Действай и забогатявай*
Kак да повишим финансовото си самочувствие (практически съвети)
29.07.2013
Договор за кредит – какво трябва да знаем за него
01.10.2013Действай и забогатявай*
*Заглавието на тази статия е заигравка с книгата на Наполеон Хил „Мисли и забогатявай”, в която дава практични съвети как да станем богати и щастливи, как да се радваме на признание и известност, следвайки точно определени стъпки. Авторът поддържа тезата, че всичко създадено или придобито на този свят се дължи на силата на мисълта. Когато книгата се появява за пръв път през 1937 година, тя незабавно си спечелва славата на една от най-великите и вдъхновяващи книги на своето време. Към днешна дата са продадени над 50 милиона копия от нея.
Няма съмнение, че пътят към богатството и финансовата свобода започва в ума на човека, но за разлика от г-н Хил, аз съм привърженик на малко по-практическата страна на нещата. Колкото и позитивни мисли да имам, ако не отида на аерогарата и не хвана самолета, няма да стигна до Лондон, нали?
В една от предишните статии Как да стана богат? посочих част от начините, за да постигнем финансовата свобода. Тъй като тя породи доста въпроси и коментари, реших да напиша нейното продължение. За да сме всички на една и съща вълна, преди да преминем към решението, ще започнем с условието на задачата.
И така, какво е финансова свобода? Това е ситуация, при която пасивните доходи, които получавате от инвестираните от вас средства, постоянно надвишават ежемесечните ви разходи. От тази дефиниция следва, че тя е различна за различните хора и ситуации. Някой може да постигне финансова свобода с разходи от 500 лева на месец и пасивни доходи от 600 лева, а друг да е роб на работата си, защото получава 5,000 лева заплата, но харчи по 6,000 лева на месец (благодарение на банките, тази ситуация е напълно възможна и е реалност за много хора).
Разбира се, вие може да сте финансово свободни само за определен период от време. Така стигаме до определението за богатство. То не се измерва в пари (защото всеки човек е различен и има различни разходи и начин на живот), а във ВРЕМЕ. Богатството е времето, през което може да преживеете без да ви се налага да работите и без да снижавате обичайния си стандарт на живот. Например, ако цялото ви богатство е 10,000 лева, а месечните ви разходи са 1,000 лева, то вашето богатство се равнява точно на 10 месеца. Вие сте свободен 10 месеца и нито ден повече. Ако обаче имате 1,000 лева постоянни пасивни доходи на месец вие сте финансово свободен за цял живот.
Последното, което остана да си изясним е пасивния доход. Това са средства, които получаваме от някакъв вид актив, без да влагаме особени усилия и време. Пасивен доход в чистия му вид не съществува. Няма актив на света, който вие да не правите нищо и той да започне да ви носи приходи. Най-елементарния пример е с банковия депозит. За да получавате лихва от него, все пак трябва да отидете до някоя банка и да се договорите за условията. Никой няма да дойде, докато си лежите в къщи, да ви вземе парите и после всеки месец или всяка година да ви носи лихвата. Този номер го правят едни други институции, които дават бързи кредити. Цената, обаче, не е никак ниска (поне няколкостотин процента).
Така, след като вече имаме условието на задачата, да преминем към нейното решение. Има два начина да се доближим към финансовата свобода или да увеличим богатството си. Първият е като увеличим пасивните си доходи, а втория е да намалим месечните си разходи. Аз съм привърженик на едновременното прилагане на тези два начина. Дори трябва да се тръгне от оптимизирането на разходите, което ще ни позволи да ни остават повече пари. С тях ще може да си купим актив, който ще ни носи пасивни доходи. Звучи елементарно, нали? В действителност не е толкова лесно.
Притчата
Преди да премина нататък, ще ви разкажа една притча, която може би сте чували:
Назначили Настрадин ходжа за кадия (съдия). По това време авторитетът на съда е бил друг и хората са имали респект от него. Нещо повече – той не само е съдел, но се е опитвал решенията му да възпитават хората. И така, постепенно, съдията се превърнал в истински авторитет.
Един ден майка довела детето си при Настрадин Ходжа с молба за помощ:
– Уважаеми ходжа, виж този калпазанин! Яде по тридесет бучки захар на ден! Зъбите му ще се развалят, а и кой знае какво още… Кажи му, че не бива да прави така.
– Добре – отговорил ходжата – елате след един месец. И ги отпратил.
След месец майката и синът дошли отново. Ходжата се почесал по брадата и казал:
– Знаете ли, не съм готов още с решението. Елате пак след още един месец.
-Но, аз – възразила жената – искам само да му кажеш да не прави така…
– След месец!- отсякъл ходжата и ги отпратил.
В уреченото време майката довела детето отново. Ходжата се изправил величествено, погледнал строго момчето и заявил:
– Млади момко, забранявам ти от днес нататък да ядеш повече от три бучки захар на ден!Ясно ли е?
Момчето навело глава и кимнало, а после напуснало помещението. Тогава майка му казала:
– Ходжа, много ти благодаря за услугата, но…защо трябваше да чакаме два месеца?
Ходжата тежко въздъхнал.
– Знаеш ли, жено…Аз самият много обичам захар и когато дойдохте първия път – и аз ядях по тридесет бучки на ден. След като обещах да ти помогна, реших да ги намаля. Само че беше много трудно и за един месец успях да стигна едва до петнадесет бучки дневно. Затова ви отпратих тогава и продължих. Да, сега аз ям по три бучки на ден, както накарах и сина ти да прави.
– Не разбирам – признала жената – аз те помолих само да му наредиш и детето щеше да повярва на уважаван човек като теб. Защо трябваше да пробваш всичко на себе си?
