени пари ?! Чудесно е, че са съумели да използват капитала си правилно макар и с помощ. Но 70% от българите в провинцията, не само че нямат капитал, а се чудят кое по-напред да платят, камо ли да спестяват.
Как за Бога се прави това: “купуват малки парцели в различни квартали на София, докато изплащали още собственото си жилище.” ?!?!
Да изплащаш имот и едновременно с това да купуващ други?( в мн. число ?!?)
“5 финансови навици, които ще ви направят милионери” – да, ако имате достатъчно капитал…
“Как мислите, че са натрупали това богатство? Наследство от богати родители? Червено куфарче с комунистически пари? Мафиотски бизнес?” – да добавя и тотото 🙂
Николай, сега като се върна назад, през 90-те години повечето българи имаха спестявания. Баба ми и дядо ми имаха пари на спестовни книжки в ДСК (от заплати, пенсии, продажба на земи и други) за поне 2 апартамента в София. И много хора бяха така. За апартамента, в който живеехме, направихме същото – изплатихме го за няколко месеца, защото остатъка беше около 15,000 лева, а долара беше стигнал 3,000 лева. Това бяха около 5 долара.
Аз съм ви разказвал как не си загубих парите през 1996 година, като спасих и част от тези на родителите ми и на баба ми и дядо ми. Просто последвах съвета на учителя ми по Финанси в техникума – обръщайте всичко в долари или германски марки, защото от лева няма да остане нищо. Така и стана. Милиони хора загубиха спестяванията си, а малцина станаха милионери за няколко месеца. Един съсед, например, заложи малка къща на село в ДСК и купи с парите един камион олио. Още си спомням как се разграбваше буквално на улицата, когато дойде Виденовата зима, и той определяше цената, която се увеличаваше с увеличаването на опашката пред камиона.
Ще ти кажа за много хора в провинцията (въпреки че не обичам тази дума) – те също имат имоти, от които могат да спечелят, но няма да знаят какво да правят после с парите, защото имат ниска финансова грамотност. Просто ще си купят “нова” кола на старо или ще ги дадат на децата за пищна сватба. От всяко нещо може да се изкарват пари и много хора го правят. Опитвам се да събирам такива истории, за да служат като пример. Сега съм се заел да разкажа историите на хора от моя роден град.
Здравейте!
Имам малка коректорска забележка към заглавието на тази статия.
За да бъде граматически издържано, то трябва да изглежда по един от двата начина:
– Финансови навиЦИ, които…
– Пет финансови навиКА, които…
(Добре е в заглавието да не се слага цифрата 5, а да се напише с думи.)
Нека авторът прецени по кой от двата начина да редактира заглавието на иначе чудесната и премного полезна статия!
Поздрави!