„Искам да постигна финансова свобода“, „Не искам цял живот да работя за някой“, „Когато стана богат, ще лежа по цял ден“ – всеки от нас е чувал поне веднъж в живота си тези думи. За съжаление, малко хора се замислят какво точно означава „финансова свобода“, как да я постигнем, какво ще ни донесе тя и дали тя е за нас. В тази статия ще ти разкажа за най-важните неща, които трябва да знаеш по тази тема, за да вземеш правилно и информирано решение за себе си.
Много хора са толкова изморени от ежедневното ходене на работа, децата, роднините, плащането на сметки и останалите задачи, че свързват финансовата свобода с една безкрайна почивка. Всъщност, това зависи от конкретния човек. Имам познати, на които целия им живот е една голяма ваканция. Като се започне от училище (където не си даваха много зор да учат), премине се през университета (в който не знаеха какво точно учат и завършиха с помощта на дребни подкупи, осигурени от мама и тате) и се стигне до работата, на която скатават по 8 часа на ден и дежурната им реплика е „Това не ми влиза в задълженията“, а вечер се прибират уморени вкъщи и сядат пред телевизора. Да, тези хора, щяха да лежат по цял ден, ако не се налагаше да ходят на работа.
За да не говоря по принцип, ще ти разкажа за себе си. През живота си съм имал няколко периода, в които съм си казвал, че само да имам възможност, ще се отдам на много дълга почивка. Съдбата е странна птица и често изпълнява нашите желания. И така, след трудни месеци (и дори години), в които не бях ползвал отпуска и се бях отдал 100% на работата си, дойде време за отпускане. Имах достатъчно пари и отидох на морето. Нямах дата за връщане, а компанията беше от стабилни айляци като мен. Спазвах следния дневен (и нощен) режим:
Ден 1: Закуска, плаж, обяд, плаж, вечеря, дискотека, лягане.
Ден 2: Закуска, плаж, обяд, плаж, вечеря, дискотека, лягане.
Ден 3: Закуска, плаж, обяд, плаж, вечеря, дискотека, лягане.
Изкарах с тази програма около 3 седмици и ми омръзна. Това не е за мен. Усещах как си пропилявам живота и дори да имах всичките пари на света, нямаше да прекарвам времето си така. Върнах се вкъщи, купих си 20-ина книги и започнах да ги чета. Свързах се с интересни хора, с които обсъждахме различни проекти и доброволчески инициативи. Удовлетворението от свършената работа и хората, на които си помогнал, са най-голямата награда и не бих ги заменил за нищо. Ако бях останал с моите приятели на морето, може би, нямаше да четеш тези редове и щяхме да се виждаме с теб само на някой плаж.
Не те трудно да се поддържа такъв живот и не изисква много пари. Дори да не сме получили голямо наследство, достатъчно е да „поработваш“ няколко месеца през зимата, за да може цяло лято да си на морето. Компанията ми онзи период продължава да живее така. Някой ден и те ще трябва да платят „цената“ за този живот, но той все още е далече (според тях).
Да се върнем в наши дни. И на теб ще задам същия въпрос, както на повечето хора, които искат да постигнат финансова свобода:
Дали отговорът ще е с лека доза негативизъм и отрицание като „Не искам повече да работя за моя шеф“ или „Не искам цял живот да бачкам за някой друг“?
Или ще е бързо лекарство за сегашните ти проблеми като „За да изплатя кредита си“, „За да си почина малко“ или „За да отделям повече време на семейството си“.
Ако си от втората група, ще ти задам следващия въпрос:
Тук вече повечето хора тотално се „събуждат“. Ако преди това са отговаряли машинално, водили са си вътрешен диалог и са „отмятали“ дали са свършили всичките си задачи, този въпрос ги кара да отворят широко очите и съзнанието си, за да помислят сериозно над него.
„Ами, да. Всъщност, мога да изплатя кредита си сравнително бързо, ако поискам“.
„Да, имам нужда от почивка и ще си взема 2 седмици отпуск през следващия месец“.
„Да, може. Няма да ходя на онзи тиймбилдинг и ще заведа децата на лунапарк“.
Да, толкова е лесно. Не е нужно да имаме милиони лева в банката, да сме финансово свободни или да имаме много време, за да решим 99% от проблемите си. Просто си го постави за цел, направи прост план и действай.
