Блогърски двубой: Кой може да стане милионер?
Какво не ни казва Робърт Кийосаки за личните финанси?
04.03.2014
Как да пестим без да се отказваме от вредните си навици
12.03.2014Блогърски двубой: Кой може да стане милионер?
Моята статията Не аз искам много, а вие искате малко предизвика моята онлайн колежка Рая Христова да напише материал със заглавие Как да стана богат – Може ли всеки да стане богат?. Тъй като сме на противоположни мнения за това как се става богат в България (а и по света), искам вие – читателите да разрешите този двубой на блогърите с аргументи, истории и коментари под статията.
За да не се превърне това в махленски спор или във философски разсъждения, нека определим рамките на двубоя. Нека приемем, че богат в България е този човек, който притежава нетно богатство (активи минус задължения) от над 1 милион лева. Както може да се досетите, това изобщо не са много хора. Нямам точна статистика, но не са повече от 2-3%.
Нещо друго много важно, което трябва да уточним преди двубоя да започне е, че тук говорим за възможност, а не за гаранция. На този свят нищо не е сигурно. Каквото и да правите, колко и усилия да полагате, каквито и условия да са налице, няма гаранция, че ще станете богат, но имате шанс да го направите. Мисля, че нещата са ясни.
Първи рунд: Встъпителни слова
Рая Христова: Дали ще станете богати зависи от… ами не зависи от вас. В голяма степен зависи от обстоятелствата – в какво семейство сте родени, в какви години, в какъв град (големият град дава повече възможности), в какво мислене сте възпитани, в каква среда сте попаднали. Моето лично убеждение е, че един живот не стига да постигнете богатството, ако трябва да почвате от нулата и да правите всичко сами.
Какво имам предвид? 90% от бъдещето ви се определя от миналото ви. Или както казахме горе – какъв зар ви е хвърлен при раждането. Какви карти са ви раздадени. Например, Иван е роден в София в къща в широкия център, мама лекар и тати адвокат… а Драган е роден в Айтос, в панелка в крайния квартал, мама баничарка и тати шофьор. Родителите на Иван са висшисти, столичани, с добре платени престижни професии. Те не само имат много връзки, но и тези връзки са все с влиятелни хора като тях: лекари, адвокати, архитекти, счетоводители, професори. Образовани, интелигентни, добре платени.
Ами Драган? Дори да не е по-глупав от Иван… само че е роден с по-слаби карти. Той живее в малко градче, в панелка в крайния квартал. Родителите му, макар и природно интелигентни хора, изкарват малко пари. Връзки почти нямат – такива са им работите – а малкото връзки, които имат с роднини и приятели, са “слаби”. Тяхната среда е друга. Приятелките на майка му са една фризьорка, две продавачки в магазин и две шивачки. Приятелите на баща му са главно други шофьори, няколко хамалина, и един учител. На, късмет.
Ще кажете – да, ама родителите на Иван от примера не са милионери. Така е, не са. Но и не са случайни хора. Не са шофьор и баничарка, каквито са родителите на Драган. И само по себе си това е достатъчно да повлияе на 90% от живота му нататък.
Стойне Василев: Рая, това, което казваш за миналото са просто оправдания. Същото е да кажеш, че някой не може да отслабне, защото му е заложено в гените да е дебел. Според всички световни изследвания, обаче, наследствените причини в този случай са при по-малко от 2% от хората. От това, което виждам, много хора с мама баничарка и тати шофьор сега са милионери. В периода на първоначалното натрупване на капитала в България след 1989 година, най-подготвени се оказаха точно шофьорите, спортистите, и баничарите. Повечето професори, лекари и архитекти изпуснаха този момент и много малко от тях са истински богати днес.
Също така, много хора с мама лекар и тати адвокат се провалят в живота, защото разчитат само на тяхната помощ. Мога да ти дам много примери за това. Да, по-лесно е с родители – стари комунисти на високи позиции или от ДС, но има прекалено много изключения, за да е правило това.
Да кажеш, че 90% от бъдещето на хората се определя от тяхното минало е просто пораженческо мислене. Аз вярвам, че всеки сам гради бъдещето си. В статията си пишеш, че е нормално хората да нямат високи цели, ако родителите им са с по-малко пари и да не се притесняват, защото има много хора в тяхното положение. Така със сигурност ставаш симпатична на много от читателите си, но това ли е целта? „Спокойно хора, ако нещата при вас не се получават, виновни са родителите ви“ – добре звучи.
И без това, хората не искат да излизат от зоната си на комфорт. Просто казват „Това е така, аз съм такъв, родителите ми са такива“. Човек може ли да се промени. Разбира се. Но трябва да прави нещо различно от досегашното. Ако на някой целта му е да има собствено жилище и около това му се въртят мечтите, той е ограничен. Той не вижда по-далече от разбиранията на родителите му и на бабите и дядовците му. Това ли е българската мечта – собствено жилище на кредит, нова 10-годишна кола и работа за 400 лева, на която да скатава…
Втори рунд: Цели, активи и пасиви
Рая Христова: Кийосаки казва: разликата между богатите и бедните е в това, че богатите купуват активи, а бедните – пасиви. Активите са неща, които ви носят пари (т.е. някаква форма на инвестиции – акции, земи, имот под наем, бизнес), а пасивите са неща, които продължават да смучат пари от джоба ви (например колата, защото постоянно има разходи по нея, а не само в момента на покупката; например къщата, защото също постоянно има разходи по ремонт и поддръжка, и пр.).
И, едва ли не, какви балъци са бедните (като Драган), че си купуват пасиви, а не активи. Е да, ама уловката е там, че всъщност не може без тези пасиви. Драган не иска цял живот да живее в двустайна панелка в Айтос – иска къща. Но знаете ли колко време и труд ще му струва да изплати една къща в Бургас? Да не говорим за къща в широкия център на София, каквато на Иван му е дадена наготово, по рождение. Драган иска също да си купи кола, защото не иска цял живот да кара москвича на баща си. Да не говорим ако иска BMW, каквото на Иван му е дадено на готово, по рождение.
Та когато дойде време за инвестиции – нещата не са еднакви при Иван и при Драган. Иван има осигурен един комфортен минимум, наготово, и когато той изкара първите си пари, може да се чеше по главата и отегчено да се чуди какво да прави с тях. Докато при Драган не е така. Първите 2-3 години от трудовия си живот той ще работи само за да си купи кола на старо…
Стойне Василев: Според Кийосаки (и съм напълно съгласен с него), основната разлика между бедните и богатите, не е в купуването на активи и пасиви, а в мисленето. Тук си права, че Драган има по-ограничено мислене заради средата, в която е израснал и живее. Не искам да правя някакви обобщаващи изводи (защото може и да греша), но от това, което пишеш, има огромна разлика между Рая-мечтателката, която вдъхновено разказва за американската мечта, за бизнеса, за възможностите и Рая попаднала в ограниченията на по-малкия град, с кофти работни места и извънреден труд, който не се заплаща.
Средата, в която живееш е много важна, няма спор. Ако всеки ден се срещаш с успешни хора (предприемачи, милионери, пътешественици), ако си пътувал по света и си видял нещо различно от града, в който живееш, ако си работил с най-добрите професионалисти в различни сфери на бизнеса, няма да се оправдаваш, а ще искаш и ти да го постигнеш. Знанието и отворения поглед, обаче, раждат и печал, защото не може всичко да постигнеш на момента.
Обратно, ако работиш за 400 лева на работа, която мразиш и най-голямата ти мечта е да си купиш кола на старо и къща в Бургас, ти си обречен. Това дори не е цел, а мечта, т.е. ти нямаш план как да го постигнеш, но ако някой ден спечелиш от тотото или получиш наследство, ще си купиш такава кола и онази къща в Бургас. Честно казано, ако целта ми е да си купя къща в широкия център на София и сега мога да го направя с кредит, но защо да купувам пасив. Когато започнах новата работа, един приятел ми каза „С тази заплата може да си позволиш висока вноска по кредита и да си купиш голяма къща и нова кола“. На него до там му стига мисленето. Трупа вещи, т.е. пасиви. Той предпочита да си купи нещо материално, вместо да отиде на екскурзия до Париж или да изгради актив, например.
Рая, ти казваш, че Драган трябва да работи N на брой години само, за да си купи къща и кола. А, аз питам защо цял живот трябва да работи за 4 стени и скъпа кола? Не може ли да живее под наем и да си купи кола според възможностите му? В твоя пример, защо му е на някой да си купува къща в Бургас или в София? Има хора, които цял живот живеят под наем. На запад и особено в САЩ много малък процент от хората имат собствено жилище, а още по-малко живеят в центровете на градовете. Само най-богатите хора имат собствено жилище в центъра на града. И се предполага, че това не им е била първата цел в живота.
За повечето българи, обаче, живота се върти около жилището, а ако и родата е наблизо, това е неговото минало, настояще и бъдеще. Да, не е лесно да се преместиш в друг град с по-добри възможности, но не и невъзможно. Трябва да сме граждани на света, а не роби на работата и на жилището.
Трети рунд: Роди ме мамо с късмет…
Рая Христова: Знаете ли, че голяма част от днешните милионери са милионери по наследство? Да, точно така! Най-лесният начин да станете богати е ако сте родени богати 🙂
Ще кажете – да, ама родителите на Иван от примера не са милионери. Така е, не са. Но и не са случайни хора. Не са шофьор и баничарка, каквито са родителите на Драган. И само по себе си това е достатъчно да повлияе на 90% от живота му нататък.
Стойне Василев: Въпреки, че за България няма точна статистика, у нас няма наследствени милионери. Кой е бил милионер по време на комунизма? Една шайка хора, които евентуално са завещали техните богатства на децата си. По време на прехода също не съм чул за починали милионери, които са направили децата си членове на Клуб „1 милион“. Е, добре. Може би има няколко престъпни боса, но това е друга тема.
По тази причина ще ползвам едно изследване на Джейми Тарди от Dailyworth, който прави проучване сред повече от 100 милионери от всевъзможни сфери на живота, които натрупват първия си милион по най-различни начини – от собствен бизнес до инвестиции в акции или имоти. Според господин Тарди, често срещан мит е, че милионерите се раждат в богати семейства или пък наследяват парите си. Това обаче не се случва толкова често. В свое проучване Fidelity Investments открива, че 86% от милионерите са натрупали състоянието си сами. Всеки от 100-те милионери, които Тарди интервюира за книгата си, е натрупал състоянието си сам, като само 26% от тях споделят, че са имали връзки с важни хора преди това.
Четвърти рунд: Заключителни слова
Рая Христова: Разбира се, има и случаи на хора, които са постигнали много големи успехи сами. (Като да кажем Стивън Кинг, макар че той е по-особен пример, понеже там става дума за талант в сферата на изкуствата). В общия случай обаче финансово успелите хора като цяло тръгват от семейства “над средното” ниво. По принцип теоретично всеки може да изкачи Еверест, но едно е да си роден в основата на планината в обикновено селско семейство, друго е да си роден в базов лагер на 2500 м под върха в семейство на алпинисти…
Идеята тук, разбира се, не е да ви зареди с оправдания да не правите нищо, защото, видите ли, нищо не зависи от вас. Все пак някаква част от нещата си зависи от вас. Например от вас зависи какъв успех ще имате в училище. От вас зависи колко ще изкарате на приемния изпит в университета и съответно каква специалност ще влезете. От вас зависи дали ще се научите да преговаряте за добри условия на работа. И най-вече, от вас зависи да се образовате по въпросите на парите и личните финанси.
Стойне Василев: На света няма два еднакви човека с абсолютно еднакъв опит, образование и израснали в една и съща среда. Това означава, че всеки стартира от различно място. Едни са по-близо до целта от други, няма как. Животът е несправедлив. Винаги ще има по-богати, по-красиви и по-успели от вас. Точка. Въпросът е какво ще правите след като стартирате? Ще се откажете, защото Иван вече е започнал да тича и има по-хубави маратонки от вашите? Няма ли да се опитате да го догоните?
Да, шансът да спечелите състезание драстично намалява, ако паднете на старта и останалите ви изпреварят с една обиколка, но трябва ли да се откажете? Може ли да спечелите 2-рото или 3-тото място? Да, защо не? Шансът е малък, но все пак имате шанс. Дори да не спечелите, вие ще сте стигнали по-далече и по-близо до целта, отколкото, ако се бяхте отказали. Ако се откажете, вие ще сте на същото място, около вас ще тичат разни хора, а вие ще псувате държавата, политиците, работодателите и системата, и ще обвинявате родителите си, че не са ви родили със златна лъжица в уста. Ако за вас нещата са ясни и състезанието е завършило, защо не се размърдате малко задниците и не осигурите поне сребърна лъжица, ако не златна, за вашите деца?
Ние ви предлагаме да се възползвате от нашите знания и опит за управлението на парите и да направите първата крачка към това мечтано бъдеще като се включите в третото издание на първата в България Академия по лични финанси и инвестиране, която ще стартира в началото на октомври 2015 година.
Запишете се във формата по-долу и първи ще научите за старта на Академията и събитията около нея (има само две лесни стъпки – оставете си данните и потвърдете абонамента, когато получите имейл – това е).
87 Comments
В подкрепа на г-н Василев ще кажа само, че майка ми е готвачка, баща ми – шофьор, а аз имам развиващ се собствен бизнес, стартиран преди да завърша висше образование. Според мен, всичко зависи от съзнанието на човек, неговият начин на мислене и поставени цели. През живота ми до сега съм инвестирала много средства в книги и курсове, а резултатите не закъсняха. Затова смятам, че човек сам определя съдбата си, независимо от средата около него, стига да има цели, смелост и постоянство да ги реализира.
Ще ми се да имаше среден бутон, където да пише, че и двамата автори са прави, т.е едното и другото са напълно възможни, т.е реални твърдения, при това – в една и съща държава и в една и съща епоха…
В подкрепа на С. Василев е и моят глас.
Според Р. Христова едно 70% (може и да не съм права за процента, но смятам че е голям) от хората в цял свят направо да си легнат и да чакат да умрат, защото не е “заложено” че ще станат богати.
Аз въсщност се чудя, този “двубой” въобще реален ли е?! Доводите на Р. Христова са просто смешни! Живеем във век на комуникацийте и технологиите, всяка информация е достъпна по един или друг начин, ами разворете малко, прочетете. Факт е, че на определен кръг от хора може и да е “по-лесно” и съответно по възможен живота в охолство, няма равен старт – това е пределно ясно на всеки; но също така и всеки (физически и умственно здрав) индивид има шанса да постигне нещо в този живот.
asktisho, това не се сетих 🙂 Би ли споделил твоето мнение по въпроса, за да излезем от формата един на един?
Абе, както казъл попа в един виц ” и двамата сте прави чада мои”:)
Според мен, бат Тони е малко по-прав, но със сигурност нещата не са черно-бели.
В тази връзка, по-удачно е да се използва друга скала за измерване на мненията.
Примерно:
от 100%батТони към 100%Рая
Аз, тогава, щях да съм 70/30
Да не е като в онзи виц, че бай Пешо не е спечелил кола от лотарията, а велосипед и не го е спечели, а са му го откраднали 🙂 Истината е някъде по средата, може би. Тези две позиции може би отразяват не толкова възможности да стане нещо или не, а мирогледа на всеки от нас. Аз не съм от най-големите почитатели на позитивното мислене, което казва, че трябва да си положително настроен, независимо от гадостите, които ти се случват и не живея в някакъв измислен свят, а в България. Тук ставаш политик, за да крадеш. Тук 90% от хората ти казват “Това няма да стане”. България е най-бедната страна в ЕС. И въпреки това, кой е виновен за нашите проблеми и неуспехи?
По-лесно е да кажем – нашите родители, държавата ни, миналото ни, политиците, таксиджийте, футболистите, чалгата… А ние къде сме в тази схема? А, да! Жертвите на всичко, което изброих. Аз съм роден в Айтос (вместо в София или Лондон), мама и тати са работници (вместо милионери), живея в двустаен апартамент (вместо в къща с басейн в Лос Анджелис), работя в Кол-център за 400 лева (вместо като CEO на Google с един милион долара заплата)… Ех, аз съм си такъв и нищо не мога да променя. Защо да се напъвам като съм обречен?
На човек, който най-голямата му мечта е собствен апартамент в София, аз нищо не мога да му кажа. Той вече се е отказал. Българите са на първо място в Европа по процент на собствени жилища (97% мисля, че беше) и сме най-бедни. Според мен има връзка между тези два факта. Много хора взимат огромен ипотечен кредит на около 30 години и го изплащат докато навършат 60, т.е. през почти целия им активен трудов период. Накрая са дали 3 или 4 пъти цената на имота като лихви и такси на банката, както и неспирни ремонти и имат… един апартамент, който вече не може да поддържат с малките си пенсии. Но целта е много по-голяма от някакви дадени пари – ДА ОСТАВЯТ ИМОТ НА ДЕЦАТА СИ. Това наистина е благородно, защото на Пешко и без това не му стигат парите, сега и за апартамент да дава… И така Пешко си живее почти до 35 при мама и тати, в което няма нищо лошо. Родителите, бабите и дядовците помагат докато могат. Ние не сме като разглезените американци, които ги гонят от вкъщи на 18 години. Ние имаме традиции и кисело зеле в бидона за цялата зима…
Ако работиш на заплата в малкия град и сам си решил да си заобиколен от хора, на които единствената им цел в живота е да имат апартамент и хубава кола, няма как да станеш богат.
Не ти е виновна нито майка ти, нито баба ти, нито никой. Да се оправдаваш с родители и произход е допустимо преди да навършиш 18 години, останалото са оправдания и опити да обясниш нежеланието да излезеш от зоната на комфорт.
Лично познавам не един и двама, които направиха първия си милион след 10-15 години труд, постоянство, кредити и без помощ и наследства. Защо успяха ли? Защото нямаха това, което разглезените им приятелчета имаха. Но те не избраха да работят на заплата, защото е сигурно, нито останаха в малкия град, защото могат да живеят в апартамента на мама и тате безплатно. Също така мечтата им не беше да станат роби на банката, защото ако нямаш собствено жилище, си пълен неудачник по провинциалните ни критерии….
Тони, колкото повече хора мислят като Рая, толкова по-добре,
for few to be rich many have to be poor:)))
Тази реплика е touchdown-а на спора “ако работиш за 400 лева на работа, която мразиш и най-голямата ти мечта е да си купиш кола на старо и къща в Бургас, ти си обречен.”
dude, Прав си – най-трудно се променя мисленето.
Нещата не са коректни според мен. Г-н Василев взима мнението на Рая и го оборва и оспорва, без след това Рая да може да обори или оспори аргументирано и мнението на Стойне… Така пубилукав, спорът не е коректен. А иначе, и двете страни са прави, като и за двете страни могат да се дадат безброй примери. Мечтателите ще кажаш – който има стимул, желание и амбиция ще успее. Реалистите или песимистите ще кажат обратното. Но за милионерите бих се съгласил с Рая – може и да няма официална статистика, но истината е, че има супер много хора, които наготово са се възползвали от успешния бизнес или професия на родителите си, за да успее. Може някой да е стартирал собствен бизнес, ама татко му, имайки и той собствен бизнес да му е помогнал с началните инвестиции, или с ноу-хау, или контакти и т.н. и т.н. Или детето след като завърши университет, почва работа в семейната фирма на мениджърска позиция – примери бол. Даже повече такива примери мога да дам, отколкото за Груйо от Тутракан, стартирал успешен бизнес някъде си, различен от авто сервиз или баничарница…. Но аз няма да гласувам, докато статията не се коригира и се даде възможност и Рая да коментира позицията на Стойне.
Деси, и аз не мога да го кажа по-добре от теб.
dunedanetz, Всъщност, статията на Рая е вече публикувана. Всеки може да коментира и да се аргументира. Аз уважавам много Рая, най-малкото, защото нейния блог беше първия в България за лични финанси и може да се каже, че тя беше една от причините да започна да пиша и аз. Ако тя иска, може да коментира или да се включи в материала по всяко време.
Не подкрепям следното изказване на г-жа Христова “Дали ще станете богати зависи от… ами не зависи от вас”. Ами не… точно от нас самите зависи дали ще станем богати. Дали момчето в историята от малкия или момчето от богатото семейство, всеки сам взима решение за целите в своя живот. Да нямат равен шанс, но еднохинтересно прозрение и двамата в историята не знаят какво е да си богат, все още нямат това мислене. Никой не се ражда с “възможностното мислене”. Може един да се е родил с възможности в живота си, но ако не знае как да борави с тях и да намира нови, то той ще загуби и това , което има като наследство. Така че всичко е въпрос на избор. Но истинския въпрос е дали всеки ще реши да излезе от комфортната си зона, ще загърби етикетите на бедност и най-вече дали ще е готов да плати цената, защото всичко си има цена. Така че подкрепям г-н Василев и нека завърша с една поговорка, която ми беше казана наскоро “Крушата не пада по-далеч от дървото” А питате ли се защо има толкова дървета с круши, как са израстнали по-далеч от първото дърво, може би са искали свобода 🙂
Рая едва ли не казва, животът е несправедлив. а аз смятам, че е абсолютно справедлив, справедливо е този, на който родителите са си дали повече зор, да тръгва от по-предна позиция. Но това не гарантира успех
Е, едва ли хората, които смятат, че нищо не зависи от самите тях ще четат сайт като този. Нали имаше някакви проучвания какво се случва с тото милионерите – спечелилите случайно пари, без да знаят как да ги инвестират, просто ги изхарчват и се оказват пак на изходна позиция.
Най-добрата комбинация, без съмнение, е да имаш добър старт и знания.
Следващият по “хубост” вариант е да имаш знания, макар и да нямаш готов капитал.
На трето място е вариантът да имаш готов капитал, но да не знаеш как да го управляваш и да го пропилееш.
И най-безнадеждната комбинация е да нямаш нито капитал, нито знания, за да се опиташ да направиш нещо за подобряване на финансовото си положение…
Чета, чета 🙂 и все повече си мисля, че този така наречен двубой не е съвсем реален, т.е. не е “двубой” нали?
По скоро има за цел трафик към блоговете (ако е така, е добре замислено) Two thumbs up 😉
ОК, Всичко зависи от Вас, но
какво е нивото на образование в малките градчета- колко курсове се организират.
какво е заплащането в малките градчета – колко допълнително образование могат да си позволят родителите. Абе хора дъщеря ми миналата година кандидатства в гимназия, знаете ли колко ми излезе успешното явяване на матурите – повече от 10 000лв/ десет хиляди лева/ да цифрата е точна, а сега ми кажете колко хора в Айтос могат да си го позволят. Дайте статистика колко процента от децата в големите градове “забогатяват” спрямо малките. Разбира се че има бели лястовици, но деца с еднакви умствени възможности в малкия и големия град и при родители интелектуалци и баничари нямат равни шансове, ако щете и заради първите седем години.
Тони, добър замисъл, но къде е другата страна да защити теорията си? Или просто ей така ще си лафим. Малко по – сериозно отношение трябва.
Елиян, аз написах, че равен старт е невъзможен, но оттук нататък всичко зависи от теб. Ние живеем във века на информацията. Виж какво се случва със Софтуерния университет – има десетки хиляди кандидати, които знаят, че няма да получат диплома от там. Всеки има достъп до Курсера и другите платформи за онлайн курсове. Това, което казваш за матурите е наистина страшно – 10,000 лева за нещо, което трябва да е безплатно в училище. Според мен, то се дължи на максимата на много учители “За толкова пари – толкова”. Дано да не съм прав.
Raimovich, ако повече трафик означава, че съм направил нещо полезно и интересно за повече хора – да, виновен съм. Сега стоя в задимена стая, надвесил се над врящо котле, потривам ръце и се смея ехидно на глас 🙂
Silvia, всеки е добре дошъл да коментира и да защитава една или друга позиция. Рая има малко момиченце и предполагам, че това е причината да не е толкова активна.
Забелязах, че много хора обичат в подобни спорове да остават “на сухо” с изказвания като “зависи”, “истината е по средата ” или ” и двамата са прави”. Истината не е по средата, или зависи от теб дали ще успееш или не. Друг е въпросът доколко трудно е това и колко време изисква.
В ерата на информацията, която в която можеш да изкарваш много добри пари само с лаптоп и wireless е несериозно да се оправдаваш с мама, тате, правителството и други.
Не съм милионер все още, но приходите ми са повече от добри. Нито майка ми, нито баща ми имат собствен бизнес. Не си и спомням някой да ми е завещавал каквото и да е.
Познавам няколко души (единият е на 17 години), които правят по над 15000лв месечно от блогове. Трябва много късмет, това е вярно, но този късмет идва само когато го търсиш, а не с мрънкане и оправдания.
Вижте на какво попаднах в един форум, много е показателно
http://www.youtube.com/watch?v=bdfIr9W40ec#t=438
Не знам за другите, но аз съм от тези, които смятат,
че забогатяването много зависи и от човека и от обстоятелствата.
И това е , не защото искам да изляза „сух“ от спора, а защото за толкова години съм разбрал, че животът не е черно бял.
За съжаление или не, не се наемам да преценя.
Знам само, че не всички могат да хванат лаптопчето и да кярят от интернет.
Дори и да искат.
Здравейте на всички 🙂
@Silvia – “другата страна по спора” четири нощи (и дни) не спа, понеже бебето имаше колики 🙂
@Тони – Тони, първо поздравления за хубавото оформление. Много добре си поднесъл нещата и си представил съвсем коректно и моята, и твоята гледна точка. 🙂
@читателите – най-вече искам да кажа, че целта ми с написването на въпросния материал не е била да е извинение или оправдание… на който му е трябвало оправдание отдавна си го е намерил и няма нужда от някакъв онлайн глас да го успокоява.
Целта на материала беше да даде един по-РЕАЛИСТИЧЕН поглед към нещата. Макар да ми харесват възгледите и мисленето на Тони, мисля че те са нереалистични спрямо голяма част от хората у нас. Нещата не опират до големия или малкия град (примерите бяха малко екстремни за по-голяма яснота) – в малкия град има големи богаташи, както и в големия град има хора, които живеят бедно…
Естествено, че ТЕОРЕТИЧНО всеки може да стане богат. Както и ТЕОРЕТИЧНО може да вали сняг през август. Само че колко вероятно е да се случи това?
Моето мнение е, че един човешки живот не стига, за да станеш богат, ако трябва да правиш всичко сам и отначало. За да станеш богат, трябва да имаш правилното мислене, но освен това трябва да имаш и НАЧАЛЕН КАПИТАЛ. Да, може да вземеш назаем, но ако се провалиш, ще изплащаш тази грешка години наред, а кога ще успееш да “презаредиш” за втори опит? Да не говорим че някои хора дори и на заем не могат да вземат необходимия им капитал.
С две думи – трябва да се има предвид и влиянието на обстоятелствата в живота на човек. Родителите са само един фактор. После идва образованието, средата, собствените постижения, партньора в живота, и – да не забравяме – превратностите на съдбата 🙂 Така че нито стартовете са равни, нито заровете впоследствие.
Което не значи, както някой горе каза, “да легнем и да умрем” :))) Хахаха :))) Напротив, трябва да се стремите към повече. Защото дори и да не станете милионери, със сигурност можете да станете по-богати от сега 😉
Успех!
” искам вие – читателите да разрешите този двубой на блогърите с аргументи, истории и гласуване в специалната анкета за целта.”
Искате хората да ви свършат работата, слаб опит за измъкване когато реално няма какво ново да кажете. Е, успех със забогатяването.
Емил, разкри ме 🙂 За първи път чувам, че читателите са недоволни от това да участват в нещо, което се случва, вместо просто да гледат.
Здравей Рая,
Благодаря ти за включването. И нашата има вече колики и много ѝ “бълбука” коремчето. Мисля, че се получава доста добър форум за споделяне на мнения. Нещо, което ме накара да се замисля е един разговор вчера. Опитах се да “вляза в обувките” и на другата страна и да приема, че хората са различни и имат различни ценности. Също така, не всеки иска да стане богат или финансово свободен. Това, че аз се стремя към нещо не означава, че всеки го иска, но коментарите под статията на успешни хора ме накараха да вярвам още повече, че нещата стават, ако положиш достатъчно усилия и имаш една доза късмет.
