Бизнес казус: Гафът – Решение
Бизнес казус: Гафът
11.09.2012
И победителят в томболата е…
18.09.2012Бизнес казус: Гафът – Решение
В предишната статия Бизнес казус: Гафът ви разказах за случка от моята практика, в която професионализмът на екипа беше поставен под съмнение. Първо ще ви разкажа как се развиха нещата в действителност, а след това как трябваше да се развият според мен.
Ще започна с информация, която ви „спестих” в предишната статия. От въпросния мениджър разбрах още, че след срещата г-н Димов е бил доста ядосан и се е разкрещял на Цвети. Тя се е опитала да се защити с оправданието, че е била подведена от екипа. Съдружника явно не е приел това оправдание, защото оценката на Цвети по този ангажимент беше 2-ка. По принцип, тези оценки са конфиденциални, но специално за този случай всички във фирмата знаеха кой каква оценка е получил.
През следващите няколко дни исках да се срещна с Цвети за да изясним случая, но тя така и не намери време за това. След приключването на ангажимента видях, че съм получил оценка 2 от нея с доста неясна мотивация. На въпроса ми защо ми е поставила такава оценка, отговорът ѝ беше, че щом тя го „е отнесла” трябва целия екип да има ниски оценки. Срещу тези „аргументи” нямаше какво да кажа.
По-принцип можех да оспоря оценката и да отида при г-н Димов за да му разкажа за случая, но прецених, че няма смисъл. Историята беше раздухана достатъчно. За да съм честен, след около един месец Цвети в момент на откровение ми каза, че може би е сгрешила и може да ми смени оценката от 2-ка на 3-ка. Аз отказах. За щастие следващите ми ангажименти бяха с други мениджъри, които ми поставиха по-високи оценки и така тази 2-ка не се отрази много на годишната ми оценка.
Още на следващия ден, след като разбрах какво е станало на срещата разговарях с Петя и Жоро. И те бяха дочули какво е станало. Успокоих ги, че това няма да се отрази на тях, защото те са се справили много добре с възложените им задачи. На Петя поставих оценка 4, защото тя беше открила „грешката”, която никой друг не беше забелязал. На Жоро писах 3-ка. В разговора му казах, че се е справил добре и в следващите ангажименти очаквам да става все по-добър.
Така завърши тази история, а ето как според мен трябваше да се развие: Да започнем от самата среща с Изпълнителния директор на клиента. Аз разбрах за нея един час по-рано, а тя е била планирана от няколко дни. Нормално е да има обсъждане в екипа преди такива важни срещи. В останалите ми ангажименти това се правеше.
На срещата Цвети е трябвало да каже това, което ѝ бях съобщил аз. А именно, че все още не сме на 100% сигурни, че това наистина е грешка. Получи се малко, като във филма „Кит”. Рибарите бяха хванали няколко рибки, капитана представи, чу улова е много по-голям, а накрая неговите шефове изкараха, че моряците са хванали кит :).
Според мен, г-н Димов трябваше да направи една среща с екипа след случката, за да разбере всички гледни точки по случая. Това, че не го направи си е негово право, но липсата на информация само увеличи слуховете по коридорите. Цвети като мениджър по този ангажимент също трябваше да събере екипа и да разясни ситуацията. Това, че тя не намери сили и време да го направи, само затвърди моето и на повечето ми колеги мнение, че тя не става за мениджър.
Така завърши тази история. От тогава, прилагам един основен мениджърски принцип – Можеш да делегираш задължения, но не и отговорност. Дори да поставиш задача на Иван и той да не я е изпълнил, отговорност за нея пред твоите шефове носиш ти. Този принцип много често не се спазва и различни мениджъри се оправдават, че техните служители са ги подвели или не са изпълнили задачите си. Аз също съм изпадал в подобни ситуации, но не съм позволявал да моите шефове да „набиват канчетата” на екипа ми. Какъвто и гаф да стане, отговорността си е моя.
Благодаря на всички, които се включиха в разрешаването на този случай и очаквайте нови такива бизнес казуси.
18 Comments
Добър ден г-н Василев, преди време Ви казах, че всеки, който компрометира доверието към него / нея трябва да бъде или отстранен или да бъде под наблюдение.
Само така може да поемете отговорност за екип.
Как ще делегирате задължения на хора, които Ви лъжат ?
—
В България нещата са много сложни защото няма реален пазар на труда и няма култура на управление на хора.
