Бизнес казус: Служителката и болничните
Какво искате да има в този сайт?
14.08.2012
Бизнес казус: Служителката и болничните – Решение
27.08.2012Бизнес казус: Служителката и болничните
Бизнес казус: Служителката и болничните
Ще ви разкажа една случка от моята практика, след което ще ви дам възможност да дадете вашата гледна точка по този казус и какво бихте направили вие, ако бяхте на мое място.
Казуса е следния:
Края на месец ноември е, и е време да се планират задачите и тяхното разпределение за следващия месец. В същия ден от отдел Човешки ресурси получавам имейл, в който искат да се попълни таблица с дните, който служителите от моя отдел ще ползват като отпуск до края на годината. Събираме се на оперативка и виждам от справка, която си водя, че на всички служители им остават по 3 или 4 дни платен отпуск за текущата година, с изключение на колежката Таня (името е променено), която няма повече платен отпуск за текущата година. Тя беше в командировка през тази седмица. Помолих останалите да ми кажат кога ще си ползват оставащите им дни и всички избраха това да е между Коледа и Нова година.
Малко по-късно разбирам, че въпросната служителка е споделила на хората от екипа, че не си е сметнала правилно оставащите ѝ дни платен отпуск, но също иска да почива между Коледа и Нова година и тогава ще си вземе болнични.
На сутринта в първия работен ден след Коледа ми звъни Таня и ми казва, че ще закъснее, защото я боли крака и ще отиде на лекар. След около 2 часа ми се обажда отново, че си е взела 3 дни болничен и ще се видим в първия работен ден след Нова година.
Когато получавам болничния лист от нея, за да го предам на отдел Човешки ресурси, го поглеждам от любопитство и виждам, че диагнозата е ОВИ (остра вирусна инфекция). Тази диагноза е най-често срещаната, дори аз я пишех в училище, когато представях фалшива медицинска бележка, за да ми извинят някое отсъствие.
Какво да направя? Имах си своите съмнения, но като одитор нямах сигурни доказателства, за да я обвиня в нещо. Ако ѝ бях казал за тези съмнения, щях да покажа, че ѝ нямам никакво доверие. От друга страна, ако бях си замълчал, щях да насърча подобно поведение и от останалите в екипа.
Бях в трудна ситуация. Как бихте постъпили вие?
В продължението на тази статия ще ви кажа какво направих и как се разви случая.
0 Comments
Изритвам я като мръсно коте.
Наистина много неприятна ситуация. Ще ми бъде много интересно да прочета продължението.
Неприятно е, че служителката си е послужила с измама, за да получи така желания отпуск. Доколкото разбирам е недоказуемо, че диагнозата е фалшива. А служителката върши ли си работата добре? Заслужава ли най-крайната мярка – уволнение?! Предполагам, че наказание би трябвало да има – нека останалите в екипа разберат, че произвола и измамите не се толерират.
И един въпрос – ако не бяхте разбрали за това намерение на служителката, бихте ли се усъмнили в истинността на болнич
Е то е очевидно и без “доказателства” 🙂
Въпросът е дали те бърка. Ако не сте имали някаква спешна работа и нейното отсъствие реално не ти пречи, тогава какво значение има? И без това в тези дни сигурно половината фирма не е била на работа.
Иначе можеш да й ограничиш отпуските (нали се иска разрешение) или да провериш болничния с второ мнение от друг лекар – не знам каква е точно процедурата, но сигурно има подобна опция. (И може много да стъжниш живота на лекаря.)
Според мен като цяло въпросът е принципен. Не може да оценяваш един служител на база някакъв единичен случай. Като цяло полезна ли е? Върши ли си работата? Можеш ли да разчиташ на нея? ТОВА са съществените неща, а не болничния.
Е това е много крайна мярка.
Да, недоказуемо е, че диагнозата и документа не са истински.
Уволнението не е приложимо в случая, защото е много крайна мярка, а и няма никакви доказателства черно на бяло. Също така, това дали си върши добре работата е неприложимо в този казус.
За последния въпрос – не, нямаше да се усъмня. Аз дори не гледам тези болнични, защото здравословното състояние и диагнози на служителите са конфиденциална информация, но в този случай погледнах от любопитство. Ако документа беше изпратен директно в отдел ЧР, щях да помоля за достъп до този документ.
