Четенето на книги е едно от най-полезните занимания, особено тези, които повишават нашата финансова грамотност. Но, те могат и да ни навредят, ако прекалено много се вживеем в тях и сляпо следваме написаното от автора. Книгата „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки е повлияла на милиони хора по света (включително и на мен) и принципите в нея са основополагащи за всеки, който иска да управлява добре парите си. Въпреки това, за мнозина тя се е превърнала в някаква „библия“, която следват без изобщо да се замислят.

Робърт Кийосаки посочва в неговия бестселър, че активите са неща, които слагат пари в джоба ни, а пасивите – вадят пари от него. За автора нашия дом е пасив, защото имаме много разходи, свързани с него, и той не ни носи никакви доходи. Колко е практично подобно разделение и дали е нужно да купуваме само активи, е друга тема.

Покрай всичките МЛМ компании и „невероятни възможности за пасивен доход“ книгата „Богат татко, беден татко“ стана някакъв феномен и всеки младеж я дължи в ръка (или е на секцията зад него), когато прави видео, в което ни убеждава, че трябва да сме много тъпи, ако не се възползваме от неговото предложение да гледаме по 10 минути реклами на ден или да си дадем част от дисковото пространство на компютъра, срещу което ще получаваме купища пасивни доходи от шарани като него.

И покрай тази вълна, почти всеки ден получавам имейли от хора, които ме питат дали това или онова е актив или пасив. Ето, едно от тях:

„Здравейте, според моята статистика, давам на месец над 50 лева за кафе, което пия сутрин и през деня. При сметките направени от мен, при закупуване на кафемашина (около 100 лева), термо чаша (10 лева) и разходите за закупуване на кафе на месец (10-12 лева) сметката показва, че след 2 месеца и половина разходите ми ще паднат с над 70%.

Въпроса ми е следния: Кафемашината актив ли е, при положение, че не ми генерира приходи, а ми генерира пропуснати разходи. Съответно тези пропуснати разходи могат да се инвестират. Благодаря за отговора предварително“.

Кафемашината актив или пасив е?

Първо, поздравления за младежа, че си води отчет за приходите и разходите, и може да направи изчисленията, които да му покажат какъв ще е ефекта от закупуването на кафемашина. Когато за първи път прочетох писмото му не схванах какво точно ме пита. Нали ще спести пари, които може да инвестира и да изкара повече? Какво значение има как се казва кафемашината – актив, пасив или черна магическа кутия?

След като помислих малко и свързах нещата, си спомних, че и аз бях така. Когато прочетох за първи път книгата на Робърт Кийосаки, в главата ми се въртяха само активи и от къде мога да изкарам пари. Думата „пасив“ (която от счетоводна гладна точка означава просто задължение или източник на средства) се превърна в мръсна. Как ще си купувам нови дънки, като те са си абсолютен пасив? Сериозно се замислях да си продам колата, защото тя само вадеше пари от джоба ми. Единствено лаптопа беше сложен в графа „Актив???“, тъй като изкарвах някакви пари с него от инвестиции на борсата (но, когато дойде кризата и той беше заклеймен като мръсен пасив).

Да се върнем на примера за личния ни автомобил. По определението на Кийосаки, той е класически пасив. Но, ако помогнем с него при пренасянето на мебели и някой ни плати за това, какво се получава? Изведнъж, колата става актив, защото слага пари в джоба ни. Нека дадем още по-екстремен пример – акции на компании. Аз съм ги купил на цена от 10 лева за бройка. Днес са 9.50 лева за акция, утре са 10.20 лева, вдругиден отново са под 10 лева и така в продължение на месеци. Тези ценни книжа актив или пасив са? А, да, единия ден са актив, а другия пасив. А, ако движението на цената е, не за дни, а за минути? Ами, вашата работа, какво е?

Хубаво е да знаем какво е определението на актив и пасив на Кийосаки, но това разделение изобщо не е практично. А и в края на краищата, почти всяко нещо може да сложи пари в джоба ни, когато го продадем, нали?

Активи или инвестиции?

За да съм честен, и думата „инвестиции“ не е с много ясно значение. Един приятел непрекъснато я употребява, за да оправдае харченето на пари и често казва „Инвестирах в нови обувки“, „Инвестирах в себе си“, „Инвестирах в жена си“ и „Инвестирах в този лотариен билет“. Вместо на Жоро, нека се доверим на нобеловия лауреат Уилям Шарп, който казва, че в най-широк смисъл думата да инвестираш значи да се разделиш с парите днес, за да получиш по-голяма сума в бъдеще.

На база на това определение, аз инвестирам в неща, които очаквам (но не съм сигурен), че ще ми донесат печалба. Ако се върнем на примера с акциите, техните цени може и да се понижат, но аз съм ги купил с идеята да спечеля от тях, а не просто, за да не ми стоят парите в банкова сметка.

Като стана въпрос за банките, депозитите инвестиция ли са. По определение са такива, но сега ще превърна вашите банкови депозити в пасиви. Абракадабра сим салабим…не, шегувам се. В момента лихвите по депозитите са между 0.1% и 0.2%. А знаете ли каква е годишната инфлация? Оставете официалната статистика, която казва, че има дефлация и ставаме по-богати, докато спим, и си погледнете месечните разходи.

С изключение на малко по-евтините горива (които пак се качват) и ежедневните стоки като хляб, мляко, олио и други (техните цени не се променят по политически и търговски причини), всички останали стоки са поскъпнали през последните години. Вижте цените на билетите за градски транспорт, обувки, дрехи, развлечения, алкохол, цигари и всички останали, където отиват по-голяма част от месечните ни разходи. Много от тях са се повишили с над 20% за няколко години. Също така, голяма част от търговците увеличават профилактично цените си с 10% на година, заради „инфлацията“, по-високите заплати на служителите и други причини. И какво стана? Банковите депозити се превърнаха в пасиви, които вадят пари от нашия джоб. (To do: Трябва да записа курс за магьосници).

Пасиви любими…

Ако се върнем на определението на Робърт Кийосаки, трябва да ходим голи и боси, и да живеем на улицата, за да не купуваме пасиви. За щастие ли не, материалните неща, които не ни изкарват пари, са част от нашето ежедневие. Ние искаме да се чувстваме добре, да сме защитени, да изразяваме себе си и да творим. Тези желания са много преди това да изкарваме повече пари и да си купуваме активи, нали?

Аз ще ви дам моето определение за пасиви, върху което да помислите:

Всяко нещо, от което нямаме нужда или не може да си позволим в брой, или няма да ни донесе  приход в бъдеще е ПАСИВ!!!

За мен е пасив покупката на нов модел телефон, който няма да ми върши повече работа от предишния, т.е. нямам нужда от него, няма да ми донесе повече приходи, а е и пълна глупост да го взема на кредит. Това се отнася и за колите, джаджите и другите неща, които отговарят на това определение.

Но защо хората купуват такива пасиви?

Уил Смит го е казал най-добре – „Твърде много хора харчат пари, които не са спечелили, за да купят неща, които дори не искат, за да впечатлят хора, които дори не харесват“. Винаги ще има хора, които имат такива комплекси да демонстрират нещо. Ако ти имаш нужда да си купуваш скъпи и ненужни неща, само за да впечатлиш другите и да получиш тяхното одобрение, може би е време да смениш средата си и да си намериш друга, в която ще те ценят заради това, което си, а не заради това, което притежаваш.

И за финал…

Интересно е, че отговорът на въпроса как да си позволяваме да си купуваме пасиви, без да изпаднем в истерия, че правим нещо нередно, се крие в същата книга на Робърт Кийосаки „Богат татко, беден татко“. Той препоръчва активите ни да ни носят доходи, с които да си купуваме пасиви. Това правя и аз – влагам парите си в инвестиции, които да ми позволят да си купувам нещата, които искам. Звучи просто, но не е лесно за изпълнение.

Ако трябва да дам някакъв съвет накрая, то би бил да забравим кое как се казва (актив, пасив или еднорог), а да спазваме основните принципи за управление на личните ни финанси, които са доказали своята полезно и устойчивост във времето.

P.S. За да се превърне кафемашината в истински актив, читателят от писмото може да продава качествено и ароматно кафе на колегите си 🙂