Ако се чудиш кои са точно поколението Y (или още наричани милениали), това са хората родени между 1980 и 2000 година. Въпреки огромните разлики между един млад човек на 18 години, който сега навлиза в самостоятелния живот и един на средна възраст като мен (38 години), който е видял и преживял доста, финансовите предизвикателства пред нас са сходни и ние трябва да се преборим с казуси, които не са имали нашите родители, баби и дядовци. В тази статия ще ви представя 3-те най-важни от тях и как може да ги преодолеем по най-добрия начин.

Жилищата ни са скъпи

Въпреки че цената на недвижимите имоти в България е една от най-ниските в ЕС, в големите градове у нас (и особено в София), единствения начин да се сдобиеш с двустаен или тристаен апартамент в горе-долу добър район е да изтеглиш 30-годишен ипотечен кредит и да плащаш по около 800 лева месечна вноска (за апартамент от 85,000 евро в София при лихва от 4% с чиста площ от 70м2). За да запазим доброто съотношение дълг/доход от максимум 30%, то трябва да работим за поне 2,700 лева нетна заплата.

За много сектори и позиции, тя е напълно възможна, но не за всички. Ако сега сме завършили висшето си образование, не са много работодателите, които ще ни предложат подобно възнаграждение. В тази ситуация, по-добрият вариант е да живеем под наем, но и той няма да ни излезе много по-изгодно. Освен това, ще трябва да спестяваме пари за самоучастие, ако искаме да си купим свое жилище. Примерът, който дадох е за София, но положението е сходно и в останалите големи градове у нас. Разликата е в цената на имотите и заплатите, но съотношенията и процентите са съпоставими.

Тенденцията през следващите 10-15 години е напливът към столицата (и още няколко града в България) да не спира. По-малките населени места ще се обезлюдяват с бързи темпове, като доста села и малки градчета ще изчезнат съвсем. Урбанизацията върви с пълни обороти и няма как да я спрем. След години, почти 95% от населението у нас ще живее в не повече от 5 големи града. Всичко това ще доведе до поскъпване на жилищата в тези населени места в дългосрочен план.

Подобни проблеми не са имали нашите родители, баби и дядовци. Повечето жилища са раздавани срещу малки месечни вноски в ДСК, а и основната част от миграцията към големите градове започна през последните 10-ина години. Това поставя представителите на поколението Y пред нови финансови предизвикателства, свързани с избора и закупуване на жилище. Аз не разбирам логиката да дадеш стотици хиляди евро за апартамент в презастроен район, но много хора го правят. Получава се омагьосан кръг – местиш се в по-голям град, за да получаваш по-голяма заплата, с която да си плащаш вноските по ипотечния кредит.

Пенсионер да съм – първа радост е за мен

Не искам да съм лош пророк, но нашето поколение може да е първото, което не получава пенсии, когато навърши определена възраст. Причината не е, че всички ще сме жизнени и енергични, за да може да работим до края на живота си, а че пенсионната система в сегашния си вариант е изчерпана и е въпрос на време тя да рухне. Има много прогнози, че това ще се случи най-късно до 2030 година, но дори да не стане, краят на този модел е по-близо, отколкото си мислим. Причините са ясни и на дете в детската градина. На първо място е застаряване на населението, отрицателния прираст (който се дължи на ниска раждаемост, висока смъртност и емиграция на хора в трудоспособна и детеродна възраст), все още високия дял на сивата икономика (около 30%), големият процент пенсии за инвалидност по втория начин и други.

За разлика от нашите родители, баби и дядовци, които все пак са получавали или в момента получават пенсии, макар и малки, то пред нашето поколение стои въпросът как да осигурим старините си. Ясно е, че няма кой друг да го направи, вместо нас. Държавата механично ограничава броя на пенсионерите с вдигането на пенсионната възраст, а продължителността на живота не расте толкова бързо. Дори да приемем, че сегашното положение ще се запази, когато и ние се оттеглим от активна работа, не виждам как с 40% от нашия последен доход ние ще можем да поддържаме стандарта си на живот и да си купуваме все по-скъпите лекарства и медицински услуги.

Има оптимисти, които вярват, че с отделянето на 5% от техния доход за УПФ, те осигуряват старините си. Това щеше да е така, ако пенсионно-осигурителните компании реализираха поне средния доход на фондовите пазари от 10% на година, но те се справят доста по-зле (за това има и доста обективни причини) и това, което постигат към момента е доходност от 3-4% на години, което трудно ще бие дори инфлацията. Като добавим високите такси, нещата изобщо не изглеждат розови.

Изводът е, че трябва да си направим частен пенсионен фонд, който да управляваме разумно, за да може да разчитаме на добър доход и след като се оттеглим от активна работа. Тук идва трудното. Ако нямаш поне средна финансова грамотност, лесно се доверяваш на знайни и незнайни „експерти“, които искат да ти продадат техния продукт и да си вземат комисионната. След години, когато установиш, че не само не си на печалба, но и са се натрупали сериозни загуби, може да е късно.

Второто финансово предизвикателство е спестяването. Ние си говорим за 10% от дохода, но това е при положение, че започнем да инвестираме от 18-годишна възраст. Ако изпуснем само 10 години, процентът трябва да се увеличи. Също така, 1/10 е достатъчно, ако реализираме добра доходност за дълъг период от време. Ако правим 5% на година при инфлация от 3.8% (колкото е сега), целта ще стане още по-далечна.

Таргет: 18-38 години. Цел: Облъчване и продажба

Ако сте имали досег с маркетинга, сигурно сте виждали, че най-добрите клиенти на световните и българските брандове са активните хора между 18 и 34 години и те са обект на непрекъснати маркетингови послания. Почти всички реклами са насочени към този таргет и звучат горе-долу така: „Ти имаш стара кола. Много си зле. Ако не искаш да те смятат за смотан, купи си новия модел Х на компания Y“, „Искаш нова кола, а нямаш пари. Не се притеснявай. Вземи кредит, пък после ще му мислиш как ще го връщаш“ или „Ако си с руса коса, това вече не е модерно. Боядисай я черна. Брюнетките са модерни“ (а в друга реклама се казва: „Черната коса вече е скучна. Стани блондинка“).

Сигурно сте забелязали, че всички реклами имат и скрити послания. Никоя от тях не ти казва директно „Купи си Х“, а представя щастливи хора, които са такива, защото пият бира Z или децата им сияят от радост, защото са получили количка или кукла Y. Какво се получава на практика. Ние си купуваме рекламираната бира, но я пием сами или с група скучни приятели. Или подаряваме куклата на децата ни, но те се само измърморват „Нямаше ли я с розова рокля?“ и я захвърлят върху купа от стотици други играчки.

Ние се опитваме да компенсираме вътрешна празнина с покупката на вещи и когато не се получи желания ефект, сме още по-тъжни и търсим новото модерно нещо, което да ни успокои поне за момент. Маркетинговите специалисти не чакат нова покана и измислят още по-привлекателни продукти и скрити послания, които да ни продадат. И цялата тази машина е впрегната с една единствена цел – консумацията и харченето на пари.

Тези 3 финансови предизвикателства (все по-скъпи жилища, пенсионна система на ръба на фалита и превръщането на активните хора в България между 18 и 38 години в консуматори) ще стоят пред нас през следващите години и ако не намерим вариант, за да ги преодолеем, не ни чака нищо добро. Разбира се, надежда има и тя е в повишаването на финансовата грамотност и по-разумен избор на финансови продукти.

Как вие преодолявате тези предизвикателства?