Кой е най-важният въпрос, на който трябва да си отговорим
От наемен мениджър към свободен предприемач – част 2
11.12.2014
5 бизнес идеи за 2015 година
19.01.2015Кой е най-важният въпрос, на който трябва да си отговорим
Поради естеството на медията, в която ще бъде публикувана статията ми, презюмирам, че всеки от четящите я, е имал, има или ще има намерението да започне свой бизнес. Всеки от нас на един етап от живота си си казва „Писна ми, ще започна нещо свое!“.
Тук е моментът, в който започваме да си задаваме въпроси. Докато избистрим отговорите на всички тези въпроси, трябва да се стараем да поддържаме досегашният си стандарт и начин на живот, а именно да работим, да се виждаме с приятелите си, да поддържаме връзките, които имаме, да следим събитията от България и света, в името на това да не изпуснем нещо „изключително“ важно (въпреки че, ако се случи нещо такова със сигурност ще научим от близките си).
Докато преокупираме съзнанието си с тези ежедневни проблеми и задачи, обаче в него не остава място, а често и време за отговори. Отговори на така важни въпроси. И все по – често вечер, когато трябва да си почиваме, за да сме готови за следващият работен ден канонадата от въпроси ни открива и започва да ни обстрелва. Въпрос след въпрос летят в съзнанието ни и поради скоростта и многобройността си, те ни оставят без възможност за отговор, без възможност да се скрием.
„Какъв бизнес да започна?“ , „Колко ще струва?“ „От къде ще намеря пари?“ Това ни стресира до краен предел. Води до безсъние и излишни напрегнати ситуации.
Има един въпрос, който много малко хора, дори с успешни бизнеси, си задават. А смея да твърдя отговорът винаги сваля толкова много товар от плещите на бъдещият(или настоящият) предприемач.
Кой е този въпрос ?
За някой въпросът може да се стори логичен, за други – излишен. Според мен въпросът, чийто отговор трябва да открием преди всичко друго, не само в бизнеса, но и в живота е „Защо?“. Точно така – „Защо?“. Защо (ще) правите, това, което (ще) правите? За пари? Не, това би било твърде лесно(не, че е невъзможен отговор, но би следвало да има нещо в дълбините). В края, след като сте помислили добре пред вас трябва да стои кратко и ясно изречение. В оптималният вариант нуждата, която задоволявате трябва да се съдържа или подразбира във вашето „Защото…“.
Имайте предвид, че фактът, че такова нещо не съществува сам по себе си не е достатъчен. Създадени са прахосмукачки, които чистят подовете в домовете ни автоматично. Няма обаче такива за таван.
Оригинална ли е идеята? Да. Има ли такова нещо? Не. Добра ли е идеята? Склонен съм да вярвам, че отговорът пак ще бъде „не“. Не всяка оригинална идея е способна да носи дивиденти на създателят си.
Нека се върнем на „Защо?“ и да намерим причината, поради която е толкова могъщ, фундаментален въпрос. Когато знаем защо правим дадено нещо не само гледаме на него по по – различен начин, но и имаме повече енергия – знаем на къде отиваме. Живеем с идеал, с кауза. А какво по – красиво и ценно от бизнес с кауза, отвъд печеленето на пари(в последното, разбира се, няма нищо лошо). Красотата на всичко това е, че хилядите други въпроси намират своите отговори от само себе си. Нека ви дам пример. Ако приемем, че живеете в квартал, в които няма заведения(далеч не съм склонен да приема, че съществува такъв, но нека разиграем нещата на теория).
Започвайки да прехвърляте всевъзможните отговори на горе-посоченият въпрос, неизменно ще стигнете до „защото ни е скучно квартала.“ , „за да има къде да се забавляват хората“ или дори не дотам практичното, но често срещано „защото винаги съм искал да имам заведение“ (ако сте достигнали до последният отговор, горещо препоръчвам да преразгледате възможностите, ако наистина се намирате в квартал без заведения – бъдете първият, но обмислете и вероятността просто никой да няма нужда от подобни забавления).
Приемаме, в името на теоритичното разиграване на ситуацията, че стигате до отговор – защото ни е скучно в квартала. Въпреки че ми се иска той да е далеч по – дълбок и да носи повече идеалистчна нотка, то дори подобен отговор започва да Ви помага. Скучно ни е в квартала, защото няма заведения. За да е забавно в едно заведение, то трябва да предлага подходяща среда и атмосфера.
