понеделник , 5 декември 2016
ima-samo-edin-nachin-da-stanesh-naistina-bogat-vijte-koi-e-toi

Има само един начин да станеш наистина богат. Кой е той?

Искате ли да сте успешни? Искате ли да станете наистина богати? Ако отговорът на тези два въпроса е „ДА”, тогава четете нататък.

Има една инвестиция, с която можете да го направите. Просто трябва да инвестирате в нея почти всичко, което притежавате. В най-добрия случай можете да получите 5% увеличение след една година. А в най-лошия? В най-лошия случай може да загубите всичко, всеки един ден, по причини, които са извън вашия контрол и които обикновено не забелязвате, че приближават.

Искате ли да вложите парите си в тази инвестицияНай-вероятно не, но милиарди хора го правят – те всеки ден отиват и работят за някой друг.

Разбира се, аналогията не е най-добрата. Докато напуснете или ви уволнят, вие получавате заплата. Но когато работите за друг винаги имате горна граница на увеличението на вашето възнаграждение. Да, може и да ви увеличат заплатата с 5% на година, но това е максимума, на който може да се надявате.

В тази инвестиция максималната загуба, която може да претърпите, когато ви уволнят е да загубите целия доход, независимо от усилията и саможертвите, които сте направили.

И какво излиза – максималната печалба е силно ограничена, а загубата е безгранична.

Това е най-лошата инвестиция, за която сте чували, нали?

И така, ако се надявате да станете наистина богат като работите за някой друг, няма да стане. Не го казвам аз, а статистиката и всички класации. Ето последната такава, правена у нас за 10-те най-богати българи:

Най-богатите българи

Да видяхте там човек на трудов договор? Аз поне – не. В класацията на списание Forbes за най-богатите хора в света също не намерих, а сигнах до № 1,000. Бил Гейтс, Карлос Слим, Уорън Бъфет, Лари Елисън – всичките са предприемачи.

Очевидно, за да станете наистина богати трябва да инвестирате в себе си, да поемате рискове и да направите стотици (дори хиляди) малки неща по правилния начин и… тогава да направите 2 или 3 наистина големи неща по правилния начин и в точния момент.

Но, ако все не стигате до тези 2 или 3 големи неща или не сте успели да ги направите правилно, тогава какво? Има и друг начин да станете наистина богати.

Говорил съм с десетки предприемачи. Когато си говорим за финансовата страна на това да имаш собствен бизнес – честно казано не са много ентусиазирани. Нещата са по-скоро делови.

Когато, обаче, стане въпрос техния живот, за това как се чувстват, те направо грейват. Започват да говорят за предизвикателствата, за отговорността, за чувството за мисия, за чувството за цел, за чувството за удовлетворение и вълнение от работата с истински екип и за невероятното чувство на контрол върху собствената им съдба…

Това се случва всеки път. Всеки.

Мисля, че причината е ясна. Тогава те се чувстват наистина живи. Това да начертаеш своя собствен път, да вземаш сам важните решения в живота си, да правиш свои собствени грешки (а не на твоите шефове), да достигаш невъзможни доскоро висоти, както във финансово, така и в лично отношение.

По този начин, те се чувстват богати, наистина богати. И те са богати, независимо от приходите или печалбите си.

Както видяхме, единствения начин да станете богати, наистина богати е като стартирате собствен бизнес, дори като странична дейност, паралелно с основната ви работа. Няма причина да не го направите, а и не е необходимо да напускате веднага (така или иначе няма да го направите). Като човек, който се занимава с оценка на рискове ще ви кажа, че най-добрият начин за намаляване на риска в този случай е да запазите работата си докато изградите стабилни основи на вашия бъдещ бизнес.

Ето каква е сделката

В замяна на по-малко свобода, по-малко контрол и по-малко удовлетворение, ние всеки ден ходим да работим за друг, като максималната доходност ни е ограничена, но загубите ни са безгранични. При предприемачите, загубите също са безгранични, но за сметка на това и печалбите могат да са огромни, не само финансови, а в личен план.

