Модерното робство
Какво трябва да знаем, когато застраховаме жилището си
04.09.2013
Бизнес идеи: Сайт за оплаквания
15.09.2013Модерното робство
Наскоро вестник Дневник публикува статия със заглавие „Млади роби в лондонското Сити със 72-часов работен ден”. В нея се разказва за смъртта на 21-годишния Мориц Ерхард, стажант в банка в Лондон, който издъхва след 72 часа работа без прекъсване. Младият германец обаче далеч не е единственият роб в лондонското Сити. Много амбициозни млади хора са готови да стигнат до границите на възможностите си само и само, за да си осигурят работа в някоя от големите компании.
Магическия кръг
Цели уикенди и нощи на работното място и храненето на бюрото пред компютъра са част от широко разпространената култура на дългото работно време. В тези среди се говори и за “магическия кръг”, процесът при който малко след зазоряване младежите се качват пред офиса в такси, което ги оставя пред дома, изчаква ги да си вземат бърз душ, и след това ги откарва отново на работа.
Проблемът е, че денонощното стоене в офиса може да продължи с години. Млади банкери разказват истории за това как понякога се случва да работят три дни подред без да спят, как се опитват да почиват поне един уикенд в месеца и как водят преговори с шефовете си да бъдат освободени от задачи поне в деня на собствената си сватба.
Първият камикадзе мениджър в Румъния
Втората статия е от 2007 година. В нея се разказва за Ралука Строеску – 32-годишна жена, която е намерена мъртва в апартамента си от нейни колеги. Тя е работила като Мениджър в одиторската компания Ernst&Young и като причина за смъртта й се посочва „изтощение от работа”. През последните седмици от своя живот, Ралука е работила денонощно и е отслабнала с повече от 6 килограма. Колегите й казват, че е тежала само 40 килограма в последните й дни.
След тези две статии (както и проучването на Financial Times, според което над 90% от хората проверяват служебната си поща по време на годишния отпуск) единствения въпрос, който ми идва на ум е „Не се ли превръщаме в едни модерни роби?”. Кредитите към банки, сметките за ток, вноските по лизинга и всички онези играчки на модерния свят, не ни ли превръщат в роби на заплата? Ще кажете, че може да напуснете работата си когато си поискате, но дали е така? Имате ли пари, с които да си купите свобода? За колко време ще ви стигнат – за 2 месеца, за 6 месеца или за повече? В съвременното общество богатството не се измерва в пари, а във време. Колкото по-дълго може да живеете без доходи, толкова по-богати сте.
Какво е робство?
Според Уикипедия робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Робството е официално забранено през 1948 година със Световната декларация за човешките права, но според различни оценки броят на съвременните роби е около 27 милиона души. Повечето от тези хора са дългови роби, които са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени задължения. Интересна дефиниция, нали?
Ако се върнем назад в историята ще видим, че робския труд по начало е непродуктивен. Робът си остава вечно роб и не върши работата си със същата страст, както свободния човек, защото няма надежди за бъдещето си. В днешно време подходът е малко по-различен. От училище ни набиват в главите, че трябва да се учим и че всичко зависи от нас, че сме свободни хора и че всичко зависи от способностите ни…
Това, обаче, така ли е? Нe се ли превръщаме в роби – роби на парите, роби на работата, роби на вещите…и докато се обърнем, животът ни е минал. Нямаме време за семейството, нямаме време за себе си, нямаме истински приятели, не ядем истинска храна, нямаме мечти, дори жилището, в което живеем, не е наше. Цял живот се борим – с мързеливи колеги, с некомпетентни шефове, с държавни служители и всичко това за да сме свободни, но кога ще дойде това време. ,,Трудът ще ви направи свободни” пише на входа на концентрационния лагер Аушвиц. Каква ирония, нали?
Трудът ще ви направи свободни
Доброволното робство
За разлика от това в миналото, съвременното робство е съвсем доброволно. Робите сами произвеждат и купуват стоките, които ги заробват все повече. Те сами си търсят работа с все по-нечовешки условия и я получават, ако докажат, че са дресирани и могат да изпълняват заповеди. Те сами избират господарите, на които трябва да служат, за да може тази система да съществува. Самите те не осъзнават, че са роби или не искат да го разберат. Най-големият кошмар за тях е да излязат от системата и да няма кой да управлява техния живот.
