Бизнес казус: Служителката и болничните – Решение
Бизнес казус: Служителката и болничните
23.08.2012
Бизнес казус: Гафът
11.09.2012Бизнес казус: Служителката и болничните – Решение
В предишната статия Бизнес казус: Служителката и болничните ви разказах за една служителка от моя екип, за която имах съмнения, че злоупотребява с болнични. Какво направих тогава ли? Ами нищо. Прецених, че нямам 100%-ови доказателства и ако предприема нещо, то ще се базира само на съмнения. А и това беше първия подобен случай за Таня. Реших, че ще говоря с нея, ако това се повтори.
Не чаках дълго. След около 3 месеца случката се повтори. Таня се похвали, че сина ѝ и снаха ѝ се прибират от Англия, където живеят от няколко години. Те ще доведат и внучката, която обаче няма кой да я гледа през тази една седмица. Понеделник сутрин тя ми се обажда, че се налага да закъснее малко, защото ще ходи на лекар. След около един час ми съобщава, че си е „взела” 5 дни болничен отпуск. Ще познаете ли диагнозата? Да, ОВИ.
Този път вече нямаше как да не реагирам. Още преди да се върне Таня говорих с мениджъра на звеното и му разказах ситуацията, за да е в течение. Реших да направя срещата със служителката още в понеделник сутринта, за да ѝ кажа моите съмнения. Тонът нямаше да бъде обвинителен, защото все още не знаех цялата история, а и тези болнични можеха да се окажат реални и Таня действително да е била болна.
Баба и внучка
На самата среща подходих деликатно. Споменах случая от края на миналата година, както и съмненията ми за предходната седмица. Таня беше спокойна и реагира все едно „За това ли била срещата, а аз си мислех, че е за нещо сериозно”. За случката преди Нова година ми каза, че има проблеми с десния крак и веднъж на календарна година трябва да ходи на изследвания при личния лекар, които се поемат от Здравната каса. Не и останало време през годината (а и нямала повече платен отпуск), затова решила да го направи след Коледа, за да не загуби правото за тези изследвания, които изобщо не били евтини. От своя страна, и личната лекарка правела някакви „врътки” с тези изследвания и затова не ги пишела в болничния лист, а слагала диагноза ОВИ. Накрая Таня се усмихна и каза, че и внучката тогава си била в България, та затова.
След това попитах за предходната седмица. За нея ми каза, че ходила на някакви други изследвания. Този път за очите. Тъкмо, когато щях да попитам за семейството на сина ѝ, когато тя ми каза, че трябвало да пази и внучката, за да могат „децата” да си починат малко. Логично, следващия ми въпрос беше, защо не си е взела платен отпуск. Тя ми каза, че искала „да си го пази” и да почива, когато почиват и останалите ѝ колеги.
След този отговор запазих спокойствие. С леко повишен глас (за да разбере все пак, че нещата са сериозни) ѝ казах, че е допуснала грешка и това нейно поведение няма да се толерира и при следващ такъв случай, ще я предложа за административно или дисциплинарно наказание. Таня, вече промени държанието си и разбра, че нещата са сериозни и това изобщо не е някакво безобидно прегрешение. Казах ѝ, че аз не мога да каза на личната лекарка как да си върши работата, но нейното поведение най-малко не е коректно спрямо останалите ѝ колеги.
В края на срещата казах на Таня, че този разговор ще си остане между нас и ѝ повторих, че при следващ подобен случай ще се вземат по-сериозни мерки. На останалите колеги просто „напомних” да си правят по-добре сметката с дните от платения годишен отпуск и че няма проблем да закъснеят малко за работа, стига да ми кажат предварително. Мисля, че всички разбраха посланието. Предполагам, че и Таня им е споделила за нашия разговор.
След този случай, поведението на служителката се промени в положителна посока, а и нямаше други ситуации, които да будят съмнение у мен. Историята с болничните повлия леко на годишната оценка на Таня, но тя я прие и си е взела поука от случая.
Изводите
Така приключи този казус. В него приложих два от основните ми принципа, които за сега ми вършат работа:
– Едно грешно действие не е тенденция. Въпреки, че неправилното поведение трябва да се санкционира веднага, то може да е резултат от различни фактори като лични, здравословни, финансови или други проблеми. Когато, обаче, тази грешка се повтори, трябва да се реагира на момента, за да се преустанови това поведение и да не се разпространи то и сред останалите.
