Служителите и предприемачите са двете страни на една и съща монета, и са еднакво важни за просперитета на България. Има разлика обаче в мисленето на едните и на другите. Тази статия не е за това дали е по-добре да сме служители или собственици на бизнес, а опит да се поставим в обувките на другия и да разберем как може да работим заедно и да постигаме целите си в общата ни дейност.

Коя е основната разлика между служител и предприемач?

Бил съм и от двете страни на „фронта“. Имам близо 14 години професионален опит на различни позиции, като тръгнах от най-ниската във финансовата сфера и стигнах до висша мениджърска длъжност. През 2014 година напуснах корпоративния свят и станах предприемач. За тези няколко години създадох стабилен бизнес и съм инвестирал в още няколко други проекта.

Поводът за статията е разговори с няколко собственици на бизнес от последните седмици, в които чувах едно и също нещо: „Аз правя всичко възможно те да са добре (служителите). Давам високи заплати, имат бонуси, организирам обучения, но накрая пак аз трябва да върша всичко“. Щеше да е нормално за стартираща фирма с няколко служители, но две от компаниите имат над 200 служители и оборот от милиони левове.

Тези предприемачи завършват историята си и се обръщат към мен с въпроса „Защо се получава така?“. Моят кратък отговор е „Защото сме различни“. Основната разлика между служителите и предприемачите е, че първите имат ограничена отговорност и това е нормално. Те са се разбрали при подписване на договора за един размер на заплатата и едни задължения, и това е основното, което ги интересува.

Предприемачите от друга страна, отговарят за целия бизнес и всичко, което се случва в него. Ако нещо не е наред или клиентите не са доволни, ще пострадат техните приходи, а не тази на служителите. Няма как да очакваме от някой на трудов договор да има същата мотивация и желание за работа, както собственикът на компанията, нали?

Кое мотивира служителите и предприемачите?

Предприемачите казват още: „Във фирмата е създадена справедлива бонусна система, като всеки служител получава процент от продажбите и определена сума в зависимост от неговото представяне. При твърда заплата от 1,500 лева, без много усилия може да си докараш поне още толкова, но не го правят. Защо?“. Вече знаете отговора – „Защото сме различни“.

Докато собствениците на бизнес виждат възможности навсякъде и искат да максимизират печалбите си, това не важи в такава степен за служителите. Предприемачите приемат за напълно нормално и логично, че всеки човек би се възползвал от дадената му възможност за допълнителни доходи, но в ума на служителя има една сума и тя е 1,500 лева, която е сигурна, а останалите изискват допълнителни усилия и може и да не си струват. Сами може да се досетите какви са средните възнаграждения за тази позиция във фирмата. Да, те са около 1,800 лева. Все пак, хората са положили малко усилия, но разчитат главно на твърдата заплата.

Това важи с особена сила, ако размера на бонусите зависи от сложна комбинация от фактори като общи приходи на компанията, печалба, постигнати резултати, представяне на отдела и индивидуални резултати на оценявания. При подобни системи резултатите са ниска ангажираност на служителите и ниски допълнителни възнаграждения. Ако искате да мотивирате служителите си, процент от техния оборот е добро начало.

Да продължим с допълнителните придобивки и историята на нашия предприемач: „Аз им осигурявам курсове и обучения всеки месец, но отношението им е все едно ги наказвам. Никой не проявява интерес. Защо?“. Да го кажем всички в един глас – „Защото сме различни“. Собствениците на бизнес са търсещи и любопитни хора, които искат да се развиват и да придобиват нови знания, защото това е ключово за успеха на тяхната фирма. Без нови знания и умения, конкуренцията ще ги изпревари.

При служителите нещата не стоят точно така, особено за по-ниски позиции или такива, за които не се изисква висше образование. Те не виждат цялата картинка на бизнеса и се интересуват само от собственото си положение (което е нормално). За част от тях, тази работа е временна и не искат да се развиват в нея. Всеки допълнителен ангажимент (особено, когато е след работно време) се приема на нож и навлизане в личното пространство. Тук отново стигане до основната мотивация и разликата с предприемачите – допълнителни усилия и време, което ще им позволи да увеличат доходите си, но дали си заслужава?

Ще ви дам един пример: Ако кажете на един служител, че ще увеличите гарантирано основното му възнаграждение с 200 лева, ако отиде на обучение, ще се съгласи веднага. Ако му кажете обаче, че този курс ще му позволи да изкарва след време по 1,000 лева допълнително на месец от увеличени продажби, най-вероятно ще откаже предложението.

Ще ви дам и един въпрос, с който може да тествате дали имате насреща си истински предприемач. Той е: „Ако даден бизнес прави всеки месец по 15,000 лева печалба (нито повече, нито по-малко), но условието е да не се занимаваш с нищо друго, ще се съгласиш ли да го купиш?“. Всеки, който отговори с ДА, е по-добре да работи на заплата.

Сигурност срещу възможности

Мисля, че стана ясно какво е нещото, което мотивира служителите. Това е СИГУРНОСТТА (може да прочетеш за трите С-та в нашия живот). Да, сигурността е движещата сила за всеки човек на трудов договор, независимо дали е пазач на склад или CEO на голяма компания.

На първо място е сигурната заплата, която ще се получава всеки месец. Може да има всякакви възможности за допълнителни доходи, но гарантираното основно възнаграждение е това, което има значение за всеки служител. Целият житейски цикъл на един служител се върти около месечната заплата – вноски по кредита (защо те не са 2 пъти в месеца или една на 3 месеца), плащане на битови сметки, наеми и всички останали разходи.

На второ място е сигурността на работното място. Дори заплатата за дадена позиция да е добра, ако всеки ден се уволняват хора в тази компания и няма ясни критерии за това, няма да има много желаещи да работят в нея. В това има много народопсихология и „обработване“ от държавното образование. Хора като мен, които имат родители, които цял живот са работили на една и съща работа и са се подготвяли за работни „пчелички“ почти 17 години в български училища, е нормално да търсят сигурна работа.

Сигурността е свързана и с ясни права и задължения на работното място. Като служител искаш да отидеш сутрин на работа и да имаш точно определени задачи и правила как да ги свършиш. Много предприемачи правят грешката да дават свобода на хората, с които работят. Често нещата не се получават, защото свободата води до по-голяма отговорност. Когато си направил нещо грешно, е по-лесно да кажеш, че така ти е казал някой или така пише в правилата, отколкото да признаеш, че ти си виновен за това.

Не е учудващо, че франчайзинг веригите се радват на особена популярност сред кандидатите за работа и често са избирани за работодател на годината в техните категории. Те не предлагат високо възнаграждение, условията на труд на са първокласни (да стоиш по цял ден над фритюрник с мазнина не е работа-мечта), няма и добре развити бонусни схеми, но предлагат нещо по-важно за всеки служител – ясни задължения и правила. Всеки нов човек в тях знае какво точно трябва да прави, към кого да се обърне в случай на нужда, как да реагира при възникнал проблем и колко точно ще получи в края на месеца като заплата.

Да, това е тайната на тези компании. Със собствениците на бизнес, с които работя, това е основната ни задача – да превърнем тяхната дейност в бизнес система с ясни правила, задължения и отговорности за всички служители. Ако ти е интересно за тази моя дейност, прочетете повече на този линк.

От друга страна, предприемачите търсят възможности и това е на първо място при тях. Те искат да станат най-добрите в тяхната дейност и докато служителите са експерти в дадена ниша, то собствениците на бизнес трябва да разбират от наистина много неща като счетоводство, маркетинг, финанси, ценообразуване, продажби, нови технологии и други. Това е причината и аз да напусна високоплатената си работа и да създам собствен бизнес.

По стечение на обстоятелствата, през последните години много общувам с предприемачи и това е подходящата среда за мен. Това не означава, че нямам приятели, които работят на трудов договор, но разговорите с тях са или за проблеми в тяхната работа или как искат да създадат собствен бизнес. Преди се опитвах да им дам още една възможност (за основен или допълнителен източник на доходи), но го „преодолях“. Осъзнах, че хората са РАЗЛИЧНИ и всеки търси своя път и ценности.

Моят съвет (или по-скоро молба) и към предприемачите, и към служителите, е да се поставят на мястото на отсрещната страна, да видят какви са нейните мотиви и движещи сили и така да работят съвместно, за да постигнат собствените си цели, а оттам и общите. Важното в това сътрудничество е всеки да е щастлив и доволен от това, което прави. Ако не е така, да потърси друго поприще или работа. Животът е прекалено кратък, за да сме нещастни по 5 дни в седмицата.