събота , 3 декември 2016
ne-az-iskam-mnogo-a-vie-iskate-malko

Не аз искам много, а вие искате малко

След статията Защо не съм милионер имаше много коментари на хора, които ме питаха, защо са ми толкова много пари, като може да се живее и с по-малко… Аз също съм се питал защо съм такъв, защо искам повече, а не като останалите 95% от хората, които са се примирили с това, което имат. Подобно на английския алпинист Джордж Лей Малъри, който прави първия регистриран опит за покоряване на Еверест и на журналистически въпрос защо иска да изкачи най-високия връх в света, отговаря „Защото е там!”, и при мен отговорът дойде от само себе си – защото има хора, които вече са го постигнали.

Защо не?

Аз познавам такива българи, слушал съм техните истории как са го постигнали, чел съм много материали и биографии за най-богатите хора на планетата и искам и аз да стигна до там, където са те. Ако бях се затворил в рамките на работа-вкъщи-уикенд-заплата-две седмици почивка на година и очакване на достойна пенсия, нямаше да искам да съм милионер, но познанието носи само печал. Колкото повече знаеш, колкото повече неща си виждал, толкова повече искаш и когато не може да ги имаш веднага, се появява чувство на неудовлетворение. То прераства в лек гъдел в корема, който те кара да си зададеш въпроса „А защо не?“.

На тези хора, които казват, че много искам, ще кажа – не аз искам много, а вие искате малко. Ние имаме само един живот. Не живеем в Матрицата, за да се рестартираш на 70 години и пак да станеш на 20 или на 30, за да изживееш живота си отново. Ако сега не искаш много – кога? Примиряваш ли се, че нямаш достатъчно свободно време за половинката си, за децата си, за родителите си? От кога не си виждал баба си или дядо си? Примиряваш ли се, че работиш за малко пари в нечовешки условия, само защото не може да си намериш друга работа?

Повечето от нас започват от нищото. Завършваш университет, нямаш кола, нямаш жилище и започваш да градиш бъдещето си. Аз също съм започнал от същата стартова точка – първата ми заплата беше 200 лева, при това в банка. Хората си мислеха, че щом работя като банкер (всъщност обикновен администратор), взимам голяма заплата. Както споменах в една от предишните статии, неграмотна баба, която продаваше дрехи по 10 лева парчето изкарваше в пъти повече от мен.

Животът е като спускане с бобслей

Постепенно, заплатата се увеличава, сменят се няколко работни места, купуваш си нова 5-годишна кола и апартамент с 30-годишна ипотека и започваш да се чувстваш като състезател по бобслей. Движиш се много бързо по писта, от която не може да излезеш или поне изглежда страшно да го направиш. Виждаш хора, предмети, ситуации, но не може да спреш и да им се насладиш.

Докато се усетиш, вече си на финала, колегите ти подаряват часовник за пенсионирането и животът започва… Само че пистата вече не е толкова стръмна и ти се движиш съвсем бавно. Мислиш си „Само, ако можех да се върна назад по пистата и да изживея отново събитията, които се случваха толкова бързо и бях само страничен наблюдател, като често и не ми оставаше време да съм там”…

До кога ще се държим като деца?

По време на целия този път надолу (или нагоре, зависи от гледната точка) идва един момент, в който светва нещо и се чува „щрак”. В този момент спираме да се възприемаме като деца, които очакват някой друг да се грижи за нас – спираме да разчитаме на родителите си; спираме да разчитаме на работодателя си, че този месец няма да си купува нова кола и ще си получим заплатата навреме и в пълен размер; спираме да разчитаме на държавата, че ще ни помогне, каквото и да се случи и взимаме живота си в ръце, като истински възрастни. В този момент спираме и да чакаме нещо от някой.

Сигурността е само илюзия

Много хора се вкопчват в нещо, което наричат „сигурност“. Каква сигурност може да имаш? Аз като човек преживял земетресение от 5.8 по Рихтер, почти в епицентъра, на 7-мия етаж, мога да ви кажа, че сигурността не съществува. Какво ще направиш в такъв момент? Ще обвиниш някой друг за това? Какво ще вземеш със себе си, когато имаш една минута, за да излезеш навън, докато минаваш покрай ревящи и треперещи от ужас деца?

Сигурността, която хората свързват с работата и получаването на заплата всеки месец, също е илюзорна. Как може да си сигурен в нещо, когато собствената ти съдба е в чужди ръце и зависи от настроението на един човек? Ами, ако този човек има семейни проблеми и не е спал добре? Ами, ако реши, че вече не му трябваш и те уволни, а ти нищо не може да направиш? Виждал съм подобни ситуации десетки пъти и съм присъствал на срещи, на които се е обсъждало кой точно да се уволни. Причината – печалбата за собствениците е паднала с 8%…

В тази връзка, знаете ли какво се случва с акциите на компания, която е уволнила 500 човека? Започват да растат, т.е. от нещастието на тези хора печелят собствениците на компанията, които стават още по-богати след тази „оптимизация”.

Докога ще чакате?

„Сега още уча и родителите ме издържат, все още нямам опит, сега работя за CV-то, сега изтеглих ипотечния кредит, купих си кола на лизинг, сега се роди детето, сега Гошко е абитуриент, остават само няколко години до пенсия….”. Оправданията са безкрайни, всеки има поне по няколко. Човек е много изобретателен, когато трябва да намери причина, за да не предприеме нещо. Докога оправданията ще ни спират? Докато сме на 20, 30, 40 или на 50 години? При някои хора, това „щрак” никога не идва. Те цял живот чакат и си намират оправдания, които им звучат разумно. Те цял живот си остават деца.

Вие деца ли сте или сте поели живота си в ръце?

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

12 коментара

  1. Великият Рокфелер е казал: „Ако искаш да станеш милионер, със сигурност няма да станеш.Ако искаш да имаш пари, със сигурност можеш да ги изкараш.Ако парите ти стигат не ти трябва да ставаш милионер, защото вече си достатъчно богат, защото аз съм милионер, но всъщност нямам и един долар в себе си!“

  2. Подкрепям!!!
    С 2 ръце:)

  3. Разбира се, че трябва да искаме много. Ако не искаме много, значи нямаме стремеж и не се развиваме. Нямаме свой „Еверест“, който да изкачваме.

    Стойне, много ми хареса как си поставил въпроса в перспективата на илюзорната сигурност. Мога да добавя още, че с възрастта разходите се увеличават, а не намаляват, докато доходите обикновено се движат в обратната посока. Съответно, на който парите само му „стигат“, няма да може да се сдобие с активи, които да му носят доход след като се пенсионира и всъщност скоро ще дойде момент, в който парите вече няма да му стигат.

    Обикновено, да искаш да си богат се заклеймява като егоистично. За мен, да не искаш да си богат е по-егоистично. Например, ако си богат, ще можеш да отгледаш повече деца и да се грижиш по-добре за тях.

    Ако съм милионер, ще плащам на много хора да работят за мен. Освен парите, с които те ще издържат семействата си, ще им давам и възможност да правят нещо смислено и полезно. Затова искам да имам повече и се стремя към това.

  4. Money is the best way to keep score, това е абсолютно вярно,
    не ми трябват чак толкова много пари, но няма да спра, защото способността ми да изкарвам пари доголяма степен определя самоуважението ми.
    А и самата идея, че не зависиш от едната работа е много мотивираща, в смисъл че имаш нещо зад гърба си, което да ти дава някаква свобода…

  5. Разбира се, парите са много важно нещо, което контролира цялото ни съществуване…опааа…тук написах нещо много интересно “ контролира цялото ни съществуване“….нали? Я си помислете дали пак искате да сте милионери или искате парите да ви стигат?!
    Аз съм един от хората, които не искат да стават милионери.Нищо не ме кара да имам повече пари , отколкото сега.Не съм богат, но не съм и беден.Искам да имам повече време за нещата в живота, които ми харесват, на които се усмихвам.А те не са свързани с пари.Не се опорочавайте с прекалена алчност.
    Имам годишен доход от около 100 000 лева.Според вас, много ли е или е малко.На мен ми е достатъчно за да не се натискам толкова много за работа.Парите ми стигат, че и остават даже.Защо да ми е нужно да блъскам още 20 години нон-стоп, за да ги направя 1 млн.Ако толкова много ми се работи, ще ги направя…И после какво, като ги направя, какво ще стане?

  6. Стойне Василев

    Niki, всеки човек е различен и има различни цели и възгледи. Този милион не е някаква болна амбиция, а добра, кръгла сума, която ще ми позволи да се занимавам с това, което мисля, че ще е полезно на много хора.