– Хвали пред всички, порицавай насаме. Старая се да спазвам този принцип. Много е грозно, когато мениджъри унижават свои служители пред техните колеги или още по-лошо, пред външни лица.
Благодаря на всички читатели, които участваха в разрешаването на този казус.
60 Comments
Искала “да си пази” отпуските, а?!
А фирмата, кучета я яли, нали?
А иначе, сигурно не спира да се оплаква, колко много работи, а колко малко я разбират шефовете:)
“Човещина”, както би казал бай Ганьо.
Дано по-често се срещат такива мениджъри, повечето обожават да унижават.
Ами според мен поведението на Таня си е чисто нахалство, дебелоочие, дебелокожие и наглеене. Не може да се иска от един мениджър да контролира хората си, като няма инструменти за това. Тая Таня може да си прави мениджъра на маймуна доооста време ако реши. Изначално не може да се оправдае поведението и. Тя лъже и то лъже яко…лъже и колеги, лъже и ръководството си. Сигурен съм, че всеки разумен мениджър би я уволнил на мига стига да имаше такава възможност. Не мисля че казуса е решен защото по този начин се дава ясно съобщение на другите, че и те могат да си го позволят 1-2 пъти, но разбирам и Тони, който няма какво друго и да направи. Както каза в коментарите в предната статия на работа вече всеки е Туз или на малкото Играч.
feeria, много точно казано.
Разбрал си ми много добре позицията. Да се уволни човек изобщо не е лесно, а и формално погледнато, няма за какво да се хвана. Във Кодекса и във всеки Правилник за вътрешния трудов ред има текст, в който се казва, че може да се наложи наказание, ако се засегне доброто име на работодателя, но това много трудно се доказва.
Мисля, че останалите служители разбраха много добре посланието и след това не е имало подобни случаи, но Свилен е прав, че за да изискваш от един мениджър резултати, трябва да му дадеш и съответните инструменти.
Много по-лесно /и бързо/ можеш да се разведеш, отколкото да уволниш някого, които е на трудов договор.
Добре свършена работа Бат‘Тони и добра интуиция. Май закъснях с коментара под предходната статия.
„Хвали пред всички, порицавай насаме“. Когато порицанието е свързано с унижение съм съгласен, но не би трябвало да е така. Е, хващането „в крачка“ винаги е неприятно а често и унизително.
Лошо е когато хората преценяват добронамереността на лекарите (но също и началниците си) като тяхна слабост и се стремят да се възползват от това. За жалост все още доста хора използват здравната ни система за решаване на лични а не на здравословни проблеми. Лошо е също така когато политиците използват здравеопазването за решаване на социални проблеми. Двата проблема са свързани и нямате си представа какви ще са последствията. В крайна сметка доволни няма да има.
С уважение: Ю. Деспотов
Много благодаря за споделеното, най-вече за двата принципа. Вторият е наистина поучителен и много верен.
Не е добре да се мами по такъв начин, защото страдат работата, екипа, отношенията между колегите. Медалът, знаем има 2 страни – както служителя си позволява да мами, така и работодателя може така да постави нещата, че да се наложи да престъпиш добрите принципи. Което е жалко, откъдето и да го погледнеш.
Браво Бат’ Тони!
По-добре си се справил от това, което очаквах 😉
Относно Таня, няма нищо лошо да си вземе плануван болничен, щом има нужда от него, но е можело предварително да те уведоми за това. Става дума за онова, което коментирахме в предната статия и ти не беше много съгласен, а именно – честност, откритост, коректност.
П.С. Страхотни коментари от г-н Деспотов!
Благодаря, старая се 🙂
Аз съгласен, че всичко се гради на взаимното доверие (не само в работата). За съжаление, на много малко места са изградени такива взаимоотношения. А веднъж когато се опариш, не влизаш в огъня без да си подготвен, нали?
Идея си нямам как попаднах на вашия “казус”, но с интерес прочетох и двете статии. Също и с доста възмущение- от Вас и от коментиралите хора. Не става въпрос за нелоялен служител, който си взима болничен през 2 седмици за махмурлук примерно, а за една баба, която вижда внучката си 2 пъти в годината за няколко дни. В първия случай е нямало как да си вземе отпуск, а във втория може би не е искала да попадне в същата ситуация като предходната година и си е позволила малко прегрешение. Отделно, че наистина може да е съчетала изследванията с посещението на внучката.
В случая заставам на страната на бабата, въпреки, че законът е срещу нея.
А колкото до фирмата “която кучета я яли” ми е интересно да знам дали плаща всеки час извънреден труд и гледа с добро око на хората, които си тръгват в минутата, в която е изтекло работното им време. Съмнявам се. По-скоро съм сигурна, че жената си е отработила тези дни с всичките командировки и извънреден труд в други дни и е сметнала, че има моралното право да поизлъже.
Здравейте г-жо Костова,
Нито аз, нито законът е срещу тази служителка. Тук става въпрос за нормални работни отношения и елементарна коректност към фирмата-работодател, към прекия ръководител и към останалите колеги. Всеки има право на платен годишен отпуск, който ползва както реши.
Какво значи, че жената си е изработила тези дни и има морално право да поизлъже? В почти всички компании има правила (писани или не) за извънредния труд и те трябва да се спазват. Какво ще стане, ако всеки служител започне да действа по някакви негови си правила? Утре, той може да реши, че в понеделник е “работил доста” и няма да идва до края на седмицата.
Да, законът е срещу тази служителка, защото ако се докаже, тя извършва наказуема измама.
Извънредният труд или се заплаща, или се компенсира с почивни дни. Всички други “неписани” правила НЕ трябва да се спазват. Като говорите за коректност, говорете за коректност от двете страни. Нима тази ужасна, неморална баба може да е по-лоша от шеф, който е готов да уволни всеки, който не стои до 20 часа в офиса? Защото в България 90% от шефовете са такива. Друго, което ме интересува е дали осигурявате жената на реалната и заплата, дали и плащате коректно командировъчни и др. вредни? Дали познавате добре ТК и знаете примерно, че една кърмеща майка има право на 1 час по-малко работа на ден?
Може би времето, което изгубихте да ни разказвате за неморалната баба щеше да е по-добре прекарано в работа, която да позволи на служителите ви да си тръгнат днес навреме?
Хм, колко повърхностно и първосигнално изказване.
Т.е. вие поддържате лъжата, шикалкавенето за сметка на работодателя, но в същото време, изисквате лоялност и отговорност от същия този работодател? Хе хе,
Нима тази ужасна, неморална баба може да е по-лоша от шеф, който е готов да уволни всеки, който не стои до 20 часа в офиса?
============
да, уволняваме се – в трудовия договор, приет и подписан от двете страни е прописано колко, защо и как …
Обратното: питам дали работодателят е толкова коректен, че се е заял с една баба, която е искала да си види внучето.
Г-жо Костова, интуицията ми подсказва, че сте въпросната бабичка… или най-малкото сте имали подобни прегрешения. Нека поясня, че точно за подобни случаи в законодателството е предвиден платен годишен отпуск. Ако случайно той се окаже недостатъчен е предвиден и неплатен такъв. Оттам нататък защо трябва човек да злоупотребява, след като може да си поиска неплатен отпуск най-малкото? Колегите му по-прости ли са, че да не могат и те да прибегнат до измами? Ако всеки служител се самоосвободи по своя преценка как ще се запази организацията и продуктивността? Ако всеки лъже колегите си какви биха били последствия върху взаимоотношенията между служителите и как това би се отразило върху резултатите им и тези на фирмата?
В моя трудов договор не пише, че съм длъжна да стоя до 20 часа на работното ми място. Ако пишеше, щеше да е регламентирано работно време и аз щях да си стоя дотогава. По-добре направо ми цитирайте част от трудовите договори на Вашите служители, която ще ви позволи да уволните човек, който отказва да работи неплатен извънреден труд. Системно.
Не съм “бабичката”, г-н Узунов, и се съгласявам на теория с твърдението Ви. Само че има сива зона, както с повечето неща в живота.
Аз лично съм уволнявала служител, който се е обаждал, че е болен, докато във фейсбук са излизали снимки от пиянството му предната вечер. Служител, който системно е отсъствал по подобен начин. Била съм винаги коректен шеф и съм държала служителите ми да си тръгват навреме. Не бих се заяла по този начин с тази баба. Нито бих писала гордо казуси, за това как съм я смъмрила.
Не знам, защо веднага приехте, че работодателя е Големия лош вълк, който иска да изяде бабата. Работодателя е имагинерно понятие, както е “държавата”. Всъщност става въпрос за човешки взаимоотношения в един офис и какъв е правилния подход в конкретния случай.
