Началото на новата година е време за равносметка какво сме постигнали през предишните 12 месеца и колко сме се доближили или отдалечили от големите ни цели. Този период е и отправна точка за това, което искаме да направим през новата година.

За мен, 2016 година беше много богата на събития и емоции. Имаше от всичко – смях, успехи, страх, провали, тъга, научени уроци, смелост, неочаквани обрати, работа, почивка и много други, които ме караха да се събуждам с нетърпение сутрин. Това е и моето разбиране за пълноценен и смислен живот. Ако има само хубаво или само лошо, няма да е интересно, нали?

В последните месеци на миналата година преформулирах и основната ми мисия. Тя е да помогна на 1 милион българи да живеят по-добре и да станат по-богати, като управляват по-добре парите и бизнеса си.

Защо точно 1 милион?

Защото е голямо, кръгло число и се помни лесно. Това е в кръга на шегата. Избрах 1 милион, защото това е около 15% от сегашното население на България. Ако приемем, че 5% от нашите сънародници вече живеят добре и се оправят финансово, то не повече от 15% от останалите наистина искат и правят реални стъпки, за да постигат целите си. Също съм забелязал от обученията и срещите, които сме организирали, че не повече от 1/5 от участниците са достатъчно мотивирани, за да направят нужната промяна в живота си и да „поддържат“ темпото и след събитието. А и 1 милион българи не са малко и това е едно добро начало.

Защо искам хората да живеят по-добре и да станат по-богати?

Сега съм на прехода между два етапа в моя живот – радвам се на свободата си и започвам да се самоусъвършенствам и да мисля за по-големи цели в живота си. Тези мечти не са свързани с пари и материални неща. Когато достигнеш някакъв стандарт, който ти позволява да живееш добре, искаш да растеш и да помагаш, а не да си купиш по-луксозен телефон или по-лъскава кола. И те са част от живота, но вече отиват на заден план.

Когато се обърна назад, истински съм се чувствал щастлив и доволен, когато съм помогнал на някого, макар и с малко. Няма по-удовлетворяващо нещо от това да знаеш, че една твоя статия, имейл или събитие, са променили в положителна посока нечии живот. Всъщност, аз не харесвам особено думата „помагам“, защото тя е натрапваща и насилствена. Това не ми е целта. Не мога да помогна на някой, който не иска да му се помогне. Опитвал съм се в миналото, но това ми е носило само разочарование. Осъзнах, че помощта е най-ценна за хората, които наистина силно я желаят и са готови да действат.

Както знаеш, аз избягвам да давам готови решения и конкретни съвети, защото те са само за мързеливи хора, които искат нещата да стават лесно и бързо. Животът ме е научил, че полученото наготово не се цени и не е толкова устойчиво, както това, за което си положил нужните усилия и време. Аз просто споделям моя опит и знания с теб и хилядите други читатели и всеки си взима това, което му е необходимо. Това е същото като на една шведска маса – взимаш си това, което ти се яде, нали? Представи си сега, че някой седи до теб и ти казва да ядеш само синьо сирене. Ами, ако не ти харесва? Или имаш алергия от него?

Аз вярвам, че всеки човек има ИЗБОР във всяка ситуация, в която се намира. Да направиш нещо или да не го направиш, също е избор, който трябва да вземеш. С този принцип живея и така възпитаваме дъщеря ни. Тя винаги има избор – дали да закусва каша или филийки, дали да ходи на площадката или да си стои вкъщи и много други ситуации. Разбира се, тези избори са предварително определени от нас, защото е още малка, но много рядко й налагаме да направи нещо задължително (най-често е когато трябва да пие някакви лекарства, за които знаем, че ще й помогнат да се излекува).

Когато имаш избор, ти носиш и отговорност за последствията от него. Няма как да помогна на някого, който не е взел живота си в ръце и само се оправдава с външни фактори. Такива хора винаги ще са жертви и много трудно ще се събудят от този сън (или както гласи една индианска поговорка „Най-трудно се буди човек, който се прави, че спи“). Когато си само пешка в играта на някого (държавата, световния заговор, богаташите или политиците), ти не носиш отговорност, защото нищо не зависи от теб. Може да си останеш пешка до края (както най-често се случва), или да се превърнеш в царица, ако ти се усмихне късмета или някой друг така реши.

