Децата и парите: Как да си го позволим?

Децата и парите: За какво да харчим по време на криза?
22.03.2020
Как да защитим личните си финанси и инвестиции от кризата
13.04.2020

Децата и парите: Как да си го позволим?

Миналата седмица ви разказах за финансово образование, което давам на Кари в условията на домашна карантина. След като с нея си припомнихме наученото за спестяванията и аварийния фонд, през миналата седмица добавихме едно много важно умение и то е да не казва „Не мога да си го позволя“. В тази статия ще ви разкажа как го направих и защо е важно този урок да бъде усвоен в ранна детска възраст.

Според финансовите експерти ни очаква нова финансова криза в резултат на коронавируса. Това означава, че много хора могат да останат без работа или пък доходите им значително ще намалеят. А това съответно ще се отрази и на покупателната им способност.

Как финансовата криза ще се отрази на нашите деца?

Далеч съм от мисълта, че децата ще бъдат пряко засегнати от задаващата се криза. Те ще разберат, че нещо се случва, когато започнем да им отказваме неща, които досега сме им купували. Тъй като Кари е вече на 6 години, т.е. вече е по-осъзната, ние й обяснихме какво е финансова криза и как тя би могла да се отрази на семейния бюджет.

Поради тази причина първият урок бе за разликата между нужда и желание. По този начин тя разбра, че в сегашното положение някои от желанията й няма да бъдат задоволени и това не е, защото я лишаваме от удоволствия или пък я наказваме за нещо, а защото ситуацията изисква от нас да бъдем по-внимателни за какво харчим парите си.

В това да отказваме разни неща на децата няма нищо лошо дори и да не сме засегнати от състоянието на икономиката. Но добре би било да бъде по начин, който няма да се отрази негативно върху възприятието им за парите и с който няма да им демонстрираме грешен начин на мислене.

Как може да стане това?

Промяната трябва да започне от нас. Много често съм чувала в магазина или на детската площадка родителите да отказват с думите „Не мога да ти го купя, защото не мога да си го позволя“ или „Нямам толкова много пари“. Това не означава, че трябва да угодим на капризите на нашите наследници, само и само, за да не им кажем, че не може да си го позволим.

За целта би било добре да им обясним ситуацията и какво ще последва от нея, особено ако са на възраст, на която лесно биха могли да ни разберат. А още по-добре би било това да стане предварително у дома, а не когато сме на касата в магазина, за да се избегне истеричния рев на подрастващото.

За добро или за лошо, нашите деца ни копират като поведение, думи и изрази, маниери и по този начин формират своя характер и възприятието си за света. Затова, когато те чуват непрекъснато израза „Не мога да си го позволя“, то се запечатва в малките им главички и се превръща в начин на мислене.

За да съм по-ясна ще дам пример. Преди известно време си говорих с племенника ни. Разглеждахме списание с лъскави коли. Когато го попитах каква кола иска да кара, когато порасне, той ми посочи една от тях, но за моя изненада добави „Тази, но няма да мога да си я позволя, защото е много скъпа“. Ужас! Та той е едва на 10 години и вече знае, че не може да си позволи такава кола.

Честно казано ми стана жал за него и това, че е толкова малък, а има в главата си такова ограничаващо вярване. Познайте какво? Ако не го изкорени, той никога няма да си купи такава или подобна кола. Лошото е, че неговите родители имат същия начин на мислене и той е чувал многократно този израз от тях. Дори няколко пъти съм била свидетел как му отказват с тези думи.

Затова изразът „Не мога да си го позволя“ може да бъде заменен с „Как мога да си го позволя?“. Първият ни кара да се чувстваме бедни, а в същото време ни затваря ума за всякаква възможност за придобиване на желаното. Докато вторият израз отваря ума към изследване на възможностите за забогатяване. Внимателното отношение към думите, които използваме, може да ни помогне да сложим началото на промяната на нашето възприятие за финансовите възможности.