Dude, аз мисля да повторя експеримента, само че с 20 лева пред някой университет. Така със 100 лева пред мол не беше коректно 🙂
Коректно може би не, но толкова показателно
Показателно за годините лъжа, за безверието, че със знание може да успееш, показателно за нежеланието да вложиш усилия
Показателно за средата в която живеем
Аз гласувах за Стойне в спора. Защо? Рая е права, че статистически средата влия на това какъв ще е животът ни по-нататък. Аз самата съм споделяла това мнение в моя статия. Но този спор според мене звучи така “Кое е по-важно, за да забогатее човек средата, в която израства или характера му?” В този смисъл гласувам с две ръце за личностните качества. Те са най важни.
Аз по природа съм оптимист и положителното мислене ми допада. Не в крайности разбира се. Повечето българи не мислят така, затова в първия момент се учудих, че повече хора са гласували за Стойне. Но да не забравяме все пак, че читателите на smartmoney.bg са предимно предприемачи, успели хора, със собствен бизнес или идеи в тази насока. Вероятно, ако пуснем анкетата масово (да достигне и до Драган в Айтос), резултатът ще е точно обратния)!
Според мен, клипът не е коректен, не само заради високата сума, а и заради съмнителната “награда”
– неизвестна книга, от неизвестен автор, предложена от зализано типче, от неизвестна застрахователна компания. Отгоре на всичко, спират те на улицата и ни в клин ни в ръкав, ” вземи тая книга”.
Възниква логичния въпрос, защо както е толкова ценна тази книга /100лв./ изобщо я предлагат на улицата на напълно непознати хора, а не си я прилагат , да си печелят и да си свирката.
Впрочем, подобни “супер оферти” получавам периодично от разни брокери, които без да ги познавам, звънят по телефона и предлагат акции, които ще ме направят богат за 2 месеца.
Мисля, че ако нещата бяха представени по-коректно, реакциите щяха да са по-други.
Примерно:
Ричард Брансън 🙂 ти предлага оферта:
– 1000лв.
или
1 час , в който да го питаш , каквото си искаш
сигурен съм, че тогава нещата щяха да са по-различни.
Липсва ми нещо баланса в този спор.
Рая има своите основания и аз съм на мнение, че нещата в много голяма степен зависят от обкръжението. Разликата между моето мнение и нейното е, че под обкръжение аз разбирам предимно образование и ценности, докато тя разбира богатство и възможности.
Стойне е прав, че много зависи от нас, но статистиката която цитира според мен е леко изкривена. Ако интервюирате 100 милионера, никой няма да признае, че е натрупал първия си милион заради обществена поръчка, която някой роднина или приятел му е уредил да спечели. Малко хора са контактували с “важни хора за да успеят”, но определението за важен е различно. Важен в даден момент може да е човек, който е кмет на малкия град в който развиваш бизнес. Та това което искам да кажа е , че милион не се печели лесно. И освен начин на мислене си трябват и връзки. А именно тези връзки се дават от средата.
@Рая, и аз много искам да гласувам за Тони/ дори гласувах/, въпреки че, честно казано не знам как живеят хората в малък град, знам отчасти как разсъждават и съм склонна да ти вярвам. Знам, че пари основно се наливат по големите градове.
Колкото до казуса с Драган, дала си малко ключови думи за да се предположи евентуалния му успех – “Айтос, в панелка в крайния квартал, мама баничарка и тати шофьор” , но съдейки по името му – Драган, а не примерно Евгени, /някои бг. бизнесмени дори си ги сменят, за да са по – успешни/ към този момент, той си е готов, роден за средностатистически българин. И това не е чак толкова зле.
Какво значи “зависи от теб самия”? Съществува ли въобще свободната воля и до каква степен е свободна тя? Свободната воля на всеки човек се простира дотам докъдето се простират възможностите му. Ако трябва да направиме аналог с компютрите, софтуерните възможности, се простират до там до където ви ограничава самия хардуер, а това е нещо което все още не можеме да надскочиме.
Да вземеме пример за пример темперамента на човек. Според класификацията на Юнг, хората се делят интровертни и екстровертни.
Да, един интровертен човек винаги може да развие отлични social skills, и дори да изпревари по способности някои екстровертни, но той никога няма да почне да извлича удоволствие от общуването. Такъв човек никога няма да изпитва удоволствие от работата си ако тя е свързана с много социални контакти(продажби, мениджмънт, консултантски, услуги, блогове, и т.н), в най добрия случай самото общуване няма да е неприятно, а само уморително. Тоест такъв човек, ще трябва по често да си почива от работата, отколкото човек който извлича удоволствие и се зарежда от социалните контакти (екстровертен). Нарочно избрах екстровертност/интровертност, защото това са черти от човешкия характер с който се раждаме (или както се казва в Джони Мнемоник – така са ни вързани жиците), и която не може да се промени. Дори много да иска да забогатее, човек който е интровертен няма да има същите възможности, както човек който е екстровертен. При едни и същи начални условия единия, ще има много повече социални контакти, и най вече истинско желание. Докато при другия, желанието ще е породено единствено от целта за забогатяване, а социалните контакти ще са нещо което ще трябва да преглътне.
Разбира се тази класификация е много ограничена, в крайна сметка по света има толкова различни темпераменти, и степени, колкото са хората по света, но дава добра перспектива за това, че пълна свободна воля не съществува, само “потенциал”, който е различен за всеки човек. Друг е въпроса че повечето хора сигурно не използват и 5% от от този потенциал, и вероятно останалите 95% биха били достатъчни, ако не да стане милионер, то поне да е финансово независим.
Мисълта ми беше че ограниченията който имаме, не са само физически (инвалидност, или някаква форма на недъг), те може и да са психически, без човек непременно да има психическо заболяване. От тези ограничения следва и потенциала, а от там и отговора на въпроса – “Зависи”.
експериментът просто показва, че хората играят на сигурно и след 100 лв са си същите, без никакво ценно знание. Вероятно е книгата просто да показва правила, които всички ние с вас прилагаме, но 90 % от хората не са ги чували и не ги разбират.
както каза Тони по-горе – няма как да спечелиш , ако не рискуваш. Ще си купиш една дрешка за 100 лв и ще си си същия ……….
Спорът е класически и не искам да се разпростирам и аз, не че нямам аргументи. Чисто приятелски съвет към Рая и новото й семейство. До три четири години да се устрои в САЩ, Канада, Австралия или Нова Зеландия…
Иво, благодаря ти за коментара. Всъщност, Нова Зеландия ми е предпочитаната страна за живеене. Не съм ходил там, но от разкази на приятели, които са били там е уникално, не само като природа, а и хората, стандарта и възможностите за развитие.
@Стойне Василев
12.03.2014 at 9:21
“….Опитах се да „вляза в обувките“ и на другата страна и да приема, че хората са различни и имат различни ценности. Също така, не всеки иска да стане богат или финансово свободен. Това, че аз се стремя към нещо не означава, че всеки го иска….”
Тони, всеки иска да е богат 🙂 Само че не всеки е готов ДА НАПРАВИ НЕЩО ПО ВЪПРОСА. На повечето хора усилията им се заключават в това да си купят билет от лотарията… 😉
@Tеди от Здравдух.ком
12.03.2014 at 11:03
“….. този спор според мене звучи така „Кое е по-важно, за да забогатее човек средата, в която израства или характера му?“….”
Е, разбира се, че характера. То насила хубост не става. Просто казвам да не се пренебрегват обстоятелствата (не само родителите, а и събитията по-късно в живота) като фактор.
Отделно може да кажем, че битието определя съзнанието, и в този смисъл средата определя (или поне влияе) характера.
Последните читатели за гласували за позицията на Рая и нейния резултат постепенно се увеличава 🙂
Както е формулиран вотът, няма начин да не гласувам за Рая. ДА, миналото определя бъдещето ни и НЕ, не всичко зависи от нас.
Кийосаки да казва каквото си ще – не знам защо и двамата го цитират – сигурно това е оръжието, което са избрали за дуела… 😉
Ако поне един от гласуващите за Тони вече е спечелил първия си милион сам-самичък, обещавам пак да размисля по въпроса. 😀
Рая има типичното българско, ограничено мислене!
Тя никога, няма да стане “богата”! Причината е проста: Тя самата, така го залага и вижда в ума си! Хора като Рая (а те са близо 90%) са бедни… Не само на пари! Бедни са на размах, дух, ум, визия и вяра, в собствените си човешки възможности!
Бедните хора говорят за пари!
Богатите – за собствените си идей!
В този “спор” за мен – безапелационно, печели Василев.
Здравейте г-н Василев,
напълно съм съгласен вас, но имам един въпрос:
А вие направихте ли първите 100 000 euro капитал, като толкова ги разбирате нещата?
Поздрави Иваило
@пътник, всичко добре ги го казал, но щеше да тежи още повече мнението ти, ако беше написал думата ИДЕИ правилно!!!
Иваило, колко ги разбирам нещата, читателите преценяват. От близо 3 години пиша и си заставам с името зад всяко нещо, което съм казал. Ако давам съвети за инвестиране, значи и аз съм инвестирал. Ако съм написал статия за кредити, и аз съм взел. Ако съм писал за покупка на жилище и аз съм си купил. Тук си споделям опита и знанията, както и останалите читатели. На един лична среща, може да си говорим кой какъв капитал е направил.
Всеки един резултат (в случая резултатът е забогатяването) се дължи на множество фактори. Затова двубои/спорове като този са меко казано несериозни.
А ако все пак искате да установите кои фактори влияят в най-голяма степен на забогатяването, това може да стане например по метода на ранговата корелация (с поне 7 избрани фактора), а не с разтягане на локуми. 😉
Според мен спорът е безпредметен, защото забогатяването не е процес, който се случва н абаза на родното ти място или образованието – това са фактори, които могат да улеснят или затруднят процеса, но не са същността. Същността е, да разбираш хората и да можеш да ги накараш или да работят за теб, или да харчат пари за стоките и услугите, които предлагаш.
Драган, който живее в Айтос в панелката има достъп до същата информация, до която и Иван – Интернет. Драган дори трябва да е в по-добра позиция, защото за него въпросът “как да изкарам пари” е много по-важен от същия въпрос за Иван.
Аз мога да дам рецепта за забогатяване, тя е сравнително проста. Научаваш се да програмираш, скъсваш си задника от работа в работно и извън работно време, продължаваш постоянно да четеш и да се интересуваш за новостите, разширяваш портфолиото на познати езици и технологии. Няма начин да не успееш, може би не да стигнеш до 1 милион, но да излезеш от Айтос, да минеш през София и да стигнеш до което място на света решиш.
Ако трябва да говорим за забогатяване от 1 милион и нагоре, тогава професията ти не е от значение, защото ти не можеш да изкараш тези пари от заплата, с изключение на 0.1% от хората, които са на топ мениджърски длъжности в големи компании и заплатата им е шестцифрена или повече на година. За останалите – единствено частния бизнес може да ви направи богати. А ако се вярва на статистиката – Бургаския регион (в който е и Айтос) е с повече милионери, от Софийския – http://www.vsekiden.com/146404.
Затова според мен Рая трябва да преосмисли позицията си, или да я подкрепи с факти и статистика.
Гласувам твърдо за Рая Христова, защото такива дитирамби като да направиш богатство от нулата ми звучат налудничаво!
При мен наследството е да кажем добро откъм имоти, но съм добавял през годините. На 43 съм в момента. Непрекъснато диверсифицирам с акции, злато и други инструменти, но мах. доходност която съм постигнал е късмет в някои позиции на акциите от по33-37%-тна доходност, а на депозитите мах6,9%.
Държавен служител съм, имам спестявания, имоти, кредити и прочее. Имам от всичко по-малко. Е, скъсвам си задника, но към момента едва достигам границата от четвърт милион, при цялото ми наследство! Рая Христова Форевър!
Лорде, аз съм постигал два пъти по 100%+ доходност в рамките на година или по-малко (и веднъж съм губил половината от инвестираното). В момента съм се прицелил към третия път. На 37 съм, нямам наследство (да са живи и здрави нашите още дълги години), занимавам се с бизнес от 12 години, никога не съм ползвал кредит (в бизнеса съм ползвал овърдрафт). Познавам много хора, направили милион от нулата – Интернет доставчици, бързи кредити, търговия, производство – виждам как го постигат и те определено не са наследници на богати семейства.
Това, което ти пречи на теб е, че си бил държавен служител, съответно годините, в които е трябвало да изкараш основния си капитал ти си работил за заплата, което не е достатъчно, ако искаш да забогатееш. Work smart, not hard.
Ако вместо 250 000 в имоти имаш 250 000 в пари и правиш по 10% на година, след 15 години ще имаш 1 000 000. Алтернативно, след 15 години имотите ти ще са донесли примерно 75% от стойността им като наеми, а самите те нека да поскъпват с 2% годишно (защото цената ще се вдига, но те ще овехтяват, ще имат нужда от поддръжка и т.н.) – ще имаш 188 000 лв. от наеми + 330 000 цена на имотите = 518 000, или загуба от близо 500 000 във варианта имоти спрямо варианта пари.
Рая прочетох много писаното от теб ти си правата и шампиона победител
И без да те познавам чувствам близост. …….
Поздрави Яро
целувки 🙂
Лорде,
мисля, че и Рая и бат Тони ще се съгласят, че държавен служител може да стане милионер само 2 начина:
1. Взема ко рушвети.
2. Уцелва 6-ца от тотото.
Несправедливо, но факт.
От друга страна, такъв човек трудно ще загуби много. За разлика от тези, които имат бизнес.
feeria, според мен, парите се правят, не на работа, а вкъщи, т.е. какво правиш със заплатата. Ако Лорда е инвестирал разумно това, което му е оставало от заплатата може и да стане милионер. Но, ако говорим приходите да са само от заплата, тогава рушветите и тото-то са доста по-вероятни 🙂
Само не почвайте Лорда на темата за имотите, че той още ги чака да почнат да рипат Хапартаментите:))
Тая тема в инвестора на сън я знае.
По принцип съм съгласен.
Но държавните служители рядко имат големи заплати.
Затова и е трудно да съберат голям ресурс за инвестиране.
При големите частни компании е по-добре, защото големите риби там могат да взимат и дестки хиляди лв. заплата.
При някои свободни професии – адвокати, архитекти, брокери , в моменти на бум на пазара, също могат да им паднат комисионни в размери на десетки или стотици хиляди лв
Но един честен държавен служител, просто няма как да получи толкова много пари накуп.
Лорде, аз съм постигал два пъти по 100%+ доходност в рамките на година или по-малко (и веднъж съм губил половината от инвестираното). В момента съм се прицелил към третия път. На 37 съм, нямам наследство (да са живи и здрави нашите още дълги години), занимавам се с бизнес от 12 години, никога не съм ползвал кредит (в бизнеса съм ползвал овърдрафт). Познавам много хора, направили милион от нулата – Интернет доставчици, бързи кредити, търговия, производство – виждам как го постигат и те определено не са наследници на богати семейства.
Това, което ти пречи на теб е, че си бил държавен служител, съответно годините, в които е трябвало да изкараш основния си капитал ти си работил за заплата, което не е достатъчно, ако искаш да забогатееш. Work smart, not hard.
Ако вместо 250 000 в имоти имаш 250 000 в пари и правиш по 10% на година, след 15 години ще имаш 1 000 000. Алтернативно, след 15 години имотите ти ще са донесли примерно 75% от стойността им като наеми, а самите те нека да поскъпват с 2% годишно (защото цената ще се вдига, но те ще овехтяват, ще имат нужда от поддръжка и т.н.) – ще имаш 188 000 лв. от наеми + 330 000 цена на имотите = 518 000, или загуба от близо 500 000 във варианта имоти спрямо варианта пари.
————————————
Интересна гледна точка. Както казах, вече не купувам имоти, а гледам да диверсифицирам, но все още тежестта на имотите в портфейла ми е над 90%. Тези успелите от нулата, много често после се сгромолясват отново и то до под нулата :).
Е, не ми се струва вероятно да се забогатее от заплата , но не е привлекателна идеята да напуснеш сигурна работа щото си с високо самочувствие като предприемач. Голямата вероятност е да се провалиш. Най-доброто според мен е позицията “ни риба , ни рак”. Сигурна работа на заплата и собствен бизнес в добавка. Аз пък познавам много такива хора, които въпреки раздвоението и дори разтроението им успяват да крепят и двете/трите.
Еееее! Нещата не са черно-бели, бе! 🙂
ЧОВЕКЪТ е основната пионка в играта, в смисъл че Драган от Айтос и брат му Петран от Айтос могат да почнат от една и съща скапана панелкова позиция… и на двамата ще им бъде бая трудно дори да настигнат Иван от София… НО разбира се това не пречи Драган да работи здравата, да мисли здравата и да направи десет пъти повече пари от брат си Петран, който примерно цял ден си седи в хола и гледа Планета…
Което обаче не променя факта, че Драган вероятно никога няма да настигне Иван от София…
Не казвам, че всичко зависи само от миналото и от наследството и от обстоятелствата, обаче те определено са един ГОЛЯМ ФАКТОР. 😉
Рая, как ще коментираш факта, че броят на милионерите в Бургаска област е по-голям от този на милионерите в Софийска област?
Ами първо не знам доколко е факт този “факт”…
И второ, как се определя кой милионер от коя област е – ?
Към това бих добавила, че хотели за милиони се крият много по-трудно от милиони в швейцарска банка. 😉 Едва ли милионерите (истинските) в България се натискат някой да знае колко точно притежават. Бургазлии или повече се перчат или пък имат по-лоши счетоводители и данъчни консултанти от софиянци. 😀
Според новината, това е на база на статистика на НАП – тоест, платени данъци. Как се определя – ами по местожителство на лицето.
Всички статистики дават водеща роля на София, но това е нормално, тъй като там има повече хора. Ето ти статистика за 2012 – http://www.ndt1.com/article.php/20131028093009178 . Ако това е вярно, един Добрич с население 95 000 души има 16 “признали си” милионери, спрямо 1 300 000 (по официални данни, всички знаем, че е много повече) население на София и 111 милионера.
Замисли се, какви са големите производства на България и къде са разположени – Нефтохим-а къде е? Добива на мед, въглища, каменни кариери къде са? Земеделието къде е? Туризма къде е? Не мисля, че всичко се притежава и управлява от родени в София и не смятам, че роден в София ще има предимство при развиване на бизнес в България. Умението да разбираш хората не се учи в университета и не се купува.
Galarad, при това тази класация е за доходи изкарани през 2013 година, т.е. има още много милионери, които просто си държат парите някъде. Много хора си мислят, че София е България и не може да се прави бизнес никъде другаде у нас.