Колко шефове признават качествата на персонала и им помагат да се издигат ?
Колко служители признават качествата на шефа си и му помагат да се издига ?
От описаното от Вас Цвети не е разбрала,
че получава пари за да поема отговорност .
Партията издигаше страхливци за шефове . Така си гарантираше пълен контрол над всички в България.
Страхлив човек не става за шеф дори на куче.
Ако накараш смел човек да управлява хора на които не вярва и не може да смени той ще избяга за да запази Човешкото у себе си…
Здравейте г-н Йосифов,
Ако беше само Цвети, която не е разбрала, че й плащат, за да поема отговорност, нещата нямаше да са толкова зле. За съжаление е пълно с такива “мениджъри”. За да спасят собствената си кожа, ще обвинят кой ли не.
Вчера си говорих с един приятел, който сега работи в чужбина, но иска да се върне в България. Стана въпрос и за ръководителите. Той ми каза, че и в неговата фирма има мениджъри, които не са за тази позиция, но организацията е така направена, че в най-кратки срокове идентифицира тези хора, помага им и ако и това не помогне – ги освобождава. Затова си мисля, че проблема не са некомпетентните мениджъри, а това, че могат да минат десетки години преди някой да забележи, че те “не стават”.
Здравейте,
“За съжаление е пълно с такива „мениджъри“.
Една от причините за това е, че добри в областта си специалисти се назначават на ръководни постове без почти никакви управленчески качества.
Според мен е сто пъти по-важно мениджърът да може да разпознава и контролира работните процеси, и да може да работи с хора, отколкото да е добър специалист в конкретната област.
Ще дам един пример:
Имах мениджър, който отговаряше за отдели “Снабдяване”, “Пласмент” и “Инженерен”, а той самият беше магистър по математика. Справяше се отлично!
Напълно съм съгласен. И това, че се назначават за мениджъри добри в областта си специалисти, само по себе си не е проблем. Просто ако не ги бива, трябва компанията или да ги върне на старата длъжност или да ги освободи. В противен случай настъпва една агония, от която никой не печели.
Първо здравей те на всички. Следя блога от самото начало и не мога да не похваля г-н Василев, за това, че бавно и постепенно го разви така добре.
По отношение на горе изказаното от Вас, искам да кажа, че не съм съгласен напълно. Наистина няма гаранция, че ако си добър специалист, ще си добър мениджър, но според мен обратното е напълно невъзможно. Сигурно се случва някъде (основно в по-малки компании), където за мениджъри се назначават хора от други области, и сигурно някои от тях се справят добре – но причините за това могат да бъдат доста като късмет, ниска значимост за висшият мениджмънт на даденият отдел/дъщерно дружество и др.. Ако погледнете на Запад(а дори и на Изток) в големите корпорации винаги висшият мениджър е човек с доста голям опит и стаж основно в сферата на дейност на фирмата. Вземете произволно коя да е фирма и ще видите следното : ако е фармацевтична фирма – водещият мениджмънт е основно доктори по медицина или химия, ако е машиностроителна фирма – инжинери, финансови институции – хора с финансов опит, бързо оборотни стоки – хора с много опит в продажбите и/или маркетинга, IT фирми – хора с опит и образование в сферата на комуникаците и информационните технологии. И това е напълно разбираемо, това са хората които най-добре знаят как да се постигнат съответните цели и да реализират цялостната стратегия на дадена компания и най-добре разбират най-големите и най-важни предизвикателства/рискове пред съответните компании. Да, тези хора са заобиколени от други компетентни хора в съответните области, и да, те се вслушват в тяхното мнение, защото е невъзможно да знаеш всичко, но няма как да управляваш нещо ако не си го работил и не разбираш естеството на работата. Сега сигурно ще кажете, ама то човек се учи, и да, съгласен съм и с това, но ученето отнема време, а понякога докато се научи човек, може да възникнат ситуации в които точно липсата на опит и познаване на функциите на даден отдел/процес може да струва много. Не случайно казват времето е пари. Според няма начин да управляваш работата на хора, ако не разбираш какво правят и какви са спецификите.Как ще изискваш от тях нещо и ще можеш да си им коректив ако не знаеш какво се изисква и какво е необходимо като време или специфични знания за дейността? Как ще разбереш дали някой не се справя и/или умишлено те заблуждава в работата си? И като последен пример да сте чули футболен треньор който да не е бил футболист на младини. Може да е бил посредствен футболист, но задължително е бил футболист. Няма добър треньор който на 35 години за пръв път да чува какво е това засада. И това е нормално, иначе как ще успееш да обясниш и мотивираш играчите си, ако самият не си минал през това.
