Как да стана богат?
Как да се подготвим за работа като фрийлансъри
19.08.2013
Какво трябва да знаем при покупката на смартфон 2
29.08.2013Как да стана богат?
Върнете се за миг в детството и си спомнете каква беше вашата мечта тогава? Да летите в космоса, да играете футбол, да танцувате или да рисувате… Ако не си спомняте, питайте някое дете какво иска да прави когато порасне. Никое няма да ви отговори, че иска да работи от 9 до 6 часа, а после да си взима и малко „работа” за вкъщи. Още по-малко си представя, че ще почива само две седмици в годината.
Представата на повечето деца за работата е твърде мъглява. Те знаят, че мама и тате ходят всеки ден на едно място и вечер се прибират уморени, за което получават парички в края на месеца. В детските очи, това е едно вълшебно място, където родителите по цял ден играят на компютърни игри или с родителите на другите деца. Дори да отидат в работата на мама, те виждат само какички и батковци, които правят всичко възможно да ги забавляват и им дават цветни химикалки и листа, за да си рисуват.
Така минава време и децата трябва да избират в коя гимназия да учат след 7-ми или 8-ми клас. Тук се намесват родителите, а и един тийнейджър не знае нищо за „Света на работата”, за където трябва да е максимално подготвен. Започва се едно лудо разпитване кои са най-престижните училища, кои са най-добрите специалности, къде има повече работа и къде заплатите са по-високи. Родителите предават нататък в наследниците си техните собствени несбъднати мечти. Гошко вече не е просто добър футболист, а бъдещ адвокат, а Никол не е просто талантлива дизайнерка на дрехи, а бъдещ лекар.
След още 4 или 5 години, картинката се повтаря. Следващата голяма цел е „Гошко – висшист!”. Всеки уважаващ се бъдещ адвокат трябва да завърши специалност „Право” в Софийския университет. В същото време, Никол учи усилено някакви химични формули, за да влезе в Медицинския. Късмета, частните уроци, ученето и подкупите дават резултат и двамата влизат по „първо желание”.
По време на следването нашите млади герои се запознават и се влюбват. От учене не им остава много време за купони, но те знаят за какво го правят – да си намерят високоплатена работа, след като завършат. Годините минават много бързо и Жоро и Никол са вече висшисти с тапия в ръка. Последното свободно лято се отдават на пътуване, море и неспирни купони на плажа. Но лятото си отиде и дойде есента на тяхното недоволство.
Престижния университет и отличната диплома не им помогнаха много при търсенето на „работа по специалността”. Бяха чели в един сайт за лични финанси и собствен бизнес, че само 25% от завършилите студенти си намират по работа по същата специалност, но това не ги разколебаваше. Положението стана още по трудно, защото вече не бяха на общежитие и трябваше да живеят с едни приятели на Жоро, за да може да си позволят наема.
След година и половина, през която работи какво ли не (от таксиджия до хамалин) и ходи на десетки интервюта и конкурси, Жоро най-сетне си намери сигурна държавна работа като юрисконсулт. Наистина, заплатата беше само 430 лева, а длъжността „Младши експерт”, но все пак е добро начало за една бъдеща успешна кариера. От неговия поток в университета (над 100 души по последни данни) само 3-ма започнаха работа като адвокати, просто защото родителите им вече бяха такива, а както знаете, крушата не пада по-далеч от дървото.
Близо две години след завършването си и Никол си намери работа като медицинска сестра в реанимацията на една болница. Работата не беше лека и имаше много нощни смени, но беше едно добро начало за така мечтаната кариера на лекар.
Двамата работиха упорито и резултатите не закъсняха. Жоро, първоначално стана „Старши експерт”, а след това започна като Младши юрисконсулт в една частна фирма със заплата от близо 800 лева. Никол си смени работата и след няколко години стана Старша сестра в частна клиника (700 лева заплата). В началото на 30-те си години, двамата влюбени решиха да си купят апартамент. Вече имаха малко спестени пари и им беше писнало да се местят от квартира на квартира. Банката без проблеми им отпусна 30-годишен кредит с месечна вноска от 500 лева.
Семейство Никол и Жоро Карапетрови
Не след дълго двамата се ожениха и им се роди син Гердан (кръстен на двамата дядовци Герман и Данчо). Финансовото им положение се влоши. Всички заделени средства отидоха за покупката на апартамента и за неговия ремонт. Жоро започна втора работа и нещата временно се стабилизираха. Купуваха само най-необходимото и често се лишаваха от наглед елементарни неща като месо на трапезата. Герданчо растеше, но най-често чуваше „Това не може да си го позволим!”, докато родителите му работеха все повече и правеха „кариера”. На него му оставаше само да учи, да стане висшист и да си намери престижна работа с висока заплата…
Защо ви разказах тази история? Конкретния повод е разговор, който чух, между едно дете и неговите родители в градинката пред Народния театър. То пита защо не са отишли на море, а прекарват почивката си в София, и то в парка, а не на басейн (поне). Отговорът на майката беше, че не може да си го позволят, както и много други неща.
Този разговор ме накара да се замисля за съдбата на голяма част от българските семейства, които са в положението на Жоро и Никол. Те така са „програмирани” – да влизат в престижни училища и университети, да започнат работа и да градят „кариера”. На мен тази дума ми е малко странна, защото в България тя зависи повече от това кой точно познаваш и как е станал днес Големия шеф, отколкото от лични качества и усилена работа.
Дори да работиш много и да стоиш в офиса по 10 часа на ден (плюс някоя и друга събота), какъв е шанса да станеш търговски директор в голяма международна фирма, например? А дори да станеш такъв, каква е гаранцията, че няма да те уволнят и да назначат на твое място любовницата или съученика на CEO-то? А след това, какъв е шанса да си намериш нова работа със същата заплата?
Чувал съм, че който завърши престижен западен университет, има минимум заплата, под която трудно може да падне, независимо за коя компания работи. На изток от Рая нещата са малко по-различни, обаче. В подобни компании, в един и същ сектор и за една и съща позиция може да има разлика от няколко пъти във възнаграждението. Така че, каква кариера се гради в България е доста спорен въпрос.
Докато се усетят, обаче, времето е минало и семейство Карапетрови (Жоро и Никол) са вече са над 50 годишни и малко им остава до пенсия, за която ще разчитат на държавата, разбира се. Големите вноски по ипотечния кредит за апартамента и лизинга на колата са ги лишили, освен от почивките и от възможността да подсигурят старините си. По тази причина, те трябва да работят докато могат физически, защото иначе не могат да си плащат сметките.
В това положение са хиляди хора в България (а и не само). Направих малко проучване сред моите познати и роднини, които са се пенсионирали през последните години. Пенсиите им са около 1/3 от последната заплата и всичките продължават да работят докато могат или докато не ги махнат. А това е най-голямата сделка, която всеки от нас сключва през живота си „40 години работа и социални осигуровки срещу 10 години пенсия” (при средна продължителност на живота от 75 години).
Питате се какво може да направите с една средна пенсия от 300 лева ли? Не много. Да си платите само сметката за ток и да си купите малко храна. Сметката за парно не може да я плащате и тя се натрупва. В един момент идва Частен съдия-изпълнител и вие сте принудени да си продадете апартамента доста под пазарната цена, заради тези задължения. По този начин, ние си купихме апартамента. Възрастната жена, която го продаваше, не беше много щастлива. Тя даде по-голяма част от парите (след покриване на задълженията) на двете си дъщери и на техните мъже, които бяха безработни.
Щастливи пенсионери с 40 години трудов стаж
Доста тъжно, нали? Най-вероятно и нас ни чака подобна съдба. Не може да виним Жоро и Никол. Те не са имали друга възможност. Техните родители, учители и всички около тях са ги научили, че трябва да са добри в училище, да работят все повече, да градят кариера и накрая държавата ще се погрижи за тях. Ако не им стигат парите, те просто трябва да вземат кредит.
Въпреки че, напоследък се говори за предприемачество, допълнителни доходи и собствен бизнес, този начин на правене на пари не е от най-популярните. Младежите, когато завършват изобщо не се сещат, че могат да работят за себе си, след като вече няколко години не могат да се намерят работа и живеят на гърба на родителите си. Тук не говорим за някакъв сложен бизнес, изискващ десетки хиляди лева инвестиции. Всеки може да отвори някакво магазинче за био продукти, например, и да му направи малко реклама. Не е върха на сладоледа, но пак е нещо и може да се развие.
Първия път, когато аз се сблъсках с дилемата работа за друг или собствен бизнес беше на втория ми работен ден като Кредитен експерт в банка (как звучи само, а). Една неграмотна баба имаше малък „бизнес” и искаше оборотен кредит. Бизнесът представляваше сергия на градския битак, на която се продаваха дрехи (пълни боклуци, според мен). Бабата „зареждаше” стока от Илиянци на всеки две седмици с една стара Жигула. Нищо сложно, нали?
Познайте колко печелеше тази баба за няколко часа работа на ден? Около 1,000 лева чисто на месец!!! А аз, Кредитния експерт, „барнат” с костюм и вратовръзка получавах точно 203.50 лева чисто. Щом една баба с „първо отделение”, тотално неграмотна, продаваща дрехи от Илиянци, може да направи собствен бизнес, защо някой висшист да не може?
Да създадеш собствен бизнес или допълнителен доход не е лесно. Ако сега питаме 100 човека дали искат да са богати, всички ще вдигнат ръка, но ако ги попитаме „Колко от вас са съгласни да работят по 10 часа всеки ден в продължение на 5 години без почивка?”, за да го постигнат, май желаещите ще са доста по-малко. Единственото важно в случая е да вземеш Решението дали искаш собственика на компанията да забогатява с твоя труд или да работиш за себе си – за твоето богатство, за твоето свободно време и за твоите деца.
