Моята история и етапите в личните финанси, които преминах
Какъв тип човек си според твоята цел в живота?
14.04.2015
Линейни или пасивни доходи?
04.05.2015Моята история и етапите в личните финанси, които преминах
Всеки от нас минава през различни етапи в своя живот. Те идват в точното време и продължават толкова, колкото трябва, за да си научим уроците от тях. При мен много време ми отне да изляза от омагьосания кръг „по-висока заплата – по-високи разходи”, да планирам целите си, да изплатя дълговете си и да отделям повече средства за инвестиране.
Вече съм почти в средата на 30-те ми години, имам семейство, малко дете и трябва още по-старателно да се грижа за личните си финанси. В тази статия ще споделя с вас основните стъпки и трудности, през които преминах в моето пътуване досега в света на парите.
Никога не са ми липсвали пари, но и не мога да кажа, че съм разполагал с огромни суми и съм се чудел какво да ги правя. В това положение са повечето хора у нас. Ето основните моменти в моя финансов живот:
А сега накъде?
Годините в университета бяха сравнително безгрижни – родителите ми даваха джобни, а аз работех през летните ваканции и получавах стипендия. Парите ми стигаха за нормален студентски живот. Но той свърши, взех си дипломата и дойде трудната част. Имах спестени не повече от 500 лева и те трябваше да ми стигнат за кафе и дрехи, докато си намеря работа.
Кандидатствах само на една обява със заглавие „Искате ли да работите в банка?” и след като се преборих с няколко десетки кандидати, ми предложиха работа. Заплатата беше точно 203.50 лева чисто, което не бяха много пари и тогава. Не плащах сметки, нямах кола и парите ми стигаха, дори спестявах по 50 лева на месец. Когато се натрупаше по-голяма сума, я инвестирах без да имам някаква конкретна цел – просто ей така, за да се уча.
Уроците бяха точни и навремени. Изразяваха се в загуба на пари. Доста е неприятно и съм прекарвал дни, за да мисля „Къде сгреших?”. Някои добри инвестиции, обаче, както и бонуси от време на време, ми позволиха да положа основите на моето богатство.
Кредитите, глупако!
Работата в банка с лесен достъп до кредити (със сравнително ниски лихви), събужда у теб чувството, че може да си позволиш всичко сега, на момента. Ще плаща бъдещият Тони, разбира се. И така, реших да си купя първата си кола – на старо, естествено. Изтеглих кредит срещу залог на моя депозит, както и „малко” от овърдрафта по картата. Щях да ги върна за не повече от година. Да, ама не. Цената на колата е най-малкия разход в случая. След това са застраховките, ремонтите, частите, акумулатора, смяна на ремъци и още хиляди дребни или по-едри разходи.
Другият основен разход, които се появи беше наемът. Вече не можех да пътувам всеки ден и реших да живея в София. Взех си сравнително приятна квартира в хубав район, близо до центъра и до работа ми. Разходите ми се увеличиха и вече не можех да спестявам. Освен това, си направихме доста пътешествия в Европа и България с бъдещата ми жена. А, това струва пари. Но, нали имам овърдрафт, няма проблем. Това с кредитите продължи повече от 3 години, а не една, както бях планирал.
Вече бяха минали няколко години и се оглеждахме да си купим или наемем по-голям апартамент в София, където да живеем. В началото на 2011 година започнах да търся нови инвестиции, след като си бях продал акциите, които притежавах. Един ден попаднах на статия за възможностите за инвестиции в жилища или търговски площи, намиращи се в по-малките градове в България. Така стигнах до обявите за имоти в Перник. Цените бяха с 40 – 50% по-ниски от бума през 2008 година. Идеята ми беше да закупя подценено жилище, да го ремонтирам и да го продам с печалба или да намеря дългосрочни наематели – чужденци от новия университет в града.
Избрах си няколко апартамента и организирах огледи в събота с един от брокерите. Веднага си избрах един в доста окаяно състояние, който се продаваше от възрастна жена заради висока сметка за парно, която не можеше да плати. За да си представите картинката, ще ви кажа, че имаше найлони на прозорците, вместо стъкла. Този апартамент, обаче, притежаваше едно ценно нещо – потенциал. Цената беше под пазарната (и аз я смъкнах още малко), на входа на Перник (т.е. близо до София), уреден квартал с цялата му инфраструктура, страхотна гледка към Витоша и детска площадка пред блока.
