Ако ти искаш да си господар на живота си, а не жертва на обстоятелствата, в тази статия ще ти споделя неща, които могат да те направят по-богат и финансово независим, стига да го искаш и да отвориш съзнанието си, скрито под шапката „Аз това го знам!”.
Богатството (както и бедността) е въпрос на личен избор, който обикновено не правим. В този материал ще те изправя пред много решения, които ще определят твоята съдба. Готов ли си? Започваме.
Често срещам хора, които са вечно недоволни и постоянно мрънкат, дори за най-дребните неща – имат скапана работа, ниска заплата, стара кола, неудобен им е стола в офиса, нямат спестявания и „как може само на мен да се случват тези кофти неща?”. На тях не мога да им помогна, а и не искам, защото разбрах, че това е чиста загуба на време.
Вълкът на Уолстрийт Джордан Белфърд казва “Единственото нещо, което стои между вас и вашата цел, е скапаната история, която постоянно си разказвате за това защо не можете да я постигнете”.
Преди години бях млад и наивен и си мислех, че ще мога да променя черните мисли на тези хора, като с вълшебна пръчица, след като им разкажа какво могат да постигнат в живота си.
Смятах, че „помагам” на тези мрънкащи хора с моите съвети, които влизаха в едното им ухо и излизаха от другото. „Може би, ги е страх да направят първата крачка” си мислех или не знаят как. Ангажирах си личното време, за да правя много неща, вместо тях.
Всичко вървеше супер, докато те не трябваше да направят някое просто действие като да пуснат нареждане до обслужващата ги банка да прехвърля част от заплатата им в техния фонд „Финансова свобода” или отидат до някой инвестиционен посредник и да си купят инвестиции, които ще им донесат доходност, в пъти повече от тази по тяхната спестовна сметка.
Това беше моето „Предай нататък” добро – да помогна на някой да излезе от тинята и да заживее по-добре. Какво се случи? Чувах само оправдания, вместо резултати – „Сега имах много работа в офиса и затова не можах да го направя”, „Веднага като се върна от отпуската” и „Парите ги дадох на заем на един брат’чед за бизнес и когато ми ги върне, ще ти звънна”. Аз исках да успеят, повече от тях самите.
Все едно да си без дом и някой да ти подари апартамент в добър квартал с пълно обзавеждане, а ти да го откажеш, защото нямаш време да вземеш ключовете от предишния собственик.
Опитвах се „насила” да показвам пътя към успеха на хора, които не го желаят и дори ги е страх от него, защото трябва да поемат отговорност за собствения си живот. Представяте ли си да сте толкова богат, че да нямате нищо, за което да се оплаквате. Звучи ужасно, нали?
Историите са силен вдъхновител, затова ще ви разкажа една: „Живял някога един праведен човек. Когато починал, духът му се издигнал в небето и се озовал пред райските порти, където свети Петър проверил в големия си тефтер дали човека е живял според божиите заповеди и след като се убедил, че е така го пуснал в Рая. А там – зелени поляни, сини небеса, чудни цветя, божествена храна и мили хора.
Минала една седмица, минала втора и на човекът му омръзнало в Рая, затова решил да помоли свети Петър да му позволи да отиде в Ада, защото там са били повечето му приятели, а и сигурно е по-интересно. Свети Петър му позволил и така нашият герой се озовал в Ада.
Огледал се, същото като в Рая – красота, дървета, синьо небе, хубава храна. Имало само една разлика – хората непрекъснато мрънкали. Отишъл човекът при дявола и го попитал защо хората тук са недоволни. Дяволът се засмял лукаво и казал: Те си мислят, че в Рая е по-хубаво, затова”.
Раят и Адът са в самите нас и в нашето отношение към това, което ни се случва.
Време е да избереш: дали да поемеш отговорност за това, което ти се случва в живота или да оставиш другите да определят твоя път?
Много често си говорим за финансова свобода и богатство, но не разбираме какво всъщност означават те и каква е съществената разлика между тях. А това е важно, за да ги постигнете. Аз ще ви дам два примера: за финансово свободен човек и за богат човек.
Имам съученик Калоян от основното училище, с който не се бяхме виждали отдавна. Преди няколко месеца се разхождах в парка и го засякох. Беше доста променен – отслабнал и някак си „прекалено” спокоен. Разказа ми как преди няколко години изплатил апартамента си, дал го под наем и се преместили да живеят с приятелката му в едно село, близо до гр. Трън.
Там си купили изоставена къща за 4 хиляди лева в планината и се махнали от „джунглата” на града. Садят картофи, гледат кокошки и продават, каквото им остане. Това, заедно с наема от 400 лева живеят добре. Той е финансово свободен, защото пасивните му доходи са достатъчни за покриване на разходите му.