Искаме ли хората вътре да се чувстват у дома си? Какви хора живеят в квартала? Колко голяма е възможността да идват хора от съседни или дори по – далечни квартали? Как ще ги спечелим? И отново започва обстрелването с въпроси, но този път имаме основа, на която стоим. Основа, която ни помага да преминем през всички въпроси по – бързо и лесно.
Е, ние имаме отговор на въпросът „Защо?“. От тук всичко става по – лесно. В квартала е скучно, следователно ще е добра идея заведението да предлага някакви забавления – билярд, джаги, дартс. С тях върви и определен тип интериор, определен тип напитки, гости на заведението, откъдето можете да определите дори характера на нужният Ви барман.
Каквото и да мислите, помислете си за обратното.
Като последен съвет – не забравяйте възможността заведение, без значение от какъв тип просто да не е нужно на квартала, също както и прахосмукачката за таван. Обмислете възможностите, но не позволявайте на мислите да пречат на действията. И ако решите, че все пак искате да опитате – давайте, сгрешете и научете нещо. Следващият път опитайте да намерите по – конкретни отговори на въпросите си… отново започвайки със „Защо?“.
Успех!
26 Comments
Моите уважения към труда на автора, но откровено ще кажа, че за мен статията е чисто празнословие. А така поставеният и “разяснен” от него въпрос “Защо?”, показва единствено страх от конкуренция – неизбежен етап от добре развиващ се бизнес.
Според мен правилно е човек да се запита, независимо преди да стартира бизнес или в процеса на реализация на идеята си (т.е. да си припомня) … “С какво съм по-добър?”… или “С какво “нещото” ми е по-добро от на другите?”…
И да… на въпроса “Защо?”… всеки би (си) отговорил “За пари!” Бизнес не се започва от тревога за културния и социален живот на кв.Надежда, където и да е… А “човек с кауза” или си, или не си… – това не е в основата на добрия бизнес, а на добрия и стойностно изживян живот….
Не съм съгласна с Ана, че отговорът на въпроса “Защо? винаги е “За пари”. Отговорът може да е и “защото искам аз да определям правилата”, “защото искам да го правя така, както смятам, че трябва да бъде правено”, “защото искам аз да съм си шеф” и т.н. комбинация от тези и още други отговори. Лично аз предпочитам да изкарвам по-малко пари със собствен бизнес, отколкото повече, но на “заплата”. Искам сама да управлявам времето си, а не някой друг да го управлява. Искам да имам свободата да правя това, в което вярвам и да не съм ограничена фирмените виждания за изкарване на пари.
Иначе статията трябва да бъде със заглавие “Искам да отворя заведение – кой е най-важния въпрос на който трябва да си отговорим”, примерът е твърде тривиален и специално за заведение въпросът е по-скоро “Знам ли?”, защото отстрани изглежда някак весело и лесно да се поддържа заведение и да се изкарват пари, а на практика има много скрити подводни камъни. Дори да отговориш на въпроса “Защо” и идеята да е перфектна, не си ли подготвен за подводните камъни, по-вероятно е да скапеш и най-идеалната възможност.
Съгласен съм с автора, че най-важният въпрос е “Защо?” и ако отговорът е “За пари” по-добре да не започваме нищо. Тези бизнеси се провалят при първата пречка и спад на продажбите и печалбата. Ако знаеш защо искаш да направиш нещо, ще намериш и КАК да го направиш. При мен, ако исках да работя за пари, щях да си стоя на последната работа и нямаше да стартирам нищо. Това, да помагам на хората да подобрят финансовата си грамотност ми помага да преодолея трудностите и да не се отказвам.
Аз също не мога да се съглася с Ана. Няма начин отговора на този въпрос да е само “за пари” и да си успешен. Ако нямаш мисия, цели свръзани с нея, конкретен план, за да я постигнеш… няма начин да си удовлетворен, щастлив и успешен. А парите са резултат от това. Няма гаранция, че дори да си подготвен с тези неща ще си успешен, но те са необходимо условие. И всичките се крият в отговора на въпроса “Защо?”. Сигурно сте чували за S.M.A.R.T целите – аз към всяка цел освен, че се стремя да е SMART винаги добавям въпроса Why?. “Защо” е въпроса, който определя мисията ти и дори целите да са SMART, ако не са съпосочни и не отговарят еднозначно на въпроса “защо”, то значи имат нужда от ревизиране.