Веднъж, изкоренили този израз от речника си, ще ни бъде много по-лесно да предадем този урок и на децата. Затова следващият път, когато детето ни поиска нещо, което ние нямаме желание или възможност да му купим или пък искаме да му предадем този урок, не трябва да му казваме, че не може да си го позволим, а да му кажем да направи списък с различни неща, които са законни и морални и които може да направи, за да си купи желаното нещо без да иска пари от нас.

Какво означава това?

Накарайте детето да огледа средата, в която живее и да посочи нещата, които могат да се променят или подобрят, като за това то получи пари. Може като ви погне в домашната работа (извън неговите домашни задължения) или пък като помогне на близки или съседи, като се уговори за съответното възнаграждение. Възможностите са безброй стига човек да отвори съзнанието си и да се огледа по-внимателно.

Как научих Кари на този урок?

Тъй като в момента тя няма нужда от нищо по-конкретно (освен тротинетка, за която се разбрахме да похарчи част от спестяванията си), предадох този урок в контекста на това да увеличи размера на спестяванията. Не знам дали е наследствено или защото от много малка я учим колко е важно човек да бъде пестелив, но тя много обича да има парички в касичката.

Аз се възползвах от това и я помолих да измисли 3 неща, които може да направи в рамките на нашия дом (да не забравяме, че най-важното в момента е да останем вкъщи), които според нея имат нужда от промяна или подобрение или неща, с които може да ми помогне (различни от оправяне на легло, прибиране на играчки, хранене на рибките и други подобни, които са задължителни). Също така й казах да определи колко ще ми струва тази нейна помощ.

На следващия ден тя ми предложи да прехвърли праха за пране от фабричната кутия в тази, която аз използвам у дома за съхранението й. Попитах я защо точно това иска да направи. Отговорът беше, че й е направило впечатление, че от много време тази кутия стои в шкафа и явно нямам време да я пресипя, затова тя иска да го направи вместо мен. Истината е, че имам още от старата прах и затова не прехвърлям новата, но за да не убия ентусиазма, се съгласих да си платя за тази услуга. Струваше ми само 2 лева. Защо 2 лева? Защото тя знае, че това е монетата с най-висока стойност, а и както казва тя, е най-красива.

Тук искам да отворя една скоба. Кари много обича да събира монети, дори когато някой й даде хартиени пари тя е разочарована. За нея монетите са с по-голяма стойност, може би защото тежат повече. Многократно съм й казвала, че с една банкнота от 10 лева може да си купи много повече неща, отколкото с монета от 1 лев. Това ме подсеща, че може би е време следващия урок да бъде за стойността на парите. Все пак тя вече познава цифрите, а може и да събира и изважда.

Другите две услуги, за които платих, също бяха свързани с домакинската работа. Явно й прави впечатление, че част от нея изостава покрай грижите за бебето. За мен не беше важно какво точно и как ще го направи, а да потърси проблеми, да предложи как могат да бъдат решени и съответно да бъде получи възнаграждение.

Този урок има и друг елемент, различен от повишаване на финансовата й грамотност. А той е да се научи да бъде предприемчива, т.е. сама да търси проблем и неговото решение. Много по-лесно за нея щеше да бъде, ако й бях казала „Ако искаш да има Х, трябва да направиш това и това, а аз ще ти платя Х лева, за да си го купиш“.

Но по този начин ще провокирам в нея мислене на служител, който чака друг да види проблема, да му каже какво и как да направи, а след това да си получи възнаграждението. Целта на този урок е да мисли като предприемач. Но и това е тема на друг по-задълбочен урок. Тук само косвено я уча как да подхожда, когато има проблем.

Следващият път, когато тя поиска да й купим нещо, което е извън нужните за нейното израстване неща, ще й кажа да измисли начин, по който може да получи сумата, която й трябва. Така тя ще бъде подготвена и ще й бъде много по-лесно да бъде находчива и предприемчива и по-лесно ще събере парите, необходими за задоволяване на желанията й.

