Темата за децата и парите е все още нова за България. Като родители не обръщаме внимание на това как нашите деца възприемат парите. Смятаме, че има много по-важни неща. Но нали искаме тези деца да имат добри възможности, когато пораснат! Всъщност не виждаме как ние се отнасяме към парите и как учим децата си да не обичат парите, да не ги ценят и да не им се радват. Как?

Една от грешките, които допускаме е изразът: „Парите са мръсни! Веднага си измий ръцете!“. Какво става с това изречение, когато попадне в съзнанието и от там – в подсъзнанието? То се наслагва с времето, превръща се в истина. Дедето израства с мисълта, че парите са „мръсни“. Подсъзнателно ние бягаме от „мръсните неща“. И така това дете, което расте и става голям човек, вече е с изградено разбиране, че парите са мръсни и подсъзнателно бяга от тях. То не може да им се радва нито като дете, нито като възрастен, защото „знае“, че те са нещо мръсно, нещо нередно. И какво се случва?

Човек си мисли: „Аз обичам парите. Как става така, че нямам?“ Да вярно, но вътрешният запис, подсъзнателният запис, говори друго. Ние слушаме този запис, той е истината за нас. Ние сме устроени така, че да се грижим за себе си, да оцеляваме. И ако вярваме, че нещо е лошо за нас, нашият организъм инстинктивно ни предпазва от него. По този начин сами създаваме нашата действителност.

Това, което вътрешно усещаме заема външна форма и става действителност за нас. Затова, ако казвате на децата си: „Парите са мръсни“, обърнете се към себе си, порменете отношението си към парите и едновременно с това променете и светогледа на детето. Всяко дете има нужда да знае, че парите са прекрасни и че са символ на изобилието в живота ни.