Защо не съм милионер?
Важни съвети при рекламация на дефектна стока
14.10.2013
Как може да се справим сами с интернет маркетинга
23.10.2013Защо не съм милионер?
Напоследък много мисля върху темата за богатството, не само като пари, а и като време, удовлетворение и смисъл в живота. В един момент си зададох въпроса „Защо не съм милионер?”. Зададох си точно този въпрос, а не „Защо не съм богат?”, защото богатството е различно понятие за всеки. Има богатство в пари, в приятели, духовно богатство и т.н. Дори да се обединим около идеята за финансовото богатство, пак за един 100,000 лева са богатство, а за друг 1 милион са джобни пари.
И така, защо не съм милионер? Отговорът дойде от само себе си – „защото не съм поискал”, но ако реша това да е моята цел, какво трябва да направя, за да я осъществя? След четене на доста биографии на богаташи, разговори с милионери (предимно в България) и на база на целия ми опит досега, стигнах до 5 основни причини аз все още да не съм милионер. Ако и вие не сте, продължавайте да четете и накрая ще очаквам вашите коментари.
Причина №1 Работите за друг
Когато работите за друг, вие разменяте време за пари, а в тази стратегия има поне два проблема:
– Имате ограничено време, което може да размените за пари.
– Някой друг определя колко струва вашето време.
Тук, веднага някой ще каже, че има доста милионери, които работят за някой друг и ще са напълно прави. Колко обаче от богатите хора в света са такива? За пример, вземете класацията на списание Forbes за най-богатите хора в света. Поне аз не открих служител в първите 500. А и за да съм честен (не искам да се подценявам), но шансът аз да стана изпълнителен директор на голяма международна компания не е голям. Предполагам, че и при вас е така.
Това означава ли, че още утре трябва да напуснете работата си? Разбира се, че не, но нищо не ви пречи да помислите за стойността на вашето време и как може да го оползотворявате по-ефективно. След това намерете начин да ви плащат повече за вашите способности и таланти, а не само за броя часове в офиса. Това може да стане чрез създаването на допълнителен доход или инвестиция в собствен бизнес. В информационната епоха, това е по-лесно от всякога.
Ако все пак, не искате да ставате предприемач в свободното си време, насочете всички усилия в основната си работа и катеренето по корпоративната стълба в нея, с което ще увеличавате и вашия доход, а спестените пари може да инвестирате. Идеята е, че ако искате да станете милионер (в някакъв разумен срок, разбира се), вие сте човекът, който трябва да го направи.
Ако искате да разберете дали собствения бизнес е за вас или да разберете как максимално добре да се подготвите за това приключение, запишете се на нашия курс СтартБизнес.bg. Ранната регистрация с отстъпка от 15% (промокод RANO) приключва скоро. Побързайте!
Причина № 2 Не се опитвате
Всички знаете вица за Господ и фиша за тотото – трябва да пуснете фиш, ако искате да спечелите, нали? И докато повечето милионери се опитват да увеличат своето богатство, ние останалите просто се опитваме да си плащаме сметките. Разбира се, този начин на мислене влияе върху това колко пари правим.
Когато започнах първата си работа преди 10 години, аз имах ясна представа колко пари ми трябват, за да си плащам сметките и да поддържам стандарта си. С течение на времето разходите се повишиха, купих си кола, после апартамент, ожених се, чакаме дете, но доходите ни са толкова, че да живеем добре и да заделяме известна сума за инвестиции и за постигане на по-големите ни цели.
Но тогава разбрах, че работя, за да си плащам сметките, независимо, че доходите ми се увеличиха, както и техните източници. Аз продължавам да разменям време за пари. Веднъж след като осъзнах това, започнах да влагам по-малко усилия и време, а да изкарвам повече пари. Просто целта се промени – от плащане на сметки и разни глезотийки до един милион лева до Х години. Все още съм далеч тази цел, но рано или късно и това ще стане.
Причина № 3 Не вярвате, че може да станете милионери
Ставало е въпрос, че ако питате някой дали иска да стане милионер, той веднага ще каже „ДА”. Но, ако го попитате дали наистина вярва, че това може да се случи и той ще направи всичко възможно, за да постигне тази цел, вече няма да е толкова сигурен, нали?
Повечето сегашни милионери винаги са вярвали, че ще станат такива, каквото и да стане. Най-добрия пример е Доналд Тръмп. От милиони в банката, до милиони дълг и милиарди, отново в банката той е вярвал, че ще е богат. Ако през 1991 година, когато личния му дълг е бил 900 милиона долара си е казал „Ами, това беше, вече няма изход”, надали сега щеше да е същия Тръмп, който познаваме.
Аз не съм от най-големите почитатели на позитивното мислене и не вярвам, че може да постигнеш всичко само с мислене, но ако наистина имаш цел – мислиш и работиш за нея, ще я постигнеш.
Причина № 4 Не се доверявате на вътрешния си глас
Тази седмица гледах едно от предаванията на „Сделка или не” по Нова телевизия, в което играха двама братя близнаци. В тяхната кутия имаше 100,000 лева и щяха да я спечелят, ако не я бяха разменили за друга кутия с доста по-малка сума. И това, въпреки факта, че номера на кутията е рождената им дата. Не е въпроса да се доверяваме на 100% на нашите инстинкти, но те са с нас от раждането ни и са базирани на всичко, което ни се е случило досега.
Има много истории за милионери и милиардери, които са вървели срещу всички разумни аргументи, но накрая са успели, защото са се доверили на вътрешния си глас. Това особено важи за света на бизнеса и инвестициите. За корпоративния свят важат различни правила и там инстинктите не винаги помагат.