Вие Бургас към малките градове ли го слагате???????
90% от хотелите по морето са собственост на софииски фирми и софиянци
Нефтохим къде му е управлението, колко от работещите в нефтохим, златни мини и т.н. са милионери
Хайде да не си говорим глупости.
“Умението да разбираш хората не се учи в университета и не се купува” – така е , но ако средата ти е посредствена шанса ти да не си посредствен намаля драстично- разбира се че има изключения
А и тези милионери в Добрич- я направи проучване от къде им са парите- от наследствени земи 100%+100%- пак стигаме до наследство
По морето бяха въшливи рибари, докато не почна бума в строителството и наследствените им каманаци не станаха по 100евро квадрата
Брой на компаниите в БГ, които изкарват приходи над 1 мил. – по регистрация.
http://public.tableausoftware.com/profile/#!/vizhome/Bulgariancompanies/Sheet3
Натрупването на капитали е било, каквото било, а преразпределението е очебийно.
Напълнo подкрепям мненията на Galarad
—————————————-
С презумцията,че всички продаваме нещо,психологията е основния фактор.
Добрия търговец не продава апартамент,той кара мечтите на хората за собствен дом ,да се сбъднат.
Не продава автомобил,а качество и комфорт на изключителни цени.Да, той разбира хората и осъществява мечтите им.
За повечето работещи на заплата е немислимо,да напуснат “сигурното”,тепърва да се учат на бизнес.
“Може ли да станем богати,докато ходим на работа”?
Можем,само трябва да инвестираме остатъците от “почти-нищото” което получаваме и хоп,вече сме в списъка на кандидат-милионерите.Най-лесно се продават мечти.Лошото е когато очакванията се срещнат с действителноста.Както отбеляза някой по-нагоре”докато има балъци,ще има и тарикати”
Можем ли да пестим?-Да,разбира се.
Ако ходите на работа с автомобил,ставайте 10 мин по-рано,паркирайте автомобила на 500м преди работата.Така ще пестите 500+500=1 км,25 дена=25 км,12 месеца=300 км.Приблизително 300 лв на година.Парите похарчете с приятели…ако не стигат,паркирайте на 1 км преди работата.
Сметки в тоя стил са 100 коча-200 м.ди!
Ако не ви се дават пари за курсове,прочитате Кийосаки,гледате “Тайната” и вече сте по-напред в “оня” списък.
По блогърския двубой:
Ако чакате нещо да се случи от само себе си,докато пестите от “сирене”, с”газова уредба” и “цигари”-Иван от София има предимство.
Иначе ,Драган от Айтос има реален шанс.Както е отбелязал “Galarad”:Work smart, not hard.
Не е нужно да сте богати за да се чувствате добре.Добра работа,добра заплата и малко пасивен доход са напълно достатъчни на много хора.
Признавам, че съм фен на Рая Христова. Каквото съм чел от нея е много добро. Казвам го като финансист и като частник. Също така признавам обаче, че гласувах за Стойне. Разбирам позициите и на двама ви, но както казват: “дяволът се крие в детайлите”.
Хората, които не са израснали в “широкия център на София” имат нереална представа за него. Всъщност, шофьор в Айтос може да е 100 пъти по-влиятелен от повечето шофьори в София. Освен това, със сигурност в цяла София няма толкова важна баничарка, колкото е майката на Драган в Айтос. Най-вероятно и кметът си купува от нейните банички.
Драган има много по-голям шанс да завърши езикова или математическа гимназия, отколкото 99% от софийските деца. Вследствие на това, приемането му в желаната специалност в университета също е по-лесно. Защо ли? Много просто – езиковите и математическите гимназии в София на глава от населението са по-малко, отколкото в по-малките градове.
Но, както казва Стойне, това са само оправдания. Иван може да намери стотици оправдания и да докаже, че Драган е по-привилегирован от него, но тези оправдания няма да са състоятелни точно както не са състоятелни и оправданията на Драган. Ето още едно: начинът на мислене на образованите хора не предполага непременно успех. Бащата на Робърт Кийосаки също е образован, но не е станал богат, нали?
И последният детайл: според условията на двубоя, говорим за 1 милион лева нетно богатство. Съгласен съм с Рая, че трябва да се гледа реалистично, но 1 милион лева не най-великата сума на света и не е чак толкова недостижима.
Никола, признавам си, че за тези аргументи (влиянието на Драган от Айтос) не се бях сетил. В Айтос имаш много по-голям шанс да станеш нещо, отколкото в София или както се казва “По-добре пръв на село, отколкото последен в града”.
Аз гласувах за Стойне, макар че на Рая гледната точка отразява по-точно какво реално се случва. Но точно затова и милионерите са малко. Истината е, че средата, в която си израснал, е силно определяща, благодарение на нея е по-лесно да постигнеш нещо, отколкото въпреки нея. Но според мен тук не е толкова определящо дали родителите ти са богати и откъде идват парите им, колкото начинът им на мислене. Това, че на Драган майка му е баничарка, а баща му шофьор не пречи той да получи добро образование и добро самочувствие, с което да си мисли, че може да постигне каквото иска. Докато от друга страна, по-добре осигурените семейства много често прекалено обгрижват децата си, в София животът е по-скъп и Иван като нищо ще остане да живее с родителите си, за да не плаща квартири, храна и сметки. Той много по-късно ще стъпи на собствените си крака, за разлика от Драган. да не говорим, че всичко ще му е по-скъпо и по-далеч, ще му струва много повече пари и време, ако иска да се занимава с повече от едно нещо, та дори и да става въпрос за спорт или някакъв курс, докато на Драган в малкия град всичко ще му е под носа.
Стоял си един рибар /бургазлия, софиянец, Драган, Иван…/ на брега на морето и ловял риба. Не щеш ли уловил златната рибка, която му проговорила с човешки глас:
-Пусни ме на свобода, селянино, и ще ти изпълня три желания!
Рибарят с точни и яростни удари на ботуша си и с думите:
-Ти на кой викаш селянин ма? – я размазал на камъните…
…до тук с равния старт 😉 Ако Иван живееше в панелка в Обеля със същите родители, а Драган в огромна къща -“наследствена” на баничарката в центъра на Айтос – какъв би бил резултата?!
@Никола
Мммм донякъде го има това с “пръв на село”, но може би ако имаш родител заместник-кмет, съдия, директор на училище или друго подобно.
Точно с мама баничарка далеч не си “пръв на село”.
Всеки може да стане богат. И да, зависи само и единствено от него самият. Всичко бедни хора сами носят отговорност за положението си и колкото и странно да звучи , на мнозина им харесва да са бедни.
Естествено подкрепям Стойне, който в по-голяма степен разсъждава по правилният начин. На всички, които разсъждават като Рая ще им кажа : съжалявам, но сами сте си виновни за начина на живот, който водите.
Накрая ще внеса едно много важно пояснение. Бих казал че разбирането му е от жизнено важно значение:
Богат си не тогава, когато имаш 1 милион в банката!
Богат си когато получаваш пасивни приходи равни или по-големи от разходите, които правиш месечно за стилът ти на живот.
За яснота ще дам един пример: Имало веднъж двама приятели. Единият получил наследство от любимият си чичо 1 милион лева и решил че вече е богат и ще живее като баровец. Споделил новината с приятелят си. Приятелят нямал никакви пари в но пък наскоро бил станал собственик на 2 магазина, които бил дал под наем за по 5 000 лева. Дълго бил работил за тази си мечта да бъде собственик на недвижимо имущество но вече я бил осъществил и си казал ” какво пък, ще взема да поживея и аз като бял човек, стига съм блъскал.” Речено сторено. Започнали двамата приятели да обикалят света със съпругите си, правели и купували всичко онова, което преценявали че ще направи щастлив живота им. Случило се така че харчели по около 10 000 на месец. Първият приятел плащал с милионът от наследството а вторият харчел целият наем от магазините и нищо не му оставало. Така изминали 8 години и 3 месеца, когато една сутрин вторият приятел се обадил и предложил да ходят до Париж за една седмица. Първият приятел мълчал в слушалката. “Какво става?”-му казал вторият приятел. Амииииииииии, свърших парите. Май днес ще ходя да си търся работа- отвърнал първият приятел. Вторият приятел, който през цялото време се чувствал беден защото нямал 1 милион като приятеля си, се замислил. “Хм, а аз през това време вдигнах наема и сега получавам по 12 000 на месец. Егати повратностите на живота?”
Богатството се измерва във време а не в пари. Ако харчи по 10000 на месец и има 1 000 000 значи е богат 100 месеца. Ако харчиш 10000 на месец и ги получаваш от пасивен приход значи си богат-безкрайност.
Но това е само пример. Кой харчи по 10 000? Да вземем едно средно семейство, което за нормален начин на живот харчи по 2 000 лева. Ако това семейство стане собственик само на един магазин и го даде под наем за 2 000 лева, вече са богати. Защото няма нужда да работят за пари и могат да използват времето си както си искат. Надявам се че не съм станал досаден с дългият текст.
Поздрави
Не съществува такова нещо като “пасивни доходи”, това е измислена концепция, която само заблуждава. Всички доходи са активни, с изключение може би на патенти и доходи от интелектуална собственост.
Най-близките и реално достижими варианти за “пасивен” доход са влог в банка – и всички видяхме, как фалират банки и хората губят безвъзвратно и държавни облигации – отново, тези, които сме живели по времето на Виденов и хиперинфлацията знаем, че на това не може да се разчита. Да не навлизам и в темата, че те са и най-ниско доходни и ти трябва огромен наличен капитал, за да можеш да получаваш смислен доход.