Аз не съм човек, който обвинява „гадните капиталисти”, че печелят на гърба на своите служители, а реалист. Виждал съм счетоводни отчети на хиляди фирми (от магазин с една продавачка до международна компания с десетки хиляди служители) и там в перо „Разходи за персонала” почти винаги стои цифра около 15% (много рядко 20%) от чистите приходи. Това, разбира се, е много условно и зависи от много фактори, но вземете отчета на сходна германска компания и ще забележите, че разходите за заплати в нея са минимум 50% от общите приходи. Това е просто част от обществения договор. У нас, собственика на фирмата кара Ягуар, а плаща по 300 лева на двете си продавачки (истински случай).
Компаниите на запад плащат на своите квалифицирани служители достатъчно, за да живеят те добре, за да не мислят, че ги „ограбват” и да направят конкурентен собствен бизнес. В България не е точно така. Освен, че заплатите варират в пъти в различните компании и в различните градове, има много квалифицирани специалисти (юристи, счетоводители, учители, лекари, инженери и други) с опит и образование, които получават от 600 до 1,000 лева. А това трябва да са представители на средната класа във всяка държава. Каква средна класа са семейство, което не може да си плати сметката за парно и да отиде за една седмица на българското море?
Какво спира специалист с 800 лева заплата да стане самонает или да създаде бизнес? На първо място, това е страхът – стараха от провал, от липса на доходи, от мнението на съседите… На работното си място той е „сигурен”, че колкото и да работи, накрая на месеца ще си получи уговорената заплата. Колко може да си сигурен в България и при сегашната ситуация, е спорно.
Всички останали пречки са просто извинения – „Нямам пари, за да инвестирам”, „Не разбирам от икономика”, „Сега чакам повишение и не мога да напусна”, „Само да пораснат децата и ще го направя”. Разбира се, че не всеки може да стане предприемач, но просто трябва да знаете, че има и такава възможност.
Има нещо по-различно от това да работите за некадърен шеф и с колеги, събрани от кол и въже (буквално). Има свят, в който не се кръстите, че днес е Свети Петък или цяла година да чакате двете седмици отпуск. За да стигнете там, обаче, няма да ви е лесно. Може да ви отнеме 2, 5, 10 или дори 20 години, но ще си е струвало и децата ви няма да чуват непрекъснато „Това не може да си го позволим” и „Тати го няма, защото трябва да работи много, за да изкара парички”. Помислете върху това.
80 Comments
Браво, Тони! Страхотна статия! Много добре си описал нещата.
Супер материал:) браво! Истината е, че много малко българи са предприемчиви. Просто защото са израснали с грешни програми заложени от семейството. примерно при мен никой от тези преди мен е нямал търговска жилка и аз освен наемен работник до скоро друго не съм си мислил че мога да стана:)
Димитър, много точно си го описал. Аз съм далеч от мисълта, че всеки ще стане предприемач, но достатъчно е хората да имат избор и да приемат собствения бизнес като една от възможностите.
Защо не си като нормалните хора? – http://newtrend.bg/business/startup-digital-company/zashho-ne-si-kato-normalnite-hora – още един добър материал по темата 🙂
Митко, наистина страхотна статия. Един читател там е питал какво се случва в края на живота за нормалния човек. Мисля, че съм написал отговора.
Определено програмирането има значение, но в 21ви век има толкова много информация за хора, които са постигнали вече това, което искаш, че просто нямаш извинение.
Говорил съм с хора, които все още мислят, че има “сигурна” работа без значение, че предишния месец цял отдел от 200 човека е бил съкратен, преди това още един от 50. Проблемът е в мотивацията, мотивацията на повечето хора е по-малка от страха от неизвестното.
Да, дразнят се на работната атмосфера, интригите, шефовете, но е по-скоро дразнене отколкото гняв. След като изпушат по една цигара или излязат с приятели да си кажат болките им минава… и така с години. Заедно с това започват да си изграждат все “по-реални” оправдания за страха си.
Аз лично имах късмета да имам ужасни мениджъри, вземащи безумни решения като годишно увеличение на заплатата – 1,5% или съкращаване на ключови хора и повишения на вътрешни. Това успяваше само да ме мотивира за да се измъкна.
Отне околко 5 години редовно ставане в 6ч и лягане след полунощ. Истината е, че си заслужава.
Много добре разказано. Проблемът е, първо,личния пример на родителите- ако те не са предприемчиви, номално е така да възпитат и децата си. И второ, досега никой министър на образованието не се е сетил да има задължителни часове по бизнес, икономика, лични финанси в училище след 4 клас например. В Гърция моя приятелка преподава т.нар.”Домашна икономика”, където децата учат макро икономика, микроикономика, лични финанси на елементарно ниво, разбира се. Но когато го има като предмет в училище, това ббипробудило предприемчивостта и креативността на по-будните деца и те биха имали избор, дали да развиват свой бизнес или да се надяват някога да си намерят добре платена работа.
Поздрави
Здравей Тони,
Много добра статия 🙂 За съжаление или за щастие ( зависи от гледната точка) това е действителността в България, с една малка неточност. Представителите на дребния и средния бизнес по правило на около 90 % фалират в първите 5 години и не си го измислям. Това са статистически данни. Практиката ми в счетоводна къща с голям набор от контакти с представители на бизнеса го потвърждава 🙂
Както повечето хора и аз много съм си мислила, че с упорит труд в сектора на самостоятелно заетите лица или хора с малък бизнес , можеш да забогатееш бързо. Истината е по-различна и е добре читателите на тази статия да го знаят.
Когато започнах работа с майка ми в семейната фирма ( една от първите счетоводни къщи в България изобщо) имахме да изплащаме кредит за офис. Имахме малко персонал и работехме цялото семейство. Не е имало лятна ваканция, която да не ми е минала в офиса и така от 14 годишна възраст и то за минимум 10-16 часа на ден , включително и уикендите. Много мои приятели не го разбираха и си мислеха, че се правя на интересна, а не че действително имам толкова работа. После разбира се, с охота ми искаха пари на заем и забравяха да ми ги върнат. Защо правехме това ? Ами спестявахме от ФРЗ, за да си плащаме кредитите. После дейността се разрасна, теглихме нови кредити и се преместихме в по-голям офис и така. После дойде кризата, свихме дейността и резервите ни отидоха за лихви в банката. Решихме, че един бизнес не стига и се обзаведохме с агенция за преводи и легализация на документи и с обучителен център в процес на ремонт и лицензиране, за който на никой от нас не му остава достатъчно време да го развие .
Защо разказвам всичко това ? Причината е доста прозрачна. В твоето изложение се казва, че хората могат да стартират нещо частно и това е добре. Че частната инициатива ще им даде възможности, време и средства. И това е дълбока заблуда. Не всяка частна инициатива дава време, възможности и средства. Има си финансови и пазарни механизми, които хората следва да спазват, за да станат успешни. За това ще говоря малко по-долу.
Естествено аз, като много хора преди мен, забелязах, че този модел не работи добре за мен. Стигна се до положение, в което вместо аз да притежавам бизнеса си, той притежава мен и семейството ми. Кийосаки, когото аз много уважам като автор, на описаната от теб и после от мен ситуация, казва “Омагьосана въртележка”. Аз ще използвам същата терминология.
Стартирането на подходящата частна инициатива се нуждае от много добра преценка и задълбочен анализ. В това отношение Кийосаки казва следното. Той дели хората на 4 вида и ги класифицира в 4-те квадранта на една координатна система.
В 1-ви квадрант слага хората по трудов договор.
Във 2-ри – свободните професии и собствениците на малък бизнес
В 3-ти собствениците на голям бизнес и
В 4-ти – инвеститорите.
Кийосаки застъпва следното твърдение. Че за да се озовеш от 1ви квадрант във втори, трябва да оставиш заблудата за сигурността. За да смениш квадрантите от 1 2 в 3 и 4 обаче, се изисква много повече. на първо място смелост, на второ- да промениш изцяло гледната си точка.
Ако анализираме качествата на хората в различните квадранти, ще установим, че той е прав.
В първи квадрант, хората по трудов договор какво ценят? Ами те са служители, работници, на които се дават указания да извършат конкретна работа за определено заплащане. те искат да работят от 9 до 6, да имат регламентирана обедна почивка, да си ползват платения отпуск и да не носят отговорност за нищо друго. Отговорностите са за шефовете.
Във втори квадрант хората са предприемчиви е недоверчиви. Те правят всичко сами. Защо? Ами техния бизнес е тяхната инвестиция на време, средства и други ресурси. Ако някой им “бастиса” предприятието, те ще останат без доход и с дългове към банки, доставчици и др.
Каква е концептуалната разлика с 3 и 4 квадранти? Ами това са секторите на парите. В 3ти квадрант- сектора на бизнеса, частнодобствениците са се научили да се доверяват на екипа си. Те наемат по-умни и квалифицирани кадри от тях и спазват принципа, че не им трябва 100% от техните собствени усилия, а искат 1 % от усилията на 100 човека. Екипът дава добавената стойност на работата. За това тези хора, след като са създали веднъж бизнес и екип, могат да отидат на почивка или да развият друг бизнес, а когато се върнат да намерят предходното си начинание процъфтяващо.
Когато квадранта на бизнеса се комбинира с квадранта на инвестициите, приходите се мултиплицират.
За какво казвам всичко това?
ами в началото споменах понятието “Омагьосана въртележка”. В нея се намират всички хора с малки доходи, малки спестявания и с малък но работещ бизнес. Всички те искат да инвестират, но приходите от инвестициите не са достатъчни, за да ги направят финансово независими. За да могат да забогатеят всички те се нуждаят от средства, които да им дадат достъп до магистралата за ускорение. Ето това според мен трябва да е целта на средно статистическия предприемач.
Концепцията на Кийосаки е , че за да станеш богат, първо трябва да смениш квадранта. а за да смениш квадранта първо трябва да се окажеш на магистралата за ускорение, която ти дава предимство пред останалите.
Много хубав материал. Проблемът според мен е комплексен – не е само страха, но и липсата на пример или подкрепа от страна на родители, роднини, приятели, средата на живот. Поглеждайки назад във времето, предприемачеството години наред е било меко казано потушавано. Това е и един от факторите, които ни делят от западния свят. За днешното поколение си е чиста проба новаторство да имат волята и желанието да създадат собствен бизнес. Далеч по-сигурно е човек да заложи бъдещето си в собствените си ръце и възможности, отколкото в „сигурната работа“ като наемник.
Марина, ако не е тайна, как се развива сега вашия бизнес? Може ли да се каже, че е успешен? Сега ми дойде една идея да направя нещо като поредица “Разкажете за вашия бизнес”, в която успешни предприемачи ще представят техния собствен бизнес. Не е нужно да са станали милионери, достатъчно е той да изхранва техните семейства.
Наистина невероятна статия ! Всичко в нея е интригуващо от първото до последното изречение и до болка вярно ! 🙂
Поздрави Стойне , продължавай с тези ценни произведения ! 🙂
Тони, този път добре си балансирал между нуждата от развитие на предприемачеството и нуждата от по- сигурна трудова среда /все пак не може всички да сме предприемачи, особено в такава сеизмична бизнес обстановка/.
Интересно какво щеше да работи Киосаки ако се беше родил тук, в страната на неограничените възможности.
@ The Cat,
Вероятно щеше да се занимава с това, с което и в момента- с инвестиции в Мулти левъл маркетинг. Той не се влияе от кризите , и е доказал, че работи, защото залага на препоръката от познат и доверен човек на продукти и услуги.
@ Стойне,
Счетоводната къща се развива добре и е една от големите в бранша си. Това естествено не означава, че ни е лесно. Даже точно обратното. Това, което обмислям като подобрение в момента и което се надявам да проработи за мен и семейството ми е, да оптимизираме работата така, че да не се налага непрекъснато да сме тук, за да може системата ни да мултиплицира сама и да се подобрява 🙂 Това ще ми отвори прозорец от време, за да развивам други свои бизнеси, от които също да се печели и приходоизточниците да нарастват 🙂
Иначе все повече ми харесва идеята да се включа в някоя МЛМ- компания. Положителните черти на правилно подбраната такава са няколко и то безспорни:
1. Получаваш добро обучение ( което после можеш да приложиш в бизнеса и в други ситуации) и се учиш от опита на всички поколения спонсори преди теб;
2. Можеш да бъдеш успешен с 10 до 15 часа работа на седмица
3. Получаваш бърз достъп до магистралата за ускорение срещу изключително ниска входна такса
4. За 2 до 5 години можеш да имаш пасивни доходи и да бъдеш финансово независим 🙂
И накрая, но не на последно място, не всяка МЛМ компания дава тези предимства. Разбира се трябва да се гледа много внимателно и компенсационния й план 🙂
Поздрави!
Марина, много добре си заучила принципите на Кийосаки. Хубавото е, че той самият доста си вярва и това кара и хората да му вярват. Доколкото разбрах си минала от 1 – ви във 2 – ри квадрант и сега вървиш към 3- ти. Дано да ти се получи така както казва Кийосаки.
@ The Cat
Не съм ги заучила 🙂 Нищо не правя със зубрене и с учене наизуст. За да ми разбереш концепцията , ще кажа 2-3 думи за себе си. Имаме семеен бизнес, както споменах. Успоредно с това аз съм с юридическо образование и виждам какво се случва с колегите ми ( или една солидна част от тях), които трудно си намират работа и трудно достигат до прилични заплати. От съвсем малка наблюдавам родителите си и когато кандидатствах в Софийския университет и ме приеха, бях твърдо убедена, че не желая никога да бъда като тях. И освен това, че не желая да работя по над 10 часа на ден, пък било то и за семейния бизнес. Искам да разполагам с времето си и да го споделям с важните ми хора. За това и преди да влезна да уча висше, винаги съм изчитала солидни количества мениджърска и маркетингова литература. Винаги съм мечтала и продължавам да искам нещо солидно, което ще работи и без пряката ми и непрекъсната намеса. И поправка , искам да мина през 3-ти квадрант, за да се докопам до четвърти 😉
Поздрави!
За статията, хареса ми, черногледа е, но е реална. В страна, където 50 години се е поощрявала посредствеността и мързела, под формата на комунизъм няма как да има предприемчивост. За да правиш пари се изисква едно единствено нещо, на английски му викат drive, Трябва да си хиена, да дебнеш и като захапеш възможността да не пускаш. Които иска да прави пари не може да е непостоянен и мекушав.
А по повод на Киосаки – единственото от което този човек е изкарал смислени пари в живота си е писането на книги. Ако наистина се интересувате от подобни автори, ще знаете, че той не може да ви научи на почти нищо. По-скоро се поинтересувайте от The Fastlane Milionaire – mj de marco
Dude, прав си, че в пост комунистическа държава като България, важат малко по-различни правила. За първи път съм чел книгите на Кийосаки преди около 3 години, а за първи път осъзнах неговите принципи (или поне повечето) много преди това. Още когато бях 15-годишен и изкарах 2 заплати на баща ми само с попълване на данъчни декларации за имоти. Имах късмета преподавателят ми по Финанси да е предприемач и да ни научи на доста практически умения. След това изкарах близо 3,000 лева от втората вълна на масовата приватизация. Още тогава разбрах, че трябва да работя за себе си (в най-общ смисъл). Само така ще помогна на моя работодател, на бизнеса ми или на допълнителните ми дейности.
Един от най-ценните уроци, които научих беше в периода 2007 – 2009 година, когато играх (а не инвестирах) на българската борса. От пълната еуфория, когато печелиш доходност от 150% на месец до падането на пазара буквално за секунди. Дори най-добрия курс или учебник не може да замени това, което научих за тези 3 години.
Когато постигна финансова свобода (засега пасивните ми доходи са все още сравнително ниски) ми се иска и аз да напиша книга как това става в България и да покажа на хората, че принципите, които действат в САЩ са приложими и в България (включително инвестирането в недвижимо имущество).
Много стойностно мнение, Стойне. На хората трябва да им се покаже как се печелят смислени пари от пасивни доходи. Естествено за едни системата винаги ще работи по-добре, отколкото за други и голяма част едва ли ще станат финансово независими, но поне ще имат сигурен периодичен приход, с който да си помагат :))))
Поздрави 🙂
Здравей Марина, благодаря ти за коментара. Във връзка с пасивните доходи, ти изпратих един имейл, който може да те заинтригува.
И аз се присъединявам към похвалите за статията – добре написана и вярна.
И мен ме занимава идеята за пасивен доход, но ми се струва, че MLM не е правилния път. В дългосрочен план повечето такива компании са интересни само за създателите и горните нива. В края на краищата, за да се реализира продукт през MLM той трябва да е надценен, за да има за всички по веригата, а свободния пазар не търпи изкуствено надценени стоки. Освен това, пирамидални формации работят по-добре на голям пазар, а в България той е малък и концентриран в няколко по-големи града.
Много добра статия! Напълно съм съгласен, че човек трябва да излезе от рамките на програмирания начин на живот, да се осмели да пробва, да греши, да работи за себе си и т.н.
Не съм съгласен обаче, че в България не може да се прави кариера. Истината е, че за да правиш кариера също се изисква предприемчивост. Има професии, в които не можеш да си частник поради нормативни изисквания за капитал, лиценз или нещо друго, но можеш да станеш търсен професионалист.
Освен това, както каза Марина, правенето на бизнес в България е дори още по-трудно от правенето на кариера в България. Трудностите идват от нивото на икономическо развитие, а то е едно и също и за частника, и за наемника.
Само че това ниво освен недостатъци има и предимства – например, в България има много незаети пазарни ниши. И предимствата също важат както за частника, така и за наемника. Според мен, за да успяваме трябва просто да изхвърлим от речника си думите “това в България не може/не важи”, независимо с какво се занимаваме.
И още нещо: нивата на заплащане не се определят от това какво “трябва да получават” служителите, а от конкуренцията между работодателите. В България тя е по-малка, отколкото в Германия, затова нивата са по-ниски. Но пък в България и конкуренцията между кадрите е по-малка, така че добрият професионалист може да си договори добра заплата.
Съласен ли си с мен, Стойне?
Никола, като начало – за всеки влак си има пътници. Не може всеки да е наемник (много добре ми звучи), както не може и всеки да е предприемач. Всеки трябва да прави това, което му харесва и където е неговата страст. Ако има желание и е последователен, ще успее. Ако човек иска да се занимава с ядрен синтез, ще му е малко трудно да си направи едно ЕТ, но не и невъзможно. Военната техника и дори изследванията на космоса се правят от частни компании, така че няма невъзможни неща.
Относно нивото на заплащане, има много фактори, които го определят. Съгласен съм, че най-важният е съотношението между търсенето и предлагането. Ако някой иска да работи за 300 лева, няма да му дам и стотинка повече. Въпросът е какво качество ще ми дава той. Това, обаче, българските предприемачи все още не са го разбрали. Дори чуждите инвеститори ме питат “Колко е средната заплата в този регион?” и след това дават 10% отгоре. Изобщо не мога да ги убедя, че за по-важните позиции си струва да се дадат по-високи заплати и да се наемат по-добри специалисти. След няколко месеца, обаче, когато брака стане 2 или 3 пъти повече от нормалното (например) се усещат.
Може и добрите професионалисти да си договарят добра заплата (мога да ти посоча и много примери за противното), но главното в титлата Изпълнителен директор е думата “Изпълнителен”. Не си ли съгласен?
Тони, нека отчетем факта, че хората тук се захващат с някаква работа за да могат да се хранят, а не защото имат амбиции да се развиват професионално. След като си на първото ниво на пирамидата на Маслоу ще искаш по-ниска заплата само и само да имаш какво да ядеш. Пример за това са учените в БАН, работещи за 400лв.
Какво правим в случаите когато искаш ти да си обучиш човека, а не да търсиш външни специалисти? Тогава трябва да го мотивираш още от началото да се развива в твоята компания, а това с 300лв няма да стане. Искам да кажа, че ако искаш нещо повече от служителя си ще трябва да му дадеш нещо повече.
Аз съм бил в това положение, когато ми дадоха почти двойно на това, което исках и мога да ти кажа, че за няколко месеца месеца постигнах резултати, които 3ма души не бяха успели за 2 години.