Причина № 5 Просто чакате, а не действате
Наскоро прочетох една много вдъхновяваща мисъл „Докато повечето хора чакат да изтеглят техните числа от тотото и се молят да забогатеят, великите хора решават проблеми”. За съжаление, това мислене е обзело голяма част от нашия живот и ние непрекъснато живеем в някакво състояние на очакване. Чакаме шефа да ни увеличи заплатата. Чакаме партньора да ни направи щастливи. Чакаме държавата да ни реши проблемите, да ни намали данъците и да ни намери работа. Чакаме точното време, в което да стартираме бизнес или да започнем да спестяваме и инвестираме. Изобщо, чакаме непрекъснато нещо да се случи.
Ако непрекъснато чакаме нещо, обаче, ние нямаме никакъв контрол върху нашето бъдеще. А ако някой друг контролира бъдещето ни, ние никога няма да постигнем това, което искаме, нали?
А защо искам да стана милионер? За да се отдам изцяло на моята мисия в живота – да помагам на хората в България (особено децата) да повишават финансовата си грамотност и да разберат, че всичко зависи от тях, а не да чакат някой друг да реши проблемите им. Също така, имам желание да помагам с моя опит и знания на всички, които искат или вече са стартирали собствен бизнес и да стават все по-добри. Тези неща ги правя и в момента, но чувствам, че не е достатъчно и искам да им посветя повече от моето време и усилия.
А какви са твоите причини да не си милионер?
59 Comments
Много , много вярно и точно формулирано. Успех желая в постигане на целта.
Изключително точно казано и лесно разбираемо за всеки, браво! Метафизиците, поддържащи “закона на привличането”, биха описали процеса на успеха в три фази – 1. поискай (избери конкретна цел и набележи крайна дата), 2. направи всичко, за да я постигнеш (ДЕЙСТВИЕ) и 3. приеми успеха/постигната цел. Позитивното мислене е важно дотолкова, доколкото ни насочва към конкретни правилни действия и ни предпазва от негативно настроения околен свят, който често не иска да успеем. Успех и от мен в милионерстването и благоденствието във всичките му измерения!
Тони, реших да критикувам идеите публикувани в този сайт. Чесно казано ги смятам за повърхносни или с други думи само драскаш върхо повърхността на проблема. Та „Защо не съм милионер“ или 5 причини да не съм като 2% от населението в страната. Отговорът че останалите 98% не искат или не са толкова специални мен лично не ме удовлетворява.
Ти искаш да си в тези 2% (както и аз) и затова отиваш да видиш, какво правят тези хора толкова специално че са там. Грешка. Има десетки пъти повече хора които правят абсолютно същото и не са там. Да гледаш само успелите без да отбележим провалилите се e доста подвеждащ начин на мислене.
Ето и моите топ3 защо не съм милионер: №1 – баща ми не е милионер, №2 не съм поемал свръг големи рискове, №3 не съм имал свъх късмет.
За мен да си отговаряш на въпроса „Защо не съм милионер“ е също толкова безсмислено като това да се питаш „Защо не съм следващия Майкъл Джексън“.
Според теб могат ли да се постигнат екстремно високи стойности на богатство (както казах 2% от населението) с линейни методи като помесечно спестяване от заплатата? Моята препоръка е да замениш мотивиращите статии с по дълбоки практични неща, които наистина могат да помогнат на читателите ти.
Поздрави
Здравей Ivan,
Благодаря ти за коментара. Да започнем с първия въпрос – защо питам тези 2%, които са успели, а не останалите 98%, които не са. Отговорът е лесен. Ти кой би питал, ако искаш да станеш велик футболист – Лео Меси или кварталния пияница, който едно време е тренирал в ЦСКА или Левски, но се е провалил? Явно нещо в неговото поведение или система не е проработило. Честно казано, аз бих питал Меси, ако имам възможност, а не хилядите други, които правят нещо, но не стават добри футболисти. Ако ги питам ще имам хиляди причини нещо да не е станало, но ако питам Меси ще имам 2 или 3, които са проработили.
Уважавам твоите топ 3 причини да не си милионер, но не одобрявам две от тях. Първата – защото баща ми не е милионер. Имало ли е милионери преди 1989 година? Не, нали? Сега има ли милионери, чиито бащи не са били милионери? Да, всичките са такива. Ако моя баща не е бил милионер, аз да се откажа ли от това? Третата – не съм имал свръх късмет. Какво означава това? Да спечеля от тотото ли? Аз няма да стана тото-милонер, просто защото не играя тото и не разчитам на случайни неща. Правя това, което мога и е в мой контрол.
И накрая за това дали с прости, но изпитани методи може да станеш милионер? Ако нямаш малко заделени пари, дори да имаш уникалния шанс да създадеш някакъв невероятен продукт, който ще промени света, ти пак няма да успееш, нали? Ако човек е решил, че твърдо иска да стане милионер има определени стъпки за това. Да кажем, че не ти се занимава с някакъв бизнес, не искаш да инвестираш на порсата, а може само да спестяваш от заплатата. Какво ще направиш? Първо ще станеш по-добър в работата си и ще получаваш по-висока заплата. После ще започнеш да спестяваш повече и да дадеш на някой да ти управлява парите. След 30 или 40 години шансът да си милионер е сравнително голям нали? Само че, аз не искам да чакам толкова години и ще съм по-активен. Пак няма гаранция, но имам шанс.
И накрая, какво имаш предвид под “по-практични” неща? Да кажа “Инвестирайте във злато или взаимен фонд Х”. Няма да го направя, защото това решение е за мен, а не за всеки читател по отделно. Ако някой от тях прояви интерес, може да ми пише и ще се видим, за да установим какво ще действа при него и кой е подходящия начин и финансов инструмент. За съжаление, няма проста формула за богатство, а е комбинация от много наща като търпение, последователност, поемане на риск, среда, решителност и други.
Здравейте,
нали не очаквате статия в която да Ви кажат направете 1,2,3… и ставате милионери
тук хората споделят свои мисли и опит. Няма двама богати човека, които са забогатели по един и същи начин. Идеята е, че ако имате идея да я осъществите и тук маже да ти помогне сайта как да постъпиш за да осъществиш идеята, ако някой знае златната идея защо да ти я каже, а и при теб няма да стане, защото хората са различни- по знания, умения, готовност да рискуват
А що се отнася за сегашните наши милионери …………….
