Агенция митници – жалка история
pravatami.bg: разкодираните закони
07.06.2013
О, да, ние го направихме!
15.09.2014Агенция митници – жалка история
Наскоро един приятел се завърна от бригада в САЩ. Видяхме се преди няколко дни и докато правехме разбор на събитията от последните няколко месеца, той ми се похвали, че предишния ден, една от американките, с които се е сприятелил и продължават да подържат контакт, му е изпратила подарък – лаптоп с колонки и проектор за домашно кино с дистанционно. На следвашия ден трябваше да отиде да го вземе от митницата. Аз му предложих да го закарам и той се съгласи.
Фирмата, до която трябваше да отидем, се казва FedEx – експресни куриерски услуги в целия свят. Централата й се намира на 1-2 километра от митницата на летището. И така на следващата сутрин тръгнахме около 10:00 часа към летище София. В 10:20 намерихме фирмата, моят приятел слезе от колата и влезе в сградата. След около 5 минути излезе с нужните документи и тръгнахме към митницата.
Там трябваше да представи документите, за да му освободят пратката и отново да се върнем до FedEx, за да я вземем. Пристигнахме на терминал 1, беше някъде около 11:00. Намерих място за паркиране и зачаках, докато той влезе в митницата и предаде документите. След около час, приятелят ми се върна в колата – видимо раздразнен. Разказа ми как в митницата е имало 2-ма човека преди него. Естествено, служителката на гишето ги е обслужвала с „невероятна скорост”, докато другата (на съседното гише) само се е оглеждала наляво и надясно и всеки път като светнел някой номер да отиде при нея, се оказвало, че човекът с този номер го няма. И така, според номерата, в стаята имало около 10 човека, но те всъщност били 3-ма.
След 1 час чакане и обслужени невероятната цифра от 2-ма човека, дошло времето и на моя приятел. Прекрачил ограничителната линия с въздишка, че най-после му е дошъл реда, подал документите и служителката започнала да чете. Още в самото начало му казала, че сега трябва да се върне до FedEx и с митничаря да отворят пратката, защото тя няма как да е сигурна, че нещата са използвани и са за подарък и трябва да се увери. И тръгнахме обратно. Стигнахме отново до центалата на FedEx, приятелят ми влезе и… Честито!Обедна почивка. И на въпроса – „До колко часа е обедната почивка и кога се очаква да се завърне митничаря?”, той получил изключително „любезен” отговор – „АМИ, КОГАТО СЕ ВЪРНЕ!!!” И Както се досещате – с изключително „ЛЮБЕЗЕН” тон! Беше 12:05.
В 12:20 охраната ни извика, тъй като обедната почивка беше приключила. Приятелят ми влезе вътре и след около 10 минути дойде и отново тръгнахме към митницата. Аз отново зачаках отпред, часът беше 12:45. Около 14:00 получих обаждане. Приятелят ми каза, че е по-добре да си тръгвам, тъй като не се очаква скоро да приключи. За времето откакто беше вътре 1 час и 15 минути били обслужили 2-ма човека. Пред него имало още 4-ма и забележете – още 6 номера на хора, които очевидно не са били в залата.
Разбира се, да не забравяме „любезната” служителка, която си вършела работата с „невероятен ентусиазъм” и нейната колежка, която не спирала да се оглежда и да вика при нея номерата на хора, които все още ги нямало в залата, а останалите не спирали да чакат…
Както във всеки филм с неприятен за главните герои сюжет и тази история завърши с „Happy end”.
Моят приятел, след един работен ден в митницата, хабене на излишни нерви и време, все пак успя да си вземе подаръка и около 18:00 благополучно да се прибере в къщи. Същият ми разказа как, докато е бил в Щатите, си е поръчал часовник от Япония. Часовникът му пристигнал на следващият ден пред вратата му.
А ние тук трябва да се редим часове и дни по опашки от няколко души, да бъдем обслужвани от кисели служители, които се чудят как да скапят деня на всеки, който им се изпречи на пътя. Не заради друго – защото и техният ден е скапан и не виждат смисъл от ранното ставане сутрин и от ходенето на работа. Но, аз питам:
– Кой ви избира работата, която работите?
– Вие самите!
Много пъти съм чувал някой да казва: „Най-добре си е на държавна работа. Седиш си и си клатиш краката по цял ден и пари ти дават”. Е да, ама не е точно така и не трябва да бъде. След като сам си избрал това да е твоята работа, върши я професионално. Но, точно заради такива индивиди „крако-клатачи”, сме на последно място в повечето класации сред държавите в ЕС – особенно когато става въпрос за ефективност на администрацията. И именно заради такива служители е излязло лошо име на останалите, които си вършат работата професионално.