Дайте си шанс, само един шанс да станете наистина много богати. Ако семейството и приятелите ви мислят, че сте луд да зарязвате сигурната работа и да стартирате бизнес, просто им покажете тази статия. И след това започнете вашето пътешествие като предприемачи, дори с малки и безопасни стъпки. С всяка една крачка вие ще ставате по-богати и по-успешни. Това ще ви позволи да се присъедините към една група хора, които живеят живота си по техния начин, по техните собствени правила и разбирания.

Кои са тези хора?

Предприемачите. Стани един от тях.

Това е най-добрата инвестиция, която може да направите – в себе си.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

38 коментара

  1. Ралица

    „Да видяхте там човек на трудов договор?“
    А вие да видяхте там човек спечелил парите си без измами?

    От доста време следя сайта и намирам интересна и полезна информация, но тази статия определено предизвиква само отрицателни мисли, най вече с класацията. Не мисля, че точно тези хора трябва да ни служат за пример.

  2. Стойне Василев

    Здравей Ралица, благодаря ти за коментара. Тази класация за България е единствената, която е правена някога и просто я цитирам. Дали тези хора са спечелили парите си с измами не мога да кажа, защото вярвам в българския съд и доколкото знам те не са осъдени.

  3. Тези хора, отдавна вече са легализирали парите и бизнеса си, а тва „инвеститор“ и „там с минното дело“, трябва да се разбира като бивш член на ДС и приватизатор.
    На никои от тез галфони по горе началния капитал не е с честен труд, всичките са краднали една част след падането на Социализма, после са умножили натрупаното. Това си е класическа схема, много от „обектите“ в България действат на същия принцип.

  4. А да и това е класация на „тъпаците“ дето някога са се изтървали да се похвалят, колко имат. Познавам хора, поне един двама, дето само това за което са намекнали, че е тяхно е на стойност над 100 милиона. Познайте дали някога ще ги декларират публично тези пари и имеоти? Никой нормален човек с подобно богатство няма да е толкова тъп да се хвали и да парадира с него…

  5. !!!Веднага след промените!!! Цоло Вутов напуска „Нипроруда“ и създава фирма „Геотехмин“ заедно с професорите Димитър Субашки и Величко Стоянов. Отначало съсредоточават дейността си предимно в областта на минното дело, работят по търсене и проучване на бял мрамор и варовик, но през 1996 г. собствениците разширяват дейността на „Геотехмин“, като навлизат и в строителството – You know you know, типична съдба на сътрудник или член на ДС…преди промените работиш в ДС, след промените ставаш виден бизнесмен и милионер…

  6. Иванов

    Задължително е да се направи едно уточнение, без което тази класация за най-богатите българи изглежда леко комично. Критерият, въз основа на който са подредени тези личности е приходи от дейността на компаниите им. Затова липсват личности като Божков, Ковачки, Цветелина Бориславова, Петя Славова, Гриша Ганчев, Цветан Василев и със сигурност изпускам други.
    И друго важно уточнение, може би по-важно и от предишното, в класацията участват само предприемачи.
    А аз лично без да се замислям се сещам за няколко много сериозни милионери (не говоря за дребни милиони 🙂 ), които са на трудов договор.

    А конкретно по темата, моето мнение е, че по-голяма част от необходимите условия, за да бъде един човек успешен предприемач вродени (някои са наследени) и затова всеки трябва да определи за себе си дали би бил добър в предприемачеството или пък има друга сфера, към която трябва да се насочи. Не е лошо или пък срамно да работиш за друг човек, важното е да си добър в това, което вършиш. Захващането с предприемачество насила, защото звучи престижно или защото други хора забогатяват от тази дейност, обикновено води до затъване в калта до гуша. 😉

  7. Симеон

    Въпреки спорните примери за предприемачество в България не бива да пренебрегваме принципните истини в статията и всеки да се замисли като какъв най-добре се вижда 🙂