99% от тях НЕ СА СТАНАЛИ ЗАЩОТО СА ИМАЛИ ИДЕЯ
Хайде вижте класация за богати Българи и да кой кой е и как го е постигнал
УСПЕХ И КЪСМЕТ
Тони, нещо не си ме разбрал май.
Опитвам се да ти обясня, че за мен въпросът „Защо не съм милионер“ е безсмислен и съответно отговорите свързани с този въпрос се обесмислят (не че неса практични и полезни)
Моето мнение е че да търсиш общи черти в извадка от 2% без да гледаш в 98% и да си обясняваме техният успех с тези черти е безсмислено. Според мен повтарянето на чужд успех е почти невъзможно, а не че няма какво да се научи от тези успели хора.
Практични неща са да покажеш на хората как сами да вземат решения.
Ivan, ще се разберем накрая 🙂 Според мен, няма верни и грешни неща. От всеки може да научиш нещо и всеки опит е полезен, но от практическа гледна точка ще ми е по-лесно да видя какво правят тези 2%. Разбира се, всеки си е сам за себе си и аз не мога да копирам живота и успеха на друг. Дори да се върна назад във времето и се опитам да създам неща като Facebook и Google, може би няма да успея.
За вземането на решения съм абсолютно съгласен. Всеки сам кове съдбата си, члез решенията, които взема всеки ден. В този сайт давам (както и останалите автори) много съвети, идеи и знания, но всеки сам решава дали да ги ползва или не. Аз съм привърженик на собствения опит, но няма да тръгна да доказвам, че Земята е кръгла.
В БГ около 90 % от милионерите са създадени или от поголомно ограбване на хората и дъжравата или от крими контингента който като и двата вида са свързани с политици…. макар че от 2-те останха малко живи … …. честните милионери в Бългрия се броят на пръститие на едната ви ръка …
bg mafia, това е нормален път при преминаването от комунизъм към пазарно стопанство и демокрация. “Честните” милионери ще стават все повече.
отделно в България се забогатява доста трудно особено по честен начин …. просто условията на банките и самата държава не го позволява … айи бне участваш в грабеж във власта заедно сполтици и олигарси или не си в контрабандните канали на бившата ДС си умрял от всякъде …. колко честни частника развиха бизнес за милиони ????
Има една известна мисъл на Винс Ломбарди, която е много подходяща по този въпрос.
Тя е
” Успехът не е всичко, но желанието за успех е”.
Ако перефразираме,
Спечелването на милион не е най-важното, но стремежът към него е!
От моя гледна точка, най-важното е да се стремиш към милиона
(което включва: да се информираш, да учиш, да развиваш нужните качества, да мислиш и преценяваш, да рискуваш и да се проваляш, и пак да рискуваш, да си вземаш поуки и пак да гледаш напред ).
Дали ще успееш?
Кой знае? Ако имаш и малко късмет, защо не?
Но важното е, че няма как да стане, ако ТИ лично не се стремиш към целта и не направиш всичко /наистина всичко/, което е по силите ти за да я постигнеш.
Има поговорка “Господ дава, но в кошара не вкарва”.
Ти трябва да извървиш своята част от пътя.
Няма как.
Ден след ден, седмица след седмица, година след година.
Освен това, дори да не достигнеш милиона, а примерно 1/2 от него, пак не си се старал напразно.
Защото половин милион , все пак е повече от нула милион, нали?:)
И нека не да не бъдем лицемери ” нямало честни милионери”..
Да бе, ще ни се да е така.
Лошото е , че има. И ще има още и още.
Тогава как ще се оправдаваме?
Отделно, ако някой мисли, че е лесно да откраднеш/присвоиш 1 милион, е в дълбока заблуда.
Успешното натрупване на милион по незаконен начин не е толкова лесно, колкото изглежда. Ако обърнете внимание, какъв процент от престъпниците са милионери, ще забележите, че не са повече от процента на “честните” такива.
доста лесно е трупането и на доста милиони ако имаш държавна протекция …за 3 години може да станеш милионер … ако не ми вярваш ето и примери – Самоковеца , Доктора ,, Фатик и тн да не ги изборявам всичките застреялни босове но тези са от най-едрите ….натрупаха милиони само с далавери обаче с държавна протекция …. тук са и Братя Галеви и Брендо … пък вие ми говорете как не можело да с енаправи един милион…. Косю Самоковеца стана мултимилионер за 3 години при Костов …. Брендо е изпрал милиони по морето и в София …Миленчо Хотелчев си измра парите по хотели по черноморитвето от седлката с дълга – някой да му потърси сметка ???? казах ви че от честен бизнес трудно ше забогатеете в БГ … шансът ви е минимален !
Много ми допада коментара на feeria и напълно го подкрепям. Много ни се иска да няма “честни” милионери и просто да знаем, че нещата не стават. Но, такива има и трябва да го признем пред себе си. Вчера на “Мениджър на годината” срещнах и се запознах с доста такива.
Много добра работа,вече ще следя с интерес блога!
Стойне , да на мениджър на годината има – банквоте мениджърри повечето са млионери защото обират всичко живо в тая държава … Левон Хампарцумян е милионер още от приватизацията на Костов и политическо назначение …. просто като пример …. ти тв ли наричаш успешни бизнесмени ?!!??!?!?
по 200 бона заплата за да обиримае всичко живо … интересно
Стойне не е нормалеен път от преминаването от социализъм към частно стопанство … в България вече няма нищо българско … всичко е обрано и разпордадено на тоя ина ония и на чужденци …предприятияа са източени и фалирани …. аз не виждам нищо номрално от това кеото става тук … а после протестирате срещу олигарси ….
