В индивидуалните ми програми работя предимно с хора, които получават по-високи доходи от средните. Сред тях са програмисти, графични дизайнери, системни администратори, хирурзи, юристи, мениджъри и други. Те са добри в много области, но често управлението на личните им финанси не е сред тях. В тази статия ще ви споделя 3-те най-големи финансови капана, в които попадат хората с по-високи заплати у нас и как може да излязат от тях.

1. Лошо управление на дълговете

Преди да започна работа с някого, искам да ми изпрати отчета за приходите и разходите си, както и баланса си с активите и пасивите си. Много често вноските по кредити, лизинги, овърдрафти, кредитни карти и други задължения заемат значителна част от разходите на домакинството (като в най-фрапиращите случаи те са над 50% от доходите). За това си има разумно обяснение – служителите в големите западни компании с по-високи заплати са едни от най-ухажваните от банките и другите финансови институции. Когато получаваш непрекъснато съобщения с възможности за все по-големи кредити, малко хора могат да им устоят.

Започва се с кредитни карти с високи лимити. Вземаме си ги с оправданието, че често пътуваме в чужбина и ще ни трябват, за да резервираме хотел, кола под наем или нещо друго. Изобщо не се усещаме, че започваме да харчим повече пари на месец от заплатата ни, а захранваме картата само с минималната вноска или малко над нея.

Продължаваме с колата на лизинг. При заплата от 3,000 лева вноска от 700-800 лева не изглежда много. Разбира се, това е само основното плащане. Освен него, има и данъци, КАСКО, поддръжка, гориво, гуми и още много неща. Така сметката лесно набъбва на над 1200 лева на месец само за колата. Ами жилището? Голям тристаен апартамент, ново строителство, близо до метростанция, ремонт, качествени мебели и техника, може би и гараж. Вноската по ипотечния кредит вече наближава 1,000 лева.

Не е нужно да продължавам. Почти всеки е попадал в подобна ситуация, когато желанията изпреварват доходите и трябва да вземем назаем от бъдещето ни. То ще е още по-добро и светло (или поне така очакваме). За разлика от нас, нашите кредити работят по 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината. Лев по лев, те изкарват една нелоша сума всеки месец, която отива за техния работодател – банката. За да ги изплащаме, ние трябва да работим още повече и по-усърдно.

Това е първият капан, в който попадат повечето хора с високи доходи – живот на кредит. Заемите не са лошо нещо и могат да са много полезни в даден момент, но от тяхното управление зависи дали ще живеем по-добре или ще ставаме по-бедни. За да излезем от този капан, на първо място, трябва да осъзнаем ситуацията, в която се намираме. Една проста таблица с всичките ни кредити, лихвите и плащанията по тях, ще ни даде по-ясна представа. Знам, че много хора не искат да погледнат истината в очите, но по-добре да го направят сега, а не когато е твърде късно, за да променят нещо.

2. Късен старт и неадекватен процент на спестяване

Всички сме чували, че трябва да спестяваме поне 10% от доходите си за бъдещето, които да инвестираме. Правилото е просто, но не трябва да го следваме на 100%. Причината е времето. Ако започнем да работим на 18 години, да спестяваме 1/10 от доходите ни и да инвестираме дългосрочно, на 50 години ще имаме една добра сума. Не така стоят нещата за хората с по-високи заплати. Те са учили първо за бакалавър, а след това и за магистър. Някои от тях са специализирали няколко години, а не малка част от тях са теглили кредити за своето образование. Също така, тегленето на кредити и по-високия стандарт на живот не са им позволили да спестяват.

Така стигаме до средата на 30-те ни години, когато решаваме, че е добре да спестим някакви пари за бъдещето ни. Обикновено, този момент е свързан с раждането на първото ни дете. Тогава преставаме да се грижим само за себе си и се отключва майчински или бащински инстинкт, който ни кара да помислим и за бъдещето на детето ни. Тъй като все повече двойки отлагат този момент (градят кариери, постигат финансова стабилност, имат репродуктивни проблеми или други), редовното заделяне на средства всеки месец започва някъде след 35-тата година (по мои наблюдения). Това намалява значително времето за постигане на нашите финансови цели.

В тази ситуация е много по-адекватно да започнем да спестяваме не 10%, а поне 15% или 20% от нашите доходи. Много хора си мислят, че няма смисъл от това и е по-добре след време да започнат да заделят и инвестират по-големи суми, когато получават по-високи заплати и имат по-ниски разходи. В това има смисъл, но те забравят един много важен факт – в този случай няма да работи за тях силата на времето (сложната лихва). При нея, в първите години по-големите суми са важни, но след известен период от време, сложната лихва ще ни носи по-голяма доходност от месечните вложения.

Има и друг капан при късното започване на спестяването и малкия период за инвестиране и той е, че загубите в този случай тежат много повече. Ако има финансова криза и загубим 30%, 40% или 50% от парите си, ще ни трябва повече време, за да ги възстановим.

3. Липса на финансов план и стратегия за инвестиране

Тъй като управлението на личните ни финанси не е част от образователната ни система, а и родителите ни често не са най-подходящите хора да дават съвети за парите ни, голяма част от нас не знаят как високите месечни доходи да се трансформират в устойчиво благосъстояние и да накараме парите да работят за нас, като ни осигурят добър стандарт след време, когато няма да можем или да искаме да работим.

Един от уроците на моите родители беше да се изуча, да си намеря хубава работа с добра заплата и да остана там до пенсионирането ми, като след това държавата ще ми осигури висока пенсия, с която да си живея добре до края на живота ми. Добър план, но той сработи само за моите дядовци (миньор и работник в „пътното“), които се пенсионираха сравнително рано и получаваха нелоши пенсии.

Моите родители нямаха този късмет. Те също очакваха да получават високи пенсии, но една вратичка в законодателството и незаконна практика от страна на работодателя (да се осигуряваш на по-малко, а разликата да си я получаваш в брой) доведоха до едни мизерни доходи, с които трябва да се оправят до края на живота си. Разбира се, нямат и спестявания, защото държавата щеше да се погрижи нищо да не им липсва и няма нужда ти да заделяш пари от твоите доходи.

Голяма част от хората с високи заплати са получили същия съвет като мен. Не съм пророк, но ако го спазват, ще стигнат там, където са нашите родители, баби и дядовци – ниски пенсии, без спестявания, с един изплатен апартамент (който е голям за двама души, но няма да го продаваме), високи разходи за лекарства …и спомените си. Няма да имат възможност да и пътуват по света, както немските пенсионери, а ще ходят до вилата всеки уикенд, за да си сложат зимнина.

За щастие, има много хора, които са осъзнали, че без да управляват добре личните си финанси, ги чака едно несигурно бъдеще с много неизвестни, в което разчитат на държавата или на децата си. Те правят първите си стъпки в инвестирането, но колкото повече четат и се информират, кашата в главата им става по-голяма. Задават си въпроси като „Колко да спестявам?“, „Къде да инвестирам?“, „Да си направя ли застраховка Живот?“, „Какъв ипотечен кредит да изтегля?“ и други. Липсата на адекватни отговори увеличава страховете им и ги кара да изчакват, за да се подготвят повече, а времето минава и нищо не се променя.

Първото нещо, което трябва да направят тези хора е да изготвят техен личен финансов план, в който да опишат финансовото си състояние, да поставят целите си и да определят как ще ги постигнат. Така ще видят цялата картинка и ще имат една пътна карта към финансовата свобода и по-доброто бъдеще. Този холистичен (цялостен) подход ни помага да наредим пъзела на финансови ни свят, защото отделните посредници и служители на финансови компании ни дават само по едно парче (застраховка, кредит, инвестиция във фонд и други).

На мен, финансовият план ми помага да не губя време всеки път, за да се чудя къде да инвестирам някой бонус или друга извънредна сума. Рамките, които съм си създал в него ми помагат да ограничавам загубите си и богатството ми да расте устойчиво. Това ми позволява да се фокусирам върху други неща.

Липсата на адекватна инвестиционна стратегия води до това, че много хора с високи доходи влагат парите си или в депозити (поради липса на знания и време, за да ги придобият), или в прекалено рискови активи като криптовалути, съмнителни интернет схеми и други, като причините са същите – липса на знания, лоша оценка на риска и свободно време, в което да проучат инвестициите.

Аз съм привърженик на концепцията всеки да прави това, за което е учил и в което има знания и опит, а останалите да му плащат, за да им даде адекватен съвет или да им свърши работата. За съжаление, това не работи, не само у нас, а и в доста развити страни. Не работи и в света на финансите и управлението на парите.

Причината е проста – когато си казваме, че ще се доверим на друг човек, на когото ще платим (а ние ще се фокусираме върху това, в което сме добри), всъщност се опитваме да прехвърлим нашата отговорност. Това води до разочарования, обвинения, оправдания и други подобни неща.

Идеята е проста и ще направя едно сравнение. Много мениджъри си мислят, че с поставянето на задачи на техните подчинени (делегиране), те прехвърлят и отговорността за тяхното изпълнение. Това е тотално грешно. Мениджърите могат да делегират изпълнението на задачи, но отговорността за изпълнението им е тяхна. Ако служител не се справи, виновен е неговия началник и той трябва да „го отнесе“. След това, може да накаже служителя си, но отговорността си е негова и този принцип на трябва да се нарушава. За съжаление в България винаги изгърмява някой „бушон“ на ниска позиция.

При управлението на парите ни е същата ситуация. Може да се доверим на някого да изпълни определена задача – да ни помогне да инвестираме, да получим кредит или да се застраховаме, но отговорността си остава наша. Това е така и по още една причина. Ние и представителите на финансовите компании имаме противоположни интереси. Те искат да спечелят от комисионна или бонус от продажбата на продуктите си, както и техните работодатели, като нашите интереси са чак след това. А ние искаме точно обратното – печалбата да е за нас. Много рядко има ситуация, в която и двете страни печелят.

Липсата на време и желанието ни да прехвърлим отговорността за взетите решения, води до още един капан – влагаме парите си в доста скъпи инвестиции като застраховка „Живот“ с инвестиционен фонд, взаимни фондове с високи такси и други. Причината е, че представителите на тези компании са най-активни в предлагането на тези продукти и правят „безплатни“ презентации в много IT фирми.

За мен, липсата на адекватен финансов план и инвестиционна стратегия, изготвени от нас или от независим специалист, е най-големия капан пред хората с по-високи доходи в България.

За финал

Всеки си мечтае да има хубава работа с висока заплата, но не осъзнава какви финансови капани крие това. Хората с големи доходи са постоянен обект на всевъзможни изкушения и липсата на цялостен финансов план, инвестиционна стратегия, адекватно управление на спестяванията и дълговете, няма да доведе до нищо добро. Една много добра възможност да осигурим бъдещето си и това на нашите деца, ще бъде пропиляна. Колкото по-рано го осъзнаем, толкова шансовете ни за успех са по-големи.