– Защото – отговорил ходжата – аз не мога да наредя на някого да направи нещо, без да съм проверил дали е изпълнимо. Впрочем вероятно и затова съм уважаван човек…
Преди да започнеш да водиш, се научи да следваш
Каква е връзката на нашата тема с тази притча. И аз, като Настрадин ходжа, трябваше сам да премина по този път, за да ви давам съвети сега. Първото нещо, което направихме със съпругата ми (тогава приятелка), когато се нанесохме в новия апартамент и започнахме да живеем заедно, беше да направим семеен бюджет. Само така щяхме да разберем къде отиват парите ни, за да може да оптимизираме разходите си.
Започнахме да съставяме бюджет в началото на всеки месец и в същото време отчитахме изпълнението на предишния. През първите месеци резултатът беше „геврек”, т.е. кръгла нула като остатък. Причината беше, че обзавеждахме апартамента и още не бяхме стиковали нещата. През следващите месеци решихме да намалим само с 10% променливите ни разходи (кафе, ресторанти, забавления, свободно време) и така започнахме да заделяме известни суми за краткосрочните и дългосрочните ни цели.
При оптимизирането на разходите, аз съм привърженик на еволюционния подход, а не на революционния. Представяте ли си, ако дойде един ден жена/приятелката ви (или съпруга/приятеля ви) и ви каже, че трябва да намалите месечните си разходи с 50%. Ще настане истинска революция, нали? Затова, стартирайте с малък процент, който може да увеличавате, когато се чувствате готови.
Редовното водене на семеен бюджет ще ви покаже някои слабости в разходната част. При нас, първото нещо, което „изскочи” от бюджета бяха разходите за транспорт. Установихме, че ако сложим газови инжекционни уредби на колите ни (първоначално аз бях много против заради сигурността, но след много четене и разговори със специалисти, се навих) и използваме само едната кола за някои от месечните ни маршрути, ще спестяваме една немалка сума на месец.
Второто нещо, което оптимизирахме бяха постоянните ни разходи – ток, вода, телефони, интернет, кабелна, застраховки и други. И тук, нещата не стават от само себе си, а трябва вие да сте активните и да действате. В нашия случай, ние направихме анализ на всеки един разход и как може да се намали. За начало, направихме много добра изолация на жилището ни. Наистина, инвестицията не беше малка, но си я „избихме” за два отоплителни сезона. След това си купихме някои енергоспестяващи уреди (най-голям ефект в сметката за ток имаше от отоплителните уреди – конвектори), които ни спестяват пари всеки месец.
Другото действие беше да обиколим всичките ни доставчици и да сключим нови договори с по-добри условия (където е възможно, разбира се). Преговорите минаха успешно и това намали сметките ни с около 200 лева на месец, при същото качество и количество на услугите. Идеята на това оптимизиране на разходите не е да купувате евтини (и некачествени) неща, а да ползвате същите стоки и услуги, но на по-добра цена. Започнете с хранителните и нехранителните продукти, които купувате всеки ден или всяка седмица. Какво лошо има да купя сирене в петък (вместо в събота) и да получа отстъпка от 25%? Прави ли ме „скръндза” това, че получавам отстъпка от 5 стотинки на литър гориво всеки пък, когато зареждам от бензиностанцията, от която и без това щях да заредя?
Не изпадайте в заблудата, че ако купувате някакви евтини продукти или си правите домашен сапун (популярно в САЩ), ще станете богати. Най-много да си докарате здравословни проблеми, които ще ви струват хиляди левове, а ще спестите някакви жълти стотинки. Всеки трябва да знае стойността на парите и да получава най-доброто срещу тях, но това „екстремно” спестяване най-много да ви направи клошари в усилията да спестите някой лев.
Пасивни доходи и още нещо
Това беше за намаляването на разходите. От сега нататък ще говорим за увеличаването на пасивните ни доходи. Стана ясно, че за да изградим актив, първо трябва да дадем (време, усилия, пари). Най-големия актив, който притежавате сте самите вие. Затова, трябва да инвестирате първо в себе си – изградете си навици, ходете на фитнес, тичайте в парка, посещавайте семинари по финансова култура, четете книги, говорете с успешни и богати хора. Аз няма да навлизам в подробности, защото има прекалено много книги и материали за личностно развитие, които са напълно достъпни. Така, не само ще може да управлявате по-умно инвестициите си, но и ще продавате времето си по-скъпо, т.е. ще получавате по-висока заплата.
Инвестирайте първо в себе си
Следващия голям актив, който изграждаме (независимо дали искаме или неискаме) и ни носи пасивни доходи е участието ни в задължителната държавна пенсионна система (да, пенсията е най-пасивния доход, който познавам). За съжаление, нямате много влияние върху нея. Също така, има много малко пенсионери, които са постигнали финансова свобода. Един от тях е дядо Кольо (да е жив и здрав), който получава сравнително висока пенсия и вмества разходите си в нея, без да се ограничава много.
Стана въпрос за времето. То е най-големият ви съюзник и най-мощното средство за забогатяване и постигане на финансова свобода. Не си мислете, че да натрупате богатство е някакво много сложно нещо и граничи с някакъв небесен дар. Просто трябва да спазвате някаква система (може и да е различна от моята) за известен период от време и нещата ще се получат. Гарантирам ви.
Преди да преминем към истинските активи (инвестиции), ще разгледаме основния ви враг по пътя на финансовата свобода, а именно инфлацията. Ако стойността на парите беше еднаква през цялото време, нещата щяха да са доста по-лесни, но това е фактор, който трябва да вземете предвид. Ще ви дам два примера за въздействието на инфлацията върху вашите инвестиции.
Ако една потребителска кошница с основни хранителни и нехранителни продукти е струвала 100 долара в САЩ през 1950 година, то през 2013 година, същите продукти са стрували вече около 950 долара. Това означава, че американския долар е загубил близо 90% от стойността си за 60 години. Втория пример е за България. У нас инфлацията за последните 13 години малко над 100%. Това означава, че ако през 2000 година една стока е струвала 100 лева, то през 2013 година, същата стока струва над 200 лева.