Лот 3 на “Тракия” изпълнява се от фирма собственост на човек с звучен прякор- фирмата е в несъстоятелност – кой и с какъв акъл им даде поръчката ЗАЩО
Бургас- усвоени последните години 600-700 милиона евро = 4 бр. фирми ЗАЩО
с.Веселие воден цикъл печели фирма от Пловдив двама човека никаква техника 5 подизпълнителя ЗАЩО
БДЖ търг за бракувани вагона 500бр. в цялата страна участва се за всички бройки, депозит 1 000 000лв. банкова гаранция за 10 000 000лв. спечелилия търга плаща авансово цялата сума ЗАЩО
и Т.Н. и Т.Н.
За какви мениджъри говорим, за каква конкуренция
Стойне , това ли са милионерите на България за които говориш ??? –
За първи път жена е “Мениджър на годината”
http://www.vesti.bg/pari/biznes/za-pyrvi-pyt-zhena-e-menidzhyr-na-godinata-5996584
По-скоро говоря за предприемачите на този конкурс. А има ограмна разлика между наемните мениджъри и собствениците на фирми – и като визия, и като ценностна система, дори като държание. Говоря за хора като Ивайло Пенчев, Орлин Попов и Елена Маринова от Топ 10 плюс още много, които не бяха сред номинираните. Да си кажа честно, и на мен щеше да ми е по-лесно да мисля, че всички милионери са мафиоти и да знам, че не мога да си наруша принципите. Но, не е така. Има и хора, които правят смислени неща, развиват се и забогатяват.
“А какви са твоите причини да не си милионер?”
Това е последният ред на статията.
Заслужава си всеки един от нас да си помисли върху този въпрос.
Ама дълбоко и честно, като за пред себе си.
И ако пак са виновни “другите” – държавата, комунистите, капиталистите, соросистите или някой друг,
… така да е.
Поне ще сме наясно.
И явно няма смисъл да се следят този и други подобни блогове.
Защото това са места за хората, които вярват , че усилията им имат смисъл.
С други думи, хората, които вярват в себе си.
И както вече писах, не милионът е важен, а стремежът към него.
Важни са усилията, които си направил и пътя, който си извървял. Докъдето и да си успял да стигнеш, пак ще е по-далече, отколкото си сега. И ще си различен и по-достоен, защото си се опитал …дори и да не си успял.
А на тези, които гледат само към мошениците и далавераджиите, ще кажа, че бат Тони , най-вероятно, няма пред вид такива милионери, а тези, които с почтен (относително) и лични усилия са създали своя успех.
А такива има. Може да са малко. Може и никой да не знае за тях, но има.
да но тези които си цитрил са единци …казах ти го и в предишен пост …. колко хора иситнки предприемачи са развили някъв бизнес за милиони или са добри портфейлни мениджъри и са направили милиони ??? колко са??? както казах вече в Българяи се забогатява основно и предимбно от властта и отгравбане на хората и държавата ! това си продължава 23 години се самокрадем в нашата мила родина … едни крадат други -стадото и така … цените тройни креддитите най-скъпи в цяла Европа … дори и вТанзания няма такива лихвени нива… да банковите мениджъри с анаемници но именно те са сред най-богатите хора в БГ защото държавата седи зад тях и иим позволява да цоцат и бизнеса и хората …. 5 банкера и 50 олигарха заедно с цирковата трупа в Парла-мента обраха всичко живо ….. и прдължават да ни крадат ! ание го позволяваме…
Над 95 процента от хората, които не са милионери, няма да станат никога такива, защото само си търсят извинения. Богатите са крадци, мошеници, – ми станете и вие бе?
Баща ми не е милионер, не ми се паднала 6ца от тотото,
А на този, дето баща му е милионер, дядо му дали е бил? и така като се върнем все някой трябва да е бил първи бизнесмен в родата.
А 2 % в БГ не са милионери, под 0.2 процента са. 2 % мисля бяха деклариращите доходи над 5 000 на месец.
Мда, както каза feeria “не милионът е важен, а стремежът към него”. Аз ще продължавам да вървя по пътя, който ще ме доведе до милиона. Ако не успея да стигна до крайната цел, поне ще съм стигнал до някъде, защото “шастието не е крайна спирка, то е начин на пътуване”.
Стойне , всеки изибра пътя си но не разбрах кои са тези много успешни бизнесмени или портфолио мениджъри и какъв им е бизнеса??? посочете някой успешен бизнес поне да се знае ….и да е бъългарски разбира се
Ето 3-ма: Ивайло Пенчев, Орлин Попов и Елена Маринова.
добре ама не разбрах какъв им е бизнеса ….
Стени за катерене, заведения и софтуер, в същия ред.
Има и други примери за успешен бизнес – моята работа ме среща с такива хора. Те са представители на чужди фирми, има работещи в областта на строителните материали, има притежатели на вериги магазини, има занимаващи се с недвижими имоти и т.н.
Проблемите за мен пред това да станеш милионер са – освен тези, изброени от Тони:
– инфлация – да станеш милионер сега не е като да станеш милионер след 10 години. Инфлацията за последните 10 години е 60%.
– да станеш милионер, но и да имаш и достатъчно добър месечен доход и добър стандарт на живот по време на “ставането” – а не като много БГ пенсионери с наследствен имот/и в идеалния център и мизерстващи, защото не искат да го продадат и да се преместят.
– да станеш милионер с платени данъци – за да не трепериш постоянно дали данъчните ще те хванат. В Щатите и Европа плащането в брой е все по-рядко явление и се гледа с подозрение, рано или късно и при нас ще се налага да имаш ясен произход на парите. Тоест, ако са от не съвсем законна дейност, ще трябва да ги изчистиш, а това не е евтино.
Според мен за да станеш милионер се налага да имаш на определени лични качества. Първото и основното е да се развият те и след това следва всичко останало. За мен това са
– да работиш много
– да си добър в нещо и да се стремиш да си най-добрия
– да не се водиш от емоции а да мислиш и действаш логично
– да не мамиш в бизнеса/работата и винаги да мислиш за интереса на клиента/работодателя
– да не си слагаш ниска самооценка и да продаваш евтино това, което можеш да продадеш скъпо
Специално за вътрешния глас – доверявайте му се, ама в разумни граници. Научете се да играете покер, тогава ще видите, че вътрешния глас статистически вреди повече, отколкото помага – освен ако не се окажете добри покер играчи. А тогава ще станете милионери много бързо :).