Другия човек е собственик на голям бизнес в България с хубава кола и доходи от няколко милиона на година. Живее в голяма къща с охрана и се храни в най-добрите ресторанти в София. Често ходи в чужбина и почива на най-екзотичните места на планетата.
Той е богат, дори по западните стандарти за богатство, но не е финансово свободен. Управлява оперативно бизнеса си и не може да се отдели от него за повече от две седмици, а и тогава е достъпен на телефона и на имейла за всички „важни” неща, а те са доста, защото останалите от компанията не смеят да вземат решения без него. Без прякото му участие, бизнеса няма да просъществува дълго.
Всъщност, всички ние станахме свидетели на рухването на много бизнеси след убийствата на техните богати собственици. Примерите са доста, но два от тях са знакови – Емил Кюлев и Илия Павлов.
И така, богат или финансово свободен искаш да си?
Този е един от фундаменталните въпроси, които трябва да си зададете и да си отговорите честно, без да плащате данък „обществено мнение” и „така правят другите”. Ще започна от себе си.
Когато за първи път се срещнах с термина „финансова свобода” си измислих една голяма (но постижима в дългосрочен план) цел – 1 милион лева. Тя обаче нищо не ми говореше – просто някаква сума. Не знаех за колко време ще ми стигне и дали ще съм свободен с нея. Нямах и план как точно ще направя този един милион.
Когато напуснах постоянната си „от 9 до 6” работа осъзнах, че свободното ми време е много по-важно от някаква голяма сума по банковата сметка. Вече финансовата свобода придоби по-ясни измерения. Единият милион се превърна в 3 хиляди лева пасивни доходи на месец, като сумата може и да се намали.
Това вече изглежда доста по-постижимо и реално, нали?
На много от лекциите, които водя задавам същия въпрос и на участниците. Отговорите са между 5 и 20 хиляди лева на месец. Тези суми, обаче, са взети от въздуха, без никаква реална оценка на нашите нужди.
Случвало ли ви се е да чакате с нетърпения някоя отпуска, за да отидете на онова прекрасно място, за което ви разказва един приятел? И накрая, когато отидете там, не се чувствате добре. Всичко е както са ви го описвали, но не е това, което сте очаквали. Дори не може да си обясните защо.
На мен ми се е случвало много пъти. Защо се получава така? Много е просто – ние не искаме вещи, а изживявания. И когато не може да си ги намерим тези моменти, искаме нещо материално да ни ги осигури наготово. Замислете се.
Никой не си купува нова кола заради самата кола, а заради чувството да я караш, да ти е удобно, да има място за всичко, да ти завиждат останалите. Представяш си как отиваш с нея на някой девствен плаж или със семейството на мечтаната ваканция.
Нека си припомним част от известното слово на д-р Боб Муурхед, пастор от Вашингтон:
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.
Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем, добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.
Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!
Какъв е вашият избор: вещи или моменти, които спират дъха ни?
Следващият избор, който трябва да направиш дали да живееш твоя живот, с твоите ценности, желания и мечти или да живееш живота на другите.
Когато попаднеш в омагьосаната въртележка на офисната джунгла е нормално да искаш да станеш част от „колектива” и неговите „ценности”. Когато колегите са си купили доста скъпа кола на лизинг, как да не го направиш и ти? Няма да се цепиш от групата, я?
Не върви, когато всички от офиса са ходили на All Inclusive в Турция, ти да си ходил на вилата. Някак си не е престижно и ще те обявят най-малкото за провинциалист, а това е най-страшната обида за всеки новоизпечен софиянец.
Ти обичаш домашна ракия (моя тъст прави най-добрата дюлева ракия), вместо чилийско вино – веднага минаваш 20 места надолу в класацията „Най-готин колега” и си само едно място над онзи, който идва с градския транспорт на работа.
Но, това вашият живот ли е? Това вашите ценности ли са или на хората, на които искате да се харесате? Не е ли твърде висока цената да взимаме на заем живота на другите?
И като стана въпрос за заеми, този живот ваш ли е или на банката? Ще ви разкажа една неприятна, но реална история от моя професионален живот:
Мениджър на много високо ниво с дълъг професионален опит, голяма заплата, луксозна кола, апартамент в центъра, почивки в Дубай или всичко, за което може да си мечтае някой. Приказка.
Но, всичко това изчезва за миг, когато влиза в спор със собствениците на компанията. Те забравят за дългите години вярна служба и го уволняват „от днес за утре” с 0 лева обезщетение и без право на такова от държавата (който се интересува, ще му кажа как става).
И тъй като целия му живот е на кредит, банката взима жилището му, а лизинговата компания – колата. Спират почивките и луксозния живот. Жена му го напуска, защото е свикнала на по-висок стандарт (и получава висока издръжка), а той не може да си намери друга работа, защото „България е малка държава и всичко се знае”.
