неделя , 4 декември 2016
nie ne sme suzdadeni za uspeh

Ние НЕ сме създадени за успех!

Да, добре прочетохте – човекът НЕ е създаден да постига успех и това не го казвам аз, а научните доказателства. Това е и основната причина много хора да не могат да напусната зоната си на комфорт, която са си създали с течение на времето. Преди да кажете „Знаех си!”, отделете десетина минути да прочетете тази статия, за да разберете как работи човешкият мозък, как да излезете от удобната си зона и какви ползи ще ви донесе това.

Сигурно сте объркани от първото изречение в материала. Та нали през последните години всички говорят за положително мислене, за НЛП и че Вселената ще ви даде всичко, което поискате? Нека разгледаме по-подробно основният инструмент, от който зависи дали ще постигнем успех или не – човешкият мозък. Той е съставен от три отделни мозъка (три нива) които отговарят за различни неща.

Какво ни свързва с влечугите?

Първото ниво или т.нар. рептилен мозък е най-примитивната и древна част. Той е сходен с този на влечугите и отговаря за основните ни човешки дейности като дишане, придвижване, хранене, размножаване и други. Тук се крият и животинските ни инстинкти – за самосъхранение и свързаните с тях страх и гняв. Елементарните ни желания – да сме нахранени, да не сме жадни, да правим секс и да притежаваме много неща, идват именно от този мозък. Замислете се – основната част от рекламите са насочени към тази част от нашето съзнание. Дори сложни финансови инструменти и луксозни коли се продават, защото задоволяват основни човешки потребности като сигурност и секс.

Чувствата се появили малко по-късно

Следващото ниво е лимбичният ни мозък. Той е характерен за първите бозайници и е свързан най-вече с обонянието, емоциите, чувствата, паметта, съня, обучението и други. Тук вече се включват и други основни чувства като наслада, страдание, грижа и много други. Интересното е, че тези нови свойства на второто ниво от нашия мозък са се развили, за да регулират действията, породени от първичния ни (животински) мозък.

Така вече научаваме, създаваме и запомняме определени модели на поведение, които да ни помогнат да задоволим първичните ни нужди и желания. Един пример – ние знаем, че за да оцелеем и да има сигурност в нашия живот, трябва всеки ден да ходим на работа. Това са ни казали нашите родители, учителите в училище и колегите ни. Значи е вярно. Така мисли тази част от нашия мозък. Тя отговаря и за т.нар. морални норми – какво може да правим в обществото и какво – не. Една от най-силните връзки в лимбичния ни мозък е социалната. Това означава, че ако сме част от общност и сме приети добре от нея, ние сме в безопасност.

Какво ни прави хора?

Мозъчната кора или т.нар. неокортекс е най-външната част на нашия мозък. Той покрива мозъчните полукълба и има дебелина само от 2 до 4 мм, но нейните гънки са толкова многобройни, че тя представлява 40% от главния мозък. Той е характерен само са човешките същества и приматите. Тази част от мозъка ни дава възможност за възприятие, общуване, запомняне, преценка, воля, или това е нашето съзнание.

Мозъчната кора или „мислещата шапка” на мозъка ни е поставила на най-високото стъпало в еволюционната стъл­бица. Въпреки че някои животни като котки, кучета и миш­ки имат мозъчна кора и са в състояние да учат от опит, об­щуване и дори да вземат елементарни решения, тяхната мо­зъчна кора изпълнява само минимални функции в сравне­ние с нашата. Тези животни не могат да съставят планове, да мислят абстрактно или да се тревожат за бъдещето.

Емоционалната и логичната част на мозъка често изпъл­няват различни функции при определяне на нашето поведе­ние. Емоционалната част на мозъка реагира по-бързо и с повече сила. Тя ни кара да бъдем нащрек, когато децата ни са в опасност дори преди да сме определили каква е тази опасност. От друга страна, мозъчната кора и по-точно пред­ните дялове, могат да действат като регулиращ ключ, отда­вайки значение на една емоционална ситуация още преди да можем да реагираме на нея.

Зона на комфорта

След като разгледахме удивителната структура на нашия мозък и трите му нива, някъде да видяхте нещо написано за успех? Първостепенна задача на различните му части е сигурността и оцеляването на индивида на всяка цена. Въпреки че, имаме понятие за риск и знаем, че има правопропорционална връзка между риска, който поемаме и потенциалния успех, това не е заложено в нашия мозък. Той не е създаден да постигаме успех.

Човешкият мозък е програмиран винаги да търси удобното, комфортното и сигурното. Така той си създава една комфортна зона от хора, дейности и предмети, от които винаги получава едни и същи резултати. А това лошо ли е? Не, разбира се. Това поведение ни предпазва от всички рискове, свързани с новите, непознати за нас неща. Ако всеки ден тръгвате за работа точно в 8.00 часа, минавате по един и същи път и пристигате около 8.45 часа, защо да сменяте маршрута или времето на тръгване? Мозъкът ви дава ясен сигнал, че ако промените нещо, може да закъснеете и да изпитате дискомфорт от „конското” на шефа, а ако това се повтори, може да бъдете уволнени и край със сигурността и оцеляването.