Всеки доход изисква управление на актива, който го поражда. Това може да се финансов актив, това може да е недвижимо имущество, бизнес. Да се върнем на примера ти с двамата приятели. Нека тяхната история да започва 2006 година. Нека другия човек да има все пак някаква мисъл и да е сложил парите си в банков влог.
Изведнъж картинката се променя, нали? В същия пример, ако човека с 1 000 000 лв. има малко финнасова култура, той ще инвестира тези пари и ще изкара повече, отколкото този с магазина – много пъти съм показвал това с числа, ако не вярваш – ще ти демонстрирам.
Иначе съм съгласен, че човек започва да се чувства богат, когато доходите му надвишават разходите. Става истински богат обаче, когато стойността на нещата, които потребява престава да има значение за него.
Здравейте,
Изчетох Ви цялата статия и коментарите под нея. Да кажем, че и двамата сте прави. Рая е по-права, тъй като в България всичко е точно обратното. Живеем в страната на абсурдите. За да говорим точно и откровено трябва добре да се запознаем с реалностите, като изследваме БГ милионерите. Как са започнали, с какъв старт, по какви начини са набрали средствата, по легален и т.н.
Тони, много взимаш опит от американските и западните реалности, който в БГ въобще не е приложим. Значи, трябва да приемаме реалностите на страната, в която живеем, Източна Европа, Балканите и България. Защо никой не говори от вас за заобикаляща ни среда-манталитет,завист, простотия, глупост. Колко от вас са запознати с живота в бг гетата? Колко души от бг гетата са милионери, знаете ли? Ако има такива, знаете ли с каква дейност са си сдобили своя капитал? Знаете ли колко прости хора има на село, които не знаят къде се намират?! Защо ви го казвам всичко това. Една фраза от диалектическия материализъм “Битието определя съзнанието”, За какви милионери говорим, за какви пари. Като над 2/3 от българското население, живее да оцелява, за да си плаща битовите сметки- ел енергия, вода, парно(където има), телефони, храна, да си покрива заемите и ако стане някой лев за дрехи евентуално.Какво да кажем за непредвидените разходи като лекарствата. Обкръжението ти, когато то не притежаваи няма никакви цели и ти живееш в един свят, работиш, горе-долу си добре и като всички около теб са зле с кого да се сравняваш. Или просто се успокояваш по-български, че другите са по-зле от теб… Тони, ти самия казваш, че си създал този блог от Рая, която те е вдъхновила и стимулирала….А когато няма, кой да те вдъхновява, какви цели ще имаш……Съгласен съм с теб, че децата на богатите може да се глезят, че всичко им е на готово и да не се стремят много, много…..Но полученото образование, средата, в която се развиват и отгледани, инвестициите в децата, техните родителите, (много неща зависи от техните родители) им дава един по-добър старт. Естествено, че това зависи от техните цели, как ще ги преследват на каква цена и колко дълго. Знаете ли колко хора в България, бързо се отказват от целите си, липсва им търпение, контрол, не мога да се овладяват и накрая забравят за поставените си цели, а и не всички хора искат да станат милионери…Е едно е да си милионер, друго е да си просто богат и да знаеш как да управляваш разумно капитала си. Може да си работиш просто в държавната администрация за престиж и кариера, без да получаваш много пари, а да стоиш там, защото просто твоите родители са се погрижили за теб и все още ти помагат финансово, като са те осигурили. Първо трябва да определим границата какво е да си богат——кои в България са богати? Ако имаш 100 000 лв., без да притежаваш жилище, богат ли си? Ако имаш собствено жилище и 20 хиляди лева спестени, какъв си? Защото някои хора на село се мислят за богати с 20 хил. лв. Благодаря ви за статиите, както за книгите и продължавайте в същия дух! Тони, много често цитираш Кийосаки, бих се радвал, ако почнеш да цитираш и други автори в т.ч. както и европейци, така и от Източна европа и останалия свят. Препоръчвам ви да прочетете и книгата “Всичко може да се договори” на Гeвин Кенеди”
В по-голямата си част Рая е права. Лично се срешам всеки ден с подобни хора, които родители са богати /незнам милионери ли са или не/. Синовете и дъщерите им са обезпе4ени дестки години напред, като от тях се иска единствено да мислят малко с главата си и след време да не си прахосат парите / като риск приемам хазарт, дрога / и темподобни неща, които могат да стопят и 100 милиона. Оттам насетне, ако спазват няколко простички правила, не им трябва ни да работят ни нищо. Как Стойне ще ми сравнява човек , които още утре отива на малдивите, с 1-вия самолет и след месец почивка там се връща тук отпочинал зареден с енергия с човек, които има амбиции да преуспее, започва работа прибира се в 6 изморен, ляга спи готви се за работа отива, парите не стигат, 2-ра работа започва, спестява за собствен бизнес , има план иска да успее, открива фирма, наема хора, тича бяга, оле , оле вие знаете ли колко енергия и усилия изисква това и знаете ли че този човек ще си скапе организма след всичко това, което ще му струва това забогатяване. А този другия той си е свежарка и нещата са му дадени, иска се малко мозък да си ги управлява или малко мозък да наеме умни хора да му ги управляват. Единиа ще блъска години, ще се развива години и резултата е неясен дали ще има някога толкова пари и влияние отколкото другия, които ще живее, ще ходи на почивки, ще се забавлява. Това е .
….искам да допълня само неща, за хората тръгнали по пътя на амбицията да се развиват, да стават бизнесмени и тн и тн. Преди време и аз мислех така, впоследствие обаче си дадох сметка, че идва момент , в които от бързане , кариера, бизнес, ти си загубил по-голяма част от живота си в амбицци за трупане на пари. Запомнете, че едно от най-ценните неща е свободното време и то е по-ценно от златото. Ще дойде един момент, в които ще се замислите, че най-хубавите ви години, т.е младоста вие сте прекарали в офиса, на бизнес среща, с бизнес партниори и ще установите, че дори и вече с пари, то нямате времето да ги харчите и времето наистина да изполвате тези пари и най-жалкото вече не сте така млади и енергични. Повечето хора на запад казват: Работи като луд докато си млад, като остарееш ходи на почивки: ГРЕШНО. Ходи на почивки като си млад, забавлявай се, излизай, танцувай, радвай се на живота, работи колкото се може по-малко и почивай повече. Като остарееш ще знаеш , че си живял: ВЯРНО.
Рая има право, но в 95% от времето звучи като ПОБЕДЕН, с мислене на ПОБЕДЕН и мечтите на ПОБЕДЕН човек. Както са казали много, много отдавна: “Има ли желание, има и начин”. Важното е да го искаш и да търсиш начин да постигнеш целта си, а не само да “мечтаеш” или да намираш удобни извинения от рода на “той е роден в богато семейство”, “той еди-какво-си”. Познавам достатъчно хора под 30-те години, от небогати семейства, които имат собствен бизнес и могат сами да издържат цялата си рода и пак да им останат пари за внуците и правнуците.
@Емил Филипов
Емиле, то и аз познавам момиченца на по 21 години, които карат джипове… Слез малко на земята :))
Аз смятам, че Стойне е прав, въпреки че българската действителност дава много потвърждения на тезата на Рая. Според мен Рая прави една сериозна и често срещана грешка – да сравнява произхода и съдбите на двама души. Конкуренцията между хората е хубаво нещо, но трябва много да се внимава защото обикновено тя прави хората нещастни. Както отбелязаха и други коментиращи, животът не е справедлив и хората не се раждат еднакви и с еднакви възможности. Ето защо всеки човек има избор – дали да е нещастен защото примерно е роден в малък български град от майка баничарка и баща шофьор, а не е роден в центъра на София, или пък да е щастлив защото е роден в малък български град от майка баничарка и баща шофьор, а не е роден примерно в Бангладеш от майка проститутка и неизвестен баща. А има и трети подход, човек да приеме всичко което не зависи от него, като даденост, да не хаби умствена и емоционална енергия разсъждавайки какво би било ако тази даденост е друга, и да вложи всичките си усилия в подобряване на своят живот. По този начин човек не се сравнява и съревновава с другите, а само със себе си. Целта е утрешното аз да е по-добро от днешното аз, ден след ден. Няма значение кой какво има, знае или може, важното е всеки от нас да подобрява своите умения, да увеличава своите знания и да се развива. Животът е една стълба която е безкрайно висока. Всеки се ражда на различно стъпало и всеки има възможност да се катери нагоре. Изкачването е различно по трудност за различните хора, но е възможно за всеки. Това се нарича прогрес. Към него трябва да се стремим. От него се ражда нашето удовлетворение от живота и лично щастие. Дали става дума за пари, научна или спортна кариера, няма никакво значение. Винаги можем да станем по-добри от това което сме днес. Въпрос на житейска философия, на воля, на самодисциплина и на труд.
п.п. Рая, препоръчвам ти да прочетеш някоя книга писана от философите стоици – Сенека, Епиктет или Марк Аврелий. Те ще променят живота ти към по-добро, така както са променили живота на стотици милиони техни читатели през последните 2000 години. Сенека е бил най-богатият човек на своето време, и един от най-успешните инвеститори :-), Марк Аврелий е бил най-мъдрият от всички римски императори, а Епиктет е роден в робство, но е бил един от най-щастливите хора живяли някога.
Склонен съм да се съглася с Рая в конкретния спор, въпреки че и Тони не казва нищо невярно и по същество също е прав. Предпочитанията ми към тезата на дамата са заради факта, че тя е изцяло съобразена с локалната реалност.
Както е известно, ножицата между бедни и богати в световен мащаб се отваря. Преминаването от бедното към богатото рамо на тази ножица изисква изминаването на все по-дълъг път, влагането на все повече ресурси и, да, известна доза късмет.
Единственият производствен фактор, който човек неизменно притежава и не може да “похарчи”, е възможността му да се труди (в това число и интелектуално). Другите два производствени фактора са земя и капитал. Единственото равенство между “лирическите герои” е във ВЪЗМОЖНОСТТА да станат богати чрез собствените си усилия. Приема се, че богатият герой обаче разполага и с другите два микроикономически фактора, които правят забогатяването по-обозримо и като цяло по-вероятно. Това е е теоретичното положение, без емоциите и вдъхновението на лайф коучовете.
Какво имаме още в България, което прави тезата на Рая по-реалистична? Ниската производителност на труда например ни пречи да имаме по-добро качество на живот. Мнозина споменават думи и словосъчетания като “време” и “изгубени младини” и са напълно прави, че животът не бива да бъде пропиляван в робуване на вещите и парите. Напълно справедливо обаче е негодуванието, че датските Иван и Драган, при все че и те не тръгват от равни други условия, с осем часа труд пет дни в седмицата живеят по далеч, далеч по-различен начин от българските Иван и Драган. Моля, не се хващайте за 8-те часа, защото примерът е релевантен и за предприемачите в двете страни, които работят денонощно, но отново не са на равна нога.
Малко встрани от темата, гръцкият финансов министър Янис Варуфакис е един от най-силните световни политици на нашето време. Дали е лош за Европа и света, историята ще го съди, но са нелепи подигравките, че бил специалист по теория на игрите. Точно това го прави много различен и с огромно предимство пред всички казуални бюрократи. Неговото предимство може да се използва и в много по-скромните мащаби на личния живот и личните финанси, където много трудно може да се постигне т.нар. ефективност по Парето. Тъжната истина е, че един трябва да загуби, за да спечели друг. Откъде Драган от Айтос “ще вземе”, за да забогатее, науката мълчи. Предчувствам обаче, че 99 от 100 Драгановци ще изживеят един посредствен живот, съобразен с даденостите и щастлив в рамките на разполагаемото, което се свежда до панелката, старата кола, малко по-новия телефон, неговото собствено здраве и любовта на близките му.
Поздрави, успех в забогатяването на всички.
Аз гласувам 2:1 в полза на Рая, ще обясня защо.
Да, “стартовият капитал” е много важен. Лошото е, че повечето хора под стартов капитал разбират пари, а в някои случаи и връзки. Но стартовият капитал е и знания, и умение да погледнеш на нещата под друг ъгъл. Тук не мога да се съглася със Стойне, че това се учи – ако беше така, аз отдавна шях да бъда милионер, а съм само скъпоплатен мениджър.
Говорим за милионер В БЪЛГАРИЯ, не в САЩ. Това изисква в 99% от случаите да имаш връзките, за които Рая говори. Свидетел съм бил как се назначават много директори и не си спомням нито един случай това да е ставало на база лични качества. Винаги има нещо зад кулисите. Аналогично – да развиеш бизнес. Имал съм бизнес, знам какво е. В един момент просто те изхвърлят от играта, ако напреднеш малко повече. Няма да описвам тук как, дълго е.
Освен това – едно е да приватизираш завода, на който си бил директор през социализма, ползвайки не само материалната база, но и връзките, пазарите и т.н. Аналогично е и в други области – едно е да вземеш десет трактора на цената на половин, друго е да събираш пари за тях лев по лев.
Но най-важното е “маята”. Децата на бившите държавни и партийни висши чиновници са възпитани в дух на особен цинизъм, при който се интересуваш само от резултата, но не и от начина, по който е постигнат. Те нямат предразсъдъците, наречени морал. Обикновените хора ги имат, а у нас с подобно мислене не може да се забогатее. Можеш да направиш хотелче, да спечелиш някой лев, но ако приемаш подчинените си за равни на теб, ако спазваш законите, няма как да стане. Да не говорим, че повечето от хората от средното поколение изобщо не бяха виждали нещо, различно от социализма – за разлика от дипломати или спортисти например.
Всъщност посочената от вас граница е много ниска. Аз бих я вдигнал на десет милиона, включително активите. Познавам хора, които са направили тези пари без чужда помощ, но отново за сметка на закона.
Единственото, в което Стойне е прав е, че трябва да имаш хъс и да не си мързелив. Ако си, никакви стартови позиции няма да ти помогнат. Но не мисля, че нагласата, за която говоря, се учи. Тя се възпитава много отрано и после е късно. Съдя по себе си.
Поздрави и на двамата.
Без да обиждам никой: Доста слаби статии и ограничен анализ на въпросите се забелязва в статиите на Рая Христова. Определено има нужда от по-задълбочен и анализ в по-широк смисъл на доста тези, които изказва. При повечето твърдение изобщо не се засяга същността на темата, а само повърхността. Идеята и е подходяща за обединяване на сегмента от читатели, ползващи оправдания от 1001 нощ защо не предприемат конкретни действия или нямат успех. Може би финансово е оправдан подхода, особено в България.
Тони е доста класи като стил, анализ, мисъл над дамата. Чета често статиите ти и дори се учудих, че обръщаш внимание на статиите на дамата.
По темата: Смятам, че смисъла на капитализма или която и да е икономическа/социална система за мен е възможността за реализация на качествата и индивидуалността на индивида. За жалост често хората не си признават, че всъщност резултата, който имат “в ръцете си” като пари/щастие/радост кореспондират пряко с техните умения и усилия. Т.е. не са честни със себе си. Вярно понякога боли, но пък е полезно.
ПС: Дамата мери щастието с пари и кариерни успехи, което е химера. Докато Тони говори за личностно развитие на 100%. Всичко останало е последстиве.
Има много богати хора, които по една или друга причина са загубили всичко. В огромния брой случаи – сами са си виновни за това, че са изгубили богатството си. Синове на милионери, звезди разни и прочее. Щом е налице този процес, значи съществува и обратния. С други думи заставам зад Стойне в този двубой и то не само поради тази причина. Маркс е казал, че битието определя съзнанието, но все повече се убеждавам, че обратното е още по-вярно!
Интересен двубой! От години търся решение на въпроса как идвайки от малък град и с категоризирано като “проблемно детство” бреме може да се постигне нещо в живота. За да се постигне “нещо”-то, то първо трябва да се знае какво е точно и да се разпознае като се постигне. И за двете (какво и кога) трябва да са се случили много неща в живота на всеки. Смятам, че средата (семейство и приятели) е основополагаща за принципите, вярванията и стремежите ни. Как ще се използват те и доколко могат да се променят се влияят от личното желание за развитие и достъп до информация за най-добрите техники и умения.
Аз гласувам 1:1.
За мен победителя в този двубой би зависил от :
– държавата (емоционална и интелектуална култура на населението
икономическо състояние
още много фактори…)
– семейство (с РОДИТЕЛИ а не само “биологични създатели”, които определят морала о възгледите)
– среда на живот (голям град, но контакт с малък кръг от интелигентни хора, чрез което се стимулира личното развитие и впоследствие се дава увереност за да се контактува с всякакви хора)
които бих нарекъл общо “фактори на средата” и спрямо тях бихме имали победител в различните им комбинации.
Истина е, че всичко зависи само от нас, но е и истина, че човек трудно се променя.
Промяната идва от мотивацията – а тя от знанието какво иска човек. После всеки намира начин или си намира нова мотивация.
Нека не намесваме държавата и населението. Човек се ражда в някакви условия, които в 98% от случаите са неблагоприятни, и или успява да постигне нещо въпреки тях, или не (в повечето случаи).
Държавите са нещо твърде преходно. Прадядо ми е роден в Османската империя, дядо ми – в Княжество България, баща ми в Царство България, а аз – в Народна Република България. Сега живеем в Република България. С всички тях живеем на едно и също място, но това място през през годините е било в границите и под властта на 5 различни държави. Прадядо ми е живял в 4 от тях, дядо ми – в 3 от тях, а аз – в 2.
Водещата роля за развитието на човека не е на държавата, а на самия човек. Примерът по-горе показва, че в живота на човек държавите са само част от “пейзажа”. Задачата на всеки от нас е да постигне възможно най-доброто за себе си и семейството си и да бъде полезен в някаква степен и на останалите, независимо от “пейзажа”. Съгласен съм, че е трудно, но не съм съгласен, че е невъзможно. Има хора, които го правят.
Страхотни коментари, за което ви благодаря. Както каза Тимур в коментара му във Facebook, аз имам романтичен поглед върху нещата. Сигурно е така. Сигурно, за да успееш ти трябват връзки, стартов капитал и още много неща. Сигурно е по-лесно да станеш милионер в Китай или САЩ. Сигурно е така. Но аз вярвам, че трябва да стана по-добра версия на себе си и да достигна пределите на които съм способен. Дали те ще ме направят милионер – не знам.
Не съм обаче наивен. Ако не станат нещата в България, може би и аз ще избера някоя друга страна, както направи Рая. Дано, обаче, тя не се заблуждава, че там ще е по-лесно, отколкото у нас. Там има милиони хора, които имат сериозни предимства пред нея, най-малкото от които е, че са родени в Англия.