В първата част на статията описах причините защо голяма част от инвестиционните портфейли носят повече риск, отколкото се смята на база установената култура. За тези от вас, които все още не съм изгубил като читатели, във втората част на статията ще предложа алтернативен подход за постигане на крайната цел – максимална доходност при минимален риск.

Диверсификацията е здравословна за хората без сериозен опит и тя винаги ще има своето място в управлението на спестяванията. Еднa доказана практика не трябва да се отрича, само защото вече не действа, а да се адаптира към външната среда.

Алтернативи на облигациите

След като вече описах причините облигациите да се превърнат в най-рискования клас финансов инструмент в момента, ще предложа няколко техни заместници.

Банков депозит

Да, знам че ще е по-лесно да убедя атеист в смисъла от религията, но все пак ще опитам.

Изначалната идея на облигациите е вложение, носещо малък риск и съответно ниска доходност. Също така те са много ликвидни, защото техният пазар е огромен. Тези характеристики изцяло се покриват от банковия депозит.

Въпреки смешните лихви, той продължава да има важно място в цялостната стратегия. Едно много важно качество на ценните книжа, което сякаш се замъглява от ръстовете на акции и облигации в последните 9 години, е склонността им да носят отрицателната доходност понякога.

С риск да избягам от истинския фокус, ще припомня как, при последната криза 2007-2009 година, някои ценни книжа загубиха по 70-80% от стойността си за по-малко две години (най-вече тези, които се движат с икономическия цикъл). В първата част дадох пример как ДЦК на българското правителство има вероятност, макар и малка за момента, да изгуби двуцифрена част от стойността си, при положение че пазарите лихви се върнат на историческите си нива. От друга страна, депозитът до 196 хил. лв на практика не носи никакъв риск и може да се използва за инвестиции, когато цените на активите достигнат по-близки до историческите си нива.

Връщам се на темата за банковия депозит с твърдението как вероятно в ума ви изниква заплахата от инфлация. Първо, доста хора ми казват как хранителните продукти поскъпват, различни услуги вървят нагоре, а Националният статистически институт (НСИ) отчита нулева или отрицателна инфлация. Макар да е математическа величина, индексът на потребителските цени не е хомогенен.

Той е краен резултат от две противоположни сили, които действат едновременно – едната сила тегли цените нагоре (инфлация), а другата ги бута надолу (дефлация). Представете си ги като два футболни отбора, които се борят да вкарат гол. В различни моменти от мача, един от двата отбора взема превес, но другият не изчезва просто така.

Един от недостатъците на потребителската кошница на НСИ е нейната унификация. Няма различни профили на потребителя и това обърква една част от населението, която си мисли как институтът не отчита правилно. При положение, че всеки месец се правят над 37 хиляди регистрации на цените, наблюдават се над 6 хиляди точки и над 700 вида стоки и услуги, аз имам доверие на изнесените данни.

Продукти като месо и други храни или някои услуги определено са по-скъпи от преди. Но от друга страна, горивата (за дома и транспорт) имат тежест малко под 9% в потребителската кошница. Благодарение на поевтинелия петрол, зареждаме по-евтино на бензиностанциите. Телефонните услуги и интернет са други 5% от кошницата. Конкуренцията между телекомите и интернет доставчиците свалят и държат ниски цените на тези услуги. Има и други подобни примери.

За последните 12 месеца, НСИ изчислява 2.4% инфлация. Един стандартен едногодишен депозит има олихвяване около 0.5%, т.е. при тази инфлация се получава отрицателна доходност минус 2%.  Първо, не е сигурно, че до края на годината инфлацията няма да се обърне в дефлация, както се случи през изминалия месец май. Но дори това да не стане, предпочитам малка отрицателна доходоност, пред риска да загубя двуцифрена част от инвестицията си в облигации или прескъпи акции.

Кеш или злато

Тези, които не искат да затварят парите си банка, свободното им оставяне в разплащателна сметка, също е удачен вариант. Кешът не носи дори минималната доходност като банковия депозит, поради причината, че той няма никакъв риск в себе си. Ликвидните средства може да се използват във всеки един момент, без ограниченията от банката. Това може да бъде ценно качество, ако трябва да се реагира много бързо.

Аз го разбрах от личен опит, когато на 26 и 27 юни 2014 година имаше разпродажби на Българската фондова борса поради несигурността в банковата система и политическата криза. Бързо след това котировките на акциите се възстановиха.

Златото е достойна алтернатива като средставо за съхранение на стойността. Макар да не е много популярно в България като инвестиционен продукт, златото се е доказало през времето, че защитава от инфлация. То не е средство за ръст на спестяванията, а най-вече ги предпазва. Големият му недостатък са разходите за неговото съхранение.

Депозит ли е структурираният депозит?

Краткият отговор – колкото миещата мечка е истинска мечка.

Чувствам се задължен да го кажа високо и ясно, защото този тип продукт навлезе в България през 2007 година, когато отново всичко беше по мед и масло, а от известно време се завърна в предлаганите спестовни продукти от банките.

Когато се вложат пари в този финансов инструмент, една част от тях отива в нормален депозит. Друга част се използва за закупуване на дялове от взаимен фонд на банката или техен партньор. Първата част от парите са гарантирани, последната – не са, изобщо. Служителите в клона вероятно ще ви кажат как може да инвестирате с минимално ниво на риск във фонд с облигации, а ако имате по-висока поносимост и искате по-голяма възвръщаемост – във фонд с акции.

Обикновено, структурираният депозит идва с малка надбавка по лихвата на нормалния депозит, но банката ще си вземе обратно този „подарък“, чрез допълнителните такси върху частта с взаимните фондове.

Подход към акциите

Всеки спестител/инвеститор би следвало да избягва бинарното мислене на радикален фундаменталист. Противник съм на крайностите, защото финансовият свят е многолик и често пъти непредвидим. Дори бъдещето да изглежда неособено перспективно, то винаги може да поднесе изненада, затова инвестицията в акции заслужава роля във всеки един портфейл.

Няма значение дали е лято или зима, коя политическа партия управлява или моментното настроение на пазара, добрата инвестиционна възможност във всяка една ситуация притежава следните три характеристики:

Доказан бизнес модел

Добрата компания е задължително да изпълнява своето основно задължение, а именно – да носи печалби на своите собственици. Ако финансовият резултат години наред е положителен и дори се повишава с време, това говори за нейната устойчивост и качествата на ръководния екип.

Разбира се, съхранението на това качество в бъдеще също е от голямо значение. Телевизиите години наред бяха гигантите в рекламния бизнес, но след появата на Google и Facebook, резултатите им започнаха да страдат. Затова освен миналото, пътят напред е също толкова важен.

Когато разглеждам една компания, изследвам нейното представяне за период не по-къс от 7 години. По този начин се уверявам, че дружеството не е еднодневка (Enron), а преминало през различните изпитания на времето и е устояло.

Независимост от икономическия цикъл

В периодите на икономически подем, най-облагодетелствани са компаниите, предоставящи допълнителни или луксозни услуги. В тази група попадат облекла (Nike, Adidas), автомобили (BMW, Daimler), електроника (Samsung, Sony),  бизнеси зависещи от рекламни приходи (телевизии, Facebook), авиопревозвачите (RyanAir, Lufthansa) и други. Тези бизнеси имат склонността са бъдат сред звездите в добри времена, но когато икономическия цикъл се обърне, приходите им спадат, а печалбите още по-сериозно, защото нямат време да пренастроят разходите си спрямо новата обстановка.

Именно по време на рецесия или депресия, тези организациите са много добър вариант (разбира се, само тази част от тях, които ще преживеят трудните времена). Проблемът е, че последната криза беше преди 9 години и след като почти цяло десетилетие световната икономика е в подем, здравата логика подсказва обръщане на тренда в даден момент в бъдещето.

Пейзажът предлага също предприятия в известна степен независими от икономическото състояние. Тук се включват  храни (Coca-Cola, PepsiCo), цигари (Philip Morris, British American Tobacco), лекарства (Novartis, Sanofi), продукти за дома (Procter & Gamble, Unilever) и други стоки, от които потребителите трудно биха се отказали. Независимо какво се случва, продуктите на тези компании е твърде вероятно да продължат да бъдат популярни сред потребителите.

Изгодна цена

Както стана известно тази пролет, всички обичаме череши, но малко са съгласни да платят 7 лв за килограм от тях. Затова дори дружество с доказано успешен бизнес модел и независещо от икономическото състояние, за да се превърне в успешна инвестиция – цената трябва да е умерена.

Една от най-харесваните компании, особено тези търсещи дивидентна доходоност, е Coca-Cola. Техните бутилки с червен етикет се продават добре още от основаването през 1886 година. Разпространени с целия свят и предпочитани от хората, на пръв поглед човек трудно може да сбърка, ако вложи парите си в тях.

Най-разпространеният показател за това колко е скъпа една акция е съотношението цена/печалба. То показва след колко години ще си възвърне вложението, ако печалбата на дружеството е постоянна. Този показател за Coca-Cola на база последните печалби е 32, а на база очакваните печалби за другата година – 24.

Иначе казано, при постоянни финансови резултати, покупката на Coca-Cola ще се изплати след между 20 и 30 години. Само че, тяхната печалба върви надолу от 2012-а ($9 млрд.) до 2016 година ($6.5 млрд.). Следващата таблица показва, че ситуацията не е много по-различна за другите споменати организации в тази категория:

За да си отговорим на въпроса защо въпреки колебливия ръст на печалбите, акциите са прескъпо оценени, трябва да разгледаме процесите от последната криза през 2007-2009 година досега. Първо, ниските лихвени нива повлияха на абсолютно всички финансови активи. Когато очакванията са бъдещите парични потоци (купонно плащане, дивидент) да струват повече в настоящето, то техните цени отлетяха нагоре като балон с горещ въздух.

Втората причина се крие в тяхната стабилност. След преминаването на кризата, хората искат най-вече сигурност за своите вложения. Тези гиганти с разпознаваема марка, дълга история, солидни продукти и специално място в потребителската кошница на населението, предлагат точно това. Историята, обаче показва, че марката и стабилността не са даденост, а е необходимо да се защитават с превъзхождащи продукти и услуги за клиента.

Третото обстоятелство е възходът на пасивното управление на средства (разбирай buy-and-hold). Нарастващ брой ритейл инвеститори избират стабилните компании за своите спестявания и очакват най-вече тримесечните или годишни дивиденти от тях. По този начин купувачите се увеличават, докато от другата страна продавачите нямаляват.

Всички три качества трябва да са налични, за да бъде инвестиционната възможност добра и с по-нисък риск. Ако само две са налични, то липсващото може да разруши и най-обещаващата идея.

В заключение, ще обобощя, че никой не е в състояние да предвиди бъдещето, но ако изходя от изконната идея на диверсификацията, а именно да намали риска за портфейла, то тя не върши ролята си в момента, следвайки финансовите теории от учебниците. Ако инвестиция в облигация с лихва 1.50% или акция с цена/печалба над 30 не е игра с огъня, то поне много прилича на такава. С нагаждането на установените принципи към настоящата обстановка и дисциплина, може да се осигури задоволителна доходност.