Приемам допълнението (корекцията) на г-жа Илиева – наистина възможността да разпределяш времето си е едно от най-важните условия (удоволствия) в предприемачеството, но ако парите не са важни, както твърдите, останете си безработни и предоставяйте услугите / продуктите си безплатно. А г-н Василев, Вашият отговор на въпроса “Защо?” също не се покрива по смисъл с разсъжденията на автора на статията – отговорът “защото няма друго подобно (в квартала, в търговската мрежа), защото е различно и т.н.”, не се покрива по смисъл с отговора “Защото искам съм свободен!”.
Май си намерих тема за нов материал, но да видим дали мога НАКРАТКО да си кажа гледната точка :))
Дето има една приказка, “Моите деца ‘мерси’ не ядат”, или в случая – не можем да си храним децата с един гол ентусиазъм и удовлетворение от дейността. Нормално е парите да са фактор при взимането на решение. Ако не на първо място, то поне на второ.
А мотивите могат да са много и различни. Все пак хората и ситуациите са различни.
ПРИМЕР 1.
Заплата 700лв. Започваме бизнес, 1500лв/месец. Мотив? ПАРИ.
Заплата 1500лв. Започваме бизнес, пак 1500лв/месец. Мотив? СВОБОДА.
Заплата 1500лв. Започваме бизнес, 700лв/месец. Мотив? …………. (не знам, аз не бих го направила)
ПРИМЕР 2.
Ако издаваш книги, обичаш книгите и печелиш пари от тях – това е бизнес.
Ако издаваш книги, обичаш книгите и НЕ печелиш пари от тях – това е благотворителност. 🙂
Ако издаваш книги, НЕ обичаш книгите и печелиш пари от тях – това е бизнес.
Ако издаваш книги, НЕ обичаш книгите и НЕ печелиш пари от тях – това сигурно е работа :)))
Рая, мислех да започна с “Ти колко успешни предприемача познаваш, които са започнали бизнес заради пари?”, но осъзнах, че хората са различни и имат различни мотиви. Аз не мога да си представя, че ще си отворя една баничарница, ще продавам същите банички като в останалите баничарници, ще имам същите цени, същото обслужване и целта ми да е изхранване на семейството ми. Дори не мога да си го помисля. Ще ми е в пъти по-лесно да работя някъде за същите пари.
Когато казвам собствен бизнес и предприемачество, веднага си представям най-добрите банички, по специална рецепта, различни видове, с отлично обслужване и бизнес, който се разраства. В дългосрочен план виждам верига от баничарници (собствени или на франчайз), в които хората получават нещо повече от другите подобни заведения. Това е бизнеса за мен. Другото е просто работа и болна амбиция да работиш за себе си.
Ако някой иска да започва бизнес с идеята просто да изхранва семейството си, по-добре да не го прави. Рискът е много голям и шансът да фалира е огромен.
Не знам дали ще ме разбереш, защото ти не би го направила (във вариант №3 от първия пример). А и печалбата от бизнеса не е просто 1,500 лева на месец още от началото. Ти би ли започнала нещо, ако има 5% шанс след 5 години да изкарваш 5 повече от сегашната си заплата?
Извинявам се, че отново ще отговоря… но не става въпрос дали ще сте предприемач със сърце или без… Дали ще влагате душа и мечти в това, което правите… Дали имате желание да се развивате и по какъв начин, дали имате въображението да сте различен от конкурентите си или предпочитате утъпкани пътеки…
Което пак поставя въпросите, които споменах в първия си коментар “„С какво съм по-добър?“… или „С какво „нещото“ ми е по-добро от на другите?“… Ето това е първият въпрос от който човек тръгва… А във всички случаи го правите за пари – за по-малко или повече, но е за пари… (и както правилно ме коригираха – заради свободата сам да плануваш, решаваш и разпределяш времето си…) Иначе ще очаквам да ме поканите в благотворителната си баничарница…
Като предприемач изкарвам по-малко от това, което когато съм била работник… И всеки ден си задавам въпроса “Какво по-добро мога да предложа на клиентите си?”, “Как да съм преди конкурентите си?”, защото искам да се развивам, защото имам мечти… Но го правя и за пари… и съм достатъчно честна да отговоря по този начин. Още веднъж се извинявам за намесата. Желая ви всичко добро!