Как се отразява инфлацията на вашите инвестиции? Най-общо казано ги намалява или обезценява. Затова основното правило, което трябва да спазвате, когато избирате къде да инвестирате парите си, е да „биете” инфлацията. Ако не го направите, то вие обеднявате, а не ставате по-богати. Най-простия пример е когато направите банков депозит. Ако неговата лихва е 5%, а инфлацията е 6%, то вие губите. Един съвет от мен: не разчитайте на официалната статистика. Изчислете си вашата лична инфлация, т.е. стоките и услугите, които вие потребявате, а не тези, на база на които се изчислява официалната инфлация. Един сравнително достоверен калкулатор от НСИ може да откриете на този линк.
След като разбрахме кои са нашите съюзници и нашите врагове, да се върнем към инвестициите и пасивните доходи, които ще ни нося те. Най-важното е да стартирате с малки стъпки, като например да заделяте по 50 или 100 лева на месец и да ги инвестирате в един от активите, които ще ви представя. Дори те да намалеят или да ги загубите, вие ще сте научили ценен урок, които ще ви помага в бъдеще.
Най-известната инвестиция в света е банковия депозит. Изисква относително малко време, за да се избере подходящия продукт и да се управлява във времето. При него се използва силата на дългосрочното инвестиране и сложната лихва, което е осмото чудо на света, според Айнщайн. За да не съм голословен, ще ви дам един пример. Ако спестявате само по 83 лева на месец (т.е. 1,000 лева на година) и ги инвестирате при 10% годишна лихва, след 40 години ще имате близо половин милион лева. За тази калкулация, един приятел каза „40 години!!! Това е страшно много време. Не може ли да стане по-бързо?”. Може, разбира се. А вие може ли да спестявате, вместо по 83 лева на месец, по 166 лева? В този случай срокът ще се намали драстично.
Втората инвестиция, която ще ви представя са акциите. Тава са инструменти, с които получавате известни права в една компания. От тях може да получавате два вида пасивен доход: от дивиденти (т.е. част от печалбата на компанията) или от покачването в цените на нейните акции (или т.нар. капиталова печалба). Най-лесния начин да си купите акции е като отидете при един инвестиционен посредник, подпишете договор с него и си инсталирате платформата, която той предлага (която обикновено е безплатна).
След това влизате в нея и вече може да си купувате акции (трябва да сте внесли пари предварително, разбира се). Комисионната при моя посредник е 0.5% (минимум 2 лева) за акции на Българска фондова борса. Може да търгувате и на всички световни борси, ако вече се чувствате достатъчно подготвени. Вижте няколко съвета, за това как да избирате акциите, в които да инвестирате в статията 7-те грешки при инвестиция в акции, но те зависят най-вече от вашите цели.
Ако търсите финансова свобода, не купувайте и продавайте вашите акции всеки ден, защото така си създавате работа, а не актив. Просто изберете внимателно компаниите, купете техни акции и ги преглеждайте на известен период (знам, че е изкушаващо да ги следите всеки ден, но недейте). Уорън Бъфет не е станал един от най-богатите хора като е търгувал ежедневно на борсата. Разликата между него и останалите хора е, че той е инвеститор, а повечето са комарджии и спекуланти, т.е. търсят краткосрочна печалба, а не дългосрочна доходност. Вашия хоризонт, когато купувате акции трябва да е поне 5 години напред.
Третия актив, който може да ви носи пасивни доходи до края на живота ви са взаимните фондове. Това са колективни схеми, в които вашето участие е сведено до минимум. При тях професионални портфолио мениджъри избират в какво да инвестират и как да управляват инвестициите. За тези услуги вие заплащате различни такси и комисионни (за разлика от банковите депозити, например). При взаимните фондове възможностите са почти неограничени – може да купите дялове от нискорискови, среднорискови или високорискови фондове, може да инвестирате във фондове, които управляват недвижими имоти, земеделски земи, акции, облигации, злато, сребро, нефт, дори портокалов сок (който също е стока, с която се търгува). Ще напиша отделна статия за тях, но добра отправна точка е да посетите един от инвестиционните посредници, за които вече стана въпрос.
Следващия актив са недвижимите имоти и земеделската земя. Те мога да ви носят пасивен доход под формата на наем или рента. Много хора ще кажат, че това е невъзможно в България и то по време на криза. Сигурно е така за хората, които го казват. Всеки вижда това, което иска, нали? Аз ще ви дам само два примера, които са показателни, че нещата стават.
Две лични истории
Първия е от мой приятел. Той купи малък апартамент в провинциален град с една единствена цел – да го дава под наем. Първоначалното му състояние не беше изобщо добро. Той го стегна, за да придобие малко търговски вид и пусна обява в няколко местни сайта и един вестник. Целта му бяха чуждестранните студенти, които учеха в университета, който беше сравнително близо до апартамента. След около месец си намери наематели. Според негови изчисления ще си върне инвестицията след около 5 години, т.е. доходност от 20% на година. Тези пари могат да се ползват за покриване на текущи разходи или да се инвестират в друг имот, който също ще носи доходност.
Втория пример е за земеделска земя. Семейството ми притежава 20 декара земеделска земя в едно село в Югозападна България. Цените на тези земи са около 150 лева на декар, а рентата се движи около 50 лева на година (в олио, пшеница или жито), т.е. доходността е около 33% на година и би си върнал парите за 3 години. Ако предположим, че месечните ви разходи са около 1,000 лева, за да постигнете финансова свобода трябва да си купите 240 декара земеделска земя за 36,000 лева. Това много пари ли са, за да си купите свободата за следващите 20 или 30 години?
Активът, в който аз ви препоръчвам да инвестирате е собствен бизнес или допълнителна дейност към основната ви работа. Разбира се, в началото ще влагате много усилия и време, а често и пари, но той ще става много по-голям и стабилен, а това ще намалява вашето „работно време” в него. Не познавам собственик на бизнес, независимо колко е голям, който съвсем да се е откъснал от него и да получава само пасивни доходи. Винаги има ангажимент, защото той е като собственото ви дете – колкото и голямо да е то, винаги има нужда от напътствия и помощ.
Има и други източници на пасивни доходи, но това са основните. За да завърша статията (че и без това стана малко дълга) ще ви попитам:
Просто ли ви изглежда да направите това, което пише в статията?
Може ли да намалите променливите си разходи само с 10% и да ги инвестирате в актив, който ви носи доходност над инфлацията? Не е сложно, нали? Според мен е просто, но не е лесно, а има разлика между двете. Това да си създадете полезен навик и да го спазвате години наред не изглежда много секси, нали? За нас, хората, всичко трябва да е динамично и да направим големия удар само за няколко дни или сделката на живота си. Ще ви разочаровам пътя към финансовата свобода и богатството не е пълен с емоции, а е по-скоро скучен. Ако искате адреналин, скачайте с бънджи, а не си играйте с вашите финанси и с бъдещето си.
33 Comments
Браво, Тони! Поредната страхотна статия! За съжаление на хората им е много трудно да са дисциплинирани и да мислят в перспектива, но няма друг начин ако искаме да постигнем целите си. Работа – учене – дисциплина. Това е рецептата!
Чудесна статия Тони! С удоволствие следя блога ти и го препоръчвам на приятели – голяма част от нещата вътре са изцяло в тон и с моите виждания.
По горната статия имам само един единствен коментар – определението за финансова свобода и оттам формулировка на целите ни. Не съм съгласна, че пасивността може да бъде цел изобщо. На момент ми прозвуча така: “Намерете си сигурен доход и след това се отдайте на блаженство”. За мен лично това е паразитен начин на мислене и именно той е една от основните причини обществото ни да е в криза. Повечето хора искат и си представя рая именно така – отнякъде да им идват парите, а те НИЩО да не правят и да си щракат с пръсти. Не, категорично НЕ! Според мен да си спокоен откъм финансовата част е чудесно, да не се притесняваш дали ще имаш утре пари за храна или за интернет (вече и той стана ежедневна нужда ;-)). Обаче Свободата идва от личния избор. Много хубаво си го казал за инвестициите в себе си! Именно чрез инвестициите в себе си ще можем да Създаваме стойност за себе си и обществото. Value е една много хубава английска дума и “стойност” е само един нюанс от общото й значение. Считам, че общата цел би трябвало чрез собственото си добруване са допринасяме за общото (сори, че прозвуча като лозунг…), надявам се да схващаш мисълта ми. Та, по-добре не пасивна свобода, а активна, много по-печеливша е, и то не само във финансов аспект!
Благодаря ти още веднъж за статията, с удоволствие я споделям!
Тони, браво! Много хубава статия!
Синтезирано, реално и поучително!
Само сметките с депозита ми се виждат доста нереални. 10% лихва и в най-добрите времена никой не е давал. Все пак примерът си е актуален.
Бих вметнала и това, че не бива да се инвестира само в един единствено нещо, защото рискът е много голям. Ако човек иска да бъде богат, то той трябва да заложи на няколко места. Естествено е да се започне с нещо по-малко, по-сигурно и там, където се чувстваш най-уверен, да вложиш най-много. Но времената се менят и това винаги трябва да се има предвид при инвестициите.
Според мен смесваш няколко понятия – “богат”, “заможен” и “финансово независим”. Аз познавам няколко богати и те определено не си оптимизират разходите – дори напротив, визията на един от тези хора е, че високите разходи водят след себе си и високи приходи. Имам възражения към това твърдение, но е факт, че за него работи.
За Рокфелер съм чувал, че е казвал “човек е богат, когато живее от лихвите на лихвите си”. Такива най-вероятно няма да станем, но е възможно да станем заможни (да изкарваме повече, отколкото харчим, без да се ограничаваме) или да станем финансово независими (да не се налага да работим активно, за да се издържаме).
Частта с оптимизацията на разходите е чудесна и работи до момента, в който започнеш да търсиш по-високо качество. Например, купуваш си вино от 10 лв. бутилката и ти е много добре. Обаче веднъж в един ресторант опитваш по-скъпо вино и ти харесва – намираш го в магазина на 20 лв. Можеш да си го позволиш, започваш да пиеш него. Обаче, на рожден ден ти подаряват вино за 40 лв. и ти да видиш – по-хубаво е от това за 20.
И тук идва въпросът – къде е границата? Трябва ли да пиеш вино от 10 лв., за което знаеш, че не е върха, но спестяваш или е ОК да пиеш вино от 40 лв., което е супер, но ти идва малко скъпо? Отговорът, разбира се е индивидуален, но това, което се опитвам да илюстрирам е, че не можеш да оптимизираш до безкрай, без да се превърнеш в човек, който изпуска хубавите неща от живота, в търсене на най-добрата сделка. Същото е с почивката в чужбина, колата, костюма и обувките, ресторанта и т.н. Аз например не бих си купувал сирене в Петък, за да спестя 25%.
За България с депозитите е свършено, освен ако не си държиш парите в една конкретна банка с непазарните лихви от 7.5% за суми над 50 000 лв. В останалите положението е трагично, ти трябва да го знаеш по-добре и от мен – 4-5% на година. С това не можеш да направиш някакъв сериозен доход.
Инвестиции в акции – Ако си предпазлив и инвестираш дългосрочно, това е добра опция, но никога не знаеш кога се надува следващият балон. Щатите печатат пари всеки месец, Еврото е с неясно бъдеще, БГ борсата е със смешни обороти и силно спекулативна.