Не е задължително, но когато живееш добре и си по-богат, имаш повече избори. Не си притиснат до стената от никого. Не си жертва, която се страхува непрекъснато, че ще бъде уволнена или банката ще й вземе жилището на кредит. Започваш да мислиш не само как да осигуриш хляба на масата си, а и как да си полезен на обществото. Напълно осъзнавам, че мисленето много трудно се променя и ние няма да станем добри и благородни, ако утре всички се събудим милионери, но това е едно добро начало. За останалото ще се погрижи времето.

Ако 1 милион българи живеят по-добре и са по-богати, може би, няма да се приемаме като малка и бедна държава в покрайнините на богатия ЕС. Може би, ще открием, че живеем върху едно късче от рая, където има четири удивителни сезона, излаз на море, високи върхове, долини, минерални избори, хилядолетна история, стратегическо положение и много други предимства. Единствената причина да не живеем добре, сме ние самите. Други народи са превърнали пустинята в оазиси, каменистите планини в плодородни земи и малката територия в мощни финансови центрове. Когато престанем да сме 7 милиона тарикати, и станем 7 милиона българи, здраво работещи за собственото и общото благо, само тогава ще превърнем държавата си в просперираща и богата.

Защо точно финансова грамотност и предприемачество?

Избрах точно тези две сфери, в които да споделям моя опит и знания, първо защото в тях имам достатъчно експертиза и второ, защото има редица научни доказателства и изследвания, че има пряка връзка между нивото на финансова грамотност и развитието на предприемачеството в една страна, и благосъстоянието на хората в нея.

Ние живеем в един различен свят, много по-сложен и динамичен от света на нашите родители. Всяка една житейска ситуация, в която попадаме, като нова работа, раждане на дете, покупка на автомобил или жилище, изисква от нас да вземаме финансови решения. В същото време, океана от финансови продукти е огромен и те стават все по-сложни, по-рискови и променящи се.

За разлика от миналото, отговорността за нашето бъдеще, здравето ни и достойните ни старини става наша грижа, а не на държавата-майка. Така, управлението на личните финанси се е превърнало в едно от основополагащите умения за 21 век, защото качеството ни на живот и това, какво ще постигнем в него зависят до голяма степен от него.

Подобряването на финансовата грамотност в България е една от основните ми цели, която ще доведе до икономически просперитет. Финансово грамотните хора създават условия за повишаване на конкуренцията, за развитие на новосъздадените иновативни фирми и за повишаване качеството на обслужването и предлаганите стоки и услуги.

Също така, вярвам че предприемачите създават бъдещето. Това са хора на различна възраст и с различно минало, но това, което ги обединява е, че правят нещо полезно за обществото и променят живота на всеки един от нас със своите продукти и услуги. Предприемачите си поставят цели и са решени на всичко, за да ги постигнат. Преминават през всякакви изпитания и трудности, вдъхновени от изгарящото ги желание за промяна.

Тези хора не се страхуват да мечтаят. Те знаят, че всички големи постижения са започнали от една идея, родена в ума на някой като тях. Предприемачите виждат как нещата да бъдат направени по-добре и как да намерят да намерят възможност във всяка ситуация или проблем.

Моята скромна цел в тази посока е да помогна на тези, които искат да променят неща, да го направят по най-добрия начин за тях и за обществото. Свободните предприемачи са гръбнакът на всяка икономика и развитието на нови и иновативни фирми у нас ще помогне на България да се превърне в една просперираща държава.

По-висока финансова култура на хората у нас е една win-win стратегии, от които ще печелят всички – хората ще стават по-богати, финансовите институции ще имат повече и по-образовани клиенти, а държавата ще получава повече средства във вид на данъци. Развитието на предприемачеството ще доведе до повече доволни и щастливи хора, които правят това, което искат, клиентите ще имат по-голям избор и ще си купуват качествени продукти, а в държавата ще има повече отговорни бизнеси, които си плащат задълженията.

И за финал

Напълно осъзнавам, че няма да ми е лесно да постигна тази цел. Аз и не очаквам това да се случи през 2017 година. Но, основата е поставена и сега остава да изграждаме системата, която да ни позволи да достигнем до тези 1 милион българи и да им помогнем да живеят по-добре и да стават по-богати. Стотиците имейли по празниците, които получих с благодарствени писма от хора, които са постигнали положителни резултати с наша помощ, ми дава надежда и мотивация да продължавам да следвам тази голяма (но напълно възможна) цел.

И както е казал Васил Левски „Дела трябват, а не думи“. В следващата статия ще ти разкажа за това, което направихме през 2016 година за случването на целта ни, както и какво сме планирали за тази година.