  8. Ако не бяха дадени примери с българи, щяхте да кажете, че в България така не става и е лесно да се дават примери от Америка (примерно).
    Фактът си е факт… Човек от заплата и спестявания в буркани богат не става. Пък и едва ли някой толкова силно желае да мине в топ 10. И с дооооста по-малко човек може да живее много добре, да не кажа, че с толкова милиони със сигурност е по-зле 🙂

  9. Стойне Василев

    За начало ще цитирам Мариян Йорданов, който каза вчера на обучението ни, че „ако нямаш пари, ще пиеш бира с приятели и ще псуваш сервитьора в люлинска кръчма, а ако си богат ще пиеш бира с по-богати приятели и ще псуваш сервитьора в парижки ресторант“. Всичко е въпрос на манталитет и ценности. Защо точно тези хора са в тази класация и какъв е техния път, за да стигнат до нея – не знам. Просто съм представил единствената подобна класация, правена някога в България. Как е направена, също не знам. Например за Forbes методологията за определяне на нетното богатство е една дебела книжка от над 100 страници дребен шрифт.

    @Иванов – прав си, че хубост на сила не става. Винаги, когато съм избирал нещо, защото е модерно, съм съжалявал след това. Ако искаш да си успешен, трябва да откриеш своята пътека, а не да ходиш по широката алея, по която всички вървят.

  10. Рихард Брансон – най добрият!

  11. Хубава статия, с две – от моя гледна точка – погрешни твърдения. Едното вече е коментирано, че на трудов договор не можеш да станеш милионер. Това не е вярно, има много такива примери и Иванов е цитирал някои от тях.

    Второто е заблудата, че човек може да стартира успешен бизнес, докато работи на друго място. Вече съм коментирал на тази тема, но накратко – началото на бизнеса е много важно и за да се пребори човек с конкуренцията и предизвикателствата трябва да посвети цялото си време и мисъл, което не може да стане, ако работиш на друга работа. И понеже вече за втори или трети път се споделя такава идея, моля някой да сподели от личен опит или от опит на негов познат, как точно е стартирал успешен бизнес, докато е работил другаде.

  12. Стойне Василев

    Galarad, нали не смяташ, че Божков, Ковачки, Цветелина Бориславова, Петя Славова, Гриша Ганчев и Цветан Василев са на трудов договор. Да, НАП цитира, че някой е спечелил 10 милиона за една година, но малка част от тях са по трудов договор, а по-голямата част са от граждански договори. Също така, не знам как се изкарват 10 милиона лева от граждански договори.

    Тук говорим само за стартиране на бизнес. Ако той тръгне добре за 2-3 месеца, какво ти пречи да напуснеш работа и да вложиш цялото си време в него? Или да намериш поне един голям клиент, който ще ти гарантира първоначалното финансиране?

  13. Инвестирай в себе си!На мен това ми стига.

  14. Иванов

    Стойне Василев,
    Нямах предвид изброените по-горе, като написах, че има много милионери на трудов договор. Примерно Хампарцумян или пък Валентин Златев от Лукойл.

  15. Стойне Василев

    Иванов, ако един от тези двамата живее в София, на 49 години е и е зодия Дева (както оповестиха от НАП), съм съгласен, че може да станеш наистина богат и от работа на трудов договор. Няма да коментирам как точно тези двамата са заели местата си и дали наистина работят на трудов договор. В единствената класация, обаче, тях ги няма. Не са искали да декларират доходите си или друга е причината, не знам.

    За да не се измества фокуса от статията, нека погледнем класацията на Forbes, която, със сигурност, е доста по-достоверна. Ако някой иска да забогатява като работи на трудов договор, има това право и му пожелавам успех. Няма невъзможни неща. Още повече, че богат се става не в офиса, а вкъщи. Колкото и пари да изкарваш, ако не ги управляваш правилно, те ще идват и ще си отиват. Буквално почти всеки у нас може да е милионер, защото през целия живот на едно семейство през него минават няколко милиона лева. Въпросът е колко от тях се задържат след като се платят разходите.