добре има някъв бизнес но не голям така да го кажем … важни са и мащабите …. не съм казал че няма успешни предпримачи .. напротив има ! но са прекалено малко а и българаринът не мисли в перспектива … милиони се правят бързо само чрез властта и криминални схеми … а и от монополите разбира се – ток ,вода , парно както и банковия произвол …. така най-лесно и бързо се забогатява иначе може да почакате за милион доста време …. нре знам ка не ви прави впечатление схемите че цените на енергията са 3-ни и че банквеите кредити са 3 -йни … всичко е тройно по цени в тая държавица …. ама всички сте си заровили главата в пясъка …..
Никой не твърди, че трябва да е бързо – нито пък, че е свързано с “чакане”.
Какво е твоето предложение в случай, че цените на всичко в тази държава са тройни? Имаш ли някакво конструктивно предложение?
Също така, твърдението ти не е вярно в частта за електроенергията – http://www.energy.eu/ , третата таблица. “Prices include: market price, transmission through main and local networks, administrative charges and all taxes”.
Мнението ти би било много по-стойностно, ако е добре аргументирано.
да и ако искаш да станеш милионер а не успееш цял живот за кво си се бъхтал ???
да имам , националзиация на банките и енергийните монополи ….като казвам електроенергия имам предвид всичко виове – включителни и Топлофикация …. или и там вскичко е наред???? а колко са кредитите лихви в БГ и колко са в белите държави ???? я ми кажи какво обезпчение ти сисзкат банките за д ати тпуснак кредит за бизнес …. що сте си заровили главата впясъка бе хора ?? до кога ше търпите да ви обират ????
Моите коментари по темата са следните:
1. След като чакаш дете (поздравления за което) твойте приоритети съвсем скоро ще се променят. Не бих те съветвал милиона да е заветната ти цел, защото ако се скъсваш от работа за това може да си съсипеш семейството.
2. Ако наистина сте решили да направите семеен хотел (като една от дългосрочните ви цели на семейството както беше споменал ж предишен пост) бих казал че това с европейските програми е съвсем възможно и постижимо. Ако примерно хотела струва 1/2 милион и носи около 10% годишна възвръщаемост това е нещо към което човек си струва да се стреми.
3. Не се сърди, но не вярвам на приказки от типа искам да стана милионер за да помагам. Според мен ти го правиш много успешно това и сега. По-добре е човек да си казва истината.
И последно от едни коментари във Фейсбук видях, че според теб Дилян Пеевски е успял, а ти не си. Което според мен е много далеч от истината и не мисля че трябва да се подценяваш или сравняваш с такъв тип. Ти също си успял според мен – имаш успешна кариера, семейство, успешен блог и т.н. Човек не трябва да прави грешни паралели/сравнения. А и се чудя докога ли ще пордължим в България да се сравняваме със съседа/или някой друг? Просто не е продуктивно!
Поздрави!!!
Дани, благодаря ти за коментара. Това, което казваш е така и аз не се стремя към нещо на всяка цена. Да, влагам доста усилия в това, в което вярвам и му се оттавам, но само до определени граници. А защо го правя? Честно казано, ако исках само да си живея добре и да поддържам някакъв стандарт и сега се получават нещата, но за мен това не е достатъчно. Ако промениш живота на един човек или на едно дете (не финансово, а със знания), това е нещо, което наистина ще си струва. Да, правя го и сега, но в някакви много малки мащаби, защото всичко е свързано с пари и време. Има доста хора, които ми пишат, за да се видим и да обсъдим един или друг проблем, но ми е изключително трудно да се видя с всички. Намирам време само за някоя и друга презентация, на която да се съберат повече хора и за статии в сайта, но това е малко, според мен.
Аз мога само да ти пожелая да имаш достатъчно високи пасивни доходи, които да ти позволят да постигнеш финансова свобода. Според мен и активи от 500 000 лева, носещи 10% годишна доходност (не че е лесно да се постигне подобна сигурна доходност) биха били достатъчни. Разбира се не на всички активи лесно може да им се определи стойонстта. Колко например струва сайта ти? Също така в един момент трябва да предцениш трезво какви доходи ти носи твоята извънслужебна дейност и просто да рискуваш – тоест да се отдадеш изцяло на каузата в която вярваш.
Благодаря ти, Дани. Дори да не постигна целта (1 милион лева), ще съм стигнал до някъде и то ще е повече отколкото, ако нямах такава цел. Този момент рано или късно ще дойде и тогава просто трябва да кажа “Хоп!” и да скочо 🙂
If you want something you’ve never had, you must be willing to do something you’ve never done. (Ако искаш нещо, което никога не си имал, трябва да си готов да направиш нещо, което никога не си правил.)
Thomas Jefferson
Въпросът беше защо аз не съм милионер. Жалко, че сега попаднах на този сайт. А не съм заради цитата по-горе на Томас Джеферсън.
Имах прекрасната възможност (късмет е било сигурно) да стана милионер през лятото на 2008 година. Трябваше да съм по-далновиден или с други думи – “да направя нещо, което никога не съм правил”. Просто трябваше да не отказвам продажбата на магазин си на сравнително оживена столична улица от 200 кв. м за сумата от 3000 евро на кв. метър. И така без да съм мафиот и без да съм от правилната партия можеше да стана милионер.
Но както казва авторът на сайта – При мен действаше причина №5 – Действайте. Не чакайте и малко от причина №4 – Не се доверих на инстинкта си.
Когато четох статията и коментарите след нея, си спомних една притча за хората които чакат други да им подредят живота и да им казват какво да правят и кога.