Дотук разбрахме, че за да оцелеем и да се чувстваме в безопасност, не трябва да правим нищо ново, не трябва да се срещаме с нови хора и да ходим на нови места, освен ако това няма да задоволи някои от първичните ни нужди. Ако сте от хората, които не искат да напускат тази комфортна зона, спрете да четете – вече имате научно доказателство, защо нещата все не се получават и вие не сте успешни (не са виновни родителите ти, Жоре, престани да ги обвиняваш).

Защо да напускаме зоната си на комфорт?

Заради формулата „по-голям риск = по-голям потенциален успех”. Всички успешни хора в света са рискували и това им е донесло резултати. Не всеки, който рискува –  печели (затова във формулата е записано потенциален, а не гарантиран успех), но това е начинът. Много хора правят едни и същи действия, като очакват различен резултат от тях. Според Айнщайн, това е определението за лудост. За да постигнете нещо, което не сте постигали досега, трябва да направите нещо, което не сте правили досега. Логично, нали?

Един пример ще ви покаже нагледно какво е да си в зоната на комфорт. Всеки знае, че за да отслабне, трябва да прави две прости неща – да се храни здравословно и да тренира. Няма чудодейни диети, хапчета или уреди за бързо, лесно и вкусно отслабване. И аз го знам. Това, обаче, не ми помага. По отношение на моето тегло, аз съм в удобната си зона – не се ограничавам особено в храната и все нямам време за тренировки. За да сваля онези 5-6 килограма и да си върна старата форма, ще трябва да направя нещо различно, нали?

Друга много разпространена комфортна зона е работата. Да, може да работиш за компания, която не те цени и да имаш шеф, който непрекъснато е недоволен от теб, да не са ти повишавали заплатата за последните 7 години и колегите ти непрекъснато да ти подливат вода, но вече си свикнал с това. Установил си се, знаеш какво да очакваш и ако не прецакаш генерално нещата ще се пенсионираш там и ще получиш за награда един часовник Q&Q и няколко букета от колегите на изпроводяк. В другия случай –  трябва да търсиш нова работа, да ходиш на десетки интервюта и ако случайно те одобрят, да минеш пак през изпитателен период – това е огромен стрес и риск, който май не си струва, а?

Кога за последно напуснахте зоната си на комфорт? Спомняте ли си го, изобщо?

Аз съм напускал зоната си на комфорт много пъти и не е лесно, гарантирам ти. От това да ходя на уроци по народни танци (не съм особено музикален и пластичен), през говоренето пред 500 души (до преди няколко години не съм писал дори коментари в интернет) до създаването на собствен бизнес и напускането на високоплатената ми работа (точно когато името започна да работи за мен) – все неща, които дори не съм си представял, че мога да направя. Те, обаче, ме водят стъпка по стъпка към успеха, според моята дефиниция за него.

Какво ново и различно може да направите вие? Нещата са буквално хиляди – от нови запознанства, нова работа или нов бизнес курс до смяна на града, в които живеете или работите. Какво ще ви донесе това? Възможността да живеете един по-различен живот по начина, по който винаги сте си мечтали. Струва ли си? Не знам, вие ми кажете…

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

9 коментара

  1. Тони, много проницателна статия. Много ми хареса – мозъкът ни на „влечуги“. Първично, тъмно и егоистично подсъзнание. Може да се види при децата. Те не се смущават да се бият и да си дърпат от ръцете неща, които искат.
    Има един супер-интересен сериал Perception (Възприятие). Три сезона са. Нещо като филма Красив ум. Университетски професор (невропсихиатър) болен от шизофрения помага на ФБР да разрешава криминални престъпления. В много от сериите в лекции пред студенти професорът говори за функциите на мозъка и центъра за вземане на решения, който може според него да повлияе на емоциите (това, което наричаме лимбичен мозък). Така че позитивното мислене и НЛП се връзват перфектно в случая, защото ние регулираме посоката на мислите си, а тя след време става коректив на подсъзнанието ни.
    А всъщност как ще си обясним факта, че от древни времена (а дори и при животните – стада, ята, пасажи, табуни и др.) винаги има изявен лидер, който води и е склонен да рискува и да излезе от зоната си на комфорт? Може би това се е неговата зона на комфорт….:)

  2. Стойне Василев

    Здравей Теди, заглавието е малко провокативно, но това е идеята – в нашата дълбока същност ние не сме създадени да постигаме успех. Трябва да пренебрегнеш естествените си инстинкти за самосъхранение и сигурност, за да станеш лидер и да постигнеш целите си. Тези хора, които рискуват не им е лесно, защото освен с околната среда, трябва да се борят и с нещо дълбоко вътре в себе си – подсъзнанието, което е програмирано да търси комфорта.

