Сигурно искате да разберете какво ще се промени, ако напуснете работата си и станете предприемач? Дали ежедневието ви ще е по-различно от преди или не? Аз ще ви разкажа какво се случи при мен през последните два месеца, след като напуснах постоянната си работа и поех по един нелек път.

Вътрешна промяна

Първата промяна беше вътрешна. Изчезна целият стрес, свързан с ходенето на работа. Вече не се притесняваш дали ще закъснееш, дали шефът ти е в добро настроение, дали не си изпуснал крайния срок за някакъв доклад, за който още не знаеш или има оперативка, на която трябва да присъстваш. Просто пълно спокойствие.

Дори да има една негативна мисъл за предишното ти работно място, то тя е задушена от извиращия ентусиазъм. Все едно някой е минал с метла и измел всички предишни тревоги и моменти, в които, ей така, от нищото си задаваш въпроси като „Изпратих ли онзи имейл или не?”. Следва напрегнато проследяване на ум на всички действия от последните часове. Накрая не издържаш и се обаждаш на колега в 21.30 часа, за да се успокоиш, че си изпратил имейла.

От леко изнервения тон разбираш, че крайният срок за задачата е утре и ти все още си в Матрицата. Последните думи в слушалката „Абе, Пешо, ти нямаш ли личен живот?” преминават покрай теб като лек есенен вятър, докато се отпускаш на дивана. Казваш си на ум, че и тази работна „криза” е отминала… поне засега.

Тези ситуации са вече в миналото. И като предприемач се сещам от време на време за нещо, но това е от т.нар. „положителен стрес” (да, има и такъв). За мен, това са ситуации, които произлизат от мен, не е задължително да действам, но имам интерес. Не знам дали стана ясно, затова ще ви дам един пример. Имам среща с човек, който са ми препоръчали за лектор за един от модулите от курса по лични финанси. Мога и да не отида. Какво ще стане в този случай? Мога да се извиня, че няма да мога да отида на срещата и ще предложа да я направим друг ден. Дори лектора да се обиди и да не иска да се виждаме вече, аз все още имам вариант да избера друг. Като служител нямаш право на много такива „грешки”. Виждал съм да уволняват хора и за по-малко от пропускане на среща.

Преди всяка подобна промяна е хубаво да има пауза от поне няколко дни. При мен нямаше, а предполагам и при останалите ентусиасти, минали по моя път.

Успехът е 1% талант и 99% труд

Това води до втората важна промяна – якото бачкане. Да си признаем – много малко са хората, които са отдадени на работа си (под 5% според едно проучване). Освен, ако не работите в супер компания (екип), в изпитателен срок сте или ви заплашва уволнение, не давате 100% от себе си. Не давате дори 80% от това, което можете. В най-добрия случай уплътнявате 50% или 60% от работното си време и наистина сте продуктивен.

Не се измъчвайте, проблемът не е във вас. Така е устроен корпоративния свят. Само собствениците дават цялото си време и енергия за бизнеса. Процентът на отдаденост намалява надолу по йерархията. Винаги вашия шеф ще е по-мотивиран от вас, а вие – от вашите подчинени. Природа, какво да се прави.

Предприемачеството е на другата крайност (или поне при мен е така). Още със събуждането (около 6.00 – 6.30 часа, зависи от малкото ангелче) започвам да мисля какво трябва да направя днес, на кой да се обадя, кога да пусна статията и докъде съм стигнал с останалите задачи. Тъй като основно работя от вкъщи не губя време в път и още след закуска се заемам с преглеждане на имейлите (правя го през целия ден, което е лош корпоративен навик), след това с останалите неща и така почти до 7 часа вечерта. След това сядам още няколко пъти на компютъра, за да видя какво се случва в „офиса”.

Ентусиазмът, обаче, няма да е вечен и ще трябва да реша този проблем с липсата на почивка. След като описах процесите, сега съм се заел да автоматизирам каквото мога от работата, но за това ще ви разкажа в статията за втория месец от живота на предприемача. Чета и „4-часовата работна седмица” от Тимъти Ферис. Дано помогне.

Социалният живот

Следващата важна промяна, която настъпва, когато напуснете работа е в социалния ви живот. Ще направя кратко извлечение от типичните разговори в офиса. Умножете ги по 100 и ще разберете къде отива работното ви време:

(Колежка от счетоводството влиза в офиса). – Здрасти. Имаш ли малко време? Да ти кажа само, че Жоро, този от ИТ-тата, е гадже с Радостина от Ресурси. Не ме питай как разбрах. Добре де, ще ти кажа. Вчера ги видях да се целуват и прегръщат в Мола. Представяш ли си?!А ти знаеш ли за…

(Колега от отдел Финанси). – Здрасти. Само да те питам – информацията за кога ти трябваше? За петък значи. Ок, ще я имаш. Разчитай на мен. Да ти кажа събота и неделя къде бях?! На „Вятърните мелници” до Горана Малина. Уникално, човек. Аз лових риба, жената се пече на басейна, а децата бяха в детския кът и яздиха понита. Много добре си изкарахме. Входът е 15 лева, но си струва, да знаеш. Ей, то станало време за обяд, искаш ли да ходим в Лъчони-то и да се направим на кучета…

(Месечна оперативка с всички вождове). Започва изпълнителния директор: – Колеги, трябва да решим едно много важно ишу (issue – казус, проблем), за което ми трябва малко съпорт (support – подкрепа, помощ). Както знаете, вече 6 месеца се опитваме да преместим базата ни данни в новия софтуер. Данчо, ти изпрати ли ми онзи доклад, за който те помолих преди два месеца? – Ъъъъ, кой? А, сетих се. Той не беше ли за другия месец? Защото аз така разбрах. Тогава бях в отпуска и Йосиф ми каза, че…

(Събрала се е цялата фирма в задушна зала без климатик). – Колеги, днес сме се събрали, защото започва нова ера за нашата компания. След проучване, което продължи почти една година, ние открихме кои са нашите ценности, а именно: интегритет, заедност, грижа, отговорност, развитие и изпълнение, или ИЗГОРИ. Те ще ни водят към следващото хилядолетие на просперитет и благоденствие. За мен е чест да ви представя и новото ни лого, на което кръгчето долу в ляво вече ще е по-обемно и в друг нюанс на зеленото, за да сме в крак с новите технологии. В следващите 3 часа колегата ни от маркетинга ще ви разкаже по-подробно за новата ни корпоративна стратегия…

Надявам се, че тези разговори са в миналото. Ако искам да разбера с кой ходи Радостина от Ресурси, знам на кого да се обадя. Сега срещите са по-малко, но по-качествени. Една от тях беше миналата неделя с Иван Христанов (потърсете го в Google) на събитие, организирано от фондация Подарете книга за деца от различни домове в България.

Той не говори колко е велик, каква компания е създал, за колко я е продал и колко пари има сега. Това, което най-много ме впечатли бяха перипетиите и трудностите, които е преминал, за да е това, което е днес. Посланието му към децата беше да не се самосъжаляват и да помнят, че всеки може да постигне целите си, но е нужно много работа, страст и понякога късмет.

Друга среща беше с Георги от ToTheTop за неговите проекти; за пътуването му до Лондон, където ще се види със самия Робърт Кийосаки и неговите съветници; за предприемачеството; за уникалните събития, които ще организира (очаквайте скоро информация за тях в SmartMoney.bg) и за много други неща.

Като предприемач имам и повече време да се виждам с приятели (но те нямат), да прекарвам повече време със семейството ми, да се разхождам, да тичам, да чета книги и всичко, което съм искал, но все не съм намирал време досега.

Това бяха основните промени, които настъпиха при мен през последните два месеца, откакто работя за себе си. Не е лесно, но не е и трудно. Има много плюсове, но и някои минуси. Не е за всеки, определено.

Ако тази статия ви е харесала и мислите, че ваши приятели и познати също ще я намерят за полезна, моля споделете я. Благодаря ви.