Иначе можеш да й ограничиш отпуските – хе хе миличка, ти КТ чела ли си?
Не може да оценяваш един служител на база някакъв единичен случай. – Точно този случай е показателен …. и по него се съди … И точно това е същественото – тя лъже … какво да очаквам от нея следващия път?
Най-простото решение е – в деня в който ти казва, че е болнични, газ към тях …
Рая, какво значение има дали има спешна работа или не и дали нейното отсъствие ми пречи? Въпроса е принципен. Всички останали колеги от екипа най-вероятно са имали същите съмнения, като моите.
В края на всеки месец се прави планиране за следващия. Задачите са ясно определени, свързани са с много командировки (а от там и с немалко разходи) и присъствието или отсъствието на някой член от екипа е важно. Поне там където съм работил е така. Нямам 100 души персонал, където повечето си клатят краката и ако отсъстват един или двама това няма да се отрази на работата.
За проверка на болничен мога да сезирам НОИ и съм го правил, но случая беше много по-различен. А за отпуските нямам право да ограничавам никого, щом я има в годишния график. Възможно е само в изключителни случаи, но тогава трябва аз да давам доста обяснения.
Да, въпроса е принципен, но това дали си върши работата или не, не е важно в случая. Работата се оценява на база на нейния принос в работния процес, а не по време на болничен отпуск.
Прав си за ограничаването на отпуските.
Чак такива проверки не са нужни, но след този случай бях много осторожен към нейните отпуски и болнични.
Доказването на фалшив болничен лист е невъзможно при тази здравна система!
Какво бих направил по въпроса? – Нищо! 🙂
Бих натоварил с повече работа тази служителка следващия месец! :)))
Почти невъзможно е 🙂 За този случай, за който споменах, нещата бяха стигнали до съд и накрая НОИ признаха, че болничния е фалшив. Но, това са единични случаи.
А защо да я натоварвам повече? Нали, за да има ефект от някакво “наказание” потърпевшия трябва да знае защо се налага то. Иначе е все едно да удариш кучето, за това че онзи ден е наръфало обувките ти 🙂
кхм, нали имате annual appraisals? Ето ти една възможност.
Второ, мога да налагам административни наказания – преди да я уволня. Забележка, предупреждение, предупреждение за уво, и след това директно уво две хиляди и еди коя си … не знам защо това рядко се използва … доста е ефективно според мен
🙂 Това с уво две хиляди и… ми хареса. Да, на годишното оценяване може да се сложи по-ниска оценка в секция “Лоялност към колектива” 🙂
Дисциплинарните наказания са вариант, но не и в този случай. Какво ще пише в заповедта за наказанието и за искането на обяснения? “Имаме съмнения” не върви някак си. А и компанията няма детективски отдел, за да провери болничния.
е точно затова визитация на място … така хем няма да имаш съмнения, хем няма да вземеш погрешно решение
Контрол трябва да има, от страна на работодателя. Този служител е нает за да работи и ако състоянието му позволява да отиде на работното си място и да си върши задълженията, болничният лист не трябва да бъде уважен. Обаче това го няма в БГ законите, мисля. Поради това, че работодателят плаща част от болничния, контрола става още по-задължителен.
Според мен, след свършен факт и ако е невъзможно доказването на фалшив болничен, служителката трябва да бъде “следена изкъсо”, и даже да бъде подложена на няколко теста за лоялност.
Всякакви решения основаващи се на слухове ми се струва, че не са удачни…
Така е, не трябва да се взимат решения само на база на слухове и съмнения. Болничния лист е факт и трябва да бъде уважен.
Другото нещо е, че мениджъра не трябва да е само администратор, а и да мотивира хората в екипа. Това не винаги е лесно. Според мен отношенията в един офис много наподобяват играта на шах.
Ако направиш слаб ход, се поставяш в слаба позиция и останалите могат да те атакуват. А когато си в слаба позиция и направиш слаб ход, си загубен. В тази ситуация единствено силен ход може да възстанови равновесието в силите и да върне играта в началното положение.
🙂 Интересна съпоставка с играта на шах, с която много не съм съгласен. Тази игра в офиса не прави ли работата по-трудна? Не е ли по-лесно отношенията да са чисти, открити и коректни и от двете страни. Не е ли по-лесно всеки да си изпълнява задълженията без да чувства тежестта на йерархията? Не е ли по-лесно бг началниците да не гледат винаги от високо?
По-лесно е..!
Най-удачното решение е да се проведе сериозен разговор насаме с въпросния служител. Бих ѝ обяснил, че имам сериозни съмнения относно истинността на болничния, но няма да последва наказание, а само искам да каже истината.
1) Ако признае, че болничният е фалшив, тогава ще обясня, че това поведение не е достойно, не е коректно спрямо останалите служители и т.н.
2) Ако продължава да твърди, че е имала здравословен проблем, ще отговоря нещо от рода на “Добре, вярвам ти. Просто исках да се убедя, че е така, защото в противен случай постъпката щеше да недостойна, некоректна и т.н.”).
Ако служителят е съвестен, едва-ли ще се повтори случката.
Това до колко би било ефективно? На тази “кака” не и “дреме”. За мен, би било загуба на време, честно казано …
Да, в някаква идеална вселена може и така да е, но действителността е друга. Особено у нас, всеки е “Туз” или минимум “Играч”, прочел е няколко книжки на Робин Шарма и вече е Лидер без титла, който ще ти забие нож в гърба без да се замисли.
Горе-долу и моите разсъждения бяха в тази насока.
Намираш начин да говориш с нея, и и намекваш , че ти е ясно какво е направила, и реално така тя ти става задължена! Това е изключително важно, да имаш хора, които да не могат да ти откажат, ще ти се наложи нещо, ще можеш да я натиснеш да ти върне услугата.
Това е много важен принцип в офисните взаимоотношения – някой да ти дължи услуга. Винаги, когато мога правя някакви дребни услуги на колеги, които не ми струват нищо. Но, следващия път, когато ми трябва помощ за решаването на даден проблем, знам кой ще ми свърши работа и няма да ми откаже 🙂
Вече ще има “едно на ум”. Знае, че има началник, който не си затваря очите за подобни неща и следващата такава издънка няма да се размине само с приятелски разговор.
Аз би лишила лицето от коледен бонус и последващ великденски!
Освен това, не ми харесва да се превръща прегрешилият, при това напълно съзнателно, в длъжник. Не можеш да вярваш нито на хитреца, нито на длъжника, а в работата, независимо, че сте наемници на някой друг /да речем акционерите/, трябва да има доверие.
Утре ще тръгнете в командировка и , недей боже, самолетът ще аварира в пустинята. Можеш ли да разчиташ на човек, който в реална ситуация те е предал, да бъде до теб в кризисна?
На длъжника не е нужно да вярваш, важно е принудата да е достатъчна, за конкретната услуга. Ако трябва ти да свършиш неприятна работа, и имаш на кой да я прехвърлиш, защото той ти дължи услуга, няма ли да ти е добре, че си си изиграл картите умно. Никой не говори дали ти харесва ситуацията, важно е да се направи т.нар +EV отиграване. Т.е в дългосрочен план такова действие, повторено достатъчно пъти да носи положителна стойност.
Няма начин нито да я накажете, нито да я уволните – за това трябват доказателства. Дори да и направите проверка в къщи, няма как да оспорите диагнозата, защото не сте лекар.
Преди време четох някъде, че взаимоотнощенията между хората (било в семейството, или в офиса) не търпят вакуум, т.е. когато единият отстъпва, то другият настъпва, и смятам че това наистина е така. До колко можете да си позволите да отстъпвате зависи от вас и вашите принципи.
Аз също ръководя хора и това което мразя най-много е да ме лъжат,по-добре е да знаеш истината, каквато и да е тя, за да можеш да реагираш адекватно.
Интересно ми е нещо друго – как бихте реагирали Вие, ако вместо да споделя с колегите си за намерението да вземе болничен, вместо неплатен отпуск,го беше споделила с Вас…
Пропуснах да кажа, че аз бих и дала да разбере, че съм наясно със ситуацията, тихо и спокойно, без скандали и без да превръщаме мухата в слон. Ако тя е свестен човек, случаят няма да се повтори.
Рози, напълно съм съгласен с теб. На твоя въпрос, ако го беше споделила първо с мен, просто нещата щяха да се развият малко по-бързо, но пак щях да направя същото. Аз също мразя да ме лъжат или да прикриват някакви неща от мен. Както се казва “Истината ще те освободи”.
Аз съм на мнението на Рози и на Иванов. Тя трябва да знае, че си наясно, че е излъгала и въпреки че не можеш да го докажеш, не трябва да допуска втори път подобна грешка. Според мен като хвърлиш картите на масата, това ще я стресне вай-много и дори да не признае, че е фалшифицирала болничния, ще внимава да не й се случва повече подобно нещо. Вероятно няма да очаква такъв ход.
Още една тема за размисъл. Доколко е сплотен екипът, щом са склонни да издадат колежката си пред шефа? Кой го е направил? Ти би ли издънил някой, който ти е споделил лична информация? А дали не са я натопили?
От друга страна наистина е странно, че я боли кракът, а дава бележка за ОВИ…
В тази ситуация има голямо значение какво ще направи шефа. Неговата реакция ще съдържа послание към човека, към остналите хора от екипа и ще разкрие стила му на поведение.
Теодора е много права, като обръща внимание на това, че някой е пуснал тази информация и това е не по-малко тема за размисъл.
Аз лично съм привърженик на ясни и коректни отношения и бих действала в тази посока. Винаги съм склонна да дам възможност на човек да се корегира, но ако продължава в същата посока – по-добре да се разделим.
Аналогията с шаха не ми харесва, защото работното място не бива да е бойно поле. Ако не се формира чувство на екипност и не се действа в името на общата цел – работата е лоша! Хората, които работят заедно трябва да се подкрепят и да разчитат един на друг, а не да се прецакват взаимно. Тук се касае за отношения!
Ще я извикам ,ще изкажа съмненнията си и ,ще “помоля” повече ако има някакви желания да минават първо през МЕН.Точка.
Мисля,че задълбахте твърде много, а и като цяло попрекалихте с излишно злословене по адрес на въпросната служителка.
Господин Васалев, та не бяхте ли вие този, който още в началото на поста сподели, че като ученик също е прибягвал до подобни похвати? Трудно бихте ме убедил, че и сега няма да сторите същото, ако ви се наложи…все пак тези сладки навици не се изкореняват лесно!
Едва ли някой от подтикващите тук към уволнение и т.н. Не е шмекерувал по този начин :)….така, че уважаеми, запазете злословията и крайните преценки за собствените си постъпки и не съдете хората току така!
Явно не си схванал/а идеята. Никой не злослови, а просто се поставяме на мястото на началника и представяме решението, което бихме взели.
Г-н Василев,
доколкото разбирам, Вие сте очаквал подобен номер, знаейки, че служителката няма платен отпуск, но иска да почива между празниците. Просто сте гледал “сеир”? Защо не я извикахте един ден преди това и не й предложихте да вземе неплатен отпуск? Така всички щяха да са доволни, предполагам…
Ако сте наясно кога служителите Ви ще сгрешат, не е ли ваша грижата да предотвратите това?
Схванах я, и то много добре, но не схващам що за крайни преценки имат всички, пишещи тук?
Ами да опитаме да разиграем същия казус само че от гледна точка на служителката…Тогава със сигурност ще се започне едно плюене по шефа…бъдете по-обективни моля.
Ситуацията не е толкова проста, колкото я виждат някои от коментиращите тук.
Не са прави тези, които предлагат шефът да се направяи на разсеян , а после да я дебне като чекист.
Не може и да я уволни (а и дори да я накаже административно) без сериозни доказателства.
Все пак, не бива и да остави случая без последствия.
И няма никакво значение, дали е принципно работлива или мързелива и как си испълнява задълженията. И дали е имало работа в офиса между Коледа и Нова Година.
Тук става въпрос за друго.
Повечето коментиращи пропускат 2-та най-важни аспекта от казуса:
1. Тя е излъгъла. Това не нещо безобидно. Кой би искал да работи с хора, на които не може да разчита? Днес ще е за болнични, утре може да е за нещо важно.
2.Основното е: какъв сигнал ще подаде началникът към останалите от колектива.
Те, без съмнение, знаят, че колежката им е излъгъла.
Като оставим на страна факта, че никой не обича да го правят на будала (защото, нали, всички останали са си изхабили полагащите им се дни отпуск, а само тя се е направила на тарикат), повечето хора от екипа, най-вероятно ще я оправдаят пред себе си (както и някои от коментиращите тук). С тайната мисъл и те някой ден да направят нещо подобно.
Случилото се е тест за шефа.
Дали ще си трае да го правят на маймуна или ще тропне на масата.
1. Ако нищо не предприеме, значи показва на всички, че могат да го бъзикат както си щат. И някои от тях няма да чакат втора покана:)
Във всички случаи, не е добре нещата да си останат скрити между него и въпросната колежка.
2. Ако я извика насаме и я разкрие, по-добре – тя вече ще знае, че е сгафила и вероятно ще внимава, но другите какво ще възприемат. Че и те могат да “кривнат” някой път и ще им се размине с малко “дърпане на уши” насаме?
Вярно, тя ще му дължи услуга, но на каква цена? И освен това, човешката благодарност е най-нетрайното чувство.
3.Ако директно я порицае на оперативка, примерно?
От една страна , добре – дава ясно да се разбере, че подобни номера не му минават. Но от друга – излага колежката, а така не бива.
Похвалите се правят пред всички, а забележките, насаме.
Освен това, ако я притисне пред други хора, тя няма да има друг избор освен да отрича. А няма как да се докаже, че не е права.
Аз мисля, че е най-правилно да се направят 2 неща:
– приква я насаме и кротко и с добро я кара да си признае. Ако признае – добре, значи има надежда за по-добри бъдещи отношения.
Обяснява й, че е много по-добре заедно да решават (предварително) подобни случаи. На всеки може да се наложи да вземе свободен ден. Винаги може да й съдейства за неплатена отпуска, например. Няма нужда да лъже.
Ако не си признава, пак добре – вече той ще знае, че тя не е за неговия екип. И съответно ще търси начин да я разкара.
При всички случаи й отправя усно предупреждение.
Един нормален и свестен човек, няма да има нужда от друго за да се поправи.
– На следващата оперативка, съобщава на всички, че е направил устно предупреждение на колежката им. Обяснява защо и натъртва на факта, че тя направила всички, а не само него, на будали.
Отново подчертава, че очаква всеки, който има някакъв проблем, да отиде при него ПРЕДВАРИТЕЛНО.
Интересен казус. Шеф да не си…
А възможно ли е шефът някак да е предизвикал лъжата? Давам пример: Започвам нова работа в началото на октомври. На интервюто обяснявам: за Нова година отсега имам планове да пътувам за 4 дни в чужбина. Ще бъде ли проблем да ползвам 2-3 дни отпуск между Коледа и НГ, ако започна работа при вас? – Ще го измислим някакси.
Идва Коледа, и се оказва, че на въпросният “ръководител” му било неудобно да ми даде обещаната отпуска, понеже по-старите колеги искат да са отпуск тогава, фронтът се оголва, пък на тях няма как да им откаже и да пусне мен в отпуск (разбираемо, но сега ли се сеща). Нищо не казвам, но се “разболявам” въпросните дни и решавам проблема и на двама ни. (Уточнявам, че става дума за държавна структура, не за частна.)
Та, дали въпросната колежка не “отвръща на удара” с поведението си, при което съвестта за нея си е абсолютно чиста? Просто една хипотеза.
Виждам негативите във всяко възможно действие, но не и решение на въпроса.
1. Ако няма последствия – ще ти се качат на главата.
2. Ако ѝ кажеш, че си знаел – тя ще се чуди кой ти е казал и доверието в екипа ще изчезне. Всеки ще внимава дали някой няма да го натопи.
3. Намираш начин да я разкараш. Останалите ако не разберат защо – пак сме във вариант 1. Иначе като има такива работи, ще се прикриват по-старателно и дори няма да разбираш, че са се случили (поне в повечето случаи).
Не виждам какво друго остава като опция и ще ми е много интересно какво се е случило в крайна сметка.
Всъщност, не е толкова лошо
ако тя се чуди , кой я е издал.
По-лошото е , всички да са обединени срещу шефа.
Soni, аз разчитам само на факти. Това, че някое казал, че друг ще направи нещо, не е факт. Аз очаквах тази служителка да дойде на работа в първия работен ден след Коледа. За това какви възможности за отпуск има всеки служител, е написано в доста вътрешни правила. Аз също го споменавам всяка година, когато се прави годишния график на отпуските. Сравнително либерален човек съм и не съм отказал на никой отпуск или да излезе от работа за някаква лична работа, ако ме попита предварително. Гледам резултатите, а не толкова работното време.
Но, има едно голямо “НО”. Когато на някой му се налага да отсъства по някаква причина, първо да ми каже честно каква е причината (без подробности).
И последно, аз не съм детектив или следовател, за да слухтя и предотвратявам грешките. Все пак не сме в детска градина. Всеки е получил относителна свобода, но и определени задължения и отговорности. Ако всеки си ги изпълнява, няма да има такива “казуси”.
Този случай не беше такъв. Обикновено повечето хора (и шефовете включително) са разбрани и като кажат нещо, си спазват обещанието. Има и изключения. Бил съм на такова място. Там принципа беше “Ако не прецекаш, ще те прецакат”, така че нямаш време – отиваш на работа и започваш да прецакваш…
На идеалното работно място, т.е. там където има доверие, разбирателство, уважение и прочее духовни отживелици сред колегите, към подобна ситуации не би се стигнало. Извън идеала 100% правилно решение няма , има варианти на решения с различна ефективност. В идеалния случай даден служител или подчинен би трябвало да може да отиде при началника си и да му каже: „шефе така и така, бих искал…, налага ми се….ден, два, три. Имаш ли нещо против да…, ако не се отрази на работата, ще наваксам и т.н.“.
От тук нататък варианти за действие много:
1. Приемаш нещата такива каквито са, но си имаш едно на ум – това е може би най-разпространеното решение.
2. Искаш обследване на болничния в НОИ, но тук ако нямаш твърди доказателства за неправомерно издаден болничен лист или за симулантско поведение на своя подчинен, обжалването е само хабене на взаимни нерви, време и пари. – това е бюрократичният подход. Доколкото съм чувал, една от задачите на профорганизациите навремето била да контролират по домовете дали „болните“ не си варят буркани на село.
3. Ескалация на първия вариант, до степен, че започваш да „гониш“ въпросния служител (работник), „търсиш му цаката“, вписваш го в черния списък, правиш му живота непоносим и го уволняваш или го принуждаваш да си подаде оставката. – това е най-лошия възможен вариант, но за жалост не и най-рядък. Касае се за психическия тормоз и злоупотреба със служебно положение, не толкова от стремеж към справедливост а за назидание пред останалите. Продиктувано е от собственото его и от страх за загуба на авторитет, но той вече е загубен. Между другото не са редки и уволненията за отсъствие от работа поради заболяване, па било то и съвсем основателно отсъствие. Неоснователното преследване на подчинените за болнични от една страна и взимането на неоснователни болнични от служителите от друга, са обикновено склонност на едни и същи хора поставени в различни ситуации, така както и склонността към поведение на ревност и изневяра.
4. Ако сте неформален авторитет сред колегите, извиквате въпросната подчинена и й съобщавате, че сте наясно с постъпката й, и я молите ако друг път има някакви проблеми по-добре е първо да се отнесе към Вас за да ги обсъдите. В зависимост от големината на колектива и конкретната ситуация, евентуално коментирате и с него принципно подобна ситуация . В зависимост от надеждността на източника на компрометиращата информация, го викате и него и му казвате, че е нежелателно да се разпространяват зловредни слухове, ако човек няма достойнството да застане зад думите си. И не забравяйте, че клеветническите слухове и интригите са честа форма на непочтена борба сред колегите. Великодушието в началото (според мен) е по-ценно от демонстрацията на сила и безкомпромисност и не всеки може да си го позволи. Естествено при недооценяване на добрата воля, могат да се вземат и по-строги мерки. Тук вече и началството трябва да бъде „бетон“, не забравяйте, че компромисите към собствените грешки и морал, много добре се забелазват от подчинените. А няма нищо по-деморализиращо от прилагането на модела на „двойния аршин“.
Колкото по-малък е даден колектив, толкова по-трудно се понася нечие отсъствие. Но от толкова по-голямо значение за продуктивността му е микроклимата и интерперсоналните взаимоотношения в колектива. Според социологични проучвания най-голяма роля за субективното усещане на щастие и удовлетвореност от живота има не любовта, не и семейството или богатството а реализацията на работното място. И може би наистина трябва да му повярваме – по-голяма част от будния си живот много от нас прекарваме не сред близките, а сред колеги. Съвременната работа е екипна. Има лоши екипи от добри членове, но няма добри екипи от лоши членове, добрият екип е балансиран, но това е вече друга тема.
