петък , 2 декември 2016
misiq-predpriemach-mesec-purvi

Мисия „Предприемач” – месец първи

Вече почти един месец съм предприемач и искам да споделя с вас какво се случи през това време. Освен че този материал може да е полезен на всички, които са стартирали собствен бизнес или го обмислят сериозно, в него съм представил и две истории на предприемачи, поели по различни пътища.

През първата седмица бях доста напрегнат, защото имах проблеми с предишния си работодател по прекратяването на моя трудов договор. Той не можеше да разбере как така някой на такава позиция напуска компанията по собствено желание, за да става предприемач, а не е уволнен (каквато е нормалната практика в България).

След като тези перипети преминаха, си отдъхнах – физически и най-вече умствено. Сега вече можех да следвам плана си за развитие. Той включва две основни области – лични консултации (финансов коучинг за физически лица и предприемачи) и обученията по лични финанси. До напускането ми бях прочел доста мотивационни книги и статии на много предприемачи, както и материали на тема „Как да стартираме собствен бизнес”, които ми помогнаха доста, най-вече за първоначалната организация и стресовия фактор „Ами сега накъде?”.

Планиране, планиране, планиране

Ако трябва да дам някакъв съвет на хората, които искат да напуснат работата си или вече са го направили, то той би бил да вярват в себе си и в своите способности. Аз не се промених, след като вече не бях на работа. Знам кой съм, какво мога и какъв опит имам. Просто трябва да следвам плана. Това е нещото, което ми остана от 11 години корпоративен опит – планирането. Много предприемачи стартират с идеята, че имат гениална идея или продукт, ще рискуват и ще променят света. Бизнес плана (и изобщо всякакви планове) за тях е излишна бюрокрация, която е присъща само на големите (тромави) компании. Те са гъвкави и ще решават проблемите и ще определят пътя напред в движение.

Статистиката, обаче, е на друго мнение. В наскоро проведено изследване в САЩ, една от основните причини за фалита на почти половината от новоучредените фирми била именно липсата на планиране. Така че драснете един кратък план какво трябва да направите поне през първите месеци, след като стартирате фирмата ви.

Как да превърнете първоначалния устрем в добре работеща машина?

Именно това правих през втората седмица – да изчистя плана си за действие и да добавя новите неща, които ми бяха хрумнали междувременно. Начертах структурата на сайта, както и схематизирах основните процеси в двете дейности – индивидуалния коучинг и обученията. Това е втория проблем на начинаещите предприемачи – внедряването на правилните процеси в компанията и тяхното описание.

Ще ви споделя моя опит по темата с историята на двама предприемачи. Първата е дама, която се е специализирала в детската фотография. През първите години всичко си е правила сама, при това доста успешно. Постепенно, все повече родители ѝ се доверяват за снимките на своите деца и ангажиментите се увеличават драстично. Дамата трябва да се грижи за всичко. Тъй като дейността е свързана с определена услуга (която отнема около 2 часа на една фотосесия), то максималните продажби и печалби са ограничени от времето. Дори всички часове да са заети, това прави 80 сесии на месец (20 дни х 4 сесии на ден) и това е максимума.

Това води до ситуацията, в която часовете при тази дама са заети за месеци напред. Всеки би се радвал на това, но много клиенти не обичат да чакат и ще се насочат към други алтернативи. За да се използва ефекта на лоста, трябва да се наемат допълнително хора. В този случай, трябва да се създаде марка, която да излезе от личността на основателя. Най-голямата трудност, обаче, е тези допълнителни хора да се обучат да предлагат услугите със същото качество като собственика и да могат да организират нещата, дори когато него го няма.

Тук възниква един въпрос: „Какво ще стане, ако на предприемача се наложи за една седмица да е извън офиса и да няма връзка с другите от екипа? Сесиите ще се проведат ли? Собственика ще е доволен ли от резултата?”

Отговорът на този въпрос ще покаже дали дамата е готова да расте бизнеса ѝ. Много често, в тази фаза на развитие, фирмите имат следните трудности:

– Служителите не са наясно с всички ангажименти и постоянно питат собственика за графика.
– Получават се обърквания в поетите ангажименти.
– Работното време не стига и се вършат по няколко неща едновременно.
– Служителите не знаят какво правят техните колеги.
– Служителите разчитат за всичко на собственика и разчитат той да взема всички решения.

Въпросната дама е наела няколко човека да ѝ помагат, но всичко, което описах по-горе се отнася за нейната фирма – тя взима всички решения, тя единствена знае графика за сесиите, всичко се прави под напрежение (заради липсата на време), а служителите не поемат никаква отговорност, защото нямат властта да вземат дори най-елементарните решения.

Това е и най-критичния момент за повечето хора, които са стартирали бизнес – да прескочат първоначалния предприемачески период и да превърнат компанията си в професионално управлявана организация.