Това може да се случи и на вас, никой не е застрахован. Привидно добрия живот не е ли на заем от бъдещото ни АЗ. То може да печели по-добре, но може и да остане без работа и доходи. Не полагаме ли твърде много усилия да живеем живота на другите, вместо нашия собствен?
Изборът е твой: собствен или живот на заем?
10 Comments
Записах се, тъй като за последната академия бях зает с дипломната си работа и само чаках подобно събитие. НО… имам един съвет – казвам го съвсем добронамерено, не го разбирай като някакво хейтване. Когато статията е с идеята да зарибиш за нещо, може би (не съм сигурен дали съм прав! ) е по-добре да го споменеш около средата или втората половина на статията, но не и в края. Така изглежда сякаш всичкото е било въртяне и сучене, за да си дойдем накрая на думата. Както когато те спре някой на улицата, очакваш или да иска да се включиш в някаква подписка, или да дадеш пари. Поражда се някакво недоверие у редовните ти читатели, че текстовете ти са с цел да ги накарат да платят за нещо. А това е дразнещо – независимо колко си заслужава предлаганото. Всичко това написах, защото се кефя на нещата, които публикуваш, и вярвам, че може много да се научи от теб. Искрено се надявам с написаното да не ти правя мечешка услуга 🙂
Здравей on, приемам съвети, разбира се. Материалите не са писани по някакви правила за рекламен текст или да убедят някой да си купи нещо. Слагам накрая информация за събития или призив за включване в бюлетина ни, за хората, които искат да получават допълнителна информация или да видят на практика как може да постигнат нещо.
На мен не ми харесват текстовете, които през един параграф ме подканят да си купя нещо, затова и не го прилагам, както и непрекъснато изкачащи прозорци, докато чета. Над 95% от нещата, които правя са напълно безплатни – статии, лекции на живо, уебинари и други, но за да го има SmartMoney.bg и да има качествени материали в него, трябва и част от нещата да са платени.
Тони, само искам да кажа, че аз винаги съм действала на пук на хората, които имат очаквания да се съревновавам с тях по отношение на скъпи екскурзии, луксозни вещи, коли под наем и модни навици като пушенето и др. Даже ми доставя удоволствие “да не оправдавам” очакванията им. Така си бях и като дете и в гимназията. Затова бях “смотана”. И хич не ми пукаше 🙂 Сега се оказвам модерна 🙂
Извинявам се за директния въпрос, но ако си финансово независим, защо искаш пари на хората, за да им дадеш идея как да станат финансово независими и те? Тези курсове изискват от времето ти, следователно не си финансово независим точно заради тях. Тогава след като искаш да помогнеш, защо искаш това да стане срещу заплащане? Обикновено хората, които са попаднали на сайта ти именно пари търсят, а ти им предлагаш идеи, срещу парите, които нямат.
Хелена, повишаването на финансовата грамотност на хората у нас е на просто работа, а моя мисия и страст. Знанията и уменията, които натрупах през последните близо 20 години, откакто се занимавам с финанси, ми помогнаха да осигуря стабилни основи за моето и бъдещето на семейството ми. С тази система помогнах и на много хора да си стъпят на крака, да организират финансите си и да инвестират, за да живеят по-добре.
Що се отнася за парите, 99% от нещата, които правя са безплатни – статиите тук (написването на качествена статия отнеме доста време и усилия), безплатния имейл бюлетин (където на 2 седмици абонатите получават ценна информация), лекции, уебинари, статиите в списание Мениджър и други.
Едва 1% от нещата ми са платени и това са основно двете Академии – по лични финанси и СтартБизнес.bg, където съм организатор и освен мен има още много други лектори-практици. Те дават знания и умения, колкото една магистърска програма, но струват десетки пъти по-малко.
Академиите и коучинг услугите не са за всеки, определено. Искам хората, с които работя да имат желание и страст да променят нещата. Досега в Академията по лични финанси и инвестиране са участвали няколко души безплатно, защото са нямали възможност да си я позволят, но имаха необходимата мотивация. Ако ти (или някой друг) си в това положение, пиши ми и ще помогна, ако мога.
Здравей,Стойне! Включвам се и аз…че може би не успях да разбера смисъла на статията ти…Започвам отначало : Не разбрах сравнението с трънския стандарт и баровеца? Разбира се, че всеки нормален човек би се махнал от градската “лудница”…и нещо повече – такъв човек не го интересуват парите до такава степен – финансова независимост ( няма такова нещо – всеки е финансово зависим ), инвестиции и т.н.В този смисъл…”машината за пари” някакси не ми идва на място 🙂 Финансовата свобода е утопия! Колкото и да има човек – винаги ще иска още и още и още….не само пари, за всичко става въпрос – вещи, влияние, престиж,известност, земя, деца…и колкото повече има, толкова става по-зависим от парите, защото те са в основата на всичките тия изброени “благинки”! Слава богу – устисках – не съм взимал и един лев на заем от банка – никога досега. Банките са кофти работа, така е…тук съм съгласен.Препоръчвам никой да не взима кредити от тях:) В сайта има достатъчно примери за нискобюджетни бизнеси….Та на въпроса, много думи изписа, докато стигнеш до “машината” 🙂 ,защо не “направи” събитие във фейсбук или някакъв банер не сложи за него…Ти обикновено имаш добри статии, затова сега се учудвам, че си “свалил” гарда! И последно…Напуснах София, напуснах заплата от 5000 лева, сега съм “дауншифтър” (от downshift – превключване на по-ниска предавка – хора, който след като са постигнали сериозни професионални успехи в живота си изведнъж решават да загърбят всичко и да се отдадат на любими занимания и самоусъвършенстване). И меся хляб.Ставам посред нощите да си гледам тестото, “захранвам” си кваса, тествам различни рецепти и вкусове,потя се пред фурната и се усмихвам на всички.И знаеш ли защо….защото съм НЕЗАВИСИМ! Аз съм занаятчия.Сега правя най-хубавия хляб, който някога моите клиенти са опитвали и съм най-доволния човек на Земята, затова ,че покрай мен усмихвам още 50-60 човека, които носят моя хляб в къщите си. Днес се прибрах от пекарната и какво направих – поливах си зеленчуковата градина, играх с малкия на футбол и събирах круши за ракия:)Не искам заплата от 5000 лева в София….искам да правя това, което ти написах…Малко му трябва на човек, повярвай ми…на твоя приятел в Трънско 400 лева му стигат.
Niki, смисълът на статията (както винаги) е размисъл. Ако се предизвикал поне един човек да помисли за тези неща, аз съм си постигнал целта. Защо е сравнението между трънския стандарт и баровеца – за да реши всеки какво точно иска. Финансовата свобода не е утопия, просто грешно се разбира. Повечето хора си мислят, че щом имаш доходи да си покриваш разходите, ще си лежиш и нищо няма да правиш. Ако си от тях – няма да постигнеш това, защото и сега си лежиш. Смисълът е да не ти се налага да работиш. Аз ще работя докато мога, но не искам да съм принуден. Сега не съм финансово свободен, но не съм принуден да правя нещо, защото съм си купил малко време. Ако си като мен, няма да спреш да искаш още и още, независимо от това колко пари имаш в сметката си. Поздравления за това, което си направил.
Привет Niki!
Поздравления за това, което правиш! Но за съжаление ти нямаш финансова свобода. В момента, в който спреш да правиш прекрасния си хляб по някаква причина (не ти го пожелавам и няма да изреждам никаква причина, ти би могъл да се досетиш) ще спрат и парите, които идват към теб… те са следствие от дейността ти в момента Смисъла на финансовата свобода е да има положителни финансови потоци, без да се НАЛАГА да работиш за парите си. Разбира се не подкрепям мързела – бидейки финансово независим, човек да не прави нищо. Но когато НЕ СЕ НАЛАГА да работиш за парите си, а те да работят за теб, тогава може да се говори са финансова свобода 😉 .
Успех във всичко и добро здраве!
Поздравления за поредната добра статия на тема “Лични финанси” и забогатяване!
И нека всички не си мислят, че само хората с нужда от пари четат тези статии… Хората с много пари имат нужда много повече (и от много повече) финансови средства за да покрият и поддържат стандарта и разходите си. Така тези статии са нужни на всички… Всеки човел може да научи нещо повече от всичко.
Поздравления за автора още веднъж!
P.S. Кой с каквото може, добре е да се съпортва (подпомага) всяка добра идея (и труд) с положителен резултат, която помага на хората да мислят повече и да се развиват във финансовата сфера, в това число и лични финанси.
Финансовата свобода не е възможност за лентяйство, а възможност за избор.
Финансовата свобода ти дава възможност да зарежеш всичко и да си починеш един месец или една година и да не се чувстваш беден и нещастен заради избора си.
Финансовата свобода не ти пречи да продължиш да правиш или да работиш работата, която обичаш, а ти дава възможност да я откриеш.
Реално сумата, която ти е необходима за да си финансово свободен е доста малка и зависи по-скоро от навика. Ако искаш екзотични почивки, скъпи ресторанти и дрехи и джаджи по последна мода, никога няма да си финансово свободен, защото винаги ще имаш “нужда” от повече. Ако си доволен на разходки в природата, срещи с приятели и домашна храна е много по-лесно да го постигнеш.