В крайна сметка след толкова много думи, това което искам да кажа е, че според мен мантрата „Добрият мениджър е добър в каквато и среда да го поставиш“, не е реално приложима.
Като доказателство за гореказанато ще ви дам истински пример от живота който съм виждал с очите си преди няколко години. За целите на историята аз съм GM на фирма Х, Стела е маркетинг мениджър която е излязла по майчинство и е била страхотен мениджър. Докато е била майчинство обемите на работа са паднали, и вече в отдела където е била тя, няма нужда от двама маркетинг мениджъри, пък другата и колежка(Искра) също е толкова добра, аз решавам да запазя Искра като мениджър отдел маркетинг , а на Стела която се връща от майчинство аз трябва да и намеря друга позиция . Понеже Краси (ИТ мениджър) ще напуска, аз решавам на база на това, че е Стела била много добър мениджър на маркетинговият отдел, да ползвам тези нейни мениджърски умения за заместник на Краси. ИТ отдела се състои от Краси (завършил информационни технологии) който се грижи за договорите за поддръжка на софтуер, хардуеър и тн, избор на доставчици на приложения и едно студентче на граждански договор, което идва за по 4 часа, да преинсталира Windows-a на някой друг компютър, да инсталира някой липсващ драйв за да може тия от мапркетинг да гледат разни клипове онлайн , да покаже на тия от Доставки как да си избират цветния принтер на 2-я етаж и тн. Викам си Стела ще е идеална да го администратира това /малък отдел, всичко е изнесено на вънка, плюс това цената на ИТ мениджър беше доста по-висока от тази на маркетинг мениджър/.
Краси си тръгва, 5-6 месеца нещата си вървят както трябва, постепенно обаче почват да се наблюдават проблеми и оплаквания с електронната пощи, счетоводната програма, всички апликации за планиране и тн./тогава всичко беше, разхвърляно, нямахме единна програма ЕРП/ Отделно Продажби, искат един промомодул да се разработи за тях, да си следят продажбите и промоциите –Стела се е свързала с фирмата която ще го разработва и са се разбрали след като имаме вече сървър да дойдат и да го имплементират този модул. Цена 20,000 лв. Стела получава всички тези оплаквания, решава да потърси разрешение, обажда се на „СмартСофт“/фирмата която се грижи за сериозната ИТ поддръжка/, те пращат Игор, той идва, провежда си всички тестове и казва на Стела „Трябва ви нов сървър, тоя старият дето ползвате виртуално при нас, не смогва на капацитета ви вече“. Също така Игор и обяснява, че е по-добре вече физически сървъра да си е при нас, като и обяснява защо мисли така – по-голяма сигурност на данните, и тн и тн….Стела казва добре, иска цена за нов сървър, Игор и праща оферта, Стела като примерен мениджър и с опита си от предишната позиция иска още две оферти от списъка на одобрените доставчици, съпоставя ги по определените критерии/цена, гаранция, срок на доставка и тн/, идва при мен и казва „Проблема е в сървъра, офертата на Игор е най изгодна – 90,000 лв“. Аз имайки много неща на главата и знайеки, че Стела е много добра във взимането на правилните решения и казвам „ОК, действай“ и тя задвижва процеса/тя няма право да одобрява разходи над 10,000 лв./. След една седмица Стела идва притеснена при мен и ми казва „Ами тука Игор дойде, и ще слагат вече сървъра, ама му трябва стая с климатик, защото имало специални изисквания за температурният режим и ако не се спазват, гаранцията отпада“. Аз седя и гледам треснато и неразбиращо, викам Игор и той потвърждава това което Стела вече ми е казала. Питам го защо не ни е казал, че ще ни трябва климатизирна стая, той вдига рамене и казва с най-спокойният за него тон„Еми то на всички сървъри им трябва такава стая, мислех, че сте наясно“. Цялото му излъчване беше такова, че едва ли не това е най-нормалното нещо и се подразбира от само себе си, все едно, че за да живеем трябва да дишаме. Вече сме платили 50% от сървъра, няма връщане на зад. Почваме да мислим с моите хора, ангажирам фасилити мениджъра, ангажирам всички мениджъри на отдели да видим кое помещение можем да вземем защото офиса е усвоен до последният квадратен метър . Намираме накрая едно складово помещение което е подходящо,но в него маркетинга си съхранява всички мостри които е купило някога, затова трябва да наемем склад при гаражите в мазето, защото тези мостри им трябват за да сравняват нашите продукти с техните, този склад първо струва 200 евро на месец, второ е в мазето, което създава неудобство за служителите на маркетинга да слизат и да се качват да си взимат мостри. Както и да е, намираме помещение, осигуряваме друго за сървъра. Игор минава поглежда го и казва „Супер е , сега го подготвяйте“. /за нас слагайте климатик/. Почва се един дребен ремонт за около 2,500 лв, след една седмица сме готови /т.