    Това дали парите контролират цялото ни съществуване е спорна тема. Парите като пари имат значение за малко хора. По-скоро аз ги свързвам със свобода, спокойствие, благотворителност. Аз не искам да си гледам името във Forbes, а искам да направя нещо голямо, което ще остане и след мен.

    Може би, така съм възпитан или това се е появило по-късно. Не знам. Сега се сетих за баща ми. Досега не съм го споделял, но той е един от най-добрите маркшайдери в България, ако не и най-добрият. Имаше възможност да направи много успешна фирма или да стане голям мениджър. Не го направи. Възпитаван е по друг начин – японски или комунистически. Да остане лоялен на компанията до пенсия, а и след това. Какво получи – средна пенсия, въпреки че винаги се е осигурявал на много висока заплата. Причината е, че през последните години преди пенсионирането един „бизнесмен“ го осигуряваше на по-ниска заплата, а останалата част – под масата в плик. Справедливо ли е? Не, но нямаше избор.

    В този смисъл, аз съм различен. Видях възможностите след 1989 година, видях малко свят, запознах се с интересни хора, работя по различни проекти и се движа по моя път. Понякога той ме води нагоре, друг път – надулу или настрани. Аз мисля, че всеки има някаква кауза в този живот или съдба. Нещо, с което ще помогне на себе си и на другите. Най-ярките примери за мен са хора като Стив Джобс, Робърт Кийосаки и Джейми Оливър. Всеки от тях е имал или има мечта. Това ги мотивира да продължат напред. Ако аз кажа, че съм доволен от нещо (пари, успехи) значи пътуването спира…

  7. Ники, ако ги правиш с бачкане, наистина няма смисъл до 1 млн, защото ще си изцеден.
    Но ако има някаква фаза на пасивност, ще можеш да ги направиш след примерно не 20 години, а 10 години. Че може и по-рано. А иначе – 100 к са много и малко ,зависи какъв ти е стандартът на живот.

  8. Симеон

    Предприемачът има доста повече стрес от служител на заплата. Особено в началото на бизнеса. Спорно е кой ще има повече свободно време. По-високите доходи бидейки собственик на бизнес също не са гарантирани, но и рискът да фалираш е висок. Всичко си има своята цена. Сигурност е равно на посредственост, а рискът дава шанс към висините, но и може бързо да те прати на дъното.

    Финасовият успех идва, когато си напипал пулса на времето и си пресъздал идея, която финасово да е подплатена и ДА ИЗПИТВАШ УДОВОЛСТВИЕ ОТ ТОВА, С КОЕТО СЕ ЗАНИМАВАШ. Много идеи има в света, но само 0.001% са успешните. Да откриеш успешната идея освен много труд изисква и талант, тъй както да станеш виртуоз на музикален инструмент или добър спортист.

  9. Тони, интересни коментари си събрал тук и в предния материал (Защо не съм милионер).

    Моята добавка към общата манджа 🙂 е че дали ще искаш „много“ и „малко“ зависи от изходната ти позиция. 90% от бъдещето ти е заложено в миналото ти. Едно е да си роден в София в къща в широкия център, мама лекар и тати адвокат… друго е да си роден в Айтос, в панелка в крайния квартал, мама баничарка и тати шофьор.

    Което не значи да не се стремиш към повече. Но във втория случай (ако си от панелната класа) ще ти трябва повечко късмет. И повече работа. Има да работиш много, само за да имаш къща в широкия център на София (или еквивалента й) – тоест ще ти отиде много време само да наваксаш.

    Казват, че разликата между богатите и бедните е, че богатите купуват активи, а бедните – пасиви. Колата и лаптопа и жилището са все пасиви, но ако ги нямаш по рождение, парите ти отиват по тях. Няма как.

    Мога още да кажа по темата, но това ми е следващия материал 🙂 Така или иначе основното е в общи линии това. Успех на всички кандидат-милионери 😉

  10. Едно е да искаш, второ да можеш и трето- да го направиш……Не съм го казал аз.

  11. Не знам за другите, но аз съм от тези, които смятат,
    че забогатяването много зависи и от човека и от обстоятелствата.
    И това е , не защото искам да изляза „сух“ от спора, а защото за толкова години съм разбрал, че животът не е черно бял.
    За съжаление или не, не се наемам да преценя.
    Знам само, че не всички могат да хванат лаптопчето и да кярят от интернет.
    Дори и да искат.

  12. Тони, много си прав. И май скоро си гледал: http://www.imdb.com/title/tt0389860/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *