Как да спестяваме с малка заплата?
Разпознаваш ли тези 10 предупредителни сигнала за финансова измама?
04.03.2015
Какъв тип човек си според твоята цел в живота?
14.04.2015Как да спестяваме с малка заплата?
„Какви лични финанси, като аз получавам малка заплата и не мога нищо да спестявам?”, „Кажи ми как да инвестирам с 400 лева на месец?”, „Добре звучи, но за хора с пари”. Сигурно ви е познато? Или вие имате подобни мисли? Аз чувам тези коментари всеки ден и на всяко мое телевизионно или радио участие.
В тази статия ще ви дам няколко полезни насоки как да се справяте с финансите си, дори да получавате малка заплата. Прочете я, дори да си мислите, че няма смисъл и вие си „знаете най-добре”. Залогът е много висок – вашето по-добро бъдеще, а „цената” е 10 минути от вашето време.
За начало ще ви кажа, че не съм роден със сребърна лъжичка в устата, дори напротив. Родителите ми, преди да се пенсионират, са били обикновени служители в мина, а аз съм живял до 6-годишната си възраст на село при баба ми и дядо ми. Те също не са били богати – имаха само малко стопанство с животни и градини, които осигуряваха винаги прясно месо, яйца, мляко, плодове и зеленчуци на трапезата. От тях се научих да ценя това, което имам и да постигам с труд всичко, а не да се оплаквам как нищо не става.
На училище съм ходил само със стотинки като джобни, вкъщи е имало нещо сготвено, а почивката беше веднъж в годината, т.е. както всички деца. Първата ми „официална” работа беше на 16 години, а след това всяко лято съм работил, докато завърших бакалавърската си степен. През студентските ми години не съм имал кола и не съм хвърлял салфетки по дискотеките. Няколко месеца след завършването ми си намерих работа за 200 лева (и тогава не бяха много) и така 11 години. С много труд и постоянство се издигнах в кариерата, но миналата година започнах от нулата да градя бизнес.
След това лирическо отклонение, ще ви споделя моите начини за спестяване и успешно управление на пари, дори с ниска заплата.
„Наследство ми е, бащиния”
Да, ще си говорим за жилището ни. Сигурно, ще срещна доста отпор и ще се споменават думи като „бащиния” и „наследствено”. Запитайте се на първо място къде живеете – в кой град (или село) и в коя негова част? Няма да ви изненадам, ако ви кажа, че 95% от българите притежават собствено жилище, което ни отрежда 2-ро място в ЕС след Румъния и едно от челните в света.
А собственото жилище си е богатство, особено, ако е в по-голям град или по-голямо като площ. Как може да казваш, че нямаш пари и живееш с малка заплата, като имаш жилище, което може да продадеш и да купиш по-малко или да се преместиш в по-малък град? Всеки, който има жилище в София автоматично излиза от категория „беден”, независимо от неговия доход. Спокойно може да си продаде жилището и да отиде в по-малък град, където е много по-евтино.
Обратното също важи. Няма работа в твоя град или получаваш ниска заплата – събери си багажа и отиди в по-голям град с повече възможности. Ти не си дърво и нямаш корени. Ще е трудно – да, така е, няма нищо лесно. Аз съм пътувал доста години до София, като е имало периоди, в които отиването до работа ми е отнемало около 2 часа и половина, връщането – още толкова, а това са 5 часа на ден. След това живях няколко години в столицата, но от 3 години съм в по-малък град, където се чувствам страхотно и със сигурност разходите са ни доста по-ниски.
Когато предложа на някой да живее в Ботевград, Перник, Радомир, Дупница, Кюстендил или Елин Пелин, веднага чувам „пътуването е много и ще е трудно”, а разговорът продължава с „колко е скъпо всичко”, „взимам малка заплата” и „не мога да спестявам”.