е. сме с една седмица закъснение от плана/ а проблемите с компютрите си стоят още, не се вадят на време справки, ако има грешка отнема тройно повече време да се коригира, и от там цялата информация се забавя допълнително и това пречи да се взимат навременни решения. След тази една седмица Стела идва още по-притеснена и казва „Шефе имаме голям проблем“. Аз не знам за какво става дума, казвам и кажи, тя предлага да си говоря с Игор и, че е добре да се видя колкото се може по-скоро с него. Спирам със всичко друго което правя в момента, срещам се с Игор и го питам кое е толкова спешното. Игор пак с онзи спокоен тон и невъзмутимо изражение ме пита „ къде е рамката за сървъра, къде е са кабелите, къде е резервното захранване“. Аз поглеждам недоумяващо към Стела тя вдига рамене, моля Игор да ми разясни за какво става дума. Той съвсем добронамерено ми обяснява че, тези неща трябва да ги имаме за да поставят сървъра. Аз го питам защо сега ни казва, той отговаря „Ми ние предлагаме само сървъра, другите неща се купуват от други фирми, той Краси знаеше, че е така“. Питам го със свито сърце какво значи това, той казва, трябва да си говорим с другите фирми кое колко ще струва“, аз го моля да ми напише какво точно му е необходими за да постави сървъра. Момчето е много добронамерено, дава ми цялото инфо като ичрично го питам, това ли е всичко, и че други изненади няма да има и си тръгва. Питам Стела защо така стан
Явно има отрасли, в които техническите познания са незаменими. И мениджърите трябва да са работили в сектора за да са успешни на мястото си. Иначе подчинените им може да си ги бъзикат както искат.
Сещам се за един случай с мой приятел, които бил на стаж в един леярски цех. Там, зевзеците го пратили да каже на шефа си да му даде “вагрянката” за да я занесе в цеха. Той разбира се се затичал и се оказало, че това е пеща , в която се топи желязото. После, до края на стажа му викали ВАГРЯНКА.
Здравейте г-н Василев,
Не са виновни само шефовете.
Ако всички подчинени на един некомпетентен началник го игнорират той ще “изгасне”.
НОооо, българите са страхливи и не си помагат за да живеят по-добре.
Какво би станали ако никой не говори с Цвети освен служебно ?
/ какво е това “ЦВЕТИ” ? Тя нямали си име ? /
Скоро всички над ЦВЕТИ ще знаят, че тя е “изгоряла”.
Страхът идва от липсата на култура и от добре създадената система…
Чета и не вярвам на ушите си!!!
След този рекордно голям коментар, бих добавил само краткото:
“Боже, пази България”, макар, че въобще не вярвам в Него.
Няма такива отрасли!!!
Има предприятия, в които мениджърите не са създали необходимата организация и структура, такава, че да не могат някои служители да се чувстват незаменими (каквато именно е целта им)!
Не, мениджърите въобще не е задължително да са работили сто години в тази област като специалисти, защото не са те хората ,които трябва да дават акъл на заварчика, бояджията, валцьора или стругаря как да си свърши работата! За жалост точно такава е практиката в Бг.
Нещо повече. Доста често дългия стаж в една област, прави от служителя „кон с капаци”
Напротив!!! Има ужасно много отрасли в които е нужно не малко опит точно в областта. Типично българско мислене е “аз всичко знам, не е нужно да съм го работил, за да го управлявам”… Някой по-горе беше казал, че няма футболен треньор който не бил футболист и беше изброил типове компании с типичните им мениджъри. Сигурно има причина за това, но ние в България, смятаме това за безмислица и си мислим, че ще успеем във всичко, без даже да си имаме идея в какво се състои. Въпроса ми е “Колко успешен мениджър ще е един финансист ръководител отдел по научно-развойна дейност в биотехнологична фирма”. Как ще разреши спор между двама свои подчинени в спора им кои метод за определяне скоростта на наночастиците да използват”.
