В тази статия ще ти споделя за един принцип, който ми помогна да имам успешна корпоративна кариера, да развия бизнеса си и да управлявам печеливш портфейл от инвестиции. От сега искам да те предупредя, че той може да не ти хареса или да не искаш да го прилагаш.

Ако е така, ще те разбера, но ще те помоля за едно нещо – прочети материала докрай и след това вземи окончателно решение дали този принцип е за теб или не.

Допълнителната миля

За този принцип научих от книгите на Наполеон Хил „Мисли и забогатявай“ и „Ключът към богатството“. Той се нарича да извървиш допълнителната миля (extra mile на английски език) и означава винаги да надминаваш очакванията на останалите към теб и да направиш онова допълнително (екстра) усилие, когато вече си свършил задачата и може да се отдадеш на заслужена почивка.

Наполеон Хил е стигнал до този принцип като е интервюирал най-богатите и успешни хора на своето време, като всички те влагали повече време и усилия в различни области, за да се откроят от останалите и да постигнат по-добри резултати.

Както знаеш, всяко голямо пътуване започва с една единствена стъпка в правилната посока, но след като сме извървели хиляди километри и сме стигнали само на милиметър от целта, понякога трябва да направим една допълнителна крачка, която да разкрие пред нас нов хоризонт отвъд първоначалната дестинация.

Тя може да осмисли цялото ни пътуване и да се окаже най-важната част от него. Тази крачка е пътят към изключителното (а не просто достатъчното) и желанието ни да наложим нови собствени по-високи стандарти.

Сигурно вече си казваш, че това допълнително усилие не си струва и по-добре да си в „златната среда“ и част от тълпата, а не да се хабиш излишно. Може и така да е. В България има доста примери за посредствени хора, които са постигнали някакви резултати, макар и временни. Аз също имах много съпротиви да приложа този принцип и изобщо не мислех, че си струва.

Задачите със звездички

За да ти стане ясно какво означава да правиш всеки път тази допълнителна миля, ще ти разкажа един мои доста ярък детски спомен. Имаме домашно по математика в началните класове и баща ми го проверява. Справил съм се добре, но той ме пита защо не съм решил и допълнителните (по-трудни) задачи, които бяха отбелязани със звездичка. Аз казах, че те са не са задължителни и учителката е казала, че може и да не ги решавам.

Тогава баща ми каза нещо, което запомних и до днес: „Добре не ги решавай, но така ще си като останалите деца. Ще ти отнеме още десетина минути, но ще си направил нещо повече от другите. Ако не искаш да си посредствен, трябва да положиш малко повече усилия“.

Тогава не го разбрах много, но все пак реших задачите със звездичките през този ден. Направих го и следващите дни, като това ми стана навик. Госпожата по математика също забеляза, че се старая повече и при оценките ми даваше нещо и от нея, когато имах пропуски.

Това продължи и в средното, както и във висшето образование. Не ме разбирай погрешно – когато някой предмет не ми харесва или съм преценил, че не ми е толкова важен, съм полагал само минимума от усилия. Когато обаче нещо ми е било важно, винаги съм полагал тази допълнителна крачка и да надмина очакванията на другите.

Всичко, което е било свързано с финанси, икономика, счетоводство и другите важни предмети, съм търсил допълнителна литература и съм чел книги от незадължителния списък, който всеки преподавател е предлагал.

Ще останеш ли един час след работа, за да свършим нещо?

Сигурно този въпрос ти е познат. Не мога да кажа, че на всички места където съм работил, съм оставал след работа, но се е случвало сравнително често. На някои места беше платено това извънредно време, но на други – не.

Ще ти разкажа един случай от одиторската ми кариера, от който ще разбереш как може да приложиш този принцип на практика. Понеделник сутрин е и ме чакат много задачи. Още съм на първата, когато мениджърът ми казва, че трябва да направя извънреден доклад от 10-ина страници за един наш клиент, като срокът е до края на седмицата. Изисква допълнителни немалко усилия, но ще се справя.

Готов съм със задачата до сряда като дори отивам до летището след работно време, за да предам лично доклада и да го представя накратко. Резултатът беше, че клиентите са доволни. Те са разказали за случая на моята шефка, а това доведе до публична похвала пред колектива и повече доверие да ми даде по-големи проекти.

Между другото, следващата ми работа си я започнах и благодарение на човек от екипа на нашите клиенти, който беше казал няколко добри думи за мен на бъдещия ми работодател.

Дали си струваше?

Да, определено. Дори никой да не беше оценил моята допълнителна миля и да го приемат като нещо нормално, аз щях да съм доволен, че съм положил малко екстра усилия, за да се откроя и да приложа моите високи стандарти.

Допълнителната миля в личните финанси и инвестирането

Може би си мислиш, че да заделяш 10% от дохода е достатъчно. Защо не направиш още една крачка и не започнеш да спестяваш 12% от заплатата?

Дали ще ти струва много трудности, усилия и време, ако освен тази статия, прочетеш и една допълнителна от стотиците в SmartMoney.bg?

За финал

Колкото и труден да ти се струва за прилагане, този принцип работи и носи успех. Това го казвам не само от моя личен опит, а и от работата ми с над 600 индивидуални клиенти в моите коучинг програми.

Разбира се, не трябва да стигаш до крайности за хора и проекти, които не оценяват това, което правиш. Направи го за себе си. Прави повече, отколкото очакват другите от теб и задай високи стандарти за всичко, което правиш. Това ще те отличи от тълпата и ще постигнеш много по-добри резултати от останалите.

Ще си струва, гарантирам ти. Успех!