    Благодаря ти за препоръката за филма. Ще го потърся да го гледам.

  3. Изобщо не е провокативно заглавието, ами си е баш така. Аз обичам да казвам, че след страха, зоната на комфорт е второто нещо, което може да ти попари предприемаческите зародиши, идеи, мечти, стремежи и всякакви такива потенциали. Изобщо страха и зоната на комфорт мелят брашно много добре и ако „се съюзят“ срещу теб с такава лекота те подхлъзват, че после си намигват един друг и си казват „дай пет хахаха“.

    А хората, които рискуват, освен с околната среда и зоната си на комфорт, трябва да се борят и с онова кофти чувство (меко казано), след като сгазят лука след някой друг неуспешен риск, особено, ако тези разходки из луковите насаждения се случат така, че са последователни една след друга 🙂 Тук, ако си от по коравите, на помощ на страха и на зоната идва още един приятел „мнението на околните“, който идва в помощ на онези двамата, да ти оритат и обухат стремежа по-лесно. По-просто казано, ти се мислиш за предприемач(играч), хората те мислят за луд или за неудачник и ако устоиш на този третия приятел в един момент от лукова градина, гледаш круши грозде, ягоди, череши…и бла бла.

    Всяко нещо си има цена, която се събира доброволно или принудително, но винаги и често предварително.

  4. Стойне Василев

    Бай Пуй, това ми напомня въпроса, който ми задават много роднини и познати: „Ти кога ще си намериш истинска работа?“. Аз се мисля за играч, а другите ме виждат като неудачник, който не може да си намери нормална работа като всички 🙂

  5. Да, тази фраза определено може да ти обърне червата, а още повече, че най-вероятно си мислят, не че не можеш да си намериш работа, а че не искаш и те мързи и си някакъв безотговорен тип, който едва ли не си прахосва младостта и се занимава с глупости и разни там въздушни нещица, докато братовчед ти (примерно) е много стабилен тип и освен, че работи като продавач консултант, си докарва допълнително и от лепене на изолации, освен това са го повишили(т.е вече го осигуряват на пълен работен ден), което е още едно доказателство, че успява в живота. А за съученика ти пък, който е на държавна служба и хептен не се занимава с глупости пък, няма какво да говорим, олицетворение на стабилността и мъжеството. 🙂

    Това е онзи „третия приятел“. Айде, аз ще ударя доброволно едно рамо срещу него, като констатирам, че този сайт е почти веществено доказателство, а малцина от критично настроените, къде от любов, къде от завист или невежество, биха се справили така добре с реализацията му.

  6. Стойне Василев

    Благодаря ти за подкрепата. Определено имам нужда от такъв „трети приятел“, че нещо много хора станаха в първите две графи 🙂

    P.S. Много близо си в образите на братчеда и онзи съученик.

  7. „Третият приятел“ ти е враг, но понеже остана нарицателно от предния коментар и може би се е размил смисъла…

  8. Цветелина Тотева

    Стойне, при теб поне го има момента с другите хора, които ще ти кажат „евала, страхотен сайт“ или нещо подобно, защото помагаш на други сходни с твоето мислене и така имаш съмишленици. С две думи, има и кой да те похвали, не само да те питат кога ще си намериш работа. Но съм сигурна има и такива, където не работят с хора, или поне не в този му вид, и няма кой да им каже „браво“, а вместо това чуват от родата „ти няма ли да си намериш работа, до кога ще се мъчиш с…..“. Сега като се замисля, всичко идва от парите и „сигурността“, ако нямаш регулярни доходи значи си загубеняк, а това, че си хвърлил 10 пъти повече труд от онзи изкарал заплата, колкото си изкарал и ти този месец, никой не ти го признава, а напротив смята се за минус, че толкова си се трудил, пък нищо не си изкарал. Важното е да не се поддаваме на това, само ние знаем колко се трудим, колко изкарваме, но най-вече колко научаваме от всичко това. Защото човек се учи цял живот, но колкото по-рано, толкова по-добре за него.
    Всъщност забелязвам доста млади хора четат и се интересуват, което ме радва страшно много, дано и занапред е така!
    Желая ти успех и все нагоре, сигурна съм, че ще стигнеш квадрант БС 🙂

  9. Стойне Василев

    Здравей Цветелина,

    Благодаря ти за добрите думи и подкрепата. Аз вече приемам критиката на хората и на близките ми като знак, че вървя в правилната посока. Когато никой не ме познаваше, нямаше и отрицателни коментари. Важното е да не съжаляваш за нищо и да знаеш, че всяка трудност и усилие ще се отплатят накрая. Успех ти пожелавам и не слушай какво казват тези, които не ти помагат да вървиш напред.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *