Вече почти един месец съм предприемач и искам да споделя с вас какво се случи през това време. Освен че този материал може да е полезен на всички, които са стартирали собствен бизнес или го обмислят сериозно, в него съм представил и две истории на предприемачи, поели по различни пътища.

През първата седмица бях доста напрегнат, защото имах проблеми с предишния си работодател по прекратяването на моя трудов договор. Той не можеше да разбере как така някой на такава позиция напуска компанията по собствено желание, за да става предприемач, а не е уволнен (каквато е нормалната практика в България).

След като тези перипети преминаха, си отдъхнах – физически и най-вече умствено. Сега вече можех да следвам плана си за развитие. Той включва две основни области – лични консултации (финансов коучинг за физически лица и предприемачи) и обученията по лични финанси. До напускането ми бях прочел доста мотивационни книги и статии на много предприемачи, както и материали на тема „Как да стартираме собствен бизнес”, които ми помогнаха доста, най-вече за първоначалната организация и стресовия фактор „Ами сега накъде?”.

Планиране, планиране, планиране

Ако трябва да дам някакъв съвет на хората, които искат да напуснат работата си или вече са го направили, то той би бил да вярват в себе си и в своите способности. Аз не се промених, след като вече не бях на работа. Знам кой съм, какво мога и какъв опит имам. Просто трябва да следвам плана. Това е нещото, което ми остана от 11 години корпоративен опит – планирането. Много предприемачи стартират с идеята, че имат гениална идея или продукт, ще рискуват и ще променят света. Бизнес плана (и изобщо всякакви планове) за тях е излишна бюрокрация, която е присъща само на големите (тромави) компании. Те са гъвкави и ще решават проблемите и ще определят пътя напред в движение.

Статистиката, обаче, е на друго мнение. В наскоро проведено изследване в САЩ, една от основните причини за фалита на почти половината от новоучредените фирми била именно липсата на планиране. Така че драснете един кратък план какво трябва да направите поне през първите месеци, след като стартирате фирмата ви.

Как да превърнете първоначалния устрем в добре работеща машина?

Именно това правих през втората седмица – да изчистя плана си за действие и да добавя новите неща, които ми бяха хрумнали междувременно. Начертах структурата на сайта, както и схематизирах основните процеси в двете дейности – индивидуалния коучинг и обученията. Това е втория проблем на начинаещите предприемачи – внедряването на правилните процеси в компанията и тяхното описание.

Ще ви споделя моя опит по темата с историята на двама предприемачи. Първата е дама, която се е специализирала в детската фотография. През първите години всичко си е правила сама, при това доста успешно. Постепенно, все повече родители ѝ се доверяват за снимките на своите деца и ангажиментите се увеличават драстично. Дамата трябва да се грижи за всичко. Тъй като дейността е свързана с определена услуга (която отнема около 2 часа на една фотосесия), то максималните продажби и печалби са ограничени от времето. Дори всички часове да са заети, това прави 80 сесии на месец (20 дни х 4 сесии на ден) и това е максимума.

Това води до ситуацията, в която часовете при тази дама са заети за месеци напред. Всеки би се радвал на това, но много клиенти не обичат да чакат и ще се насочат към други алтернативи. За да се използва ефекта на лоста, трябва да се наемат допълнително хора. В този случай, трябва да се създаде марка, която да излезе от личността на основателя. Най-голямата трудност, обаче, е тези допълнителни хора да се обучат да предлагат услугите със същото качество като собственика и да могат да организират нещата, дори когато него го няма.

Тук възниква един въпрос: „Какво ще стане, ако на предприемача се наложи за една седмица да е извън офиса и да няма връзка с другите от екипа? Сесиите ще се проведат ли? Собственика ще е доволен ли от резултата?”

Отговорът на този въпрос ще покаже дали дамата е готова да расте бизнеса ѝ. Много често, в тази фаза на развитие, фирмите имат следните трудности:

– Служителите не са наясно с всички ангажименти и постоянно питат собственика за графика.
– Получават се обърквания в поетите ангажименти.
– Работното време не стига и се вършат по няколко неща едновременно.
– Служителите не знаят какво правят техните колеги.
– Служителите разчитат за всичко на собственика и разчитат той да взема всички решения.

Въпросната дама е наела няколко човека да ѝ помагат, но всичко, което описах по-горе се отнася за нейната фирма – тя взима всички решения, тя единствена знае графика за сесиите, всичко се прави под напрежение (заради липсата на време), а служителите не поемат никаква отговорност, защото нямат властта да вземат дори най-елементарните решения.

Това е и най-критичния момент за повечето хора, които са стартирали бизнес – да прескочат първоначалния предприемачески период и да превърнат компанията си в професионално управлявана организация.

Вторият предприемач е добрия пример в тази насока. Той е музикант, преквалифицирал се в DJ (по това време се запознах с него). И тъй като е забавен, коректен и си пада малко психолог, хората започнаха да го канят за дисководещ на техните сватби. Но, „шило в торба не стои” и този предприемач започна да организира всички дейности около една сватба. В началото, разбира се, всичко се правеше от него. Той, като основател, най-добре знае как трябва да станат нещата и взима всички решения. Това позволява на компанията бързо да се разрасне, защото не се губи време за вземане на решенията и клиентите се доверяват на професионализма му.

Когато, обаче, се стигна до момента да се наемат допълнителни хора, той автоматизира много от процесите, а останалите ги разписа в различни стъпки. Така, когато той не е в офиса, служителите четат процесите и знаят как да направи всяко нещо, без да му се обаждат. Няма да ви казвам, че сега този човек е прескочил пропастта между предприемаческия период и професионално управляваната компания и продължава да се разраства.

Това бяха историите на двама предприемачи. Разказах ви ги, за да ми е по-лесно да разберете какво правих през третата седмица – дизайн на процеси. Например за обученията – как се записват участниците, как става плащането, какво ми трябва за една презентация, как се изпращат материалите на участниците, как се работи с промокодове и т.н.

Това е важно, защото, ако не направите стабилни основите на вашия бизнес, той ще се срине, независимо колко голям е станал. Предполагам, че не е нужно да ви убеждавам още. Пред очите ми големи бизнеси са фалирали, защото продължават да се управляват като „Плод и зеленчук” – основателя е Господ и той взима всички решения, няма процеси и всичко се прави „на пожар”.

Лични финанси за деца

Междувременно, с мен се свърза г-жа Евтимова, директор на Регионалната библиотека „Любен Каравелов” в гр. Русе с молба да ѝ помогна в проекта „Забавна финансова грамотност”. Приех с радост поканата и в един горещ юлски ден отидох до този красив крайдунавски град. В библиотеката направих първата демонстрация на моята финансова образователна игра с работно име „SmartMoney”.

Радостта в очите на децата ми даде надежда, че тази игра може да се превърне в нещото, което да промени живота на много деца. Ние, нашите родители и поколенията преди тях не сме имали тази възможност – да научим уроците на парите като деца. Далеч съм от мисълта, че мога да забогатея от тази игра – по-скоро с нея задоволявам една моя вътрешна потребност – да помагам на хората, като споделям моите знания.

През този един месец се срещнах с много хора, които ми казваха „Браво, че си го направил”, „Не беше лесно решение, нали?” и „И аз мисля да направя нещо подобно, но още не е дошъл момента”. Именно с такива позитивни хора искам да прекарвам времето си, а не с мрънкащи, вечно недоволни „жертви”, които ме питат единствено „И сега как ще я караш без заплата?”.

И накрая, ще ви предложа нещо, което доста ми помогна – определете предполагаемата продължителност на живота си, така, както вие го усещате. След това от нея извадете настоящата си възраст. Сложете същия брой топчета в един стъклен буркан. Те показват приблизителния брой на годините, които ви остават. Всяка година вадете по едно топче. Това ще ви показва нагледно жестоката действителност – ще наблюдавате как животът буквално изтича пред очите ви. Усещането не е приятно, но ще ви накара да осъзнаете, че времето лети, независимо дали това ви харесва или не. Не го губете в нещо, което мразите.

Ще поискам нещо от вас за финал: моля, подкрепете сайта и споделете този материал, за да могат и други да се възползват от него, а ние, от своя страна, да увеличим читателите си благодарение на вас. Направете го само, ако смятате, че тази статия е качествена. Благодаря ви.