Богатият татко срещу Съседът милионер

Аз чета много книги за управление на личните финанси и инвестирането, но две от тях са ми любими – „Съседът милионер“ и „Богат татко, беден татко“. Техните автори имат противоположни концепции за финансовия успех. Съседът милионер препоръчва оптимизиране на разходите и фокус върху нетното богатство, а Богатият татко се е насочил към генерирането на по-голям паричен поток и увеличаване на активите. В тази статия ще ти разкажа за двата подхода, как да ги приложиш и кой е за предпочитане в български условия.

Как съседът е станал милионер?

За разлика от много други книги в тази категория, героите в „Съседът милионер“ не са забогатели за една нощ, като са приложили тайната на поредния мотивационен гуру. Тя е сериозно изследване и се базира на факти за над 1,000 американски милионери. На всеки от тях е изпратена анкета с над 250 въпроса за тяхното финансово положение, навици, семейни бюджети, спестявания и други, като след това е имало лично събеседване с тях. Целта на двамата автори на книгата е била да разкрият как точно се забогатява в САЩ.

Получените резултати ги изненадали. За разлика от филмите, богаташите не карали скъпи коли, не притежавали луксозни вещи и не живеели в огромни имения с армия от прислужници. Две трети от тях имали малък или среден бизнес в традиционни отрасли като строителство, производство на обувки, фермерство и други. Останалата 1/3 били със свободни професии (лекари, адвокати, счетоводители и други).

Проучването на Станли и Данкоу оборило още един мит – над 80% от милионерите са изградили сами богатството си и не са получили наследство или други помощи. Друг интересен факт е, че те спестяват голяма част от приходите си и ги реинвестират в бизнеса или във финансови инструменти, които сами избират.

Ако мога да обобщя всичко дотук, книгата „Съседът милионер“ ни показва, че богатите хора са станали такива, защото са оптимизирали разходите си, не са надхвърляли стандарта си на живот и са се фокусирали върху изграждането на богатство, а не върху демонстрирането на излишен лукс.

Да си призная, и аз бях изненадан от всички факти в книгата (а тя е пълна с таблици и за най-малките детайли от живота на милионерите, като колко им струва костюма, например). Очаквах тези богати американци да са като излезли от филм за Джеймс Бонд – да имат огромни имения, да карат последен модел спортна кола (а не скучна американска), да са всяка вечер по клубове и ресторанти, да „инвестират“ в нови дрехи и обувки всеки месец, а те се оказаха съвсем различни. Всъщност, с малки изключения, не само милионерите, а и най-богатите хора в света имат подобен начин на живот.

Концепцията „да се фокусираме върху разходите“ я разбирам. Никога не съм бил привърженик на излишния лукс. За мен е важно нещо да ми върши работа, а не да предизвиква завист или възхищение в околните. Предпочитам хората да оценяват това, което съм аз, а не това, което притежавам. Това е причината в нашето семейство да си водим отчет за приходите и разходите и да поддържаме един добър стандарт за България. Тук не говорим да се лишаваме от нещо, а просто да живеем заради себе си, а не за другите.

Каквото и да си говорим обаче, тази оптимизация на разходите си има граница. Ако се прескочи, ще започнем да си купуваме най-евтините стоки, само за да спестим някой лев. А и дори да заделяме 100% от доходите ни, те също са лимитирани. За мен, това е добра концепция, но си има ограничения.

Другата насока в „Съседът милионер“ е пряко свързана с предишната. Идеята е да се фокусираме върху нетното богатство (разлика между активи и пасиви), а не върху големите приходи. Това също го разбирам. Някой беше казал, че може да си истински богат или само да се правиш на такъв, но животът е твърде кратък и за двете. Прилагаме и това – спестяваме над 50% от приходите ни и инвестираме в различни финансови активи. Личните активи като жилище, кола, мебели и други са практични и не се изхвърляме.

Разбира се, всеки сам взима решенията за себе си и не мога да съдя хората, които нямат един спестен лев, но си купуват кола за 50,000 лева (наши приятели), само защото е на лизинг и могат да си позволят вноските (всъщност, не им остават пари за спестяване и инвестиране, но това е друга тема). Те са решили да живеят тук и сега, без да мислят особено за бъдещето. Имам и други „фаворити“ – пестят с години (дори някои от тях и инвестират) и в един момент си купуват някоя скъпа глупост, като джип (който е от приятел и вместо за 30,000 лева, ни го продава за 20,000, което е друг реален случай).

