Наскоро получих въпрос как да разберем, че е време да заменим работата си на трудов договор с бизнес и как да превърнем страничната си дейност в печеливш бизнес модел. Този казус стоеше и пред мен преди десетина години, когато обмислях да стана предприемач. В тази статия съм синтезирал всичко, което трябва да знаеш за прехода от работа на заплата към собствен бизнес, дали имаш подходящи качества за тази дейност, какви нови знания и умения ще ти трябват и дали е дошло времето да го направиш.

Дали ставаш за предприемач?

Едни от основните въпроси, на които усилено търсят отговор всички, които искат да започнат свой бизнес, са дали стават за предприемачи и как да разберат предварително има ли смисъл да започват нещо ново или да продължават да си работят на сегашното място. На помощ идват много тестове в интернет, в които може да го провериш. За съжаление, повечето от тях са свързани с това дали сме имали странични или основни бизнес проекти преди това и дали има предприемачи в нашето семейство или в близкия ни приятелски кръг.

Когато аз попълвах тези тестове, всичките ми резултати бяха „Предприемачеството не е за теб. Стой си на сигурната работа“, защото съм от семейство на служители, не съм имал бизнес преди това и повечето ми приятели работят за друг.

Ами сега? Трябва ли да се примиря със съдбата си или да я променя?

Тези мисли отложиха стартирането на моя бизнес с няколко години, за което сега малко съжалявам . Когато промених средата си и започнах да се виждам по-често с предприемачи установих, че много от тях са в моето положение и дълги години са работили за някой друг, преди да започнат нещо свое. Установих, че все пак има общи черти между хората, които са взели това решение.

Общото качество е отговорност. Почти 100% от предприемачите, с които говорих (а те са стотици за последните няколко години) са поели живота си в ръце от малки. Голяма част от тях се бяха грижили за по-малки братя или сестри и са станали самостоятелни още като тийнейджъри. Всичко това ги е научило на отговорност и на грижа за другите.

Друг общ признак е желанието им за работа и нещата да стават по-възможно най-добрия начин. Разбирам, че това звучи твърде общо, но всички ние виждаме хора, които скатават на работа и искат просто работния ден да свърши и след това да дойде уикенда. Много от служителите в държавната администрация или обществени организации трудно биха станали предприемачи, но не е невъзможно, разбира се.

Не на последно място си мислех, че трябва да съм роден търговец или да имам силни продажбени умения, за да създам успешен собствен бизнес. Това не е така. Има много интроверти (като мен), които се справят добре като предприемачи. Не е нужно да си агресивен и да се опитваш да продадеш всичко на всички. Има и други начини. Едни от тях, който е приложим за мен, е писането. Открих, че по-добре се изразявам, когато пиша и това за мен е основна тактика в бизнеса. Също така, преодолях страха ми от това да говоря пред публика и сега това ми доставя удоволствие и също е в арсенала ми. Вашият начин може да е да записвате видеа, да правите живи включвания в социалните мрежи, да пишете добри текстове, да правите образователен маркетинг (което е различно от продажбите) или нещо друго.

Дали е рисково да започна бизнес? И дали рискът си струва?

Когато става въпрос за предприемачество, винаги се говори, че това е рисково начинание. Дава се популярната статистика за фалиралите нови фирми или някой разказва за негов близък, който не е успял. Ако искаш да се откажеш от твоята мечта да създадеш свой бизнес, имаш много причини да го направиш и още повече оправдания за това.

Ще ти разкажа за един експеримент. Той се нарича „Синдромът на сварената жаба“ и се изразява в това, че ако една жаба се пусне в тенджера с гореща вода, тя веднага ще изскочи и ще потърси по-добра среда за себе си. Ако обаче, пуснем една жаба в студена вода и постепенно я загряваме, тя ще се свари без да се усети. В много сфери на нашия живот се прилага този принцип. Да работиш нещо, което не харесваш не е ли същото? Постепенно работата се увеличава, остава ни по-малко време за семейството и приятелите, стресът и напрежението се увеличават.

Как реагираме ние към тази ситуация?

Увеличаваме нивото си на поносимост и болка (физическа и психическа). Ако попаднем в такава работна среда, веднага ще напуснем, но ако промените са бавни и постепенни, ние ще търпим. Крайният резултат е пропилени години, неудовлетворение, ниска пенсия, загубен приятелски кръг, липса на време за хобита, стрес, затлъстяване и болести.

Да се върнем на риска. В бизнеса той е два типа: вътрешен и външен. Първият е свързан с нас, нашите умения и решенията, които вземаме. Колкото по-подготвени сме, толкова рискът за нас е по-нисък. Разбира се, не трябва да чакаме „перфектния“ момент или продукт, защото тогава ще продължаваме да се варим и времето ще си минава.

Външния риск е този, който не може да контролираме. Пример за такъв риск е навлизането на нов конкурент на пазара или по-висока безработица и по-малко потребление на нашите продукти. Може да предвидим подобни ситуации и да се подготвим, но дори да не го направим в нашите ръце е да реагираме по най-добрия начин. С две думи, контролът е в нас и зависи от нас да намалим риска.

От друга страна, да работиш на трудов договор е не по-малко рисково. Да, заплатата е сигурна (донякъде), но нямаш никакъв контрол върху нейния размер и докога ще работиш. Ако има съкращения, в кой е властта – в теб или в твоя шеф (собственик). Май, въпросът е риторичен.

Между другото, повечето предприемачи не обичат рисковете. Тези, които поемат са добре премерени и са подготвени за тях. Много рядко ще видиш собственик на бизнес да си купува лотарийни билети или да играе тото. Той иска дейността да върви гладко без сътресения и ако има нови проекти, те са подкрепени със сериозни проучвания и бизнес планове.

Може ли някой да ти плати щастието?

Каквото и да си говорим, за мен, най-важното нещо, когато избирам какво да правя през по-голямата част от деня, е дали това ми носи удовлетворение и дали това ме прави щастлив. Точка. Парите са важни, но те не винаги ни носят допълнително щастие. Другите важни фактори са свободното време (или поне ние да решаваме как да го използваме и да си подреждаме приоритетите) и чувството, че правиш нещо смислено и това ти дава енергия да продължаваш да го правиш.

В допитване, направено сред 2,000 служители във Великобритания, над 80% от хората са нещастни в работата си, но се страхуват да я напуснат, защото нещата в професионален план ще се влошат. От същото проучване се вижда, че близо 66% от хората са икономически роби, т.е. те се чувстват като в капан на настоящата си работа, но са безпомощни да я сменят или да напуснат, защото разчитат на тези доходи за плащане на месечните си сметки.

Над 63% от участниците в допитването споделят, че се чувстват депресирани и завиждат на хората, които работят нещо, което харесват. Резултатите от подобни изследвания в САЩ показват същата тенденция. Ако се направи подобно проучване в България съм сигурен, че не повече от 5% от хората ще кажат, че харесват (или поне не мразят) работата си. Дори да си от тези хора, шансовете да поискаш да правиш нещо друго след време са много големи.

В същото време, в друго проучване сред 2,000 фрийлансъри и собственици на бизнес в САЩ, 5 от 6 предприемачи достигат финансовите си цели до 2 години от стартирането на дейността си и доходите им се увеличават драстично през следващите години. Повечето от запитаните се чувстват по-щастливи от работата си на трудов договор и не биха се върнали на такава, както и са по-удовлетворени от баланса между работа и свободно време.

Няма подобни изследвания в България, но от хората, с които се срещам много малка част НЕ се чувстват добре като предприемачи и фрийлансъри и биха се върнали на „нормална“ работа. С две думи, да имаш бизнес не е лесно, но не бих го заменил за нищо друго на света.

Продължавам с 3 предпоставки, които ясно показват, че е време да помислиш за собствен бизнес. Те са:

1. Мислиш за промяна в начина на работа.

Ако просто не ти харесва твоя шеф, колегите, локацията на фирмата или ниската заплата, решението е да си намериш нова работа. В случай, че и на новото място има много неща, което не ти допадат, отиди в трета фирма и така, докато не си намериш твоето място. Шансът е малък, но все пак опитай.

По съвсем друг начин стоят нещата, ако самият начин на работа не ти харесва. Ако ти е писнало от това да минават месеци от вземането на решение до прилагането му, от безкрайните оперативки, от субективното мнение на шефовете при бонусите и повишенията, от старите практики (които не се променят с години, а ти знаеш как да стане по-ефективно), от незачитането на мнението ти или от непрекъснатите клюки в офиса и парашутисти, то е време за съществена промяна не на работното място, а на начина, по който работиш.

Собственият бизнес предлага точно това – НЕ по-малко работа, а да работиш по ТВОЯ начин. Имаш пълен контрол върху това как, с кого, кога и къде ще градиш бизнеса си. Никой не може да назначи „човек на човека“ на дадена позиция или да определя твоите доходи по негово субективно решение, базирайки се на подмазвачество, роднински връзки или кой с кого е спал.

Ще ти издам една малка тайна – когато имаш бизнес, никой няма да те кара да работиш, но въпреки това ще го правиш, защото този проект ще ти дава сили и енергия.

Ако това е желаната промяна, време е да стартираш бизнес.

2. Вече имаш някаква визия и опит със странична дейност.

Да напуснеш работа, без да си подготвен за това, което те чака, е глупаво. Добрият начин да станеш предприемач е да започнеш, още докато си на трудов договор. Това е напълно възможно. Не е нужно бизнес идеята да е уникална и тотално нова, за да стартираш. Може да си направиш малък онлайн магазин, в който да препродаваш стоки. Или да пишеш материали на дадена тема и да печелиш от продажбата на продукти, създадени от друг.

Вариант е да си добър в дадена сфера или хоби и да помагаш на другите хора да постигнат техните цели. Повечето добри фитнес инструктори и специалисти по здравословен начин на живот са започнали така. Ако си програмист, може да направиш мобилно приложение в свободното си време и да го продаваш. Възможностите са хиляди. Нужно е само желание.

3. Имаш заделени пари за 6 до 12 месеца, ако останеш без доходи.

Това е една от предпоставките, които доста хора забравят. За повечето стартирането на повечето бизнеси не е нужен голям първоначален капитал, но е добре да имаме спестявания, с които да покрием разходите си за известен период от време, ако приходите от дейността ни не дойдат в първите месеци. Липсата на кредити, също е добра основа за да направим промяната в живота си.

Като стана въпрос за месечни разходи, не очаквай още на първия месец да изкарваш от бизнеса си толкова, колкото на последната работа. Могат да минат няколко месеца или дори година, но и това ще стане рано или късно.