На Айнщайн се приписват думите, че сложната лихва е 8-мото чудо на света. Въпреки че всички сме учили за нея в училище, малко хора я разбират и още по-малко я прилагат в инвестирането. Причината се крие в думата „лихва“, която се свързва основно с банкови депозити, дивиденти или наеми, а това не е така. В тази статия ще ти споделя 3 истини и 3 мита за сложната лихва, които ще ти помогнат тя да ти е верен помощник, а не враг.
Сложна лихва е „лихва върху лихвата“ – така ми отговарят повечето участници в обученията, които водя. Някои от тях дори могат да ми напишат формулата. Аз няма да го правя, а ще ти разкажа една история, свързана с произхода на една от най-популярните игри – шаха. Смята се, че тя е възникнала преди около 1500 години в Индия. Владетелят бих толкова впечатлен от играта, че искал да награди нейния създател.
Той казал, че иска да получи само ориз, но при едно условие. За първия квадрат от играта да получи 1 зърно, за втория – 2 зърна, за третия – 4 зърна, за четвъртия – 8 зърна, за петия – 16 зърна и т.н. Владетелят се зарадвал, че има толкова скромен поданик, но когато сметнали колко ориз трябва да получи за 64-те квадрата на шаха, се оказало, че ще трябват 184,467,440,737,095,516 (чете се 184 квадрилиона, 467 трилиона, 440 милиарда, 737 милиона, 95 хиляди и 516) зърна. Количеството е било много повече от целия наличен ориз в Индия и се говори, че създателят на шаха е бил обезглавен за дръзкото си желание.
Видя как работи сложната лихва и какво може да ти донесе. Разбира се, ако говорим за инвестиране, няма вложение, което да се удвоява толкова бързо. Например, ако имаш средногодишна сложна доходност от 7.2%, то ще си удвоиш парите за 10 години. Може и ти да го сметнеш бързо като разделиш 72 на очакваната доходност (това се нарича Правилото на 72).
За разлика от сложната лихва, при простата доходността се начислява само върху първоначалната сума. Например, ако имаме инвестиция от 1000 лева, която ни носи 10% на година, то всяка година ще получаваме по 100 лева и допълнителната сума няма да се натрупва. Простата лихва е много рядко явление и почти не се използва в живота и в инвестициите.
Когато говорим за сложна лихва, първо се сещаме за банковите депозити. Да, при тях има сложна лихва, но има ли при други инвестиции? На този въпрос много хора отговарят, че такава има и при наемите на имоти, както и при компании, които раздават дивиденти. Следващият ми въпрос е дали има сложна лихва при акции на компании, които не разпределят дивиденти. Почти 100% от участниците отговарят, че няма. Според тях, сложна лихва няма и при недвижими имоти, които не са дават под наем.
Истината е, че сложна лихва има при почти всички познати инвестиции – акции, взаимни фондове, ETF-и, имоти, земеделска земя, злато, р2р и други, независимо дали ни носят текущи доходи или не. Неразбирането идва от думата „лихва“, защото тя се свързва само с банкови депозити или с други активи, които носят допълнителни доходи.
Веднага обяснявам. Ако приемем на база на историческата доходност от 10% за индекса S&P500, че един ETF върху него ще расте със същата доходност всяка година, то се получава следното:
1 януари 2024 година – цена на дял 100 евро
1 януари 2025 година – цена на дял 110 евро (при 10% годишна доходност)
1 януари 2026 година – цена на дял 121 евро (при 10% годишна доходност)
1 януари 2027 година – цена на дял 133.1 евро (при 10% годишна доходност)
1 януари 2028 година – цена на дял 146.41 евро (при 10% годишна доходност)
На 20-тата година цената на този фонд ще е 672,75 евро. Ако беше само с проста лихва, то цената му щеше да е само 300 евро (100 + 20×10).
Сега вече знаеш, че сложна лихва (аз предпочитам термина „сложна доходност“, за да няма объркване с банковите депозити) се прилага при най-популярните инвестиции. Ако се питаш къде отиват дивидентите или наемите в горния пример, ще ти кажа, че те ако се реинвестират биха увеличили драстично твоята обща доходност.
Друг фактор, който води до объркване е, че много хора не виждат ефектът от сложната доходност през първите години и затова приемат, че няма такава или се отказват да инвестират дългосрочно. При понижение на цените на даден актив, съвсем ще си кажем, че 8-мото чудо на света изобщо не работи.
Да ти призная, когато започнах да инвестирам знаех много за сложната доходност, за това как Уорън Бъфет е натрупал състоянието си с времето, но не мислех, че това ще проработи при мен. След изплащането на всички кредити и събирането на авариен фонд, отделях сравнително малки суми за инвестиране всеки месец – между 500 и 1000 лева. За една година, ако съм спестил 10,000 лева дори при 10% доходност, това прави 1000 лева.
Големият пробив дойде някъде след 7-мата година. Освен, че инвестираните суми вече бяха доста по-големи, годишната доходност беше около 15% и вече разбирах как наистина работи сложната доходност. Едно е на 10,000 лева, друго е на 100,000 лева или на по-голяма сума. Аз си водя точна статистика за вложените суми и когато последно анализирах какво ми е донесла сложната доходност, се оказа, че тя е утроила вложенията ми. И това за период от само 12 години. Отчитам и фактът, че инвестирах в най-доброто десетилетие за фондовите пазари.
В началото на 2022 година, когато започна спадът на фондовите пазари, промених инвестиционната си стратегия и намалих дела на IT компаниите в него. За сметка на това добавих дивидентни ETF-и и акции, въпреки че не съм им особен привърженик. Причината е, че в момента не ми трябват пасивни доходи (активните ни покриват месечните разходи), а тези активи, които ги осигуряват имат по-нисък ръст в цените. Моята стратегия е да имам максимална капиталова печалба, а някой ден да продам тези инвестиции и да си купя имоти, дивидентни акции, земеделска земя или други „пенсионни“ активи, които да ми носят регулярна доходност.
През последните две години обаче, дивидентите ми се усладиха (като сума не е толкова голяма, но все пак) и мисля да си запазя текущите инвестиции за по-дълъг период. Разбира се, реинвестирам всички допълнителни доходи и така увеличавам ефекта на сложната доходност. Например, ако акциите растат средно с 8% на година, то ако реинвестирам дивидента от 5%, ще се получи обща доходност от 13%. Може да сметнеш как се увеличават сумите при 8% доходност и при 13% доходност – разликата е огромна.
Много „обичам“ когато някой посредник или служител на финансова компания започне да ми показва едни хубави графики как моята инвестиция техния взаимен фонд или застраховка Живот ще расте устойчиво във времето и ще ме направи богат. Те забравят да кажат (или умишлено не го споменават), че тези графики са без повечето от таксите и комисионните, които трябва да плащам, за да имам привилегията да притежавам техния продукт.
Представи си, че виждаш една историческа доходност от 8% средно на година по застраховка Живот със инвестиционен фонд. Нещата изграждат страхотно, но …това не е всичко, което трябва да знаеш. В основния информационен документ се посочва, че в зависимост от срока на инвестиране, ще имаш между 3% и 5% разходи на година.
Нещата се промениха, нали?
Едно е 8% годишно, а друго е 3%. А и очакваната доходност обикновено е при някакви оптимистичен случай, защото при песимистичен ще си направо на загуба. Така че чети внимателно какво получаваш, когато извадиш всички съпътстващи разходи.
Тук ще добавя и инфлацията, която почти никой не взима предвид, но се надявам това да се е променило през последните 2 години. При същата ситуация, 8-те процента са станали 3% средно на година номинална доходност, но при 4% средногодишна инфлация, ти си на минус 1% и това не е изобщо добра инвестиция. По-зле е само банков депозит или парите под дюшека.
Ех, ако беше така, животът щеше да е прекрасен. Всъщност, той беше преди десетина години – почти всички банки даваха по 7-8% лихва на година по техните депозити. За съжаление, това е в миналото. Разбира се, има алтернативи като различни р2р платформи или такива за споделено инвестиране в имоти, които дават между 4% и 12% фиксирана доходност на година, но тя далеч не е гарантирана.
При повечето инвестиции (имоти, злато, фондов пазар и други) не знаем колко ще получим като доходност в края на годината. Може да сме на печалба, на нула или на загуба. Не бих разчитал и на средногодишната историческа доходност. Ако S&P500 прави средно 10% на година, то през последните 10 години тя е почти 15%, а има и немалки периоди, в които средната доходност е отрицателна.
Чел съм много истории как съвсем обикновени хора само със силата на сложната лихва стават приказно богати. Това не е съвсем така. Ако имаме малко средства, с които да инвестираме, трябва да рискуваме повече, за да постигнем по-висока доходност и да накараме сложната доходност да работи за нас. Лошото е, че рисковете в много случаи се реализират и ни връщат в „първи клас“.
Аз съм проучвал как са забогатели много от хората в класацията на списание Forbes и повечето от тях имат един източник на тяхното богатство – създали са и са развили бизнес (разбира се, има и такива, които са го наследили, но те са малък процент). Бернар Арно, който сега е най-богатият човек в света, е основал бизнес и сега неговото семейство притежава около 48% в компанията LVMH.
Искам да кажа, че трябват много други качества и умения, както и немалко късмет, за да забогатеем. Сложната лихва ще помогне, но не може да разчиташ само на нея.
Това е друг от „любимите“ ми митове. Щом при всички инвестиции има сложна доходност, няма особено значение в какво точно ще инвестирам. Или още по-лошо – ще се доверя на човека, който ми продава някой фонд или застраховка, защото той ми мисли само доброто и пренебрегва собствения си интерес и този на компанията, за която работи.
Истината е, че светът на инвестициите става все по-сложен, а неочакваните събития се случват непрекъснато. Има лесни и сравнително прости за разбиране вложения като борсово търгуваните фондове (ETF-и), но „партито“ ще свърши все някой ден и при тях по подобие на инвестициите в технологични компании. В тази връзка, има огромно значение в какво инвестираме и как реагираме на различните ситуации, в които ние или световната и българската икономика попада. Не казвам, че трябва да следиш финансовите новини всеки ден (аз не го правя), но трябва да знаеш малко повече за твоите вложения и как работят те. „Това е супер яка компания“ не е достатъчно основание да я избереш, както и „Бъдещето е на зелената енергия“ (това ми донесе немалко загуби през последните години).
Сложната доходност работи, но дали ще работи за теб във вид на инвестиции или против теб (кредити, инфлация и високи допълнителни разходи), зависи от това дали я разбираш и прилагаш в твоите лични финанси.
Надявам се, тази статия (макар и малко по-дълга) да е била полезна за теб. Ще съм ти благодарен, ако я споделиш в твоите профили в социалните мрежи, за да достигне до повече хора.
Ти си на ход.
3 Comments
Здравей,
На примера в началото с S&P500, има допусната лека техническа грешка:
“На 20-тата година цената на този фонд ще е 672,75 лева. Ако беше само с проста лихва, то цената му щеше да е само 300 евро (100 + 20×10).”
На 20-тата година цената ще е 672,75 евро, а не лева. Някой може да се подведе и да реши, че обърнато в евро, няма голяма разлика между проста и сложна лихва.
Здравей,
Благодаря ти. Оправих го.
Много добра статия за сложната лихва. Започнах тази стратегия от половин година и работя над това да имам търпението.