Ако мога да обобщя предимствата за постигане на финансов успех и благополучие на Съседът милионер, то те биха били:

Имаме повече контрол върху разходите, а не приходите. Каквото и да си говорим, доходите ни не зависят в голяма степен от нас, а от шефа ни, от пазара или от други фактори.

Може да излезем от омагьосаната въртележка. Страшно много хора живеят от заплата до заплата, дори без да го осъзнават. Когато платят всичките си вноски по кредити, лизинги и разходи за поддръжка на стандарта си, не им остава нищо. Дори те да получат повишение и да имат повече доходи, тези средства се използват за още повече вещи и разходи. По този начин излизането от въртележката е много трудно и тези хора трябва да работят буквално до края на живота си, за да поддържат стандарта, който са си създали.

Да постигнем по-големи цели от това да имаме хубава кола и да отидем на море в Гърция. За много хора това е достатъчно – да имат дом с 30-годишна ипотека на 15 минути от метростанция, хубава кола, скъп телефон и да могат да си позволят едно или две морета на година (за предпочитане в Гърция или Турция, че нашето е гадно). Ако искаме да постигнем нещо повече от това, ще трябва да се фокусираме върху спестяването, инвестирането и увеличаването на богатството. Тези цели могат да са финансова свобода, развитие на лични проекти или благотворителност, политическа кариера, мисия да помагат на хората или нещо друго. Всички те са свързани с време, което в повечето случаи може да се купи с пари.

Всички принципи, описани в книгата „Съседът милионер“ са приложими в български условия и аз ги спазвам. Приятно се изненадвам, че все повече хора, с които се срещам, също ги прилагат.

Богатият татко иска да печели повече    

Робърт Кийосаки (авторът на книгата „Богат татко, беден татко“) казва, че „ако искаш да си богат трябва да промениш мисленето си за парите и да се фокусираш върху изкарването им“. Има логика в това и много хора са на мнение, че трябва да увеличат чувствително приходите си, а не да пестят повече (което го свързват с икономии, мизерия и т.н.).

Дори преди да се запозная с Богатият татко, моята цел беше да увеличавам приходите си. Започнах първата си работа на 200 лева заплата, но това не ми беше достатъчно. Учех се много бързо и прилагах знанията и уменията си в работата. Това се отрази на възнаграждението ми и то се увеличаваше на всеки 6 месеца или най-много на година. Ако бях достигнал някакъв таван на заплатата и възможностите ми за развитие, сменях работодателя ми. И това продължи близо 12 години. През цялото това време имах и допълнителни източници на доходи от различни проекти и бизнеси. Сега имам същата цел – да се увеличават доходите ми, но това не е основен приоритет и времето ми е много по-ценно.

Да увеличаваш доходите си означава, че се справяш все по-добре и даваш все повече стойност на хората, независимо дали работиш на заплата или имаш бизнес. Разбира се, има и хора, които с години работят при един и същ работодател, без да получат увеличение на възнаграждението си. За мен, това е признак за примирение и липса на основни умения, не само за преговори, а и за развитие. Знам, че някой веднага ще каже, че просто няма друг избор в неговия по-малък град, но пък ние не сме дървета и може да се преместим на по-добро място. Стига да искаме.

Това е и моята препоръка – ако някой има ниски доходи и не може да спестява и да инвестира, да направи всичко възможно, за да ги увеличи. Много е трудно да заделяш с 600 лева заплата, ако си самотна майка с дете или без образование в малък град или село. За щастие, светът е голям и възможности дебнат отвсякъде. Вече има възможност да работим онлайн, независимо къде се намираме. Също така, става все по-лесно да се преместим в по-голям град или да отидем в чужбина. Няма да е лесно, но може и да си струва, ако в твоя град няма никакви възможности за по-високи доходи или растеж.

Фокусът върху приходите е добър и за икономиката като цяло. Ако аз получавам по-високи доходи, това означава, че моят работодател също изкарва повече пари. Ние ще потребяваме повече и колелото ще се завърти. Не съм привърженик на консуматорския начин на мислене, но трябва да призная, че повечето и по-големите покупки на хората във времето са спомогнали за развитието на човечеството повече от всеки друг факт.

Въпреки всичките положителни неща за обществото и за нас, по-високите доходи ще ни донесат дългосрочен успех и натрупване на богатство само в един случай – ако излезем от омагьосаната въртележка. Знам, че много хора си казват „Аз само да изкарвам повече, ще има пари за всичко – и за мен, и за спестяване, и за инвестиране“, но практиката показва нещо друго.

Ще ти дам личен пример. Когато получавах 200 лева, харчех 200 лева. Когато заплатата ми стана 1,000 лева, и разходите ми скочиха на толкова. При следващото увеличение на 1,500 лева, разходите някак си магично се увеличиха с 500 лева на месец и накрая пак не ми оставаше нищо за спестяване и инвестиране. Заделях само малка част от годишните бонуси за тази цел.

Ако мога да обобщя, ще може да постигнем дългосрочните си цели с по-високи приходи, САМО ако променим навиците си и не увеличаваме драстично стандарта си на живот. Това е истината. В момента, в нашето семейство си имаме фиксирани и плаващи разходи, които са относително постоянни всеки месец и те не се увеличават, ако се увеличават доходите ни. Това ни позволява да живеем добре и да спестяваме голяма част от доходите ни. Не е лесно за постигане. На мен ми трябваха десетина година, за да проумея тази зависимост и да изляза от омагьосаната въртележка.

Има още нещо, което препоръчва Богатият татко – да се насочим към пасивните доходи, които се генерират без наше участие. В България тази концепция се възприе твърде буквално и има страшно много хора, които искат да забогатеят, без да правят нищо (освен да изтъркат няколко лотарийни билетчета или да си намерят богат мъж/жена).

Аз също работя за увеличаване на пасивните ми приходи. Над 70% от портфолиото ми не изисква особено внимание и грижи, но ми носи добри приходи. Това е чудесно, но в продължение на много години се бях буквално вманиачил да търся пасивни доходи. И го постигнах, но преживях своя „катарзис“ и установих, че активността ми и моето ноу-хау могат да ми донесат в пъти по-високи доходи, както и много по-голямо удовлетворение и щастие. Описал съм го в тази статия.

За финал

Двете книги, за които стана въпрос в тази статия, са наистина много ценни и ти препоръчвам да ги прочетеш поне веднъж в живота си. Те промениха много от възгледите ми за парите, тяхното управление и инвестициите, които след това надградих. Както обикновено, истината е някъде по средата и крайностите няма да ни донесат нищо добро. Независимо кой подход ще изберем (или комбинация от двата), добре е пътят към успеха и финансовата свобода да е „нашият“, а не този, които ни казват другите хора. Надявам се, тази песен да те вдъхнови, както го прави за мен всеки път, когато я слушам. Успех!

Стани част от над 15,000 имейл абонати и получи подарък 2 електронни книги

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 15 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансовата си грамотност.

2 коментара

  1. Привет! Интересна статия и сравнението е доста добро!

    Първо искам да кажа, че харесвам изцяло идеята на сайта за това да образова българите на финснсова грамотност и бюджетиране. Аз лично промених не един финансов навик след прочитане на материли от сайта и най-вече книгата „Умни пари“. За жалост не мога да прочета всяка статия (очевидно времето е фактор), но следя редовно имейл бюлетина.

    Надявам се не съм досаден, но бих искал да посоча няколко правописни грешки, които открих в статията.Сигурен съм, че не са от незнание, ами от погрешно натиснат клавиш на клавиатурата или функция за „autocorrect“. Мисля, че ако ги споделя ще подобрят потребителското изживяване – надявам се нямате нищо против.

    … „в нови дрехи и обувки всеки месец, а те са оказаха съвсем различни“ … са -> се

    „Това е чудесно, но в продължение на много години се бях буквално вманиачил да търся пасивни проходи.“ Педполагам се има предивд „доходи“ – последната дума.

    Това е. Споделям ги с най-добра умисъл.

    Поздрави и хубав ден желая!

  2. Стойне Василев

    Здравей, Ивайло,

    Оправям ги веднага. Благодаря ти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.