Взаимни фондове – от всичките няколко хиляди фонда, които присъстват в листата на Yahoo finance най-печелившия при 5 години инвестиция е донесъл… 19%. Двадесетия в списъка вече е на 14.31%. При три годишен период стойностите са по-добри, но в никой случай впечатляващи. Напомням, това са топ фондовете за целия свят.
Недвижими имоти и земеделска земя – не мога да коментирам, ако е така, то това са чудесни вложения.
Интересна статия и коментари!
Преди известно време, се ядосах че накрая на месеца не оставаше нищо спестено, а не знаех къде съм похарчил заплатата си, тогава започнах да си правя нещо като финансов анализ на приходите и разходите в семейния бюджет, за да знам къде харча най-много и как да го оптимизирам, но не и за сметка на качеството и към момента мога да кажа, че имам известен успех и вече натрупан малък буфер или капитал 🙂 за започване на собствен бизнес. За съжаление много мои приятели ме гледат странно за този анализ, но никой до сега не ме попита има ли ефект от това нещо, какви са изводите от моите писания, иначе всеки иска да започне някакъв бизнес, обаче няма достатъчно спестени средства, защото е на заплата и т.н., като цяло оправдания много, не че аз съм тръгнал да откривам фирма, но според мен съм направил първата стъпка, да се науча на финансова дисциплина, защото бюджета ми е ограничен.
А иначе със сигурност някой ден ще пия вино за 40 лв. бутилката, само дано не е твърде далеч във времето :), иначе Galarad има право, че живота е един и трябва да му се насладиш, ако имаш възможност, да караш готини коли, да пиеш хубаво вино и т.н., но в една компания трябва да има финансова дисциплина. Това не значи, че не трябва да има тимбилдинг за персонала и обучения, защото от работниците много зависи бъдещето на самата фирма.
Galarad, не съм използвал понятията богат и заможен, а само богатство и финансова независимост. Определението за това кой е богат и кой е заможен е много субективно. Примерът с виното беше много добър. Ти сам задаваш основния въпрос “Къде е границата?”. Виното от 1,000 лева бутилката е най-качественото, но твоите доходи са 1,500 лева на месец. Пак може да пиеш от това вино, но ще се ограничаваш в другите разходи. Това, за което ти говориш са по-скоро лични вкусове и приоритети, а не оптимизация на разходите. Ако аз съм фен на виното, ще давам по 100 лева за бутилка и няма да си купувам сирене, например. Но, ако съм любител на сиренето ще си купувам по-качествено в петък (защото тогава е с 25% по-евтино и мога да си позволя да си купя по-качествено).
Разни хора, разни идеали. Това само в България го има – хора забогатели за една нощ да парадират с парите си и да не питат за цената. Питай някой човек, който е станал милионер с доста труд (създал фирма и работил като луд, за да се развие), дали пръска пари. Аз такъв не съм срещал. Всеки иска да получи повече за парите си.
Много добра статия.
Май пак има неразбрали какво означава “пасивен доход”, но нищо:)
Важно е да се схване основното.
1. Оптимизирай разходите.
И оптимизиране не равно на минимизиране на всяка цена.
Просто обери “луфтовете” , провери дали не даваш “излишни” пари за нещо,
което можеш да получиш по-евтино.
Както впрочем съветва и бат Тони. Подкрепям с 2 ръце.
А къде е границата?
Няма граница, има хоризонт.
Ако имаш малко пари, и хоризонтът е близък – искаш не искаш, пиеш вино за 5лв. Дори не обмисляш сериозно възможността да купуваш (редовно) вино от 10, а камо ли от 20 и кусур лева.
Като вдигнеш дохода, и хоризонтът се разширява – започваш да оглеждаш по-внимателно рафтовете.
А дали ще купуваш вече вино за 20 или за 30лв. зависи от самодисциплината и приоритетите.
2. Спестявай.
За да има какво да инвестираш.
Винаги съм се чудил на хора, които казват ” ще спестявам , когато имам повече пари”. Добре, а от къде ще дойдат тези много пари.
– От собствен бизнес? – Нали за да стартираш, трябва да инвестираш? Малко-много , трябва да си бръкнеш в джоба. А ако там няма нищо, откъде ще вземеш?
Опираме до 3-те Ф-та /Fonds, friends and fools/.
– От повишение на заплатата? Може, ама пак трябва да се инвестира – в допълнителна квалификация /курсове, семинари, може би езикови курсове и т.н./ И пак пари трябват, нали. Отделно, време и допълнителни усилия.
Изобщо, има един лаф /ще ме извините за френския/” Без пари,…заеби”.
3. Инвестирай.
Тук е по-сложно. Много по-сложно.
Просто, защото реално има малко /почти хич/ възможности да направиш дори само това, което препоръчва батТони , да “биеш” инфлацията.
Особено, ако разполагаш малки спестявания ( под 100 000 лв ).
Честно казано, положението е не розово.
Можеш да инвестираш или ниско рисково (макар, че ниско е само на теория), но с доходност под инфлацията или в активи, които са високорискови и/или нисколиквидни.
Но при всички случаи, трябва да се прави нещо в тази посока. Най-малкото, за да се опазиш поне малко от инфлацията.
И нещо за така нареченото “инвестиране в себе си”.
Нужно е и е важно, но е инвестиране, само когато е направено с цел да се постигне някаква ФИНАНСОВА възвръщаемост.
От тази гледна точка, ходенето на фитнес не е инвестиция /макар, че е много полезно/, докато изкарването на курс по следдипломна квалификация /примерно РЕКЛАМЕН МЕНИДЖМЪНТ / е.
Така е – разни хора, разни идеали. Твоето и моето разбиране за “пръскане” и тяхното е много различно. Покрай бизнеса си имам контакт с такива хора. Не мога да кажа точно как са забогатели, но не е с престъпна дейност или мързел. Ето ти пример – човека си купил BMW X5 преди 5 години за 200 000 лв. Днес го продава за 50 000 лв.