Модерно е да се казва сега “Покажи ми резултати и аз ще си помисля за увеличение на заплатата.” Това работи с някои хора, но при други трябва ти да си проактивния.
Сещам се за презентация от “Маркетинг с нулев бюджет” където се изказа идеята, че хората днес се запалвали повече по каузи отколкото от пари. Това може да го каже само работодател, който е забравил какво е да си работник. Каузите са хубаво нещо, но кашкавала е с пари.
Всички искаме да имаме служители, които работят много за малко пари, не си търсят работа на друго място и се мотивират сами.
Поздравления за статията, Стойне Василев!…
Описаната “мила родна картинка” е пряко следствие от системата, в която живеем и която умишлено ни е вкарала в една подобна матрица, от която могат да се измъкнат само хората с отворено съзнание, определено запознати с принципите на Мрежовия маркетинг.
Ако пък това се съчетае и с Интернет, се получава една взривна смес, която може да Ви изстреля в орбитата на “космически” за България доходи!
Жалко е, че много хора гледат и кимат невярващо на всичко това, защото видите ли, живеем в България и това не работи при нас?!… Просто, защото е много по-лесно да си седят в “зоната на комфорт”, колкото и да не им е комфортно там, отколкото да започнат промяната (първо лична) към така желаните сериозни доходи.
Надявам се да не се получи като реклама, но ето един видео бюлетин с историята на един успял млад мъж (на руски език) – мотивиращо и вдъхновяващо за всеки, който оцени Мрежовия маркетинг като реална възможност:
http://app.talkfusion.com/newsletters/vn_view.asp?MjgwMjA1_37736439
Във века на информационните технологии, най-добрата възможност за всеки, който може да я оцени е Мрежов маркетинг в Интернет!…
От написаните коментари до момента виждам, че Стойне Василев и Марина Мучакова са от хората с “кръвна група” като моята и за мен ще е удоволствие, ако мога да установя контакт с Вас.
Успешен петъчен (последен работен) ден!
Георги, пак стигаме до “първоначалното натрупване на капитала”. За да може един български работодател да мисли като западния, трябва да мине доста време. Типичния пример са заведения, в които са вложени стотици хиляди левове за покупка и ремонт, а след това се назначават сервитьорки без опит за 500 лева, а те работят толкова, колкото им плащат.
Какво ще кажеш за ситуацията, в която работодателя казва, че кризата е намалила продажбите и трябва да се намалят заплатите с 15%, а в същото време той си купува къща за половин милион и сменя порше след порше. Да, хората са съгласни да работят за 300 лева, но ако някой им предложи 320 лева, те ще отидат при него. Кой бизнес може да си позволи да се обучават непрекъснато нови хора, които пред първите 6 месеца работят най-много на 50% от нужното ниво.
Стойне, не съм съгласен да се обобщава. Ако има дори един човек, който е успял да направи кариера в България, значи това е възможно, независимо от хилядите примери за обратното. Мнозинството не е критерий за възможно и невъзможно. А такива хора има, при това повече от един.
Просто трябва да престанем да намираме извинения като “в България това не става, в България онова не става”. Никой успял човек не е имал идеални условия. А ако имаше идеални условия, дали щяхме да го считаме за успял? Номерът е да успееш в тези условия.
И това важи еднакво за кариерата и за бизнеса. Разликата е между инициативни и неициативни хора, а не между частници и наемници. Таксиджиите и фризьорите също са частници, но колко от тях са истински предприемачи? В същото време има хора, получаващи заплати, които са “фирма във фирмата”.
@Георги,
Нали знаеш поговорката: “Спасението на давещия се е дело на самия давещ се”? Ако чакам някой да ме стимулира, за да покажа какво мога, най вероятно няма да дочакам. Но ако покажа какво мога, може би някой ще реши, че си заслужава да ме наеме.
Пирамидата на Маслоу е за социалните науки – тя важи за мнонинството, а не за отделния човек. Тя показва действията на големи групи хора. Нито един успял предприемач на света не е мислил “за кашкавала” докато е започвал бизнеса си. И всеки такъв е срещнал огромни трудности по пътя си.
Георги, като цяло си прав, хубаво е да има повече работодатели, които мислят като теб, че парите са основния мотиватор. Един съвет – смени литературата, остави Маслоу на мира.
Никола, обобщението се прави на база на множеството, нали? Разбира се, че има хора с успешни кариери в България и аз не казвам, че това е невъзможно. Ако това са искали да направят – браво на тях. Аз си правя изводите от останалите хора, които цял живот работят нещо, което не им харесва (меко казано), защото просто нямат друг избор.
За да разбера дали говорим за едно и също нещо, може ли да ми кажеш каква е твоята мечта (или цел)?
Не бих искал да обсъждам публично мечтите си. Доволен съм от това, което правя в момента – имам частна фирма за изготвяне на CV и други кариерни услуги. Имам и блог за работа и кариера.
Целта ми е да съм добър в работата си. Помагам на хората в кариерното им развитие и насърчавам инициативността и предприемчивостта им.
За едно и също говорим, но от различна перспектива. Индивидуалното развитие на човек не зависи от това какво прави мнозинството и каква е заобикалящата среда.
Човек може да постигне много и едно от първите правила за успеха е именно да не се съобразява с мнозинството.
Никола, и двамата се “борим” за едно и също нещо – да бъдем по-добри и да помагаме на хората, за което те поздравявам и ти пожелавам успех.
Вчера ме попитаха какво искам да постигна, каква е моята мечта. Първосигнално казах, че искам да стана добър професионалист, да подобря продажбените и презентационните си умения и да изкарвам повече пари. Последва мълчание и повторния въпрос “Това са само средства, а какво всъщност искаш, когато имаш пари и си добър в това, което правиш?”. Мечтата (или целта) ми е да си “купя” свободно време и свобода, за да правя това, което наистина искам – да отделям повече време на семейството и близките ми, да пътувам, да се занимавам с благотворителност…
Господа – Стойне Василев и Никола Цокев – Вие наистина се “борите” за едно и също нещо, но чрез различни начини – Г-н Василев за пореден път показва в коментара си, че той по-скоро би бил полезен на хората, давайки им информация за чудесна бизнес възможност, чрез която те да подобрят живота си, т.е. той оперира изцяло в 3-ти квадрант на Кийосаки, докато г-н Цокев по-скоро оперира във втория квадрант, където чрез своя собствен бизнес помага на други хора да постигнат успех и поне засега предпочита да остане в този квадрант.
Благодаря на г-жа (г-ца) Марина Мучакова, че разясни тези квадранти по-горе и всеки може да прецени доколко съм прав в преценките си…
Благодаря на г-н Василев, че сподели мечтите си, това са също и моите мечти и аз не се срамувам да го заявя и да кажа, че само и единствено в трети, с последващо преминаване в четвърти квадрант, тези мечти могат да станат реалност…
Никога не съм се притеснявал да се изправя и да кажа всичко това, което определено ме прави по-различен от голяма част от хората, свикнали да ходят на работа от 09:00 до 17:00 и които вътрешно недоволстват от това, но не са готови да направят промените, за да преминат към някаква предприемаческа дейност…
Използвам и момента, за да се извиня за последната част на предишния си коментар и споделения линк – бях под силно емоционално въздействие на факта, че тук виждам хора с отвореното съзнание да развиват Мрежови бизнес (3-ти квадрант :)…)
Всеки има правото да гради съдбата си така, както прецени за най-добре – всички ежедневно сме изправени пред избори и в зависимост от решенията, които взимаме, живеем живота, който имаме…
Няма място за оплаквания или оправдания, всичко е в нашите ръце – тук и сега!
П.П.: Между другото, аз също съм с висше образование – “магистър”-инженер, който обаче не вижда своето бъдеще като такъв… 🙂
За мен беше удоволствие… Лека вечер!
Успех, Тони! 🙂
@Nikola – фактът, че мисля по доста по-различен начин ме правеше ужасен наемен работник. 🙂 Точно това ме мотивира да се погрижа по-добре за себе си (и за бъдещото ми поколение).
Парите са основен мотиватор, но не са достатъчен. Примерно 1000 лв са мотиватор за доста хора,
айде сега да видим мотиватор ли са 1000 лв ако взимаш 9000, и трябва да се напънеш още за 1000 лв и да стигнеш 10 000. Едва ли ще може да се мотивираш особено тогава.
Парите са мотиватор сако ако променят нивото на живот. Примерно 500 на 700 лв е едно 2000 на 2200 лв е съвсем друга мотивация, да не кажа липса на такава
Браво! Адмирации за уникалната статия! В началото малко хуморестична, но след това наистина става трагична, жалко, че това е самата истина в България.
За думите насочени към собствения бизнес, забележки нямам. Също са казани правилните думи, но бизнес без риск няма! Трябва да се престрашиш и да го направиш! – това е решението.
Ако ли не – единствения изход е “ЗАПАДА”, предполагам разбрахте, с тази дума какво искам да кажа.
Ситуацията е наистина трагична, а може би и дори комична, но това си е истината. Аз не виждам друг изход освен реализацията в чужбина, при случай ще със собствения бизнес нещата не потръгнат.
Жалка картина, горчива истина! Тази статия описва на какво положение сме в момента и в близките години няма да има промяна, макар, че всички да го искаме толкова много. Статията е много силна, умееш да пишеш хладнокръвно и без отклонения.
Аз не виждам просперитет за себе си в тази страна, освен като изключим варианта за собствен бизнес.
Наистина добра статия. Праговете да се стартира бизнес за високи, за хора, които нямат никакъв опит или поне ментор/партньор с опит. И в този ред на мисли, страхът от непознатото и страха от провала, както си казал по – горе са “парализиращи”. А често тези хора нямат какво да губят, дори “провала” всъщност е полезен и особено ценен житейски опит.
Въпроса по – скоро е какви качества притежават кандидат – предприемачите. Някои хора като тази баба с жигулата наистина нямат никакви качества, но често се оказват с повече хъс от специалистите в дадена област ( което пък поражда непремерен риск, така, че нещата да кажем, че са 50/50 ).