Така е.
Ако един мениджър е незапознат със спецификите на бизнеса, как ще взема адекватни бизнес решения?
Или трябва да се доверя
Или трябва да се доверява (с риск да го баламосват) на техическите лица или да се “образова” за да навлезе в детайлите.
А за времето (и разходите) за това “образоване” са за сметка на фирмата.
Е не е ли по-добре да се назначи предварително запознат с отрасъла човек.
Отделно, но не маловажно: Когато работиш в дадена сфера сравнително дълго време, ти неизбежно (освен ако не си много завеян) се ориентираш койк кой е тази сфера. Знаеш към кого да се обърнеш за съвет, подкрепа или партньорство, ако се наложи.
Чета и не мога да повярвам,че наистина има хора като вас и не сте някакви измислени,приказни герои!
Абе хора, вие сериозно ли?
Наистина ли е толкова важно кой кога си взел болничен вместо отпуск(и че бил развалял морала и ощетявал,разбираш ли,тъпата,гадна,компания,която на гърба на хиляди бачкатори прави милиарди),кой казал че има грешка в отчета и че някакъв некадърник не знаел за сървъра,че трябва подходяща стая??
Наистина ли сте такива сдухани бастуни,такива дребни душици и такива позьорчета??
И смятате ли,че тези дребнотемия са наистина важното,че те създават блестящите идеи,че те правят пробиви и променят света?
Мога само да ви съжалявам и да се моля никога да не попадам при такива като вас!
Здравей Елена,
Аз бих казал, че това са правилата на играта в България и за да си добър в тази игра, трябва да ги научиш. Да, може да обвиняваш другите, че не се правят така нещата, но това ще е само оправдание. Аз също не съм съгласен с много от корпоративните практики в България, но това са участниците в играта и ако искам и аз да играя, трябва да науча тези правила.
Мога да ти разкажа още стотици подобни истории, които ми се случват всеки ден, но не мога да променя мисленето на някои хора, които си мислят, че само те знаят как стават нещата. Отговорът е “Ако щеш”. Проблем има и при служителите – всеки си мисли, че е достатъчно да се мотае по цял ден, да свърши това-онова и да се прибере спокоен. Ясно е, че колкото по-надолу си в корпоративната стълбица, толкова по-малко мотивиран си, но аз също не мога непрекъснато да следя кой какво прави (а и не искам), той самия трябва да е достатъчно отговорен за своите действия.
И накрая, моето наблюдение (а и доста по-умни от мен го казват), че докато е малка една организация и собствениците са близо до служителите цари предприемачески дух. Когато тя се разрасне, започват да се назначават хора на безсмислени длъжности, отговорностите се размиват и се получават горните истории. Примера на Ивайло Кирилов е много показателен.
Тъпата гадна компания ти плаща заплата, докато мързеливият ти задник се размотава. Като не ти харесва – или се бориш или напускаш, като си ниско в йерархията и всеки може да ти свърши работата на никой няма да му дреме за теб. Това е абсолютната истина, колкото и брутално да ти звучи.
Елена, Елена,
изглежда ти си от тези кухи, но страшно надути лейки, които , цитирам:
‘ създават блестящите идеи,… и правят пробиви и променят света’.
Естествено, само в собственото си въображение, защото гадните компании мисля само за печалби /да не повярваш/ и не дават шанс на такива бляскави / и широко скроени / пичове и пички като теб.
Изглежда , нищо не си вдянала от смисъла на статията, нали?
Прочети я пак и може би ще ти светне.
” Можеш да делегираш задължения, но не и отговорност. ”
Капиш?
А с това отношение “ощетявал,разбираш ли,ТЪПАТА, ГАДНА КОМПАНИЯ,която на гърба на хиляди бачкатори прави милиарди)”, май е най-добре да стягаш багажа за Куба или Северна Корея. Там няма гадни компании и фирми. Всичко е държано и никой не трупа милиарди. Всъщност , повечето не успяват да натрупат и хиляди /да им се чудиш кой им пречи/.
И последно,
това, че се молиш да не попаднеш в колектив , където държат на коректните отношения и не смятат измамата за нещо дребно, всъщност е добре. Добре е за колектива, имам пред вид.