Как платих за него ли? С кредит, плюс част от спестяванията, като оставих само Авариен фонд в банка. Както сами разбирате, цената на апартамента беше само началото. Последва основен ремонт, който продължи над една година. Правехме го, най-вече, аз и кума ми. Разходите по него бяха около 50% стойността на жилището. Когато видях резултата, вече не исках да го продавам. Дадохме още 14-15,000 лева за обзавеждане и се нанесохме в него.
Свободата, Санчо…
Жилищният кредит беше за 10 години и вноските по него не позволяваха да отделяме повече средства за инвестиции. В края на 2013 година постигнахме „споразумение” със съпругата ми да напусна високоплатената си работа и да стана предприемач при едно условие – да изплатим всичките си задължения и да имаме авариен фонд, който да покрива месечните ни разходи в продължение на година и половина. Не ме питайте как го направих – не беше лесно. Всеки лев отиваше в банката. Междувременно, ни се роди прекрасна дъщеричка и трябваше да се учим на нови умения, тотално различни от всичко, което сме правили досега.
Да се върнем на историята. Последната вноска по жилищния ни кредит беше в началото на месец юни 2014 година. Когато го направих и излязох от банковия клон ме обзе едно такова приятно чувство на лекота, въздухът беше по-свеж, а съзнанието ми по-ясно от всякога. Бях кредитосвободен. За първи път от много години. Междувременно, високата заплата на последната ми работа позволи да попълним и аварийния ни фонд за 18 месеца напред.
Стартирането на бизнеса
След изтощителния спринт по изплащането на кредита, стартирах моя бизнес и трябваше да се уча на много нови неща – от онлайн маркетинг до професионално организиране на събития и да усъвършенствам презентационните ми умения. Не след дълго започнах да уча основите на една нова за мен професия – коучинга. Що се отнася до парите, всичко се промени – от сигурната заплата към несигурните и нерегулярни приходи от това, което правя. Това наложи и още по-стриктно управление на личните ни финанси и увеличаване на средствата ни за инвестиране.
Не беше лесно и все още не е, но почти една година след това, мога да кажа, че нещата вече вървят към стабилизиране. Основните ми предизвикателства са да изградя стабилна бизнес система (защото сега имам просто по-готина работа от преди) с регулярни доходи, да увелича източниците си на приходи и да планираме внимателно (доколкото е възможно) със съпругата ми разходите, свързани с нашите цели.
11 Comments
Браво Тони, най-много те поздравявам за операцията със жилището. Също така, добре е, че се преориентираш към коучинг и обучения, там има много повече потенциални възможности, отколкото правене на пари от сайта. Сайтът е добър подкрепящ инструмент за намиране на клиенти, но сам по себе си не може да ти донесе достатъчен доход, ако друг провежда обученията.
Тони и аз сходно с теб започнах историята си. На първата си работа като младши експерт в Министерство на културата вземах 203 лв. След това реших, че е невъзможно малко, смених няколко частни фирми. Междувременно взех ипотечен кредит за апартамент. За 5 години с взаимни усилия от мен и родителите ми, го изплатихме (аз имах допълнителна работа, продадохме малък имот и др.). Освен това апартаментът си се изплащаше от наема, понеже аз живеех при нашите , отогава. Мислех, че ще ползвам закупеното жилище, за да живея в него, но се пренесох при мъжа ми и то стана като вид инвестиция. Тук нещата са обратно на твоя план.
А сега вече от няколко години се присъединих към фирмата на брат ми 🙂
Galarad, този урок го научих още от http://smartmoney.bg/kak-se-pecheli-ot-sait-za-finansovi-suveti/ 🙂 В понеделник ще публикувам материал до къде стигнах в това, което правя.
Теди, Жилищните кредити са едни от най-големите “крадци” на пари и много хора не успяват да постигнат целите си, защото цял живот изплащат едни четири стени. Да, важно е къде живееш, но това не трябва да се превръща в самоцел.