Моят отговор на въпроса, който зададе Стойне се съдържа в думите на Учителя:
“Веднъж ученици попитали Учителя си:
– Дълго ли ще чакаме да отмине кризата ?
Учителят се замислил и му отвърнал:
– Ако чакате, ще е дълго!
За мен статията на Стойне се доближава до мисленето на Учителя.
Благодаря Ви за позитивните мисли във сайта.
Честно казано, доста сайтове за забогатяване се навъдиха. Човек ако наистина иска да забогатее (в разумни граници) едва ли ще виси тук. Казвам го, защото имам малък, но все пак имам инвестиционен опит. Също така съм разбрал, че колкото по-малко рискуваш, а по възможност прехвърляш риска на чужд гръб, по-добре ще си самият ти. Другото са празни приказки. Думи от рода”Рискувайте, за да спечелите.”, не са съвсем правилни според мен. Причината за това е точно тази, рискът е на наш гръб. Пари в България е по-разумно да правиш от субсидии, европроекти и прочие, отколкото да купуваш злато и прочие неща. Заплатата също не е лош източник на доходи, наемът от жилище е доход, но обикновено е доста малък 200-300 лева и евентуално лихви и ренти от земеделска земя. Колкото по-консервативно си управлявате парите, толкова по-вероятно е поне да се позамогнете, защото иначе рано или късно просто ще изгърмите.
Здравейте г-н Василев,
От доста време следя сайта Ви и досега никога не съм писал, но има някои неща които Вие казвате с които не съм съвсем съгласен, и искам да използвам блога Ви,да изразя своето мнение защо не съм напълно съгласен с тях и ще кажа истини които са общоизвестни, и за които имам лична информация.
По отношение на тримата предприемачи които сте написали като успешни честни примери в България:
1. Ивайло Пенчев – не го познавам човека, не мога да кажа нищо за него
2. Орлин Попов – собственик на най-известната българска верига заведения с ресторант в Испания, бутикови рибни ресторанти и тн. Стартиращ бизнеса си от морската столица – града на могъщата трибуквена структура която има участие във всяка сфера на Българската икономика и без чиято подкрепа/съдействие/протекция/участие никой бизнес не може да стартира и да се развива. Освен, че е обществена тайна това, имам и преки лични наблюдения върху тях.
3. Елена Маринова – млада амбициозна дама. Интересното при тази компания кръстена на най-високият ни връх, е професионалната биография на родителите на управляващите фирмата,както и на г-н Лилов. Може да проверите кои къде е бил търговско,културно или военно аташе преди 10-ти Номеври 1989. И още един жокер – за да бъдеш смятан и приет за евреин, важно е рода на майка ти да е еврейски- но пък всички взимаме за фамилно име това на бащиният род,включително и съдружниците в тази фирма. И за каква сериозна фирма говорим с капитал от 56,000 лв….Също като при горният господин имам наблюдения от първа ръка.
За в бъдеще мой съвет е да проверявате информацията си малко по-обстойнно, както и да се представяте по-реалистично досегашният Ви професионален опит. За разлика от повечето Ви читатели, знам много добре с какво се занимава един външен/вътрешен одитор в голяма мултинационална организация, и е доста далеч от представената от Вас консултантска роля на бизнеси за милиони. Това като външен одитор да цитираш международни счетоводни стандарти и да правиш отметки за съответствие във екселски файлове не значи, че консултираш някой за бизнеса му. Работата като вътрешен одитор в голяма застрахователна компания също не бих я нарекъл консултантска от гледна точка на самият бизнес, където в 90% от времето се фокусира дали някой се е подписал на еди коя си хартия, дали друг му я е прегледал хартията и се е разписал също на нея и дали разходите за маркетинг са в съответствие с бюджетираните такива.
Надявам се да не сте се засегнали, защото целта на този коментар не е бил личностна нападка, а просто да предостави още една гледна точка.
С пожелание за весели празници и будещи успехи.
Здравейте Сотир,
Благодаря Ви за коментара. За начало, когато реших, че ще имам място в мрежата, в което ще заставам с името си знаех, че ще има негативни коментари спрямо мен и моя личен и професионален живот, но това е цената да не се криеш зад псевдоним или измислено име.
Сега по темата. Цитираните хора ги познавам от различни срещи, на които сме се виждали и не искам да се превръщам в техен адвокат или биограф, а още по-малко в техен съдник. България е правова държава и кой какво е правил се решава в съда. Вие може ли да защитите Вашите думи в един съдебен процес за клевета? Надали.
Въпреки, че не ги познавам толкова отблизо, колкото Вас, аз виждам какво правят тези хора и техните компании всеки ден, а това не е малко. Колко компании и мениджъри на световно ниво има в България? Не са много.
В коментара Ви виждам една много характерна българска черта – да оправдаем собствените си неуспехи като омаловажаваме успеха на другите. То не бяха червени куфарчета, трибуквени групировки, евреи, Сорос и не знам още кой. Разберете – за да растем като нация, трябва да имаме своите примери за подражание и модели. Ричард Брансън е престъпник според британската съдебна система (осъждан е), но никой не го споменава и той е модел за успешен предприемач.
Разбирането Ви за одита (външен и вътрешен) е, меко казано, погрешно. Да започнем с външния одит. Външните одитори се ръководят от Международните одиторски, а не счетоводни стандарти. Вашата представа може би е от някой ЕТ регистриран одитор (който дори не ползва екселски таблички), който ви е казал, че това е външния одит. В големите одиторски компании от доста години се използва софтуер. Те също издават, освен една страничка с мнение, в която казват, че във финансовите отчети няма съществени пропуски и Доклад до ръководството (Management Letter) на одитираната компания, в която дават препоръки за подобряване на бизнеса. Ако вашия одитор не го изготвя, си го поискайте :).
За вътрешния одит знанията са ви от преди 10-15 години или от някоя изостанала с толкова компания. Имам самочувствието да разбирам от вътрешен одит и някой да ми казва, че това е проверка на подписи и меркетингови бюджети (за тази работа си има Законосъобразност и Финансови контролери) е, меко казано, несериозно.
