7-те най-големи мита и заблуди за финансовите продукти

Въпреки огромния обем от информация, която може да намерим безплатно в интернет, все още има много митове (или откровени лъжи), които служителите и посредниците във финансовата индустрия се опитват да ни представят за чиста монета. За съжаление, много хора се хващат на тях и плащат скъпо за този урок с парите си. В тази статия ще ви представя най-разпространените заблуди и спорни моменти за финансовите продукти.

Банките са институции, които имат хилядолетна история и са се превърнали в част от нашето ежедневие. Това не пречи банковите служители и посредници да ни казват неща, които са далеч от действителността.

1. „Депозитите са топ финансов продукт“

Трябва да е така, след като най-много средства българите влагат в банкови депозити. Към днешна дата те са близо 48 милиарда лева и непрекъснато се увеличават. Причините са ясни – ниска финансова грамотност в България и сравнително кратка история на останалите инвестиционни възможности у нас.

Един от основните доводи за тази този нестихващ интерес към спестяванията в банки у нас е, че те са сигурни и гарантирани от държавата (чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките). Всеки може да влезе в сайта на институцията и да провери какви пари има в този фонд. Към края на април 2018 година (от когато е последната актуализация), активите възлизат на близо 562 милиона лева. В същото време, задълженията (заради фалита на КТБ) са 1,694 милиона лева. Това прави дефицит (дупка) от над 1 милиард и 100 милиона лева.

Другият довод, който чувам от служители на банкови институции е, че лихвите по депозитите покриват инфлацията и парите си запазват стойността във времето. Може и да е имало такива периоди в миналото, но сега ситуацията е коренно различна. Средните годишни  лихви по влоговете у нас са между 0.1% и 0.2%. Като добавим инфлацията, която за дълъг период от време е около 2.5% средно на година (както и банковите такси и комисионни), ние губим по около 3 лева на всеки 100 всяка година, в която си държим парите в банка. Така, вместо да запазват стойността си, те се обезценяват бързо.

2. „Вземи сега, изплащай после

Да, става въпрос за кредитите, чиито реклами ни дебнат от всеки ъгъл. Няма да влизам в подробности колко е нелепо да теглим заем за почивка или телефон, а ще обърна внимание на един постоянен разход, който плащат много хора в големите градове – ипотечния кредит. Започваме с неговия размер. Служителят в банката ни увещава да изтеглим максималния възможен за нашия доход размер и да си намерим жилище, което съответства на този кредит. Причината е ясна – заемите са най-големия актив за банките и от там идва значителна част от печалбата им, която плаща заплатите и бонусите на служителите. Това обаче, е грешен ход за нас. По-голямо и скъпо жилище, от колкото ни трябва, е абсолютен пасив, свързан с много допълнителни разходи.

Вторият момент, с който се заблуждават много клиенти на банките е, че колкото по-дълъг е срокът на кредита, толкова по-евтино им излиза. В това няма никаква логика освен, че месечната вноска е по-ниска. Колкото повече време изплащаме един заем и лихвата към него, толкова по-скъп ни излиза той, когато дръпнем чертата. Всеки калкулатор ще ни го каже, но не и банковият служител.

3. Най-много заблуди и митове в този сектор има в застраховка Живот

Тя е и с най-високите комисионни за посредниците, което не мисля, че е съвпадение. Един от тези, които чувам най-често е, че този продукт може да ни направи богати и е идеален за инвестиция. Всъщност, има един начин някой да стане богат, когато е сключил няколко застраховки Живот със спестовен или инвестиционен елемент. За съжаление, това няма да е този, който е сключил договорите, а ползващото лице (наследниците му). Просто такава е логиката на този продукт. Основният риск, който се застрахова е смърт (но това име не звучи добре). След това, има различни допълнителни покрития, които да ни обезщетят, ако пострадаме или е намалена нашата трудоспособност.

Основната цел и роля на застраховането е да ОБЕЗЩЕТЯТ пострадалия човек или да ВЪЗСТАНОВЯТ повредено имущество. Фундаменталният принцип, който е залегнал в тази сфера е да НЕ се обогатяват застрахованите. Това няма да го чуете от нито един човек, който се опитва да ви продаде тази застраховка, затова ви го казвам аз.

Знам, че застраховки Живот с инвестиционен фонд набират все по-голяма популярност напоследък, но въпреки добавката „инвестиционен“, тези продукти служат за защита. Ако искаме нашите пари да се увеличават във времето, е добре да изберем друга опция.

В основата на застраховането е доверието и обещанието, че застрахователната компания ще се погрижи за нас, когато имаме нужда. Ако тази съвместна работа започва с лъжа, изречена от служител или посредник, какво да очакваме в бъдеще?

4. „Нашите фондове ще бият пазара“

Предполагам и вие сте го чували от служители на инвестиционни посредници. Това обаче е само мит и много малко взаимни фондове могат да ни донесат по-висока доходност от пасивните ETF-и, които просто следват индекси като S&P 500. Дори това да се случи, дългосрочно пазарът винаги излиза победител.

Причините са няколко – по-високите такси на активните фондове, част от парите им са в брой, по-високите разходи за транзакции, лоши решения на портфолио мениджърите. И тук идва най-интересната част – печалбите на взаимните фондове и заплатите на техните служители се увеличават непрекъснато. Някой ги плаща и това са хората, които инвестират в тях.

5. „Облигациите са задължителни във всеки портфейл“

Това е един от най-честите митове, който не се е променил през последните поне 50 години. Времената обаче са други. Паричната и кредитната политика на повечето централни банки по света през последните години доведоха лихвите до нулеви нива и това се отрази на доходността от облигациите. Тя е близка до инфлацията, а ако някой ни предлага по-висока, то тя идва от страни и компании, които имат нисък кредитен рейтинг и вероятността да спрат да плащат по тези ценни книжа е по-висока. Което от своя страна води до по-висок риск, съизмерим с акциите на по-големите и стабилни компании на пазара.

6. „Цената на златото/диамантите/криптовалутите непрекъснато върви нагоре“

Ако преди 20 или 30 години някой ни каже такова нещо, може и да му повярваме, защото липсваше леснодостъпна и безплатна информация. През 2018 година това е твърдение, което може да се обори за секунди от всеки смартфон.

В това абсурдно твърдение дори не се прави разлика между различните варианти на инвестиции в благородни метали или скъпоценни камъни, както не се отчита и факта, че има стотици видове криптовалути и не всички се движат в една посока.

Ако чуете подобно нещо, бягайте далеч и дори не се обръщайте.

7. „Имотите/земеделската земя са добра инвестиция“

Това е все едно някой да каже, че лекарство Х лекува всички болести на света. Има страшно много видове недвижими имоти и стратегии за тяхното управление, както и доходността, която те носят, че подобно твърдение граничи със заблуда. При земеделската земя е по същия начин. Едно е да имаш земя в някое отдалечено и обезлюдено родопско село, а друго е тя да е в плодородно землище, близо до Добрич, нали?

Както и при всички други инвестиции, така и при имотите и земеделската земя има добри и лоши възможности. Те зависят от много фактори, но най-вече от това, което имаме между двете си уши (не е зализания перчем или изрусените кичури, а мозъкът и това, което знае той за инвестициите).

Това бяха основните митове и заблуди, които използват много от служителите и посредниците на финансовите компании. За да вземете правилно и информирано решение, винаги искайте второ независимо мнение при управлението на вашите финанси.

Стани част от над 11,500 имейл абонати и получи подарък 2 електронни книги

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 15 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансовата си грамотност.

One comment

  1. „Трябва да е така, след като най-много средства българите влагат в банкови депозити. Към днешна дата те са близо 48 милиарда лева и непрекъснато се увеличават. Причините са ясни – ниска финансова грамотност в България и сравнително кратка история на останалите инвестиционни възможности у нас.“

    Не разбирам защо депозитите да са нещо непременно нещо лошо? Според мен нещата стоят по следният начин: Депозитите са добро средство за спестяване и в този смисъл те са добро. Ако обаче имаш депозит и не го използваш за инвестиции, тогава той става нещо лошо.
    Иначе сам по себе си депозита не е нещо лошо и не е непременно признак за ниска финансова култура.
    Това че имаш депозит не означава, че задължително постъпваш неправилно и финансовата ти култура е ниска, зависи какви са целите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.