Тони, как ти се отразява всеки ден София-Перник и обратно? Чисто като начин на живот питам:)
Dude, когато ходех на работа, пътувах всеки ден до София и ми отнемаше около 45 минути в посока до офиса в Горубляне, което не е чак толкова много, а и с добра аудио книга в колата не се усещаха. Имах колеги от София, които пътуваха повече от мен. Сега ходя до София 2 или 3 пъти в седмицата, като обикновено пътувам, когато няма трафик и стигам за 30 минути. Когато съм предлагал на познати да си купят доста по-евтин апартамент или къща в Перник и да пътуват, те ми казват, че няма да им е удобно. Разбира се, кредитното “робство” за 30-ина години си е ок 🙂 У нас всеки очаква работата му да е на 5 минути път пеша. На много места по света да пътуваш 2 часа в посока е нещо нормално, но пък ние искаме да ни е лесно 🙂 Иначе сега работя вкъщи и щом се събудя, вече съм на работа 🙂
Хаха, аз пък пазя един фиш за 124 лв от втората ми работа, първата беше в Холандия за 500 гулдена на месец, ама може и да не се брои защото беше стаж. Относно кредитите, няма по-големи “крадци” на пари наистина. Имах неблагоразумието да взема кредит в емоционално тежък за мен момент, в който не ми пукаше, а исках спокойствие в собствено жилище сега на момента. Така и не го ползвах….Кредита изплатих доста предсрочно и си спомням чувството, с което излязох от банката. Давам 100лв да го изпитам пак, ама без утежняващи обстоятелства. Проблема е, че хората не си дават сметка за следните неща, като вземат кредит:
– промяна в обстоятелствата – може да почнеш да печелиш по-малко, а може да почнеш да печелиш и повече
– няма закон за личния фалит в България, ако нещата се сбозят оставаш на улицата ама и с кредит
– освен кредита си плащаш и някакви допълнителни разходи – управление, застраховки, губиш време да внасяш пари всеки месец
– на милоста си на банката – кредита ти може да стане предсрочно изискуем при някакви обстоятелства или и пак духаш супата
– банката променя едностранно цената на кредита според някакви индекси и.т.н.
– банките са лакоми – на мен ми направиха застраховката с 30% повече от предходната година ( мисля не си задължен да ползваш тази услуга от тях )
– банката си прибира лихвата в началото на периода и ако си с нагласата да го изплатиш предсрочно цената на кредита за теб е по-голяма защото в един момент се оказва, че след първите няколко години главницата почти не е мръднала
– апартамент купен с кредит се продава по-трудно
– психологическия натиск върху човека оказва огромно влияние – на изборите които прави и ограниченията които има
И в заключение ще споделя следния диалог с изключително симпатичната служителка в банката в която имах кредит:
” – Хм, гледам сте ми намалили лихвата, като новогодишен подарък.
– Ами, вие току що си направихте по-голям подарък”
–
Свилен, всичко, което си написал е точно така. Много хора не се усещат и искат да изплатят предсрочно кредит, на който му остават две-три години. В повечето случаи, това не е оправдано, защото тогава частта на лихвата във вноската е минимална и по-добре свободните пари да се използват за други цели. Обратно, в първите години всеки допълнителен лев е съществен.
“Жилищните кредити са едни от най-големите „крадци“ на пари и много хора не успяват да постигнат целите си, защото цял живот изплащат едни четири стени. Да, важно е къде живееш, но това не трябва да се превръща в самоцел.”
Това е нещо, което много хора никога няма да разберат. Златен цитат е това. Разбира се, измежду тях има и такива, които дори да не плащаха ипотека цял живот, пак нямаше да постигнат нищо, но това е друга тема. Да имаш собствено жилище е важно, но когато след 30 години се обърнеш назад и то е единственото, което имаш, тогава разбираш. Може би…
Радослав, прав си, че дори да не плащат вноски по кредит, повечето хора пак “нагласяват” парите за други неща и накрая не им остават, за да изградят активи, които ще осигурят бъдещето им. Важното, според мен, е да живееш добре и да постигаш целите си, независимо какви са те.
Здравейте, аз живея в Перник “Изток”, от написаното мисля, че сте в същия район. Имам въпроси от финансово естество, но бих желала да ги споделя на личен имейл, ако нямате против. Необходима ми е помощ! Весели празници.
Здравейте г-жо Динева,
Да, и аз живя в този квартал. Пишете ми на info@smartmoney.bg.