Ами честно казано май всичките хора с бизнеси, които познавам, са го направили главно и първо заради парите, а после заради всичко останало. Нищо лошо не виждам в това.
Колкото до това:
“Аз не мога да си представя, че ще си отворя една баничарница, ще продавам същите банички като в останалите баничарници, ще имам същите цени, същото обслужване и целта ми да е изхранване на семейството ми.” – не знам откъде дойде това, предполагам че не е по моя коментар.
Това е първата статия, която пиша и допускам, че не съм се изразил разбираемо. Естествено, че бизнеса се прави за пари. Няма спор. Това, което иска да кажа с цялата статия е, че всеки успешен(тук пада ударението) бизнес има мисия. Разбира се тя не е задължително да е(за да е бизнес не трябва да е) благотворителна.
Въпроса е в това дали ще направим поредното кафене или Starbucks? Правим просто поредната компания за електроника или Apple? Дали искаме да продаваме обувки или да сме Zappos?
Кратък google search ме доведе до тази статия http://theundercoverrecruiter.com/why-doing-what-doing/ . Надявам се, че след като я прочетете ще разберете какво исках да кажа написаното от мен.
Е, пък да взема да се включа и аз:)
Браво на Лазар за статията – за неговия интерес към света на бизнеса, за усилията, които е положил да я напише и смелостта да я публикува.Продължавай така, аз съм сигурен, че ако не сега, то след време ще уцелиш точното съотношение : теория-опит-бизнес-анализ.Има време, не бързай!
Иначе по същество…Въпросът не е “ЗАЩО”!
Който е тръгнал по трънливия път на собствения бизнес не си задава този въпрос.Защото той знае ЗАЩО.Обикновено отговорите на този въпрос могат да бъдат най-различни и със сигурност няма точен отговор.И ако въобще си задава някой въпрос, то той по-скоро би бил “КАК”!
Как да направя успешен бизнес?
Аз ще ти кажа КАК 🙂
Питай останалите!Да, точно така!Преди да правиш нещо, питай!
Ако искаш да правиш заведение, попитай първо в ХЕИ КАК се прави заведение според техните стандарти.Какви са изискванията,процедурите и времето за тях.Попитай Пожарната КАК да направиш обезопасяването му,попитай приятел или (не)познат барман КАК да имаш добър персонал – те са в системата и знаят КАК се правят парите там.Това е по твоя пример…
Ето и мой пример на твоята статия:
Цирк Cirque du Soleil – Едва ли има хора, които да не са чували поне за този световно известен цирк.
Та за него:
По принцип цирковата индустрия е моментна индустрия, която я превръща в западаща.КАК в тази западаща индустрия този цирк не само оцелява, а става толкова известен?!Циркът по принцип е място за деца, родители, общо взето семейно развлечение…Но какво се случва – Cirque du Soleil игнорира тази постоянна и сигурна публика и се фокусира върху забавления за възрастни.Той фактически престава да се конкурира с традиционните циркове.Единствения начин да победим конкуренцията е да не се опитваме да я победим – просто и логично!КАК побеждава Cirque du Soleil – маха животните от манежа ( огромни разходи за тяхното отглеждане, дресьори, храна, превоз) ,префасонира детските клоуни в такива за възрастни – малко по-грубовати в хумора, но и по-изискани,акробатите стават артисти и….всичко това вече не е само цирк.Идеите се заимстват от Бродуей, от театъра, от балета.Накратко Cirque du Soleil предлага най-доброто от двата свята – цирк и театър.
Пак се връщам на примера със заведенията – не се питай сам себе си, какво трябва да направиш и защо трябва да го направиш.Попитай останалите какво им харесва и се запитай КАК да го направиш 🙂
Аз ти пожелавам успех:)
На мен ми се струва, че авторът има пред вид основно тези, които са “на ръба”.
Тези , които се колебаят дали да започнат бизнес или не, дали сега или след кризата, дали имат добра идея или не, дали ще се справят с реализирането й или не …. и т.н.
От тази гледна точка, въпросът ЗАЩО? е на първо място.
И всъщност, не е само един въпрос. На всяка стъпка има ново и различно ЗАЩО?
И парите не са единствено важното. Питайте старите пушки.
(Тук подкрепям НИКИ – питайте, нищо няма да загубите, а може много да спечелите.)
Никой не започва бизнес, ако не се надява да натрупа пари. Но винаги има и друг по-личен мотив.