Как наричаш това? Дали този човек ще следи кога стоките в магазина са най-изгодни, или колко му харчи автомобила?
Обратен пример. Човек, който е милионер в Евро, си купува кола на старо – на една година, защото тогава са най-изгодни. Това ли е правилното? Та неговия доход е шестцифрен на месец.
Опитвам се да ти представя една различна гледна точка. Като по-млад гледах менюто в ресторанта и си поръчвах нещо, което беше евтино, а не това, което ми се искаше. Ако ми изникнеше някакъв непредвиден разход, няколко дни не обядвах или не дупчех билети в автобуса, за да го “наваксам”. Бях пресметлив и оптимален, спестяването на пари беше любимо мое занимание.
Да правиш това, защото нямаш пари е разбираемо. Но ако го правиш достатъчно дълго време, то ти става втора природа, навик. Винаги пресмяташ, винаги гледаш дали е изгодно. И тук идваме на сиренето. В момента, в който трябва да спестя 5 лв. от това, дали ще си купя сирене във вторник или в петък и това за мен е значим момент, и се съобразявам с това – съм се превърнал в роб на парите и спестяването. Специално за сиренето – когато искам да си купя хубаво сирене, си поръчвам на един познат, който развива малък страничен бизнес с доставка на сирене и кашкавал от конкретен производител. Цената му е над тази в магазина, но на мен ми харесва. Всеки път, като го опитам и се радвам, че съм избрал него, а не обикновения продукт.
Ето ти още един пример, в който мислим различно. Не бих си сложил газова уредба на колата. Това ще доведе до по-бърза амортизация, ще ми заеме място в багажника, ако искам да съм коректен (а аз искам) не трябва да влизам в подземни паркинги, ще падне мощността и усещането за удоволствие от шофирането. По-скоро бих си купил по-икономична кола.
Galarad, съгласен съм, че ако спестяването се превърне в самоцел, това ще доведе до кофите за боклук, но и да не “гледаш” цените не е ок. Това за което говорим е по-скоро нагласи, предпочитания, вътрешни рабирания и ценности. Те не са свързани с обективни критерии като финансова свобода и колко си богат, т.е. колко време може да поддържаш сегашния си стандарт, ако спреш да работиш. Другото важно нещо е да живееш според стандарта си (какъвто и да е той). Защото, ако го надхвърляш, ще живееш на кредит и в крайна сметка ще се разориш. За това няма спор, нали? Който си купува Х5, това му е в стандарата, нали?
Сега за за сиренето, всеки си има предпочитания. Ако трябва да избирам, бих предпочел овчето и козето сирене на баба ми, но тъй като тя вече не го прави, се задоволявам с такива, които се доближават до него.
За газовата уредба, също е въпрос на разбирания и информация. При 150 конски сили, мощността не пада, а разхода е същия (дори малко по-малък), но това са частни случаи. Аз например не бих си взел електромобил или на дизел, но има много хора, които имат такива коли и са си прави за себе си.
Чудесна статия,
Смятам, че всеки трябва да инвестира в неща, от които разбира и има достатъчен рисков капитал за да може да си го позволи. Под разбира имам в предвид натрупан професионален опит преди да се стартира самостоятелен бизнес или инвестира, защото смятам, че пари могат да се изкарват от всичко, друг е въпросът, че повечето хора се надценяват в собствената си преценка относно това до колко са запознати с бизнеса, в който желаят да инвестират. Относно рисков капитал, за жалост съм се убедил, че повечето хора теглят кредити за да започнат бизнес с някакви “бляскави” надежди да забогатеят, е за мен ако не можеш кеш да платиш всички разходи по стартирането на какъвто и да е бизнес за 6 – 12 месеца напред е загубена кауза….
Пасивния доход е най – добрият вариант друг е въпроса, че трудно се генерират достатъчно средства, които могат да бъдат инвестирани за дълъг период с относително ниска възвращаемост и нисък риск, защото пасивен доход се генерира при нисък риск.
Смятам, че всеки сам за себе си избира подходящ начин за инвестиране съобразен с личните му виждания и средства.
Всичко е въпрос на избор, не можеш да имаш всичко, трябва да си избереш. Примернно за мен да пия вино от 40 лв не е ценно, мога да си го позволя, но не ми носи удоволствие.
Т.е този разход си го спестявам, но обичам да шофирам по-спортно, и не се интерсувам колко харчи колата, и до ден днешен не знам, но някакви 5 лв на 100 км отгоре не могат да ме накарат да се лиша от това удоволствие.
Т.е ако всеки разумно си подреди приоритетите в живота, ще установи , че богатството е далеч по-постижимо, от колкото изглежда. Едно време ядях само на вън, оставях не малко пари, после почнах да одъртявам и да се дразня на лудницата и само от там ми остават по 500 лв на месец повече, като това не ми е лишение, просто нямам нужда да го правя вече.
Dude, за това говоря – “богатството е далеч по-постижимо, от колкото изглежда”, без обаче да се лишаваме от нашите страсти, защото те ни носят частица от това, което наричаме щастие.
Предполагам,че в примера с депозитите “Ако спестявате само по 83 лева на месец (т.е. 1,000 лева на година) и ги инвестирате при 10% годишна лихва, след 40 години ще имате близо половин милион лева.” сте имали предвид банка Антинари 🙂 Останалото от статията е ОК.
Lupi, имаш съмнения за сумата или за годишната доходност? И двете са напълно възможни, гарантиам ти.
Предполагам, че добрият вълк има пред вид, че няма банка в България, която да предлага годишна лихва от 10%?
Е, то не са само банки. Банките са не да инвестираш или спестяваш, а да не ти се обезценяват парите от инфлацията, защото лихвите по депозитите все по-трудно покриват инфлацията.