Аз също Ви приканвам да си проверявате информацията, защото явно е доста стара или от недостоверен източник.
Пожелавам ви успешна 2014 година!
Тони, интересни коментари си събрал тук и в предния материал (Защо не съм милионер).
Моята добавка към общата манджа 🙂 е че дали ще искаш „много“ и „малко“ зависи от изходната ти позиция. 90% от бъдещето ти е заложено в миналото ти. Едно е да си роден в София в къща в широкия център, мама лекар и тати адвокат… друго е да си роден в Айтос, в панелка в крайния квартал, мама баничарка и тати шофьор.
Което не значи да не се стремиш към повече. Но във втория случай (ако си от панелната класа) ще ти трябва повечко късмет. И повече работа. Има да работиш много, само за да имаш къща в широкия център на София (или еквивалента й) – тоест ще ти отиде много време само да наваксаш.
Казват, че разликата между богатите и бедните е, че богатите купуват активи, а бедните – пасиви. Колата и лаптопа и жилището са все пасиви, но ако ги нямаш по рождение, парите ти отиват по тях. Няма как.
Мога още да кажа по темата, но това ми е следващия материал 🙂 Така или иначе основното е в общи линии това. Успех на всички кандидат-милионери 😉
Рая, това, което казваш за миналото са просто оправдания. Същото е да кажеш, че някой не може да отслабне, защото му е заложено в генетиката да е дебел. Наследствените причини в този случай са само при 2% от хората. Да ти кажа много хора с мама баничарка и тати шофьор сега са милионери. Обратно, много хора с мама лекар и тати адвокат се провалят и разчитат само на техните родители. Мога да ти дам много примери за това. Да, по-лесно е с родители – стари комунисти на високи позиции или от ДС, но има прекалено много изключения, за да е правило това.
У нас няма наследствени милионери или поне не явни. Честно казано, ако целта ми е да си купя къща в широкия център на София и сега мога да го направя с кредит, но защо да купувам пасив. Проблемът е в мисленето. Ако имаш малки цели като жилище и кола, ти ще си ги купиш при първа възможност и ще ги изплащаш до пенсия. Когато започнах новата работа, един приятел ми каза “С тази заплата може да си позволиш висока вноска по кредита и да си купиш голяма къща и нова кола”. На него до там му стига мисленето. Трупа вещи. Той предпочита да си купи нещо материално, вместо да отиде на екскурзия до Париж, например.
Нещо друго. Хората не искат да излизат от зоната си на комфорт. Просто казват “Това е така, аз съм такъв, родителите ми са такива”. Човек може ли да се промени. Разбира се. Но трябва да прави нещо различно от досегашното. Ако на някой целта му е да има собствено жилище и около това му се въртят мечтите, той е ограничен. Той не вижда по-далече от разбиранията на родителите му и на бабите и дядовците му. Това ли е българската мечта – собствено жилище на кредит, нова 10-годишна кола и работа, на която да скатава…
Ако напишеш в статията, че е нормално хората да няма високи цели, ако родителите им са с по-малко пари и да не се притесняват, защото има много хора в тяхното положение, със сигурност ще станеш симпатична на много от читателите си, но това ли е целта? “Спокойно хора, ако нещата при вас не се получават, виновни са родителите ви” – добре звучи 🙂
И двамата сте прави … донякъде.
1. Съгласен съм, че изходното положение прави старта неравен.
Просто човекът с по-ограничени начални ресурси има доста да наваксва.
По-богатите родители могат да платят високата такса за добро частно училище, да наемат добри частни учители, да изпратят детето в престижен университет, да му осигурят начален капитал, добри съвети и т.н.
По-бедните, …. ами просто не могат. Затова стартът е неравен, факт.
А вече, дали даден човек ще използва този факт за оправдание за да се откаже лесно или ще го използва за да се “нахъси”, това е друг въпрос.
2. Баце Тони е прав, че много хора избират лесните оправдания – “само ако нашите бяха по-богати, само ако и аз бях завършил Харвард , само ако и аз имах чичо владика и т.н.”
“Само ако това, само ако онова” – ми не е така, факт , приемаш го и мислиш нататък. Ако ти стиска.
Според мен, именно разликата между отказването и упорството прави успеха.
3. И двамата бъркате малко дефиницията за успех.
Мисля, че не е правилно успехът да се мери с абсолютни числа
– имал 100 хиляди от тяхните, направил ги милион – или нещо подобно.
Ами ако единият е започнал с 1 милион и го е направил милион и 100 хиляди /10%ръст/
а другият е започнал с 10 хиляди и ги е направил 500 хиляди / 50пъти повече/, кой е по-успелият?
Успехът би трябвало да се измерва с прогреса , който си постигнал.
Рая е права и за друго, ако имаш вече къща, кола лаптоп смартфон и т.н. от мама и тате, естествено е да се стремиш към нещо по-значимо. Но ако ги нямаш, няма как да не си ги поставиш , първо тях , за цел.
И мисля, че собствена къща, кола и добър колеж/университет за децата са си много добър успех, ако си тръгнал от панелка под наем в Обеля.
4. А за зоната на комфорт съм съгласен.
Не е задължително , обаче, да искаш да излезеш от нея.
Като се замисля, може би е по-добре да си живееш доволен на ниско ниво,
отколкото неудовлетворен на високо.
Наскоро четох един майтап
“ако Бил Гейт се събуди някоя сутрин и види, че богатството му е само, колкото на Опра Уинфри, сигурно веднага ще скочи от прозореца”.
Както се казва “ово е стандарт”:)
Не казвам че целите трябва да се изчерпват с една къща, но трудно ще гониш някакви по-високи цели ако нямаш елементарни условия на живот.
И аз като feeria мисля, че успехът се измерва с ръста (развитието), а не като абсолютна стойност.
