Когато бях в корпоративния свят най-големият ми страх беше да не сгреша, защото това не се толерираше от моите шефове и колеги.
Но какво може да научиш от успехите си? Абсолютно нищо. Никой не анализира защо нещата са се получили добре. Просто така е станало и продължаваш напред.
Истинските уроци, които помниш цял живот, обаче, идват от грешките и глупостите, които си направил. Тогава те боли и искаш да разбереш защо се е получило така и как да извлечеш полза от тази болка в бъдеще.
В тази статия съм събрал ценните уроци от грешките, които направих аз като нов предприемач. Сигурен съм, че те ще са ти полезни и на теб. Затова, дай ми 10 минути от твоето време, за да ги прочетеш.
В бизнеса (а и не само) или се учиш на нещо и влагаш от твоето лично, или плащаш на друг да го направи вместо теб. Е, аз избрах първото.
Като новоизпечен предприемач реших да действам както знам, а именно – първо да се науча как се правят нещата и после да ги делегирам или си платя на някой, за да ги направи.
Тази стратегия много ми помогна в корпоративния свят, защото когато започнах да управлявам хора, аз вече бях минал по този път и за всички възражения от сорта „Това няма как да стане” или „За тази задача ще ми трябват поне 2 седмици” можех спокойно да кажа „Има как да стане и при това за 3 дни”.
Мениджърите, които не бяха минали през позициите на техните подчинени, много бързо „олекваха” и уважението към тях не беше голямо. Служителите много лесно ги манипулираха. Да си призная, и аз съм го правил – когато съм имал за шеф – „парашутист” съм се възползвал от неговото незнание.
В бизнеса има много дейности (от фактурирането до дизайна на маркетинговите материали) и трябва доста време, за да се научиш и след това още време, за да ги правиш.
Да, спестяваш пари и придобиваш много ценни знания и умения, но това е за сметка на личното ти време. А и вместо да се занимаваш със запазване на зала, регистрация на участници в обучения и настройка на техниката преди събитие, е по-добре да се фокусираш върху важните за бизнеса неща като планиране, разработване на нови продукти и нови източници на приходи.
Този подход го отчитам като грешка, защото освен от време за бизнес планиране, ме лиши и от време за хората и нещата, които обичам.
Тази грешка също е от опита ми като служител в голяма компания. Вместо да градя стабилна бизнес система, просто управлявах себе си и времето си.
Какво означава това? Ако вземем четирите потока на парите на Робърт Кийосаки, аз съм във втория – на самонаетите лица. Вложените от мен време и усилия са правопропорционални на получените резултати. Линейни доходи от където и да го погледнеш.
В този квадрант какво може да направиш, за да изкараш повече пари?
Две неща – да работиш повече или да увеличиш цената на времето си. Аз направих и двете. Първо отделях много време, за да повиша моите знания и умения, а това доведе и до повишаване на цените, на които предлагах моите услуги.
Сигурно ще си кажете, че няма нищо лошо в това? Така е, ако искаш да имаш сравнително добър стандарт и да работиш докато можеш (физически и ментално).
Но моята цел не е такава. Аз искам да получавам пасивни доходи от инвестиции и от стабилна бизнес система. Проблемът е, че този бизнес се гради по различен начин от изграждането на личния ми бранд.
Една бизнес система се състои от много на брой процеси, които се изграждат стъпка по стъпка и след като заработят се нуждаят само от леки корекции и настройки. Такава система съм направил за моите инвестиции и тя работи.
Не мога да кажа, че съм изгубил много време в изграждането на стабилен бизнес или че нещата не могат да се поправят, но това мислене на служител е пагубно за всеки предприемач и го отчитам като грешка.
Тази грешка е пряко свързана с предишната. Аз винаги съм си поставял високи цели…но само за мен самия. В бизнеса не съм само аз и една добре работеща система може да постигне 10 пъти по-добри резултати от тези, които бих постигнал сам.
В големите компании как се поставят целите за новата година?
Няма универсална формула, но „тази година + 15%” се използва на доста места.
Аз не бях толкова скромен и заложих доста по-голям ръст, но това създава грешно впечатление за постигнатите резултати.
При една компания с печалба от 1 милион лева на година, 15% отгоре са 150,000 лева са доста пари, но ако печалбата ти е 10,000 лева, 1,500 лева на година отгоре не е „уау” нещо.
Сага целта ми е „х 10”. Много оптимистично, нали?
Така е, но тази цел изисква друго мислене и други подходи. Знам, че дори да не успея да я постигна, аз ще съм много над онези 15 или 20% увеличение, които се залагат в дебелите папки с корпоративни планове.
Много бързо разбрах, че в бизнеса нямат място реплики като „Аз така казах” и „Аз знам най-добре” и затова винаги като съм бил на кръстопът съм ви питал на къде да поема. Така беше със смяната на името на сайта, основните теми и началото на обученията.
На всяка академия, семинар или презентация имаме анкети, в които питаме участниците какво е минало добре и какво може да се подобри. Не всичко може да приложим веднага, но стойностните идеи намират място в следващите ни обучения.
Всеки ден отговарям на близо 50 имейла и поне на десетина телефонни обаждания, както и поне на толкова въпроси във Facebook. Разбира се, не мога да отговоря на всички, колкото и да се старая.
Въпреки тези усилия, мисля, че има възможност да чуя мнението за нас от още повече хора. Една добра идея, която ще „открадна” от нашите партньори от Асоциация на трейдърите в България (АТБ) е „На кафе с АТБ”.
На тези неформални срещи ще може да се видим на живо и да разговаряме на различни теми. Тази инициатива ще я стартираме още в началото на 2016 година. Липсата на подобни срещи го отчитам като грешка, но тя може да се поправи, нали?
Всъщност, източниците са три: обучения, финансов коучниг и реклама в сайта, но са в едно направление. Както при инвестициите, и в бизнеса трябва да има диверсификация.
Сега имам участие в няколко проекта, но искам да изградя едно стабилно портфолио от няколко независими един от друг бизнеса, които да ми носят пасивен доход всеки месец.
Защо не го направих досега?
Лесният отговор е „Липса на време и фокус върху основната дейност”, но това оправдание нищо не ми носи. Фактите са си факти.
Имам няколко предложения за участие в бизнес, които смятам да разгледам по-внимателно в близките седмици. Ако не се получат нещата с тях, аз ще бъда проактивен и ще потърся работещи дейности, в които да придобия малък дял.
Знам, че когато не си мажоритарен собственик на бизнес, контрола върху него е ограничен, но поемам този риск в името на получаване на пасивни доходи. В противен случай ще имам още едно (поредното) работно място.
Да, доходите ми ще се увеличат, но за сметка на времето. Това ще ме отдалечи от моята цел – финансова свобода. Ако все пак искате да станете богати, има само един начин.
Какво означава „не инвестирах достатъчно” за мен? От стартирането на бизнеса ми досега разчитах главно на себе си и на моите знания и умения. Те обаче са ограничени от времето, с което разполагам.
Както съм го казвал и друг път, за тези близо две години приоритет ми беше изграждането на бизнеса и много време съм вложил в това начинание.
Постигнах доста успехи, но преди няколко месеца осъзнах, че има и по-лесни начини, за да получа същите резултати.
Какво имам предвид?
Започнах да изграждам имейл маркетинг система, като броят на хората, които получават полезна информация по имейл е близо 3,100 души. Разходите ми за нея са около 100 лева на месец.
Има обаче много други неща (главно програми), от които съм спестил някой лев. Да, за тях ще имам допълнителни разходи, но те ще направят бизнеса ми по-ефективен и ще ми спестят ценно време, което да влагам в неща, от които разбирам повече и са по-добре платени.