* * * *
А сега и нещо за тъй наречения „фалшив болничен“. Фалшивият болничен е документ с невярно съдържание издаден от мед. лице, от лекар с користна цел, облагодетелстване от страна на лекаря (подлежи на доказване) и на пациента, за което лекарят носи наказателна отговорност. Когато облагодетелстването е само на пациента, за целта на което той съзнателно въвежда в заблуда медицинския персонал, отговорност носи само пациента.
За щастие на склонните към мамене пациенти, лекарите не са полицаи и надявам се повечето от тях при наличието на алтернативи избират по-благосклонния за пациента вариант. Така например е много по-хуманно през системата да се промъкнат няколко симуланта, но да не се подцени и пренебрегне някой който е в нужда. Просто, на никого не пожелавам да търси помощ от лекар с който нишката на доверие се е скъсала, който вижда в пациента симулант, или помощ от лекар при който предишния пациент се е опитал да го мами. Незнам също защо в болничните листа, които се дават на работодателя се изписва диагнозата. Това влиза в противоречие със законовото изискване за спазване на лекарска тайна. Това изискване не е само за пред журналистите или любопитните съседки а за пред работодателя с цел избягването на дискриминационно отношение или направо уволнение. В практиката например може наистина да се случи лекуващият лекар да издаде болничен с диагноза различна от действителната по ред причини без това да е направено с някаква користна цел, една от които е да се избегне състоянието на пациента да стане обществено достояние и тема за коментари най-вече на работата му. Друга причина като пример може да бъде това, че личният лекар да няма право да издаде болничен с дадена диагноза. И тук се намесват външни фактори, икономически – личният лекар(или друг) няма ресурс т.е. направления за изследвания и консултации, т.е. работят под икономически натиск. В последните години съм свидетел на нещо друго: все по-рядко се налага да убеждаваме болните, не че не им е необходим болничен. А точно обратното, все по-често ги убеждавам ги, че е желателно да си останат в къщи при определен режим, а те отказват. Тези случаи са много по-чести от първите! Някои хора с хронични болки, с провлачващи се инфекции се мобилизират, стискат зъби и се „влачат“ на работа. Те често „плануват“ кога ще се погрижат малко повече за себе си и го правят обикновено около почивни дни или платен отпуск, даже може и да го споделят с близки и колеги, но това съвсем незначи, че мамят. Напротив, „планираното“ взимане на болнични може да е от стремеж за минимализиране на негативните последствия за работата. Даже идва момент в който физически и психически декомпенсират и се сгромолясват по време на болничния.
И накрая още нещо за боравенето с понятието „фалшив болничен“. При издаването на съдебно решение от един съд, документ с невярно съдържание ли е ако друг съд го отмени?
P.S.: Боже, като чета коментарите – много сте го закъсали (добре, че виждам и изключения), а ако те са репрезентативни за социума ни, то на резултата от социологическото проучване посочващ, че сме най-нещастния народ може да му се повярва. А като гледам тенденцията, ще става и по-зле! И това неминуемо рефлектира в икономиката ни и тука никой няма да ни е виновен. Болни са не само отделни дървета, гората е болна.
г-н Деспотов, много съдържателен и стойностен коментар, за което Ви благодаря. Направения анализ ще ми е полезен и за в бъдеще, когато се сблъскам с подобен “казус”.
Много се радвам, че има читатели на сайта като Вас. Освен да давам съвети тук, аз също в определени ситуации се нуждая от такива. Тъй като опита ми като “средно ниво мениджмънт” не е много голям, аз се опитвам да прилагам най-вече подходите и принципите, които съм научил от предишните ми ръководители и от различни източници като статии и книги. Не винаги успявам да взема най-доброто решение в конкретната ситуация, но това ми служи като урок при следващия подобен случай.
г-н Деспотов
Много добър и задълбочен коментар!
[…] и болничните – Решение В предишната статия Бизнес казус: Служителката и болничните ви разказах за една служителка от моя екип, за която […]