  16. Galarad, още преди време, когато водихме един дебат по темата споделих историята на един мой приятел, който докато беше на трудов договор, стартира фирма и разработи тази фирма, след което напусна работа и в момента е милионер, но правеше и двете докато стигне точния (според него) момент да напусне.

  17. @Тони – виж топ 100 на БГ компаниите; всяка си има по няколко директора – ето ти няколкостотин милионера. Дали са на трудов договор, или са на процент, или са на опция за придобиване на акции и т.н. не е от значение – принципа е, че можеш да станеш милионер, докато работиш за някой друг, при това без да се напъваш толкова, колкото в частен бизнес. Ако трябва да спомена конкретни имена – Саша Безуханова, Росен Плевнелиев.

    Тази класация, която ти цитираш не е на милионерите, а на хора с имущество над 230 милиона. Има лека разлика. Да, с трудов договор няма да спечелиш 230 милиона, съгласен съм.

    Какво ти пречи да чакаш, докато бизнеса тръгне и после напуснеш работа? Пречи ти факта, че бизнеса се прави в работно време, в същия момент, в който ти си на работа другаде. Ако пък го правиш в извънработно време, като махнеш 2 часа на ден транспорт, 6 часа на ден сън, 9 часа на ден работа (8+1 обедна почивка), 2 часа на ден да се заемеш с пране/гладене/чистене/пазаруване и т.н., ти остават 5 часа време за бизнес.

    Е, ако с 5 часа работа в извънработно време, в България, можеш да направиш успешен бизнес – при статистика, че 90% или повече от стартиращите бизнеси се провалят – ти трябва да си гений или невероятен късметлия. Аз не познавам такива хора и ми се струва, че статистически е много по-вероятно да се провалиш, ако работиш 5 часа в извънработно време, а се конкурираш с някой, който работи 12 часа – 8 в работно и 4 в извънработно време.

    @Борис – ОК, може ли да разкажеш за аудиторията още веднъж, какво точно е работил, как е почнал частния бизнес, в кой момент е напуснал работа и т.н. Не помня точно примера ти, а не успях да го намеря, като преглеждах коментарите под статията за дебата.

  18. Стойне Василев

    Galarad, тази класация, която цитирах е за най-богатите хора в България по нетно богатство. В статията става въпрос за наистина богати хора, а не за милионери. Напълно е възможно да изкараш един или повече милиона с трудов договор. Аз познавам такива хора и знам, че е така, защото съм им виждал заплатите. Въпросът е, че доходите са само едната част от богатството. Ако изкарваш по 100,000 лева на месац и харчиш по 80,000 лева, скоро няма да станеш богат, наистина богат.

    Моята цел е 1 милион лева или 500,000 евро, ако нещо се смени курса. Това е напълно постижимо, според мен. За тази цел мога или да работя на трудов договор и да раста в корпоративната стълбичка и да се надявам на по-висока запалата, или да пробвам със собствен бизнес. Честно казано, аз си познавам способностите и не искам да се подценявам, но до 30,000 лева или повече запалата трудно ще стигна. Предполагам и останалите читатели са в същото положение. Обаче, познавам наистина много хора с бизнес, който генерира тези пари на месец като печалба. Не е лесно и съм съгласен с твоите расъждения за времето, което се отделя, ако работиш на друго място, но пък шансът да станеш наистина богат е доста по-голям, нали?

  19. Въпросният човек работеше в медия и фирмата му е свързана със строителния бранш. Не съм 100% сигурен, но мисля,че правеше двете неща между 1-2 години, след което се отдаде изцяло бизнеса.

  20. Смятам и, че не малко хора инвестират на борсата и то в извън работно време, което според мен си е вид бизнес и стават милионери.

  21. И още нещо, да не забравяме и ЕКИПА. В случай, че тръгнеш да правиш бизнес в посочените 5 часа и в същото време сте 5 човека това прави 25 часа. Затова винаги е най-добре да не действаш сам 🙂

  22. Иванов

    Сравнявате предприемачи с хора, работещи на трудов договор, по абсолютна стойност на богатството, което не е коректно. Никой не отчита фактора риск, например. По-голямата печалба на предприемача е винаги свързана с поемане на по-голям риск. В този ред на мисли и потенциалната загуба на предприемача е по-голяма.

  23. Стойне Василев

    Иванов, съгласен съм, че при предприемача има риск, но и на трудовия пазар има риск, при това не малък.

  24. Тони, сумата винаги е относителна; ако сега е 1 мил., след година трябва да е това+инфлацията и така постоянно да нараства. Съгласен съм, че това е постижимо, ако смяташ общото притежание на активи и ги обръщаш към пари – но за мен по-добра цел е 1 мил. ликвидни средства – пари, злато, акции, облигации. Недвижимия имот е финансов актив, само ако носи доход.

    30 000 заплата е извънземно висока сума според мен; ти не гледай какво генерира бизнеса, а какви са доходите на същите тези хора. Ако имаш бизнес, който може да плаща 30 000 лв. месечно + осигуровки + допълнителни бонуси – кола, телефон и т.н., то той трябва да прави според мен не по-малко от 10 милиона оборот с поне 10% печалба. В този случай 35-40% от печалбата ще отива само за заплатата на този човек. Струва ми се нереално, а ти казваш, че познаваш много такива хора.

    Отново за шанса за успех на стартиращ бизне. Имаш играч Х и играч У, с равни стартови условия и общ шанс за успех 10%. Общ шанс означава, че ако единия успява, другия ще губи, защото се конкурират за ограничен ресурс. Единия играч вкарва два пъти повече време, тоест още на старта той има с 50% по-голям шанс, или първия остава с 2.5%, а втория е със 7.5%. Във времето втория ще увеличава шанса си все повече за сметка на първия.

    Не е невъзможно някой да успее, докато е на трудов договор, но е много по-малко вероято, отколкото, ако напусне работата си. Има и още един негатив – ако не успееш, няма да знаеш, дали провалът ти е на база на това, че не си вкарал достатъчно време, или на база на това, че бизнес моделът ти е погрешени, или на база на нещо друго.

    @Борис – без да се заяждам, но в поста ти за твоя познат няма полезна информация. Нали идеята тук е, хората да се поучат от успешни примери? Работеше в медия, реши да направи строителна фирма и стана милионер.

    За инвестирането на борсата – за да инвестираш, трябва да имаш капитал. За да инвестираш успешно, трябва късмет, добро познаване на пазара, добро разбиране на макроикономическата обстановка и какво ли още не. Дай боже всекиму, но мисля и Бъфет е казвал, че в дългосрочен период не можеш да биеш пазара. Dow Jones от 2000 година до сега е нарастнал с 40%. Ок, нека да сме много добри и да сме направили 100% нарастване за 14 години.

    Добре, ще кажеш – нашия пазар е развиващ се, тук на нашата борса се правят повече пари – Софикс е стартирал на 2000 година със стойност 100, сега е 600 – увеличението е 6 пъти. Значи, ако си вложил 10 000 лв., след 14 години ще имаш… 60 000 лв. Не е като да си се приближил много към милиона.

    И накрая, за екипа. Управлението на екип е много трудно нещо. Трябва да комуникирате постоянно, да гласувате за решения на всякакви казуси, ще има недоволни, евентуалната печалба ще се дели на 5, напускането на един човек ще нанесе голяма вреда, защото няма как да го замените бързо и т.н. Оптимално е да сте двама човека и тогава да, ще сте равни по ефективност на сам, който си е напуснал работата – но отново, ще правите бизнес в ИЗВЪНРАБОТНО време, което е огромен минус, освен, ако не работите за държава с изместена часова зона.

  25. Иванов

    Стойне Василев, разбира се, че има риск и при работата на трудов договор. Човек не поема рискове само когато е на 1,5-2 м. под земята. Но риска при наемника обикновено е доста по-малък в сравнение с този за предприемача. Това е една от причините да се получава разликата в доходите. Ако имаш собствен бизнес, а в същото време печелиш толкова, колкото е заплатата на наемника, който си взел на работа, значи няма никакъв смисъл да се занимаваш с тази дейност. Ти ще поемаш всички рискове и други недостатъци, произтичащи от този бизнес, а наемникът ще приключи работния си ден, ще си вземе шапката и друго не го интересува.

  26. Galarad, наистина съжалявам, че не познаваш подобни примери, но аз не мога да говора от името на друг човек и да разкажа всичко с подробности.
    Разбира се, че е трудно да работиш в екип, но ако си човек, който иска да бъде индивидуалист и сам да развива бизнеса си, максимум с още един човек, в един момент трябва имаш наемни работници. Според мен е много по трудно да мотивираш наемните работници отколкото партньорите. Но всичко е въпрос на мнение и гледна точка.
    Нормално е да има повече хора, които не вярват, че нещо възможно. Именно поради тази причина са малко тези, които наистина успяват да направят нещо голямо. Всичко зависи какви цели си поставяш.

    Иванов, според мен предприемача поема по-голям риск единствено през очите на наемния работник и обратното. Според предприемача, наемния работник поема повече риск докато ходи на работа. Защо реално да поема повече риск и на двамата доходите им зависят от това, което правят. Предприемача – бизнес. Наемния работник – ходи на работа. Случи ли се нещо и двамата остават без доходи, при равни други условия. Отново е въпрос на гледна точка.

  27. „Предприемача – бизнес. Наемния работник – ходи на работа. Случи ли се нещо и двамата остават без доходи, при равни други условия.“
    Де да беше така:/
    А къде остават похарчените предварително , от предприемача , пари за инвестиции, взетите кредити, данъците и вноските към бюджета и разплащанията с доставчици, несъбраните вземания?

    Факт е , че е много по-лесно внезапно да те уволнят от работа, отколкото внезапно да фалираш своя бизнес, но основният въпрос е КОЙ КАКВО ГУБИ при провал?

    Наетият работник губи …… почти нищо. Най-много да се размине с последната 1 или 2-3 заплати.
    Всичко друго са пропуснати доходи, докато си намери нова работа.

    А предприемачът може да загуби всичките си спестявани, тези на жена си, къщата, колата и т.н. /ако са ипотекирани/.
    Отделно е стресът /да не кажа ужасът/ да видиш мечтите си разбити и да се окаже, че всичките ти усилия от последните, примерно – 5 години, са напразни.

  28. Стойне Василев

    feeria, първо честито за новия дизеайн на сайта. Ти, може ли да направиш реално сравнение в предимствната и недостатъците в работата на трудов договор (ако си бил на такъв или сега си) и собствен бизнес. Както ти го виждаш. Ще е интересно за читателите.

  29. Добре, ще се пробвам.
    Преди всичко,
    В статията има 3 тези, с които не съм съгласен.

    1. Да работиш за някой друг е най-лошата инвестиция.
    Защото „И какво излиза – максималната печалба е силно ограничена,
    а загубата е безгранична.”

    От къде , на къде?
    Нито ”печалбата” , от това да си на заплата е силно ограничена, нито загубата е „безгранична”.
    Защото, може заплатата ти да се увеличава само с 5% /и не всяка година/, но можеш да градиш кариера, нали. Може да те повишат, а може сам да се преместиш в друга фирма на по-добра заплата.
    Да се изкачваш по корпоративната стълбичка.
    Все пак , сегашните генерални директори са започнали като обикновени служители преди време. Следователно „печалбата „ не е чак толкова ограничена.
    Кой, според вас взима повече пари, финансовият директор на Нестле България /примерно/ или гордият собственик на кварталното кафене?

    А за загубата , да не говорим.
    Кое е това „всичко”, което губим при уволнение?
    Финансово губим /и то много рядко/ последната заплата . Или последните 3 заплати.
    А натрупаният опит и знания, а професионалните контакти, а повишената квалификация?
    Остават си за нас и ни носят дивидент при следващите кандидатствания за работа.

    2. Предприемачеството е „голямата работа”
    Цитирам: „ Предприемачите. Стани един от тях.
    Това е най-добрата инвестиция, която може да направите – в себе си.”

    Истината е /според мен/, че започването на бизнес е най-добрата инвестиция
    само за тези, на които това им е „по душа”. Тези, които силно искат да се справят сами
    да бъдат независими , имат идеи и ГОРЯТ ОТ ЖЕЛАНИЕ да ги реализират.
    Внушението, че да станеш предприемач е най-доброто нещо , което можеш да направиш за себе си е вярно само за определена /малка / част от хората.
    Повечето хора, просто нямат достатъчно вътрешна мотивация да се впуснат в това приключение. А без вътрешна мотивация, не става.

    3. Можеш да „тъчеш на два стана”
    „…..най-добрият начин за намаляване на риска в този случай е да запазите работата си докато изградите стабилни основи на вашия бъдещ бизнес.”

    Може и да е добър начин за намаляване на риска, но е несериозно.
    Можеш да ПРОБВАШ идеята си за бизнес, докато си още на трудов договор. Дори да ЗАПОЧНЕШ с пробни поръчки.
    Но не можеш да „градиш основи. Конкурентите не спят. А и клиентите не са будали.

  30. А конкретно на въпроса за предимствата и недостатъците

    Аз съм работил на заплата в 5 фирми и 3 пъти съм започвал бизнес.
    Сегашният го движа от 9 години.
    Бил съм от 2-те страни на линията и мисля, че хората щяха да са много по толерантни към
    отсрещната /ако може така да се каже/ страна, ако бяха повървели малко „ в нейните обувки”.

    Разбира се, когато една фирма се развива добре и печели много, нейният собственик е печели много повече, отколкото всеки свой служител. Най-на кяр е, с две думи.
    Но това е единственият случай, когато това е така.
    При всички по-лоши варианти – загуби, глоби, голям брак, извънаредни ремонти , несъбрани / и несъбираеми / вземания и т.н. както и /пази боже/ фалит, именно собственикът духа най-яко супата.
    Да погледнем нещата в развитие.
    1. Кой как „ влиза в играта”?
    Когато започваш нова работа, най-много да се изръсиш за нов костюм и вратовръзка.
    Примерно – 200лв.
    Когато започваш бизнес, трябва да приготвиш поне няколко хиляди / а може и няколко стотин хиляди, зависи/.
    Нямаш? Ами взимаш кредит /съответно , плащаш лихви/ ипотекираш къщата, крънкаш от близки и приятели. При всички случаи, пари трябват.
    Разбира се има хора, които ще кажат, че не ти трябват пари за да започнеш.
    Така е , но за много ограничен набор бизнес сфери. Опитай се да отвориш баничарница /или фризьорски салон, или автосервиз или адвоктска кантора или ……/ без пари и после ми се обади.
    2. Кой-„дава” повече в работата?

    Когато си на заплата, можеш да се радваш на винаги положителен паричен поток.
    Парите от дейноста ти / заплатата/ винаги текът към теб.
    Демек , парите основно ги получаваш.
    Когато си бизнесмен, паричният поток често е обратен.
    Примерно, имаш голяма поръчка, съответно и голяма нужда от суровини. Или няколко големи клиента бавят плащанията си. Или този месец оборотът е 2 пъти по-малък от необходимото. Или нещо друго от хилядите подобни ситуации.
    Тогава , щеш – нещеш, бъркаш в собствените си спестявания. Или вземаш още на заем. Или нещо друго подобно , но при всички случаи парите ЗАМИНАВАТ далеч от теб / и семейството ти / поне за известно време.

    3. Кой , каво губи при фал.

    Както вече казах, служителят губи 1 до 3 заплати /евентуално/ .
    Шефчето , обаче, може да загуби действително всичко , което има. Плюс , да завещае на децата си дългове от хиляди левове.

    Вие кажете, кой е по-„печеливш”.

  31. Feeria, по същата логика можем да предположим, че наемния работник като загуби работата си, остава след себе си неизплатен апартамент и още няколко заема. И пак да загуби жилището и всичко останало. Относно основите на бизнеса, според мен могат спокойно да се изградят докато работиш, но за тази цел не трябва да си сам, а да сте екип, с който да работите. И какъв е този положителен паричен поток, ако живееш на кредит 🙂 и си затънал в заеми и изплащаш жилище. То и когато си наемен работник ти се отразяват, брака, глобите и т.н Може да не вземеш бонус, напоследък доста се случва хората да не получават заплати с месеци. При ситуация, в която един предприемач фалира, според мен е много по лесно отново да се изправи и да започне отначало, отколкото ако си наемен работник на 40-50г и те уволнят и не можеш да си намериш работа. Но всичко е въпрос на мнение, гледна точка и различни ситуации. Можем да развием много гледни точки с различни хора, които са в различна ситуация и за тях ще е различно във всяка от ситуациите

  32. И между другото има собственици на квартални кафета, които изкарват доста добри доходи, ама доста добри. Поне аз се сещам за 2-ма.

  33. „…. по същата логика можем да предположим, че наемния работник като загуби работата си, остава след себе си неизплатен апартамент и още няколко заема. И пак да загуби жилището и всичко останало.“

    Може да се предположи, но не по тази логика, която описвам аз.
    Аз говоря за парите, които човек получава /или дава/ във връзка с трудовите си отношения, и в зависимост от това, дали е наемник или работодател.
    Личните кредити и задължения са отделен въпрос.

  34. Паричният поток , за който говоря е от фирмата към теб /или обратно/.
    Така, че наема на апартамента, лизинга на колата или кредита за плазмата, са отделен въпрос.

  35. А за изправянето след провал….
    Сам си представи дали е едно и също да загубиш работа
    или
    работа, спестявания, да дължиш още на банката /примерно/, самоуважение, разбити надежди и т.н.

  36. Колкото до милионерите на трудов договор, те нали печелят основно от консултантски услуги.

  37. Съгласен съм с feeria. Ние обикновено забелязваме само успешните предприемачи. Другите ги пропускаме.

    Изобщо не е лесно създаването на печеливш бизнес. Само за справка – налагането на една търговска марка отнема над 5-10 години. Когато започваше кризата.. имам съученик даваше работа на към 200 работника.. трябваше да уволни повечето – а това изобщо не е лесно, щото се уволняват кадърни работници, всеки със семейство и т.н.. Но беше на голяма загуба. А разходите бяха големи и постоянни.

    Друго се сетих, гледаме как Ричард Брансън е успял, как Стив Джобс е успял и т.н. Но това е друга бира, там където са успели, бизнесът се прави по друг начин – на фондовата борса. Започва се обещаващ бизнес.. прави се IPO, събира се капитал. Даже после няма нужда приходите да са над разходите, важното е бизнесът да е обещаващ/Амазон например/.

    На БФБ няма добри правила и като резултат няма много публични компании, няма много инвеститори. Та предприемачите в България трябва да разчитат на много, много по-скъпо финансиране. И буквално веднага приходите им да покриват разходите. Това силно ограничава видовете бизнес който се започва – търговийка, нещо без големи начални инвестиции.

    А и не познавам предприемач който да не е губил доста пари и да не е имал труден период.. Приходите намаляват, а разходите не спират. Но пък точно тук си проличава дали човекът е наистина предприемач или не, дали се отказва или преодолява проблемите и успява.

  38. Радослав

    Малко старичка статия изтупвам от праха, но Galarad, аз съм такъв пример. Стартирал съм успешен бизнес, докато работя за друг човек. Нещо повече – смятам, че това е един от най-удачните начини да го направиш. 5 години работих за един човек, като през последните 2 от тях развивах и моя собствен бизнес, който в момента ми носи много повече от заплатата, която взимах. Сега ще стартирам и друг. Така че не виждам какво толкова те учудва в това 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *