Докато правех промени по сайта, попаднах на един мой материал от преди 5 години – „Защо не съм милионер“. Когато започнах да изграждам основите на моята система за управление на личните финанси и инвестиране, първата ми цел беше да имам 1 милион лева нетно богатство, което беше свързано с желанието ми да бъда свободен и да разполагам с повече време, за да помагам на хората у нас да повишават финансовата си грамотност. В тази статия ще ви разкажа докъде стигнах с нея, какво се промени и защо все още не съм милионер.

Мечти за милиони

Когато написах тази статия през 2013 година, тъкмо бях започнал нова работа-мечта. В нея имаш всичко, което съм искал като служител: мениджърска позиция, висока заплата, собствен кабинет, много служебни екстри и предизвикателства. Липсваше ми само едно нещо: свободно време. Работата беше свързана с много проекти, почти непрекъснати срещи и голяма отговорност. Към всичко това, ако прибавим и почти 2 часа на ден път до офиса и обратно, времето за всички останали неща беше доста оскъдно.

Скоро се роди и дъщеря ни и се чувствах като робот (буквално). Вършех някакви неща, но действията ми бяха машинални. Не ми оставаше време да помисля и да съставя план за бъдещето си. Работех по няколко странични проекта (включително финансовия ми блог, който след това се превърна в SmartMoney.bg) и това допълнително ме натоварваше. Освен това, изпълнявах и моя 10-годишен план да стана милионер. Нещата вървяха бавно, защото изплащах ударно стари кредити, а „социалните разходи“ в офиса си вървяха (пари за транспорт, за рождени дни на колеги, излизания след работа, обеди в скъпи заведения, пари за „работно“ облекло и други). Когато получаваш по-висока заплата и нямаш много време да я харчиш, се поддаваш и на някои импулсивни желания.

Някой беше казал, че когато работиш много, нямаш време да печелиш пари. Така се чувствах през октомври 2013 година (когато написах цитираната статия) и Причина №1 да не бъда милионер тогава беше, че работя за някой друг, който контролира моето време и приоритети. След по-малко от година нещата се промениха и аз напуснах високоплатената си работа. Това беше истински рестарт на плана ми за бъдещето. Имахме авариен фонд, известна сума в инвестиции и бяхме изплатили всичките си кредити.

Дотук добре, но сигурните месечни приходи спряха, имахме бебе на няколко месеца, а жена ми получаваше майчинство в размер на 340 лева. При тази ситуация, 99 от 100 човека ще се откажат и ще си потърсят нова добре платена работа. Аз също бях на ръба да го направя. Обадиха ми се няколко бивши колеги и ми предложиха добри позиции с високи заплати и отлични условия, включително в Прага и Дубай.

Вече имах опит с организирането на курсове по лични финанси и започнах да правя това, както и да давам индивидуални консултации (за 30 лева на час). Взех участие и в няколко проекта за продажба на хотели, изготвяне на бизнес планове, но в 95% от времето работех напълно безплатно – правех безплатни събития, обикалях България с моята финансово-образователна игра за деца, пишех статии за различни сайтове и блогове, участвах в много курсове и обучения.

Свободното време ми позволи да си намалим разходите почти наполовина. С жена ми пътувахме през седмицата (а не уикенда), когато цените в хотелите са много по-ниски. Заменихме киното и пазаруването в МОЛ-а с разходки в гората. Имахме повече време да си готвим домашни ястия вкъщи, а не да ходим на ресторанти.

Светогледът ми се промени – парите вече нямаха такова значение за мен. Свободата и времето се превърнаха в най-ценните ми активи. Иронията е, че колкото повече свободно време имах, толкова приходите ми се увеличаваха. Причината е, че имах възможност да помисля повече, преди да предприема нещо. Започнах да работя по-умно, а не повече.

На една от месечните ми срещи с моя финансов план, се замислих дали, ако имам 1 милион лева, това ще ме направи по-щастлив? Ще промени ли нещо? Отговорите и на двата въпроса бяха категорично „НЕ“. Това наложи промяната в основната ми цел – от това да съм богат в това да съм финансово свободен, което е доста различно.

Към днешна дата, инвестиционното ми портфолио се увеличава стабилно от сумите, които заделям за него и доходността, която ми носи. Сумата е шестцифрена и все още е далеч от седемцифрена, но някой ден и това ще стане.

Вече преодолях основните пречки, описани в статията от 2013 година, а сега ще ви споделя новите ми лични задачи за следващите години, които ще ми позволят да стана милионер:

Пасивни доходи vs. активни доходи

Една от причините, които не ми позволиха да имам по-висок размер на инвестициите, е силното ми желание да имам пасивни доходи. Когато си служител и работиш по 10 часа на ден, идеята да инвестираш едни пари и те да се увеличават, докато спиш или си на някаква скучна оперативка, е чудесна. От мен се изискваше само да зареждам машината със спестявания, да избирам активите и това е. Оказа се не толкова просто. Преминах през различни активи – от акции на БФБ и български взаимни фондове, през чуждестранни фондове до акции европейски и американски акции, ETF-и, дялове от бизнес и имоти, но накрая уцелих точния микс.

Тези активи ми донесоха средно 14.84% на година, което е много добре, но да не забравяме, че все още сме в бичи пазар и това не беше много трудно. Сигурно щях да продължавам да следвам тази стратегия, ако не беше 2017 година. През нея се случиха няколко събития, които промениха виждането ми за инвестициите като цяло. Направих няколко добри сделки с имоти, по-рискови вложения в акции и в бизнес проекти, които ми донесоха стотици проценти доходност за по-малко от 12 месеца.

Тогава разбрах, че пасивните доходи са за активни хора и това е моята посока за следващите години. Осъзнах, че да получаваш пари без да правиш нищо е почти невъзможно, а и колкото повече време и усилия вложиш в дадена дейност, толкова и доходите са по-високи.

Последен пример за тази точка. Преди години, когато все още търсех пасивни доходи, направих среща с известен човек в България, който прави онлайн курсове и пише електронни книги, и го попитах дали наистина тези доходи не се нуждаят от неговата активност. Сподели ми, че това изобщо не е са пасивни доходи, защото има много работа по създаването на продукта и неговото промотиране. Ако спре да прави рекламни кампании, уебинари, срещи и други активности, продажбите почти спират. Все още е рано да правя анализи за първата ми книга на хартия „Умни пари“, която се превърна в бестселър, но ангажиментите ми, свързани с нея, не са малко и не всичко се изчерпва с написването ѝ.

Свободата, Санчо

Другата основна причина моето нетно богатство да не е над 1 милион лева е, че не го правя на всяка цена. Мога още сега да увелича доходите си поне 2 или 3 пъти, но това ще е за сметка на свободното ми време и това за семейството и близките ми. Познавам много хора, които дават цялото си време и енергия, за да постигнат дадена цел, и им се възхищавам, но не е за мен. Това изисква пълно отдаване и те жертват други неща в живота си в името на голямата цел. Обикновено, това са липса на деца (или малко време с тях), липса или лоши отношения с половинката, малко време за срещи с приятели, близки и роднини.

Аз не съм готов да заменя свободата си за пари. Те са само средство, а не крайната ми цел. Мисията ми е да помагам на хората в България да повишат финансовата си грамотност, да увеличават доходите си и да живеят по-добре. Това го правя и сега и не ми трябва определена сума, за да продължавам по същия път.

Ще ви призная още нещо. Когато човек веднъж опознае свободата и вземе живота си в ръце, много трудно би я заменил за нещо друго. Разбира се, парите са важна част от формулата, но те са просто инструмент за постигането на нашите желания. Много хора спират да мислят, след като си поставят определена сума (или доходи на месец) като цел. Тяхното мото е „Аз да ги имам парите, пък после ще му мисля“. Това не е така. Когато имаш време и пари, е още по-важно как ще ги използваш. Почивката, пътуванията и хобитата са само част от нещата, но дали може да ги правим в продължение на години? Аз не мога. Дори един час да лежа на плажа, започва да ми става нервно и искам да правя нещо.

Как да променя живота на милиони хора?

Третата причина да не съм милионер е, че все още не съм намерил проекта, който ще промени живота на милиони хора. Имам определени вътрешни вярвания и ограничения, които ми пречат да постигна максимално въздействие и да достигна до много хора. Първите са морални. Не съм склонен да продавам продукти или услуги, в които не вярвам и да го правя само заради печалбата или комисионната.

Ще ви дам пример. Миналата седмица говорих с една госпожа, която ми каза, че е отвратена от застрахователните компании и брокери, за които е работила в България. Всички те наблягат в обученията на продажбите и как клиента да си купи продукта на всяка цена, независимо дали е подходящ за него или не. Това често става с невярна или грешна информация, както и използването на манипулативни техники. Всичко това създава лошо име на бранша, а и истории като тази с Олимпик, само затвърждават мнението на хората, че има нещо гнило в тази сфера.

Другото ми ограничаващо вярване е, че все още не съм готов да изляза на международния пазар. В момента работя с хора от страни по целия свят, но тава са предимно българи, които имат намерение в някакъв етап да се върнат в България или искат да осигурят свои близки и роднини у нас. Усилено работя по това да преодолея убежденията си, че в чужбина ще ми трябват различни знания и опит, отколкото в България.

Като служител съм работил по много международни проекти и не мисля, че има голяма разлика между хората у нас, в Румъния, Германия, Белгия или друга страна. Разбира се, не съм продавал директно на тези пазари и това ми се струва голямо предизвикателство, по което ще работя през следващите години.

Това бяха моите 3 причини да не съм все още милионер. Беше полезно да се върна назад във времето и да прочета моите мисли от преди 5 години и да направя анализ на това, което съм постигнал за това време. През следващите години ще работя усилено по 3-те точки в тази статия и след това ще ви разкажа до къде съм стигнал.

А какви са вашите причини да не сте милионери?