Ако сте чели някакви материали за сделките с акции и анализа, който трябва да направите преди да решите къде да инвестирате, може да сте останали с впечатлението, че самостоятелното участие на фондовия пазар не е лесна работа, изисква значително количество време, както на като подготовка, така и в процеса на извършването на сделките. И така, у вас възниква усещането, че е по-добре да доверите управлението на вашите пари на някой професионалист срещу заплащане. В тази статия ще разгледаме какви индивидуални и колективни форми на инвестиране съществуват за вас.

Индивидуално доверително управление

При индивидуалното доверително управление професионалният мениджър управлява вашият личен портфейл от инвестиции. Съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа, тази услуга може да бъде предлагана само от инвестиционни посредници, лицензирани от Комисия за финансов надзор. Според проучването, което направих, минималната сума за такъв тип инвестиране е над 50 хиляди лева, въпреки че някои от посредниците бяха съгласни и на доста по-малки суми (дори имаше предложение за 5,000 лева).

Индивидуалното доверително управление има много предимства пред колективните инвестиции, за които ще стане дума по-нататък. По-конкретно, при тях имате възможност:

– Да изберете индивидуална стратегия на инвестиране в съответствие с вашите желания.

– Да инвестирате средства във високорискови активи, достъп до които в много случаи е ограничен за колективните инвестиционни форми.

– Да отваряте къси позиции с цел печалба от падането на котировки.

Недостатъците на индивидуалното управление са високите такси и по-ниската защита, отколкото при колективните схеми.

Има ли смисъл при наличието на значителни суми за инвестиране да предпочете индивидуалното управление пред колективните инвестиции? Не винаги. Някои от портфолио мениджърите неофициално признават, че не правят разлика в стратегиите за управление на портфейл за индивидуално управление и колективните инвестиции. Разликата по-скоро ще бъде в обслужването, което ще получите. Но, при тази конкуренция и битката за привличане на всеки клиент, дори това не е голямо предимство.

И все пак, сред инвеститорите с по-големи, доверителното управление е значително по-популярно, отколкото колективното. Този факт има просто обяснение. Ако хората с малки спестявания могат да си позволят да държат парите си под дюшека или на депозит и да ги губят поради инфлацията, то големите инвеститори вече не могат да се откажат от активното управление на капитала – много големи са загубите. С ръста на богатството обикновено идва и осъзнаването на нуждата от инвестиране чрез доверително управление на поне някаква част от личните средства, за да се постигне диверсификация на вложените средства.

Тук лиценз, там лиценз…

Отделна тема е „неофициалното“ доверително управление, каквито случаи има доста на практика, дори през последните години. Като правило, такива „портфейлени мениджъри“ не са лицензирани и възнаграждението за услугата се плаща в брой и без документи (или такива, които нямат никаква правна форма). Съответно, не се плащат каквито и да било данъци на държавата.

За предоставящите такива услуги, основният риск е от законно преследване, а сериозен допълнителен риск за инвеститора става невъзможността в случай на възникване на какъвто и да било проблем да се обърне за защита на интересите си към държавните служби. В тази връзка ви препоръчвам да избягвате да се доверявате на такива „професионалисти“. В повечето случаи зад подобни предложения стоят или чисти измамници, или желаещите да тренират търговия за ваша сметка.

Колективни инвестиции

Ако размерът на вашия капитал засега не позволява индивидуален подход, на вашите услуги са колективните инвестиции, при които средствата на много инвеститори се обединяват заедно и се управляват като един пакет. В такъв случай разходите за управление на портфейла се споделят от голямо количество инвеститори, което значително намалява таксите и дава много други допълнителни предимства.

Колективните инвестиционни схеми в България са инвестиционните дружества от отворен тип и договорните фондове.

Инвестиционни дружества от отворен тип 

Тези дружества са акционерни дружества, които чрез публично предлагане на акции набират парични средства от множество инвеститори, с цел инвестирането им в ценни книжа. В зависимост от инвестиционната си стратегия, дружествата могат да бъдат консервативни (нискорискови), балансирани или агресивни (високорискови). Всеки работен ден инвестиционните дружества от отворен тип, чрез управляващите си дружества, емитират (продават) и изкупуват обратно акциите си по цени, основаващи се на нетната стойност на активите и изчислени по предварително одобрена методика. Акциите на тези дружества могат да се търгуват и на фондовата борса.

Договорни (взаимни) фондове

Ще чуете да ги наричат освен договорни и взаимни фондове. Той функционира по същия начин като инвестиционното дружество, само че вложителите купуват не акции, а дялове. Събраните срещу това пари се превръщат в портфейл от финансови активи. При т.нар. отворени схеми акциите или дяловете се емитират непрекъснато и така събраният капитал може да расте неограничено, като всички имат достъп да инвестират. Има и затворени фондове, които оперират с постоянен капитал и не емитират нови акции/дялове.

Има следните категории фондове:

Фондове в акции

По-голямата част, както става ясно от названието, е инвестирана в акции. Тъй като инвестициите в акции са инвестиции с висока степен на риск, високият риск е присъщ и на фондовете в акции. Както могат съществено да се променят цените на акции, така може съществено да се променя стойността на дяловете на фондове в акции. В случай на успешни операции на фонда или благоприятна пазарна ситуация доходността на дяловете може да достига десетки проценти на годишна база. Обаче при непрофесионално управление на фонда или общ спад на пазара възможно е стойността на дяловете да падне и да се стигне до значителни загуби.

Фондовете не могат да правят „къси продажби“ или да оперират на срочните пазари, за това те не могат да печелят от низходящ пазар. Нещо повече, фондовете в акции са задължени да държат в акции по-голямата част от активите си, затова в случай на сериозни кризи на пазара на акции такива фондове с голяма вероятност ще реализират отрицателна доходност и професионализмът на управителя ще е без значение. Затова инвестирането във фондове в акции е по-добре да бъде за дълъг срок – над 5 години. При дълги срокове пазара на акциите, обикновено, показва ръст, и риск от инвестирането във фондове в акции намалява.

Сред многобройните фондове в акции вие можете да изберете фонд, който да отговаря на вашите предпочитания. Някои фондове инвестират предимно в „сините чипове“ (високоликвидни акции на големи компании). Такива фондове, обикновено, са отворени. Някои фондове, напротив, избират за обект на инвестициите си акции от долен сегмент с ниска ликвидност, но с перспектива за висок ръст. Някои фондове могат да бъдат ориентирани към инвестиции в акции на конкретни отрасли, например енергетика или индустрия, а други да инвестират в определен регион като Източна Европа.

Фондове в облигации

За разлика от фондове в акции, фондове в облигации – е инструмент с нисък риск и ниска доходност. Резултатите на такива фондове, обикновено, не са главозамайващи, и в най-добрия случай могат незначително да превишат доходността на банковите депозити. Обаче и риска от намаление на стойността на дяла при инвестиции в фондове в облигации не е голям – цените на дълговите книжа се колебаят незначително, а доходността им е предизвестена.

По-голямата част от средствата на вложителите такива фондове насочват в облигации – държавни, общински или корпоративни. Често в портфейлите същевременно присъстват облигациите от различен тип. Сред фондовете, които влагат средства в корпоративни облигации се открояват такива, които влагат средства в облигации на сигурни заематели и фондове на високорискови или junk (боклук) облигации – такива фондове инвестират парите на вложителите в облигации по-висока доходност, но и с потенциално по-висок риск.

Балансирани фондове 

Портфейлът на балансираните фондове може да включва съчетани по различен начин акции и облигации, затова показателите на доходност на балансираните фондове е между тези на фондове в акции и в облигации.

Управителите на балансираните фондове могат в случай на ръст на фондовия пазар да пренасочват по-голямата част на средствата в акции, а в периодите на спад да „престояват“ в облигации, което позволява на балансираните фондове да се чувстват сигурно както при ръст, така и при спад на фондовия пазар. На практика, доходността на такива фондове силно зависи от професионализма на управителя, от неговата способност правилно да предсказва периодите на ръст и спад.

Не всичките управители на балансираните фондове използват активна стратегия за управление на фонда. Много от акциите и облигациите с ниска ликвидност трудно могат да бъдат продадени в големи обеми при промяна на посоката на пазара, затова често пъти балансираните фондове само диверсифицират активите, като включват в портфейлите както акции, така и облигации. В периодите на спад на пазара доходността от облигации частично компенсира загубата от акции.

Обикновено, в периодите на ръст на фондовия пазар доходността на балансираните фондове средно е по-ниска, отколкото на фондове в акции, но в периодите на спад такива фондове, като правило, „олекват“ по-малко, отколкото фондове в акции.

Фондове в недвижими имоти или земеделска земя

Зад тази страховита абревиатура се крият акционерни дружества, които са създадени със специална инвестиционна цел – те могат да инвестират или в имоти, или във вземания и, както се досещате, напоследък са много модерни именно заради възможността акционерите да печелят от бума на пазара на имоти. Тези дружества са длъжни да разпределят като дивидент 90% от печалбата от дейността. АДСИЦ са различна категория на пазара, но я обясняваме тук с цел да подредим терминологично привидния хаос. в който се озовават по-неопитните търсачи на доход.

Индексни фондове

Това са фондове, които инвестират в акции в пропорции, които отговарят на теглото на книжата в индексите на фондовия пазар. Това позволява да бъде избегнат риска, който е свързан с професионализма на управителя – стойността на дяловете на индексните фондове се променя в синхрон с колебанията на пазара като цяло. Такъв фонд в България е Алфа SOFIX Индекс. 

Фонд паричен пазар

Това са отворен тип фондове, инвестиращи средствата на вложителите само в краткосрочни инструменти с максимална ликвидност, минимален риск, и, уви, с ниска доходност.

Как да изберем фонд?

Изборът на взаимен фонд се оказва сред най-трудните задачи пред всеки инвеститор. Най-напред той трябва да е наясно със себе си какъв риск е готов да поеме, тъй като по-висок риск освен че означава и по-висока доходност, може да доведе и до загуба на част от средствата или просто за даден период да не донесе никаква доходност. Важно е да се знае, че рискът и доходността винаги са в права зависимост. С десетките български и хилядите световни взаимни фондове, българският инвеститор вече има богат избор.

Основната снимка е на Любомира Любенова от Media Start, участничка в първото издание на курса “Какво не ни казва Кийосаки?”, направена на един от модулите за инвестиране.