Връзкарство или networking
Колко ви струва да ходите на работа?
09.07.2012
Истината за средната класа в България
21.08.2012Връзкарство или networking
Миналата седмица се свърза с мен един колега, с който бяхме работили заедно в предишната ми фирма, но в различни отдели. Засичали сме се няколко пъти по коридорите и веднъж сме пили бира след работа с още десетина колеги. Та, той ме помоли да му напиша препоръка в сайта LinkedIn, защото щял да кандидатства за работа в компания от „моя сектор”.
Какво точно да напиша в препоръката? С този колега почти не се познавахме и единственото общо нещо е, че сме работили в една и съща фирма по едно и също време. Как мога аз да дам препоръка за професионалните му качества, като сме на „здравей – здрасти”. Още повече, хората от неговия отдел, с които бях по-близък не говореха добре за неговата работа. Трудна задача, нали?
Споделих тази случка с няколко приятели, но те се разделиха на две групи. Едните казваха „Напиши препоръката, какво ти струва”, а другите „Така си залагаш името. Светът е малък и това може да ти навреди по някакъв начин”. След кратък размисъл му върнах любезен отговор на бившия колега, че не мога да му напиша препоръка, защото не съм работил пряко с него и тя няма да е обективна. Не знам как го е приел, може и да ми се е обидил.
Тази история ме накара да се замисля, за разликата между връзкарство и networking. Ако питате завършващи и безработни, всички те ще ви кажат, че България е страната на братовчедите, батко и братко и не може да си намериш работа, ако нямаш връзки. Това пак го отдавам на миналото. В една планова икономика, в която всички са получавали еднакво малки заплати, единствената стабилна валута е била „връзкарството”.
След като завършиш, веднага се „уреждаш” на работа при мама, тате, вуйчо или леля. Така всяко предприятие се превръща в едно голямо семейство (в буквалния смисъл на думата). Все още има много фирми, в които това е основен принцип при назначаването на нови служители. Даже съм чувал реплики от сорта на „Как не му намериха работа при нас на сина на Славчева от Счетоводството, та сега трябва да работи в друга фирма. Направо срам”.
Според мен, връзкарство е когато се препоръчва някой или се „урежда” на работа, само защото е роднина или близък на някой, без оглед на професионалните или личните му качества. Примери за това колкото щеш и много от нас го усещат всекидневно.
На другия край е networking-a. Това е изграждането на мрежа от контакти на професионален принцип. Случвало ми се е няколко пъти досега да препоръчвам хора, с които съм работил и съм бил доволен от тяхната работа или лични качества. Тогава съм заставал с името си зад този човек с всички последствия от това и не съм си позволявал да препоръчвам хора, само защото са ми близки или близки на мои близки.
В България networking-a е все още в начален стадии (с изключение на мрежите, базирани на взаимни дребни услуги) и тепърва ще се развива, като се започва още от ученическите години. В тази връзка, знаете ли каква е основната причина възпитаниците на известни университети в чужбина (освен придобитите знания, разбира се) да си намират сравнително лесно високоплатена работа? Да, това е мрежата от контакти, която създават докато учат.
Самите университети също съдействат за това. Те организират почти всяка седмица социални събития, където студентите да се опозная в неформална обстановка. Също така, обучението е базирано основно на различни екипни проекти, в които всеки може да прецени качествата на останалите. Така, когато завършат студентите могат с чисто сърце да препоръчат свои състудент, защото са участвали в много общи проекти с него и могат да преценят качествата му. Честно казано, аз не бих препоръчал нито един мой колега от университета. Не защото нямаше кадърни хора, а защото не сме имали много практически задачи, в които да преценя „кой колко струва”.
След това, още от първата ти работа започваш да създаваш различни професионални контакти. Не е задължително това да са само колеги, може да са доставчици с които си работил, коректни подизпълнители и други. Така създаваш една професионална мрежа. Различни изследвания и анкети сред мениджъри показват, че добре развитата професионална мрежа от контакти е един от най-важните активи за всеки служител или предприемач. А умението да създаваш и най-вече да поддържаш такава мрежа е качество, което ще става все по-важно в ерата на социалните мрежи.
Добрата новина е, че става все по-лесно да създаваш такива професионални контакти. Един от начините е сайта LinkedIn. Когато някой ме пита какво представлява казвам, че е като Facebook, но за професионалисти :). В LinkedIn добавям като контакти, освен хората с които съм работил или имал други професионални отношения, и такива от моята бизнес сфера. Най-голямата грешка, която може да допуснете в тази социална мрежа е да поддържате и обновявате профила си само, когато си търсите работа. Това трябва да е непрекъснат процес.
Другото важно предимство на LinkedIn са професионалните групи и дискусиите в тях. Много малко са местата в мрежата, в които са събрани на едно място толкова професионалисти споделящи техните знания и гледни точки по различни професионални проблеми.
Но, най-подходящото място за networking (засега само в София) са месечните срещи на Sofia Business Community. Там на живо може да се срещнете хората, с които сте се свързали в LinkedIn или друга социална мрежа. След това всичко зависи от вас.
0 Comments
Анализът Ви е много поучителен и определено сте прав, но в един по-малък град като този, в който живея, от съществено значение са познанствата, тип връзкарство. Много по-лесно е да те назначат на работа, ако познаваш точния човек или те препоръчат. Наистина има фирми, които разглеждат кандидатите за работа съвсем обективно, но първо – те са много малко и второ – работят с чуждестранни партньори и това е променило мирогледа на управителите им. Доколкото имам поглед точно този контакт на наши БГ фирми с фирми, извън България, ще промени ситуацията в правилна посока – да се избира най-точния, най-кадърния кандидат, а не роднината. Дано скоро промяната да дойде и при нас 🙂
Здравей Светла,
Права си, че в по-малките градове всички са роднини и всичко става с връзки. Аз съм от такъв град и определено е така, както си го описала. От това, обаче, никой не печели. Ако назначиш племенника си в твоята фирма, а той нищо не прави, определено ще загубиш. Този племенник и той не печели, защото може да се развива по-добре и да става все по-добър в конкурентна среда, защото рано или късно ще го махнат.
Всички тези разсъждения НЕ важат за голяма част от държавната администрация и държавните дружества (и такива с подобен манталитет). Там, целта не е да се свърши нещо, а “ден да мине, друг да дойде”. Разбира се, има и изключения в звена с предимно млади хора, които се опитват да правят нещо, но нещата ще се променят, когато си отиде и последния връзкар. А това ще отнеме известно време.
Да, така е. В ситуацията никой не печели, но нали трябва племенника да е назначен и да получава заплатка! Не се отчита факта, че тези пари се дават на вятъра, че е заето работно място, на което ако е поставен обучен човек ще носи още приходи на самата фирма. На други места, не само в администрацията, важи максимата “Аз си имам работа и нищо освен нея не ме интересува”. Няма значение, че може да се свърши нещо допълнително извън определените задължения, за да може да върви работата. Не, не може да се помогне на колега в затруднение. Все още в сила е закостенялото мислене и консерватизма от преди. Както казвате, трябва време на младите “да превземат властта” и да променят мисленето.
Не знам при нас кога ще стане… Надявам се да е по-скоро, иначе съвсем ще ме откажат да работя за БГ фирми и ще се преориентирам към търсене на работа с чуждестранни такива чрез глобалната мрежа. Което от своя страна представлява огромна възможност за развитие и добри доходи.
Тони, слава богу Българите сме възприемчиви към новото. В началото и Фейсбук не беше много популярен. Имаше българска алтернатива, която се радваше по-голям успех – atol.bg, но световния сайт измести нашенския.
Аз нямам регистрация в Linkedin, но започвам да получавам все повече покани, така че скоро ще си направя.
Относно връзкарството в България, остатък от мисленето на предния строй и успешно продължено в настоящия, то продължава да процъфтява на пук на всички световни тенденции, които навлизат. Хората с връзките от едно време държат монопола върху поемането на всички печеливши проекти, а способните работни пчелички, който са в ролята на реалните изпълнители, вземат жълти стотинки.
Малко негативен коментар стана, а аз по принцип нямам склонност към такива.
От друга страна искам да добавя, че аз изключително много уважавам и харесвам семейните фирми, където всеки е крайно заинтересован бизнеса да върви и гледа на клиента като на цар. Работех в българо-гръцка фирма част от голям концерн, където младият шеф от Гръцка страна беше изключително старателен и искаше бизнесът му да се развива с пълна пара. Така че наследственият бизнес може да е и нещо хубаво в крайна сметка 🙂
П.С. Възхищавам се на решението ти за твоя познат. В крайна сметка човек трябва да следва принципите си, да може да каже “не” и да не върви срещу себе си.
Теди,за съжаление има все още много места, където връзките са основния начин, за да започнеш работа там. Това са предимно български компании със собственици, които си мислят, че разбират от всичко. Ако тези собственици цял живот са разчитали на връзки, за да получат някоя поръчка, този манталитет го пренасят и в техните компании.
В чуждите компании положението е малко по-различно. И да има назначен някой и друг племенник, то е по-скоро изключение. Те по правило търсят печалба и не ги интересува кой на кой е човек.
За семейните фирми е нормално да работят само роднини. Това е техния бизнес модел. Докато не се разраснат е икономически нецелесъобразно да се назначават външни хора. Дори някой от семейството да не се справя добре, другите компенсират неговите пропуски в името на бизнеса.
След публични лекции, в почивката на семинари, в края на деня, след раздаване на браншови награди – това са само някои от възможностите да се срещнете с хора от вашия бизнес и да се поупражнявате в социализирането. (Тук ще възприемем и англоезичния термин – „нетуъркинг”) Нетуъркингът е много съществено (и често недооценявано) занимание. И как може да е иначе – създаването на мрежи (което е и буквалното значение на нетуъркингът) е залог за успех в мрежовия глобален свят, в който живеем. Но не за ползите от социализирането и плетенето на мрежи ще става дума тук, а за начините, по които човек е добре да продължи един такъв първоначален бизнес контакт, започнал случайно около коктейлна маса.
Стратегиите за действие след нетуъркинг среща могат да са различни – според хората, според ситуацията, при която е възникнал контактът, според характера на едната или другата страна. Ето и някои възможности, в съвсем резюмиран вид:
– На следващия ден пишете имейл на съответните хора, благодарите им за възможността да си поговорите с тях, изразявате надежда да се срещнете отново в неопределеното бъдеще
– Същото като горното, но предлагате телефонен разговор и последваща точна среща, на която да обсъдите конкретни възможности за съвместен бизнес
– Намирате човека във Фейсбук и искате позволение да го добавите сред приятелите си
– Използвате горния метод, но с LinkedIn. Този подход издава много по-сериозно и делово отношение. LinkedIn е бизнес мрежата и в това няма съмнение
– Обаждате се директно по телефона на новите си познати. Това е малко по-рисковано. Често хората нямат време за този разговор, не ви помнят съвсем точно, нямат интерес към вас и т.н. Но, понякога си струва. Трябва да умеете да прецените, кога това е правилният подход
– Изчаквате случайността да ви събере отново на ново нетуъркинг събитие
– Не предприемате нищо и забравяте за срещата
Ваш е изборът как да постъпите. Но, въпреки че повечето хора не си помръдват пръста да продължат един многообещаващ контакт, ще е добре да се научите, че от цялата работа със запознанствата и излизанията „на кафе” с подобни хора, може да се роди много нов бизнес. Нелепо е да изпускате прекрасна възможност, защото малко ви е срам, или не знаете какво да кажете на първия разговор. И един съвет за финал – ако е необходимо и не ви бива много по импровизирането, не се колебайте, подгответе си сценарий или набор от теми, по които да поговорите с новите си познати. Това може да бъде спасителният ход, който да ви отключи контакта за нови сделки или просто добро приятелство. Проактивните и лесно социализиращи се хора успяват повече в динамичния свят на нашето съвремие.
Всъщност, искате ли да споделите вашия личен опит? Как се социализирате с новите си познати след нетуъркинг събитие?
оригиналът е тук http://blog.jobtiger.bg/2010/11/blog-post_18-4.html
Само да добавя, че сега работя във фирма, която ме покани точно през LinkedIn.
Така, че ако човек търси, намира.
Относно стила на препоръките – Тони, може би е видял моя препоръка към един HR, която е доста по различна от нормата, но препоръчаният много се зарадва на различния стил.
sparko, това беше много полезно. Да си призная, аз не съм много активен след първоначалната среща, но това е голяма грешка и сега се опитвам да го променя.
По Тошово време имаше едно стихотворение “Вярвам в личните контакти”
мисля, че беше от Радой Ралин. Няма да е лошо ако някой го намери и
пусне в интернет. А иначе аз съм работодател на 7-10 човека в IT бранша.
Давали са ми препоръки и съм назначавал хора и аз съм давал препоръки, но не на всеки и препоръчаните от мен хора растат в йерархията там където са. Няма нищо лошо в референциите, напротив.
Сега за роднинството, има браншове (нискотехнологични напр. хотели, ресторанти и подобни ) където фамилният бизнес е подходящ. Там където се изискват специални професионални умения не е удачно да се назначават роднини . Ако служител те издъни яко си казвате довиждане. Ама хайде уволни свата, балдъзата, шуренайката или племеничката. И понеже са недосегаеми не се напрягат, пък и да объркат нещо не им пука. Това старшно разлага останалите служители и фалита е близо.
Николай, и други мой познати са се оплаквали от подобен проблем. Назначават роднини, а на тях не им пука за работата. Но може би колкото по-близко е роднинството, толкова повече човека си върши работата. Аз например преди да изляза по майчинство работех във фирмата на брат ми – продажба и ремонт на компютри. Интересувах се от всичко покрай бизнеса, водех си записки и гледах да навляза по-бързо в материята, правех му рекламните материали /брошурки, визитки/ и др.
След това на мое място братлето сложи негова много близка приятелка и колежка, която обаче не я биваше много, не се стараеше да научи продуктите и не и пукаше за точните задължения, които трябва да извършва, защото се изживяваше нещо като PR. Така че назначаването на близки и познати си е нож с две остриета…
“Връзкарството” е един доста сложен проблем, особено у нас. От една страна, логиката сочи, че в бъдеще то ще бъде премахнато (или поне сведено до минимум), все пак никой не иска да търпи загуби (или да пропуска ползи) заради неподготвени служители, независимо, че са му роднини, приятели, приятели на приятелите му и т.н. Но пък от друга страна, толкова много години нищо не се е подобрило, та каква е гаранцията, че в бъдеще ще се промени? Промяната трябва да започне от най-високото ниво в една компания, но как да започне като и шефското място в много случаи се предава по наследство (тук изключвам големите компании по разбираеми причини)? 🙂 Създателят на една компания предава властта на своя син/дъщеря или роднина, след това те оставят управлението на свои близки хора и т.н. без да преценяват много дали тези хора имат знания и умения за ръководители. А какво се случва в други държави? Когато дойде време един човек, който през целия си живот е изграждал и развивал някакъв бизнес, да се оттегли, но вижда, че неговият син не е способен да управлява бизнеса и бързо ще го съсипе, то той назначава външен човек за ръководител, а синът просто ще остане собственик и няма да се прави на мениджър. Така всъщност преди много години се поставя началото на професионалния мениджмънт, от който ние все още сме доста далеч и една от причините е точно “връзкарството”.
Съвсем друга работа е, когато даден човек се препоръчва от приятел, познат, състудент и т.н. и се назначава заради неговите умения. Световна практика е такива хора да са с предимство пред кандидатите, които се набират чрез обяви. Хубаво е, че и някои наши университети започват да обръщат внимание на социалните контакти и да ги стимулират с различни прояви или екипни задания. Има какво още да се желае, но важното е, че поне е поставено началото.
Тук само ще добавя един пример. В предишната ми фирма даваха доста добра сума в евро, ако препоръчаш човек за позиция senior или мениджър и той започне работа във фирмата и се задържи над 6 месеца в нея.
Много добри резултати дава и следния въпрос на интервю за работа: “Познавате ли някой настоящ или бивш служител в нашата фирма?”. За съжаление, повечето HR-и го пропускат, а информацията може да е много полезна.
И накрая нещо във връзка с приемствеността в бизнеса. На Запад, собствениците на компании изпращат синовете и дъщерите си в компании на техни приятели, където наследниците започват от някаква ниска позиция.
В България се случва нещо подобно, но вместо да започнат от някаква ниска позиция, специално за тях се създава отдел с гръмкото име “Организационен” или “Проекти”, които оглавяват. Възнаграждението също е доста високо. Така всички са доволни. Бащите правят бизнес помежду си, а синчетата и дъщерите са вицепрезиденти или менижъри. Найс, а?
Сега се сетих, че за първата ми работа след университета ме препоръча мои състудент от горния курс. Понеже много го уважаваха, работодателите веднага ме назначиха. Има си значение препоръката…
Подобна практика с даване на премия знам, че има в Cisco Systems (става дума за Силиконовата долина, в България не знам дали има такова нещо). Но там си ментор на новия служител и го препоръчваш за назначение.
И мисля, че може да е за всички позиции (или поне повечето), а не само за определени.
Аз знам за един немалък завод, в който роднинските назначения са масова практика и почти стил на директора-собственик. Има обаче малка подробност – това, че в завода работят още 2-3-5 човека от рода ти не е повод да се отпускаш и да не ти пука. Точно обратното – принципът е “ако се издъниш сериозно си заминаваш не само ти, а и всички роднини”. Иначе съм съгласен, че да вземаш на работа роднини и приятели е проблем когато дойде момент за уволняване.