Чакам с нетърпение денят, в който отново ще може да се движим свободно по улиците и животът ни да се завърне към нормалния ритъм. И причината не е, че в момента това ми липсва. Напротив. Да стоя у дома със семейството ми е безценно и затова се наслаждавам на всеки прекаран с миг. Нетърпеливостта ми е породена от желанието да проверя в реална среда дали и доколко съм се справила с обясняването на тези уроци, както и да пристъпим към тяхното упражнение и затвърждаване.

Ще се радвам и вие да споделите своите начини за повишаване на финансовата грамотност на децата ви.

Адриана Манолова
Адриана Манолова
Казвам се Адриана. Част от екипа на SmartMoney.bg от самото му създаване. По професия съм юрист. С времето открих, че моята сила не е да помагам на хората, като спазвам буквата на закона. Моята сила е да помагам на другите да изясняват ценностите и приоритетите си, да формулират целите си, които ще допринесат за материалното и душевното им благополучие и да ги насърчавам в процеса на постигането им. Затова завърших програмата на Noble Manhattan и в момента съм сертифициран коуч. Също така организирам и провеждам играта „Потоци пари“ на Робърт Кийосаки. Последните два проекта, по които активно работя са лични финанси за жени и лични финанси за деца.

3 Comments

  1. Пламен каза:

    Ади,поздравления,
    Харесва ми далновидното мислене което умишлено търсиш да засадиш у детето си,като то е е част от цялостното възпитание за отношението към парите на децата.
    Продължавай и чакам ъпдейти.
    Поздрави,
    П

  2. Драги каза:

    Няма лошо да се отказва на детето, трябва да се поставят граници защото не всичко има смисъл и не всичко е възможно на този свят, както си мислят малките деца, а и порасналите без ограничения. Ако детето иска да си гледа 100 мишки удома и отиде да поиска Х пари от баба си и дядо си като в замяна им напазарува от супермаркета това ок ли е? Законно е, защо да не е морално бабата и дядото да подкрепят детето за домашен любимец? И да, причината вероятно не е „бедни сме, не можем да си го позволим“ (не че е срамно да си беден), а е по-скоро какъв е смисълът от тази цел и или да се промени на цел 1 мишка, или пък ако вече има 10 други домашни любимци може би няма смисъл и да се отложи за друг момент в бъдещето (идеята детето да помисли как да събере пари само да си купи пак е отлагане във времето на това желание и е добър подход, в някои случаи).
    Като обобщение: представеният подход не е лошо да се ползва, но не във всички случаи когато не искате да купите нещо на вашето дете. Няма проблем и да му казвате Не, когато има добри причини затова, а понякога може да го карате и да бъде предприемач.

  3. Стоян Мачкърски каза:

    @Драги, ако просто забраните на детето си 100-те мишки аз виждам два варианта:
    1. Един ден да ви каже: Мамо, тате, добре че едно време не ми се вързахте на акъла с тия мишки!
    2. Или да расте с мисълта, че тези мишки са неговото щастие, което вие сте забранили, да ги бленува и когато порастне наистина да си ги купи и да живее сам/а с тях.
    И понеже не искам да рискувам с второто, бих наблегнал на това да го запозная с отговорностите, които ще трябва да поеме по грижата за тези мишки – храна, подслон, хигиена, предпазване от болести и лекуването им, контрол на раждаемостта, охрана. Ще обсъдим също и целта на цялото това занятие, защото 100 мишки не са просто домашни любимци – те са доброволци в научни екперименти, те са циркови артисти, те са добитък във ферма за производство на храна на други екзотични любимци като змии и хищни птици.
    Преминавайки през това обсъждане, детето или ще се откаже от идеята, или ще я избистри и реализира, но във всеки от случаите ще научи нещо.
    Разбира се, че е мое право да не искам мишки в къщата си, но това не е единствения вариант – може да „наеме“ мазе, барака, гараж, може да потърси съдружници и т.н.
    Искам детето да се научи, когато една врата се затвори пред него, не да блъска, не да се тюхка, а да се огледа и да потърси възможностите наоколо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.