Специалиста дори да се провали, винаги може да си намери отново работа или дори да freelance-ва. Или пък да стартира наново същият бизнес, но да се поучи от грешките, които е допускал преди. Трудно е да се учиш от грешките, защото трябва да се прескочи на “следващо ниво” на мислене – също както тази статия се приема за един хубав текст рано сутрин с кафето и до утре ще е забравен от някои хора, а други виждат собственото си преживяване и докато четат им минава “филмчето” със техният опит, случки и действия.
Та ще пожелая на кандидат – предприемачите да се провалят бързо, навреме и евтино и да помедитират над придобитият опит и да разберат защо са нямали растеж на бизнеса 😉
man0l, всеки трябва да “узрее” за това Решение. Основното нещо, според мен, което трябва на хората е информация. И тук не говоря за някаква обща информация как се прави следващия Фейсбук или Гугъл (идея-MVP-тест-финансиране-навлизане на пазара-растеж-излизане в чужбина и т.н.), а нещо съвсем просто като “Какво да направя, ако нямам гениална идея, но искам да започна бизнес?”.
На хората си втълпява в главата, че задължително трябва да имат някаква страхотна и уникална идея, за да започнат да работят за себе си (а това може да стане и докато работят за друг). По тази причина дадох и примера с бабата, а такива като нея има хиляди. Риск ли е? Да, риск е, но нищо не идва наготово без да правиш нищо и без да рискуваш. Колкото повече информация имаш, толкова повече намаляваш рисковете. Една и съща дейност или сделка е с един риск за мен и със съвсем различен за професионален инвеститор или предприемач със солиден опит и знания.
В този сайт се старая да давам информация във вид на съвети и примери, за да може повече хора да имат избор. Да, избор, а не задължение. Сксоро мися да стартирам рубрика с работно заглавие “Разкажете за вашия бизнес”, за да разберат хората, че това не е ядрена физика и всеки може да го направи.
Ако нямате идея, включете се към дейност, която е вече измислена и системата е изградена. Възможностите са хиляди – франчайз, МЛМ компании, застрахователни агенти и много други.
“Та ще пожелая на кандидат – предприемачите да се провалят бързо, навреме и евтино и да помедитират над придобитият опит и да разберат защо са нямали растеж на бизнеса ”
По-добре им пожелай да успеят от първия път?
Стартирането на собствен бизнес рядко води до пасивни приходи. Почти не се сещам за пример, в който собствениците са се дръпнали и са оставили мениджър да ръководи всичко, а те само получават приход и взимат важни решения.
Много е вероятно, да не кажа – сигурно, че развитието на фирма и бизнес ще отнема повече време и усилия от работата, която работите в момента. При това – за период от 4-5 години, ако сте късметлии. Нервите са в пъти повече. Вярата ви в доброто у човека ще претърпи сериозна корекция :).
Браво!!!
Това е материал, върху който всеки българин ТРЯБВА да се замисля сериозно след прочита…
Galarad, никой не е казал, че ще е лесно, нали? Аз също познавам много малко хора, които получават пасивни доходи и са финансово свободни, независимо дали са наемници или със собствен бизнес. В България повечето предприемачи така изграждат бизнеса около себе си, че ако тях ги няма за известно време, бизнесът рухва.
Най-важното умение е как си управяваш парите, независимо как си ги спечелил т.е. дали си си написал домашното. Има няколко варианта за пасивен доход:
1. Най-голямата сделка в живота ни – пенсионната система. При нея 40 години внасяш някакви пари и очакваш, че когато станеш на 65 или 70 години ще получаваш пенсия до края на живота си т.е. пасивен доход. Че тази система не работи няма нужда да обяснявам, нали?
2. Спестяване и инвестиране. Спестяваш пари и ги инвестираш. Ако спестяваш по 1,000 лева на месец в продължение на доста години и ги инвестираш при Х% доходност, след 20 или 30 години ще получаваш приличен пасивен доход.
3. Изграждаш някакъв източник на пасивни доходи (купуваш апартамент, който да даваш под наем; пишеш книга или изобретяваш нещо и го патентоваш, а след това получаваш пари от авторски права или изграждаш бизнес и получаваш пасивни доходи от него).
Някои казват, че може и с работа да забогатееш и да имаш пасивни доходи. Да, разбира се, ако не харчиш всичко, което изкарваш и остатъка го инвестираш при много висока възвращаемост. Има ли такива хора? Аз познавам доста хора на високи позиции с много високи доходи и повечето от тях имат спестявания за не повече от половин до една година, защото те харчат всичко за неща като нови коли, голяма къща, апартамент на морето, луксозни почивки и други. Те не са финансово свободни, нали? Как може да наречеш свободен човек, който получава имейл в 3 часа през нощта, на който трябва да отговори до половин час?
Здравейте,
Реших да се включа и аз с едно мнение от моя опит и определено съм застъпник на това да имаш занаят. Ще ви разкажа част от историята ми и някой поуки през нейното преживяване. Надявам се да не отегча читателите, а да съм полезен, защото вярвам, че ако си споделяме това ще ни развие като нация и икономическа сила.
Тъй като имах добър учител по предприемачество като тинейджър – моят баща, който успя да развие огромен бизнес (в продължение на 10 години), но не и да го задържи поради нежеланието му да се преплита с политиката в БГ съответно претърпя и разоряване и в последствие изгради фирма в чужбина, която съществува и до ден днешен. Модела ми на обучение беше доста пълен цикъл на възхода и падението на една империя (говорим за мулти-милионен бизнес в германски марки) и новият феникс – съответно извадих някой поуки от ситуацията.
Ще изложа, част от изводите и задълженията, които носи бизнеса след себе си:
1. Големия бизнес е задължаващ – задължавате като поведение отношение и взаимодействия с хората особено ако си в нормално уредените западни общества. Ширещата се у нас простотия сред големите
“бизнесмени” я няма никъде по света. Вижте и у нас наистина големите бизнесмени, които хората респектират, но не от страх – какво е тяхното поведение, как се държат те с всички хора без значение на социалния им статус.
2. Големият бизнес не приема хора, които не са интелигентни. Тук пак говорим за пътя на честно изкараните пари, а от части и на перачите на пари, никой не обича простаците и се пази от тях за да не го повлекат надолу или в случая на перачите да го изпортят. Голямото богатство изисква интелект, дипломация, опит и знания за да бъде управлявано – обикновено това са качества на интелигентните хора. Съответно това пак е вид задължение и цел за постигане да развиеш природния си интелект, чрез обучение.
3. Парите нямат никакво значение, те са средство за игра. Играта, в която заплащаш входна такса за участие с тях и винаги може да загубиш.
4. Съответно за да си в унисон с точка 3 трябва винаги да можеш да правиш нещо, с което сам да се прехранваш – да имаш занаят. Това, че си се разорил не значи, че не може да се изправиш. Просто ти трябва време да събереш следващата входна такса за ИГРА.
Казвайки тези правила до които съм достигнал се надявам да помогнат на някой хора в пътя им към богатството и към силна България.
Искам да подкрепя тезите на хората, които се изказват в полза на кариерата – според мен преди да тръгнеш по пътя на предприемача, трябва да станеш добър в някой занаят за да може да се храниш винаги с него. Аз например съм програмист и не съм станал такъв защото съм мислил, че има много пари в него това е детската ми мечта. Програмирам от 10 годишен и станах такъв въпреки родителите ми и техните желания. Това е моят занаят.
По примера на баща ми – след като се разори, той финализира бизнеса си с дългове и това, което му помогна да се изправи и развие, нова фирма на запад обаче, беше занаята дърводелство, който е усвоил от дядо ми като дете. Баща ми замина на запад като взе заем от приятел, нямаше пари дори за това.
Когато баща ми се разори, аз учих две магистратури паралелно и ми се наложи да направя сериозни усилия да се реализирам по някоя от специалностите си за да се прехранвам. Така се реализирах като стажант програмист. По онова време кризата за програмисти и заплатите в сектора, бяха далеч от днешните. Ходих от фирма на фирма в продължение на 4 месеца – всеки ден обикалях по 3 за толкова ми стигаше времето с градския транспорт. Правех тестове и след като оставаха доволни от резултата се стигаше до въпроса със стажа и после до “Ще ви се обадим след 2 седмици”. Заплатата на програмист тогава беше 300- 400 долара(600-800 лв). Сходна на инженер в Кремиковци. Попаднах един ден на американска фирма, която предложи стаж, но без заплата – така изкарах 3 месеца и после издържах изпитите и ме адаптираха като младши програмист на 100 долара.
Като предприемач развивам консултантска агенция в областта на мениджмънта и човешките ресурси и собствени иновитвни продукти, в които аз съм инвеститор.
Консултантската компания стартирахме 2011 В КРИЗАТА с правилна стратегия. Дали бизнесът е успешен – аз все още работя като софтуерен консултант, съпругата ми изцяло е отдадена на бизнеса имаме работници, НО МОЖЕМ да управляваме бизнеса си дистанционно и да не сме в него 24х7. През кариерата си изградих добри умения в управлението на разпределени екипи в различни часови пояси и още от самото начало бизнесът ни е изграден на този принцип. Това са фактите оставям преценката на читателя.
@Марина Мучакова
В това отношение може да сме полезни като консултанти на компании като вашата.
Интересен е въпросът защо аз още работя като софтуерен консултант, отговорите са прости. На първо място това ми харесва. На второ за престиж тъй като работя за голяма международна компания. На трето за да имам капитал за инвестиции във различни начинания. И на четвърто, но не последно – от самото начало на бизнеса ни го изграждаме в посока, не ние да печелим от него и да си плащаме заплати на нас, а във фирмата ни да работят други хора, на които ние да плащаме заплати, тоест да изградим екип от хора, които не искат да ни напускат, защото осъзнават, че работата им харесва, печелят добре имат време за семействата си, чувстват се добре и по-скоро са съдружници от колкото работници. Все още не сме изградили точния екип с точната ефикасност, която желаем, но и това ще стане, а и винаги може и повече :). Също така друга цел на фирмата е освен да генерира капитал така, че да се самоиздържа да генерира и нарастващ оборотен капитал, чрез който тя да се разраства в други локации. Можем да се похвалим с прираст в печалбата за 2012 с 3 пъти. Ето това е част от стратегията ни, която покрива максимата от точка 3 – парите са входна такса за игра.
Разбира се, не е лесно да се работи на 2 работи, но това е част от играта и цената която плащаш – никой не ме кара на сила, да я играя избора си е мой.
Също така се занимавам с инвестиции в различни иновативни собствени идеи, които реализирам с помощта на хора, които наемам на проектен принцип. Това са проекти, които биха били интересни за инвестиционни фондове. И тук отново съм заложил на принципа 3.
Надявам се това да помогне на някой по неговия път.
Забравих да включа още една максима и за това ще добавя само нея.
5. Работата ти се превръща в бизнес, когато наемеш първия си работник и фирмата ти може да генерира пари, ти докато спиш или с на почивка. До тогава имаш работа без значение дали си самонает или не.
Напълно подкрепям тезите на Стойчо Иванов.
Жизнено важно е да имаш възможността да изкарваш добри доходи като наемен работник и/или занаятчия за да можеш да събереш бързо пари (и ново самочувствие) за нов опит за бизнес, ако се провалиш на първия (или на н-тия ) опит за бизнес.
Освен това, най-добре е да започнеш бизнес, след като си достигнал някакво по-високо ниво в професионалното си развитие. Когато си натрупал трудов и най-важното , управленски опит.
А относно т.5
Преди време в друга дискусия се опитах да обясня, че бизнес имаме само, когато имаме нает персонал (поне 1 човек) на ключова позиция. Иначе, имаме работа за себе , което е в 2-ри квадрант по Кийосаки.
Моето мнение е същото като на Стойчо Иваново и feeria. Но това измества търсенето на пасивни доходи доста напред във времето – първо трябва да си добър професионалист, след това да имаш успешен бизнес и след това да търсиш пасивен доход.
Ако приемем този модел с квадрантите, има едно нещо, което се премълчава – и то е, че прехода от 2 към 3 е 10 пъти по-труден от всички други преходи и е абсолютно непредсказуемо дали ще стигнеш там и ще се задържиш. Ако правилно съм се ориентирал, в книгата на Кийосаки и Тръмп “Why we recommend network marketing” се дава следното определение на 2ри и 3ти квадрант:
(2) С – самоназначен, специалист или човек с малък бизнес
(3) Б – собственик на голям бизнес, като Доналд Тръмп
Тоест, във втори сте собственик на квартално магазинче, в трети – сте топ бизнесмен. Много по-вероятно е да останете във втори, както дава пример Марина с “Омагьосана въртележка”. Само че, на човек, който е в първи квадрант му се струва, че големия успех е да стигне във втори, а после вече е по-лесно.
Не е така. Трудното е да изградиш бизнес, който е печеливш, има потенциал за развитие и оперира без твое активно участие. Ще се радвам, ако някой може да даде пример за такъв модел и как го е закарал в трети квадрант.
Всъщност тези максими звучат леко абстрактно без да си ги преживял или почуствал. Ако приемете теорията на квадратите – то прехода между 2ри и 3ти квадрат се случва само и единствено, ако не те боли за паричните загуби.
Това не означава, че трябва да губиш и да не ти пука – напротив както във всяка игра целта ти е да спечелиш, но пак ще акцентирам на думата ИГРА. Разбира се има хора, които трудно губят и партия карти и изпадат в истерии, но те не са обект на нашето разглеждане. Добрите играчи могат да губят също толкова добре, колкото и да печелят и се учат по-добре от загубите си. Винаги от една победа е по-трудно да извадиш поука заради еуфорията. Ще се опитам да бъда още по конкретен като дам пример.
Например ако имаш да кажем 2000 лева, които си спестил в рамките на 2 години при положение, че си се опитвал да спестяваш 100 лева на месец. В хората от първи и втори квадрант обикновено би назрял въпросът “Дали да не купя нещо за дома, децата може би кола?!?!” или бруталната реклама, която се върти тези дни “Ама милоооо много ми се ходи някъде на пътешествие” и той звъни за кредит. В този момента ако не направите инвестиционната крачка, а похарчите парите за лични нужди вие се обричате да останете в тези квадранти. Хората от 3ти квадрант са различни като мислене. Финансовата дисциплина е желязна и тя може да се развива като умение, а именно това става когато още си малък и нямаш. Ако си нарекъл едни пари за инвестиция и това е била целта на спестяването, то тези пари не трябва да отиват за нищо друго (разбира, се не говорим за форсмажорни случай ако са живото спасяващи за твой близък човек), като живееш с пълното съзнание, че напълно възможно е да ги загубиш.
От тук идва и друго твърдение, което съм срещал в пространството през годините “Първо трябва да се научиш да даваш, за да може да получаваш”. Първо се чудих дали не е само за скръндзи създадено, но после осъзнах силата му – не трябва да те е жал за трудно изкараните и спестени пари, когато ги насочваш към инвестиция.
За това съм и застъпник на теорията за занаята – ако ти имаш начин да изкарваш пари е по-лесно да станеш добър в даването. Освен това както беше посочено по-горе от Galarad това отлага във времето забогатяването – повечето богати хора имат това свойство да отлагат удоволствието.
Ако вземете за пример създателят на Фейсбук. Да той е забогатял млад, но той още на 16 е бил произвел софтуерен продукт, който Майкрософт са искали да купят. За да стигне до този продукт, той е инвестирал години преди това да се учи на програмиране поне около 5.
Когато може да даваш, ти би мислил по-добре как да се грижиш за хората, които работят за теб и би бил готов ти да не получаваш възнаграждение за труда си, но да дадеш на човека, който ежедневно тика този бизнес. Така докато още си малък (квадрант 2), ти изграждаш екипа и структурата на фирмата ти с малки грешки (загуби). Структура, която ще те изведе в квадрат 3.
За мен лично престоя в квадрат 2 е доброто място за всеки предприемач да се научи да дава, да греши и да създаде необходимата структура и стратегия на фирмата си за квадрат 3. За мен прекрачването в квадрат 3 е просто продаване на продукта ти на по-голяма маса клиенти, а също така и по-големи клиенти. В последствие идва и финансовия лавинообразен поток. Доста често съм виждал фирми, които точно тук се чупят. При прехода 2 – 3. Когато не могат да посрещнат с наличната си структура и капацитет и стратегия потока от поръчки, от там следва влошаване на качеството и като следствие изпадат.
Мечтата (или целта) ми е да си “купя” свободно време и свобода, за да правя това, което наистина искам – да отделям повече време на семейството и близките ми, да пътувам, да се занимавам с благотворителност…
И ТОГАВА ЩЕ МОЖЕШ ДА КАЖЕШ, ЧЕ СИ БОГАТ
пожелавам го на всички
Стойчо, коментарите ти са много смислени и съдържателни, като ти благодаря, че сподели твоята история с читателите на SmartMoney.bg. Ще дам и аз един личен пример – сега съм разкрачен главно между първи и втори квадрант (ако използваме теорията на Кийосаки). Работя на трудов договор и градя някаква кариера (колкото и нелепо да звучи това в България), като в същото време имам допълнителни доходи като Личен финансов консултант. Преминаването от дясната страна на паричните потоци е просто, но не е лесно. Просто е защото трябва да изградиш бизнес и да станеш добър инвеститор, но това изобщо не е лесно.
В допълнителните ми занимания (които са още от преди да вляза в университета) винаги аз съм бил двигателя и “най-умния” в схемата, а това не е бизнес, а просто някакъв тип втора работа. Колкото и да съм се опитвал да работя със съдружници, нещата не са се получавали. В момента просто събирам една “виртуална” мрежа от хора, които ще са ми полезни при изграждането на бизнеса.
С инвестирането нещата са по същия начин. Имам вложения, които са на добра печалба и се ориентирам в отчетите на компаниите (като бивш одитор), но не мога да кажа, че съм научил най-важните уроци, освен как се печелят много пари бързо и как още по-бързо се губят (в периода 2007 – 2009 година).
Елиян, моята цел е да съм свободен, колкото и абстрактно да звучи. Преди си мислех, че това е просто дума, но след като се запознах с няколко свободни хора, искам да съм като тях. Само ще кажа, че да си свободен не зависи само от финансовите ти възможности. Един от свободните хора живее съвсем скромно в едно село, а доходите са му от актив, който е изградил и сега му носи пасивни доходи.
Свободен е човек, който може да реши без да се обажда на никой да отиде някъде за една седмица. За справка Кодексът на труда казва, че дисциплинарно уволнение се налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни 🙂
@Елиян и @Стойне
И при двама ви седи един и същи въпрос в този момент, а именно “Колко свободно време имам?”.
Моя съвет към Стойне специално е помисли какъв е шанса да преминеш на плаващо работно време, ако не си. Друг добър модел в този преход 1-2 който аз лично съм преживял е ако не е възможно да освободиш времето си (просто професията не го позволява), какъв е шанса да минеш на 4 часа и половин заплата? Имаш ли идея как може да стане това?
Ако успееш да работиш на половин работен ден за някой друг и другата половина за себе си ще е по-лесен скока към квадрата 2 и също така пречупването на страха от несигурността и потенциалната липса на пари. Друг интересен ефект ще е усещането за “Няма връщане назад”. Тоест мотивацията за успех ще е по-силна.
Освобождаването на време, за което да мислиш за твоя си бизнес е от жизнена необходимост, защото ще ангажираш мисълта си само в тази посока, постепенно креативноста ти в стратегии решения и т.н. ще достигне неочаквани от теб нива, ще видиш решения и ниши, които преди не си и предполагал, че съществуват. Но за този преход – това е жизнено важно ВРЕМЕТО.
По отношение на изказването на @Елиян аз лично от самото начало се старая да нямам компромиси на време в личен план или поне да не са повече от 2 пъти седмично. Мисля си, че е доста голяма грешка да жертваш времето с най-хубавите и важни неща в живота (семейството) в името на бизнеса.
