понеделник , 16 януари 2017

Трите „С“-та в нашия живот

„Когато сме в долините търсим планините. Когато сме в планините, търсим реките. Няма спасение, където и да отидем“. Всеки човек минава през различни етапи в своя живот, като общото между всички нас е, че търсим това, което нямаме.

Не бих си и помислил да напиша тази статия, ако наскоро не осъзнах, че аз не съм единственият в това пътуване и много други хора са минали или минават пред моите стъпки и търсят нещата, които търся и аз.

Сигурност

Колкото и да не сме съгласни, това е първото, което търсим, независимо с какво се занимаваме и къде живеем. То ни е вродено още от раждането. Никое дете не е тръгнало да търси приключения през първите дни от живота си. Напротив – то търси майчината ласка и иска да е близо до нея, или поне през първите години от съществуването си.

Дори да изследва света около себе си, детето знае във всеки един момент, че някой е около него и може да му помогне в случай на беда. Това продължава и през тийнейджърските години, които ни подготвят за живота „след това“. Най-важният урок е „Учи, изкарвай добри оценки и си намери сигурна работа“. Да, това не се е променило особено през последните 200 години. Преди 1989 година просто се казваше „Учи, мама, за да не работиш“, а сега е „Учи, мама, за да си намериш работа“.

Сигурността е много първично чувство. Дори привидно да търсим нещо друго, ние търсим ясното, повтарящото се, установеното, гарантираното, сигурното. Каквато и работа да започнем, след като завършим, тя трябва да ни даде стабилност (поне докато не разберем, че има нещо друго). С помощта на сигурната работа и заплатата, която получаваме започваме да градим нашия живот.

Следващото нещо, което искаме да притежаваме е крепост – собствен дом, който да ни предпазва от луди хазяи и други натрапници. У дома се чувстваме сигурни. Каквото и да се е случило през деня, когато влезем в нашата крепост, забравяме за всичко. Обуваме си домашните чехли, сядаме на удобното кресло и се отпускаме. Нищо и никой не може да ни притесни в това сигурно убежище.

В пирамидата на човешките потребности, съставена от американския психолог Ейбрахам Маслоу, сигурността е точно над първичните физиологични потребности като храна, вода, сън, здраве и секс. Не може да вървим нагоре по тази пирамида, ако не сме задоволили нуждите си от предишния ред. Ако си гладен или жаден, ти няма да можеш да мислиш за нищо друго, нали? Така е и със сигурността – ако нямаш сигурност за утрешния ден, не може да търсиш задоволяване на по-висши потребности. Този период от моя живот завърши преди около 6 години, когато бях на 30.

Свобода

След като задоволиш базовите си потребности и вече имаш някаква сигурност, търсиш нещо повече. При мен този процес започна някъде в ДЗИ – имах сигурна работа, жилище и кола. Какво му трябва повече на човек? Трябва му нещо …различно. Рутината може да те убие, или поне да убие всичко творческо в теб и да те направи нещо като зомби. В София е пълно с хора на автопилот – стават с аларма, пият кафе, закусват набързо (ако изобщо го правят), стоят в задръстване (тук някъде се събуждат – знам го от личен опит), отиват в офиса и започват да изпълняват заповеди, прибират се вкъщи изморени, вечерят, гледат телевизия или сериал на лаптопа, и си лягат. На следващия ден нещата се повтарят и така около 40 години.

И тогава ти се случва нещо интересно, което е извън очакванията ти. Някой ти предлага избор, истински избор, а не предварително нагласен. Ако избереш досегашния си живот, връщаш се вкъщи, заспиваш и чакаш алармата да те събуди. Ще ти остане само неприятното чувство при задаването на въпроса „Какво щеше да стане, ако…?“. Може да избереш и друг живот – не толкова сигурен, но пък истински.

За много хора този път е някакъв мултилевъл маркетинг модел, други търсят истината в далечна страна, трети отиват да живеят на по-спокойно място, за всеки е различно. За мен, този път се оказа предприемачеството. Исках да правя нещата по различен начин, без да получавам повече заповеди какво точно и как да го направя. Дори да си мениджър на висока позиция, пак имаш страшно много ограничения, които трябва да спазваш.

Всичко това започна, след като установих, че смяната на компанията, за която работя, няма да промени особено нещата. Разбрах, че аз съм червен домат и досега съм скачал от еин буркан със зелени краставички в друг. Просто не пасвам в такава среда. Следващият голям пробив настъпи, когато си зададох въпроса „Какво щях да правя, ако парите нямаха значение?“. Исках да споделям моя опит и да помагам на хората да стават по-богати и по-успешни в техния бизнес.

Свободата е интересно нещо. Въпреки че имам възможност да си почивам повече, аз работя доста по нещата, които за важни за мен. За мен, да си свободен не означава да се излежаваш по цял ден на някой плаж, а да имаш възможността да правиш нещата по своя начин, в своето време и на своето място, като служиш на другите. Безкрайно съм благодарен на съдбата за този шанс и помагам на други хора, които искат да направят същото.

Самоусъвършенстване

Още не съм се насител на свободата и възможностите, които ми дава тя, но започнах с плахи стъпки един нов етап от живота си преди около 2 години. Някои го наричат личностно развитие, други самоусъвършенстване, а за мен е път към себе си, към вътрешното ми Аз. Започнах да си задавам много въпроси като „Какво искам?“, „Каква ми е мисията в този живот?“ и „Какво всъщност е щастието?“. Всеки нов въпрос пораждаше отговори, които водеха до нови и нови въпроси.

Започнах да се наблюдавам как реагирам на определени ситуации и  какви чувства пораждат те у мен. Ако нещо ме дразни, каква е причината – човекът, ситуацията или някакво мое ограничение от миналото, което не съм преживял. Много хора се подсмихват, когато кажа, че имам някакъв комплекс и сега работя усилено със себе си, за да го преодолея. Няма безгрешни и перфектни хора.

Престанах да играя някакви роли. Аз съм себе си и правя това, което смятам за правилно в настоящия момент. Не се правя на нещо, което не съм. Знам от къде съм тръгнал, през какво съм минал и къде съм стигнал. Знам кой съм, какво мога и какво знам. Животът ми вече не е титла на лъскава визитка. Този етап от живота ми си го представям като някакъв път, а в края съм аз самия.

Това, което искам да постигна е да съм във вътрешен мир със себе си. Да не завися от мнението на другите и да не ми влияят някакви външни събития, каквото и да стане. Засега ми е много трудно. Колкото и да се правя на „печен“, не мога да остана безразличен към някои негативни събития, които ми се случват. Знам, че има още доста да извървя, докато постигна този вътрешен мир. А дали това ще е крайната точка? Има ли нещо друго след това?

Включи се в нашия безплатен бюлетин и получи 2 книги като подарък!

21

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *