Много често посягаме към безплатна брошура, четем безплатна електронна книга или посещаваме събитие, за което не ни искат пари. За съжаление, не винаги се питаме какво ни струват тези неща и какво искат от нас хората и фирмите, които ни ги предлагат. Днешната статия е провокирана от книгата „Безплатното“ на Крис Андерсън и ще разгледам тази тема през призмата на българската действителност.

Всекидневно сме заливани от различни видове безплатни неща – мостри, рекламни брошури, листовки и други. Много от печатните материали най-често намират своето приложение в най-близкия кош за отпадъци. Защо ли?! Ами защото са безплатни.

Често самите раздавачи нито ни питат, нито ни задават въпроси, дали имаме въобще нужда от тези брошури. Не ни питат и за нашите реални потребности и дали имаме нужда от това, което те ни предлагат. Всъщност, със задаването на тези въпроси много бързо биха могли да преценят дали ние наистина имаме нужда от това, което ни предлагат и дали попадаме сред тяхната целева аудитория (група). Просто ни го пъхат в ръцете, като гледат да раздадат максимален брой рекламни листовки, тъй като им се заплаща за раздаването на съответните количества бройки.

Предлагат ни безплатни клипове в мрежата, безплатни уебинари или безплатни предизвикателства. Подканват ни да се запишем веднага и да си запазим своето място, тъй като местата са ограничени. Понеже те са безплатни, много хора се регистрират бързо, като много често забравят, че са се записали за участие. Не считат за важно да се включат или въобще да участват, тъй като не са платили нищо за това събитие.

Дали наистина предлаганите уебинари са безплатни? Да, те са безплатни, но в края им (и това не бива да ни изненадва) се появяват следните призиви „Ако искате да разберете повече, е необходимо да се запишете в нашата пълна програма (курс, академия, университет), само сега, на специална и преференциална цена с 40 % или повече процента намаление, валидна само днес“.

Какво те са постигнали с този „безплатен“ уебинар? Ами, рекламира ли са се и са Ви привлекли вниманието. Ако не сте научили нещо ценно, то сте си загубили времето. Разбира се, има и ценни програми и курсове, които си заслужват парите.

Сега, нека да погледнем мобилните оператори и техните оферти, в които ти дават безплатен апарат (телефон, рутер), заедно с абонаментни планове. Много добре си спомням как миналата година баща ми се обади да ми каже, че са му звъннели от мобилния оператор, като са му предложили чисто нов „безплатен“ телефон, тъй като бил дългогодишен клиент и участвал в програма за „лоялност“.

Казах му да им предаде да се свържат с мен и да ми направят съответната оферта. Малко по-късно се обади въпросното момиче да каже, че предлагат безплатен телефон с нов абонаментен план за 24 месеца (включващ повече безплатни минути и интернет) за 30 лева месечна такса. След бърза проверка в мрежата, установих, че този модел телефон струваше около 150 лева.

Бащa ми е пенсионер и е свикнал да се оправя с по-старите модели телефони с копчета, като реално не му трябва такъв нов телефон, като ми каза, че като му го дадат ще ми го подари. Освен това той не ползва нито интернет, нито може да употреби предлаганите му допълнителни безплатни минути. На мен също не ми върши работа тази „пръчка“.

Дотогава баща ми плащаше по 17 лева месечна такса и тази такса му беше ок. След направена бърза калкулация от моя страна, се установява следното: 24 месеца x 30 лева правят 720 лева, които трябва да се платят за 2 години. Ако си купи апарата на свободна цена и продължи да си плаща месечната такса от 17 лева общата сметка ще бъде следната: 24 x 17 лева =408 лева +150 лева за апарат = 558 лева обща сума.

Вие сами преценете „безплатният телефон“ дали наистина е безплатен. Има и много други примери за това. Много често мобилните оператори ще ви предлагат и „безплатни“ услуги или такива с малки доплащания, най-вече пакетни услуги. Например, плащате телефон и кабелна, получавате безплатен интернет. Преди да предприемете каквито и да са действия, Ви съветвам, да си направите внимателно проучванията (в т.ч. съдържанието на пакета, скоростта на интернета, достатъчни ли са ви предлаганите безплатни минути и интернет, гледате ли съответните канали, за които сте платили, имате ли време за това, наистина ли ви трябва този пакет и т.н.). След като сте отговорили на тези въпроси, едва тогава направете своя информиран избор.

Сещам се за една история в миналото. Разхождам се по-обяд (излязъл съм в обедна почивка). Среща ме едно момиче и ведро ме запитва „Искате ли да участвате в едно проучване и ако се съгласите, ще Ви дадем безплатен шоколад. Няма да Ви отнеме много време и ще свършим за 10-тина минути“. Тъй като обичам да давам обратна връзка, приех. Завежда ме в стая, в която предлагат на потребители нови вкусове на вафли, които все още не са пуснати официално на пазара. Разпитват ме какво ми е мнението, дали ми харесват вкусовете, допадат ли ми, има ли много захар в тях, как се усеща и т.н.? Каква цена бихме били склонни да заплатим за тази вафла?

Десетте минути се превърнаха в тридесет, накрая ми дотегна от въпросите, тъй като се повтаряха, но все пак издържах до края и получих този безплатен шоколад. След това си казах на себе си „Ей, колко време изчаках (загубих) заради този безплатен шоколад“. Ако предварително ми беше казало момичето, че ще ми отнеме 30-на минути, едва ли щях да се съглася.

Последната история за днес е свързана с децата. По Коледните празници на изминалата година купихме конзола на детето. Искаше много да играе една определена игра. Продаваха се и такива конзоли с инсталирана в тях въпросната игра, но ние му купихме конзола без инсталирани игри в нея. Играта може да се изтегли „безплатно“, но става бавно, тъй като тя е „доста тежка“ (заема доста пространство като памет). Готово.

Детето започва да играе свои приятели и срещу други свои връстници, като много й се радва. И се започва: „Тате, трябва да ми купиш V-Bucks!”. Питам го: „Не може ли да си ги спечелиш?“, а то ми отговаря, че не може. Всъщност, в много редки случаи трябва да изпълняваш определени мисии, задачи или “таскове“ и може да ти се дават, но е трудно и в много ограничени количества.

Има продължение „Всички приятели имат това оръжие, тази кирка, този скин. Родителите са им ги купили, хайде де…“. След няколкоседмично преговаряне (в т.ч. и за поведението и оценките му в училище) съм принуден и му ги купувам. Съществуват различни опции за това, като най-евтината е от 8 евро, а има и за 10, 15, 25 евро и дори за повече.

Създателите на тази конзола бяха помислили и ограничили децата, като бяха въвели строг родителски контрол. С други думи, детето не може да купува нищо и да плаща през своя акаунт. По този начин покупките могат да се правят само от родителите през техния акаунт. Какво можем да обобщим за тази игра – тя наистина е „безплатна“, но различните неща и екстри към нея се заплащат. Този модел се среща и в много други игри.

Като извод от този материал трябва на първо място да разберем, че „безплатното“ не винаги се оказва безплатно. Трябва да бъдем по-мъдри и разумни като потребители. Когато се записваме за безплатно участие, е необходимо да преценим заслужава ли си наистина да отделяме част от нашето време за съответното безплатно събитие.

Очаквайте скоро и втората част на статията.