Каквото и да си говорим, всеки обича безплатните неща. Веднага се сещам за един характерен български израз, който е житейско верую за много хора у нас – „Шамар да е, аванта да е“. След като в първата част на статията Роберто Маринов разгледа няколко случая, в които плащаме твърде висока цена за „безплатните“ неща, днес той се фокусира върху това дали сме длъжни с нещо на хората, които ни ги дават.

Има ли безплатен обяд?

В различните езици се използват различни думи за безплатното като „free” в английския език, „gratis” на холандски, “kostenlos” на немски и други. Идва ми наум и една по-стара българска дума – „муфтя“, както и „аванта“. Често срещан е и друг глагол в югозападната част на страната ни – „дрънчи“, като значението  му е „примолва, моли, (проси) от някого пари“.

Наред с всички тези думи, неминуемо трябва да се спрем и на етимологията на думата „дар“. Разглеждайки нейните синоними по темата за „безплатното“, можем да вземем следните: „подарък“, „армаган“, „бакшиш“, „дарение“, „субсидия“, „помощ“, „завещание“ и други, но стига повече съм разглеждал изрази и значенията на думите и да се върнем към днешната тема за безплатното.

На първо място трябва да знаем, че не съществува „безплатен обяд“. Няма такова животно и ако сте попаднали случайно (или неслучайно) на него, винаги трябва да имате едно наум. За буквалния безплатен обяд, било под формата на коктейл или кетъринг, след някакво събитие, участие и други, е необходимо да знаете, че никак не е безплатен, като някой, някога и някъде е заплатил за него и неговото предоставяне има някаква цел.

Макар че по природа не обичам да се съмнявам в хората и не съм скептичен, няма как да не отбележа, че когато някой ви предлага нещо безплатно, първото, което трябва да направите и е с особена важност за вас е да си зададете следните въпроси: Каква е целта на предложението? С каква цел ни е дадено (предложено, подарено)? Каква е неговата стойност?

Доста често се случва колкото е по-висока e стойността на предложеното (подареното) „безплатно нещо“, толкова повече изглежда, че това е някакъв вид „измама“. Тези  примерни въпроси е необходимо да си ги задавате първо на себе си. Част от въпросите може да ги зададем както към непознатите лица, предлагащи „безплатни услуги или продукти“, така и към нашите близки или приятели, които ни предлагат безплатни неща.

Ще срещнете приятели, които ще ви предложат да ви „подарят“ някакви предмети и вещи, които няма да им трябват повече. Важното нещо, което е необходимо да направите, е да ги запитате на момента дали искат нещо в замяна на това, какви са им очакванията към вас, в т.ч. някаква помощ, услуга или нещо друго. Доста често съм чувал оплаквания от хора от сорта на „Ей, какво ли не направих за него, какво ли не му услужих, дадох, а той как ми се отблагодарява“.

Обикновено тези взаимоотношения не са комуникирани достатъчно добре още от самото начало. Липсата на комуникация между страните (приятелите) води до тези „неоправдани“ очаквания. Получилият приятел, на когото е подарено, си е мислел, че нищо не дължи в замяна и не трябва да прави (връща) услугата. Дарилият човек пък очаква „притичване“ на помощ от приятелят си, на когото е помогнал и т.н.

Наскоро една приятелка ме попита дали имам запазени (останали) „умалели детски или бебешки дрехи“ за раздаване и изненадващо ме запита дали трябва после да ми ги връща, което много ме озадачи. Попитах я за какво ми е задала този въпрос и тя ми отговори, че има хора, които дават, но след това държат да им се върнат обратно дрехите.

На 4 април тази година в България се проведоха парламентарните избори за избор на народни представители в 45-тото Народно събрание. Въпреки че навсякъде в предизборната кампания, по медиите и дори на самите плакати на кандидатите имаше ясен призив, че купуването и продаването на гласове е престъпление, различни лица отново се опитаха да купуват и продават гласове, по стари утвърдени схеми, както и да намират алтернативни и по-нови начини за това.

Имаше „дарителска кампания“ за даряване на хранителни продукти от първа необходимост като пакети с брашно, олио, захар, ориз, макаронени изделия и други на симпатизанти и близки до съответната партия. Продуктите са предоставени „безплатно“, но какво очакват в замяна на предоставянето им? За мен е очевидно – подкрепа в бюлетината.

От друга страна, важно е да знаем, че тези продукти са платени от някъде, било от партийната субсидия, дарения за партията, „партийни бизнесмени“ и други. Някой е платил за това и продуктите не са напълно „безплатни“. Защо не се раздават тези продукти през останалите четири години от страна на партийните лица, а се раздават преди изборите?! Все пак, виждал съм и изключения за различни „дарителски акции“ от политици, които не се случват само по време на избори.

Дарителството от страна на Агенцията за социално подпомагане е друга тема. Има различни средства и помощи, които са предоставяни по линия на държавата, но тях нямам намерение да ги разглеждам в настоящата статия. Във връзка с разходването на държавните ресурси, съм чувал израза „Взимай, спокойно, държавно е“, т.е. да не ти пука за ресурсите, тъй като те са на държавата. Това бе типично за българските реалности преди 1989 година и в началото на 90-те години на миналия век, но това може да го срещнете и чуете и днес.

Дори ако погледнем дарените средства от неправителствените организации (сдруженията с нестопанска цел и фондациите), е важно да знаем, че самите донори определят на кого да се дарят (или как да се използват) средствата, като най-вече те са насочени към лицата от уязвимите групи (тези в неравностойно положение). Средствата не са за всички хора и „не може всеки да го огрее“, но е важно да знаем, че се дават с разрешението и волята на спомоществователят (благодетелят).

Последното нещо, което бих искал да разгледам в днешната статия е хубавата история за добрия Дядо Коледа. Децата вярват, че ако са послушни, той ще ги зарадва като им донесе „безплатни“ подаръци. Малките деца искрено вярват, че подаръците са „безплатни“ и са донесени от Добрия старец. Малките деца нито знаят, нито съзнават, че подаръците не са  наистина „безплатни“ и са платени, закупени и поръчани от страна на техните родители.

Какво можем да кажем за финал на днешната статия. Важно е да запомним, че наистина днес няма и не съществува „безплатен обяд“. Този обяд, някой, някога, някъде го е заплатил. Преди да приемете безплатната оферта, помислете струва ли си, ще ви отнеме ли време и колко, и не на последно място, отговорете си на себе си – иска ли се нещо в замяна на безплатното, услуга, действие или нещо друго.

Специално за читателите на SmartMoney.bg давам 10% отстъпка с постоянен промокод SM10 за първата ми книга, която излезе от печат в началото на 2021 година “Спести пари, не ги харчи“.