Една от най-добрите инвестиционни стратегии е „купи и дръж“ (Buy & Hold). През последното десетилетие тя донесе нелоши печалби, но през тази година настъпиха трудни времена за дългосрочните инвеститори, които се опитват да минимизират загубите си. В тази статия ще ти споделя моя практически опит как да действаш по време на криза, както и малко обнадеждаващи факти за предишните корекции на фондовите пазари.

Какво е дългосрочна инвестиция?

Има известна шега във финансовия свят, че всеки човек, който направи неуспешна краткосрочна инвестиция се превръща в дългосрочен инвеститор. Такова беше и моето разбиране, когато навлизах в света на инвестициите. Изобщо не исках да продавам на минус и се надявах поне да изляза на нула от тях. Времето минаваше и в един момент се разделях с тези активи на огромна загуба.

Разбира се, проблемът си беше в мен, а не в пазара. Причината беше, че избирах краткосрочни инвестиции, които се превръщаха в дългосрочни, а разликата между тях е огромна. Ако влагаме парите си в активи, от които очакваме добра доходност в следващите месеци (или до 2-3 години), то ние разчитаме на някакъв краткосрочен тренд. Той може да е растеж на целия пазар (като сме направили анализ на икономическите цикли), на определен сектор (потенциал за развитие) или на конкретна компания (в очакване на скорошни събития около нея).

Сега имам различно разбиране за дългосрочните инвестиции. Въпреки че животът е непредвидим и много неща могат да се случат, аз избирам моите активи (борсово търгувани фондове, акции и имоти) с хоризонт от 10+ години (дори 15+). Инвестициите ми в относително пасивното ми портфолио (което е около 70% от всички вложения и го наричам „ядро“) са избрани да са конкурентни и устойчиви дори след едно, две и дори повече десетилетия. Ако даден актив не отговаря на това условие, се разделям с него, независимо от временните печалби или загуби. Фундаментът и устойчивостта са основните показатели за мен, а не краткосрочните резултати.

Какви дългосрочни портфейли има?

Аз разделям дългосрочните инвестиционни портфейли на два вида. Първите са относително пасивни и не се нуждаят от корекции по време на пикове и спадове. Това са т.нар. „мързеливи портфейли“ (Lazy Portfolios) или такива за всякакви ситуации (като All Weather Portfolio на Рей Далио). При тях, освен агресивната част в акции (или ETFs), винаги има и поне един защитен елемент, който се представя добре при кризи. Обикновено, той е в облигации, злато или борсово търгувани стоки (като петрол, пшеница и други), като неговият дял зависи от конкретните цели на инвеститора.

Вторият тип портфейл, който съм избрал аз, изискват малко по-активна намеса. За да максимизирам доходността от него, по време на растеж се фокусирам върху акции и индексни борсово търгувани фондове. Когато се очаква криза, увеличавам процента на защитния ми актив. Аз започнах да инвестирам в ETF върху злато преди около 3 години, като постепенно го увеличих от 5% до 20% в момента. Този вариант крие известни рискове, защото може да изпуснем момента да добавим или увеличим по-нискорисковите инвестиции и да реализираме по-големи загуби.

Какво да правим, когато цените на нашите инвестиции падат?

Да инвестираш когато пазарът върви нагоре е лесно и има много „експерти“, които дават съвети в коя точно компания да се инвестира. Когато настъпи криза и цените на повечето борсови активи спаднат драстично, настават лоши времена за дългосрочните инвеститори. В стремежа си да намалят загубите, повечето от тях изчакват още малко (за да са сигурни, че това не е поредната лека корекция) и продават инвестициите си в най-неподходящия момент, когато пазарът е близо до дъното.

Печелившата стратегия в такъв период е да запазим спокойствие, да не продаваме нищо и да продължим (или да започнем) да прилагаме друга добра стратегия – осредняване на цената. Това направих и аз. Въпреки кризата продължих да инвестирам в дългосрочните ми инвестиции, като добавях нови суми на всеки 10% спад. Това се увенча с успех и след спада от над 30%, последва растеж с над 25% за кратък период от време.

В момента правя само планираните вноски, но при нов спад (който не е изключен) ще инвестирам още. Идеята в тази стратегия е да минимизирам загубите и да осредня цената на моите инвестиции по-близо до дъното. Тя работи, защото е почти автоматична и не се базира на уцелването на точния момент за инвестиция (т.е. на дъното), което е доста трудно, дори невъзможно.

Дали кризата е възможност за нови инвестиции?

По-ниските цени на борсовите инвестиции дават възможности на много хора, които са „изпуснали влака“ да се качат отново на него на много добри нива. Това се отнася за всички инвеститори, които не влагаха нищо през последните години, защото пазарът беше на много високи нива и акциите бяха „скъпи“. По мои наблюдения, повечето от тези хора все още не инвестират, защото чакат още един голям спад, за да влязат. Дано го дочакат, но и тогава не ми се вярва да вложат нещо на борсата. Това е начин на мислене, а не само на поведение. Да чакаш „перфектния“ момент обикновено е губеща стратегия.

За хората, които вече са инвестирали и търсят добри активи, с които да допълнят тяхното дългосрочно портфолио, кризата дава добри възможности. Аз си правя списък с инвестиции, които следя, но все още не съм влязъл в тях, защото пазарните им цени са много по-високи от справедливата за мен цена. Когато пазарът достигне зададените от мен стойности, аз получавам съобщение и правя повторен анализ на компанията. Ако фундаментът и дългосрочните перспективи са добри, инвестирам в нея.

Много важен въпрос, на който трябва да си отговорим, когато купуваме една инвестиция, е при какви условия ще я продадем. За мен, този критерии е ясен – когато вече не отговаря на първоначалните ми условия и няма дългосрочно конкурентно предимство и добри изгледи за развитие.

Не си „убивам златните си кокошки“, който ми носят добра доходност, за да взема краткосрочна печалба. Причината е, че след това, тези пари трябва отново да ги инвестирам и да търся други добри активи, а това не е толкова лесно. Не задържам и лошите ми инвестиции с надеждата, че някой ден те отново ще станат печеливши. От опит знам, че това е много малко вероятно.

В тази връзка, имам един съвет към хората, които сега виждат много „промоции“ на пазарите и бързат да купят акции на подценени компании (авиационни превозвачи, круизни кораби, коли под наем, хотелски вериги и други) с надеждата за сравнително бързи печалби, когато икономиката и борсите се възстановят. Той е да не разчитаме на късмета си и на това, че пазарите винаги вървят нагоре.

Това е така, но то не важи за отделните компании, които може никога да не възстановят цената си от преди кризата. Другата опция е още по-лоша – да фалират. Да, това е напълно възможно и затова, преди да инвестираме, е добре да си направим добър анализ и да изберем стратегия за нашите инвестиции, а не да решаваме после какво ще правим с тях.

4 факта за кризите на фондовите пазари, които ще ти вдъхнат оптимизъм

Една от грешките, които допуснах по време на предишната финансова криза от 2008 година беше, че не правех разлика между фондовите борси по света и приемах, че основните принципи от учебниците и книгите по икономика ще важат за всяка една от тях. Реалността се оказа различна. Тогава инвестирах основно на Българска фондова борса и очаквах, че тя ще се възстанови от кризата, както повечето борси по света.

Това не се случи и аз промених инвестиционната си стратегия. Сега съм инвестирал съвсем малка част от моите спестявания в компании на БФБ. Другата основна причина е, че нашата борса е слабо ликвидна с малко участници, и добрите финансови показатели на много от компаниите не се отразяват съществено върху тяхната пазарна цена.

Това ме накара да пренасоча основните си инвестиции към борсите на САЩ и страните от Западна Европа. Именно за един от основните американски индекси – S&P500 ще ти представя няколко факта, които да ти дадат надежда, че и тази криза ще отмине и ще настъпят добри времена за твоите дългосрочни инвестиции. Разбира се, може да има още един или няколко спада, преди това да се случи.

1. Повечето корекции са до 4 месеца

Когато пазарът падне с 10% от неговия предишен връх, говорим за корекция. От 1950 година досега е имало само 36 такива корекции. При 22 от тях периодът на спад е бил под 4 месеца, а средно те са продължавали около 6 месеца. Това на фона на дългите години на растящ пазар не е толкова много. Интересното е, че тези корекции стават все по-къси и средната продължителност на последните е била под 3 месеца.

2. Корекциите са чести, но мечият пазар е сравнително рядко явление

За мечи пазар говорим тогава, когато има спад от 20% от най-високата точка. Например, S&P 500 влезе в мечи пазар в средата на март 2020 година, но сега е в бичи пазар, защото направи над 27% ръст от дъното. Данните показват, че това е третия мечи пазар от 1987 година досега и само ¼ от корекциите прерастват в такъв пазар.

3. Никой не може да предвиди корекциите и кризите

Въпреки че корекциите се случват средно веднъж на около 2 години, никой не може да ги предвиди точно кога ще се случат. Може да минат доста години на възходящ пазар само с няколко малки спада. Някои хора казват, че кризите се случват на 8/10/12 години, но има много примери, които показват, че това не е точно така. Други се опитват да ги прогнозират, но ако случайно успеят, това е плод по-скоро на късмет, а не на стабилен фундамент.

Много анализатори предвиждаха сегашната криза да се случи още през 2012 година, а след това я чакахме „още тази или най-късно следващата година“. Тя дойде през 2020 година по съвсем неочакван начин. Още по-интересното е, че след първоначалния спад, имаше ръст от над 27%, който продължава. Дали възстановяването ще е V, W, U или L-образно, никой не може да каже. В тази връзка, аз не слушам анализатори, а реални инвеститори, които гласуват с парите си в техните прогнози. Иначе са празни приказки без никаква стойност.

Точно защото никой не може да предвиди корекциите и мечия пазар, аз предпочитам да не се опитвам да търся най-подходящия момент за инвестиции, върхове и дъна, а да използвам доказани във времето почти автоматични стратегии, които ми носят добри печалби. Разбира се, аз правя лоши инвестиции и губя пари, но те ми служат като  полезни уроци, от които да си направя съответните изводи.

4. Когато бурята приключи, слънцето свети по-силно от обичайното

В годината след най-ниската точка от предишната криза, пазарът се повиши с цели 69%, а за малко повече от месец след дъното от 23 март 2020 година S&P 500 се покачи с над 27%. Това може и да изглажда странно, но след предишните три мечи пазара, средната доходност на индекса за следващата година е над 32%. Статистиката показва, че най-голяма възвращаемост имаме един или два месеца след дъното. Не знам дали е съвпадение, но и през 2009 година имаме над 27% ръст за месеца, следващ най-ниската точка.

Това бяха само 4 от положителните неща за S&P 500 и американския борсов пазар, но те са достатъчни, за да се успокоим и да гледаме по-оптимистично на нашите дългосрочни инвестиции. Сегашната криза не прилича на никоя от предишните, но законите на парите и финансите все още важат. Какво ще се случи в следващите месеци и години никой не може да каже, но от нас зависи да вземем най-добрите решения за нашите лични финанси и инвестиции. Успех!

Тази статия не е препоръка за покупка или продажба на ценни книжа и финансови активи, а споделяне на личен опит.