Аз лично жертвам доста често обаче съня си – няма как без жертви :).
Много добри съвети г-н Иванов.
@Стойчо Иванов, много добре обясняваш нещата. Би ли споделил подробности относно “поради нежеланието му да се преплита с политиката в БГ съответно претърпя и разоряване “.
Адмирации за споделеният опит от Стойчо! Рядко ми се случва да видя предприемач, който мисли стратегически като теб, Стойчо, вероятно защото хората които правят бизнес покрай мен имат малък бизнес опит – до 5 години, а личният ми бизнес опит е 3+ години ( професионалният е 2 пъти повече ).
Нека да допълня дискусията. Имам приятели, които изграждат онлайн активи и печелят от тях. Доходът от тези активи може да бъде и активен и пасивен, в зависимост от нагласата на предприемача, но със сигурност и при двата вида приход се търси баланса на ефективността – срещу вложеното време да се “изкара” абсолютен максимум приход ( чрез тестване, адаптиране и прилагане на различни “схеми” ).
В числа – малка инвестиция изкарва между 6 и 10 пъти повече ВСЕКИ месец, разбира се е необходимо време около 6 месеца да се развие проекта и жизненият му цикъл е не повече от 2-3 години.
Това разбира се е споделен чужд опит. В момента съм в период на приключване на предлагане на б2б услугите ( агенция за дигитален маркетинг и изработка на сайтове ) и се фокусирам върху 4-5 канала за приходи, единият от който е изграждане на онлайн активи ( досега просто не съм имал времето да го правя ).
Казвам всичко това, за да представя друга гледна точка – въпрос на познания, research, опит и идеи е да бъдеш “инвеститор”, по – точната дума според мен е микроинвеститор.
Хайде, наздраве 😉
Хората на Запад им е забранено да работят повече от 8 часа на ден някъде дори 7 часа на ден , а в тъпата България трябвало упориут труд да станеш богат дрън дрън .Тук богати са крадците , мафиотите и политиците !Трябва ни хора революция тогава всички ще живеем нормално и на никой няма да му е нужно да става богат защото ще си покрива естествените човешки нужди !!!!!!!!!РЕВОЛЮЦИЯ !!!!!!
90-95 % От стартиралите бизнес се провалят,поради липсата на обучение преди това.Просто хората не отделят време да се обучават,а направо действат.Това мисля е причината за провал в 95% от стартиращите бизнес….
Стойне, туко що попаднах на този сайт и съм много щастлив, че намерих група хора, които са мотивирани и развиват бизнес и най – вече мислят предприемачески.
Аз съм на 26 и имам щастието да имам баща предприемач, който много отдавна е открил спасението в изграждането развитието на собствен бизнес.
1 Като цяло това, което съм забелязъл до сега, е че 5% са хората в каквото и да е начинание успяват да направят това, за което четем по книгите. Като в това число слагам даже и хазарта ( футболни залози в частност). Имам познати, следят тази статисика и за казина пак са около 5%. Общо взето и в книгите и в бизнеса навсякъде масата е 95% т.е хората, които се “борят”. Целта на всички е тези 5% с доходи и свободно време.
2 Ние развиваме семеен бизнес от 20г – фризьорски салони като аз се вкючих с разрастването преди около 8г. В момента около единият ни салон има още 8 салона като 4 са в същата сграда и на 50м радиус има още 4. Конкуренцията е хубаво нещо попринцип и нас лично ни мотивира, но просто моето семейство е от таква мая :)) работохолици от 8:00 до 21:00.
От известно време въпреки, че съм свикнал вече 8г виждам, че макар сравнително добър стандарт на живот, който според книгите е долния праг на средната класа, така не остава време за семейство и за живот. Моите родители са така от 15 г сигурно и аз не искам да работя така искам да постигна своята финансова независимост!!! Пробвахме с управители уж съвестни хора, но резултата беше катастрофален и фалит на единия салон. Видяхме, че ако не сме ние няма да вървят нещта.
Сега основната ми цел е да измисля начин за измъкване от порочния кръг, защото не само на заплата, но и като собственик на малък бизнес в България нещата са по същия начин просто стандарта е малко по висок. Повечето ми приятели като заговоря на такива теми и ми се смеят ” Тоя пак чел некви книги милионер ще става………” И за разговор на такава тематика не може и дума да става. Една част отпадна още при покупката на “новаТа” ми кола преди 8г като завиждаха вместо да се радват за приятеля си. С течение на времето разбрах, че и с работниците е така особенно тези, които толерираш и смяташ, че заслужават и даваш вскичко за да направиш тях и бизнеса си по-добър.
Историята е дълга, но сега най-добрите ни служители, които преди 5г не знаеха почти нищо буквално и не доведоха във фирмата нито един клиент въпреки, че имаха 1-2г стаж – сега са на 30м от нас в нов салон – отгледахме си конкуренция. Ядрото – семейството е силно, а такива неща се случват както се казва всяко зло за добро.
Идеята ми като цяло е може би тук да намеря помощ и отговори как да изляза от омагьосания кръг.
Първата стъпка е както пишат повечето е да инвестирам в себе си за това от скоро започнах на повишавам финансовата си интелигентност пък да видим по нататък какво ще излезе, но мисля че този сайт е едно добпо начало!!!
Успех Йосифов!
Дошъл си в правилния сайт. Тук ще намериш съмишленици и добри съвети от екипа.
А аз самият съм разбрал вече, че
благодарността е най-краткотрайното човешко чувство.
Йосифов, наистина е много жалко когато дадеш шанс на някой човек, обучиш го, инвестираш времето си в него, а след това получиш едно голямо нищо. И осъзнаеш, че всъщност си създал човек, който да помага на конкуренцията. Но, едва ли този човек ще върши повече работа при другите работодатели. Аз съм сигурен, че си попаднал на точното място и също така съм убеден, че всички читатели са се запътили към тази финансова свобода. Вярвам, че заедно с обмяна на знания и опит ще достигнем до целта.
[…] една от предишните статии Как да стана богат? посочих част от начините, за да постигнем финансовата […]
Здрасти, Тони!
Супер статия, която аз самия си я саморазказвам вече доста години. След толкова разговори с клиенти, всеки ден се убеждавам, че всичко си зависи от нашето мислене и виждане. Супер изводи и коментари, които са от всички гледни точки, самата реалност. Реалността на всеки си е индивидуална и важи само за него си.
Развитите страни са били на това, което сме ние в България сега … обаче преди 50-100 години. : ))))
Едно е ясно – едни обвиняват обстоятелствата, а други ги създават. Няма значение, дали сме в България или Америка – отношенията пари-човек са едни и същи навсякъде.
Всичко зависи от нашето поведение.
Здрасти, Тони!
Тази статия си я преразказвам последните 5-7 години. Според мен, най-хубавото е, че можем да мислим свободно, да обменяме идеи и размисли, да спорим. И докато си я преразказвам тази приказка (моята приказка, в която аз съм главния герой), стигнах до следния извод:
От нас самите зависи, дали ще забогатеем, дали ще влезем в четвъртия квадрант, дали ще стигнем финансовата свобода … всеки му казва както си иска.
А дали не сме богати в момента? Нека всички се замислим, кое е най-ценното и дали не сме достатъчно богати дори и в момента. Имаме глави, ръце, крака … ? Какво повече?
Мисля, че просто трябва да сме позитивни, да обичаме, да се учим, да се стараем да сме полезни, да помагаме и да даваме. А другото ще дойде, няма начин да не дойде.
Пожелавам Успешна 2014 на всички и със същия мерак да продължаваме напред!
:)))))))))))))))))))
Здравейте!
Това наистина е самата реалност.С големи лишения но все пак завърших специалност стопански и финансов контрол.Започнах със самочувствие и голямо желание да си търся работа,а и донякъде да зарадвам родителите ми,че не е било напразно.Пусках CV за какво ли не офис сътрудник,технически сътрудник,касиер и прочие.В един момент приех това което отказвах да приема,а то е точно това което сте написали в България зависи повече от това кой точно познаваш и как е станал днес Големия шеф, отколкото от лични качества и усилена работа.Сега работя в гората сваляне на трупи,рязане,товарене … Работата неми тежи просто съм изпълнен с гняв с които всеки ден ставам и лягам.Този гняв ми казва,че е по добре да мършлячя в друга държава и мисля да го послушам.
Здравей Петър,
Според мен не си прав. По-скоро не се готвиш и представяш максимално добре на интервютата. Например, защо би кандидатствал за офис сътрудник, след като си завършил Висше образование Стопански и финансов контрол? Потенциалният ти работодател надали търси човек с такава квалификация за тази длъжност.
Намерих случайна обява в Интернет, за позиция Специалист одитор към “Вътрешно финансов контрол”. Ето по-важните изисквания:
– Висше икономическо образование – имаш.
– Придобити сертификати в областта на одитирането е предимство (напр. Сертификат от Института на вътрешните одитори и т.н.) – направих си труда да прочета изискванията за този сертификат. Основната спънка е изискване за 2 години стаж, НО, има и облекчения – “Магистърска степен или професионален опит в областта на счетоводството, финансите или правото могат да заместят една година от изисквания двугодишен професионален опит.”
Това сваля изискването до 1 година. Хубаво, но ако нямаш дори една година? “Допуска се явяване на изпити по програма CIA на кандидати, които не разполагат с изискуемия професионален опит. Тези кандидати, обаче, няма да бъдат сертифицирани по програма CIA (при успешно положени всички изпити) докато не изпълнят изискванията за професионален опит. ”
Супер! Това означава, че ако положиш успешно изпита, ще ти трябва 1 година стаж и получаваш сертификата. Продължаваме с изискванията.
– Задължителен опит в търговска или друг тип компания като счетоводител или вътрешно или външно контролиращ финансов орган: минимум една година; – тук отново се натъкваме на изискване за 1 година стаж.
– Много добро владеене на английски език – абсолютно, ако не си научил добре езика, няма как да стигнеш далеч. Владееш го, нали? Ако не – това е първото и основно нещо за всяка професия.
– Много добра компютърна грамотност MS Office и работа със счетоводни програми и база данни – надявам се, че разбираш достатъчно от работа с Офис пакета и някоя счетоводна програма – все пак си завършил Висше образование
– Готовност за интензивни командировки в провинцията – докато си млад се предполага, че ще те пращат да пътуваш и не би трябвало да ти тежи
– Шофьорска книжка – задължителна.
Има и още изисквания, но те са общи и наблягат на това, че кандидата трябва да е мотивиран, да умее да преговаря, да е дисциплиниран и т.н. – неща, които се оценяват субективно на интервюто. Какво заключение може да се направи – че единственото, което не е постижимо за един завършил студент е една година стаж по специалността.
Това несъмнено е проблем, но, ако отидеш при един работодател, покажеш завършения курс CIA, обясниш, че си готов да работиш за минимално възнаграждение първата година, за да се докажеш – гарантирам ти, че все някъде ще те наемат. Работодателите търсят мотивирани млади хора с добри познания, които да започнат на ниско стъпало и да израстват във фирмата.
Стойне, когато кредитен инспектор в банка направи успешен собствен бизнес, би ли ми се обадил?
Всичко е начин на мислене. А то е вродено. Вродено е 3% от животните да са хищници, и 97% да са тревопасни. С остена не става.
Единствено стремежа към свобода, може да накара човек да се захване със собствен бизнес. Не стремеж към пари, свободно време, семейство, деца и т.п. глупости. Всичко това се губи, по време на градене на бизнеса. ВСИЧКО. Жертва се в името на Свободата.
И един съвет от препатил, забогатябал и обеднявал нееднократно: Не чети тъпи книги, написани за още по тъпи американски скучаещи домакини. Не вярвай на смешни филмчета. Нещата са прости: ако до 10 годишна възраст не си си продал велосипеда, и с парите не си изкарал поне мотоциклет, не зе захващай със собствен бизнес. Стой си кредитен инспектор.
Рядко плямпам толкова много, но ти ми напомни за младините. По-точно за комсомолските секретарчета, които всичко знаеха и можеха. Нищо, че сега се возят в градския транспорт, и бачкат на по две места.
Крокозия, брои ли се, ако до 10-годишна възраст съм продавал яйца и съм си купил с парите от тях велосипед? Или на 19 години съм изкарал няколко средни заплати само с акъл?
До голяма степен си прав, че това е вродено. Именно, това ми е целта. Ако родителите нямат тези умения, децата под различни форми да се научат какво е предприемачество и как може да се печелят пари не от работа на заплата.
За свободата също си прав. Това е нещото, заради което си заслужава да се бориш. Ти също може би си живял в ограниченията на предишния строй и знаеш колко е важна свободата.
Напълно съгласен – с това четене и учене – вече сме закъснели единственото което може да ни помогне е да дадем старт и идея на поколението след нас …
Ето и идеалния пример за това още от едно време – http://www.youtube.com/watch?v=79qKLwmLuiE
Добри Желязков – създателя на първата фабрика в цялата Османска империя. Останал от малък без баща, израства в бедност. Учи в гръцко училище. Проявява любознателност , която по-късно се изразява в създадената от него частна библиотека.
Здравей, Стойне.
Искам да те поздравя за чудесната статия. Отдавна посещавам сайта ти, но чак сега попаднах на този материал.
През последните няколко години се стремя към финансова независимост, която да ме направи щастлив пенсионер. Скоро попаднах на “Увеличете финансовия си IQ. Отнасяйте се по-умно към вашите пари” на Робърт Кийосаки, тази статия чудесно допълва написаното в книгата.
Ами сега нещата са много по различни, майка ти и баща ти могат вместо да теглят кредит за апартамент да ти платят един свестен университет “на запад” и да ти забранят изобщо да се връщаш тук дори и на море (щото и то все повече не става). Другият начин да можеш да правиш нещо много добре и да си искаш парите за това без компромиси за никого.
Проблемът е че всички следват общественото поведение вместо да разсъждават за това как да се справят с тия акули около тях. По лесно е кредитче, апартаментче мизерийка – кой друг неудачник би те обвинил та нали е на същото дередже. Ка би си признал българския ТУЧ че се е объркал генерално и се налага остър завой – никога ние сме тарикати. Ей там е драмата.
С Благодарности, както към автора, така и към всички коментирали. Щастие е да можем да споделяме, учим, изживеем пътя към Свободата.
Благодаря!
Тони, за пореден път изчитам с огромно удоволствие цялата статия и всички, породени след нея коментари. Страхотно удоволствие е да виждам и усещам желанието на всеки един от нас да промени нещо в живота си, в образованието си, давайки примери, консултирайки се с другите, да научи как да изкарва и управлява по-грамотно парите си.
В историята на тази статия, много хора ще разпознаят себе си, родители или близки познати, щивеещи в нашата действителност.
Поздрави на всички, които я прочетоха и на Тони, че я публикува!
Подкрепям напълно горния пост и казвам едно голямо Благодаря!
За статията, за коментарите и за провокирането на разсъждения за собствения живот.
Чудесен материал! Поздравления
Браво,
много точна статия за живота на по-голямата част от българите и много точно продължение от страна на Марина Мучакова!
Кийосаки настрани, според Брайън Трейси всеки работи първо са себе си, за собствено “Аз ЕООД”.
Стойне, поздравление за статията!
Нека да споделя и моята история, още от ранно детство съм се интересувал от темата за парите. След като спестявах всеки един лев попаднал в ръцете ми остах да понатрупам някакъв капитал от порядъкът на 1.000.000 лева които след деноминацията станаха 1000 това ме разочавова доста рано.
По-късно открих възможността да продавам “пиратки” в училище но след една родителска среща “бизнесът” ми бе разбит 🙂
След това пък минах през зпис на CD-R дискиве, сега звучи странно но тогава една компютърна записвачка струваше около две заплати. Та можеше да се изкара някой лев.
После реших да уча и станах студент,дойдох в големият град и тук ми дойде идеята да продавам кафе в моят роден град. Свърших си добре работата и в продължение на 2 години имах успех. Но след като дойдоха големите фирми аз бях изхвърлен от пазара.
Минах през още някое друго начинание докато учех и ето че кризата от 2007 заедно с жилището на кредит което си купих почти ме занулиха финансово. Банката допълнително усложни нещата като повиши много месечната ми вноска.
Ето че и на мен ми се наложи да започна работа, малко след това се появи и първият ми син, после станаха двама. Големи сладури!
Аз смених първата работа и започнах вголяма международна компания. Първите две години беше прекрасно, само нагоре. Но месното управление съсипа всичко в България. Да видим до кога ще съм там.
Та какво се получи сега – на косъм съм да изгубя основната си работа, втората за през свободното си време ме натоварва многа и е с ниска възвръщаемост. Идеи за бизнес нещо не ми идват в главата а и одговорноста ми е доста по-голяма от преди 20 години.
Иначе книгите на Киосаки са ми добре познати, както на повечето тук.
Има голям страх от това ако зарежеш всичко колко време ще издържа без приходи, за да може даденоят бизнес да заработи.
За жалост родителите ми нямат бизнес който да наследя.
Целта ми е да осигуря такъв на децата ми и съм убеден че ще успея!
Радвам се че тук срещам много хора които се стремят към “Свободата”
Ето заради това се радвам, че напуснах университета и започнах реално да се (само)образовам.
Няма нищо сигурно на този свят – сигурността е илюзия, която кара хората да се чувстват удобно.
Много ми харесват публикациите в сайта,но имам много сериозна забележка относно хостинга,а именно много е бавно зареждането на сайта ви!
Да правиш другите щастливи,това е най-верният път да бъдеш щастлив на този свят!/Холбах/ И тъй като това изречение го приех за мой девиз ще се опитам да споделя нещо от моята скромна практика.Започнах да работя от 1966 година когато бях 6 клас/родителите ми се разведоха и бях длъжен да помагам в издръжката на семейството ни/
През 1975 година започнах на заплата като учител по Военно обучение,и така сменяйки няколко служби стигнах до извода ,че искам да съм независим по отношение на това което влагам и това което получавам.
Взех своето решение и от март месец 1985 година започнах като частник по 35 постановление на МС,разрешителното ми за печене на фъстъци е N1.Докато другите си купуваха лади ,аз изтеглих моята вноска и е инвестирах в машина за печене и едно павилионче.След това дойде Указ 56,Търговският закон и аз реших да се отдам изцяло на частния бизнес.Изградих Видинска информационна борса от която отделих в самостоятелна структура агенция за недвижими имоти.В последствие отворих един от първите частни ресторанти.През всичките тези години непрекъснато посещавах различни курсове ,за да мога да се усъвършенствувам.Едва когато попаднах на един прекрасен човек д-р Петър Найденов-издателя на поредицата на Робърт Киосаки,аз разбрах,че нищо незнам.Навлизайки в материята на инвестирането за себе си /а бих препоръчал и на всички четящи тези статии и коментари /на мен ми стана не само интересно,а започнах да играя игрите “Потоци пари”.Днес след като съм изчел всички книги на Киосаки смея да твърдя,че всички тези примери са възможни не само в Америка ,а и в България ,след като съм реализирал в “най-северозападналия” град Видин някои от примерите на Р. Киосаки.Дали човек ще е чиновник,служител или частник-инвестирането е наука и аз е проповядвам и споделям с всеки на драго сърце.Трагичното е ,че в училищата това не се учи за съжаление,а и в по-вечето смейства родителите улисани в решаване на ежедневните проблеми загърбват финансовата грамотност на децата си учейки ги на гибелното послание “УЧИ МАЛЕ ЗА ДА НЕ РАБОТИШ”.
Живота е низ от проблеми и ние трябва да обучаваме подрастващите как да ги решават.Финансовата грамотност и финансовата компетентност са задължителни за всеки в 21 век.Робърт Киосаки е помогнал на всеки който желае да се запознае как да реши част от проблемите си.Аз за себе си смятам ,че това което научих и приложих на практика от посланията му са ми полезни в ежедневието и ме научиха как да имам нормален стандарт на живот в България.