Следващият въпрос, който трябва да си зададете: В какво живея? Тристаен апартамент не е ли малко голям за семейство с едно дете или без деца? „Този ми е наследствен”, „Ще ми идват на гости роднини от време на време”, „Нека има” – не ми звучат като сериозни доводи. Ако сте в това положение – продайте голямото жилище, вземете по-малко, а разликата – инвестирайте (първо в себе си, а после и в активи, които да ви носят доход).
„Нямам пари и затова взимам кредити”
В това няма никаква логика. Не ти стигат парите и взимаш на заем, като след това лихвите и таксите те правят още по-беден. И студентите първи курс по икономика знаят, че „цената” на кредитите е най-висока за хората с ниски доходи, просто защото те са по-рискови за банките и другите кредитни институции. А те напипаха доста добре тази ниша и вече усилено предлагат „бързи заеми до заплата”, а те не са евтини, нали знаете?
Ако имате ниска заплата, последното нещо, което трябва да правите, е да взимате кредити. За извънредни ситуации, свързани с вашето здраве и живот е допустимо, но да се хващате на въдицата на момичетата в магазините за техника и да си купите голям телевизор или таблет за детето на изплащане е престъпление срещу вашето бъдеще. А, повярвайте ми, това го виждам всеки ден и после „няма пари”.
„Взех я на старо и не е много скъпа”
Колата е другия пасив, след жилището, по който отиват много пари. Когато започнах първата си работа нямах кола и въпреки малката ми заплата успявах да спестя между 50 и 100 лева на месец. На 26 години изкарах шофьорските курсове и си купих първата кола – BMW не в първа младост. И разходите започнаха – 150 лева на година за застраховка Гражданска отговорност, 300 лева за Каско, смяна на гуми – 300 лева, нов акумулатор – 200 лева, смяна на ремъци, леки и по-тежки ремонти, данък, технически преглед и като последен разход – гориво, чиято цена не е като в САЩ или в арабските страни.
Тук, дори няма да споменавам какви са разходите за нов автомобил или такъв на лизинг. Идва интересната част – повечето хора, които се оплакват, че получават (или „взимат”, но никога не „изкарват”) малка заплата имат автомобил. Вече чувам някой да казва, че в 21 век, колата е стока от първа необходимост (нещо като iPhone 6 Plus). А, така ли е наистина? Може ли да се придвижваш в София без автомобил? Да, в 90% от случаите. Има едни 10% от хората, които работят или живеят доста далеч от всякакви превозни средства на градския транспорт или самото придвижване не е удобно. Тях ги оправдавам, донякъде.
И това е в София. Какво остава за по-малките градове, където почти всичко е на пешеходно разстояние. Аз също приемам колата за мое продължение, което ме прави мързелив. Преди разстояние от няколко километра не беше проблем, а сега краката сами ме водят към колата и докато се усетя паля и потеглям. Няма да ви казвам какви проблеми и болести може да ви докарат обездвижването и непрекъснатото седене.
Другият аргумент, който чувам е, че с автомобила се спестява доста време и е по-удобен. Така е, но ако работиш за малко пари, той необходим ли ти е, наистина. Колата е просто стока, която трябва много добре да прецениш дали може да си позволиш и да знаеш, че покупната цена (и горивото) са най-малкия разход.
„Няма да се правя на циганин ром”
Става въпрос спестяването на пари при покупка. Така или иначе пазаруваме, защо да не получим повече за нашите пари. Тук, обаче, има един голям проблем – българите са европейци и това да се пазарят не им е присъщо. Ориенталско е някак си (въпреки че всеки има история за оня турчин, с който са се пазарили на Капалъ Чарши). Аз го преодолях и това ми спести доста пари, както лични, така и за бизнеса.
Ще ви дам един пример. Когато обзавеждахме кухнята си, отидох в магазин на известна верига за техника и казах, че искам да си купя хладилник, фурна, съдомиялна и абсорбатор. Попитах за отстъпка. Дойде служителят, който отговаряше за този сектор от магазина и му казах „Решил съм да си купя тези уреди от вас, защото ми харесва обслужването и получих добра консултация от вашите колеги, но вашите цени са същите като в други магазини. Може ли да се договорим за отстъпка?”. След „дежурното” искане на разрешение от шефа, получих близо 400 лева отстъпка, с която си купихме и котлони за кухнята.