Не всеки би го споделил, но има. И не само при новаторите , а и при най-баналните магазинери или баничари, примерно. Иначе , защо ще поемат целия риск и ежедневните разправии?
Воденето на бизнес, дори и най-дребният, изисква ежедневни грижи и усилия.
Ако не харесваш това, което правиш, то не те вълнува поне малко, как изобщо ще стигнеш до въпроси от типа В КАКВО СЪМ ПО-ДОБЪР? КАКВО ПОДОБРО ДА ПРЕДЛОЖА? и т.н.
Просто не става така, човешката психика не го позволява.
Рационалните доводи полека и без да се усетиш, отсъпват пред емоционалните.
Можеш ли да си представиш ден след ден да правиш нещо, което ти е безразлично и безинтересно
и в същото време , да кроиш планове как да станеш по-добър в него?
Аз не мисля, че някой може да го прави дълго време.
А и да може, това не е живот, а каторга баси! Ежедневно да насилваш себе си!
Има една фундаментална разлика между работата за друг и работата за себе си.
В първия случай можеш да работиш и без да харесваш това, което вършиш /май повечето хора са в това положение/, а във втория – не.
Като наемен работник е достатъчно да правиш това, което ти кажат шефовете , да не правиш груби издънки и да си добре пласиран във вътрешно фирмените междуособици. И ако внимаваш и не се навираш между шамарите, можеш да изкараш така до пенсия. Ако фирмата оцелее , де.
Когато ти си “големия бос” и фирмата е твоя, средното представяне изобщо не е опция.
Трябва да вървиш напред всеки ден, иначе конкуренцията ще те схруска.
Не можеш да достигнеш до някъде и след това да се отпуснеш и да оставиш нещата на самотек.
Реално, колкото повече напредваш, толкова повече трябва да се стараеш. Защото залогът се вдига все повече / и като пари и като време и като престиж и репутация и т.н. /.
Аз лично, не мога да си преставя да си успешен в нещо , каквото и да е, ако го правиш само заради парите.
Подчертавам УСПЕШЕН, което за мен е ознаава даси сред топ5 на фирмите, конкуриращи се на дадения пазар.
Ако не си сред тях, пак можеш да печелиш добре за известно време, но си в много учзвима позиция.
А сега, относно питането.
Прави ми впечатление, колко малко питаме.
Ателието ни в София е на доста забутано място, но съседното помещение поне 5-6 пъти за 8 години, различни хора, се опитваха да го разработят. И все като кафене или сладкарница или за сандвичи или , последният път, баничарница.
И никой не дойде , е така просто да попита, дали има смисъл да се отваря заведение точно там?
Щях да му кажа всичко, какво е било през годините, колко наематели са се сменили, колко хора идват обикновено през деня, какви са и т.н.
И щях да им спестя сума ти време и пари.
Но явно такава е човешката природа.
Рая, няма нищо лошо да го направиш за пари, но това е просто работа. Ти ставаш занаятчия без идеи и без желание за развитие, т.е. поредния магазин или кафе. Доста по-лесно е да си спестиш част от усилията и просто да работиш някъде. Всички, които са го направили за пари са си на същото ниво от доста години, защото просто искат да изхранват семействата си. Няма лошо, но аз не го разбирам така. Може би средата ми е различна. Около мен почти няма хора, които са стартирали за пари на първо място.
Мисля, че всички коментиращи, не без помощта на Ана, сте изместили темата на статията, но първо ще подхвана… отговорът на въпроса Защо? Виждам, че България е пълна с възвишени хора…
Аз съм предприемач от 15 години … и работя за пари (май звучи като от сбирка на анонимните алкохолици, ъ-ъ- предприемачи…):
Започнах соствен бизнес
– защото искам да осигуря на детето си мечтаната баскетболна кариера в Щаттите и (защо пък не) – пътуване в Космоса. за тези възвишени поне за него идеали ми трябват пари, т.е. предприемач съм за ПАРИ
– искам да съм опора на семейството си, а не съпругата и детето ми да се притесняват за дом, храна и т.н., т.е трябват пари, т.у. предприемач съм за ПАРИ;
– искам да подпомагам родителите си в България, да не се тревожат дали ще им е топло през зимата, дали ще имат пари за болници и т.н. За целта се стремя да им изпращам достатъчно пари – т.е. предприемач съм за ПАРИ;
– искам да сам да решавам кога да съм в отпуска, доколко часа да работя и най-вече с кого да работя – за целта да станеш предприемач е първата стъпка, но трябва и да изкарнаш пари, за да запазиш това статуткво – защото ако не изкарваш достатъчно, няма да можеш да поддържаш разходите по фирматау осигуровките , заплатите, т.е. предприемач съм за ПАРИ
– подпомагам различни каузи в България като недоносените бебета, сдружението за диви животни и приятелите си от летц адоп – те са благодарни и само на морална подкрепа, но знам, че сметките и нуждите им се изразяват в цифри, т.е. бих искал да помогам с парични средства, т.е. предприемач съм за ПАРИ….