Разбира се, има и хора с по-големи очаквания от финансовата свобода. Част от тях искат да създадат голяма благотворителна организация, да стартират мащабен бизнес, да обикалят света, да си купят остров, да станат известни художници или нещо друго.
На тях задавам въпроса:
Сега помагаш ли на хора в нужда?
Може ли да стартираш бизнес в свободното си време?
Може ли да си вземеш 1 месец отпуск и да обиколиш няколко близки страни?
Проучвал ли си колко струват островите? Знаеш ли, че има острови, които са по-евтини от двустаен апартамент в София?
Правил ли си изложба с твои картини? Продал ли си досега някоя от тях?
Аха, значи не е толкова трудно. Просто, трябва да направиш първата крачка, след това втора и така нататък. Защо трябва да чакаш нещо да се случи (да станеш финансово свободен или да спечелиш от лотарията), за да правиш това, което искаш? Осъзнаваш ли, че повечето ти мечти са свързани основно с време и усилия, а не с пари?
Последната група са от типа „Не съм мислил. Когато постигна финансова свобода, ще реша какво да правя“ или „Парите дават свобода, а аз искам да съм свободен“.
Като човек, който е постигнал финансова свобода за известен период от време, ще ти кажа, че свободата е чувство, а не пари. Ти може да си свободен и с 1,000 лева заплата, а може да си „затворник“ с 10,000,000 лева в банката. Повечето хора на изкуството са типичен пример. Може да имат 5 лева в джоба си, но те са свободни и никой не може да ги ограничава.
Аз се уча да бъда свободен. Дълго време бях роб на общественото мнение, приказките на другите хора, старите ми вярвания и много други ограничения, които сам съм си поставял. Сега възпитавам дъщеря ни да е свободна. При нея доста по-лесно се получават нещата.
Финансовата свобода дава възможности. Това е, което установих. Ако искаш да направиш нещо, просто го правиш и не се съобразяваш с много външни фактори. Ако ти се дава шанс за нещо в сряда, правиш го тогава, а не казваш „Аз тогава съм на работа“ или „Шефът няма да ме пусне“. Ако добрата инвестиция струва 10,000 лева, правя я, а не си казвам „Ще имам ли пари за вноската по кредита следващия месец?“.
Разбира се, аз съм сравнително пестелив човек и не хвърлям парите си на вятъра, а искам да получа стойност срещу моите пари, няма значение дали нещо е за 10 лева, за 1,000 лева или за 100,000 лева. Това е обединяваща черта, която имат и повечето богати и успешни хора (изключвам новобогаташите и тези с бързите пари и бързия живот) – те ценят парите си и не ги пилеят. Те за тях означават повече възможности за бизнес, нови проекти, пътувания и за каквото решат да ги използват.
Да не забравяме и тези, които свързват финансовата свобода с това да живеят ултра луксозно и да пилеят пари за развлечение. По мои наблюдения, това са предимно хора, които са били ограничавани в детството си или в миналото си и искат да запълнят тази празнина с вещи. Няма лошо. Ако си отраснал като мен във време, в което имаше 2 вида играчки, един вид велосипеди, един вид дъвки и един вид шоколад, ще се чувстваш като дете в сладкарница, когато започнаха да навлизат западни стоки у нас. Когато ми купиха един от първите BMX-и в града, а всички останали имаха Балкан-чета, бях на седмото небе.
Показността е типична за страни, в които хората са били ограничавани в миналото и сега искат да покажат кой е по-по-най. Дали това е правилният начин, е друга тема. Аз съм се срещал с чужденци – мултимилионери, които няма да разбереш, че са такива, ако някой не ти каже. Държат се приятелски и по нищо не личи, че са в топ 0.1% по богатство в света. У нас, всяка новоизгряваща чалга „звезда“ държи като световна знаменитост и разказва на всички кое по нея колко струва.
Финансовата свобода е именно тази, която ти позволява да не мислиш за пари, а да се фокусираш върху това, което обичаш да правиш. Дали ще ти стигат 1,000 лева на месец, 5,000 лева или 100,000 лева, зависи от теб. Най-лесно се харчат пари. Въпросът е какво ти носи това. Странно е, че в книгите и статиите за най-богатите хора на света, нито един от тях не говори за коли, имения, яхти и самолети, а за човешки взаимоотношения, стойност за останалите, благотворителност, близост и отдаване. Сигурно парите са им размътили мозъците 😊
Времето е пари, но и парите са време. Всеки път, когато похарчим пари за нещо, то нашето свободно време намалява. Не мога да разбера хората, които пилеят времето си за неща, които не им носят енергия и едва ли не са задължени да ги правят. Ние сме свободни хора и всеки от нас има избор какво да прави с живота си. Купуваш си кола за 40,000 лева (може и на лизинг) и след това трябва да работиш няколко години, за да я изплатиш. Или апартамент за 200,000 лева и ще трябва докато навършиш 65 години да мислиш първо за банката, после за работодателя си (за да не те уволни) и накрая за себе си.
Ако си в тази ситуация, не се чуди, защо нямаш свободно време и работата ти заема (почти) цялото ежедневие. Ти си изтъргувал твоето време за вещи. Няма лошо. Всеки си има различни ценности и за някой хора материалните придобивки = успех. Не съдя никого. Всеки е свободен да взема решения, които определят това, което му се случва. Да не натрапваме нашия избор на останалите, както и ние не искаме другите да определят какво да правим ние.
Да си финансово свободен е избор, а не задължение. За да работи за теб, е добре да е твоят личен избор, а не на хората, около теб или на facebook приятелите ти. Когато вземеш това решение, действай и не се съобразявай с останалите. Да, ще е трудно. Ще имам моменти, в които ще ти идва да крещиш. Ще искаш да се откажеш. Ако го направиш, няма да те съдя. Може би, това не е за теб или цената е твърде висока.
Моята цел е да разбереш какво точно искаш, защо го искаш и какво ще ти донесе това. Така, шансът да си кажеш един ден „Не си струваше“ е минимален. Ще си имал щастливи дни, изпълнени с желание да постигнеш нещо, което е много по-голямо от теб. Това е най-голямата награда за твоя труд и отдаденост. Всичко останало е хорска суета и лесен живот. Парите са само средство, което може да ти помогне да стигнеш по-бързо там, за където си тръгнел …ако знаеш накъде отиваш, разбира се.
4 Comments
Споделям напълно написаното в статията г-н Василев. Чета абсолютно всичко което ми изпращате по пощата. Досега не съм споделял мнението си и не съм вземал отношение по темите. Впечатлен съм от статиите Ви, но написаното в тази напълно съвпада с моя начин на живот-правя нещата такива каквито ги описвате в статията си. В ежедневието си го крия, защото всички около мен/и приятелите и в службата/ разсъждават по начин, които не споделям. Все още не съм срещнал човек, които мисли и прави като мен. И се учудвам, че Вие стимулирате спестяването и финансовата свобода. Всички мои познати говорят за “спестяването” с ирония и подигравки. Затова и го правя тайно и с никого не споделям. До днес не бях убеден, че начина ми на живот е правилен. За пръв път чета нещо, което съвпада с моето мислене и действия.
Благодаря.
Благодаря за ценните препоръки! Искам и аз да добавя нещо! Финансово свободни сме когато сме емоционално свободни! Рядко, много рядко срещам такива хора. Още по-рядко се срещат интелектуално свободни! Много по-тъжна гледка е когато някой се хвали с дипломи, отколкото с дрънкулки. Университетите са по-жестоки от банките. Нека не позволяваме да бъдем превзети от модата в който и да е област!
Да, много хубаво написано. Аз лично имам затруднения да осъзная, че тъй като усилия и трудности винаги и всеки има, е нужно да избера в коя област аз да се сблъсквам с тези проблеми, и в крайна сметка в същата област да постигам цели и успехи. Тези, които работят за някой, не са избрали сами пътя си и затова имат илюзията, че парите ще ги направят независими. Парите не карат общочовешките неща да изчезнат. Грижи има всеки на всякакво ниво на богатство, но бедните си мислят, че притесненията им ще изчезнат, ако имат пари. На практика, грижи отново ще има, но по други въпроси. Недоволство и мрънкате отново ще има, но по други теми. Интересно е затова човек да забогатява и развива гледната си точна стравнително постепенно, за да има време да се адаптира и развива светогледа си.
Васил, за да намериш съмишленици, трябва да споделяш вижданията си! По някога дори се оказва, че има и други с твоето мислене, но и те не смеят да си кажат, така, че давай смело! (ако още мислиш, че не е разумно – отговори си на въпроса “какво най-лошо може да стане, ако споделя как разсъждавам аз”).
Успех 🙂