Е да, но аз като счетоводител по образование и одитор по професия смятам, че единствения универсален измерител са парите. За да не спорим за различни неща, съгласни ли сте, че 1 милион лева нетно богатство (активи минус пасиви) е добър измерител за България?
Бих коментирал и в твоя сайт, Рая, но не ми излиза възможността за коментиране. Погледни дали не си ги забранила по невнимание.
Абе , цифрите са си цифри, но и контекстът е важен.
Нали знаете вица:
-Можели една жена може да направи един мъж милионер?
-Може, .. ако е милиардер.
Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност. Страстта е това, което ме тласка към постигането на успех и ме води към големите победи, а подкрепата на съпругата ми и радостта, която ми носи малката ни дъщеря са наградите, които ми дават стимул да продължа напред. Ще се радвам да споделя с вас знанията и опита, които притежавам и ще очаквам вашите въпроси.
красимир
08.01.2015 at 12:16
Много съжалявам. Не знам как се получи, но това което публикувах е цитат на Стойне Василев, който исках да използвам като аргумент за да подсиля леко написаното от мен. Явно нещо не съм направил както трябва и моите мисли ги няма.
Хубава статия. Мисля, че без позитивно мислене няма как да има положително развитие в каквато и да е насока. Не съм срещал човек изпълнен с негативизъм, който да е успял в живота. Може и да има такива извратени, които да се вдъхновяват от отрицателни мисли и черногледство. 😉
Борис, и за мен позитивната нагласа и по-скоро чувството, че всичко (или почти всичко) зависи от теб, може да те направи богат или да те отведе към постигане на твоите цели. Дори определено отрицателни герои в историята са имали техни си цели и са си вярвали, че ще ги постигнат.
Хрумна ми нещо – нали Българите сме 1-ви по притежание на собствени жилища в света. Един двустаен апартамент в столицата в читав квартал е около 100 000 лева. Значи 97% от българите са 1/10 милионери. И това без да броим вилата, колата и земите в наследство от дядовците 🙂
…”всяко начало, е трудно; трябва да си гониш мечтите и ще успееш; мисли положително”…
Бла, бла, бла… приказки от “1001 нощ” Пари се правят с пари, а не с положителни мисли, дълбоко дишане и т.н. Кой от родните милионери е станал богат, по този начин! НИКОЙ !!!
В момента, в България, млад човек (колкото и умен и амбициозен да е ) , е невъзможно да направи големи пари, по честен начин и с много труд! Ако, някой познава такъв млад преуспял човек в БГ, станал милионер от нулата, нека ме запознае с него, да му стисна ръката и да кажа , че греша !
Здравей Дановски,
Пари не се правят с пари, а с акъл. Ако дам на някой финансово неграмотен 1 милион лева, той няма да ги направи 10 милиона, а ще ги загуби за по-малко от година. Всички богати хора в България са тръгнали от нулата, просто преди 1989 година нямаше хора с пари. Всеки от милионерите (а част от тях и мултимилонери), които познавам е тръгнал с 2-3 хиляди лева и много хъс и желание.
Не мога да ти променя мисленето, че няма “честни” милионери, но това “убеждение” те спира теб, а не мен. Ако казваш, че нещо е невъзможно и вярваш в това, то за теб това ще е истина. Аз не съм най-големия фен на позитивното мислене, но без него досега нищо нямаше да направя. Сега не искам да казвам колко ми е трудно, но когато стана милионер ще имам време да разкажа 🙂
Уважаеми г-н Василев, аз познавам доста хора с акъл но не са милионери а доста бедни, така че акъла не абсолютна никаква гаранция за богатство 🙂 Тея мултимилионери, които познавате, че са тръгнали с 2-3 хил лв, ги разправяйте на дечицата в детската градина, въпреки, че и на тях им е ясно кои са милионерите в БГ и колко “честно са забогатели” ! Бих се радвал, да ми отговорите защо вие не сте милионер, като уж знаете рецептата? 🙂
Уважаеми г-н Дановски,
Явно на Вас и на децата в детската градина им е ясно, че всички богати хора у нас са престъпници, мошеници и са забогатели с далавери. Това, обаче, какво ви помага на Вас. На мен не ми помага изобщо. Ако мисля така, ще трябва да се откажа да правя каквото и да е било, защото аз съм честен човек и следователно не мога да стана богат. Ще ви дам един пример само, за който не се говореше много по новините – двете момчета от Телерик, които са милионери, защото продадоха компанията си на голяма американска фирма. Знам, че ще се намери нещо и за тях, но това няма да е истина, защото знам как са стигнали до тук.
“Рецепта” и “тайна” за забогатяване няма, а дори да има, аз не я знам. Има план. Аз имам план, който следвам и той включва доста работа, като 99% от хората не биха искали да работят толкова и да живеят така. Но точно поради тази причина само 1% от хората са богати.
Ясно е, че действителността с родните богатели, на никой не помага. Аз просто не виждам, защо казвате на черното – бяло 🙂 Мисълта ми беше, че в БГ олигархията и бюрокращината ебават майката на всяка амбиция, желание и всеки порив за бизнес на който и да е млад човек, желаещ да се развива и да направи големи пари! Затова казвам, че тук в днешно време е почти невъзможно да се направят сериозни пари от нулата !
Докато не съм опитал, не знам дали ще стане. Ако в България не става, ще отида на друго място. Ако някой ми каже, че е положил всички усилия и не е станало е едно, а съвсем друго е “тук нищо не става”, нали така?
Напълно съм съгласен с вас! Сега говорим на един език 🙂 Аз лично за себе си мога да , че в Бг съм положил неимоверно много усилия и съм правил много жертви и нещата не са станали, затова съм решил да си преследвам мечтата (да стана милионер и успешен инвеститор) на друго място. Вярвам, че ще успея 🙂
Не Ви познавам,не знам нищо за Вас.
Написаното е наивно ,скучно и бездарно.
Ако сте спечелили пари от писане -лошо