Но за да мога да постигна всички тези неща, не е задължително да съм предприемач – има и достатъчно добре платени длъжности, с достатъчно добри условия на труд. ИМА! Но аз съм избрал да съм съм предприемач, за да изкарвам повече ПАРИ.
В контекста на статията, моята кауза,е да съм полезен на онези, които са в нужда, като за целта изкарвам повече пари, т.е. признавам, че съм предприемач за ПАРИ, а кагота стартирах бизнеса си, не съм се питал защо, а какво мога да направя по въпроса.
Niki i feeria с думите си намеквате, че сте опитни предприемачи, ама… Как ще си задам първо въпроса КАК да направя нещо… след като не знам КАКВО ЩЕ ПРАВЯ, ПРОДАВАМ, предоставям… или ще бъда като тригодишно дете – как се правят банички, как се става Дядо Коледа, как се правят бебета… как, как, как… Въпросът от който се тръгва е КАКВО Трябва да си наясно какво можещ и в какво те бива какво ти се отдава в какво виждаш бъдеще… Дори в приложената от автора статия в коментара му се говори за трансформацията на КАКВО в ЗАЩО
и ДА си дойдем на думата – ЗАЩО е важен въпрос но не за стартиращ бизнес, а когато изгубиш нишката, когато станеш алчно копеле и забравиш ЗАЩО за Бога са ти били нужни парите… когато забравиш, какво си искал да направиш с тяхна помощ и с помощта на заниманието си.
Ама всички сме предприемачи за пари… ина(е планините цяща да са пълни с възвишени отшелници… или парите щяха да изчезнат като обменна единица… Сори, но не бъдете лицемери, а наричайте нещата с истинските им имена
Преди години в интервю Бил Гейтс отговори на директен въпрос защо е създал майкрософт… с директен отговор “За пари, разбира се!”, защото макар компютрите да са му били и все още да са му страст, той можеше да си остане гаражно хакерче и пак да се забавлява с компютрите си. Но е избрал да изкарва пари, милиони, с които днес подпомага страшно много хора – неговата фондация е най0големият дарител в света – т.е. имаме КАКВО е направил и после ЗАЩО го прави.
На автора и аз ще пожелая успех – има дар слово, т.е. вярвам ще задобрява с всяка следваща статия, а коментарите,които едва ли се е надявал да предизвика, са добредошли за сайта, така че да не се притеснява, а да сяда и да пише следващата спорна тема.
Всичко добре, но Бил Гейтс е започнал да се занимава с компютри , а не с банички, ЗАЩОТО това му е било интересно, нали.
От въпроса ЗАЩО? не можеш да избягаш.
Ти самият започваш с отговорите на този въпрос,
зщото семейството, защото децата ,космоса и т.н.
Аз съм убеден, че ЗАЩО е най-важен въпрос именно преди да започнеш да правиш нещо, защото после може и да е късно.
Много хора се подлъгват, че е нужно само да започнат бизнес и да не се отказват , примерно 1-2 години и нещата ще се наредят. А после само ще берат плодовете:)
Не е така, борбата е ежедневнна. И , за съжаление, пачките не са гарантирани.
Затова, за да направиш верен избор, трябва да си отговориш на много въпроси.
И първият е СТРУВА ЛИ СИ ДА НАПУСНА РАБОТА И ДА ЗАПОЧНА НЕЩО САМ?
ЗАЩО мамка му да го правя?
Всъщност много хора отварят магазинчета или фризьорски салони или будки за вестници или нещо друго подобно, просто по необходимост.
Остават без работа, не могат да намеря дълго време, а трябва да се папа.
feeria, ти си обяснил много добре разликата. Ако си служител е ок да работиш за пари и да не си харесваш работата (85% от хората са така, според едно проучване), но когато правиш собствен бизнес трябва да харесваш това, което правиш, а не просто защото нямаш друг избор и го правиш само за пари. Отговорът на въпроса “Защо?” ще ти помогне да преодолееш трудностите, когато няма пари и продажбите намаляват. Точно затова казвам, че ако ОСНОВНИЯТ мотив е пари, няма смисъл да правите бизнес. Вие ще сте на средно ниво и ще се откажете при първите трудности. Намерете си работа, която не харесвате, псувайте шефовете и напуснете при първа възможност за 100 лева повече на друго място. Нали работите за пари?
Благодаря за линка, който е пуснал като допълнение Лазар Шишманов. Междувременно се сетих и за още нещо и то е в отговор на Niki. Това, което ме накара да променя мнението си е, че днес по случайност попаднах на една мисъл: “Човекът, който знае КАК, винаги ще има работа. Човекът, който знае ЗАЩО, винаги ще бъде шеф”.
Като я прочетох, се сетих, че в бойните изкуства има ученически и майсторски степени. За да преминеш през ученическите степени, трябва да знаеш “КОГА и КАК”, но за да започнеш с майсторските, вече трябва да знаеш и “ЗАЩО”.
С други думи г-н Шишманов е прав, но тънкостта за мен е, че преди да стигнем до ЗАЩО, задължително трябва да научим КАК.
Благодарение на тази статия, споделена във Facebook, попаднах тук и дори вече съм абонат на rss 🙂
Ще си позволя да пожелая на всички тук хубави празници, хубави моменти и настроение, макар да не ви познавам, но пък е удоволствие да чета мненията на хора с опит и знания 🙂
На мен също компютрите са ми страшно интересни, но не съм Бил Гейтс и съм се запитал КАКВО мога аз да правя, в какво съм добър… Защото на него не просто са му били страст, в това е бил добър… ТОЙ е бил наясно в КАКВО Е НАЙ-ДОБЪР
Интересно ми е да рисувам, но не ме бива… Интересно ми е да пиша, но не ме бива… Страст ми е да ловя риба, но не ме бива…
НЕ ми е страст да лепя тапети и да редя паркет, но во това ме биваше преди години, това е моят бизнес, който съм избрал за да печеля пари и да развивам… А уверявам ви, развивам го, въпреки че и след 10 години не съм заобичал тапетите, но пък винаги съм се стремил да се усъвършенствам, така че и червеи да продавах, пак щях да се стремя да са най0качествените каквото и да означава това.
А за да си осъществя моите “защото” можех да продължа да съм международен шофьор, изкарват се пари и от това и можех да осигуря всичкото “защото”…. Съжалявам, че ще се повторя, но съм станал предприемач за повече пари, което не ми пречи да се радвам на благодарноститента клиентите си, да предлагам качество, да изпитвам удоволствие от завършените проекти и да давам най-доброто от себе. Към днешна дата има хора, които лепят тапетите вместо мен, но не съм ги заобичал (тапетите имам предвид)
Много е дълга, и очевидно спорна темата. Всеки гледа от собствената си камбанария
Думата “Защо” според мен е излишна.Все едно е да се запиташ “Защо пия вода, защо се храня,защо спя, защо дишам…”Аз лично за 20 години работа ,от които 5 години самостоятелен бизнес никога не съм стигал до тази дума.Винаги съм се стремял да не се самоанализирам.Бизнесът не е самооценка, в която се питаш ЗАЩО, Бизнесът е игра за повече хора и , ако се опиташ да вникнеш в техните мисли, желания, навици,предпочитания…тогава ще знаеш КАК да направиш добри неща за себе си.Ако не знаеш какво да правиш – значи не ставаш за тази работа, ако не знаеш защо го правиш – значи не си на правилното място, ако не си наясно със себе си – не опитвай нищо.Прочетох много сложни коментари…истината обаче е проста – не правете бизнес, ако не знаете къде отивате!
Здравейте и от мен,
попаднах тук, търсейки отговори на един куп въпроси.
В интерес на истината имам високоплатена работа от много години, като явно съм се показал като съвестен и добър работник, така защото през годините, успях да се издигна в йерархията на службицата си. Като резултат от средно добрите месечни доходи си позволих и екстри, като собствен дом, кола и т.н
Не всичко обаче е цветя и рози. След консултация с “домашния съвет” взех решение за самостоятелен старт.
Във връзка с темата: въпросът наистина е ЗАЩО ? Естествено, че иде реч за пари. Ето и към момента, аз се страхувам на теми: ще успея ли да си плащам ипотеката, ще успея ли да си плащам сметките, ще мога ли да осигурявам семейството и все важни въпроси, които са в главата на всеки “предприемач” НО…….вероятно щях да мога всичко това, ако не бях дал предизвестието си, т.е щях да си плащам сметките, а времето след 17:30ч. да го ползвам за гледане на мач, за чаша бира или в щях да съм в компания на хора, които…….бе не харесвам особено.
А защо въпросът е ЗАЩО ? Защото искам горното да се промени, защото искам да докажа себе си, защото не искам да се съобразявам с хора, които са с разбирания на 15-сет годишни, защото не искам да се скатавам….понеже така правят другите, защото искам да се развивам и защото не искам да си чакам заплатата и аванса, за да си планувам разходите, с две думи, защото искам да завися само от себе си. ЗАТОВА, а освен горното и за ПАРИ
А онези, които си задават въпроси на тема: КАК……по добре за тях ще е да си стоят на заплата
Поздрави и ЧНГ
Ник, много ми хареса твоя коментар. И аз си задавах същите въпроси преди да напусна. Разбира се, парите са важни, но ако си изградил правилните навици за твоите лични финанси (или имаш желание да го направиш), нещата ще се наредят. Аз не съм фен на разни конспиративни теории, че ти плащат толкова, колкото да живееш прилично и да притежаваш малко вещи и да не може да напуснеш. Но, реално е така. Аз бях в тази омагьосана въртележка. Не казвам, че никога повече няма да работя на заплата, но уроците, които научих само за няколко месеца ще ми служат до края на живота и ако го направя, то това ще е осъзнат избор, а не защото нямам друг избор.
Както съм писал, няма нищо лошо в работата на заплата. Милиарди хора по целия свят се будят всяка сутрин и отиват на работа, просто защото нямат друг вариант. Те трябва да си плащат ипотеката, лизинга и почивката през лятото. Предприемачеството не е за всеки. Ако не може да поемаш отговорност за собствения си живот и действия, по-добре да не го правиш. Човек, който непрекъснато се оплаква от съдбата си и рита гумите на мерцедеса на съседа (който по презумпция е престъпник и си я е купил с далавери), никога няма да го направи. Той ще скатава на работа (защото ги лъже, че работи, а те го лъжат, че му плащат), ще има пари до следващата заплата (защото вещите са по-важни от бъдещето, а то е ясно – винаги ще има заплата) и ще гледа мач на по чаша бира с хора, които не харесва особено.
Стойне, благодаря за добрите думи.
Написах горното, защото подозирам, че има доста хора, които си задават именно този въпрос и в интерес на дискусията, би трябвало да поясня, че никой не се пита как, ако е осъзнал, че трябва. Всеки се пита: защо ? Т.е знае се, че трябва и се знае как. Точно обаче тук излиза големият въпрос: ЗАЩО ? Слагаме плюсовете и минусите и решаваме. Всичко щеше да е супер лесно, ако бяхме в час по математика, тогава и дори и да грешим, учителката би ни поправила. Със сигурност обаче е много по-лесно човек да загуби каквото има по собствена инициатива, вместо да губи по-малко, всеки ден и всеки час и накрая да си каже: Боже, работих цял месец като луд /без почивка/, шефа е добре, колегите също, на мен много ми се усмихват, но защо, по дяволите, не мога да си платя сметките?
Просто за сведение на адаша Ник ,относно въпросът КАК – от 5 години вече не съм на заплата, а развивам самостоятелната си дейност.Никога не съм се чудил ЗАЩО нещата са така, нито съм си задавал този въпрос в началото на моята самостоятелна кариера.Просто знаех КАК да си подобря ситуацията( финансова,материална,работна).И ето…вече се развивам!
Високо платена работа и “службица” в един текст са омоними.Защо и как -синергията на думичките дава някаво ориентировачно понятие за мисия.
Постовете от преди 21ч.,мисля са от хора с не у,платнен работен ден,другите през това време бизнесмуваме.
Разполагам в момента със свободно време,в контекста на темата ако някой има нужда от помощ изключително благотворителна ще се опитам да бъда в помощ.