Трябва най-накрая да се вземат нужните мерки и тези служители да бъдат „разчистени”. Да се оставят истинските професионалисти да работят. А тези, като служителките в митницата, да си седят в къщи и да не пречат на системата да работи. Защото заради тях страдат нормалните хора, които губят ценно време и хабят излишни нерви. И не заради друго, ами заради липса на професионализъм – както в държавния така и частния сектор…
6 Comments
За съжаление на много хора не им се работи. Дори на такива с личен бизнес. Аз съм удивена от това, че стартираш бизнес, а всъщност не мислиш много за клиентите. Имам следния случай: реших да си запиша час за фризьор. В събота не може сутрина – мацката е на кръщене. В петък не може около обяд – има въпросната ОБЕДНА ПОЧИВКА, нищо че през деня са дошли 1-2-ма човека. Не е истина колко много хора не искат да работят, не искат да направят смислен живота си, а чакат. Чакането някой да те побутне тук-там, или “нещо” да дойде е много на мода!
Борис, потресаваща е ситуацията, която описваш. А още по-лошото е, че положението е същото с номерата и чакането и в здравната каса, където “клиентите” са инвалиди и болни хора. Там също се виси с часове и отвреме-навреме се викат несъществуващи номера и се губи време. Да не говорим за нечуваното равнодушие на “комунистическите лелки” зад гишето.
Има страшно шокиращи факти в здравеопазването. На моя мъж дядо му не получаваше инвалидна пенсия, защото беше толкова зле, че не можеше да стане от леглото. А трябвало лично да отиде, нямало друг вариант!!!! По същата причина не можеше да ползва и намаление за предлаганите по здравна каса лекарства.
Това е, защото да станеш държавен служител си трябват връзки. Въпросните дами сигурно са назначени с връзки, но понеже не им се работи тази работа, а и със сигурност получават ниска заплата, насочват недоволството си срещу клиентите пред гишетата. Във всички държавни служби, където има гишета и опашки, отношението към нас, клиентите , е същото:(
За голямо съжаление, мога да ви кажа, че твоя приятел даже е бил късметлия. Има и още по-фрапиращи случаи.
1) Мои клиенти започнаха да внасят маркови дрехи от САЩ. Първата им пратка беше 2 големи кашона. Хората си бяха описали всяка дреха поотделно, с кода на митническата такса, по групи. Кашоните бяха облепени с етикети от световно известна куриерска фирма със същото съдържание. Точно 4 пъти ходихме за 99 глупости и успяхме да си получим нещата след, забележете 10 дни! Заядоха се с пълномощното, в което специално беше описано, че имаме право да вземем стоката от митницата. Трябваше от САЩ да ни изпратят ново пълномощно. Искаха легализация, понеже макар да е написано на български, е заверено в консулството в САЩ. После трябваше да получим IORI номер, който не стана веднага, а след 2 дни. Заядоха се, че в митническата декларация сме описали шапки и прашки в една група, тъй като са с една и съща митническа такса. Наложи се да платим на една лелка, която срещу 60 лв. да ни попълни документите и казаха да минем само след 2 дни, щото лелката беше много натоварена. И след 2 дни когато в шибаната декларация бяха описани една по една 80 шапки, прашки и блузи, отвориха кашоните да проверят дали не ги лъжем. Преглеждаха 1 час и стигнаха до извода, че не сме престъпници, заслужаваме да си ПЛАТИМ митото и да си получим стоката.
2) Мой приятел се върна от САЩ с идеята да си довърши образованието и след 2 годни да се върне обратно там. Взе цял контейнер и донесе багажа си от САЩ. Пак ходи 99 пъти до митниците – МЕСЕЦ И ПОЛОВИНА го размотаваха с всякакви глупости. Най-бруталната глупост беше, че няма ударен печат при изпращането на пратката върху един от документите!!! В 21 век, когато има мейли, интернет и очевадни доказателства за съдържанието на контейнера, тиквите от митниците стигнаха до извода, че ако има мокър печат, значи всичко е наред и не сме престъпници, които внасят кокаин. Ама ако няма печат ни обслужват точно като престъпници. Наложи се Янко за този 45 дневен престой да доплати близо 800 лв., защото не успя по-рано да се пребори с администрацията …
Христо Петров: Какво искаш, ако беше хероин или кокаин, не само че нямаше да има проблеми, ами и до вратата щеше да ти го докарат. Тез олигофрени в администрацията са, за да гаврят случайни хора, не се ли сещаш, че ако направят номера на някой дебеловрат, не само че рушвет няма да вземат, ами и ще ходят до тоалетна 3-пъти преди да си тръгнат от работа, за да си спестят посирането по време на отмъщеснието, което им предстох от дебеловратите “приятели”.
Имам проблем с митница Бургас.Имам склад за въглища и в началото на всеки месец подавам декларация по електронен път.През м.Април започнах опити за подаване но системата БАЦИС не ме допусна поради някакви проблеми.На 16 април успях да си изпратя декларацията.И познай.На 17 април ми се обаждат от клона Сливен да отида при тях за справка.И започна писане наказателно постановление около 1 час,защото забележете СТАРШИ МИТНИЧЕСКИ ИНСПЕКТОР Георги Димитров Влахов пишеше на компютъра като Дете от детска градина.В края на краищата ми пристигна глоба от 500 лева.И се питам защо за младите и грамотни в България няма работа, а за такива неграмотници се намира.