Разбира се, че познавам КТ и той се спазва по отношение на работната заплата и другите плащания. Ако Вие работите при некоректен работодател, не означава че всички са такива, нали?
Мисля, че г-жа Костова има право, при условие, че работодателят не компенсира служителя (“ужасната баба”) за положения извънреден труд.
“Колегите му по-прости ли са, че да не могат и те да……” – Да, прости са! Прости са, защото не искат компенсация за положения от тех извънреден труд.
Всъщност Бат’ Тони, ние сами си измислихме постановката с извънредния труд. Има ли такъв във фирмата и компенсира ли се той???
Само едно нещо не разбрах, г-жо Костова, как от описаната ситуация с представен неистински болничен лист стигнахте до извънредния труд. Ако искате да споделите проблемите с Вашия работодател, аз ще Ви дам възможност да го сторите в отделна статия озаглавена например “Извънредния труд – мит или реалност”, но този материал е на съвсем различна тема.
В така описаната фирма няма извънреден труд, защото спецификата на дейността е такава. Разбира се, когато има командировки може да се тръгне един час по-рано (за да се избегнат задръстванията), но този час се компенсира или същия ден или в рамките на седмицата. Регламентираното работно време е 8 часа на ден и то трябва да се спазва.
А и никъде не съм казал, че има извънреден труд, а още по-малко, че той не се компенсира.
Има две опции за вас
чл. 325, т. 1 , чл.326, ал.2
и последно, нали знаете че заплашането започва да тече след 60 минути, следващи приключването на работното време?
Второ, какво ви е организацията на работата? Имам предвид, Вие, как сте си организирали работата?
Но мисля че, по взаимно съгласие за вас е най-добре….
Именно. Човешки отношения. Сива зона. Вие казвате, че сте коректен работодател, няма нередности от Ваша страна към служителите Ви, редно е и обратното да не е така. Съгласна съм с това. Но наистина е можело да си затворите окото за една баба, която вижда внучето си 2 пъти в годината. Особено, ако другите Ви служители не са щели да разберат за измамата. Аз намерих постъпката Ви за дребнавост и излизане от рамките на човешките отношения.
заял с една баба, която е искала да си види внучето.
===========
за тази цел има:
1. Отпуска,
2. След работно време
3. Уикенд.
90% от работодателите в България са некоректни. Радвам се, че Вие не сте от тях. Вас по-скоро бих определила в такъв случай като педантичен. Което не е много лошо, по-добре е от много други определения, типични за българския работодател. За протокола-аз нямам шеф.
ако другите Ви служители не са щели да разберат за измамата.
==============
достатъчно е че аз знам, че тази служителка лъже …
Веднъж като загубиш лице, край … Семейните драми – пред офиса … – в САЩ, Швейцария, Белгия, ЮК, Бразилия, тази дилема е немислима …
Както писах горе-нямам шеф и за моя радост повечето от трудовия ми стаж е от Германия и Англия, където дали заради късмет или просто поради различна трудова етика имах щастието да си тръгвам от офиса в нормално време, както и да имам разбрани шефове. Но непрекъснато се сблъсквам с ужасни случаи около познати в България от рода на “няма кой да вземе детето от градината, освен мен” и отговор “не ме интересува”. Ще се радвам да прочета реалистична статия за извънредния труд в България, не бих искала да я пиша обаче.
Явно батата и внучето има някаква сантиментална стойност за вас. Приемете, че става въпрос за почивка във Вършец по време на болнични.
Ако Вие нямате шеф, може би имате подчинени. Как бихте реагирали, ако някой ви донесе болничен лист, а когато е трябвало да лежи с температура и болки в гърлото, сте го видели на съседния шезлонг? И това му се случва за втори път?
Радвам се, че не сте ми шеф, повече не мога да кажа. Организацията на работата на един служител е по-скоро постижение на шефа и на качествата му на ментор и обучаващ персонала…но да не Ви занимавам с “комунистическите” ми виждания, как ли бих посмяла…
Обещавам да помисля по темата с извънредния труд, но за съжаление нямам много опит с това. Работил съм във фирми, където е имало доста извънредни часове, но те са се компенсирали съгласно КТ. Ако някой работи по 10 или 12 часа на ден и не го компенсират за това, бих го посъветвал да напусне.
Кхм, и аз се радвам, че не сте при мен … по голям трабъл мейкър, рядко се среща … Знаете ли, политическите виждания, нямат нищо общо с р-нете на хора …
Има правилно и неправилно .. останалото е в сферата на мечтите …
Има разлика между баба и внуче и почивка във Вършец, или на съседен шезлонг. Разликата е от небето до земята. Вижте вече разказания случай за препилия служител със снимките от фейсбук.
Направо се чудя, дали г-н Спарко не е въпросния шеф, който казал на моята приятелка, че не е негов проблема, че тя трябва да си вземе детето от градината. Спирам с коментарите вече.
Аз лично съм уволнявала служител, който се е обаждал, че е болен, докато във фейсбук са излизали снимки от пиянството му предната вечер.
====================
кхм, и каква е точно разликата? ОЛЕЛЕ … и вие сте работите/ли като директор??!?!?!?!?!?!?!??! Бахму …
хе хе .. лични нападки а? Като се изчерпят аргументите ….
🙂
И последно, че ми писна …
в принципа няма нюанси, няма лични симпатии. Той затова е принцип. И се спазва, както е заложен. Затова е принцип.
Когато, започнеш да шикалкавиш, много бързо почвата под краката ти става shallow … така че … успех с бизнеса и ръководенето.
Леле мале имаме си “луда леля” в коментарите :). Този тип служителки са от най-проблемите. Не разбират че “морал” и “послъгване” няма как да са в едно изречение. Това че служителката е баба, не виждам защо трябва да и дава някакви привилегии. Ако Костова ми отговори много ще се радвам. Хем Костова няма шеф, хем била шеф и уволнявала, хем работила в Англия и Германия…нещо ми намирисва на големи измислици тука.
Според мен не е леля, а баба:)
Бабата на бай Ганьо.
Направо :). Прототипът на всички онеправдани лелки застанали смело зад гишетата на всякакви администрации, които нервно донареждат пасианса си преди да те обслужат с нежелание. Не знам ама от споделено с колеги мениджъри и това, което аз виждам почваме да имаме сериозни проблеми с хитруване и незачитане на логични правила главно с хора 45+ годишни, без да искам да звуча дискриминационно. Едно време бунтарите срещу правилата са били младите, но сега правилата са други и младите хора се движат и са съгласни с логиката им. И изобщо където и да отида грубости и простотии рядко изтърпявам от млади хора. Ама то си има и историческо обяснение това нещо…
Което си е така, си е така. А примери за незачитане на правилата точно от тези хора, колкото щеш. Вижте кой пресича на червено и не на пешеходна пътека – само пенсионери. И когато им направиш забележка, почват да ти обясняват как едно време се работило много и е имало правила.
Имах щастието да ходя като дете, а после и да поработя в държавно предприятие, преди да бъде приватизирано. Тъжна картинка. Цялата администрация решава кръстословици и пише прогнози за Тото 1, а от производството работят максимум един-двама от всеки 10 души, но и те си имат лимит. Работят два часа и после почиват. Прочутото трудолюбие на българите се изпари за има няма 45 години. Лошото е, че някои хора се държат все едно бай Тошо е на власт и продължават да измислят всякакви номера, за да не работят.
Така че, ако обичат хората от “старото” поколение да не ми обясняват как са работили едно време, защото това просто не е вярно. А и да престанат да се държат все едно съм им длъжен с нещо. България, която те са построили вече я няма. Матрицата се презареди през 1989 година и нещата ще се нормализират, когато и последния човек от това поколение се “пенсионира”. А това ще отнеме минимум 40 години (питайте Моисей).
Въпросната госпожа Таня такъв тип служител ли е била? Дето реди пасианси на работното си място и пише прогнози за Тото 1? И наистина ли се е стигнало до съд в този случай?
О, тук съм на Вашето мнение. Особено за лелките по държавните институции или банка като ДСК, които често са ми пилили нервите. Само че това е друга тема и аз вече попитах дали госпожа Таня е била такъв тип служител.
Интересното е, обаче, че в по-горния си коментар се палите, че не може да се дискриминира на възрастов принцип, а в този Ви коментар явно личи, че сте предубеден към хората 45+
На 33 съм. Нямам внуци, имам син на 1.5 години, който слава Богу не прилича на БГ
Ситуацията, която описах е от държавно предприятие и няма нищо общо с историята. Ако се интересувате от моето мнение за “скатаването” може да прочетете следните статии:
http://www.battony.com/демотивация-или-просто-мързел/
http://www.battony.com/поколения-и-нрави
http://www.battony.com/ти-„чукаш”-ли-на-частно-през-работно-в/
За кой случай става въпрос? Ако е за казуса, не се стигна до съд, а се разбрахме по сравнително цивилизован начин с нормален разговор.