Темата е доста по-сложна. Първо, Тони е написал “инвестира”, а не “държи на влог”. Има обаче второ и трето.
Второто е, че не е ясно какво ще можеш да си купиш с 500к от дадената валута след 40 години, защото живота се интензифицира невероятно много (което ще рече, промените в обществото и икономиката са много по-бързи и по-чести, отколкото преди 50 години) и не може да се предвиди адекватно бъдещето, нито инфлацията.
Третото е, че управлението на един спестовен процес в период от 40 години и постигането на средна доходност от 10% е според мен на границата на невъзможното. Твърди се, че в дългосрочен план никой не може да бие пазара. Индекса Dow Jones през 1972 е бил около 1000, през 2012 е около 13000. Тоест, за 40 години нарастването е 1300%.
Какво е нарастването като проценти на депозит за 40 години с 10% лихва? 4500% . Тоест, трябва да сме 3.46 пъти по-ефективни от Американската икономика, а започнахме с твърдение, че не можем да бием пазара.
Затова, сценария е теоретично възможен, но съмненията на Lupi са съвсем основателни.
Ако пък се фокусираме върху банковите депозити, може да погледнете тази графика – http://www.ritholtz.com/blog/wp-content/uploads/2012/01/Long-Term.png . Ако се анализира тренда, вижда се, че сме достигаме ново дъно и тепърва лихвите ще растат, но колко и докъде и кога ще стане не може да се прогнозира, съответно не бих разчитал на високи лихви
Galarad, средногодишната доходност за най-стария индекс S&P от неговото създаване е коло 12%, а това е просто индекс, който обединява много компании, т.е. риска е диферфициран. За такъв дълъг период няма данни за сравнение, но в краткосрочен план има много инвестиции, които “бият” американската икономика. Въпросът е да си достатъчно търпелив и последователен. Всеки може да направи един или два удара и да постигне невероятна доходност, но това не е градивно.
Ако говорим за банкови депозити, аз имам няколко такива на лихва от 9%. “Трикът” е, че съм ги направил преди няколко години за по-дълъг период от време и сега просто довнасям в тях, като новите пари са на същата “висока” лихва. Много хора си правят едногодишни депозити с идеята да сменят банката, ако друга дава по-висока лихва, но това се оказа, че не е печеливш вариант. Ето, още едно доказателство, че дългосрочното инвестиране върши работа.
Кийосаки сигурно би казал ” Пиши и забогатявай”.
всъщност колега не е толкова трудно да се направи – това с пасивните доходи , като стратегия не е трудно да се изпълни …. проблемът е че ти трябват пари и то доста за д аможе да ги инвестираш и после от тез инвестиции да си живееш и караш кефа и да си спиш до когат искаш …. с някоя смешна зпалатка особено в БГ забрави …. трябва бизнес или нещо друго което ти донеси добри печалби и от там в инвестиции …. проблемът е че ще трябва доста време да развиеш бизнес а и не всеки успява да изгради печеливш такъв …. със заплаткио т сорта на 800- 1000 МОЖЕда забравиш за квито и да било пасивни доходи … аз лично мисля че поне 10 бона на месец ти трябват за да спестиш и почнешш да инвестираш в други активи …. то в БГ други активи няма освен имоти общо взето ….тва е от мен засега
a и още нещо колега …. ако имаш много пари няма да пука особено какви са ти разходите за вкъщи
Коментарът беше изтрит, защото не е на български и на кирилица. Моля, прочетете правилата на сайта преди да оставите вашия коментар.
Сега прочетох статията.С цялото ми уважение към автора и положения от него труд,не бих се съгласил с доста неща.Статията е написана в стил Киосаки,което е малко далеч от действителноста,особено заобикал
особено заобикалящата ни.Клони към оптимизиране на разходите и пестеливост,което не е порок.Но е далеч от представата ми за богатство.Повечето пенсионери живеят по по-горе описаният начин, без да влизат в групата на финансово независимите.Ако живеят с 200 лв пенсия ,а получават 300…доживотно ли са финансово независими.Дохода е определящ ,за начина на живот.Върху това трябва да се наблегне според мен в статии от подобен род.Напоследък наблюдаваме едно явление .прехвърлено ни отвъд океана ,което ни дава възможност да придобием стремеж към бледо подобие на американската мечта..твърдо и категорично неприложима на база социален минимум и социален статус на повечето от сънародниците ни.Ходи бачкай,оптимизирай разходите(сякаш досега правихме нещо друго) и инвестирай(хубава дума) ,в пасивни доходи-те това е новото(финансова грамотност)Инвестирай!!Какво ,къде и кога?!Процесите са много по-сложни от “газова уредба” и “сирене в петък”.Хубава е притчата за Настрадин Ходжа,човек би трябвало да се замисли върху нея. Предполагам ,че апартамента в който е инвестирал приятеля се намира в Благоевград.(причините са ясни защо там,последствията от инвестицията-не).Не искам, да обременявам вниманието ,на който и да е със съжденията си или още по-малко ,по чист български обичай -да оплюя труда на някой.Затова ще кажа в резюме,че разлики между богати и бедни има много.
И най-важната е в мисленето.Мащаба на мислене.
Здравей ronin, и добре дошъл в коментарите на сайта. Аз твърдо вярвам, че където и да искаш да стигнеш, вече някой е бил там и просто трябва да следваш неговия път (или стъпки) и ти ще стигнеш. Това важи за всичко – ако искаш да станеш добър футболист, ще питаш някой успял такъв; ако искаш да се научиш да управляваш самолет, ще питаш някой пилот и ако искаш да станеш богат, ще питаш някой богат човек. Затова първото нещо, което трябва да направиш е да си го поставиш за цел и да имаш план как ще го постигнеш. Няма нищо сигурно на този свят. Когато си го поискал и си направил план, не означава, че ще го постигнеш, но имаш доста по-големи шансове от това само да чакаш да станеш тото-милионер. Както във всяко нещо само няколко процента от хората успяват. Просто статистика.
Също така, всичко, което съм написал може да се приложи в България. Знам го, защото или аз съм го направил или съм бил свидетел на това. За оптимизирането на разходите – ако не се научиш да го правиш, винаги ще си останеш без пари. Мога да ти дам примера с един близък, който направи доста милиони от имоти до 2008 година, но от всичко това му остана само един апартамент една хубава кола, които трябваше да продаде, защото не можеше да ги поддържа. Като стана въпрос за апартамента, той не е в Благоевград – има и други градове с университети.
Инвестиране, пасивни доходи, оптимизиране на разходи – все хубави думи, но ако си останат само на думи, нищо няма да стане – трябва и малко четене.
В заключението си прав – има разлики и те са в ума, а не в парите.
Тони, всички богати хора, които познавам са или на добри длъжности в големи компании – вариант заплата, или имат собствен бизнес, или имат наследство, или са успели творци/адвокати/лекари, които продават труда си или продукта си.
До момента не съм срещнал нито един случай на богат човек, да не говорим милионер, който е постигнал това с оптимизация на разходи, пасивни доходи или инвестиране. Ти много добре пишеш – ако искаш да станеш богат, попитай някой, който вече е богат. Отговорите ще бъдат доста различни, но ще се въртят около съвсем други неща, а не тези, които ти смяташ за важни.
Galarad, аз не казвам нещо различно. Въпросът е, че тези лекари, мениджъри, собственици и всички други, колкото и доходи да имат, ако ги харчат всичките, няма да им остава нищо и те няма да могат да натрупат някакво богатство. Всички тези, които познаваш са успели да го опазят и в добрия случай да го увеличат. Но човек става богат вкъщи, а не в офиса, защото след като получи пари, той трябва да решава какво да ги прави. Не е ли така. Защото, сигурно и ти познаваш такива хора, които имат доста високи доходи, но всичко е на кредит и нетното им богатство е отрицателно или близко до нула. С оптимизиране на разходити и инвестиране, ще запазиш това, което имаш и ще го увеличаваш, но аз нямам предвид с 1,000 лева капитал да ги инвестираш в някоя компания и да станеш милионер. Ако имаш малко пари, ги вложи в себе си или в твоя бизнес, за да да ти изкара той още повече. Като знам, че възвращаемостта в моя бизнес е 20 или 30 % на година, няма да ги слагам на депозит, нали? Или ако се сертифицирам, ще получавам с 500 лева повече на месец в продължение на години, но ще ми струва 2,000 лева, ще го направя.
Ако става въпрос как да печелим повече от бизнеса си или как да получаваме по-висока заплата, в сайта също има информация, но тази материя е по-специфична. Ти най-добре знаеш как ще получиш по-висока заплата и някакви общовалидни правила няма да ти помогнат много. Така е и с бизнеса. Всичко предприемачи, с които съм говорил знаят отговорите на техните проблеми, просто им трябва малко подкрепа, мотивация и вяра, че ще успеят. Това се стремя да им давам аз. Така е и с хората. Има общовалидни правила за богатството, но всеки има своя път към него.
Ето един много полезен материал по темата – http://www.parichnipatoci.com/component/k2/item/27-искаш-да-си-богат-как-да-стигнеш-от-ентусиазъм-до-кеш-най-бързо
Здравейте,
радвам се ,че мога да прочета редове ,написани от трезвомислещи хора.Дискусиите,развивани в коментарите ,са само едно продължение и допълнение към статиите(с позволението на авторите) .В тях,могат да се намерят редица искрени и интересни отговори.
По темата…Всички продаваме нещо:продукт,услуги,знание,труд,ценз,стока,визия и пр.
Търговия…в някаква форма,поднесена ни по най-експресивен начин,в подходящо време и мащаби.
Не изпитвам нужда да питам успял футболист за неща ,които могат да се видят ,прочетат,усвоят,..и т.н.,защото съм сигурен ,че това не работи еднозначно за всички.Ако се е получило при него,то не е меродавно за всички футболисти.Идеята е в мащаба и таргет групата ,на потенциалните ползватели ,на нашия продукт.
Идеята ми е ,че съвети като 83лв за 40 г,не са особено мотивиращи.При депозитите е същото,ако пресметнем инфлацията едва ли остава кой знае какво.Пестенето и пресметливоста са особено важни,но недостатъчно релевантни в усвояването на парични потоци.
По рождение, всички разполагаме с два основни ресурса:здраве и време.Парите са допълнение.
Планът е важен ,но адекватното поведение в определени ситуации е основна необходимост.В подходящото време ,на подходящото място да съумеем да натиснем педала извън границите на разумното.
Вземането на решения и носенето на отговорност..на това трябва да се наблегне!
Поздрави.
Добра статия много ми харесаха и коментарите,
за мене богатство се постига след като приложиш теорията на практика.
Както казахте за всеки е различно.Измисляш си твое решение което е трудна работа
(има хора които се лутат без да знаят решението)после това решение да стане
на практика което е още по трудно:) и така цял живот(дългосрочна инвестиция),но
не трябва да ожаднявате преди да сте си изкопали кладенеца!Аз разчитам единствено
на себе си и това което имам в джоба в момента,но ме успокоява и прихода които ми
идва дори с закъснение.
Тони мога да те нарека финансиста на Народа!
Стойне, любопитен съм, с кои доставчици и на какви услуги договорихте по-добри условия? Обикновено се издават клубни карти и не вярвам да има особено отклик за допълнителни договорки освен ако не си голям клиент.
Тео,
Мобилните оператори, сателитната телевизия, банките, интернета, застраховки + картите за лоялност.