Вторият предприемач е добрия пример в тази насока. Той е музикант, преквалифицирал се в DJ (по това време се запознах с него). И тъй като е забавен, коректен и си пада малко психолог, хората започнаха да го канят за дисководещ на техните сватби. Но, „шило в торба не стои” и този предприемач започна да организира всички дейности около една сватба. В началото, разбира се, всичко се правеше от него. Той, като основател, най-добре знае как трябва да станат нещата и взима всички решения. Това позволява на компанията бързо да се разрасне, защото не се губи време за вземане на решенията и клиентите се доверяват на професионализма му.

Когато, обаче, се стигна до момента да се наемат допълнителни хора, той автоматизира много от процесите, а останалите ги разписа в различни стъпки. Така, когато той не е в офиса, служителите четат процесите и знаят как да направи всяко нещо, без да му се обаждат. Няма да ви казвам, че сега този човек е прескочил пропастта между предприемаческия период и професионално управляваната компания и продължава да се разраства.

Това бяха историите на двама предприемачи. Разказах ви ги, за да ми е по-лесно да разберете какво правих през третата седмица – дизайн на процеси. Например за обученията – как се записват участниците, как става плащането, какво ми трябва за една презентация, как се изпращат материалите на участниците, как се работи с промокодове и т.н.

Това е важно, защото, ако не направите стабилни основите на вашия бизнес, той ще се срине, независимо колко голям е станал. Предполагам, че не е нужно да ви убеждавам още. Пред очите ми големи бизнеси са фалирали, защото продължават да се управляват като „Плод и зеленчук” – основателя е Господ и той взима всички решения, няма процеси и всичко се прави „на пожар”.

Лични финанси за деца

Междувременно, с мен се свърза г-жа Евтимова, директор на Регионалната библиотека „Любен Каравелов” в гр. Русе с молба да ѝ помогна в проекта „Забавна финансова грамотност”. Приех с радост поканата и в един горещ юлски ден отидох до този красив крайдунавски град. В библиотеката направих първата демонстрация на моята финансова образователна игра с работно име „SmartMoney”.

Радостта в очите на децата ми даде надежда, че тази игра може да се превърне в нещото, което да промени живота на много деца. Ние, нашите родители и поколенията преди тях не сме имали тази възможност – да научим уроците на парите като деца. Далеч съм от мисълта, че мога да забогатея от тази игра – по-скоро с нея задоволявам една моя вътрешна потребност – да помагам на хората, като споделям моите знания.

През този един месец се срещнах с много хора, които ми казваха „Браво, че си го направил”, „Не беше лесно решение, нали?” и „И аз мисля да направя нещо подобно, но още не е дошъл момента”. Именно с такива позитивни хора искам да прекарвам времето си, а не с мрънкащи, вечно недоволни „жертви”, които ме питат единствено „И сега как ще я караш без заплата?”.

И накрая, ще ви предложа нещо, което доста ми помогна – определете предполагаемата продължителност на живота си, така, както вие го усещате. След това от нея извадете настоящата си възраст. Сложете същия брой топчета в един стъклен буркан. Те показват приблизителния брой на годините, които ви остават. Всяка година вадете по едно топче. Това ще ви показва нагледно жестоката действителност – ще наблюдавате как животът буквално изтича пред очите ви. Усещането не е приятно, но ще ви накара да осъзнаете, че времето лети, независимо дали това ви харесва или не. Не го губете в нещо, което мразите.

Ще поискам нещо от вас за финал: моля, подкрепете сайта и споделете този материал, за да могат и други да се възползват от него, а ние, от своя страна, да увеличим читателите си благодарение на вас. Направете го само, ако смятате, че тази статия е качествена. Благодаря ви.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

10 коментара

  1. Поздравления и успех! Благодаря за идеята с топчетата 🙂

  2. Марко Марков

    Отскоро чета сайта Ви. Харесва ми и ще продължа да го чета, както и всичко, свързано с предприемачеството, защото обмислям нещо такова. Може и клиент да Ви стана, когато мога да си го позволя.

  3. Георги Грунов

    Чета този сайт още от както беше със старото име и още с първата статия, която прочетох знаех, че това ще е един сайт, който отива директно в секция любими на браузъра ми. Искам да поздравя г-н Василев за куража и да му пожелая много успех и попътен вятър в новите начинания 🙂

    Поздрави от слънчева Варна и успешна седмица !

  4. Станислав

    Поздравление за смелостта да оставиш работата за някой и бъдеш предприемач! Пожелавам ти успех!

  5. Поздравления за предвидливоста!
    Така се прави.
    Пожелавам ти да запазиш вярата и хъса и занапред!

    Защото, бизнесът е като брака, трудни са първите 50 години:)

  6. Тони, относно сравнението ти на двамата предприемачи – жената с фотото и мъжът със сватбите.

    При жената трябва наетите хора да правят точно това, което е правила и тя. Ако са толкова добри колкото нея, защо ще продължават да работят за нея – ще си работят за себе си. Особено ако така или иначе трябва да управляват целия „кастъмър рилейшън“ 😉 тоест връзката с клиента.

    Докато при мъжът със сватбите е малко по-различно. Неговата основна дейност е да е DJ и водещ, а останалото е организаторска работа. Нещо като посредничество. При организацията на сватби DJ / водещият има най-важната и видна роля. В този смисъл при него го няма този елемент, който го има при жената, че служителите могат за един ден да му станат конкуренция. (Е, пак го има, но в по-малка степен.)

  7. Стойне Василев

    Здравей Рая, права си, че има малка разлика в типа на бизнеса. Едното е творчество (както и доста организаторска работа), а другото е по-скоро посредничество (въпреки, че и да си DJ и да правиш украси за сватби си е изкуство). Всеки от служителите на двамата предприемачи може да си направи собствен бизнес със същата дейност (при фотографката малко по-трудно, защото тя все още не ги допуска до целия бизнес). Затова трябва да поставиш бариери пред това твоите служители да си направят конкурентен бизнес или някой друг да те изхвърли от пазара. Това може да е изграденото име, че си пръв на пазара, имаш преднина от няколко месеца или активите за започване са скъпи.

    Една от тези бариери може да са ти разписаните вътрешни процеси (както в McDonald’s или KFC). Така, освен, че всички знаят какво да правят, за конкурентите ще им е по-трудно да изкопират твоя процес.

  8. Милен Стоянов

    Ако спазя препоръката за топчетата има два потенциални проблема:
    1.Този е по-лошият: Може да се окаже, че съм програмирал съзнанието си колко време ще живея. Не ми харесва никак.
    2.Този е шеговития: Какво ще правя когато топчетата свършат, а аз продължавам да живея ? Това би означавало, че съм лош предприемач, нали ?

  9. „Ако са толкова добри колкото нея, защо ще продължават да работят за нея – ще си работят за себе си. “

    Ами, защото не е толкова лесно, колкото изглежда.
    Има един израз, който е подходящ за случая
    “ едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш“.

    Не е достатъчно да си добър фотограф за да „въртиш“ успешно фотографски бизнес.
    Необходимо е да си и добър бизнесмен / с целия необходим набор от делови качества, визия за бизнеса, предприемчивост, предвидливост, хъс и т.н./

    Винаги има опасност, някой твой служител да ти стане конкурен.
    И често се случва.
    Но това не бива да те ограничава, защото алтернативата е да правиш всичко сам и да се превърнеш в нещо като занаятчия. Така сам си слагаш ограничения на разтежа.
    И реално, пак храниш конкуренцията, защото ще се налага да отказваш поръчки или най-малкото да ги изпълняваш бавно. Или да вдигнеш цените, което пак е коз в ръцете на конкурентите.

    Всеки трябва да избере, занаятчия ли иска да е или бизнесмен?
    Ако иска второто, поверяването на част от бизнеса на други хора е неизбежно.
    Тогава, от пряк изпълнител ставаш ръководител. И правиш това, което ръководителите правят – ръководиш.
    И именно затова, планирането и структурирането на бизнес процесите във фирмата,
    това което бат Тони прави е толкова важно.
    Единственото по-важно нещо е
    да се придържа към тях:) / то е и много по-трудно, ….. но който иска, може /

    А как да се предпазиш от това, някой ден основен служител да те напусне и да ти стане конкурент?

    Ами, няма как. Единственото, което можеш да направиш е да си готов за това. Да не допуснеш да зависиш прекалено от един или няколко човека.
    А освен това, е задължително постоянно да се усъвършенставаш и да ставаш все по-добър в това, което правиш. Да налагаш своята марка /или име/ все по-убедително.
    Ако фирмата ти е най-добрата на пазара, никой конкурент не е страшен.

  10. Стойне Василев

    Ти засегна една тема, върху която съм мислил доста. Абсолютно съм съгласен, че дори да си по-добър от собственика на фирмата и да знаеш всичко за бизнеса, много трудно ще се решиш да направиш собствена компания. Ако беше толкова лесно, щеше да има 95% предприемачи и 5% работници, а не обратното. Аз също съм минал по този път – оплаквал съм се, че изкарвам десетки (дори стотици) хиляди левове на собственика, а получавам много малка част от тях. Той си купува апартамент всяка година, а аз нови обувки, но нещата не са такива, каквито изглеждат. Предприемача е рискувал, намерил е точния бизнес модел, оцелял е и сега бере плодовете на това. А аз съм отишъл там за малко, нищо не рискувам, имам готови клиенти и система, която работи и нищо не трябва да измислям.

    Колкото до това да те напусне служител – няма гаранция. Дори да му предложиш най-добрите условия и висока заплата, пак няма сигурност, че няма да отиде на друго място за 100 лева повече или да си направи конкурентна дейност. Опитвам се да залагам по-големи бариери и това е. Споделям идеите и плановете си на много хора. Дори някой от тях да ги реализира, ще стигне до един момент, в който ще трябва да измисли нещо сам и тогава ще се види дали ще успее или не. Ако успее, значи е заслужавал и без моя помощ, ако – не, значи има още да учи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *