Със съпругата ми Ади си имаме цел – да си направим малък хотел с ресторант, когато вече няма да се налага да работим, за да живеем и да си плащаме сметките. В тази статия ще ви разкажа как си представяме ние този идеален хотел. Тези представи се базират най-вече на човек, почти завършил специалност „Туризъм” (и изкарал няколко практически стажа), както и на посещенията ни в много хотели в цяла България (включително в доста закътани места) и в чужбина.

Основните ни „критерии” са главно в сферата на обслужването, комфорта и дребните детайли, а не толкова звездите на хотелите, които се дават главно на база различни технически изисквания (като височина на козирката пред хотела, големината на стаите и други подобни). Знаете ли, например, че обектите с категория „три звезди” или по-висока категория трябва да имат лоби бар. Хотелите от по-висока категория трябва да предлагат на своите гости също така фитнес зала, масажна зала и сауна.

Минибар, телевизор, ваза, настенно художествено произведение, папка с рекламни материали и указатели „Почистете” и „Не смущавай” са сред задължителните атрибути на стая в хотел с категория „три звезди”. За категория „четири звезди” стаята трябва да бъде оборудвана и с обезопасен сешоар, козметично огледало, халати и чехли за еднократна употреба.

Сайта на хотела

И така, какъв е идеалния хотел за нас? Първо, трябва да има сайт (нали?). Когато аз търся къде да пренощувам в даден град, първо проверявам в интернет. Обикновено, попадам на различни каталози като BgHotelite.com, Booking.com и други, от които намирам сайта на конкретния хотел. В самият сайт, човек трябва да се ориентира лесно и да съдържа цялата важна информация като цени за нощувка, какво включват тези цени, адрес на хотела (най-добре с карта), телефони за контакт, налични съоръжения и галерия, която да включва снимки на хотела и на различните категории стаи. Много добър пример е сайта на Къща за гости Casa Rosa близо до Кюстендил.

Резервацията

След това се обаждам на хотела, които съм си избрал, за да резервирам необходимата ми стая. В идеалния случай, ми отговаря (с фамилия и името на хотела) любезен служител на рецепция (без акцент или поне да му се разбира какво точно казва), който проверява в системата (да, трябва да има) дали има свободни стаи за съответната дата. Записва си името ми и телефон за контакт, както и валиден e-mail (за да ми изпрати потвърждение и допълнителна информация). Накрая повтаря още веднъж условията по резервацията (дата, брой нощувки и цена), за да не стават грешки и ми пожелава приятен ден. Дотук, звучи логично, нали?

Потвърждение и допълнителна информация

На следващия ден, на посочения от мен имейл получавам потвърждение за моята резервация, както и какви допълнителни екстри и съоръжения мога да ползвам по време на престоя. Много хора, предпочитат да имат някакъв предварителен план за почивката или за командировката и такава информация доста ще ги улесни. В това писмо са описани и различни забележителности, които се намират в близост до хотела, както и допълнителните услуги, които се предлагат като велосипеди под наем (или включени в цената), специалитети с предварителна заявка и други.

Разговарял с доста собственици и управители на хотели, както по време на стажовете, така и когато съм бил на почивка или по работа (просто ми е интересно и събирам информация за бъдещия ни хотел). Тези, които наистина си разбират от работата казват, че нощувката е само една малко част от цялостната услуга, която предлага един хотел. Много по-важни са допълнителните дейности и услуги, които могат да носят и доста добра печалба.

Велопохода е едно от най-евтините залбавления

Да започнем с посещението на различни местни забележителности. От хотела могат да организират, например, дегустация във винарска изба, (вело)поход до близка хижа, демонстрация на различни видове занаяти и много други. Това става най-често с местни организации (клъстери) на всички, които работят в туристическия бранш по един или друг начин.

Последна проверка

И така, остава само един ден до резервацията. Служител на хотела ми се обажда, за да попита дали потвърждавам резервацията, да ме попита дали съм си избрал някои от нещата, които изискват предварителна заявка (като домашни мекици за закуска, но ще стигнем и до там) и да ми предложи някакви забележителности, които мога да посетя по пътя до там. Това обаждане е важно, за да се уверят от хотела, че резервацията остава и да разберат предполагаем час на пристигане, а не да чакат до последно дали клиентите ще дойдат или не.

Ние вече сме посетили местата, които ни е препоръчал служителя на хотела и влизаме в града, където се намира хотела. Знаем, горе-долу къде се намира той, но няколко табели с посоката и разстоянието до него, няма да са излишни. Накрая пристигаме и се насочваме към рецепцията. Там ни посрещат усмихнати служителки с униформи (или поне еднакви тениски) и баджове с техните имена. Проверяват в системата и след като всичко е наред ни дават ключа от нашата стая.

Хотелът е…

Да се върнем на хотела. Той не е много голям и има десетина стаи, 2-3 студия и един по-луксозен апартамент. Всяка стая е уникална и е обзаведена различно. Тя няма номер, а име. Имената може да са на европейски столици (стая Лондон, стая Мадрид, студио Букурещ и други) или на жени (отсядал съм в такъв хотел) – Диана, Биляна, Калина и други. Влизаме в нашата стая и на леглото има бележка „Добре дошли г-н Петров (семейство Статулови)! Пожелаваме ви приятен престой в нашия хотел и в град Троян”, заедно с някакъв малък комплимент като купа с плодове или малък сувенир.

Стаята е чиста и ухае на свежест, а не на гнило или на канцеларията в ТКЗС-то. Камериерката е забърсала праха на всякъде и е оставила чисти кърпи. Също така, има поне един свободен контакт, в който може да си включим зарядното на лаптопа или телефона (има много хотели, в които трябва да изключвам телевизора или хладилника, за да си заредя телефона). На някаква масичка или в близост до входната врата на стаята трябва да има информация за цените на допълнителните услуги, началния час на закуската, телефон на рецепцията и как работят уредите (ако има) като минимум.

Самият хотел също трябва да е уникален. Дали ще е в някакъв типичен стил – възрожденски, арабски, модернистичен или минималистичен, зависи от неговите собственици, но трябва да се различава от всички останали хотели и да не е правен като по калъп. Много ми допадат имената, свързани с рода на собствениците (Васильовата къща, Дамовата къща) или нещо типично за съответния край или място (Чинарите, Червената земя, Хайдутите).

Напътствията

Правим кратка почивка след настаняването и слизаме на Рецепцията, за кратките напътствия, които ни е обещала рецепционистката. Тя ни разказва накратко за хотела, кога е построен, колко стаи има и с какви допълнителни съоръжения разполага (фитнес зала, сауна, джакузи, тенис на маса, билярд и други). Ориентира ни за града, в който се намираме – какво може да разгледаме (организирано или не), къде се намира най-близкия супермаркет и друга полезна информация. Накрая ни предлага да посетим ресторанта, който прави отстъпки за гости на хотела и магазинчето за сувенири, което е точно до Рецепцията.

След като съставяме програмата за уикенда, вземаме велосипедите (които ни се предоставят безплатно от хотела) и отиваме на разходка в града. Намираме всичките забележителности, които са ни препоръчани от момичето на рецепцията и доволни (и уморени) се прибираме в хотела. Правим кратка почивка и сме готови за вечеря. Решаваме да дадем шанс на ресторанта в хотела. Там ни посрещат (по стара традиция) с питка и (шарена) сол, както и по един шот от отлежалата домашна дюлева ракия на собственика бай Васил, а за децата има по една чаша домашен сок от малини. Всичко това е комплимент от заведението.

Ресторантът

В това време идва Жоро (сервитьора) и ловко ни подава менютата. А те, сами по себе си, са произведения на изкуството. На първата страница има стара снимка на дядото на бай Васил (заедно с цялото семейство), което притежавало най-хубавата страноприемница в града. По-надолу се продължава с историята на това заведение, която ни отвежда в далечната 1893 година. Всички гозби в менюта са описани така вкусно, че искаш да ги опиташ всичките (например, агнешкото месце се е топнало в марината от старопланински билки, а след това е къкрило на бавен огън в продължение на 7-8 часа, от което се е образувала хрупкава коричка и всичко това в компанията на пресни картофки, зелен лук и домашна лютеница).

Ресторанта е важна част от хотела

Всяко ястие в менюто има име (Агнешко по старопланински, а не просто агнешко месо на скара, както е в повечето ресторанти), а срещу него стои грамажа и цената му. Отдолу са съставките и описание на приготвянето му. Всички съставки са пресни, а повечето от тях са от градината на собствениците. Всичко това е заемка от Манастирска Магерница в София.

Жоро е опитен сервитьор и зорко наблюдава масите. При първия ни знак, че сме готови с поръчката, той е вече до масата. Молим го да ни препоръча нещо и той влиза в ролята на Ути Бъчваров. Всичките му предложения са от крехко месце, поръсени с малко морска сол, пиперче и смес от различни подправки и билки (но не може да ги издаде), а салатите са от деликатно овкусени със специален зехтин, за който бай Васил ходи чак до Гърция и го купува от негов приятел –  грък. За аперитив ни предлага домашна ракия от горски плодове, която се прави само на две места в света (другото е в Сърбия). Десерта е „Вечна младост” – домашен сладолед в глинено гърне, с карамализирани ядки и парченца зелени смокини (това е от Мелник, ако се интересувате ще ви кажа заведението).

Нашия сервитьор си записва много старателно поръчката и я повтаря (а не помни като повечето, които след това объркват поръчката или я забравят). Също така, той препоръчва какво да си вземем, което всъщност е основната роля на всеки сервитьор. Ако трябваше само да се сервират ястията – щяхме да си поръчваме през таблет и да ни обслужват роботи (аз бях в едно такова в Париж).

Накрая на вечерта, искаме сметката и Жоро ни я донася. Има фискален бон (а не служебен, който не се отчита никъде) и отделно листче с точно описание на консумираното от нас със съответната цена (а не с цифри, като в китайски ресторант и всеки да се чуди какво точно е ял и колко трябва да плати). Оставяме му бакшиш и отиваме на рецепцията, за да си вземем ключа от стаята.

Там, момичето от рецепцията ни напомня, че закуската е в ресторанта и е от 7.30 часа до 10.30 часа (аз съм ранобуден и не обичам хотели, в които закуската започва в 9.00 часа), но дори да отидем след това, няма да останем гладни. Сега е и последния шанс да си поръчаме за закуска някои от местните специалитети като домашни мекици със сладко от рози, северняшка баклава или домашна баница, приготвени от жената на бай Васил.

Закуската

Поръчваме си мекиците и отиваме да спим. На следващата сутрин, към 8.00 часа отиваме в ресторанта. „Нормалната” закуска е 3 варианта, от които всеки може да си избере – българска, английска и континентална + кафе или чай и безалкохолна напитка по избор. Любимият ми вариант за закуска е на блок маса, но при по-малко гости на хотела, тя не е оправдана икономически. Също така, много нашенци имат навика да изнасят храна от ресторанта и се получава грозна картинка, когато направите забележка на някой (не искам да разказвам какъв срам брах в братска Македония с една българска група).

Домашни мекици за закуска

След закуска от хотела са организирали групи по интереси. Мъжете отиват при Бай Манол, който е трето поколение майстор-ножар и ни показва целия процес по направата на един качествен нож. Оказа се, че в групата има човек, който си е купил нож от майстора и вече 20 години го ползва. Дамите отиват при баба Гинка, която прави ръчно тъкани килими на дървен стан, както едно време нейната баба. Накрая, всички се събираме в близката сланкарничка, където правят най-хубавата баклава в района.

След сутрешните занимания се връщаме в хотела и се отдаваме на почивка, обядваме и и го напускаме, като са ни останали спомените и обещанието, че пак ще дойдем. В този (идеален) хотел се чувствахме като гости на домакините, а не като поредните клиенти. Не се занимавахме с разни дреболии и недоразумения, защото собствениците и персонала се бяха погрижили за всичко.

По пътя на обратно си мисля „Какво различава един добър хотел от един посредствен, освен нещата, които вече описах?”. Вие сещате ли се? Правилата! Да, правилата. Какво се прави в дадена ситуация, как се почистват стаите, как се посрещат гостите, как се вдига телефона, как се сервира и т.н. са нещата, които отличават наистина добрите хотели (а и не само) от всички останали. За съжаление, правилата в България не са на почит. Тук, собственика знае „две и двеста” и винаги има свое решение на проблемите. За персонала е много по-лесно да се подмазва на шефа, отколкото да си върши работата качествено и така губещ, в крайна сметка, е клиентът. Много добра статия по темата е написал Тимур – Кой ми открадна правилата?

И така, вие посещавали ли сте подобен хотел? Този, който най-много се доближава до така описания идеален хотел е Клуб хотел Вароша в Благоевград. Разбира се има и други, които ще ползваме за пример :).

А вие, отсядали ли сте в хотел, който покрива горните критерии? Ще очаквам вашите предложения за „Идеалния хотел на България 2013”.