Ех, мечти…
Колко хора изобщо имат мечти или цели? И какви са те – да станат банкери (по-скоро чиновници), да си купят апартамент в престижен квартал, да отидат на море в Гърция за една седмица, да научат китайски или да си купят нова кола. Но това са просто средства, а не цели. За да ви стане още по-ясно ще ви дам един пример. Решавате да отидете на море във Варна. Може да отидете до там с кола, с влак или със самолет, т.е. това са средствата, но целта си остава Варна.
Тези „мечти”, обаче, не са безплатни. Новото жилище струва пари. Какво правим, ако ги нямаме? Взимаме ги на заем, нали има банки. Те услужливо ни дават кредит с лихвен процент, който им носи добра печалба и покрива загубите от неизрядните платци. И само след 30 години ние сме си върнали ипотечния кредит и жилището е наше. А защо банките ни дават кредити с такъв срок, че да ги изплатим преди да се пенсионираме? Дори те не вярват, че с пенсията ще можете да си позволим да плащаме месечните вноски. Това как се нарича?
Ще завърша с една мисъл на Стив Джобс, която е подходяща в случая: „Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно”.
16 Comments
Не чакайте “Юрев ден”
(Руски празник на който крепостните селяни са имали право да си сменят феодала.)
Страшно точна статия…
Робството съществува от хиляди години и целия свят винаги се е крепил на него. Преди са го наричали просто робство, а сега е Капитализъм – най-модерната и еволюирала форма на робство. Всичките приказки за свободата в днешно време са прах в очите на хората. Истината е, че винаги сме били роби по един или друг начин, но сега просто много не го осъзнават. Разбира се предпочитам сегашната и форма, колкото и да е извратена, отколкото тази от преди 100 години примерно :). Аз лично не мога да си представя света по друг начин именно, защото хората трябва да бъдат управлявани по един или друг начин и така е изграден света. Ако я нямаше тази капиталистическа спънка, може би сега щяхме да сме много по-напред технологично, но това е друга тема.
Китаец отива на интервю за работа. След дълъг разговор работодателят му казва:
– Всичко е чудесно, можеш да започнеш още в понеделник. Но трябва да те предупредя, че при нас се работи по 12 часа на ден.
– Ооо, прекрасно! Откога си търся работа на половин работен ден!
За да има робство, трябва да има роби! 🙂
Ако робите откажат да бъдат роби, тогава няма да има робство 🙂
Проблема е, че повечето хора нямат избор, трябва да нахранят децата си, да купят лекарства на родителите си и.т.н.. В повечето случаи изобщо не става въпрос да си купуват нови играчки и коли ( въпреки, че тия в лондонското сити това целят може би повечето ). В повечето случаи хората просто нямат избор. Много хора осъзнават, какво се случва или поне го чувстват по някакъв начин но са притиснати от обстоятелствата.
Например имаш малко бебе и нямаш апартамент, а вече сменяш пета квартира защото хазяина ти е идиот и ти вгорчава живота. Накрая отиваш и си вземаш кредит. От едно зло на друго.
Номера е как да се измъкне човек от въртележката. Може би отговора е да започне страничен бизнес докато работи на трудов договор. Вместо вечер да се напива от мъка пред телевизора да отделя един час на бизнеса си, както и време през почивните дни. В бизнеса е решението. Оставете глупостите с инвестиции във финансови инструменти, това е за големи капитали които никой от тази категория няма.
Според мен, хората винаги имат избор, но просто не го виждат. Аз имам много познати, които от 2-3 години не могат да си намерят работа и когато им предложа да изкарват пари с някакъв съвсем микро бизнес (без фирма дори) или някаква форма на мрежов маркетинг, те ми казват, че това не е за тях и те не искат да се занимават с глупости (цитат), а си търсят сериозна (сигурна) работа “по специалността”. Те са така програмирани, че дори не няма да забележат възможността, дори да застане пред тях. Хората са си изградили един стереотип (ставане сутрин, отиване на работа в офис, малко лаф и кафе, прибиране) и не виждат нищо друго. Това е жалкото. И това не са само хора на средна възраст, а и доста млади хора.
Не мога да си обясня как хора били на мениджърски позиции, стоят с години без работа и се оправдават, че работодателите не ги наемат, защото са прекалено квалифицирани. Какво си правил толкова години, че сега не може да го правиш в собствена фирма?
И накрая, една доста тъжна новина, която много добре илюстрира проблама – http://plovdivskinovini.com/index.php/2012-08-07-16-40-12/10802-chas-sled-uvolnenieto-si-mlada-zhena-pochina
Здравейте !!!
Модерното робство наистина съществува !!!
Винаги е имало Елит управляващ света !!! Хората по света бъркат целите със средствата !
Използват парично -кредитната система против себе си !!! Кредит , вещи – не се използват разумно !!! За това трябва финансова грамотност !!! Смисълът на кредитът е да получиш стоката или услугата веднага и да се замени плащанията в кеш !!! Това в рамките на реално разполагаемите доходи е ок ! Ако има дефицити -проблем !!! Така разбирам , оптималното ползване на кредита като услуга !!!
При сегашният капитализъм, няма как всички да бъдат само предприемачи ! Системата е проектирана -80 процента да са в левият квадрант и 20 процента в десният квадрант ! Киийосаки е прав , че човек може да действа и в двата квадранта !!! Това ще промени сегашният капитализъм и ще го превърне в нова система !!!
Поздравления за статията , накала ме да се замисля над много неща.
Вярно е, че човек винаги има избор, но има няколко сложни момента:
– често изборът е между лошо , по-лошо и ужасно
– понякога не можеш да видиш доброто решение, просто защото гледаш в друга посока
– понякога си прекалено сам
– понякога трябва да се бориш с вътрешни “врагове” – жена, приятели, родители и други, които (принципно с добри намерения) те обезсърчават и спират инициативността ти.
– понякога, просто нямаш време и енергия да се бориш с всичко ( примерно – 2 деца, болни родители и кофти съпруга). Всъщност, последното е напълно достатъчно:)
– а най-вече, суровата реалност е, че не всеки (всъщност, много малко хора) желае да се бори за финансовата си свобода. Защото тази свобода се постига по същия труден начин, както и всяка друга свобода. С продължителни усилия и много (понякога наистина много) жертви. Лични и дори семейни.
За да постигнеш свобода, трябва да копнееш за нея. Защото иначе няма как да си достатъчно мотивиран да жертваш каквото и да е.
Тук акцентът е върху умението да отпускаш газта в подходящите моменти, така че да падне стреса.
Имал съм моменти, в които съм работил три работи, всичките по желание. И само на една от тях парите ми стигава за всичко. Трудно беше, слава богу намерих начин да олабя малко и осъзнах, че отивам на зверско ниво на стрес. Като се научиш как, това 10 часа работен ден не са нищо. Защото почивката след това трябва да е качествена, а не просот да не работиш.
А и стрес на млади години дава възможност за по-спокоен живот на средна възраст. Напъваш се, махаш кредитите за 10 години макс. Научаваш се, че вещите е глупаво да се сменят прибързано.. Почваш да цениш времето си и да го продаваш много по-скъпо или най-добрия начин – многократно, като тук се изисква акъл някакъв да можеш да жонглираш между клиентите си и т.н.
Прекрасна статия, поздравления
Мога само да се присъединя към Dude:
“А и стрес на млади години дава възможност за по-спокоен живот на средна възраст. Напъваш се, махаш кредитите за 10 години макс. Научаваш се, че вещите е глупаво да се сменят прибързано.. Почваш да цениш времето си и да го продаваш много по-скъпо или най-добрия начин – многократно”
Поздравления за статията! Статията обаче е по-малко за една клиширана и философска тема, по която може много да се говори и да се спори. Според мен по-голяма част от хората не се трепят да има най-скъпата кола, най-скъпия апартамент или нещо подобно. За тях това не са играчки. И мисълта заради, която го правят поне една част от тях е не за да си почешат егото, че ще работят за голяма фирма. Основата е, че те трябва да изградят семейство. Семейство, което може да плаща ток, вода, да живее в собствено жилище, да се храни, да се образова и да има добър стандарт на живот. Г-н Василев, защо се стремите да правите бизнес? Само заради това, че обичате да учите хората – разбира се, че не – и на вас, както на всеки човек са му нужни пари – за живот, за семейство, за апартамент. И вие самия търсите начини да го развивате и вие също сте имали безсънни нощи, в които трябва да мислите за него. Така е устроен светът и младите хора трябва да се борят, да се развиват и ако могат един ден да го подобрят. Отделен въпрос е, че някои се вманиачават, неспят по 3 дни и умират. Това са болни състояния. Баща ми беше казал нещо много важно по една притча за Икар, на когото Дедал направил криле от дърво , споени с восък и му казал: “И да не летиш много нависоко, да не би слънцето да стопи восъка, нито много ниско, да не би пяната на морето да измокри крилата. Да летиш спокойно и равномерно, като дива патица. Тръгни сега и помни думите ми!”. ТРЯБВА ДА ИМА БАЛАНС И ДА СЕ ЦЕЛИМ В ЗЛАТНАТА СРЕДА.
Хубаво е, че има все повече хора, които виждат сегашното робство и проблемите на сегашното общество.
Аз от 4 години търся и пробвам различни системи за излизане от него. Първо мрежови маркетинг, директни продажби, инвестиции, бизнес. Но всички тези неща до-голяма степен ни правят още по- зависими. Знам че много от читателите на този сайт се занимават с финанси, инвестиции и бизнес.
Аз намерих правилният път и изход от сегашното ни положение. Активно изучавам икономиката на бъдещето според мен. Ясно е, че рано или късно ще се случи. Ще ми се да е по-рано, за това бих искал да я споделя с вас и мисля, че точно тук е мястото. Представям ви проект разработван от над 75г https://www.thevenusproject.com/bg/ – ” Ресурсно базирана икономика” е решения на всичките ни проблеми. В последните 3 години всеки ден проверявам тезите и вярванията и до момента не съм открил нищо, което да не е вярно. Ще се радвам да чуя вашето мнение и да се свържете с мен.
Така…Най-накрая някой се сети за това, че ставаме модерни роби. Аз пея тая песен от 15-20 години. Модерното робство или задлъжнялост до дупка са похвати на съвременния капитализъм за което още Карл Маркс в “Капиталът” е писал. Но чукчето не иска да стане читател, а писател. В България нещата са трагични. В нито една частна фирма няма профсъюз. Само в държавните служби и БДЖ. Там пък е обратно – на всеки болт или релса има по един началник. В телевизиите които са частни се наливат пари и водещите получават тлъсти хонорари за да ни манипулират. Интересното е че и в държавната БНТ е същото. Статията е добра, но не дава решение. Решението е пред нас – Левски и Ботев…Но стиска ли ни да се бием с капитала, който създава оръжията, чиято цел е да ни трепят при нужда. Или по-точно да очистват тези които ръсят “отровата на свободата”. Капиталът не може без роби. Проста истина. Забележете схемата: малки заплати – малки пенсии – чалга (простотия) – правене на много деца (бъдещи роби) – смърт. Телевизията е създадена от богатите за бедните. Последните да гледат как се живее хубаво и да си лягат усмихнати в леглото все едно че щастието ги е посетило. Защо е така ли? Защото ние хората на консумирането на материалните блага виждаме живота по този начин. Един духовно извисен човек се задоволява и с по-малко. Вярно е и друго – светът трябва да произвежда. Иначе всеки ще легне и ще иска другия да го храни. Но пък цинизмът на богатите е безжалостен. Питайте ги защо са им толкова много пари. Те всъщност нямат нужда от тия пари, защото ги държат в банките. В човека живее и звяра и милосърдието едновременно. Кое ще победи?..