“Хем Костова няма шеф, хем била шеф и уволнявала, хем работила в Англия и Германия…нещо ми намирисва на големи измислици тука.”
Къде видяхте несъответствие тук? Който няма шеф е обикновено сам шеф и може да уволнява. Това може да случи и в Англия и в Германия. В случая за който говорех имах и шеф и подчинени и се случи в Лондон. Казвам, че сега в момента нямам шеф. Много ще се радвам да се запознаем с Вас, г-н Николов, имате ли Линкд Ин, ще Ви потърся там.
Значи жената иначе си работи добре, не е некадърен служител, за момент се обърках.
Ще прочета статиите, мерси. Сигурна съм, че има много некадърни служители, точно както има много некадърни шефове.
И наистина мисля да спра да пиша тук, че вече не виждам смисъл. Не съм трол, нито луда леля, имах си гледна точка и я споделих.
Много ми се иска да не дискриминираме на този принцип, ама статистиката и опита който имаме не ни помага много в това ни желание, определено най-трудно се работи с този тип служители.
@Костова – LinkedIn нямам, но можете да кликнете на името ми в коментарите и да видите повече за мен в блога ми в секцията “За Блога”, както и да прочетете някоя от статиите ми за да разберете повече за начина ми на мислене.
За мен това, че оправдавате служителка хвалила се пред колегите си как ще излезе в болнични е недопустимо. Баба…и какво като е баба, всички сме нечии любими, съпрузи, синове, внуци и.т.н…..Не помня моята баба да си е взимала болнични да ме гледа….А какъв пример ще даде на внучето си от малко а?
Не разбирате ли, че с тези си действия тя провокира ръководителя на фирмата и го предизвиква да направи нещо за да запази авторитет пред служителите си. Тя подронва авторитета на институцията и на ръководителя и това неминуемо ще се отрази на отношението им към него и на качеството на работата им. Тя не му оставя избор, ако той се покаже мекушав ще настане хаос.
@ Костова – няма нужда да спирате да изказвате мнението си, просто и ние го правим в прав текст и дискутираме, излагаме доводи и окачествяваме. Изказваме предположения и слагаме етикети, по същия начин по който вие сложихте етикета “една невинна баба, ощетена от работодателите си с моралното право да скатава както си реши”.
Баба, дядо, все едно е.
Въпросната госпожа успя да измести дискусията от обсъждане на недобросъвестен служител, към тезата “всички /работодатели/ са маскари”.
И после, нямала нищо общо с бай Ганьо:)
Напомням, че става въпрос за мениджърско решение , как да се постъпи със служител, който лъже прекия си ръководител.
Не са намесени по никъкъв начин собственици, висши шефове и т.н.
Става дума за работа в екип , за отговорност, за управление на хора… и за други неща, за които на такива като вас им е все едно.
В целия казус, Вие видяхте само “невинна баба, тормозена от работодател”.
Ама тя била съвестна, иначе. Добър човек , мила жена и т.н.
А виж ги ти собствениците, смеят да се сърдят, че малко ги е поизлъгала.
За Вас, явно, работодателите се делят на 2 групи:
90% некоректни и 10% такива, които се преструват на “коректни”.
Нали?
Този блог е за обсъждане на лични финанси, мениджмънт, собствен бизнес.
А за недоволни от шефовете си служители, има много други места в мрежата, където могат да си ги псуват свободно.
И аз не бих могъл да го кажа по-добре. Това е много добро обобщение на всички коментари до тук.
Остава само да видим колко дни болнични ще има служителката следващата година!? 🙂
Мда 🙂
Има един момент, който като че ли го пропуснахме в коментарите. Значи знае, че три дни ще е в болнични, а първия от тях се обажда да каже “малко ще закъснея”. Дори да оправдаем лъжата (което не смятам за редно), остава безотговорното отношение. А това, че се скатава докато не я хванат в крачка, също не показва коректност.
Така е, много хора пропуснаха този факт.
Това пък никога не е било проблем при нас. Ако ти свърши отпуската и много се налага, ползваш от следващата година.