Когато споделих за тази „тактика” на един приятел, той ми каза, че няма да се прави на ром. Разбира се, той не е единствения. Друго си е да извадиш една пачка със стотачки и да платиш пълната цена в брой. Самочувствието е друго, нали? Но, ако всеки лев ти е ценен и знаеш как си го изкарал, няма ли да искаш да получиш повече за него? Аз искам, а вие?
Грешно разбраното „достойнство” пречи на много хора да живеят по-добре. Където мога, винаги си търся отстъпка или нещо допълнително, а това е почти навсякъде (без хипермаркетите, може би). Купуваш си 4 летни гуми, защо смяната и балансирането да не са безплатни? Или се колебая дали да си купя нещо, но бюджета ми е с 10% по-нисък. Защо да не кажа „Това много ми харесва, но съм определил за тази покупка по-малко пари. Може ли да получа отстъпка?”. За мен, това е нормално, независимо дали съм купуват или продавач, но последното нещо, което ще си позволя е да кажа „Ти за тея пари какво очакваш?”, както ми се е случвало.
Разбира се, това не е единствения начин да се спестят пари. Промоциите са национален спорт у нас и всички магазини се надпреварват да предлагат все по-големи отстъпки. Защо да не се възползваме? Тук, не става въпрос да си купуваме евтини и не толкова качествени неща (макар, че ако имаш ниски доходи, това е нормално), а да получиш същите стоки на по-ниски цени. Имам доста карти за „лоялен” клиент в портфейла си и те ми спестяват наистина много пари – като се започне от гориво, хранителни стоки и се стигне до по-скъпи дрехи.
Ако си направил всичките тези неща и въпреки това не може да спестяваш (или да живееш по-добре), помисли за увеличаване на доходите. За това ще напиша отделна статия, но и тук има доста възможности.
23 Comments
Страхотна статия!
Една от най-добрите статии в сайта.
Факторите апартамент, кола и ‘правенето на циганин’ са 3 неща, които наистина могат да направят голяма разлика във финансовото състояние – просто опира до отърсването от някои общоприети схващания и проявяването на малко проактивност.
Между другото, освен финансово, за колата като се отчете цялото време, загубено по занимавки с нея (гуми, ремонти, сключване на застраховки и всякакви дивотии), в немалко от обстоятелствата факторите удобство и спестено време също са спорни, особено ако е на 10+ години и/или 150-200к+ километра.
Тони, много добре казано. По повод на пътуването от малките околни градове до София – понякога си заслужава. Имам приятели геолози, които толкова обичат природата и планинанта, че не ги свърта в големия град. Те си купиха къща до Своге и пътуват до работа с влак и градски транспорт всеки ден по 2-2,5 часа. Предпочитат този вариант, но да са бизко до природата и това е разбираемо.
Аз също като теб имам доста карти за отстъпка, Например в най-близката аптека никой не ми е предлагал карта, но моя приятелка ми каза, че ако си поискаш ти дават такава. И на много други места се възползвам от подобни карти като редовен клиент. 🙂 Е, като търговец в сфера с нисък марж на печалбата, мога да кажа, че ако някой прекали с искането на отстъпки, не му се радвам особено, защото това омаловажава труда ми. Но където имат практика и могат да си позволят да ми свалят цената, гледам да се възползвам 🙂
“Всеки, който има жилище в София автоматично излиза от категория „беден”, независимо от неговия доход. Спокойно може да си продаде жилището и да отиде в по-малък град, където е много по-евтино”
Категорично не е вярно. След като си продадеш жилището в София и отидеш в по-малък град, автоматично изниква проблема с работата, защото в малкия град много по-трудно се намира работа.
Също така и не е вярно, че в малкия град е по-евтино. Беше, ама сега не е. Аз живея в София, а родителите ми са си във Видин и категорично заявявам, че там цените са като в София, а на някои стоки дори по-високи.
Споделям…
Илиян, всичко е въпрос на сметки. Ако продадеш жилището си в София и си купиш същото в по-малък град ще се получи добра разлика, която ако се инвестира разумно, ще ти носи постоянни доходи.
Разбира се, че в по-малките градове е по-евтин живота. Примерът с жилищата е показателен. Ако вземеш кредит или живееш под наем, в София ще ти е в пъти по-скъпо, отколкото в друг, по-малък, град. Услугите също са по-евтини, защото хората плащат по-ниски заплати и наемите са по-ниски. За храните съм съгласен, че цените са еднакви или дори са малко по-високи в малките градове. Това го казвам от опит – живял съм в Перник, София, Благоевград и Варна, а до преди 1 година пътувах всеки месец в страната.
Не мисля, че въобще е нужно да говорим за местене от София в друг град.
Извинете, ама продаваш апартамента в София и образно казано може да си живееш 20 години, без да си мръднеш пръста, пак в София, но под наем (всеки да си сметне средно 100 000 лева плюс лихвен/дивидентен от тях в допълнение към заплатата за колко време ще му стигнат)…
Друг вариант е ако имаш да си дадеш голям апартамент в скъп квартал под наем и да живееш в нещо по-скромно в по-неатрактивен район. Разликата, а тя може да е МНОГО значителна в някои случаи, ти е чист паричен поток всеки месец.
Това са просто размисли, може да са приложими в определени ситуации, може и не съвсем – но все пак един апартамент в София си е сериозен актив и наистина е комично някой да се счита за беден при положение, че реално е повече от едни гърди напред пред болшинството хора.
Привет Тони,
Поздравления за статията. Има голяма доза истина в нея. БМВ-то (или каквато и да е друга кола) си е огромен ПАСИВ. Ето например, аз си водя разходите по автомобила и когато в края на Декември 2014-та ме попита приятел, “колко ти излезе колата тая година?” (имаше предвид разходи и т.н., на 27съм и още си караме първите автомобили) – смело отговорих “е, дадох някакви пари за ремонти – две, две и нещо”. Когато отворих таблицата за разходите си (имам на телефона и си записвам всеки харч) се оказа, че сумата е съвсем малко над… 5 000лв за една година. И да, колата е 1993-та година.
Бих искал да вметна нещо друго, което ми направи впечатление. Очаквах заглавието на статията ти, да отговаря на съдържанието й. В съдържанието все пак не става ясно “как да спестиш с 400лв заплата”. Част от моите познати и родини идват от село, където притежават къща без пазарна стойност и са под наем в Пловдив – примерно. Какво да продадат и от какво да спестят? Ако можеш да ми дадеш съвет за това ще съм ти благодаден. Бих се радвал да им помогна по някакъв начин.
А що се отнася до мен – въпросът ми е следния:
Дали да спестявам по 10% от заплатата си и да инвестирам други 20% или да инвестирам всички 30% ?
Какво мислиш?
Здравей Николай, спестяването и харченето са въпрос на избор. Ето, при теб колата се е оказала по-голям разход, отколкото си мислил. Сега имаш варианти това да се промени – нова кола с по-малко разходи, без кола или друг вариант.
За твоите познати нямам някаква тайна или чудотворен метод за спестяване. Дошли са в Пловдив за по-високи доходи и плащат наем – това е сделката. Ако решат да спестяват – могат със сигурност, но това е техен избор. Къде да живеят, също. Не съм запознат с конкретната ситуация, но ако живееш близо до Пловдив и пътуваш, няма ли да е по-евтино? Имат ли възможности за допълнителни доходи? Защото на много хора не им стигат парите, но когато стане въпрос да се поработи, няма много желаещи. А работа има. Например, на моето село има доста хора с вили, които търсят хора да им помагат с двора и градината. И познай какво? Никой безработен не иска цял ден да работи за 20 или 30 лева.
Последният ти въпрос не го разбрах. Дали може да ми дадеш конкретен пример?
Разбира се Тони.
Пример с цифри би звучал така:
Ако взимам 1000лв и ми трябват да живея 600, да инвестирам ли целия остатък от 400лв в бизнес (или други високорискови инвестиции) или да инвестирам част от тях 280-300лв високорисково и 100лв да се “скатават” в банката. От една страна, ако високорисковите инвестиции потръгнат те са с добра доходност и спестените пари само ще забавят процеса, от друга страна, ако нито един бизнес не потъгне в рамките на следващите 25 години, ще се събудя на 53г, пред пенсия – без пукнат лев. Как мислиш ти?
Поздрави,
Николай
Здравей Николай, за начало трябва да имаш авариен фонд, който да ти покрие разходите за поне 6 месеца живот. Ако нямаш, моят съвет е да влагаш всичко там, докато не се напълни. Следващото нещо, което трябва да прецениш е каква е целта. Ако е пенсиониране, може да разпределиш портфейла си 60/40 високорискови/нискорискови активи или 70 на 30, в зависимост от поносимостта ти към риска. Това е за период от около 10-ина години, не повече. Колкото се доближаваш до пенсионирането, трябва да прехвърляш инвестициите си в по-нискорискови активи.
Ако нямаш конкретна цел, един добър портфейл е по 1/3 в банков депозит, 1/3 в колективна схема (взаимен фонд, например) и 1/3 в акции, например.
Всичко това, обаче, е много условно и зависи от много фактори. Ползвай го само като ориентир.
Благодаря ти за отговора.
Да, мисля за пенсиониране и все пак във формулата вземам предвид, че съм още на 27.
70/30 ми допада като инвестиционна схема, поне за следващите 10 години.
Поздрави,
Николай
Аз мисля, че е най-добре да се мисли по друг начин, а именно да се работи до последния ден от живота, защото именно движението и усещането, че си полезен ще ти удължи максимално живота.
Понякога просто не можем да се разделим със семейното жилище, особено ако живеем в същия град и все пак планираме да го напълним с деца един ден.
НО! Има толкова много начини да използваш жилището си по оптимален начин, който да ти носи или поне да ти спести пари.
Първата година, когато се нанесох в новия си апартамент го споделих с приятелка, хем заради факта, че не ми се живееше сама, хем за да си делим сметките.
Със същия успех може да поканите и някой познат който да ви плаща наем за една от стаите в къщи… или роднина от провинцията. Дори да му поискате символичен наем вие пак намалявате домакинските разходи наполовина.
Сега една от стаите ми е пусната в airbnb, защото не искам да имам съкартиранти непрекъснато…
Има толкова начини човек да си помогне използвайки наличните си ресурси. Жилищата ни в България са огромен ресурс!
Всичко е до човека. Вчера ми дойдоха на гости родителите ми и покрай всичко останало говорихме за пари.
Въпреки, че живеят в малък град и получават относително малки заплати, те намират начин да спестяват.
Техни познати със същите доходи не го могат това.
Спестяването е навик, който се добива и се научава, но трябва практика и система.
Колкото до пазаренето – честно си признавам, че не го умея това.
Ако някъде трябва да се пазаря, пращам жената, а аз стоя отдалече за да не преча (в някакъв смисъл това също е важно умение – да си знаем слабите страни и да оставяме част от работата на хора, които ще я свършат по-добре от нас).
За сметка на това имам навици в пазаруването онлайн – когато става дума за някаква покупка обикновено съм сигурен, че цената е една от най-добрите на пазара. (не винаги купувам най-най-евтиното, защото вземам в предвид неща като история на магазина, доставка, или дори време/растояние за стигане до там ако се налага)
Поздрави за статията!Следя с интерес сайта,всичко което пишеш е истина и много полезно.Отбелязвам само, като шега рекламата на „бяла карата” 🙂
Нямам кола /осъзнавам, че е пасив/, нямам жилище/така и не събрах за първоначална вноска/, не обикалям да търся отстъпки и промоции, защото това е време/обикновено гледам да почивам във всеки миг/, взимам от магазина това , което ми се яде, а не това, което е на промоция, използвам често такси, защото не мога да се прибера с три торби от магазина, или не мога да отида с три торби на работа, или просто преценявам, че два билета за мен и два билета за дъщеря ми – правят едно такси. Работя много – имам повече работа, отколкото може да се свърши за три живота – имам и свой бизнес, харча много пари за обучение и за оборудване в работата, опитвам се да организирам готвенето на храната, пазаруването, грижата за дома и всичко останало – пълна лудница. Всичко, което изкарвам отива, защото работя твърде много – от друга страна парите ми осигуряват един добър живот. Например, когато нещо се развали – викам човек да го свърши. Не добър стандарт, а добър живот. Много искам да имам кола и свое жилище, но не са ми цел. Не искам да се занимавам с практическата част от живота, аз съм силна в работа си. Какъв съвет бихте дали на човек като мен? Мога да спестявам пари, но не знам как да ги инвестирам. Това с депозитите и взаимните фондове не е за мен – загубих пари от взаимен фонд/, имам депозит – ако бях охлюв щеше да ме задоволява това, което се случва там…Предпочитам да вложа парите отново в бизнеса, защото така носят по-бързо приход и развитие.
Тази статия е доста стара, обаче попаднах на нея и не съм съгласна с доста от нещата.
Родителите ми са медицински лица и никога не съм се чувствала наистина бедна. Но сме нямали баба и дядо на село. Вместо това живеехме заедно с баба и дядо, общо шест човека в тристаен апартамент в града. Отопляваше се само едната стая, която беше хем дневна, хем спалня. Другите две спални – не. Плодове и зеленчуци извън сезона, месо, яйца, мляко и млечни продукти са били деликатес в нашето семейство. Дрехи – втора употреба. Почивка – 3 пъти преди 10 ноември 1989. После тръгнах на училище и само един път сме ходили на почивка. Телефони имаха повечето ми съученици в гимназията, на мен ми подариха първия като бях втори курс студентка. Нямала съм луксове и като видео, двд, тогава модерните касетофони. През студентските години не можах да си намеря работа. После години наред живях при нашите докато посъбера пари да мога да се изнеса.
Като сравня детството си с описаната “бедност” в статията, се чудя как сме оцелели.
Семейство с 1 дете или семейство, което в бъдеще смята да има деца, има нужда от тристаен апартамент с две спални и хол или кухня. Вярно, че може да се съберат всички и в някоя боксониера, но няма да е най-добрия вариант за отглеждане на деца. Вместо да се продава апартамент, за да се набутат в дядовата ръкавичка, е по-добре е да се пести от почивки и дребни луксове, както правеха родителите ми. Само ако живеят толкова бедно, че да нямат пари за базови нужди като храна и отопление, бих казала, че е по-добре да се преместят в едностаен или двустаен.
Кола – нямам и не искам. Мога да си позволя, но предпочитам да събирам парите, защото имам жилищен кредит. Понякога много ме е яд, че нямам, защото ми се е налагало вечерно време да пътувам с влакове, в които попадам на пияни, които ме притестняват, и за сама жена е опасно. Или пък когато ми се наложи някоя по-обемна покупка, а нямам приятели с кола, които да ми помогнат. Ако работиш в голям град и събота и неделя се прибираш в малкия град или на село, кола е почти задължителна, особено с малки деца. Но ако живееш само на едно място, наистина кола не е нужна.
Когато се нанесох в новото си жилище, имаше поочукани мебели от предишния собственик. На първо време ги оставих, но когато дойде карантината, реших да ги сменя, защото вече прекарвам цялото си време вкъщи и искам да ми е уютно и приятно и новичко. Прецених, че така ще извлека повече полза от парите отколкото да изплатя кредита с 5-6 месеца предварително, защото обстановката вкъщи се отразява на настроението и менталното състояние при пандемия. Взех най-евтиното ново обзавеждане и реших да се “циганя” в olx да изкарам някой лев от старото обзавеждане. Голяма грешка – загубих сума ти време и нерви да се разправям и накрая ги подарих на едни цигани. Не на всеки се удава пазаренето.
Само да добавя – българите обичаме да се оплакваме. Ако вземем да се хвалим, може някой да ни завиди. Много хора реално не искат да си подобрят състоянието, а само някой да ги изслуша как не им стигат парите.
И друго да добавя – всеки трябва да се замисли къде са му приоритетите:
1) да пътуваш с обществен транспорт по 2.5 в посока (по 5 ч всеки ден), за да пестиш пари;
2) или да си купиш кола или апартамент по-близо до местоработата, да се прибираш за по-малко от час и да прекарваш спестеното време със семейството си, децата или в работа върху себе си?
Аз направих компромис, като си купих апартамент със стаи-кутийки, който е на около час пеша отвсякъде, където ми се налага да ходя, за да не трябва да имам кола. Сега съм на 30 мин пеша от работата. Ако я сменя с по-далечна, тогава ще му мисля. Хоум офис също е опция за мен.
Абе хора животът е кратък поживейте си пари се правят ,но време не можете да правите е казал Сюлейман Великолепни ,за какво ,и къде ще ги носите тези спестени пари.На онзи свят пари няма да ви трябват .С години си купувах печени пилета от Била за по 5,6лв ,ако съм спестявал и не съм купувал тогава ,сега като са 13лв, и пак продължавам да пестя дали на тази цена ще ги купя.Това ми напомня на един дето постоянно пести ,и вкарва пари и ги трупа ,трупа и накрая умря ,и накрая излиза ,че цял живот е работел само за банкери ,и все едно тези пари никога не са били негови .Стига с това пестене .Икономията е майка на мизерията ,и баща на простотията.Каквото си хапне пийне за деня човек това са неговите пари и живота му ,това му остава на човека ,останалото спестеното не е негово ,а за наследниците му,които няма да оценят лишенията за спестеното ,и обикновено го профукват набързо
Знам че статията е стара, но като я чета не мога да не си задам въпроса – “Вие хора наистина ли сте е*ани в главите или просто пишем да има трафик и парички от рекламна дейност?”. Не знам кой със всичкия си ще се върже на глупости от сорта продай си скапания що-годе поотремонтиран апартамент за да си купиш по-малък и по-скапан и тепърва да го оправиш. Българите от край време живеят на гъсто като копърки в консерва от 1.60. Аре веднъж да сме честни и да си го кажем че в прав текст че българите са бедни и нямат пари защото държавата е скапана, управляващите са група изедници, на които не им дреме дали някой си нямал пари да си нахрани семейството и че всеки “успял” българин е успял или в друга държава, или по втория начин, или е извадил някакъв страшен късмет. В тази държава, цял живот да учиш и да си скъсваш г*за от бачкане, ще видиш една кръгла нула понеже за всеки изкаран лев повече инфлацията ще изпапа 2. Стига сте пълнили главите на хората с глупости, ако не можете да дадете някакъв адекватен съвет поне не им се подигравайте!
С Уважение, Д. Димитров
Уважаеми, г-н Димитров,
Благодаря Ви за коментара. Статията не е написана заради рекламни приходи, защото просто няма реклами и банери в този сайт, ако не сте забелязали. Каквото и да напиша няма как да Ви убедя, че има начин човек да успее и в България. Хенри Форд е казал “Независимо дали мислите, че можете или не можете, и в двата случая сте прави”. Щом мислите, че нищо не става, значи нищо не става и човек не може да успее в България или ако го направи, е по втория начин или с измама. Пожелавам Ви да отидете и да успеете в друга държава! Тук нищо не става.
С уважение,
Стойне Василев